Your elusive creative genius | Elizabeth Gilbert

Translator: Iva Todorova Reviewer: Christina Bozhidarova

I am a writer.

Аз съм писател.

Writing books is my profession but it's more than that, of course.

Писането на книги е моя професия, но е и повече от това, разбира се.

It is also my great lifelong love and fascination.

То е също така голямата ми любов за цял живот и моята магия.

And I don't expect that that's ever going to change.

И не очаквам, че това някога ще се промени.

But, that said, something kind of peculiar has happened recently

Но като оставим това, нещо странно се случи наскоро

in my life and in my career,

с моя живот и моята кариера,

which has caused me to have to recalibrate my whole relationship with this work.

което ме накара да пренастроя цялостното ми отношение към работата.

And the peculiar thing is that I recently wrote this book,

И странното нещо е, че написах тази книга,

this memoir called "Eat, Pray, Love"

този мемоар, наречен "Яж, моли се и обичай",

which, decidedly unlike any of my previous books,

който, за разлика от предишните ми книги,

went out in the world for some reason, and became this big,

по някаква причина достигна до целия свят и стана голяма,

mega-sensation, international bestseller thing.

мега-сензация, международен бестселър.

The result of which is that everywhere I go now,

Резултатът е, че навсякъде, където отида,

people treat me like I'm doomed.

хората ме третират като обречена.

Seriously -- doomed, doomed!

Сериозно - обречена, обречена!

Like, they come up to me now, all worried, and they say,

Идват при мен, притеснени, и казват:

"Не се ли страхуваш, че никога повече няма да напишеш нещо по-добро от това?

"Aren't you afraid you're never going to be able to top that?

Aren't you afraid you're going to keep writing for your whole life

Не се ли страхуваш, че до края на живота си ще пишеш

and you're never again going to create a book

и няма да създадеш книга,

that anybody in the world cares about at all,

която да интересува някого,

ever again?"

никога повече?"

So that's reassuring, you know.

Това е много окуражаващо, да знаете.

But it would be worse, except for that I happen to remember

Можеше и да е по-лошо, но аз още си спомням

that over 20 years ago, when I was a teenager,

как, преди повече от 20 години, когато започнах да казвам на хората - като тийнейджър,

when I first started telling people that I wanted to be a writer,

че искам да стана писател,

срещнах същата реакция, като че ли продиктувана от страх.

I was met with this same sort of fear-based reaction.

Тогава хората казваха: "Не те ли е страх, че никога няма да постигнеш успех?

And people would say, "Aren't you afraid you're never going to have any success?

Aren't you afraid the humiliation of rejection will kill you?

Не те ли е страх, че унижението от отхвърлянето ще те убие?

Aren't you afraid that you're going to work your whole life at this craft

Не те ли е страх, че цял живот ще работиш този занаят

и нищо няма да излезе от него

and nothing's ever going to come of it

и ще умреш върху купчина неосъществени мечти

and you're going to die on a scrap heap of broken dreams

с уста, пълна с горчивата пепел на провала?"

with your mouth filled with bitter ash of failure?"

(Смях)

(Laughter)

Like that, you know.

Ето така, нали знаете.

The answer -- the short answer to all those questions is, "Yes."

Отговорът, краткият отговор на всички тези въпроси е ДА.

Yes, I'm afraid of all those things.

Да, страх ме е от всичко това.

And I always have been.

И винаги ме е било страх.

And I'm afraid of many, many more things besides

Освен това се страхувам от много, много други неща,

that people can't even guess at,

за които хората не подозират.

like seaweed and other things that are scary.

Като водораслите и други страшни неща.

But, when it comes to writing,

Но, когато става въпрос за писане,

the thing that I've been sort of thinking about lately, and wondering about lately,

нещото, за което мисля напоследък и се чудя, е "защо?"

is why?

Рационално ли е?

You know, is it rational?

Логично ли е да очакваме някой

Is it logical that anybody should be expected

to be afraid of the work that they feel they were put on this Earth to do.

да се страхува от работата, заради която смята, че е дошъл на тази Земя?

And what is it specifically about creative ventures

И кое е особеното на креативните начинания,

that seems to make us really nervous about each other's mental health

което ни кара да се притесняваме за психическото си здраве

in a way that other careers kind of don't do, you know?

по начин, който като че ли не е типичен за другите професии?

Like my dad, for example, was a chemical engineer

Баща ми, например, беше инженер-химик

and I don't recall once in his 40 years of chemical engineering

и не си спомням нито веднъж за 40те години, през които се занимаваше с инженерна химия,

anybody asking him if he was afraid to be a chemical engineer, you know?

някой да го попита дали не се страхува да бъде инженер-химик.

"That chemical-engineering block, John, how's it going?"

Не се случваше: "Джон, тази блокада в инженерната химия, как се справяш?"

It just didn't come up like that, you know?

Не се случваше, нали знаете?

But to be fair, chemical engineers as a group

Но нека бъдем честни, инженер-химиците като цяло

haven't really earned a reputation over the centuries

не са си спечелили репутация през вековете

for being alcoholic manic-depressives.

на маниакално-депресивни алкохолици.

(Laughter)

(Смях)

We writers, we kind of do have that reputation,

Ние писателите имаме такава репутация

and not just writers, but creative people across all genres,

и не само писателите, но и творците от всички жанрове

it seems, have this reputation for being enormously mentally unstable.

сякаш имат репутацията на крайно неустойчиви психически.

And all you have to do is look at the very grim death count

Необходимо е само да погледнете мрачната статистика за смъртта

in the 20th century alone, of really magnificent creative minds

(само през 20 век) на наистина великолепни креативни умове,

who died young and often at their own hands, you know?

които са умрели рано и често от собствените си ръце, нали знаете?

And even the ones who didn't literally commit suicide

И дори тези, които не са се самоубили буквално,

seem to be really undone by their gifts, you know.

като че ли са погубени от своя талант.

Norman Mailer, just before he died, last interview, he said,

Норман Мейлър, точно преди да почине, в последното си интервю, е казал:

"Every one of my books has killed me a little more."

"Всяка моя книга ме убиваше по малко."

An extraordinary statement to make about your life's work.

Необичайно изказване за работата на своя живот.

But we don't even blink when we hear somebody say this,

Но дори не трепваме, когато чуем подобни думи,

because we've heard that kind of stuff for so long

защото толкова често сме слушали подобни неща

and somehow we've completely internalized and accepted collectively

и някак като общество напълно сме приели

this notion that creativity and suffering are somehow inherently linked

идеята, че креативността и страданието са някак изначално свързани

and that artistry, in the end, will always ultimately lead to anguish.

и тази артистичност, в края на краищата, винаги ще доведе до страдание.

And the question that I want to ask everybody here today

И въпросът, който искам да задам днес тук на всички, е:

is are you guys all cool with that idea?

"Вие вярвате ли в тази идея?

Are you comfortable with that?

Чувствате ли се комфортно с това,

Because you look at it even from an inch away and, you know --

защото вие гледате от разстояние, а

I'm not at all comfortable with that assumption.

аз никак не се чувствам комфортно с това предположение.

I think it's odious.

Мисля,че е противно.

And I also think it's dangerous,

И също така мисля, че е опасно

and I don't want to see it perpetuated into the next century.

и не искам да продължи да властва и в следващия век.

Мисля, че е по-добре да насърчаваме нашите велики креативни умове да живеят.

I think it's better if we encourage our great creative minds to live.

And I definitely know that, in my case -- in my situation --

И със сигурност знам, че в моя случай, в моята ситуация,

it would be very dangerous for me to start sort of leaking down that dark path

за мен би било много опасно да се хързулна по тъмната пътека

of assumption,

на предположението, особено при положението,

particularly given the circumstance that I'm in right now in my career.

в което се намирам в момента професионално.

Which is -- you know, like check it out,

Което е, нали знаете, нека проверим:

I'm pretty young, I'm only about 40 years old.

Доста съм млада, само на около 40.

Все още имам, може би, около 4 десетилетия работа пред мен.

I still have maybe another four decades of work left in me.

And it's exceedingly likely that anything I write from this point forward

И е напълно вероятно всичко, което напиша оттук нататък,

is going to be judged by the world as the work that came after

да бъде съдено от целия свят като всичко, дошло след

the freakish success of my last book, right?

необикновения успех на последната ми книга, нали?

I should just put it bluntly, because we're all sort of friends here now --

Направо ще го кажа директно, защото всички тук сме като приятели -

it's exceedingly likely that my greatest success is behind me.

напълно е вероятно най-големият ми успех да е зад гърба ми.

So Jesus, what a thought!

О, Господи, каква мисъл!

That's the kind of thought that could lead a person

Подобни мисли могат да накарат човек

to start drinking gin at nine o'clock in the morning,

да започне да пие джин в девет сутринта,

and I don't want to go there.

а аз не искам да стигна дотам.

(Laughter)

(Смях)

I would prefer to keep doing this work that I love.

Предпочитам да продължа да върша тази работа, която обичам.

И така, остава въпросът как?

And so, the question becomes, how?

And so, it seems to me, upon a lot of reflection,

И така, струва ми се, след много мислене,

that the way that I have to work now, in order to continue writing,

че за да продължа да пиша,

is that I have to create some sort of protective psychological construct, right?

трябва да си изградя някаква психологическа защита, нали така?

I have to sort of find some way to have a safe distance

Трябва да открия начин да спазвам безопасна дистанция

between me, as I am writing, and my very natural anxiety

между себе си, когато пиша, и моето съвсем естествено безпокойство

about what the reaction to that writing is going to be, from now on.

за реакцията, която моето писане ще предизвика, отсега нататък.

And, as I've been looking, over the last year,

И докато през последните години търсих модел за това,

for models for how to do that,

I've been sort of looking across time,

търсих, така да се каже, през различни епохи

and I've been trying to find other societies

и се опитвах да открия други общества,

to see if they might have had better and saner ideas than we have

за да видя дали те нямат по-добри и разумни идеи от нас

about how to help creative people

за това, как да помагат на творческите натури да управляват

sort of manage the inherent emotional risks of creativity.

вътрешния емоционален риск, свързан с креативността.

And that search has led me to ancient Greece and ancient Rome.

И това търсене ме отведе до древна Гърция и древния Рим.

So stay with me, because it does circle around and back.

Така, следвайте моя разказ, защото накрая отново стига там, откъдето започва.

But, ancient Greece and ancient Rome --

Но в древна Гърция и древния Рим

people did not happen to believe that creativity

хората не вярвали, че креативността

came from human beings back then, OK?

идва от човешките същества.

People believed that creativity was this divine attendant spirit

Хората вярвали, че креативността е божественият дух придружител,

that came to human beings from some distant and unknowable source,

който идвал при хората от далечен и незнаен източник,

for distant and unknowable reasons.

поради далечни и незнайни причини.

The Greeks famously called these divine attendant spirits of creativity "daemons."

Известно е, че гърците наричали тези божествени духове-придружители "демони".

Socrates, famously, believed that he had a daemon

Сократ също вярвал, че има демон,

who spoke wisdom to him from afar.

който му предавал мъдростта отдалеч.

The Romans had the same idea,

Римляните имали същата представа,

but they called that sort of disembodied creative spirit a genius.

но те наричали тези безплътни творчески духове гении.

Which is great, because the Romans did not actually think

Което е страхотно, защото римляните всъщност не смятали, че

that a genius was a particularly clever individual.

геният е особено умен индивид.

They believed that a genius was this, sort of magical divine entity,

Те вярвали, че геният е някакво вълшебно божествено образувание,

who was believed to literally live in the walls of an artist's studio,

което буквално живеело в стените

на ателието на твореца като Доби домашното духче

kind of like Dobby the house elf,

and who would come out

и което излизало и невидимо оказвало помощ на твореца, когато работи,

and sort of invisibly assist the artist with their work

и оформяло резултата от работата му.

and would shape the outcome of that work.

So brilliant -- there it is, right there, that distance that I'm talking about --

Страхотно - ето я, дистанцията, за която говоря -

that psychological construct to protect you from the results of your work.

тази психологическа конструкция, която те защитава от резултатите от твоето творчество.

And everyone knew that this is how it functioned, right?

И всички са знаели как функционира, нали така?

So the ancient artist was protected from certain things,

Така че древният творец е бил защитен от някои неща,

like, for example, too much narcissism, right?

като например, твърде много нарцисизъм.

If your work was brilliant, you couldn't take all the credit for it,

Ако творчеството ти е брилянтно, ти не си изцяло отговорен за това.

everybody knew that you had this disembodied genius who had helped you.

Всички знаят, че ти имаш този безплътен гений, който ти е помогнал.

If your work bombed, not entirely your fault, you know?

Ако работата ти е провал, вината не е изцяло твоя.

Everyone knew your genius was kind of lame.

Всички знаят, че твоят гений нещо не го бива.

(Laughter)

И така западните хора гледали на креативността много дълго време.

And this is how people thought about creativity in the West

for a really long time.

Тогава дошъл Ренесансът и всичко се променило.

And then the Renaissance came and everything changed,

and we had this big idea, and the big idea was,

И ние сме родили тази велика идея, която казвала:

let's put the individual human being at the center of the universe

нека да поставим човека в центъра на вселената

над всички богове и мистерии и повече няма място

above all gods and mysteries,

and there's no more room for mystical creatures

за мистични същества, които диктуват от името на божественото.

who take dictation from the divine.

And it's the beginning of rational humanism,

Това е началото на рационалния хуманизъм

and people started to believe that creativity

и хората започнали да вярват, че креативността

идвала изцяло от индивида.

came completely from the self of the individual.

And for the first time in history,

И за пръв път в историята

you start to hear people referring to this or that artist as being a genius,

хората започват да наричат този или онзи творец "гений",

rather than having a genius.

а не казват, че има гений.

And I got to tell you, I think that was a huge error.

И трябва да ви кажа, мисля, че това е било огромна грешка.

You know, I think that allowing somebody, one mere person

Мисля, че да позволиш на някой, на един човек

to believe that he or she is like, the vessel,

да повярва, че той или тя е като съда,

you know, like the font and the essence and the source

като шрифта и есенцията, и източника

на цялата божествена, творческа, незнайна, вечна мистерия,

of all divine, creative, unknowable, eternal mystery

is just a smidge too much responsibility to put on one fragile, human psyche.

е прекалена отговорност за една крехка човешка душа.

It's like asking somebody to swallow the sun.

Това е все едно да искаш от някой да погълне слънцето.

It just completely warps and distorts egos,

Това просто напълно деформира и изкривява егото

and it creates all these unmanageable expectations about performance.

и създава всички тези неуправляеми очаквания относно творчеството.

And I think the pressure of that

И мисля, че напрежението, произлизащо от това,

has been killing off our artists for the last 500 years.

убива нашите творци през последните 500 години.

And, if this is true,

И ако това е вярно,

and I think it is true,

а аз мисля, че е вярно,

the question becomes, what now?

въпросът е: какво да правим?

Can we do this differently?

Можем ли да променим нещата?

Maybe go back to some more ancient understanding

Може би да се върнем към по-древното разбиране

about the relationship between humans and the creative mystery.

за взаимоотношенията между хората и творческата мистерия.

Maybe not.

Може би не.

Maybe we can't just erase 500 years of rational humanistic thought

Може би не можем просто да изтрием 500 години рационална хуманистична мисъл

in one 18 minute speech.

в рамките на една 18 минутна реч.

And there's probably people in this audience

И вероятно сред публиката има хора,

who would raise really legitimate scientific suspicions

които ще повдигнат наистина основателни научни подозрения

about the notion of, basically, fairies

относно представата за феи,

who follow people around rubbing fairy juice on their projects and stuff.

които преследват хората и потриват приказен сок върху проектите им.

I'm not, probably, going to bring you all along with me on this.

Най-вероятно няма да убедя всички ви,

But the question that I kind of want to pose is --

но въпросът, който ми се иска да поставя, е:

you know, why not?

всъщност, защо не?

Why not think about it this way?

Защо да не гледаме на нещата по този начин?

Because it makes as much sense as anything else I have ever heard

Защото звучи толкова разумно, колкото всичко друго, което съм чувала

in terms of explaining the utter maddening capriciousness

като обяснение на абсолютно влудяващата претенциозност

of the creative process.

на творческия процес.

A process which, as anybody who has ever tried to make something --

Процес, за който всеки, който някога е опитвал да прави нещо

(т.е на практика всеки тук),

which is to say basically everyone here ---

knows does not always behave rationally.

знае, че не винаги се държи рационално.

And, in fact, can sometimes feel downright paranormal.

И всъщност понякога дори изглежда отявлено паранормален.

I had this encounter recently

Наскоро се запознах с изключителната американска поетеса Рут Стоун,

where I met the extraordinary American poet Ruth Stone,

who's now in her 90s, but she's been a poet her entire life

която е над 90-годишна, но е била поетеса през целия си живот.

and she told me that when she was growing up in rural Virginia,

Разказа ми, че докато растяла в провинциална Вирджиния,

she would be out working in the fields,

работела на полето

and she said she would feel and hear a poem

и чувствала и чувала стихове

coming at her from over the landscape.

да стигат до нея от пейзажа.

And she said it was like a thunderous train of air.

Каза, че било като буреносен въздушен влак,

And it would come barreling down at her over the landscape.

който бясно се спускал към нея над пейзажа.

Чувствала, че идва, понеже разтърсвал земята под краката й.

And she felt it coming, because it would shake the earth under her feet.

She knew that she had only one thing to do at that point,

Знаела, че в този момент трябва да направи само едно нещо

and that was to, in her words, "run like hell."

и по нейните думи това било: "да бяга с всичка сила".

And she would run like hell to the house

И тя бягала с всичка сила до къщата,

and she would be getting chased by this poem,

преследвана от тези стихове.

Цялата работа била в това, че трябвало да се добере до лист хартия и молив

and the whole deal was that she had to get to a piece of paper and a pencil

достатъчно бързо, така че когато стихотворението минело през нея,

fast enough so that when it thundered through her, she could collect it

да го улови на листа.

Друг път не била достатъчно бърза.

and grab it on the page.

And other times she wouldn't be fast enough,

Тичала, тичала, тичала, а не стигала до вкъщи

so she'd be running and running, and she wouldn't get to the house

и стихотворението минавало през нея, а тя го изпускала.

and the poem would barrel through her and she would miss it

То продължавало през пейзажа и

and she said it would continue on across the landscape,

търсело, както тя каза, "друг поет".

looking, as she put it "for another poet."

Друг път -

And then there were these times --

this is the piece I never forgot --

тази част никога няма да забравя -

she said that there were moments where she would almost miss it, right?

имало моменти, когато почти изпускала стихотворението, нали така?

So, she's running to the house and she's looking for the paper

Стига до къщата и търси хартия,

а стихотворението минава през нея,

and the poem passes through her,

and she grabs a pencil just as it's going through her,

тя грабва молива точно когато минавало през нея

and then she said, it was like she would reach out with her other hand

и тогава, каза тя, било сякаш се протяга с другата ръка

и го хваща.

and she would catch it.

Хваща стихотворението за опашката

She would catch the poem by its tail,

и го дърпа обратно в тялото си,

and she would pull it backwards into her body

as she was transcribing on the page.

докато го записвала на листа.

And in these instances, the poem would come up on the page perfect and intact

В тези случаи стихотворението излизало на листа съвършено и непокътнато,

but backwards, from the last word to the first.

но наобратно - от последната до първата дума.

(Laughter)

(смях)

So when I heard that I was like -- that's uncanny,

Така че когато чух това, бях като... това е странно,

that's exactly what my creative process is like.

творческият процес при мен протича точно по този начин.

(Laughter)

(смях)

That's not at all what my creative process is -- I'm not the pipeline!

Творческият процес при мен продължава - аз не съм само тръбопровод!

I'm a mule, and the way that I have to work

Аз съм муле и за да работя,

is I have to get up at the same time every day,

трябва всеки ден да ставам по едно и също време

и да се потя, и да се трудя, и да препускам наистина непохватно.

and sweat and labor and barrel through it really awkwardly.

Но дори аз с целия си инат,

But even I, in my mulishness,

even I have brushed up against that thing, at times.

дори аз се докосвах до това нещо понякога.

And I would imagine that a lot of you have too.

Предполагам, че и на много от вас се е случвало.

You know, even I have had work or ideas come through me from a source

Дори на мен се е случвало да получавам идеи от източник,

that I honestly cannot identify.

който, честно казано, не мога да идентифицирам.

And what is that thing?

Какво е това нещо?

And how are we to relate to it in a way that will not make us lose our minds,

И как да общуваме с него, без да ни накара да изгубим ума си,

but, in fact, might actually keep us sane?

а дори може и да запази здравия ни разум?

And for me, the best contemporary example that I have of how to do that

За мен най-добрият съвременен начин да го правим

is the musician Tom Waits,

е музикантът Том Уейтс,

who I got to interview several years ago on a magazine assignment.

когото интервюирах преди няколко години по поръчка на едно списание.

And we were talking about this,

Говорихме за това

and you know, Tom, for most of his life, he was pretty much the embodiment

и, знаете ли, през по-голямата част от живота си Том е бил въплъщението

of the tormented contemporary modern artist,

на измъчвания съвременен модерен творец,

който се е опитвал да контролира и управлява, и да доминира над

trying to control and manage and dominate

these sort of uncontrollable creative impulses

тези неуправляеми импулси на креативността,

that were totally internalized.

изцяло приети от него.

But then he got older, he got calmer,

Но след това остарял, станал по-спокоен

and one day he was driving down the freeway in Los Angeles,

и един ден, докато пътувал по магистралата в Лос Анжелис,

and this is when it all changed for him.

всичко изведнъж се променило.

And he's speeding along, and all of a sudden

Както кара, изведнъж

he hears this little fragment of melody,

чува този малък фрагмент от мелодия,

that comes into his head as inspiration often comes, elusive and tantalizing,

която идва в ума му, както често идва вдъхновението, неуловимо и примамливо.

and he wants it, it's gorgeous,

И той го иска. Великолепен е.

and he longs for it, but he has no way to get it.

И той копнее за него, но няма как да го улови.

He doesn't have a piece of paper, or a pencil, or a tape recorder.

Няма лист хартия, няма молив,

няма записващ касетофон.

So he starts to feel all of that old anxiety start to rise in him

И така започва да усеща старото напрежение да се заражда в него,

сякаш казва "Ще изпусна тази песен

like, "I'm going to lose this thing,

and I'll be be haunted by this song forever.

и след това ще ме преследва завинаги.

I'm not good enough, and I can't do it."

Не съм достатъчно добър. Не мога да го направя."

And instead of panicking, he just stopped.

И вместо да изпада в паника, просто спрял.

He just stopped that whole mental process and he did something completely novel.

Спрял целия този умствен процес

и направил нещо съвършено ново.

He just looked up at the sky, and he said,

Погледнал към небето и казал:

"Excuse me, can you not see that I'm driving?"

"Извинявай, не виждаш ли, че карам?"

(Laughter)

(смях)

"Do I look like I can write down a song right now?

"Да ти изглежда, че мога да напиша песен точно сега?

If you really want to exist, come back at a more opportune moment

Ако наистина искаш да съществуваш, се върни в по-подходящ момент,

when I can take care of you.

когато мога да се погрижа за теб.

Otherwise, go bother somebody else today.

Ако ли не, иди да тормозиш някой друг днес.

Go bother Leonard Cohen."

Иди да тормозиш Ленард Коен."

And his whole work process changed after that.

И целият му начин на работа се променил след това.

Not the work, the work was still oftentimes as dark as ever.

Не творчеството му, творчеството му било толкова мрачно, колкото преди това.

But the process, and the heavy anxiety around it

Но процесът и цялото напрежение покрай него

was released when he took the genie, the genius out of him

изчезнало, когато той изкарал духчето, гения, от себе си,

where it was causing nothing but trouble, and released it back where it came from,

където то причинявало само неприятности, и го пуснал там, откъдето идвало.

И осъзнал, че не е нужно това да е вътрешно мъчение.

and realized that this didn't have to be this internalized, tormented thing.

Това може да е онова особено, чудно, странно сътрудничество,

It could be this peculiar, wondrous, bizarre collaboration,

kind of conversation between Tom and the strange, external thing

вид разговор между Том и странното нещо извън него,

that was not quite Tom.

което не е съвсем Том.

When I heard that story, it started to shift a little bit

И така, след като чух тази история, започнах по малко да измествам

the way that I worked too, and this idea already saved me once.

начина, по който аз работех, и това вече веднъж ме спаси.

It saved me when I was in the middle of writing "Eat, Pray, Love,"

Тази идея ме спаси, когато бях по средата на "Яж, моли се и обичай"

and I fell into one of those sort of pits of despair

и пропаднах в една от онези ями на отчаянието,

that we all fall into when we're working on something and it's not coming

в които всички пропадаме, когато работим над нещо, което не идва,

and you start to think this is going to be a disaster, the worst book ever written.

и започваш да си мислиш, че ще бъде истинска катастрофа.

Това ще бъде най-лошата книга, която някой някога е написал.

Not just bad, but the worst book ever written.

Не просто лоша, а най-лошата книга, писана някога.

И започнах да си мисля, че трябва да зарежа този проект.

And I started to think I should just dump this project.

But then I remembered Tom talking to the open air

Но след това си спомних как Том говори на въздуха

and I tried it.

и опитах.

So I just lifted my face up from the manuscript

Така че просто повдигнах лицето си от ръкописа

and I directed my comments to an empty corner of the room.

и насочих коментарите си към един празен ъгъл в стаята.

And I said aloud, "Listen you, thing,

И казах на висок глас: "Слушай, нещо,

you and I both know that if this book isn't brilliant

и двамата знаем, че ако книгата не е брилянтна,

that is not entirely my fault, right?

това не е изцяло моя вина, нали?

Because you can see that I am putting everything I have into this,

Защото виждаш, че влагам всичко от себе си в нея.

I don't have any more than this.

Нямам нищо друго освен това.

If you want it to be better, you've got to show up and do your part of the deal.

Така че ако искаш да е по-добра, трябва да се появиш и да свършиш твоята част от сделката.

Добре. А ако не го направиш, да върви по дяволите.

But if you don't do that, you know what, the hell with it.

Така или иначе аз ще продължа да пиша, понеже това ми е работата.

I'm going to keep writing anyway because that's my job.

And I would please like the record to reflect today

И бих искала днес да се документира,

че аз свърших моята част от работата."

that I showed up for my part of the job."

(смях)

(Laughter)

Because --

Защото...

(Applause)

(аплодисменти)

Because in the end it's like this, OK --

В края на краищата е така.

centuries ago in the deserts of North Africa,

Преди стотици години в пустините на Северна Африка

people used to gather for these moonlight dances of sacred dance and music

хората се събирали да танцуват лунни танци на свещена музика

that would go on for hours and hours, until dawn.

в продължение на много часове, до зазоряване.

They were always magnificent, because the dancers were professionals

Танците винаги били великолепни, защото танцьорите били професионалисти

and they were terrific, right?

и те също били страхотни, нали така?

Но от време на време, много рядко, се случвало нещо

But every once in a while, very rarely, something would happen,

and one of these performers would actually become transcendent.

и някой от изпълнителите изпадал в транс.

And I know you know what I'm talking about,

Знам, че знаете за какво говоря,

because I know you've all seen, at some point in your life,

защото всички сте виждали по някое време в живота си представление като това.

a performance like this.

It was like time would stop,

Сякаш времето спирало

and the dancer would sort of step through some kind of portal

и танцьорът прекрачвал през някаква врата.

Той не правел нищо различно от това, което винаги е правил, хиляда пъти преди това,

and he wasn't doing anything different

than he had ever done, 1,000 nights before,

but everything would align.

но всичко съвпадало.

And all of a sudden, he would no longer appear to be merely human.

И изведнъж не изглеждал просто човек.

Сякаш свети отвътре, свети отдолу

He would be lit from within, and lit from below

and all lit up on fire with divinity.

и всичко гори в огън с божественото.

And when this happened, back then,

И когато това се случело, навремето,

people knew it for what it was, you know, they called it by its name.

хората го познавали и го наричали с истинското му име.

They would put their hands together and they would start to chant,

Събирали ръцете си и започвали да напяват"

"Allah, Allah, Allah, God, God, God."

"Аллах, Аллах, Аллах, Господи, Господи, Господи."

That's God, you know.

Това е Бог.

Curious historical footnote:

Интересна историческа бележка под черта:

when the Moors invaded southern Spain, they took this custom with them

Когато маврите завзели Южна Испания, донесли със себе си този обичай

and the pronunciation changed over the centuries

и с вековете произношението се променило

from "Allah, Allah, Allah," to "Olé, olé, olé,"

от "Аллах, Аллах, Аллах" на "Оле, оле, оле",

which you still hear in bullfights and in flamenco dances.

което все още чувате по коридите и във фламенкото.

In Spain, when a performer has done something impossible and magic,

В Испания, когато изпълнител направи нещо невъзможно и вълшебно,

"Allah, olé, olé, Allah, magnificent, bravo,"

"Аллах, оле, оле, Аллах, великолепно, браво!",

incomprehensible, there it is -- a glimpse of God.

неразбираемо - ето това е: оттам наднича Господ.

Which is great, because we need that.

Което е страхотно, защото имаме нужда от това.

But, the tricky bit comes the next morning,

Но уловката идва на следващата сутрин,

for the dancer himself, when he wakes up and discovers

за самия танцьор, когато се събуди

that it's Tuesday at 11 a.m., and he's no longer a glimpse of God.

и открие, че е 11 сутринта във вторник и вече през него не надзърта Господ.

He's just an aging mortal with really bad knees,

Той е застаряващ смъртен с уморени колене

and maybe he's never going to ascend to that height again.

и, може би, никога няма да се въздигне до онези висини отново.

And maybe nobody will ever chant God's name again as he spins,

И, може би, никой вече няма да възпява името Господне, когато се върти.

and what is he then to do with the rest of his life?

И какво да прави с остатъка от живота си?

This is hard.

Това е трудно.

This is one of the most painful reconciliations to make

Това е едно от най-трудните неща, с които трябва да се примириш,

in a creative life.

ако водиш живот на творец.

But maybe it doesn't have to be quite so full of anguish

Но може би не е необходимо да е толкова тежко,

if you never happened to believe, in the first place,

ако никога не си вярвал,

that the most extraordinary aspects of your being came from you.

че най-невероятните страни на твоето съществуване идват от теб.

But maybe if you just believed that they were on loan to you

Но ако си вярвал, че те просто са ти били дадени назаем

from some unimaginable source for some exquisite portion of your life

от някой невъобразим източник за една избрана част от живота ти,

to be passed along when you're finished,

за да преминат, като свършиш, в някой друг.

with somebody else.

And, you know, if we think about it this way, it starts to change everything.

И ако го приемаме по този начин, това променя всичко.

This is how I've started to think,

Започнах да мисля по този начин

and this is certainly how I've been thinking in the last few months

и така мисля вече последните няколко месеца,

as I've been working on the book that will soon be published,

тъй като работя над книгата, която ще излезе скоро

as the dangerously, frighteningly over-anticipated follow up

като опасния, плашещо свръхочакван последовател

to my freakish success.

на невероятния ми успех.

And what I have to sort of keep telling myself

И това, което трябва да си повтарям в моментите,

when I get really psyched out about that is don't be afraid.

когато ме обхване безумен страх,

е: не се страхувай.

Don't be daunted. Just do your job.

Не губи кураж.

Просто си върши работата.

Continue to show up for your piece of it, whatever that might be.

Продължавай да вършиш твоята част от работата, каквато и да е тя.

If your job is to dance, do your dance.

Ако работата ти е да танцуваш, танцувай.

If the divine, cockeyed genius assigned to your case

Ако божественият смахнат гений, който отговаря за твоя случай,

decides to let some sort of wonderment be glimpsed, for just one moment

реши за момент да позволи някакво удивление да надзърне

through your efforts, then "Olé!"

през твоите усилия, тогава: "Оле!"

Ако ли пък не, пак танцувай.

And if not, do your dance anyhow.

And "Olé!" to you, nonetheless.

И "Оле!" за теб въпреки това.

I believe this and I feel that we must teach it.

Вярвам в това и чувствам, че трябва да го предаваме.

"Оле!" за теб въпреки това,

"Olé!" to you, nonetheless,

just for having the sheer human love and stubbornness

само заради това, че притежаваш чистата човешка любов и инат

to keep showing up.

да продължаваш да работиш.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(ръкопляскане)

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(ръкопляскане)

June Cohen: Olé!

За Джун Коен: Оле!

(Applause)

(ръкопляскане)