How could so many people support Hitler? - Joseph Lacey

Translator: Nikolina Krasteva Reviewer: Anton Hikov

In Jerusalem, on April 11th, 1961,

В Йерусалим на 11 април 1961 г.

Adolf Eichmann stood trial for crimes against humanity.

Адолф Айхман е изправен пред съда за престъпления срещу човечеството.

Eichmann had been a Nazi official tasked with organizing the transport

Айхман е бил нацистки служител, натоварен да организира превоза

of over 1.5 million European Jews to ghettos and concentration camps.

на над 1,5 милиона европейски евреи до гета и концентрационни лагери.

He was popularly described as an evil mastermind

Той е описван като зъл мозък,

who orchestrated atrocities from a cushy German office,

който организира зверства от удобен германски офис,

and many were eager to see the so-called “desk murderer” tried for his crimes.

и мнозина са жадни да видят т.нар. „настолен убиец“, съден за деянията му.

But the squeamish man who took the stand seemed more like a dull bureaucrat

Но мъжът, който се изправя на трибуната. прилича по-скоро на скучен бюрократ,

than a sadistic killer.

отколкото на садистичен убиец.

The disparity between Eichmann’s nature and his actions

Несъответствието между природата на Айхман и действията му

was unsettling for many viewers,

е обезпокоително за много зрители,

but for philosopher Hannah Arendt,

но за философа Хана Аренд

this contradiction inspired a disturbing revelation.

това противоречие вдъхновява обезпокоително разкритие.

Arendt was a German Jew who fled her homeland in 1933

Аренд е германска еврейка, която бяга от родината си през 1933 г.

after being briefly imprisoned by the German secret police.

след като е затворена за кратко от германската тайна полиция.

As a refugee in France and then the United States,

Като бежанка във Франция, а след това и в САЩ,

she dedicated herself to understanding how the Nazi regime came to power,

тя се посвещава на разбирането как нацисткият режим е дошъл на власт,

and more specifically, how it inspired so many atrocities.

и по-конкретно, как е вдъхновил толкова много жестокости.

A common opinion at the time was that the Third Reich was a historical oddity;

Общото мнение по това време е, че Третият райх е историческа странност;

a perfect storm of uniquely evil leaders

катастрофална комбинация от уникално зли лидери,

supported by German citizens looking for revenge

подкрепени от германски граждани, търсещи отмъщение

after their defeat in World War I.

след поражението им в Първата световна война.

But Arendt believed the true conditions behind this unprecedented rise

Но Аренд вярва, че истинските условия зад този безпрецедентен възход

of totalitarianism weren’t specific to Germany.

на тоталитаризма не са специфични само за Германия.

Throughout the 1950s, Arendt developed a theory of the human condition

През 50-те години Аренд разработва теория за човешкото състояние,

that divided life into three facets:

която разделя живота на три аспекта:

labor— in which we satisfy our material needs and desires;

труд - в който удовлетворяваме материалните си нужди и желания;

work— in which we build the world’s physical and cultural infrastructure;

работа – в която градим световната физическа и културна инфраструктура;

and action— in which we publicly articulate our values

и действие - в което публично изразяваме нашите ценности

to collectively shape the world around us.

за да оформяме заедно света около нас.

It was this last facet, the life of action,

Именно този последен аспект, животът на действието,

that Arendt believed was under attack,

според Аренд е бил обект на атака,

both in Germany and many other industrialized societies.

както в Германия така и в много други индустриализирани общества.

She saw modernity as an age ruled by labor,

Тя вижда съвремеността като епоха, управлявана от труда,

where individuals mainly appear in the social world

където индивидите се появяват главно в социалния свят

to produce and consume goods and services

да произвеждат и потребяват стоки и услуги,

rather than share ideas and shape communities.

вместо да споделят идеи и да формират общности.

Arendt believed this had fostered societies and ideologies

Аренд смята, че това е довело до общества и идеологии,

where individuals were seen only for their economic value,

в които хората се приемат само заради икономическата им стойност,

rather than their moral and political capacities.

а не заради техните морални и политически качества.

She believed this isolated people from their neighbors and their sense of self.

Тя смята, че това изолира хората от съседите и самочувствието им.

And in her 1951 book, “The Origins of Totalitarianism,”

И в книгата си от 1951 г, „Произход на тоталитаризма“

Arendt argued these conditions provided fertile ground for totalitarian regimes,

Аренд твърди, че тези условия са добра почва за тоталитарните режими,

which use fear and violence to increase isolation

които използват страх и насилие, за да увеличат изолацията

and make it dangerous to publicly engage as freethinking political agents.

и да направят опасно публичното участие като свободомислещи политически дейци.

In this lonely state, participating in the regime

В това самотно състояние, участието в режима

becomes the only way to recover a sense of identity and community.

се оказва единственият начин да се върне усещането за идентичност и общност.

Arendt believed it was this kind of environment

Аренд смята, че именно в такава среда

where Eichmann committed his crimes.

Айхман е извършил престъпленията си.

Most people expected the Jewish German philosopher

Повечето хора очакват еврейският немски философ

to judge the ex-Nazi harshly.

да съди сурово бившия нацист.

But while she condemned his monstrous actions,

Но макар да осъжда чудовищните му действия,

Arendt saw no evidence that Eichmann himself was uniquely evil.

Аренд не вижда доказателства, че самият Айхман е уникално зло.

She saw him as a distinctly ordinary man who considered diligent obedience

Тя го вижда като един обикновен човек, който смята усърдното послушание

the highest form of civic duty.

за най-висша форма на граждански дълг.

And for Arendt, it was exactly this ordinariness that was most terrifying.

И за Аренд, именно тази обикновеност е най-ужасяващата.

Her point wasn't just that anyone could do what Eichmann did,

Идеята не е само, че всеки може да направи същото като Айхман,

but that his story suggested ordinary people

но че неговата история подсказва, че обикновените хора

could willingly accept their societal role—

могат доброволно да приемат своята обществена роля -

even when it contributed to genocide.

дори когато тя допринася за геноцид.

Arendt called this phenomenon “the banality of evil,”

Аренд нарича този феномен „баналността на злото“,

and warned that it can emerge whenever society inhibits our ability to think;

и предупреждава, че се появява, когато обществото ни потиска да мислим;

or more specifically, to question our beliefs and actions

или по-скоро, да поставяме под въпрос нашите вярвания и действия

in a self-reflective internal dialogue.

в саморефлексивен вътрешен диалог.

Arendt believed this kind of thinking is the only way to confront moral problems,

Аренд смята, че само с този вид мислене можем да се справим с моралните проблеми,

and that our responsibility to self-reflect is especially important

и че отговорността ни за саморефлексията е особено важна,

when independent thought is threatened.

когато независимата мисъл е застрашена.

She acknowledged that critical thinking in oppressive spaces

Тя признава, че критичното мислене в потиснически пространства

is a defiant act that requires personal courage.

е предизвикателен акт, който изисква лична смелост.

But it must be done regardless,

Но трябва да се направи въпреки всичко,

which is why Arendt still held Eichmann accountable.

затова Аренд все още държи Айхман отговорен.

This thread runs throughout Arendt's work,

Тази идея присъства в цялото творчество на Аренд,

where she continually insisted that thinking was our greatest weapon

където тя непрекъснато настоява, че мисленето е най-голямото ни оръжие

against the threats of modernity.

срещу заплахите на съвременността.

Namely, a relentless drive for economic and technological development

А именно, непрестанен стремеж към икономическо и технологично развитие,

which would increase social alienation and inhibit human freedom.

което ще увеличи социалното отчуждение и ще потисне човешката свобода.

To foster this essential value,

За да се насърчи тази основна ценност,

Arendt believed we need to create formal and informal forums

Аренд смята, че трябва да създадем официални и неофициални форуми,

that allowed for open conversations about shaping our collective future.

които да позволяват открити разговори за оформянето на нашето колективно бъдеще.

These might include townhall meetings, self-governing workplaces,

Те могат да включват срещи в кметството, самоуправляващи се работни места,

or student unions.

или студентски съюзи.

But whatever shape they take,

Но каквато и форма да приемат,

what’s most important to Arendt is that they value open dialogue

най-важното за Аренд е, че те ценят открития диалог

and critical self-reflection.

и критичната саморефлексия.