Chimamanda Ngozi Adichie: The danger of a single story | TED

Translator: MaYoMo com Reviewer: Christina Bozhidarova

I'm a storyteller.

Аз съм разказвач на истории.

And I would like to tell you a few personal stories

И бих искала да ви разкажа няколко лични истории

about what I like to call "the danger of the single story."

за онова, което наричам "опасността от единствената история".

I grew up on a university campus in eastern Nigeria.

Израснах в университетски кампус в източна Нигерия.

My mother says that I started reading at the age of two,

Майка ми казва, че съм започнала да чета на двегодишна възраст,

although I think four is probably close to the truth.

макар че според мен четири вероятно е по-близо до истината.

So I was an early reader,

И така, бях ранен читател. А онова, което четях,

and what I read were British and American children's books.

бяха британски и американски детски книги.

I was also an early writer,

Бях също и ранен писател.

and when I began to write, at about the age of seven,

А когато започнах да пиша, на около седемгодишна възраст

stories in pencil with crayon illustrations

истории с молив и илюстрации с пастели,

that my poor mother was obligated to read,

които горката ми майка беше задължавана да чете,

I wrote exactly the kinds of stories I was reading:

пишех точно същия вид истории като онези, които четях.

All my characters were white and blue-eyed,

Всичките ми герои бяха бели и синеоки.

they played in the snow,

Играеха в снега.

they ate apples,

Ядяха ябълки.

(Laughter)

(Смях)

and they talked a lot about the weather,

И говореха много за времето,

how lovely it was that the sun had come out.

колко чудесно било, че слънцето се е показало.

(Laughter)

(Смях)

Now, this despite the fact that I lived in Nigeria.

Въпреки това, че живеех в Нигерия.

I had never been outside Nigeria.

Никога не бях излизала извън Нигерия.

We didn't have snow, we ate mangoes,

Ние нямахме сняг. Ядяхме манго.

and we never talked about the weather,

И никога не говорехме за времето,

because there was no need to.

защото нямаше нужда.

My characters also drank a lot of ginger beer,

Героите ми също така пиеха много джинджифилова бира,

because the characters in the British books I read

защото героите в британските книги, които четях,

drank ginger beer.

пиеха джинджифилова бира.

Never mind that I had no idea what ginger beer was.

Независимо, че нямах представа какво е джинджифилова бира.

(Laughter)

(Смях)

And for many years afterwards,

В продължение на много години след това изпитвах отчаян копнеж

I would have a desperate desire to taste ginger beer.

да опитам джинджифилова бира.

But that is another story.

Но това е друга история.

What this demonstrates, I think,

Мисля, че това показва

is how impressionable and vulnerable we are

колко впечатлими и уязвими сме

in the face of a story,

пред лицето на една история,

particularly as children.

особено като деца.

Because all I had read were books in which characters were foreign,

Тъй като бях чела само книги,

в които героите бяха чужденци,

I had become convinced that books

бях убедена, че в книгите,

by their very nature had to have foreigners in them

поради самата им природа, трябва да има чужденци

and had to be about things with which I could not personally identify.

и да се разказва за неща, с които

не можех да се идентифицирам лично.

Now, things changed when I discovered African books.

Нещата се промениха, когато открих африканските книги.

There weren't many of them available,

Не бяха достъпни много такива. И не бяха

and they weren't quite as easy to find as the foreign books.

толкова лесни за намиране, като чуждестранните книги.

Но благодарение на писатели като Чинуа Ачебе и Камара Лайе

But because of writers like Chinua Achebe and Camara Laye,

I went through a mental shift in my perception of literature.

преживях умствена промяна във възприятието си

за литература.

I realized that people like me,

Осъзнах, че хора като мен,

girls with skin the color of chocolate,

момичета с кожа с цвят на шоколад,

whose kinky hair could not form ponytails,

чиято ситно къдрава коса не може да се връзва на конски опашки,

could also exist in literature.

могат да съществуват и в литературата.

I started to write about things I recognized.

Започнах да пиша за неща, които разпознавах.

Now, I loved those American and British books I read.

Обичах американските и британските книги, които четях.

They stirred my imagination. They opened up new worlds for me.

Те раздвижваха въображението ми. Отваряха нови светове за мен.

But the unintended consequence

Но неволната последица бе,

was that I did not know that people like me

че не знаех, че хора като мен

could exist in literature.

биха могли да съществуват в литературата.

So what the discovery of African writers did for me was this:

Ето какво направи за мен откритието на африканските писатели:

It saved me from having a single story of what books are.

спаси ме от това да имам единствена история

за това какво са книгите.

I come from a conventional, middle-class Nigerian family.

Произхождам от обикновено нигерийско семейство от средната класа.

My father was a professor.

Баща ми беше професор.

My mother was an administrator.

Майка ми беше администратор.

And so we had, as was the norm,

Имахме, както бе обичайно,

live-in domestic help, who would often come from nearby rural villages.

домашни прислужници, които често идваха от близки села.

So, the year I turned eight, we got a new house boy.

Когато навърших осем години, дойде нов прислужник.

His name was Fide.

Казваше се Фиде.

The only thing my mother told us about him was that his family was very poor.

Единственото, което майка ми ни каза за него,

беше, че семейството му е много бедно.

My mother sent yams and rice, and our old clothes, to his family.

Майка ми изпращаше ямс и ориз

и нашите стари дрехи на неговото семейство.

And when I didn't finish my dinner, my mother would say,

А когато не си дояждах вечерята, майка ми казваше:

"Finish your food! Don't you know? People like Fide's family have nothing."

"Дояж си храната! Не знаеш ли? Хора като семейството на Фиде нямат нищо."

So I felt enormous pity for Fide's family.

Така че чувствах огромна жалост към семейството на Фиде.

Then one Saturday, we went to his village to visit,

После една събота отидохме в неговото село на посещение.

and his mother showed us a beautifully patterned basket

Майка му се появи с красиво изплетена кошница,

made of dyed raffia that his brother had made.

направена от боядисано лико, която бе направил брат му.

I was startled.

Слисах се.

It had not occurred to me that anybody in his family

Не ми беше хрумвало, че някой в семейството му

could actually make something.

всъщност би могъл да изработва нещо.

All I had heard about them was how poor they were,

За тях бях чувала единствено колко са бедни,

so that it had become impossible for me to see them as anything else but poor.

така че бе станало невъзможно да ги възприемам

по друг начин, освен като бедни.

Their poverty was my single story of them.

Тяхната нищета беше единствената ми история за тях.

Years later, I thought about this when I left Nigeria

Години по-късно си мислех за това, когато напуснах Нигерия,

to go to university in the United States.

за да отида в университет в Съединените щати.

I was 19.

Бях на 19 години.

My American roommate was shocked by me.

Американската ми съквартирантка бе шокирана от мен.

She asked where I had learned to speak English so well,

Попита ме къде съм се научила да говоря английски толкова добре

and was confused when I said that Nigeria

и беше объркана, когато отвърнах, че в Нигерия

happened to have English as its official language.

по една случайност английският е официален език.

She asked if she could listen to what she called my "tribal music,"

Тя попита дали може да чуе нещо, което нарече моя "племенна музика",

and was consequently very disappointed

и впоследствие беше много разочарована,

when I produced my tape of Mariah Carey.

когато извадих касетата си на Марая Кери.

(Laughter)

(Смях)

She assumed that I did not know how to use a stove.

Тя предполагаше, че не знам

как да използвам кухненска печка.

What struck me was this:

Онова, което ме порази, бе следното: тя ме беше съжалявала

She had felt sorry for me even before she saw me.

дори преди да ме види.

Her default position toward me, as an African,

По подразбиране нейната позиция спрямо мен, като африканка,

was a kind of patronizing, well-meaning pity.

бе един вид покровителствена, добронамерена жалост.

My roommate had a single story of Africa:

Съквартирантката ми имаше единствена история за Африка.

a single story of catastrophe.

Единствена история за катастрофа.

In this single story,

В тази единствена история не съществуваше възможност

there was no possibility of Africans being similar to her in any way,

да има африканци, подобни на нея по какъвто и да било начин.

no possibility of feelings more complex than pity,

Никаква възможност за чувства, по-сложни от жалост.

no possibility of a connection as human equals.

Никаква възможност за връзка като равни човешки същества.

I must say that before I went to the U.S.,

Трябва да кажа, че преди да отида в САЩ,

I didn't consciously identify as African.

не се идентифицирах съзнателно като африканка.

But in the U.S., whenever Africa came up, people turned to me.

Но в САЩ, когато и да станеше дума за Африка, хората се обръщаха към мен.

Never mind that I knew nothing about places like Namibia.

Независимо че не знаех нищо за места като Намибия.

But I did come to embrace this new identity,

Но в крайна сметка прегърнах тази нова идентичност.

and in many ways I think of myself now as African.

И в много отношения сега мисля за себе си като за африканка.

Although I still get quite irritable when Africa is referred to as a country,

Макар че все още се дразня,

когато споменават Африка като една държава.

the most recent example being my otherwise wonderful flight

Най-скорошният пример беше иначе чудесният ми полет

from Lagos two days ago,

от Лагос преди два дни, на който

in which there was an announcement on the Virgin flight

имаше обява за полета на "Върджин"

about the charity work in "India, Africa and other countries."

с благотворителна цел в "Индия, Африка и други страни".

(Laughter)

(Смях)

So, after I had spent some years in the U.S. as an African,

И така, след като прекарах няколко години в САЩ като африканка,

I began to understand my roommate's response to me.

започнах да разбирам отклика на съквартирантката ми към мен.

If I had not grown up in Nigeria,

Ако не бях израснала в Нигерия и всичко, което знаех за Африка,

and if all I knew about Africa were from popular images,

беше от популярни изображения,

I too would think that Africa was a place of beautiful landscapes,

аз също щях да мисля, че Африка е място

с красиви пейзажи, красиви животни

beautiful animals,

and incomprehensible people,

и непонятни хора,

fighting senseless wars, dying of poverty and AIDS,

водещи безсмислени войни, измиращи от бедност и СПИН,

unable to speak for themselves

неспособни да говорят от свое име

and waiting to be saved by a kind, white foreigner.

и очакващи да бъдат спасени,

от един мил, бял чужденец.

I would see Africans in the same way that I,

Бих виждала африканците по същия начин, по който аз

as a child, had seen Fide's family.

като дете бях виждала семейството на Фиде.

This single story of Africa ultimately comes, I think, from Western literature.

Мисля, че тази единствена история за Африка в крайна сметка идва от западната литература.

Now, here is a quote from the writing of a London merchant called John Lok,

Ето един цитат

от писанията на един лондонски търговец на име Джон Лок,

who sailed to west Africa in 1561

който плавал до западна Африка през 1561 г.

and kept a fascinating account of his voyage.

и водил пленителни записки за пътуването си.

After referring to the black Africans as "beasts who have no houses,"

След като споменава черните африканци

като "зверове, които нямат къщи",

he writes, "They are also people without heads,

той пише: "Има също и хора без глави,

having their mouth and eyes in their breasts."

чиито усти и очи са в гърдите им."

Now, I've laughed every time I've read this.

Смея се всеки път, когато прочета това.

And one must admire the imagination of John Lok.

Въображението на Джон Лок е достойно за възхищение.

But what is important about his writing

Но онова, което е важно в писанията му, е,

is that it represents the beginning

че те представляват началото

of a tradition of telling African stories in the West:

на една традиция да се разказват африкански истории на Запад.

A tradition of Sub-Saharan Africa as a place of negatives,

Една традиция за суб-Сахарна Африка като място на негативи,

of difference, of darkness,

на различия, на тъмнина,

of people who, in the words of the wonderful poet Rudyard Kipling,

на хора, които, по думите на чудесния поет

Ръдиард Киплинг

are "half devil, half child."

са "наполовина дявол, наполовина дете".

And so, I began to realize that my American roommate

И така, започнах да осъзнавам, че моята американска съквартирантка

must have throughout her life

вероятно през целия си живот

seen and heard different versions of this single story,

е виждала и чувала различни версии

на тази единствена история,

as had a professor,

както и един професор,

who once told me that my novel was not "authentically African."

който веднъж ми каза, че романът ми не бил "автентично африкански".

Now, I was quite willing to contend

Бях твърде склонна да призная, че много неща

that there were a number of things wrong with the novel,

не са наред с романа,

that it had failed in a number of places,

че съм се провалила на ред места.

but I had not quite imagined that it had failed

Но изобщо не бях си представяла, че той не е успял

at achieving something called African authenticity.

да постигне нещо, наречено африканска автентичност.

In fact, I did not know what African authenticity was.

Всъщност, не знаех

какво изобщо е африканска автентичност.

The professor told me that my characters were too much like him,

Професорът ми каза, че моите герои

приличат твърде много на него,

an educated and middle-class man.

като образован човек от средната класа.

My characters drove cars.

Моите герои караха коли.

They were not starving.

Те не гладуваха.

Therefore they were not authentically African.

Поради това не бяха автентични африканци.

But I must quickly add that I too am just as guilty

Но бързо трябва да добавя, че и аз съм също така виновна

in the question of the single story.

по въпроса за единствената история.

A few years ago, I visited Mexico from the U.S.

Преди няколко години посетих Мексико от САЩ.

The political climate in the U.S. at the time was tense,

Политическият климат в САЩ по това време беше напрегнат.

and there were debates going on about immigration.

Вървяха дебати за имиграцията.

And, as often happens in America,

И, както често се случва в Америка,

immigration became synonymous with Mexicans.

имиграцията стана еднозначна с мексиканците.

There were endless stories of Mexicans

Имаше безкрайни истории за мексиканци

as people who were fleecing the healthcare system,

като хора, които

ограбват системата за здравеопазване,

sneaking across the border,

промъкват се през границата,

being arrested at the border, that sort of thing.

арестуват ги на границата, такива неща.

I remember walking around on my first day in Guadalajara,

Спомням си как обикалях през първия си ден в Гуадалахара

watching the people going to work,

и гледах как хората отиват на работа,

rolling up tortillas in the marketplace,

навиват тортили на пазара,

smoking, laughing.

пушат, смеят се.

I remember first feeling slight surprise.

Помня как първо усетих лека изненада.

And then, I was overwhelmed with shame.

А после бях завладяна от срам.

I realized that I had been so immersed in the media coverage of Mexicans

Осъзнах, че съм била тъй потопена

в медийното представяне на мексиканците,

that they had become one thing in my mind,

че в моя ум те бяха станали едно-единствено нещо,

the abject immigrant.

жалки имигранти.

I had bought into the single story of Mexicans

Бях се хванала на единствената история за мексиканците

and I could not have been more ashamed of myself.

и толкова се срамувах от себе си, че няма повече накъде.

So that is how to create a single story,

Ето как се създава една единствена история,

show a people as one thing,

показвана на хората като едно нещо,

as only one thing,

единствено нещо,

over and over again,

отново и отново,

and that is what they become.

и такива стават те.

It is impossible to talk about the single story

Невъзможно е да се говори за единствената история,

without talking about power.

без да се говори за власт.

There is a word, an Igbo word,

Има една дума - дума на езика Игбо,

that I think about whenever I think about the power structures of the world,

за която се сещам, когато мисля

за властовите структури по света, и тя е "нкали".

and it is "nkali."

It's a noun that loosely translates to "to be greater than another."

Това е съществително, което в свободен превод означава

"да си по-велик от друг".

Like our economic and political worlds,

Както и нашите икономически и политически светове,

stories too are defined by the principle of nkali:

историите също се дефинират

чрез принципа на нкали.

How they are told, who tells them,

Как се разказват, кой ги разказва,

when they're told, how many stories are told,

кога се разказват, колко истории се разказват,

are really dependent on power.

наистина зависи от властта.

Power is the ability not just to tell the story of another person,

Властта е способността не само да разкажеш историята на друг човек,

but to make it the definitive story of that person.

а да я направиш определящата история за този човек.

The Palestinian poet Mourid Barghouti writes

Палестинският поет Мурид Баргути пише,

that if you want to dispossess a people,

че ако искаш да лишиш един народ от всичко,

the simplest way to do it is to tell their story

най-простият начин да го направиш е да разкажеш тяхната история

and to start with, "secondly."

и да започвеш с "второ".

Start the story with the arrows of the Native Americans,

Започни историята със стрелите на коренните американци,

and not with the arrival of the British,

а не с пристигането на британците,

and you have an entirely different story.

и имаш една напълно различна история.

Start the story with the failure of the African state,

Започни историята

с провала на африканската държава,

and not with the colonial creation of the African state,

а не с колониалното създаване на африканската държава,

and you have an entirely different story.

и имаш една напълно различна история.

I recently spoke at a university

Наскоро говорих в университет,

where a student told me that it was such a shame

където един студент ми каза -

срамота е,

that Nigerian men were physical abusers

че нигерийските мъже са такива насилници

like the father character in my novel.

като бащата - герой в моя роман.

I told him that I had just read a novel called "American Psycho" --

Казах му, че току-що съм прочела един роман

със заглавие "Американски психар"...

(Laughter)

(Смях)

-- and that it was such a shame

...и че е срамота,

that young Americans were serial murderers.

че младите американци са серийни убийци.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

Now, obviously I said this in a fit of mild irritation.

Е, очевидно изрекох това в пристъп на леко раздразнение.

(Laughter)

(Смях)

But it would never have occurred to me to think

Никога не би ми хрумнало да смятам,

that just because I had read a novel in which a character was a serial killer

че само защото съм прочела роман,

в който героят е сериен убиец,

that he was somehow representative of all Americans.

той някак е представителен

за всички американци.

This is not because I am a better person than that student,

И това не е защото съм по-добър човек от онзи студент,

but because of America's cultural and economic power,

а защото, поради културната и икономическа мощ на Америка,

I had many stories of America.

аз имах много истории за Америка.

I had read Tyler and Updike and Steinbeck and Gaitskill.

Бях чела Тайлър, Ъпдайк, Стайнбек и Гейтскил.

I did not have a single story of America.

Нямах единствена история за Америка.

When I learned, some years ago,

Когато научих няколко години по-късно, че от писателите се очаква

that writers were expected to have had really unhappy childhoods

да са имали наистина нещастно детство,

to be successful,

за да постигнат успех,

I began to think about how I could invent horrible things my parents had done to me.

започнах да се чудя как да измисля

ужасни неща, които са ми причинили родителите ми.

(Laughter)

(Смях)

But the truth is that I had a very happy childhood,

Но истината е, че имах много щастливо детство,

full of laughter and love, in a very close-knit family.

изпълнено със смях и любов, в много сплотено семейство.

But I also had grandfathers who died in refugee camps.

Имах обаче и дядовци, загинали в лагери за бежанци.

My cousin Polle died because he could not get adequate healthcare.

Братовчед ми Поле почина, защото не можа да получи адекватна медицинска помощ.

One of my closest friends, Okoloma, died in a plane crash

Една от най-близките ми приятелки, Околома, загина при самолетна катастрофа,

because our fire trucks did not have water.

защото нашите пожарни нямаха вода.

I grew up under repressive military governments

Израснах под управлението на репресивни военни правителства,

that devalued education,

които обезцениха образованието,

so that sometimes, my parents were not paid their salaries.

така че родителите ми понякога не получаваха заплатите си.

And so, as a child, I saw jam disappear from the breakfast table,

И така, като дете видях как конфитюрът изчезна от масата за закуска,

then margarine disappeared,

после изчезна маргаринът,

then bread became too expensive,

после хлябът стана твърде скъп,

then milk became rationed.

после млякото стана на дажби.

And most of all, a kind of normalized political fear

И най-вече, един вид нормализиран политически страх

invaded our lives.

нахлу в живота ни.

All of these stories make me who I am.

Всички тези истории ме правят тази, която съм.

But to insist on only these negative stories

Но да наблягам само върху тези негативни истории

is to flatten my experience

би означавало да напправя опита си двуизмерен

and to overlook the many other stories that formed me.

и да пренебрегна много други истории,

които са ме формирали.

The single story creates stereotypes,

Единствената история създава стереотипи.

and the problem with stereotypes is not that they are untrue,

А проблемът със стереотипите

не е, че не са верни,

but that they are incomplete.

а че са непълни.

They make one story become the only story.

Те превръщат една история в единствената история.

Of course, Africa is a continent full of catastrophes:

Разбира се, Африка е континент, пълен с катастрофи.

There are immense ones, such as the horrific rapes in Congo

Има някои огромни, като ужасяващите изнасилвания в Конго.

and depressing ones,

И някои потискащи, като факта,

such as the fact that 5,000 people apply for one job vacancy in Nigeria.

че 5000 души кандидатстват за едно свободно работно място в Нигерия.

But there are other stories that are not about catastrophe,

Но има и други истории, които не са свързани с катастрофи.

and it is very important, it is just as important, to talk about them.

И е много важно, точно толкова важно, да се говори за тях.

I've always felt that it is impossible

Винаги съм усещала, че е невъзможно

to engage properly with a place or a person

да се ангажираш подобаващо с едно място или човек,

without engaging with all of the stories of that place and that person.

без да се ангажираш с всички истории на това място и този човек.

The consequence of the single story is this:

Последицата от единствената история

It robs people of dignity.

е тази: Тя ограбва хората от достойнството им.

It makes our recognition of our equal humanity difficult.

Прави признаването на нашата равностойна човечност трудно.

It emphasizes how we are different rather than how we are similar.

Подчертава колко сме различни,

отколкото колко сме сходни.

So what if before my Mexican trip,

Ами ако преди мексиканското си пътуване

I had followed the immigration debate from both sides,

бях следвала имиграциония дебат от двете страни -

the U.S. and the Mexican?

на САЩ и мексиканската?

What if my mother had told us that Fide's family was poor

Ами ако майка ми ни беше казала, че семейството на Фиде е бедно

and hardworking?

и работи усърдно?

What if we had an African television network

Ами ако имаме африканска телевизионна мрежа,

that broadcast diverse African stories all over the world?

която да предава различни африкански истории из целия свят?

What the Nigerian writer Chinua Achebe calls "a balance of stories."

Онова, което нигерийският писател Чинуа Ачебе нарича

"баланс на истории".

What if my roommate knew about my Nigerian publisher,

Ами ако съквартирантката ми знаеше за моя нигерийски издател,

Muhtar Bakare,

Мукта Бакарей,

a remarkable man who left his job in a bank

забележителен човек, който остави работата си в една банка,

to follow his dream and start a publishing house?

за да последва мечтата си и да основе издателство?

Now, the conventional wisdom was that Nigerians don't read literature.

Общоприетата мъдрост беше, че нигерийците не четат литература.

He disagreed.

Той не беше съгласен. Усещаше,

He felt that people who could read, would read,

че хората, които могат да четат, биха чели,

if you made literature affordable and available to them.

ако литературата стане достъпна за тях и могат да си я позволят.

Shortly after he published my first novel,

Скоро след като той издаде първия ми роман,

I went to a TV station in Lagos to do an interview,

отидох в една телевизия в Лагос, за да дам интервю.

and a woman who worked there as a messenger came up to me and said,

Една жена, работеща там като куриер, дойде при мен и каза:

"I really liked your novel. I didn't like the ending.

"Наистина харесах романа ви. Не ми хареса краят.

Now, you must write a sequel, and this is what will happen ..."

Сега трябва да напишете продължение, и ето какво ще се случи..."

(Laughter)

(Смях)

And she went on to tell me what to write in the sequel.

Тя продължи нататък и ми каза какво да пиша в продължението.

I was not only charmed, I was very moved.

Бях не само очарована, но и много трогната.

Here was a woman, part of the ordinary masses of Nigerians,

Това беше жена, част от обикновените маси нигерийци,

who were not supposed to be readers.

за които се смяташе, че не са читатели.

She had not only read the book,

Тя не само беше прочела книгата, но я притежаваше

but she had taken ownership of it

и се чувстваше в правото си да ми каже

and felt justified in telling me what to write in the sequel.

какво да пиша в продължението.

Now, what if my roommate knew about my friend Funmi Iyanda,

Ами ако съквартирантката ми знаеше за приятелката ми Фуми Онда,

a fearless woman who hosts a TV show in Lagos,

една безстрашна жена, която води телевизионно шоу в Лагос

and is determined to tell the stories that we prefer to forget?

и е твърдо решена да разказва историите, които предпочитаме да забравим?

What if my roommate knew about the heart procedure

Ами ако съквартирантката ми знаеше за сърдечната процедура,

that was performed in the Lagos hospital last week?

изпълнена в болницата в Лагос миналата седмица?

What if my roommate knew about contemporary Nigerian music,

Ами ако съквартирантката ми познаваше съвременната нигерийска музика?

talented people singing in English and Pidgin,

Талантливи хора, пеещи на английски и пиджин,

and Igbo and Yoruba and Ijo,

на игбо, йоруба и льо,

mixing influences from Jay-Z to Fela

смесвайки влияния от Джей-Зи до Фела

to Bob Marley to their grandfathers.

и от Боб Марли до техните дядовци?

What if my roommate knew about the female lawyer

Ами ако съквартирантката ми знаеше за жената-адвокат,

who recently went to court in Nigeria to challenge a ridiculous law

която наскоро излезе в съда в Нигерия,

за да предизвика един нелеп закон,

that required women to get their husband's consent

който изискваше от жените да получават съгласието на съпруга си,

before renewing their passports?

преди да подновят паспортите си?

What if my roommate knew about Nollywood,

Ами ако съквартирантката ми знаеше за Ноливуд,

full of innovative people making films despite great technical odds,

пълен с новатори, които правят филми въпреки огромните технически препятствия?

films so popular

Филми, толкова популярни,

that they really are the best example of Nigerians consuming what they produce?

че наистина са най-добрият пример

за нигерийци, консумиращи онова, което произвеждат.

What if my roommate knew about my wonderfully ambitious hair braider,

Ами ако съквартирантката ми знаеше за страхотно амбициозната ми фризьорка на плитчици,

who has just started her own business selling hair extensions?

която току-що започна свой собствен бизнес за продажба на удължения за коса?

Or about the millions of other Nigerians who start businesses and sometimes fail,

Или за милионите други нигерийци,

които започват бизнес и понякога се провалят,

but continue to nurse ambition?

но продължават да подхранват амбициите си?

Every time I am home I am confronted

Всеки път, когато съм у дома, се сблъсквам

with the usual sources of irritation for most Nigerians:

с обичайните източници на раздразнение за повечето нигерийци:

our failed infrastructure, our failed government,

провалената ни инфраструктура, проваленото ни управление.

but also by the incredible resilience

Но също и с невероятната жилавост на хората, които

of people who thrive despite the government,

процъфтяват по-скоро въпреки управлението,

rather than because of it.

отколкото заради него.

I teach writing workshops in Lagos every summer,

Преподавам на семинари за писатели в Лагос всяко лято.

and it is amazing to me how many people apply,

Изумително е за мен колко много хора кандидатстват,

how many people are eager to write,

колко много хора са нетърпеливи да пишат,

to tell stories.

да разказват истории.

My Nigerian publisher and I have just started a non-profit

С моя нигерийски издател току-що основахме неправителствена организация,

called Farafina Trust,

наречена "Фарафина Тръст".

and we have big dreams of building libraries

Имаме големи мечти да строим библиотеки

and refurbishing libraries that already exist

да обновяваме вече съществуващи библиотеки

and providing books for state schools

и да осигуряваме книги за държавни училища,

that don't have anything in their libraries,

които нямат нищо в библиотеките си,

and also of organizing lots and lots of workshops,

а също да организираме множество семинари

in reading and writing,

за четене и писане

for all the people who are eager to tell our many stories.

за всички хора, които нямат търпение да разкажат историите ни.

Stories matter.

Историите имат значение.

Many stories matter.

Много истории имат значение.

Stories have been used to dispossess and to malign,

Историите са били използвани за прогонване и зловредност.

but stories can also be used to empower and to humanize.

Но историите могат да дават възможности, могат да очовечават.

Stories can break the dignity of a people,

Историите могат да пречупят достойнството на хората.

but stories can also repair that broken dignity.

Но историите могат също и да поправят това пречупено достойнство.

The American writer Alice Walker wrote this

Американската писателка Алис Уокър е написала това

about her Southern relatives who had moved to the North.

за роднините си - южняци,

които се преместили на север.

She introduced them to a book about

Тя им представила една книга

the Southern life that they had left behind.

за южняшкия живот, който оставили след себе си.

"They sat around, reading the book themselves,

"Те седяха наоколо, сами четяха книгата,

listening to me read the book, and a kind of paradise was regained."

слушаха мен да чета книгата, и сякаш раят се възвърна."

I would like to end with this thought:

Бих искала да приключа с тази мисъл:

That when we reject the single story,

че когато отхвърлим единствената история,

when we realize that there is never a single story

когато осъзнаем, че никога няма единствена история

about any place,

за някое място,

we regain a kind of paradise.

си възвръщаме един вид рай.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)