Steven Addis: A father-daughter bond, one photo at a time

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Darina Stoyanova Reviewer: Yavor Ivanov

Photography has been my passion

Фотографията е моята страст

ever since I was old enough to pick up a camera,

откакто бях достатъчно възрастен, за да имам фотоапарат,

but today I want to share with you

но днес искам да споделя с вас

the 15 most treasured photos of mine,

15 от най-ценните ми снимки,

and I didn't take any of them.

и аз не съм направил никоя от тях.

There were no art directors, no stylists,

Нямаше арт директори, нямаше стилисти,

no chance for reshoots, not even any regard for lighting.

нямаше шанс за преснимане, дори и отчитане на осветление.

In fact, most of them were taken by random tourists.

В действителност повечето от тях бяха взети от случайни туристи.

My story begins

Моята история започва

when I was in New York City for a speaking engagement,

когато бях в Ню Йорк за изнасяне на реч,

and my wife took this picture of me holding my daughter

и жена ми взе тази снимка на мен държейки дъщеря ми

on her first birthday. We're on the corner of 57th and 5th.

на първия и рожден ден. Ние сме на ъгъла на 57-ти и 5-та.

We happened to be back in New York exactly a year later,

Случи се да се върнем в Ню Йорк точно една година по-късно,

so we decided to take the same picture.

Затова решихме да направим една и съща снимка.

Well you can see where this is going.

Ами можете да видите, накъде отива това.

Approaching my daughter's third birthday,

Приближава третият рожден ден на дъщеря ми,

my wife said, "Hey, why don't you take Sabina back to New York

жена ми каза, "Хей, защо не заведеш Сабина обратно в Ню Йорк

and make it a father-daughter trip, and continue the ritual?"

и го направиш пътуване на баща и дъщеря и продължиш ритуала?"

This is when we started asking passing tourists to take the picture.

Това е, когато започнахме да молим преминаващи туристи да направят снимката.

You know, it's remarkable how universal

Знаете ли, забележително е колко всеобщ

the gesture is of handing your camera to a total stranger.

е жестът на връчването на вашия фотоапарат на непознат.

No one's ever refused, and luckily no one's ever run off with our camera.

Никой никога не е отказал, и за щастие никой никога не е избягал с нашата камера.

Back then, we had no idea how much this trip would change our lives.

Тогава, нямахме представа колко това пътуване ще промени живота ни.

It's really become sacred to us.

То наистина стана свещено за нас.

This one was taken just weeks after 9/11,

Това е взето само седмици след 11-ти септември,

and I found myself trying to explain what had happened that day

и аз се озовах опитвайки се да обясня какво се е случило този ден

in ways a five-year-old could understand.

по начини, едно пет годишно може да разбере.

So these photos are far more than proxies

Така че тези снимки са много повече от пълномощни

for a single moment, or even a specific trip.

за един момент, или дори конкретно пътуване.

They're also ways for us to freeze time

Те са също и начини за нас да замразим времето

for one week in October

за една седмица през октомври

and reflect on our times

и отразяват на нашето време

and how we change from year to year,

и как ние се променяме от година на година,

and not just physically, but in every way.

и не само физически, но във всеки начин.

Because while we take the same photo,

Защото докато ние правим една и съща снимка,

our perspectives change,

нашите перспективи се променят,

and she reaches new milestones,

и тя достига нови постижения,

and I get to see life through her eyes,

и аз виждах живота през очите ѝ,

and how she interacts with and sees everything.

и как тя взаимодейства с и вижда всичко.

This very focused time we get to spend together

Това много съсредоточено време което прекарвахме заедно

is something we cherish and anticipate the entire year.

е нещо, което ние ценим и очакваме цялата година.

Recently, on one trip, we were walking,

Неотдавна на едно пътуване, ние ходехме,

and she stops dead in her tracks,

и тя спира рязко,

and she points to a red awning of the doll store

и посочва към червена стряха на магазин за кукли

that she loved when she was little

които тя обича, откакто е малка

on our earlier trips.

през нашите предишни пътувания.

And she describes to me the feeling she felt

И тя ми описва как се е почувствала

as a five-year-old standing in that exact spot.

като пет годишна стояща в това точно място.

She said she remembers her heart bursting out of her chest

Тя каза, че тя помни сърцето и да изскача от гърдите ѝ

when she saw that place for the very first time

когато видяла това място за първи път

nine years earlier.

девет години по-рано.

And now what she's looking at in New York

И сега какво тя вижда в Ню Йорк

are colleges,

са колежи,

because she's determined to go to school in New York.

защото е решена да отиде на училище в Ню Йорк.

And it hit me: One of the most important things

Изведнъж ми проблесна: едно от най-важните неща

we all make are memories.

ние всички създаваме спомени.

So I want to share the idea of taking an active role

Така че искам да споделя идеята за поемането на активна роля

in consciously creating memories.

в съзнателно създаване на спомени.

I don't know about you, but aside from these 15 shots,

Не знам за вас, но освен тези 15 снимки,

I'm not in many of the family photos.

Аз не съм в много от семейните снимки.

I'm always the one taking the picture.

Винаги аз съм този който прави снимката.

So I want to encourage everyone today

Така искам да насърча всички днес

to get in the shot,

да сте в снимката

and don't hesitate to go up to someone and ask,

и не се колебайте да отидете до някой и да попитате,

"Will you take our picture?"

"Ще ми направите ли снимка?"

Thank you. (Applause)

Благодаря ви! (Аплодисменти)