The power of vulnerability | Brené Brown | TED

Translator: Tsvetanka Fileva Reviewer: MaYoMo com

Ще започна с това:

So, I'll start with this: a couple years ago, an event planner called me

Преди няколко години, човек, който организира събития ми се обади,

защото трябваше да участвам в едно събитие като говорител.

because I was going to do a speaking event.

Когато тя ми се обади, ми каза:

And she called, and she said,

"Затруднявам се какво

"I'm really struggling with how to write about you on the little flyer."

да напиша за теб на листовката".

And I thought, "Well, what's the struggle?"

Помислих си: "Добре, какво му е трудното?"

Тя каза: "Видях те докато говориш,

And she said, "Well, I saw you speak,

ще те нарека изследовател,

and I'm going to call you a researcher, I think,

but I'm afraid if I call you a researcher, no one will come,

но се притеснявам, че ако те нарека изследовател никой няма да дойде,

защото ще помислят, че си скучна и неподходяща."

because they'll think you're boring and irrelevant."

Смях.

(Laughter)

Добре.

And I was like, "Okay."

And she said, "But the thing I liked about your talk

И тя каза: "Но това, което ми хареса докато говориш

е, че ти си разказвач на истории.

is you're a storyteller.

So I think what I'll do is just call you a storyteller."

Така че мисля, че просто ще те нарека разказвач на истории."

And of course, the academic, insecure part of me

Разбира се, академичната и несигурна част от мен

was like, "You're going to call me a what?"

каза: "Как ще ме наречеш??"

И тя повтори: "Ще те нарека разказвач на истории."

And she said, "I'm going to call you a storyteller."

And I was like, "Why not 'magic pixie'?"

Отговорих: "А защо не приказна фея?"

(Laughter)

Смях

I was like, "Let me think about this for a second."

И аз си казах: "Нека да помисля малко."

Опитах се да извадя от себе си всичкия си кураж.

I tried to call deep on my courage.

And I thought, you know, I am a storyteller.

Помислих си: "Аз съм разказвач на истории."

I'm a qualitative researcher.

Аз съм качествен изследовател.

I collect stories; that's what I do.

Събирам истории, това е моята работа.

And maybe stories are just data with a soul.

А може би историите са просто информация с душа.

And maybe I'm just a storyteller.

И може би аз просто съм разказвач на истории.

And so I said, "You know what?

И тогава казах: "Знаеш ли какво?

Why don't you just say I'm a researcher-storyteller."

Защо просто не кажеш, че съм изследовател-разказвач?"

And she went, "Ha ha. There's no such thing."

А тя се засмя и каза: "Няма такова нещо."

(Laughter)

Смях

So I'm a researcher-storyteller, and I'm going to talk to you today --

Така че, аз съм изследовател и разказвач на истории,

и днес ще ви говоря

we're talking about expanding perception --

за разширяване на възприятията,

and so I want to talk to you and tell some stories

така че, ще ви разкажа няколко истории

за част от мое проучване,

about a piece of my research that fundamentally expanded my perception

което изначално разшири моите възприятия

and really actually changed the way that I live and love

и наистина промени начина, по който живея и обичам,

and work and parent.

и начина, по който работя и възпитавам.

And this is where my story starts.

И тук започва моята история.

When I was a young researcher, doctoral student,

Когато бях млад изследовател, докторант,

my first year, I had a research professor who said to us,

през първата година един професор

ни каза:

"Here's the thing, if you cannot measure it, it does not exist."

"Вижте сега,

ако не можете да измерите нещо, то не съществува."

Помислих си, че се шегува.

And I thought he was just sweet-talking me.

Казах: "Наистина ли?", а той отговори: "Със сигурност."

I was like, "Really?" and he was like, "Absolutely."

And so you have to understand

Трябва да разберете,

че аз съм бакалавър и магистър в социалните дейности,

that I have a bachelor's and a master's in social work,

и учех за докторант в социални дейности,

and I was getting my Ph.D. in social work, so my entire academic career

така че в цялата ми академична кариера

бях заобиколена от хора,

was surrounded by people who kind of believed in the "life's messy, love it."

които вярваха,

че животът е объркан.

And I'm more of the, "life's messy, clean it up, organize it

И аз съм от хората, за които животът е хаос,

който да изчистя, организирам

and put it into a bento box."

и да го сложа в кутия.

(Laughter)

Смях

И така, за да мисля, че съм намерила своя път

And so to think that I had found my way, to found a career that takes me --

да намеря кариера, която да ме грабне -

really, one of the big sayings in social work is,

едно от нещата в социалната работа

"Lean into the discomfort of the work."

е да свикнеш с неудобствата на работата.

And I'm like, knock discomfort upside the head

А аз обръщам неудобството с главата надолу,

and move it over and get all A's.

и докато го обръщам си взимам всички позитиви.

That was my mantra.

Това е моята мантра.

So I was very excited about this.

Така че бях много ентусиазирана.

And so I thought, you know what, this is the career for me,

Мислех си, че това е подходяща кариера за мен,

because I am interested in some messy topics.

защото се интересувам от объркани теми.

But I want to be able to make them not messy.

Но искам да мога да ги подредя.

Искам да ги разбера.

I want to understand them.

I want to hack into these things that I know are important

Искам да проникна в тези неща,

за които знам, че са важни

and lay the code out for everyone to see.

и да ги направя разбираеми за всички.

So where I started was with connection.

Това, с което започнах, беше връзката.

Because, by the time you're a social worker for 10 years,

Когато имаш около 10 години стаж като социален работник

разбираш,

what you realize is that connection is why we're here.

че връзката е това, заради което сме тук.

It's what gives purpose and meaning to our lives.

Тя дава причина и значение в нашият живот.

Това е всичко.

This is what it's all about.

It doesn't matter whether you talk to people

Няма значение дали говорите за хора,

които работят по теми като социална справедливост, ментално здраве, малтретиране и пренебрегване,

who work in social justice, mental health and abuse and neglect,

това, което знаем е, че връзката,

what we know is that connection, the ability to feel connected, is --

способността да се чувстваме свързани,

невробиологично е начинът, по който ние се обединяваме -

neurobiologically that's how we're wired --

it's why we're here.

затова сме тук.

So I thought, you know what, I'm going to start with connection.

Помислих си, че ще започна с връзка.

Позната ви е ситуацията,

Well, you know that situation

where you get an evaluation from your boss,

в която получавате оценка от вашият шеф,

and she tells you 37 things that you do really awesome,

и тя ви казва 37 неща, които правите невероятно,

and one "opportunity for growth?"

и едно нещо, което е възможност за подобрение?

(Laughter)

Смях

И това, за което единствено можете да мислите, е възможността за растеж.

And all you can think about is that opportunity for growth, right?

Well, apparently this is the way my work went as well,

Това е начинът, по който се случиха нещата и при мен,

because, when you ask people about love, they tell you about heartbreak.

защото когато попитате хората за любовта,

те ви разказват за провалена връзка.

When you ask people about belonging,

Когато попитате хората за притежания

те ви разказват за мъчителни случаи,

they'll tell you their most excruciating experiences of being excluded.

в които са били отхвърлени.

And when you ask people about connection,

И когато попитате хората за свързване,

the stories they told me were about disconnection.

те разказват за разединение.

Набързо - около шест седмици проучвания -

So very quickly -- really about six weeks into this research --

преминах през нещо,

I ran into this unnamed thing that absolutely unraveled connection

което напълно разкри връзката

по начин, който не съм разбирала или виждала преди.

in a way that I didn't understand or had never seen.

И така, аз излязох от проучването

And so I pulled back out of the research

и си помислих, че трябва да разбера какво става.

and thought, I need to figure out what this is.

And it turned out to be shame.

И се оказа срам.

А срамът е лесно разпознаваем

And shame is really easily understood as the fear of disconnection:

както страха от загуба на връзката.

Има ли нещо около мен,

Is there something about me that, if other people know it or see it,

което ако хората знаят или видят,

that I won't be worthy of connection?

може да застраши връзката?

Нещата, които мога да ви кажа за него са:

The things I can tell you about it:

това е всеобщо, всички го имаме.

It's universal; we all have it.

The only people who don't experience shame

Единствените хора, които не изпитват срам

нямат възможност за човешко състрадание или връзка.

have no capacity for human empathy or connection.

Никой не иска да говори за това,

No one wants to talk about it,

and the less you talk about it, the more you have it.

и колкото по-малко говориш за това, толкова повече го имаш.

What underpinned this shame, this "I'm not good enough," --

Това, което подкрепя срама:

"Не съм достатъчно добър",

а ние всички добре познаваме това чувство, както и:

which, we all know that feeling:

"I'm not blank enough. I'm not thin enough,

"Не съм достатъчно решителен, не съм достатъчно слаб,

rich enough, beautiful enough, smart enough, promoted enough."

богат, красив, умен,

не съм достатъчно издигнал се".

The thing that underpinned this was excruciating vulnerability.

Нещото, което подкрепя всичко това

е мъчителната уязвимост,

This idea of, in order for connection to happen,

идеята, че

за да се случи връзка,

we have to allow ourselves to be seen, really seen.

трябва да позволим да бъдем видяни,

наистина да ни видят.

Знаете какво чувствам относно уязвимостта. Мразя я.

And you know how I feel about vulnerability. I hate vulnerability.

Помислих си, че това е моят шанс

And so I thought, this is my chance to beat it back with my measuring stick.

да я ударя и аз с моята пръчка.

I'm going in, I'm going to figure this stuff out,

Ще разбера всичко това,

I'm going to spend a year, I'm going to totally deconstruct shame,

ще изкарам година, напълно ще разоблича срама,

I'm going to understand how vulnerability works,

ще разбера как работи уязвимостта,

и ще я надхитря.

and I'm going to outsmart it.

So I was ready, and I was really excited.

Бях готова и бях много развълнувана.

И както можете да предположите, няма да стане нищо.

As you know, it's not going to turn out well.

Смях

(Laughter)

You know this.

Знаете това.

So, I could tell you a lot about shame,

Мога да ви кажа много за срама,

but I'd have to borrow everyone else's time.

но трябва да отнема от времето на другите.

But here's what I can tell you that it boils down to --

Но мога да ви кажа до какво се свежда всичко това

and this may be one of the most important things that I've ever learned

и това може би е едно от най-важните неща, които научих

in the decade of doing this research.

през десетилетието, в което направих това проучване.

Моята една година

My one year turned into six years:

прерастна в шест години,

хиляди истории,

Thousands of stories, hundreds of long interviews, focus groups.

стотици дълги интервюта, фокус групи.

At one point, people were sending me journal pages

В един момент хората ми изпращаха страници от списания

и ми изпращаха техните истории,

and sending me their stories --

thousands of pieces of data in six years.

хиляди парченца информация за шест години.

И донякъде успях да се справя.

And I kind of got a handle on it.

I kind of understood, this is what shame is, this is how it works.

Донякъде разбрах какво е срамът

и как работи.

Написах книга,

I wrote a book, I published a theory, but something was not okay --

публикувах теория,

но нещо не беше наред -

and what it was is that, if I roughly took the people I interviewed

и това беше,

че ако погледнех на хората, които интервюирах

and divided them into people who really have a sense of worthiness --

и ги разделях на хора,

които наистина имат чувство за достойнство,

това е, до което се свежда всичко,

that's what this comes down to, a sense of worthiness --

чувство за достойнство -

they have a strong sense of love and belonging --

те имат силно чувство за любов и принадлежност,

and folks who struggle for it,

другите са хората, които се борят за него,

and folks who are always wondering if they're good enough.

както и хората, които винаги се чудят дали са достатъчно добри.

Имаше само една променлива,

There was only one variable that separated

която разделяше хората, които имат

the people who have a strong sense of love and belonging

силно чувство за любов и притежание,

and the people who really struggle for it.

и хората, които се бореха за него.

And that was, the people who have a strong sense of love and belonging

И тя беше, че хората, които имаха

силното чувство за любов и принадлежност

believe they're worthy of love and belonging.

вярваха, че заслужават любовта.

That's it.

Това е.

They believe they're worthy.

Те вярваха, че са достойни.

And to me, the hard part of the one thing that keeps us out of connection

А за мен трудната част

от това нещо, което ни държи извън връзките,

is our fear that we're not worthy of connection,

е нашият страх, че не сме достойни за връзка,

was something that, personally and professionally,

и това нещо, лично и професионално

чувствах, че трябва да разбера по-добре.

I felt like I needed to understand better.

So what I did is I took all of the interviews

Това, което направих

беше да взема всички интервюта,

where I saw worthiness, where I saw people living that way,

където виждах достойнство, където виждах хората да живеят по този начин,

and just looked at those.

и просто ги изучавах.

What do these people have in common?

Какво общо имат тези хора?

I have a slight office supply addiction, but that's another talk.

Имам малка пристрастеност към офисните материали,

но това е тема на друг разговор.

So I had a manila folder, and I had a Sharpie,

И така, имах хубава папка и хубав маркер,

and I was like, what am I going to call this research?

и как да нарека това изследване?

И първата дума, която изникна в съзнанието ми

And the first words that came to my mind were "whole-hearted."

беше "всеотдайно".

These are whole-hearted people, living from this deep sense of worthiness.

Това са всеотдайни хора, живеещи с това дълбоко чувство за достойнство.

И така, това написах на папката,

So I wrote at the top of the manila folder,

и започнах да изучавам материалите.

and I started looking at the data.

Всъщност, първо направих

In fact, I did it first in a four-day, very intensive data analysis,

четиридневен

много интензивен анализ на информацията,

where I went back, pulled the interviews, the stories, pulled the incidents.

върнах се в началото, извадих интервютата, историите, инцидентите.

What's the theme? What's the pattern?

Каква е темата? Каква е схемата?

My husband left town with the kids

Съпругът ми замина с децата,

because I always go into this Jackson Pollock crazy thing,

защото винаги влизам във филма подобно на Джаксън Полък,

where I'm just writing and in my researcher mode.

където просто пиша

и съм в моето състояние на съсредоточено проучване.

And so here's what I found.

И ето какво открих.

Общото между тях

What they had in common was a sense of courage.

беше куража.

And I want to separate courage and bravery for you for a minute.

И аз искам да разгранича куража от смелостта.

Courage, the original definition of courage,

Куражът, определението за кураж

идва в английския език

when it first came into the English language --

от латинската дума cor, която означава сърце,

it's from the Latin word "cor," meaning "heart" --

and the original definition was to tell the story of who you are

и първоначалното определение за кураж

е да покаже кой си ти с цялото ти сърце.

with your whole heart.

И така, тези хора

And so these folks had, very simply, the courage to be imperfect.

имаха куража

да не бъдат перфектни.

They had the compassion to be kind to themselves first and then to others,

Те имаха състраданието

да бъдат добри първо със себе си и после към останалите,

because, as it turns out,

защото както се оказва, не можем да бъдем състрадателни към другите хора,

we can't practice compassion with other people

ако не се отнасяме добре със себе си.

if we can't treat ourselves kindly.

And the last was they had connection, and -- this was the hard part --

И накрая те имаха връзка,

и това беше трудното,

as a result of authenticity,

в резултат на истинност,

they were willing to let go of who they thought they should be

те бяха склонни да изоставят това, което би трябвало да бъдат,

in order to be who they were, which you have to absolutely do that

за да бъдат това, което наистина са,

което трябва да направите задължително,

for connection.

за да имате връзка.

The other thing that they had in common was this:

Другото общо нещо между тях

беше това:

They fully embraced vulnerability.

Те бяха прегърнали уязвимостта.

They believed that what made them vulnerable made them beautiful.

Те вярваха,

че това, което ги прави уязвими,

ги прави и красиви.

Те не мислеха за уязвимостта

They didn't talk about vulnerability being comfortable,

като за нещо удобно,

nor did they really talk about it being excruciating --

нито говореха за нея като за нещо мъчително,

as I had heard it earlier in the shame interviewing.

както бях слушала по-рано в интервютата за срама.

Те говореха за нея като за нещо необходимо.

They just talked about it being necessary.

They talked about the willingness to say, "I love you" first ...

Те говореха за желанието

да кажат първи "Обичам те",

за желанието

the willingness to do something where there are no guarantees ...

да направят нещо,

за което няма сигурност,

the willingness to breathe through waiting for the doctor to call

за желанието

да дишат докато чакат обаждането на доктора

after your mammogram.

след мамографията.

They're willing to invest in a relationship

Тяхното желание да вложат нещо във връзка,

that may or may not work out.

която може и да не се получи.

They thought this was fundamental.

Те мислеха, че това е основополагащо.

I personally thought it was betrayal.

Аз лично мислех това за предателство.

I could not believe I had pledged allegiance to research, where our job --

Не можех да повярвам как пледирах за вярност

към проучванията,

you know, the definition of research is to control and predict,

а определението за проучване

е да контролира и предвижда, да изучава феномени,

to study phenomena for the explicit reason to control and predict.

като категоричната причина

е да контролира и предвижда.

And now my mission to control and predict

И сега моята мисия

да контролирам и предвиждам

had turned up the answer that the way to live is with vulnerability

се превърна в това, че трябва да живееш с уязвимост,

и да спреш да контролираш и предвиждаш.

and to stop controlling and predicting.

This led to a little breakdown --

Това доведе до лек срив...

(Laughter)

Смях

-- which actually looked more like this.

...което доведе повече до това.

(Laughter)

Смях

And it did.

И наистина стана така.

I call it a breakdown; my therapist calls it a spiritual awakening.

Наричам го срив, моят терапевт го нарича духовно пробуждане.

(Laughter)

A spiritual awakening sounds better than breakdown,

Духовното пробуждане звучи по-добре от нервен срив,

но ви уверявам, че беше нервен срив.

but I assure you, it was a breakdown.

И трябваше да изоставя събраната информация и да намеря терапевт.

And I had to put my data away and go find a therapist.

Нека ви кажа нещо: Разбирате кои сте

Let me tell you something: you know who you are

когато се обадите на вашите приятели и кажете: "Имам нужда от някого.

when you call your friends and say, "I think I need to see somebody.

Някакви предложения?"

Do you have any recommendations?"

Because about five of my friends were like,

Петима от моите приятели казаха:

"Wooo, I wouldn't want to be your therapist."

"Не бих искал да бъда твоя терапевт."

(Laughter)

Смях

I was like, "What does that mean?"

И аз казвам: "Какво означава това?"

And they're like, "I'm just saying, you know.

А те ми отговарят: "Просто го казвам.

Don't bring your measuring stick."

Не си носи измерващата линия."

(Laughter)

И аз казвам: "Добре."

I was like, "Okay."

So I found a therapist.

Намерих си терапевт.

My first meeting with her, Diana --

Моята първа среща с нея, Диана,

занесох своя списък

I brought in my list of the way the whole-hearted live, and I sat down.

с начина, по който живееха всеотдайните хора и седнах.

And she said, "How are you?"

И тя казва: "Как си?"

And I said, "I'm great. I'm okay."

Аз отговарям: "Чудесно. Добре съм."

She said, "What's going on?"

Тя казва: "Какво става?"

And this is a therapist who sees therapists,

А това е терапевт, който се среща с други терапевти,

because we have to go to those, because their B.S. meters are good.

защото ние трябва да ходим при тях,

защото тяхната мярка за лъжи е добра.

(Laughter)

Смях

And so I said, "Here's the thing, I'm struggling."

Казах:

"Ами, имам вътрешна борба."

And she said, "What's the struggle?"

А тя каза: "Каква е борбата?"

И аз отговорих: "Имам проблем с уязвимостта.

And I said, "Well, I have a vulnerability issue.

And I know that vulnerability is the core of shame and fear

И аз знам, че уязвимостта е сърцето

на срама и страха,

и нашата борба за достойнство,

and our struggle for worthiness,

but it appears that it's also the birthplace of joy, of creativity,

но също така се оказва основата

на радостта, креативността,

of belonging, of love.

принадлежността и любовта.

And I think I have a problem, and I need some help."

И мисля, че имам проблем,

и имам нужда от помощ."

И добавям: "Уловката е,

And I said, "But here's the thing: no family stuff, no childhood shit."

че нямам проблем в семейството,

нямам проблеми в детството си."

(Laughter)

Смях

"I just need some strategies."

"Просто имам нужда от стратегии."

(Laughter)

Смях

(Applause)

Аплодисменти

Благодаря.

Thank you.

So she goes like this.

И тя започва така.

(Laughter)

Смях

And then I said, "It's bad, right?"

И аз казвам: "Не е добре, нали?"

And she said, "It's neither good nor bad."

А тя отговори: "Не е нито хубаво, нито лошо."

(Laughter)

Смях

"It just is what it is."

"Просто е това, което е."

And I said, "Oh my God, this is going to suck."

И аз казвам: "Това няма да е хубаво."

(Laughter)

Смях

And it did, and it didn't.

И беше така, и не беше.

And it took about a year.

И ми отне около една година.

And you know how there are people

И знаете как е, когато има хора,

that, when they realize that vulnerability and tenderness are important,

които като осъзнаят, че уязвимостта и нежността са важни,

те се предават и го приемат.

that they surrender and walk into it.

Първо, това не съм аз.

A: that's not me,

И второ, дори не обичам да излизам с такива хора.

and B: I don't even hang out with people like that.

(Laughter)

Смях

For me, it was a yearlong street fight.

За мен това беше едногодишна улична битка.

It was a slugfest.

Това беше една огромна битка.

Vulnerability pushed, I pushed back.

Уязвимостта ме притиска, аз я отблъсквам обратно.

I lost the fight,

Изгубих битката,

but probably won my life back.

но може би спечелих обратно живота си.

And so then I went back into the research

И тогава се върнах към проучването

and spent the next couple of years

и изкарах следващите няколко години,

really trying to understand what they, the whole-hearted,

опитвайки се да разбера всеотдайните,

what choices they were making, and what we are doing with vulnerability.

какви избори са направили,

и какво правим ние

с уязвимостта.

Why do we struggle with it so much?

Защо се борим с нея толкова много?

Am I alone in struggling with vulnerability?

Сама ли съм в битката си с уязвимостта?

Не.

No.

So this is what I learned.

Ето какво научих.

We numb vulnerability --

Ние потискаме уязвимостта,

when we're waiting for the call.

когато например чакаме обаждането.

It was funny, I sent something out on Twitter and on Facebook

Беше интересно, когато пратих едно съобщение в Туитър и Фейсбук,

което питаше: "Как бихте дефинирали уязвимостта?

that says, "How would you define vulnerability?

Какво ви прави уязвими?"

What makes you feel vulnerable?"

И за час и половина имах 150 отговора.

And within an hour and a half, I had 150 responses.

Because I wanted to know what's out there.

Защото исках да знам

какво има там.

Да поискам помощ от моя съпруг,

Having to ask my husband for help because I'm sick, and we're newly married;

защото съм болна, а ние сме младоженци;

да поискам секс с моя съпруг;

initiating sex with my husband;

initiating sex with my wife;

да поискам секс с моята съпруга;

да бъда отхвърлен, когато предложа среща;

being turned down; asking someone out;

да чакам доктора да се обади;

waiting for the doctor to call back;

да накараме някой да си легне с нас,

getting laid off; laying off people.

This is the world we live in.

това е светът, в който живеем.

We live in a vulnerable world.

Живеем в уязвим свят.

And one of the ways we deal with it is we numb vulnerability.

И един от начините да се справяме с него

е да потискаме уязвимостта.

And I think there's evidence --

И мисля, че доказателството,

and it's not the only reason this evidence exists,

не съществува само поради една причина,

but I think it's a huge cause --

но мисля, че това е голяма причина -

We are the most in-debt ...

ние сме с най-големите задължения,

затлъстели,

obese ...

addicted and medicated adult cohort in U.S. history.

пристрастени и лекувани

възрастни в историята на Америка.

The problem is -- and I learned this from the research --

Проблемът е, и това го научих чрез проучването,

that you cannot selectively numb emotion.

че не можете да потиснете емоцията избирателно.

You can't say, here's the bad stuff.

Не можете да кажете: Ето това е лошото.

Here's vulnerability, here's grief, here's shame,

Това е уязвимостта, това е огорчението, това е срама,

here's fear, here's disappointment.

това е страха, това е разочарованието.

I don't want to feel these.

Не искам да ги чувствам.

I'm going to have a couple of beers and a banana nut muffin.

Ще изпия няколко бири и ще си хапна няколко кексчета.

(Laughter)

Смях

Не искам да чувствам всичко това.

I don't want to feel these.

And I know that's knowing laughter.

И знам, че това е разбиращ смях.

I hack into your lives for a living.

Аз си изкарвам хляба като навлизам в живота ви.

God.

Господи!

(Laughter)

Смях

You can't numb those hard feelings

Не можете да потиснете тези силни чувства

without numbing the other affects, our emotions.

без да потиснете другите емоции.

Не можете да потискате избирателно.

You cannot selectively numb.

So when we numb those,

Така че, когато потиснем всичко това,

we numb joy,

ние потискаме радостта,

потискаме благодарността,

we numb gratitude,

we numb happiness.

потискаме щастието.

И тогава сме нещастни,

And then, we are miserable,

и търсим цел и смисъл,

and we are looking for purpose and meaning,

и тогава се чувстваме уязвими,

and then we feel vulnerable,

so then we have a couple of beers and a banana nut muffin.

и накрая изпиваме няколко бири и изяждаме няколко сладкиша.

And it becomes this dangerous cycle.

И влизаме в опасен цикъл.

One of the things that I think we need to think about

Едно от нещата, за които трябва да помислим,

is why and how we numb.

е защо и как потискаме.

And it doesn't just have to be addiction.

И не е нужно да бъде пристрастяване.

Другото нещо, което правим,

The other thing we do is we make everything that's uncertain certain.

е че правим всичко несигурно, сигурно.

Religion has gone from a belief in faith and mystery to certainty.

Религията е преминала от вяра във вярата и мистерията

към сигурност.

"I'm right, you're wrong. Shut up."

Аз съм права, вие грешите. Млъкнете.

Това е.

That's it.

Просто сигурност.

Just certain.

Колкото повече ни е страх, толкова по-уязвими сме,

The more afraid we are, the more vulnerable we are,

и ни хваща още повече страх.

the more afraid we are.

Така изглежда политиката в наши дни.

This is what politics looks like today.

Няма беседване.

There's no discourse anymore.

There's no conversation.

Няма разговор.

There's just blame.

Има само обвинения.

You know how blame is described in the research?

Знаете ли как се определя обвинението в проучванията?

A way to discharge pain and discomfort.

Начин за освобождаване от болката и дискомфорта.

Подобряваме се.

We perfect.

If there's anyone who wants their life to look like this, it would be me,

Ако има някой, който би искал живота му да изгледа така, това съм аз,

но не става.

but it doesn't work.

Because what we do is we take fat from our butts and put it in our cheeks.

Защото така ние взимаме мазнини от долната част на телата ни

и си я слагаме в бузите.

(Laughter)

Смях

Which just, I hope in 100 years, people will look back and go, "Wow."

И се надяваме, че след сто години

хората ще гледат назад и ще си кажат: "Уау."

(Laughter)

Смях

And we perfect, most dangerously, our children.

И ние усъвършенстваме по най-опасния начин

нашите деца.

Let me tell you what we think about children.

Нека ви кажа какво мислим за децата.

They're hardwired for struggle when they get here.

Те са програмирани за борба, когато се появят.

And when you hold those perfect little babies in your hand,

И когато държите тези малки идеални бебета в ръцете си,

our job is not to say, "Look at her, she's perfect.

нашата работа не е да кажем: "Виж я, тя е идеална.

Моята мисия е да й помогна да остане идеална,

My job is just to keep her perfect --

да е влязла в отбора по тенис до пети клас и в Иейл до седми клас."

make sure she makes the tennis team by fifth grade and Yale by seventh."

Това не е наша работа.

That's not our job.

Our job is to look and say,

Нашата работа е да ги погледнем и да кажем:

"You know what? You're imperfect, and you're wired for struggle,

"Знаеш ли какво? Ти си несъвършена, и ти си програмирана за борба,

but you are worthy of love and belonging."

но наистина си достойна за любов и принадлежност."

Това е нашата работа.

That's our job.

Покажете ми поколение деца, отгледани по този начин,

Show me a generation of kids raised like that,

и ние няма да имаме проблемите, които срещаме днес.

and we'll end the problems, I think, that we see today.

We pretend that what we do doesn't have an effect on people.

Преструваме се, че това, което правим

не оказва влияние върху хората.

We do that in our personal lives.

Правим това в личния си живот.

We do that corporate --

Правим това и професионално,

whether it's a bailout, an oil spill ...

дали ще е спасяване, разлив на нефт,

напомням,

a recall.

We pretend like what we're doing

че ние се преструваме, че това, което правим

doesn't have a huge impact on other people.

няма огромно влияние върху другите хора.

I would say to companies, this is not our first rodeo, people.

Бих казала на компаниите, това не са нашите първи каубои тук.

We just need you to be authentic and real and say ...

Ние просто имаме нужда да сте автентични и истински,

и да кажете: "Съжаляваме.

"We're sorry. We'll fix it."

Ще поправим това."

But there's another way, and I'll leave you with this.

Но ето и друг начин, и приключвам с това.

Ето какво открих:

This is what I have found:

To let ourselves be seen, deeply seen, vulnerably seen ...

Да оставим да бъдем видяни,

видяни в дълбочина,

да ни видят уязвими,

to love with our whole hearts, even though there's no guarantee --

да обичаме с целите си сърца,

дори и да нямаме гаранция,

а това е наистина трудно.

and that's really hard,

and I can tell you as a parent, that's excruciatingly difficult --

И мога да ви кажа като родител, това е мъчително трудно,

да прилагаме благодарност и радост

to practice gratitude and joy in those moments of terror,

в моменти на ужас,

when we're wondering, "Can I love you this much?

когато си казваме: "Наистина ли мога да те обичам толкова много?

Мога ли да повярвам на това с такава страст?

Can I believe in this this passionately?

Мога ли да бъда толкова свиреп за това?"

Can I be this fierce about this?"

just to be able to stop and, instead of catastrophizing what might happen,

И в този момент да можем да спрем и вместо да драматизираме какво може да се случи,

да кажем: "Толкова съм благодарен,

to say, "I'm just so grateful,

because to feel this vulnerable means I'm alive."

защото да се чувствам толкова уязвим означава, че съм жив."

And the last, which I think is probably the most important,

И накрая, може би най-важното,

е да повярваме, че сме самодостатъчни.

is to believe that we're enough.

Because when we work from a place, I believe, that says, "I'm enough" ...

Защото когато работим от място,

което казва: "Аз съм достатъчен",

then we stop screaming and start listening,

тогава спираме да крещим и започваме да слушаме,

we're kinder and gentler to the people around us,

ставаме по-мили и нежни към хората около нас,

и сме по-мили и нежни към себе си.

and we're kinder and gentler to ourselves.

Това е. Благодаря.

That's all I have. Thank you.

(Applause)

Аплодисменти