My stroke of insight | Jill Bolte Taylor | TED

Translator: Alexander Delivlaev Reviewer: Anton Hikov

I grew up to study the brain

Израстнах, за да изучавам мозъка,

because I have a brother who has been diagnosed

понеже имам брат, диагностициран с мозъчно разстройство:

with a brain disorder, schizophrenia.

And as a sister and later, as a scientist,

шизофрения. И като негова сестра,

а по-късно и като учен, исках да разбера защо

I wanted to understand, why is it that I can take my dreams,

аз мога да направя връзка между мечтите си

I can connect them to my reality,

и реалността, а мога и да осъществя мечтите си;

and I can make my dreams come true?

и кое в мозъка на брат ми и

What is it about my brother's brain and his schizophrenia

в шизофенията му прави така, че той да не може да асоциира

that he cannot connect his dreams to a common and shared reality,

мечтите си с обща, споделена реалност, а вместо това

so they instead become delusion?

те се превръщат в заблуждения.

So I dedicated my career to research into the severe mental illnesses.

Затова посветих кариерата си на изследвания

в областта на тежките умствени заболявания. Преместих се от родния си щат Индиана

And I moved from my home state of Indiana to Boston,

в Бостън, където работех в лабораторията на

where I was working in the lab of Dr. Francine Benes,

доктор Франсин Бенес към Катедрата по психиатрия

in the Harvard Department of Psychiatry.

на Харвардския университет. В лабораторията си задавахме въпроса:

And in the lab, we were asking the question,

"What are the biological differences

"Какви са биологичните разлики между мозъците на хора,

between the brains of individuals who would be diagnosed as normal control,

определени като нормални,

as compared with the brains of individuals

и мозъците на хора диагностицирани с шизофрения,

diagnosed with schizophrenia, schizoaffective or bipolar disorder?"

шизоафективно разстройство или биполярно разстройство?"

So we were essentially mapping the microcircuitry of the brain:

Та по същество ние изследвахме микроверигите

на мозъка: кои клетки общуват с

which cells are communicating with which cells,

кои други клетки, посредством кои химикали, а и

with which chemicals,

and then in what quantities of those chemicals?

с какви количества от тези химикали?

So there was a lot of meaning in my life

И така, животът ми имаше огромен смисъл понеже през деня

because I was performing this type of research during the day,

работех над такива изследвания,

but then in the evenings and on the weekends,

а през вечерите и почивните дни пътувах

I traveled as an advocate for NAMI, the National Alliance on Mental Illness.

в ролята на поддръжник на Националният Съюз по Умствени Заболявания (NAMI).

But on the morning of December 10, 1996,

Но сутринта на 10 декември 1996г. се събудих,

I woke up to discover that I had a brain disorder of my own.

за да открия, че и аз имам мозъчно разстройство.

A blood vessel exploded in the left half of my brain.

В лявата половина на мозъка ми се беше пръснал кръвоносен съд.

В продължение на 4 часа,

And in the course of four hours,

наблюдавах как способността на мозъка ми да обработва информация

I watched my brain completely deteriorate

in its ability to process all information.

напълно изчезва. В сутринта на кръвоизлива,

On the morning of the hemorrhage,

не можех да ходя, говоря, чета, пиша или да си спомня с подробности каквото и да било от живота си.

I could not walk, talk, read, write or recall any of my life.

I essentially became an infant in a woman's body.

По същество се бях превърнала в малко дете в женско тяло.

If you've ever seen a human brain,

Ако някога сте виждали човешки мозък,

it's obvious that the two hemispheres are completely separate from one another.

забелязали сте, че очевидно двете полукълба са напълно отделни едно от друго.

Донесла съм ви един истински мозък.

And I have brought for you a real human brain.

(Groaning, laughter)

И така, ето един истински човешки мозък.

So this is a real human brain.

This is the front of the brain,

Това е предната част,

the back of brain with the spinal cord hanging down,

ето задната част с висящия гръбначен мозък,

and this is how it would be positioned inside of my head.

а ето как би бил позициониран в главата ми.

And when you look at the brain,

Когато погледнете мозъка, очевидно е, че

it's obvious that the two cerebral cortices

двете мозъчни кори са напълно отделни една от друга.

are completely separate from one another.

For those of you who understand computers,

За тези от вас които разбират компютрите -

our right hemisphere functions like a parallel processor,

дясното ни полукълбо функционира като паралелен процесор,

докато лявото ни полукълбо функционира като сериен процесор.

while our left hemisphere functions like a serial processor.

Двете полукълба комуникират едно с друго,

The two hemispheres do communicate with one another

през corpus collosum (от латински - голямо тяло; бел. пр.),

through the corpus callosum,

which is made up of some 300 million axonal fibers.

който се състои от около 300 милиона аксонни влакна.

Но с изключение на тази връзка,

But other than that,

the two hemispheres are completely separate.

двете полукълба са напълно отделени.

Because they process information differently,

И понеже полукълбата ни обработват информацията по различен начин,

each of our hemispheres think about different things,

всяко от тях мисли за различни неща,

they care about different things, and, dare I say,

интересуват се от различни неща, и - смея да заявя -

they have very different personalities.

имат много различни характери.

Excuse me. Thank you. It's been a joy.

Извинете. Благодаря. Беше удоволствие. (Асистент: Да, беше.)

Assistant: It has been.

(Laughter)

Our right human hemisphere is all about this present moment.

Дясното ни полукълбо е напълно отдадено на настоящия момент.

То е за "точно тук, точно сега."

It's all about "right here, right now."

Our right hemisphere, it thinks in pictures

Дясното ни полукълбо мисли в картини

and it learns kinesthetically through the movement of our bodies.

и се учи кинестетично от движенията на телата ни.

Information, in the form of energy, streams in simultaneously

Информация под формата на енергия се влива едновременно

through all of our sensory systems

от всички наши сетивни системи,

and then it explodes into this enormous collage

а след това избухва в един огромен колаж

of what this present moment looks like,

от това как изглежда настоящия момент,

what this present moment smells like and tastes like,

какъв аромат и вкус има,

what it feels like and what it sounds like.

как се усеща и как звучи.

I am an energy-being connected to the energy all around me

Аз съм енергийно същество, свързано с цялата енергия около мен,

through the consciousness of my right hemisphere.

чрез съзнанието на дясното ми полукълбо.

Ние сме енергийни същества свързани едно с друго -

We are energy-beings connected to one another

чрез съзнанието на десните ни полукълба - в едно човешко семейство.

through the consciousness of our right hemispheres

as one human family.

And right here, right now, we are brothers and sisters on this planet,

И точно тук,

точно сега, ние сме братя и сестри, на тази планета,

here to make the world a better place.

и сме тук, за да направим света едно по-добро място.

And in this moment we are perfect, we are whole and we are beautiful.

И в този миг ние сме съвършени, ние сме цели и ние сме красиви.

My left hemisphere, our left hemisphere, is a very different place.

Лявото ми полукълбо - нашето ляво полукълбо - е едно много различно място.

Our left hemisphere thinks linearly and methodically.

Лявото ни полукълбо мисли линейно и методично.

Нашето ляво полукълбо

Our left hemisphere is all about the past and it's all about the future.

е изцяло отдадено на миналото и е изцяло отдадено на бъдещето.

Our left hemisphere is designed to take

Лявото ни полукълбо е проектирано да вземе този

that enormous collage of the present moment

огромен колаж на настоящия момент и да започне

and start picking out details, and more details about those details.

да избира детайли, още детайли и повече детайли за детайлите.

След това то категоризира и организира

It then categorizes and organizes all that information,

цялата тази информация, асоциира я

associates it with everything in the past we've ever learned,

с всичко, което сме научили в миналото и

and projects into the future all of our possibilities.

проектира в бъдещето всички наши възможности.

And our left hemisphere thinks in language.

Лявото ни полукълбо мисли със средствата на езика.

It's that ongoing brain chatter that connects me and my internal world

То е този непрекъснат мозъчен брътвеж, който свързва мен и

моят вътрешен свят с външният ми свят.

to my external world.

It's that little voice that says to me,

То е онзи малък глас, който ми казва, "Хей, трябва да си спомниш

"Hey, you've got to remember to pick up bananas on your way home.

да вземеш банани на път за вкъщи.

I need them in the morning."

Трябват ми за утре."

It's that calculating intelligence

То е онзи пресметлив ум, който ми напомня

that reminds me when I have to do my laundry.

кога трябва да изпера. Но може би най-важното,

But perhaps most important, it's that little voice that says to me,

то е онзи малък глас, който ми казва,

"I am. I am."

"Аз съм. Аз съм." И веднага щом лявото ми полукълбо ми каже "Аз съм",

And as soon as my left hemisphere says to me "I am,"

аз се отделям.

I become separate.

Ставам самостоятелен индивид, отделен от енергийния поток

I become a single solid individual,

separate from the energy flow around me

около мен и отделен от вас.

and separate from you.

And this was the portion of my brain that I lost on the morning of my stroke.

И именно тази част от мозъка си

загубих в сутринта на удара.

On the morning of the stroke,

В утрото на удара се събудих

I woke up to a pounding pain behind my left eye.

със силна пулсираща болка зад лявото око. Беше от онзи вид болка -

And it was the kind of caustic pain that you get when you bite into ice cream.

изгаряща болка - която получавате, когато

отхапете сладолед. Тя просто ме сграбчи,

And it just gripped me --

and then it released me.

а след това ме отпусна. И после пак ме сграбчи,

And then it just gripped me --

and then it released me.

и пак ме отпусна. А за мен беше много необичайно

And it was very unusual for me to ever experience any kind of pain,

изобщо някога да изпитвам каквато и да е болка,

so I thought, "OK, I'll just start my normal routine."

така че си помислих - добре, просто ще започна деня с нормалната рутина.

So I got up and I jumped onto my cardio glider,

Така че станах и се качих на фитнес уреда,

which is a full-body, full-exercise machine.

който си е уред за пълно упражняване на цялото тяло.

Та движа си се на това нещо и осъзнавам,

And I'm jamming away on this thing,

and I'm realizing that my hands look like primitive claws

че ръцете ми приличат на примитивни нокти,

grasping onto the bar.

впили се в дръжката. Помислих си, "Това е много особено."

And I thought, "That's very peculiar."

Погледнах надолу към тялото си и си помислих, "Уау,

And I looked down at my body

and I thought, "Whoa, I'm a weird-looking thing."

аз съм едно странно-изглеждащо нещо." Беше сякаш

And it was as though my consciousness had shifted away

съзнанието ми се беше прехвърлило от нормалното ми

from my normal perception of reality,

възприятие на реалността - в която аз съм човека

where I'm the person on the machine having the experience,

върху машината, който прави упражнения - към някакво езотерично пространство,

to some esoteric space

където аз наблюдавам себе си как правя упражнения.

where I'm witnessing myself having this experience.

And it was all very peculiar, and my headache was just getting worse.

Беше много особено, а и главоболието ми

се влошаваше още повече. Така че, слязох от уреда

So I get off the machine,

and I'm walking across my living room floor,

и тръгнах през всекидневната, когато

and I realize that everything inside of my body has slowed way down.

осъзнах, че всичко в тялото ми

се е забавило много. И всяка стъпка е много скована

And every step is very rigid and very deliberate.

и много бавна. Нява плавност в походката ми

There's no fluidity to my pace,

и има едно свиване на полето ми на възприятие,

and there's this constriction in my area of perception,

така че съм фокусирана само върху вътрешните системи.

so I'm just focused on internal systems.

And I'm standing in my bathroom

Стоях в банята и се приготвях

getting ready to step into the shower,

да вляза под душа и в действителност чувах

and I could actually hear the dialogue inside of my body.

диалога в тялото ми. Чух тих глас да казва

I heard a little voice saying, "OK. You muscles, you've got to contract.

"Добре. Вие, мускули, трябва да се свиете.

You muscles, you relax."

Мускули, отпуснете се."

And then I lost my balance, and I'm propped up against the wall.

След това изгубих равновесие и се опрях на стената.

Погледнах към ръката си и осъзнах,

And I look down at my arm

and I realize that I can no longer define the boundaries of my body.

че вече не мога да определя границите на тялото си.

Не мога да определя къде започвам и къде свършвам,

I can't define where I begin and where I end,

понеже атомите и молекулите на ръката ми

because the atoms and the molecules of my arm

blended with the atoms and molecules of the wall.

се сливаха с атомите и молекулите на стената.

And all I could detect was this energy -- energy.

И всичко което можех да засека беше една енергия.. енергия.

And I'm asking myself, "What is wrong with me?

И се запитах, "Какво не ми е наред?

What is going on?"

Какво става?" И в този миг, брътвежа в мозъка ми,

And in that moment, my left hemisphere brain chatter went totally silent.

брътвежа в лявото полукълбо на мозъка ми, напълно заглъхна.

Сякаш някой взе дистанционно управление

Just like someone took a remote control and pushed the mute button.

и натисна бутона за заглушаване. Пълна тишина.

Total silence.

And at first I was shocked to find myself inside of a silent mind.

Отначало бях шокирана да се озова

в един тих ум. Но след това незабавно

But then I was immediately captivated

бях пленена от великолепието на енергията около мен.

by the magnificence of the energy around me.

И понеже вече не можех да определя

And because I could no longer identify the boundaries of my body,

границите на тялото си, се почуствах огромна и обширна.

I felt enormous and expansive.

Почуствах се като едно цяло с всичката енергия,

I felt at one with all the energy that was,

и беше прекрасно.

and it was beautiful there.

Then all of a sudden my left hemisphere comes back online

Тогава, съвсем изведнъж, лявото ми полукълбо се "завърна"

и ми каза, "Ей! Имаме проблем!

and it says to me, "Hey! We've got a problem!

We've got to get some help."

Имаме проблем! Трябва да потърсим помощ."

And I'm going, "Ahh! I've got a problem!"

И аз си мисля, "Ах! Имам проблем.

(Laughter)

Имам проблем." И така, "ОК. ОК. Имам проблем.""

So it's like, "OK, I've got a problem."

But then I immediately drifted right back out into the consciousness --

И тогава изведнъж се отнесох обратно

извън съзнателното; съвсем любящо

and I affectionately refer to this space as La La Land.

наричам това място Ля Ля Света.

But it was beautiful there.

Но там беше прекрасно. Представете си какво би било

Imagine what it would be like to be totally disconnected

да бъдете напълно откъснати от умствения си брътвеж,

from your brain chatter that connects you to the external world.

който ви свързва с външния свят.

So here I am in this space,

И ето ме на това място - работата ми и всякакъв

and my job, and any stress related to my job -- it was gone.

стрес свързан с работата ми - няма ги.

And I felt lighter in my body.

Чуствах се по-лека в тялото си. Представете си:

всички връзки във външния свят и

And imagine all of the relationships in the external world

and any stressors related to any of those -- they were gone.

всякакъв стрес свързан с тях - и тях ги нямаше.

And I felt this sense of peacefulness.

И усетих това чуство на покой.

And imagine what it would feel like to lose

Представете си какво би било да изгубите 37 години емоционален багаж!

37 years of emotional baggage!

(Laughter) Oh! I felt euphoria --

(Смях) О! Усещах еуфория.

euphoria.

Еуфория. Беше красиво.

It was beautiful.

And again, my left hemisphere comes online and it says,

И тогава, отново, лявото ми полукълбо се завърна и ми казва:

"Hey! You've got to pay attention.

"Ей! Трябва да внимаваш.

We've got to get help."

Трябва ни помощ." Та мисля си, "Трябва ми помощ.

And I'm thinking, "I've got to get help. I've got to focus."

Трябва да се съсредоточа."

So I get out of the shower and I mechanically dress

И така, излязох изпод душа и механично

се облякох и разхождайки се в апартамента

and I'm walking around my apartment,

си мислех, "Трябва да отида на работа. Трябва да отида на работа.

and I'm thinking, "I've got to get to work. Can I drive?"

Мога ли да карам? Мога ли да карам?"

And in that moment,

В този момент дясната ми ръка се

my right arm went totally paralyzed by my side.

парализира напълно. Тогава осъзнах,

Then I realized, "Oh my gosh! I'm having a stroke!"

"О, Господи! Получавам удар! Получавам удар!"

And the next thing my brain says to me is,

И следващото нещо, което мозъкът ми ми каза беше, "Уау!

Wow! This is so cool!

Това е толкова яко.! (Смях) "Това е толкова яко!

(Laughter)

This is so cool!

How many brain scientists have the opportunity

Колко мозъчни изследователи имат възможността

to study their own brain from the inside out?"

да изучат собствения си мозък отвътре?"

(Laughter)

(Смях)

And then it crosses my mind, "But I'm a very busy woman!"

И тогава през ума ми мина: "Ама аз съм много заета жена!"

(Laughter)

(Смях) "Нямам време за удар!"

"I don't have time for a stroke!"

So I'm like, "OK, I can't stop the stroke from happening,

Та си казах, "ОК, Не мога да предотвратя удара да се случи,

така че ще се занимавам с това за седмица-две и

so I'll do this for a week or two, and then I'll get back to my routine. OK.

после ще се върна към обичайните си занимания. ОК.

So I've got to call help. I've got to call work."

Значи трябва да се обадя за помощ. Трябва да се обадя в работата."

I couldn't remember the number at work,

Не можех да си спомня номера в службата,

so I remembered, in my office I had a business card with my number.

така че се сетих, че в кабинета си имам визитка

с моя номер на нея. Така че отидох в кабинета си

So I go into my business room, I pull out a three-inch stack of business cards.

и издърпах едно 8-сантиметрово тесте визитки.

And I'm looking at the card on top

Гледах най-горната визитка и въпреки че

and even though I could see clearly in my mind's eye

в съзнанието си ясно виждах как изглежда моята визитка,

what my business card looked like,

I couldn't tell if this was my card or not,

не можех да установя дали това

е тя или не, понеже всичко което виждах бяха пиксели.

because all I could see were pixels.

And the pixels of the words blended with the pixels of the background

И пикселите на думите се сливаха

с пикселите на фона и пикселите на символите,

and the pixels of the symbols, and I just couldn't tell.

така че просто не можех да преценя.

And then I would wait for what I call a wave of clarity.

И тогава зачаках за това, което наричам вълна на яснота.

And in that moment, I would be able to reattach to normal reality

Та в такъв момент можех да се

върна отново в нормалната действителност и можех да кажа,

and I could tell that's not the card... that's not the card.

това не е визитката ... това не е визитката ... това не е визитката.

Отне ми 45 минути да отхвърля 3 сантиметра

It took me 45 minutes to get one inch down inside of that stack of cards.

от тестето с визитки.

In the meantime, for 45 minutes,

В това време, за 45 минути кръвоизлива в

the hemorrhage is getting bigger in my left hemisphere.

лявото ми полукълбо се беше увеличил.

I do not understand numbers, I do not understand the telephone,

Не разбирах цифрите. Не разбирах телефонния апарат,

but it's the only plan I have.

но това беше единственият ми план.

So I take the phone pad and I put it right here.

Така че, взех телефона и го поставих ето тук. Взех визитката,

I take the business card, I put it right here,

поставих я ето тук и

and I'm matching the shape of the squiggles on the card

започнах да съпоставям формата на завъртулките по визитката

to the shape of the squiggles on the phone pad.

с формата на завъртулките по телефонната клавиатура.

But then I would drift back out into La La Land,

Но тогава изведнъж пак започнах да се отнасям в Ля Ля Света

and not remember when I came back if I'd already dialed those numbers.

и когато се връщах не си спомнях дали вече

съм набрала тези цифри.

So I had to wield my paralyzed arm like a stump

Така че трябваше да премествам парализираната си ръка като някакво трупче

and cover the numbers as I went along and pushed them,

и да закривам цифрите докато преминавам към следващата и я набирам,

така че когато се завърна в нормалната действителност,

so that as I would come back to normal reality,

да мога да кажа, "Да, тази цифра вече я набрах."

I'd be able to tell, "Yes, I've already dialed that number."

Eventually, the whole number gets dialed and I'm listening to the phone,

В крайна сметка, целият номер беше въведен

и аз слушах телефона и

and my colleague picks up the phone and he says to me,

когато колегата ми отговори, го чух да ми казва,

"Woo woo woo woo." (Laughter)

"У-уу-уу-у." (Смях) Та, мислех си,

(Laughter)

And I think to myself,

"О, божичко, той звучи като голдън ретрийвър!"

"Oh my gosh, he sounds like a Golden Retriever!"

(Laughter)

And so I say to him -- clear in my mind, I say to him:

И тогава му казах - още го чувам ясно - казах му:

"This is Jill! I need help!"

"Джил е! Трябва ми помощ!"

And what comes out of my voice is, "Woo woo woo woo woo."

А това, което излезе от устата ми беше, "У-уу-уу-уу-у."

I'm thinking, "Oh my gosh, I sound like a Golden Retriever."

И си мислех, "О, Боже, звуча като голдън ретрийвър."

Значи не можех да знам.. не знаех, че не съм

So I couldn't know -- I didn't know

that I couldn't speak or understand language until I tried.

способна да говоря или разбирам езика, докато не пробвах.

So he recognizes that I need help and he gets me help.

Та той успя да разбере, че ми трябва помощ и ми осигури такава.

Малко след това се возех в

And a little while later, I am riding in an ambulance

линейка от една болница през целия Бостън, към Главната Масачузетска болница.

from one hospital across Boston to [Massachusetts] General Hospital.

Свих се в една малка топка-зародиш.

And I curl up into a little fetal ball.

И точно като някакъв балон и последния останъл въздух в него,

And just like a balloon with the last bit of air,

точно така, както въздуха излиза от балона,

just right out of the balloon,

почуствах енергията си да се издига и просто -- усетих духа си да се предава.

I just felt my energy lift and just I felt my spirit surrender.

В този момент знаех, че

And in that moment, I knew that I was no longer the choreographer of my life.

вече не аз съм хореографа на собствения си живот.

And either the doctors rescue my body and give me a second chance at life,

Или докторите щяха да спасят тялото ми и

да ми дадат втори шанс в живота, или това може би

or this was perhaps my moment of transition.

бе моят момент на преминаване.

When I woke later that afternoon,

Когато се събудих по-късно същия следобед, шокирана

I was shocked to discover that I was still alive.

установих, че все още съм жива. Когато почуствах че духът ми се предава,

When I felt my spirit surrender, I said goodbye to my life.

казах сбогом на живота си.

And my mind was now suspended

И сега умът ми се намираше между две много

between two very opposite planes of reality.

противоположни плоскости на реалността. Стимулите, идващи от

Stimulation coming in through my sensory systems

сензорната ми система, се усещаха като истинска болка.

felt like pure pain.

Light burned my brain like wildfire,

Светлината изгаряше мозъка ми като опустошителен огън, а звуците

and sounds were so loud and chaotic

бяха толкова силни и хаотични, че не можех да доловя

that I could not pick a voice out from the background noise,

глас от целия шум

and I just wanted to escape.

и просто исках да избягам. И понеже не можех да определя

Because I could not identify the position of my body in space,

позицията на тялото ми в пространството, се почуствах огромна и обширна,

I felt enormous and expansive,

като дух току що освободен от бутилката си.

like a genie just liberated from her bottle.

А духът ми се рееше свободно, като голям кит,

And my spirit soared free,

like a great whale gliding through the sea of silent euphoria.

плъзгащ се плавно през море от тиха еуфория.

Nirvana.

Нирвана. Открих Нирвана. И си спомням как си мислех,

I found Nirvana.

And I remember thinking,

there's no way I would ever be able to squeeze the enormousness of myself

че няма начин някога да натикам

своята огромност обратно в това миниатюрно тяло.

back inside this tiny little body.

But then I realized, "But I'm still alive!

Но тогава осъзнах, "Ама аз съм още жива! Още съм жива,

I'm still alive, and I have found Nirvana.

и открих Нирвана. А ако аз съм

And if I have found Nirvana and I'm still alive,

открила Нирвана и все още съм жива, тогава всеки,

then everyone who is alive can find Nirvana."

който е жив, може да открие Нирвана." И си представих един свят,

And I pictured a world

filled with beautiful, peaceful, compassionate, loving people

изпълнен с красиви, мирни, състрадателни,

обичащи хора, които знаеха, че могат да дойдат

who knew that they could come to this space at any time.

на това място по всяко време. И че могат

And that they could purposely choose

нарочно да изберат да встъпят в правия път на

to step to the right of their left hemispheres --

левите си полукълба и да открият покоя. Тогава

and find this peace.

And then I realized

осъзнах какъв страхотен дар би могло

what a tremendous gift this experience could be,

да бъде това преживяване, какво ударно прозрение може да бъде,

what a stroke of insight this could be to how we live our lives.

за това как живеем живота си. И това ме накара да се възстановя.

And it motivated me to recover.

Two and a half weeks after the hemorrhage, the surgeons went in,

Две седмици и половина след кръвоизлива,

хирурзите дойдоха и отстраниха кръвен съсирек

and they removed a blood clot the size of a golf ball

с големината на топка за голф, която притискаше езиковите ми центрове.

that was pushing on my language centers.

Тук съм с моята мама,

Here I am with my mama,

who is a true angel in my life.

която е един истински ангел в моя живот. Отне ми 8 години да се възстановя напълно.

It took me eight years to completely recover.

So who are we?

Така че, кои сме ние? Ние сме живата сила на Вселената,

We are the life-force power of the universe,

със сръчни ръце и два познавателни ума.

with manual dexterity and two cognitive minds.

Ние имаме силата да избираме, миг по миг,

And we have the power to choose, moment by moment,

кои и какви искаме да бъдем в този свят.

who and how we want to be in the world.

Right here, right now,

Точно тук и сега, аз мога да встъпя в

I can step into the consciousness of my right hemisphere, where we are.

съзнанието на дясното ми полукълбо, където ние сме.

I am the life-force power of the universe.

Аз съм живата сила на Вселената.

I am the life-force power

Аз съм живата сила на 50-те трилиона прекрасни

of the 50 trillion beautiful molecular geniuses that make up my form,

молекулярни гении, които съставляват формата ми, в единство с всичко което е.

at one with all that is.

Or, I can choose to step into the consciousness of my left hemisphere,

А мога и да избера да встъпя в съзнанието на

лявото ми полукълбо, където се превръщам в един отделен индивид.

where I become a single individual, a solid.

Различен от потока,

Separate from the flow, separate from you.

различен и отделен от вас. Аз съм доктор Джил Болти Тейлър:

I am Dr. Jill Bolte Taylor:

intellectual, neuroanatomist.

интелектуалец, невроанатом. Това са моите вътрешни "ние".

These are the "we" inside of me.

Which would you choose?

Вие кое бихте избрали? Кое избирате? И кога?

Which do you choose?

And when?

Аз вярвам, че колкото повече време прекарваме,

I believe that the more time we spend

choosing to run the deep inner-peace circuitry

избирайки да задействаме веригите на дълбок вътрешен покой

of our right hemispheres,

на десните си полукълба, толкова повече покой ще

the more peace we will project into the world,

проектираме в света и толкова по-спокойна ще бъде планетата ни.

and the more peaceful our planet will be.

Та си помислих, че това е идея, която си стува да бъде споделена.

And I thought that was an idea worth spreading.

Thank you.

(Applause)