The power of introverts | Susan Cain | TED

Translator: Svetlana Leneva Reviewer: Anton Hikov

When I was nine years old,

Когато бях на девет

I went off to summer camp for the first time.

отидох за първи път на летен лагер.

And my mother packed me a suitcase full of books,

Майка ми опакова куфар

пълен с книги,

which to me seemed like a perfectly natural thing to do.

което на мен ми изглеждаше като най-естественото нещо на света.

Because in my family, reading was the primary group activity.

Защото в моето семейство

четенето беше най-важното групово занимание.

And this might sound antisocial to you,

На вас това сигурно ви звучи антисоциално,

but for us it was really just a different way of being social.

но за нас това беше просто различен начин да бъдеш общителен.

You have the animal warmth of your family sitting right next to you,

Семейството ти дава стадната топлина

седейки близо до теб,

but you are also free to go roaming around the adventureland

но в същото време имаш свободата да бродиш сред света на приключенията

в центъра на собственото си съзнание.

inside your own mind.

And I had this idea

И си мислех,

that camp was going to be just like this, but better.

че лагерът ще е нещо подобно, само че по-хубаво.

(Laughter)

(Смях)

I had a vision of 10 girls sitting in a cabin

В главата си имах представата за 10 момичета, седящи в хижа,

cozily reading books in their matching nightgowns.

уютно четящи книги, облечени в еднакви нощници.

(Laughter)

(Смях)

Camp was more like a keg party without any alcohol.

Лагерът беше нещо като бирен купон без алкохол.

And on the very first day,

Още в първите дни

our counselor gathered us all together

възпитателката ни събра всички заедно

and she taught us a cheer that she said we would be doing

и ни научи на поздрав, с който, както тя каза, щяхме да се поздравяваме

every day for the rest of the summer to instill camp spirit.

всеки ден до края на лятото,

за да поддържаме лагерния дух.

And it went like this:

И беше нещо такова:

"R-O-W-D-I-E,

"Д-Ъ-Р-З-А-К,

that's the way we spell rowdie.

по този начин пишем дързак.

Rowdie, rowdie, let's get rowdie."

Дързак, дързак, хайде да сме дързак."

(Laughter)

Yeah.

Йеее.

So I couldn't figure out for the life of me

Нямах никаква представа

why we were supposed to be so rowdy,

защо се предполага да сме дръзки,

or why we had to spell this word incorrectly.

нито пък защо трябва да пишем думата грешно.

(Laughter)

(Смях)

But I recited a cheer. I recited a cheer along with everybody else.

Но аз рецитирах поздрава. Крещях го заедно с всички други.

I did my best.

Дадох всичко от себе си.

And I just waited for the time that I could go off and read my books.

И просто чаках времето,

в което мога да се махна и да си чета книгите.

But the first time that I took my book out of my suitcase,

Но първия път, когато си извадих книгата от куфара,

най-готиното момиче от спалното дойде при мен

the coolest girl in the bunk came up to me

и ме попита: "Що си такава размекната?"

and she asked me, "Why are you being so mellow?" --

размекната, разбира се, е точно обратното

mellow, of course, being the exact opposite

на Д-Ъ-Р-З-А-К.

of R-O-W-D-I-E.

Втория път когато се опитах да чета

And then the second time I tried it,

възпитателката дойде със загрижена физиономия на лицето

the counselor came up to me with a concerned expression on her face

и повтори идеята за лагерния дух,

and she repeated the point about camp spirit

и каза, как всички трябва да работим усилено

and said we should all work very hard to be outgoing.

за да се получи.

And so I put my books away,

Така че, оставих книгите си настрана,

back in their suitcase,

обратно в куфара

and I put them under my bed,

и под кревата ми,

and there they stayed for the rest of the summer.

където останаха до края на лятото.

And I felt kind of guilty about this.

Чувствах се леко виновна за това.

I felt as if the books needed me somehow,

Имах чувството, че книгите някак си се нуждаят от мен,

and they were calling out to me and I was forsaking them.

че ме зоват, а аз се отричам от тях.

But I did forsake them and I didn't open that suitcase again

Но аз ги изоставих и не отворих повече куфара,

докато не се прибрах обратно вкъщи

until I was back home with my family at the end of the summer.

в края на лятото.

Now, I tell you this story about summer camp.

Разказвам ви тази история за летния лагер.

I could have told you 50 others just like it --

Можех да ви разкажа 50 други подобни --

all the times that I got the message

всеки път, когато ми се даваше сигнал,

that somehow my quiet and introverted style of being

че някак си моят тих и интровертен стил на живот

was not necessarily the right way to go,

не беше непременно правилния,

that I should be trying to pass as more of an extrovert.

че трябваше да положа усилия да съм по-екстровертна.

And I always sensed deep down that this was wrong

Дълбоко в себе си винаги усещах, че това не е правилно

and that introverts were pretty excellent just as they were.

и че интровертите са абсолютно чудесни такива, каквито са.

Но през годините подтиснах интуицията си

But for years I denied this intuition,

and so I became a Wall Street lawyer, of all things,

и от всички възможности станах адвокат на Уолстрийт,

instead of the writer that I had always longed to be --

вместо писател, какъвто винаги съм мечтала да бъда --

partly because I needed to prove to myself that I could be bold and assertive too.

отчасти, защото имах нужда да докажа на себе си,

че и аз мога да бъда напориста и налагаща се.

And I was always going off to crowded bars

Винаги отивах в претъпкани барове,

when I really would have preferred to just have a nice dinner with friends.

когато всъщност предпочитах да вечерям кротко с приятели.

And I made these self-negating choices so reflexively,

И правех тези само-отричащи се избори

толкова автоматично,

that I wasn't even aware that I was making them.

че не си давах сметка, че ги правя.

Now this is what many introverts do,

Това се случва с повечето интроверти

and it's our loss for sure,

и това е нещо, от което със сигурност губим,

but it is also our colleagues' loss

но от това губят и колегите ни,

and our communities' loss.

и обществото ни.

And at the risk of sounding grandiose, it is the world's loss.

И с риск да прозвучи грандомански, това е загуба за света.

Because when it comes to creativity and to leadership,

Защото когато опре до творчество и лидерство

we need introverts doing what they do best.

имаме нужда интровертите да правят това, в което са най-добри.

A third to a half of the population are introverts --

От една трета до половината от населението са интроверти --

a third to a half.

една трета до половината.

So that's one out of every two or three people you know.

Това са един от всеки двама или трима човека, които познавате.

So even if you're an extrovert yourself,

Така че дори самите вие да сте екстроверти,

I'm talking about your coworkers

аз говоря за вашите колеги,

and your spouses and your children

вашите съпрузи или съпруги, и деца,

and the person sitting next to you right now --

и за човека, който в момента седи до вас --

all of them subject to this bias

и всички те са потърпевши от този предразсъдък,

that is pretty deep and real in our society.

който е дълбоко вкоренен в обществото ни.

We all internalize it from a very early age

Ние всички го възприемаме в ранна възраст,

without even having a language for what we're doing.

без дори да имаме думи, с които да наречем това, което правим.

Now, to see the bias clearly,

За да видим ясно този предразсъдък

you need to understand what introversion is.

трябва да разберем какво е това интровертност.

It's different from being shy.

То е нещо различно от това да си срамежлив.

Shyness is about fear of social judgment.

Срамежливостта е страхът да бъдеш съден от обществото.

Introversion is more about,

Интровертността опира повече до това

how do you respond to stimulation,

как реагираш на стимулация,

including social stimulation.

включително социална стимулация.

So extroverts really crave large amounts of stimulation,

Така че екстровертите наистина копнеят за непрекъснати стимули и поощрения,

whereas introverts feel at their most alive

докато интровертите се чувстват най-живи,

and their most switched-on and their most capable

най- "на сто" и най-способни,

when they're in quieter, more low-key environments.

когато се намират в по-тихо и обрано пространство.

Не през цялото време -- тези неща не са абсолютни --

Not all the time -- these things aren't absolute --

но в повечето време.

but a lot of the time.

So the key then to maximizing our talents

Така че ключът

към оптимизирането на нашите таланти

is for us all to put ourselves

е в това, всички ние да се поставим

in the zone of stimulation that is right for us.

в правилната за нас зона на стимулиране.

But now here's where the bias comes in.

И ето къде се появява предразсъдъкът.

Our most important institutions,

Най-важните ни институции,

our schools and our workplaces,

нашите училища и работни пространства,

they are designed mostly for extroverts

са проектирани най-вече за екстроверти

and for extroverts' need for lots of stimulation.

и за нуждата на екстроверта да бъде стимулиран.

And also we have this belief system right now

А също днес ние имаме тази ценностна система,

that I call the new groupthink,

аз я наричам новото групово мислене,

which holds that all creativity and all productivity

която се основава на вярата, че цялото творчество и продуктивност

comes from a very oddly gregarious place.

идват от едно много особено стадно място.

So if you picture the typical classroom nowadays:

Ако си представите типичната днешна класна стая:

When I was going to school, we sat in rows.

Когато аз ходех на училище

ние седяхме в редици.

We sat in rows of desks like this,

Седяхме в редици на чинове като този

and we did most of our work pretty autonomously.

и вършехме повечето от работата си самостоятелно.

But nowadays, your typical classroom has pods of desks --

Но днес, типичната класна стая

има групи от чинове --

four or five or six or seven kids all facing each other.

четири или пет, или шест, или седем деца седят едно срещу друго.

And kids are working in countless group assignments.

И децата работят в безбройни групови задачи.

Even in subjects like math and creative writing,

Дори и в часовете по математика или творческо писане,

which you think would depend on solo flights of thought,

в които се предполага, че разчиташ на личния полет на мисълта,

kids are now expected to act as committee members.

днес от децата се очаква да действат като членове на комисия.

And for the kids who prefer to go off by themselves or just to work alone,

А за всички деца, които предпочитат

да останат насаме и да работят самостоятелно,

those kids are seen as outliers often

на такива деца често се гледа като на аутсайдери

or, worse, as problem cases.

или, още по-зле, като на проблемни случаи.

В докладите си по-голямата част от учителите са убедени,

And the vast majority of teachers

reports believing that the ideal student is an extrovert

че идеалният ученик е екстроверт

as opposed to an introvert,

като обратното на интроверта,

even though introverts actually get better grades

въпреки че всъщност интровертите изкарват по-добри оценки

and are more knowledgeable,

и са по-интелигентни,

according to research.

както показват изследванията.

(Laughter)

(Смях)

Okay, same thing is true in our workplaces.

Добре, същото важи и за работните ни места.

Now, most of us work in open plan offices,

Повечето от нас работят в общи офиси,

without walls,

без стени,

where we are subject to the constant noise and gaze of our coworkers.

където сме подложени

на непрекъснатия шум и зяпане от колегите ни.

And when it comes to leadership,

А когато говорим за лидерство,

introverts are routinely passed over for leadership positions,

интровертите по подразбиране се пропускат за лидерските позиции,

въпреки че те са по-склонни да бъдат много внимателни,

even though introverts tend to be very careful,

по-малко вероятно е да поемат прекалени рискове --

much less likely to take outsize risks --

което всички ние предпочитаме в днешно време.

which is something we might all favor nowadays.

And interesting research by Adam Grant at the Wharton School

Едно интересно изследване на Адам Грант от Уортън Скуул

has found that introverted leaders

показва, че интровертните лидери

often deliver better outcomes than extroverts do,

често постигат по-добри резултати от екстровертите,

because when they are managing proactive employees,

защото когато те управляват проактивни служители,

they're much more likely to let those employees run with their ideas,

те са много по-склонни да оставят служителите си да развият собствените си идеи,

whereas an extrovert can, quite unwittingly,

докато един екстроверт може несъзнателно

get so excited about things

да се въодушеви до толкова,

that they're putting their own stamp on things,

че да сложи собствения си печат върху всичко

and other people's ideas might not as easily then bubble up to the surface.

и да не позволи на идеите на другите хора

да изплуват на повърхността.

Now in fact, some of our transformative leaders in history have been introverts.

Всъщност, някои от нашите реформаторски лидери от историята са били интроверти.

Ще ви дам някои примери.

I'll give you some examples.

Eleanor Roosevelt, Rosa Parks, Gandhi --

Елинор Рузвелт, Роза Паркс, Ганди --

all these people described themselves as quiet and soft-spoken and even shy.

всички тези хора са се описвали

като тихи, кротки и дори срамежливи.

And they all took the spotlight,

И всички те са били под прожекторите,

even though every bone in their bodies was telling them not to.

въпреки че всяка клетка от телата им

им е казвала да не го правят.

And this turns out to have a special power all its own,

Оказва се, че това има своето специално влияние,

защото хората могат да усетят, че тези лидери са поели кормилото,

because people could feel that these leaders were at the helm

не защото се наслаждават да нареждат на околните,

not because they enjoyed directing others

и не защото им е приятно да са център на вниманието,

and not out of the pleasure of being looked at;

а са там, защото са нямали избор,

they were there because they had no choice,

защото са били принудени да направят това, което са смятали за правилно.

because they were driven to do what they thought was right.

Now I think at this point it's important for me to say

Мисля, че сега е важно за мен да кажа,

that I actually love extroverts.

че всъщност аз обичам екстровертите.

I always like to say some of my best friends are extroverts,

Приятно ми е да споделям, че някои от най-добрите ми приятели са екстроверти,

including my beloved husband.

включително любимият ми съпруг.

And we all fall at different points, of course,

Разбира се, ние всички попадаме от различните страни

along the introvert/extrovert spectrum.

на интроверт / екстроверт спектъра.

Even Carl Jung, the psychologist who first popularized these terms,

Дори Карл Юнг, психологът, който пръв популяризира тези термини, казва,

said that there's no such thing as a pure introvert

че няма такова нещо като чист интроверт

или чист екстроверт.

or a pure extrovert.

He said that such a man would be in a lunatic asylum,

Казвал е, че такъв човек щеше да е за лудница,

ако изобщо съществува.

if he existed at all.

And some people fall smack in the middle of the introvert/extrovert spectrum,

Някои хора попадат в средата

на интроверт / екстроверт спектъра,

and we call these people ambiverts.

и ние ги наричаме амбиверти.

And I often think that they have the best of all worlds.

Често си мисля, че те притежават най-доброто от всички светове.

But many of us do recognize ourselves as one type or the other.

Но повечето от нас се разпознават като единия или другия тип.

And what I'm saying is that culturally, we need a much better balance.

Това, което казвам е, че имаме нужда от повече баланс от културна гледна точка.

We need more of a yin and yang between these two types.

Нуждаем се от повече ин и ян

между тези два типа.

This is especially important

Това е особено важно

when it comes to creativity and to productivity,

когато става въпрос за творчество и продуктивност,

because when psychologists look at the lives of the most creative people,

защото когато психолозите погледнат

живота на повечето креативни хора,

what they find

това, което ще открият

are people who are very good at exchanging ideas

са хора, много добри в обмяната на идеи,

and advancing ideas,

в развитието на идеи,

but who also have a serious streak of introversion in them.

но които също така имат сериозна жилка интровертност в себе си.

And this is because solitude

Това е защото самотата често е съществена съставка

is a crucial ingredient often to creativity.

на креативността.

So Darwin,

И така, Дарвин

he took long walks alone in the woods

е правил дълги разходки в горите

and emphatically turned down dinner-party invitations.

и категорично е отказвал покани за вечери.

Theodor Geisel, better known as Dr. Seuss,

Теодор Гайзъл, познат най-вече като Д-р Сюс,

he dreamed up many of his amazing creations

е сънувал повечето от неговите изумителни създания

in a lonely bell tower office that he had

в самотния си офис, разположен в кулата

in the back of his house in La Jolla, California.

в задната част на къщата му в Ла Хола, Калифорния.

And he was actually afraid to meet the young children who read his books

Било го е страх да се среща

с малките деца, които са чели книгите му,

for fear that they were expecting him this kind of jolly Santa Claus-like figure

от страх, че те са очаквали от него

да е като весел "дядо коледа" тип

and would be disappointed with his more reserved persona.

и ще бъдат разочаровани от по-резервираната му персона.

Steve Wozniak invented the first Apple computer

Стийв Возняк изобретява първия Апъл компютър

sitting alone in his cubicle in Hewlett-Packard

седейки самичък в клетката си в офиса

на Хюлерт-Пакард, където е работил по това време.

where he was working at the time.

И казва, че никога не би станал толкова добър експерт,

And he says that he never would have become such an expert in the first place

ако не е бил достатъчно интровертен да напусне къщата,

had he not been too introverted to leave the house

в която е израстнал.

when he was growing up.

Сега, разбира се,

Now, of course,

this does not mean that we should all stop collaborating --

това не означава, че всички ние трябва да спрем да си сътрудничим --

and case in point, is Steve Wozniak famously coming together with Steve Jobs

пример за това е известното сътрудничество на Стийв Возняк и Стийв Джобс

to start Apple Computer --

за основаването на Апъл Компютър --

but it does mean that solitude matters

но означава, че уединението има значение

and that for some people it is the air that they breathe.

и че за някои хора

то е въздуха, който дишат.

And in fact, we have known for centuries about the transcendent power of solitude.

От векове ние знаем

за трансцеденталната сила на усамотението.

It's only recently that we've strangely begun to forget it.

Съвсем отскоро странно защо взехме да забравяме за това.

If you look at most of the world's major religions,

Ако погледнете повечето световни религии,

you will find seekers --

ще видите търсещи --

Moses, Jesus, Buddha, Muhammad --

Моисей, Исус, Буда, Мохамед --

seekers who are going off by themselves alone to the wilderness,

търсещи, които вървят сами със себе си,

уединени в пустошта,

where they then have profound epiphanies and revelations

където получават дълбоки прозрения и откровения,

that they then bring back to the rest of the community.

които след това споделят с останалата част от общността.

So, no wilderness, no revelations.

Така че няма пустота, няма и откровения.

This is no surprise, though,

Това не би трябвало да е изненада

if you look at the insights of contemporary psychology.

ако погледнете откритията на съвременната психология.

It turns out that we can't even be in a group of people

Оказва се, че не можем да бъдем в група хора

without instinctively mirroring, mimicking their opinions.

без инстинктивно да отразяваме, да имитираме тяхното мнение.

Even about seemingly personal and visceral things

Дори за неща, които изглеждат лични и интуитивни,

like who you're attracted to,

като това кой ви привлича,

you will start aping the beliefs of the people around you

вие ще започнете да подражавате на мнението на хората около вас,

without even realizing that that's what you're doing.

без дори да осъзнавате, че го правите.

And groups famously follow the opinions

А групата чудесно следва мнението

of the most dominant or charismatic person in the room,

на най-доминиращата и харизматична личност в стаята,

even though there's zero correlation

дори когато има нулева корелация

between being the best talker and having the best ideas --

между това да приказваш най-добре и да имаш най-добрите идеи --

I mean zero.

имам предвид -- нулева.

So --

Така че...

(Laughter)

(Смях)

You might be following the person with the best ideas,

Може и да следвате човека с най-добрите идеи,

but you might not.

а може би не.

And do you really want to leave it up to chance?

А дали наистина искате да оставите това на случайността?

Much better for everybody to go off by themselves,

Много по-добре за всички е да останат сами със себе си,

generate their own ideas

да генерират собствените си идеи,

freed from the distortions of group dynamics,

свободни от изкривяванията на груповата динамика,

and then come together as a team

а след това да се съберат заедно

to talk them through in a well-managed environment

и в контролирано пространство да минат през всяка една идея,

and take it from there.

и така да изберат най-подходящата.

Now if all this is true,

Ако всичко това е вярно,

then why are we getting it so wrong?

защо го разбираме толкова погрешно?

Why are we setting up our schools this way, and our workplaces?

Защо изграждаме по този начин училищата и работните ни места?

И защо караме интровертите да се чувстват толкова виновни

And why are we making these introverts feel so guilty

само защото искат да бъдат сами със себе си от време на време?

about wanting to just go off by themselves some of the time?

One answer lies deep in our cultural history.

Един отговор лежи дълбоко в нашата културна история.

Western societies,

Западните общества

and in particular the U.S.,

и особено Щатите,

have always favored the man of action over the "man" of contemplation.

винаги са предпочитали човека на действието

пред мислителя

и "човекa" на съзерцанието.

But in America's early days,

Но в ранните дни на Америка,

we lived in what historians call a culture of character,

сме живеели в това, което историците наричат култура на характера,

where we still, at that point, valued people

в която по това време са били ценени хората

for their inner selves and their moral rectitude.

за техните вътрешни качества и морална правота.

And if you look at the self-help books from this era,

Ако погледнете книгите за личностно развитие и помощ от тогава,

they all had titles with things like

те всички имат заглавия от рода на

"Character, the Grandest Thing in the World."

"Характер, най-голямото нещо на света."

And they featured role models like Abraham Lincoln,

И дават за пример хора като Абрахам Линкълн,

who was praised for being modest and unassuming.

който е бил ценен за скромността си и непретенциозността си.

Ralph Waldo Emerson called him

Ралф Уолдо Емерсън го нарича

"A man who does not offend by superiority."

"Човек, който не обижда с превъзходството си."

But then we hit the 20th century,

Но тогава стигаме 20 век

and we entered a new culture

и влизаме в нова култура,

that historians call the culture of personality.

която историците наричат култура на личността.

What happened is we had evolved an agricultural economy

Това, което се е случило е, че сме превърнали селскостопанската икономика

в свят на големия бизнес.

to a world of big business.

And so suddenly people are moving from small towns to the cities.

И изведнъж хората започват да се местят

от малките градчета в големите градове.

And instead of working alongside people they've known all their lives,

И вместо да работят рамо до рамо с хора, с които се знаят цял живот,

now they are having to prove themselves in a crowd of strangers.

сега те трябва да се доказват

сред тълпа от непознати.

So, quite understandably,

Така че, напълно разбираемо е,

qualities like magnetism and charisma suddenly come to seem really important.

качества като магнетизъм и харизма

изведнъж да станат много ценени.

And sure enough, the self-help books change to meet these new needs

И естествено, книгите за самопомощ се променят спрямо новите изисквания

and they start to have names

и започват да се появяват заглавия

like "How to Win Friends and Influence People."

като "Как да спечелим приятели и влияние над хората."

And they feature as their role models really great salesmen.

И като модели за подражание се взимат

много големи търговци.

So that's the world we're living in today.

Това е светът, в който живеем днес.

That's our cultural inheritance.

Това е нашето културно наследство.

Now none of this is to say that social skills are unimportant,

Нямам намерение да твърдя,

че социалните умения са маловажни,

and I'm also not calling for the abolishing of teamwork at all.

нито призовавам

към изоставяне на груповата работа като цяло.

The same religions who send their sages off to lonely mountain tops

Същите религии, които пращат мъдреците си сами по планинските върхове,

also teach us love and trust.

също ни учат на любов и доверие.

And the problems that we are facing today

И проблемите, които срещаме днес

in fields like science and in economics

в сфери като науката и икономиката

are so vast and so complex

са толкова обширни и сложни,

that we are going to need armies of people coming together

че ще се нуждаем от армии от хора събрани заедно,

за да успеят да ги разрешат със задружен труд.

to solve them working together.

But I am saying that the more freedom that we give introverts to be themselves,

Но твърдя, че колкото повече свобода даваме на интровертите да бъдат самите себе си,

толкова по-вероятно е те

the more likely that they are

to come up with their own unique solutions to these problems.

да намерят техни уникални решения на проблемите.

So now I'd like to share with you what's in my suitcase today.

Искам да споделя с вас

какво нося в чантата си днес.

Guess what?

Познайте?

Books.

Книги.

I have a suitcase full of books.

Имам чанта пълна с книги.

Here's Margaret Atwood, "Cat's Eye."

Ето го "Окото на котката" от Маргарет Атууд.

Here's a novel by Milan Kundera.

Това е роман от Милан Кундера.

And here's "The Guide for the Perplexed" by Maimonides.

А ето и "Ръководство за недоумение"

от Маймонид.

But these are not exactly my books.

Тези книги не са точно мои.

I brought these books with me

Донесох ги,

because they were written by my grandfather's favorite authors.

защото са написани от любимите автори на дядо ми.

My grandfather was a rabbi

Моят дядо беше равин

and he was a widower

и вдовец,

who lived alone in a small apartment in Brooklyn

който живееше сам в малък апартамент в Бруклин,

that was my favorite place in the world when I was growing up,

докато растях това беше моето най-любимо място на света,

partly because it was filled with his very gentle, very courtly presence

отчасти защото беше изпълнено с неговото много нежно, много изтънчено присъствие

and partly because it was filled with books.

и отчасти, защото беше пълно с книги.

I mean literally every table, every chair in this apartment

Имам предвид буквално всяка маса, всеки стол на апартамента му

had yielded its original function

беше изоставил официалното си предназначение

to now serve as a surface for swaying stacks of books.

за да служи за повърхност за люлеещи се купчини от книги.

Just like the rest of my family,

Също както останалата част от семейството ми,

my grandfather's favorite thing to do in the whole world was to read.

най-любимото занимание на дядо ми от всичко на този свят беше да чете.

But he also loved his congregation,

Но той също обичаше и паството си

and you could feel this love in the sermons that he gave

и тази любов можеше да се почувства по време на проповедите, които даваше

every week for the 62 years that he was a rabbi.

всяка седмица в продължение на 62 години, като равин.

He would takes the fruits of each week's reading

Събираше плодовете от четенето си всяка седмица

and he would weave

и тъчеше тези сложни гоблени от древна и хуманистична мисъл.

these intricate tapestries of ancient and humanist thought.

И хората се стичаха от всякъде

And people would come from all over to hear him speak.

да чуят проповедта му.

But here's the thing about my grandfather.

Но ето една подробност за дядо ми.

Под тази церемониална роля,

Underneath this ceremonial role,

he was really modest and really introverted --

той беше наистина скромен и истински интроверт --

so much so that when he delivered these sermons,

до толкова, че по време на проповедите,

he had trouble making eye contact

за него беше трудно да установява контакт с очите

with the very same congregation that he had been speaking to for 62 years.

със същото това паство,

пред което говореше в продължение на 62 години.

And even away from the podium,

Дори когато беше далеч от подиума,

when you called him to say hello,

ако му се обадиш да му кажеш здрасти,

he would often end the conversation prematurely

често той прекратяваше разговора преждевременно

for fear that he was taking up too much of your time.

от страх, че отнема прекалено много от времето ти.

But when he died at the age of 94,

Но когато почина на 94 годишна възраст,

the police had to close down the streets of his neighborhood

на полицията се наложи да затвори улиците в квартала му,

to accommodate the crowd of people who came out to mourn him.

за да може да се побере тълпата от хора,

дошли да се сбогуват с него.

И така днес аз се опитвам да се уча от примера на дядо ми

And so these days I try to learn from my grandfather's example

по мой уникален начин.

in my own way.

So I just published a book about introversion,

Наскоро публикувах книга за интровертността,

and it took me about seven years to write.

която ми отне към седем години да я напиша.

And for me, that seven years was like total bliss,

За мен тези седем години бяха абсолютно блаженство,

because I was reading, I was writing,

защото четях, пишех,

I was thinking, I was researching.

мислех, проучвах.

It was my version

Това беше моята версия

of my grandfather's hours of the day alone in his library.

на ежедневните часове, които дядо ми прекарваше в неговата библиотека.

But now all of a sudden my job is very different,

Изведнъж работата ми много се промени,

and my job is to be out here talking about it,

защото сега тя е да бъда навън и да говоря за това,

talking about introversion.

да говоря за интровертността.

(Laughter)

(Смях)

And that's a lot harder for me,

И това е много по-трудно за мен,

because as honored as I am to be here with all of you right now,

защото колкото и голяма да е честта за мен

да бъда тук и сега с всички вас,

this is not my natural milieu.

това не е моята естествена обществена среда.

So I prepared for moments like these as best I could.

Подготвях се за моменти като тези,

толкова добре колкото можех.

I spent the last year practicing public speaking

Прекарах последната година практикувайки говорене пред публика

every chance I could get.

всеки път, когато ми се отвореше възможност.

And I call this my "year of speaking dangerously."

Аз я наричам моята "година на опасно говорене".

(Laughter)

(Смях)

And that actually helped a lot.

И това наистина помогна много.

But I'll tell you, what helps even more

Но казвам ви, това което помага повече

is my sense, my belief, my hope that when it comes to our attitudes

е моето чувство, моето убеждение, моята надежда,

че когато стане дума за нашата нагласа

to introversion and to quiet and to solitude,

към интровертността и тишината, и усамотението,

we truly are poised on the brink on dramatic change.

ние наистина балансираме на ръба на драматична промяна.

I mean, we are.

Имам предвид, наистина го правим.

And so I am going to leave you now

И мисля да приключа

with three calls for action for those who share this vision.

с три призива за действие

към тези, които споделят моето виждане.

Number one:

Номер едно:

Stop the madness for constant group work.

Спрете тази лудост с постоянната групова работа.

Just stop it.

Просто я прекратете.

(Laughter)

(Смях)

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)

And I want to be clear about what I'm saying,

И искам да е ясно какво точно казвам,

because I deeply believe our offices

защото дълбоко в себе си вярвам, че в нашите офиси

should be encouraging casual, chatty cafe-style types of interactions --

трябва да се насърчават

спонтанните, тип "разговор в кафе" взаимодействия --

you know, the kind where people come together

знаете, такива, където хората се събират

and serendipitously have an exchange of ideas.

и по една щастлива случайност обменят идеи.

That is great.

Това е велико.

It's great for introverts and it's great for extroverts.

Велико е за интровертите, велико е и за екстровертите.

But we need much more privacy and much more freedom

Но ние се нуждаем от много повече лично пространство и много повече свобода,

и много повече самостоятелност в работата.

and much more autonomy at work.

School, same thing.

Училищата -- същото нещо.

We need to be teaching kids to work together, for sure,

Разбира се, трябва да учим децата да работят заедно,

but we also need to be teaching them how to work on their own.

но също трябва да ги учим как да работят самостоятелно.

Това също така е особено важно за екстровертните деца.

This is especially important for extroverted children too.

Те имат нужда да работят самостоятелно,

They need to work on their own

because that is where deep thought comes from in part.

защото това е начинът дълбоките мисли да излязат наяве.

Добре, номер две: Отидете в пустошта.

Okay, number two: Go to the wilderness.

Be like Buddha, have your own revelations.

Бъдете като Буда, имайте своите собствени откровения.

I'm not saying

Не казвам,

that we all have to now go off and build our own cabins in the woods

че всички ние трябва да се изнесем и да си построим колиби в гората,

and never talk to each other again,

и никога повече да не говорим помежду си,

but I am saying that we could all stand to unplug

но казвам, че всички ние можем да се изключваме

and get inside our own heads a little more often.

и да престояваме вътре в собствените си глави

малко по-често.

Number three:

Номер три:

Take a good look at what's inside your own suitcase

Добре огледайте какво има във вашата собствена чанта

and why you put it there.

и защо сте го сложили там.

So extroverts,

Така че, екстроверти,

maybe your suitcases are also full of books.

може би вашите чанти също са пълни с книги.

Or maybe they're full of champagne glasses or skydiving equipment.

Или може би са пълни с чаши за шампанско

или екипировка за парашутизъм.

Whatever it is, I hope you take these things out every chance you get

Каквото и да е, надявам се че изваждате тези неща всеки път, когато имате възможност

and grace us with your energy and your joy.

и ни указвате честта с вашата енергия и радост.

But introverts, you being you,

Но интроверти, бидейки себе си,

you probably have the impulse to guard very carefully

може би имате импулса да пазите много внимателно

what's inside your own suitcase.

това, което е във вашата чанта.

And that's okay.

И това е ок.

But occasionally, just occasionally,

Но понякога, само понякога,

I hope you will open up your suitcases for other people to see,

надявам се, че ще отворите вашите чанти пред други хора,

because the world needs you and it needs the things you carry.

защото светът се нуждае от вас и от нещата, които носите.

So I wish you the best of all possible journeys

Желая ви най-доброто от всички възможни пътешествия

and the courage to speak softly.

и смелостта да говорите леко.

Thank you very much.

Много ви благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you. Thank you.

Благодаря ви. Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)