A kinder, gentler philosophy of success | Alain de Botton

Translator: MaYoMo com Reviewer: Kaloyana Milinova

For me they normally happen, these career crises,

Според мен кризите в кариерата ни са нещо нормално

often, actually, on a Sunday evening,

и често срещано, особено в неделя вечер,

just as the sun is starting to set,

точно при залез слънце,

and the gap between my hopes for myself and the reality of my life

когато пропастта между моите надежди

и реалния ми живот, започват да се разширяват толкова болезнено,

starts to diverge so painfully

that I normally end up weeping into a pillow.

че накрая всичко свършва със сълзи.

I'm mentioning all this --

Споменавам всичко това,

I'm mentioning all this because I think this is not merely a personal problem;

Споменавам всичко това, защото мисля, че не е просто личен проблем.

you may think I'm wrong in this,

Може би мислите, че греша.

but I think we live in an age when our lives are regularly punctuated

Но според мен живеем в епоха, когато нашият живот непрестанно

е белязан от кризи в кариерата ни,

by career crises, by moments when what we thought we knew --

от моменти, в които онова, което мислехме че знаем,

about our lives, about our careers --

за нашия живот, за нашата кариера,

comes into contact with a threatening sort of reality.

се среща с една застрашителна реалност.

It's perhaps easier now than ever before to make a good living.

Може би сега е по-лесно, откогато и да било, да си осигуряваме добра прехрана.

It's perhaps harder than ever before

Може би сега е по-трудно, откогато и да било

to stay calm, to be free of career anxiety.

да останем спокойни, да сме освободени от тревогата за кариерата ни.

I want to look now, if I may, at some of the reasons

Искам да разгледам тук

някои от причините защо

why we might be feeling anxiety about our careers.

чувстваме такъв страх за кариерата си.

Why we might be victims of these career crises,

Защо може да се превърнем в жертви на тези кризи в кариерата ни,

as we're weeping softly into our pillows.

докато ридаем на възглавницата?

One of the reasons why we might be suffering

Една от причините, защо страдаме, може би

is that we are surrounded by snobs.

е, че сме заобиколени от сноби.

In a way, I've got some bad news,

В известен смисъл има лоши новини,

particularly to anybody who's come to Oxford from abroad.

особено за тези, дошли в Оксфорд от друга държава.

There's a real problem with snobbery,

Има реален проблем със снобизма.

because sometimes people from outside the U.K.

Понеже понякога хората, които не живеят във Великобритания си представят

imagine that snobbery is a distinctively U.K. phenomenon,

представят си, че снобизмът е феномен, характерен за Великобритания

fixated on country houses and titles.

закачен на къщите и свързан с титлата на някой.

The bad news is that's not true.

Лошата новина е, че това не е вярно.

Snobbery is a global phenomenon; we are a global organization,

Снобизмът е глобален феномен.

this is a global phenomenon.

Ние сме глобална организация. Това е глобален феномен.

What is a snob?

Той съществува. Какво е сноб?

A snob is anybody who takes a small part of you,

Сноб е всеки, който взима една малка част от теб

and uses that to come to a complete vision of who you are.

и я използва да си изгради една цялостна представа за това кой си ти.

That is snobbery.

Това е снобизъм.

The dominant kind of snobbery that exists nowadays is job snobbery.

И доминиращият вид снобизъм,

който съществува днес, е снобизма в работата.

You encounter it within minutes at a party, when you get asked

Сблъсквате се с него още в първите минути на парти,

когато ви зададат всеизвестния, традиционен въпрос

that famous iconic question of the early 21st century,

на началото на 21ви век: "Ти какво работиш?"

"What do you do?"

According to how you answer that question,

И според това как отговорите на въпроса,

people are either incredibly delighted to see you,

на хората им е или изключително приятно да бъдат с вас,

or look at their watch and make their excuses.

или си поглеждат часовника и си намират извинения.

(Laughter)

(Смях)

Now, the opposite of a snob is your mother.

Обратното на сноб е майка ви.

(Laughter)

(Смях)

Not necessarily your mother, or indeed mine,

Не непременно вашата майка, или дори моята.

but, as it were, the ideal mother,

Но идеалната майка.

somebody who doesn't care about your achievements.

Някой, когото не го интересуват вашите постижения.

Unfortunately, most people are not our mothers.

Но за съжаление, повечето хора не са нашите майки.

Most people make a strict correlation between how much time,

Повечето хора правят връзка между това колко време,

and if you like, love --

дори любов, не романтична любов,

not romantic love, though that may be something --

въпреки че и това може,

but love in general, respect -- they are willing to accord us,

но любовта в общия смисъл, уважението,

искат да дадат, което ще е точно определено

that will be strictly defined by our position in the social hierarchy.

от позицията им в обществената йерархия.

And that's a lot of the reason why we care so much about our careers

От там идват и голяма част от причините, защо сме толкова загрижени за нашата кариера.

and indeed start caring so much about material goods.

И защо започва да ни е толкова много грижа за материалните неща.

You know, we're often told that we live in very materialistic times,

Често ни казват, че живеем в много материалистично време,

that we're all greedy people.

че всички сме алчни хора.

I don't think we are particularly materialistic.

Не мисля, че сме точно материалистични.

I think we live in a society which has simply pegged certain emotional rewards

Мисля, че живеем в общество,

което просто предлага определени емоционални награди

to the acquisition of material goods.

с придобиването на материални блага.

It's not the material goods we want; it's the rewards we want.

Не са материалните блага, това което искаме. Наградата е това, което искаме.

It's a new way of looking at luxury goods.

И това е един нов поглед към луксозните стоки.

The next time you see somebody driving a Ferrari, don't think,

Следващия път, когато видите някой да кара Ферари,

не си мислете: "Това е алчен човек."

"This is somebody who's greedy."

Think, "This is somebody who is incredibly vulnerable and in need of love."

А мислете: "Това е някой, който е изключително уязвим и има нужда от любов."

С други думи -- (Смях)

(Laughter)

Feel sympathy, rather than contempt.

чувствайте съчувствие, а не презрение.

There are other reasons --

Има и други причини --

(Laughter)

(Смях)

There are other reasons why it's perhaps harder now to feel calm than ever before.

Има и други причини защо може би сега е по-трудно,

откогато и да било да сме спокойни.

One of these, and it's paradoxical,

Една от тях е парадоксална, защото е свързана с нещо, което е всъщност доста приятно,

because it's linked to something that's rather nice,

това е надеждата, която ние всички имаме за нашата кариера.

is the hope we all have for our careers.

Never before have expectations been so high

Никога досега очакванията не са били толкова високи

about what human beings can achieve with their lifespan.

относно това, което човек може да постигне с живота си.

We're told, from many sources, that anyone can achieve anything.

Много хора ни казват, че можем да постигнем всичко.

We've done away with the caste system,

Вече няма касти.

we are now in a system where anyone can rise to any position they please.

Сега живеем във време, когато всеки може да се издигне

до всяка позиция, която желае.

And it's a beautiful idea.

И това е прекрасна идея.

Along with that is a kind of spirit of equality;

С нея има и един дух на равенство. По същество всички сме равни.

we're all basically equal.

There are no strictly defined hierarchies.

Не съществуват строго определени

видове йерархия.

There is one really big problem with this,

Съществува един наистина голям проблем свързан с това.

and that problem is envy.

И този проблем е завистта.

Envy, it's a real taboo to mention envy,

Завистта, а да се споменава завистта е табу,

but if there's one dominant emotion in modern society, that is envy.

но ако в модерното общество съществува една доминираща емоция, то това е завистта.

And it's linked to the spirit of equality.

И тя е свързана с духа на равенството. Нека обясня.

Let me explain.

I think it would be very unusual for anyone here, or anyone watching,

Мисля, че ще е много необичайно за всеки присъстващ тук, или всеки който ни гледа,

to be envious of the Queen of England.

да завижда на Кралицата на Англия.

Even though she is much richer than any of you are,

Въпреки че, тя е много по-богата от който и да е от вас.

and she's got a very large house,

И има много голяма къща.

the reason why we don't envy her is because she's too weird.

Причината защо не й завиждаме, е понеже тя е прекалено чудата.

(Laughter)

She's simply too strange.

Тя просто е прекалено странна.

We can't relate to her, she speaks in a funny way,

Не можем да се свържем с нея. Тя говори по странен начин.

she comes from an odd place.

Идва от странно място.

So we can't relate to her,

Така че не я разбираме. И когато не можем да разберем някой, ние не му завиждаме.

and when you can't relate to somebody, you don't envy them.

The closer two people are -- in age, in background,

Колкото по-близко са двама души - като възраст, произход,

in the process of identification -- the more there's a danger of envy,

в процеса на индентификция, толкова по-голяма е опасността от завист.

which is incidentally why none of you should ever go to a school reunion,

Затова и никога не трябва да ходите на юбилейните срещи със съучениците ви.

Защото няма по-силна възможност за сравнение

because there is no stronger reference point than people one was at school with.

с хората, с които сте били заедно в училище.

The problem of modern society is it turns the whole world into a school.

Но общият проблем на модерното общество е, че превръща целия свят

Everybody's wearing jeans, everybody's the same.

в училище. Всеки носи дънки, всички са еднакви.

And yet, they're not.

И едновременно с това, не са.

So there's a spirit of equality combined with deep inequality,

Така че съществува дух на равенство, съчетан с огромни неравенства.

which can make for a very stressful situation.

Което създава, може да създаде една много стресираща ситуация.

It's probably as unlikely that you would nowadays

В днешно време е малко вероятно вие

become as rich and famous as Bill Gates,

да станете богати и известни като Бил Гейтс,

as it was unlikely in the 17th century

така, както е било малко вероятно през 17 век

that you would accede to the ranks of the French aristocracy.

да се издигнете до ранга на френската аристокрация.

But the point is, it doesn't feel that way.

Работата е там, че това не изглежда така.

It's made to feel, by magazines and other media outlets,

Усещането, от списанията и другите медийни източници е,

that if you've got energy, a few bright ideas about technology, a garage --

че ако вие имате енергията, няколко блестящи идеи относно технологиите,

и гараж, вие също можете да започнете нещо значително.

you, too, could start a major thing.

(Laughter)

(Смях)

The consequences of this problem make themselves felt in bookshops.

И последствията от този проблем ги кара да се чувстват като в книжарница.

When you go to a large bookshop and look at the self-help sections,

Когато отидете в голяма книжарница и погледнете в раздела "Помогни си сам"

as I sometimes do --

както аз понякога правя,

if you analyze self-help books produced in the world today,

ако анализирате книгите за това как да си помогнем сами, които се пишат

по света днес, ще видите основно два вида.

there are basically two kinds.

The first kind tells you, "You can do it! You can make it! Anything's possible!"

Първите ви казват: "Можеш да го постигнеш! Можеш да го направиш! Всичко е възможно!"

И другият вид ви казва как да се справите

The other kind tells you how to cope with what we politely call "low self-esteem,"

с това, което изискано наричаме "ниско самочуствие"

or impolitely call, "feeling very bad about yourself."

или неучтиво наричаме "да се чустваш много зле относно себе си".

There's a real correlation

Съществува реална взаимовръзка,

between a society that tells people that they can do anything,

реална взаимовръзка между обществото, което казва на хората, че те могат да постигнат всичко,

and the existence of low self-esteem.

и съществуването на ниско самочувствие.

So that's another way in which something quite positive can have a nasty kickback.

Така, че това е още един начин, при който нещо доста позитивно

може да има неприятни последствия.

There is another reason why we might be feeling more anxious --

Има и друга причина защо може би се чустваме по-загрижени

about our careers, about our status in the world today, than ever before.

за нашата кариера, за нашия статус в света днес. Повече, отколкото когато и да е било.

And it's, again, linked to something nice.

И това отново е свързано с нещо хубаво.

And that nice thing is called meritocracy.

Това хубаво нещо се нарича меритокрация.

Everybody, all politicians on Left and Right,

Сега всеки, всички политици и в ляво и в дясно

agree that meritocracy is a great thing,

са съгласни, че меритокрацията е велико нещо,

and we should all be trying to make our societies really, really meritocratic.

и че ние всички трябва да се опитваме да направим нашите общества наистина, наистина меритократични.

In other words -- what is a meritocratic society?

Какво е меритократично общество?

A meritocratic society is one in which, if you've got talent and energy and skill,

Меритократично общество е общество, в което

ако имате талант, енергия и умения,

you will get to the top, nothing should hold you back.

ще стигнете до върха. Нищо не би трябвало да ви спре.

It's a beautiful idea.

Това е прекрасна идея. Проблемът е,

The problem is, if you really believe in a society

че ако наистина вярвате в общество,

where those who merit to get to the top, get to the top,

в което хората с качества да стигнат до върха, наистина стигнат до върха,

you'll also, by implication, and in a far more nasty way,

тогава вие също, по подразбиране и по един неприятен начин

believe in a society where those who deserve to get to the bottom

вярвате в общество, в което тези, които заслужават да са на дъното,

also get to the bottom and stay there.

също така го стигат и остават там.

In other words, your position in life comes to seem not accidental,

С други думи, вашата позиция в живота не изглежда да е случайна,

but merited and deserved.

а основателна и заслужена.

And that makes failure seem much more crushing.

Така неуспеха изглежда още по-подтискащ.

You know, in the Middle Ages, in England,

През Средновековието в Англия,

when you met a very poor person,

когато някой е бил много беден,

that person would be described as an "unfortunate" --

то този човек е бил характиризиран като "неудачник".

literally, somebody who had not been blessed by fortune, an unfortunate.

Буквално човек, който не е благословен с късмет, неудачник.

Nowadays, particularly in the United States,

В днешно време, особено в Съединените Американски Щати,

if you meet someone at the bottom of society,

ако срещнете някой на дъното на обществото,

they may unkindly be described as a "loser."

грубо биха го определили като "некадърник".

There's a real difference between an unfortunate and a loser,

Има огромна разлика между неудачник и некадърник.

and that shows 400 years of evolution in society

Това показва 400-те години еволюция на обществото

and our belief in who is responsible for our lives.

и нашето убеждение, за това кой е отговорен за нашия живот.

It's no longer the gods, it's us. We're in the driving seat.

Вече не са боговете, а ние самите. Ние сме на шофьорското място.

That's exhilarating if you're doing well,

Това е ободряващо, ако се справяме добре.

and very crushing if you're not.

Но е и много съкрушително, ако не се справяме.

It leads, in the worst cases --

Това води, в най-лошите случаи, както анализират социолози

in the analysis of a sociologist like Emil Durkheim --

като Емил Дуркхайм, това довежда до увеличен брой самоубийства.

it leads to increased rates of suicide.

There are more suicides in developed, individualistic countries

В развитите индивидуалистични държави има повече самоубийства,

than in any other part of the world.

отколкото в които и да е други части на света.

And some of the reason for that

И една от причините за това е, че хората приемат това което им се случва

is that people take what happens to them extremely personally --

извънредно лично.

they own their success, but they also own their failure.

Те владеят успеха си. Но също така и собствения си неуспех.

Is there any relief from some of these pressures

Съществуват ли възможности за освобождение от този стрес,

that I've been outlining?

който току що споменах?

I think there is.

Смятам, че съществуват. Ще спомена само някои от тях.

I just want to turn to a few of them.

Let's take meritocracy.

Нека вземем меритокрацията.

This idea that everybody deserves to get where they get to,

Тази идея, при която всеки заслужава да стигне докъдето е стигнал.

I think it's a crazy idea, completely crazy.

Аз смятам, че е ненормална идея, напълно ненормална.

I will support any politician of Left and Right,

Ще подкрепя всеки политик от ляво и от дясно

with any halfway-decent meritocratic idea;

с каквато и да е полу-сносна меритократична идея.

I am a meritocrat in that sense.

Аз съм меритократ, така е.

But I think it's insane to believe

Но смятам, че е лудост да се вярва, че ние някога ще

that we will ever make a society that is genuinely meritocratic;

създадем общество, което да е истински меритократично. Това е невъзможна мечта.

it's an impossible dream.

The idea that we will make a society where literally everybody is graded,

Идеята, че ще създадем общност,

където буквално всеки е оценен,

the good at the top, bad at the bottom,

добрите са на на върха, а лошите са на дъното

exactly done as it should be, is impossible.

и това е направено точно както трябва, тази идея е невъзможна.

There are simply too many random factors:

Има просто прекалено много случайни фактори.

accidents, accidents of birth,

Злополуки, инциденти при раждането,

accidents of things dropping on people's heads, illnesses, etc.

нещастни случаи на падащи предмети върху главите на хората, болести и др.

We will never get to grade them,

Никога няма да можем да ги оценим.

never get to grade people as they should.

Никога няма да можем да оценим хората подобаващо.

I'm drawn to a lovely quote by St. Augustine in "The City of God,"

Много харесвам един прекрасен цитат на Св. Августин от "Градът на Бог",

where he says, "It's a sin to judge any man by his post."

където той казва: "Грях е да се съди за човек по неговата длъжност".

In modern English that would mean

На съвременен Английски това би означавало,

it's a sin to come to any view of who you should talk to,

грях е да съдим, за това с кого да разговаряме

според визитната му картичка.

dependent on their business card.

It's not the post that should count.

Не трябва длъжността да е определяща.

According to St. Augustine, only God can really put everybody in their place;

Според Св. Августин,

само Господ е този, който може да сложи всеки на място.

he's going to do that on the Day of Judgment,

И той ще направи това в Деня на страшния съд,

with angels and trumpets, and the skies will open.

с ангели и тромпети, и небесата ще се разтворят.

Insane idea, if you're a secularist person, like me.

Луда идея, ако сте светски човек като мен.

But something very valuable in that idea, nevertheless.

Но въпреки това има нещо много ценно в тази идея.

С други думи, бъдете сдържани, когато съдите хората.

In other words, hold your horses when you're coming to judge people.

You don't necessarily know what someone's true value is.

Вие всъщност не знаете каква е истинската стойност на всеки човек.

That is an unknown part of them,

Това е една неизвестна част от тях.

and we shouldn't behave as though it is known.

И ние не би трябвало да се държим така, сякаш ни е известна.

There is another source of solace and comfort for all this.

Съществува и друг извор на утеха и комфорт за всичко това.

When we think about failing in life, when we think about failure,

Когато си помислим за провалите в живота, когато мислим за провала,

one of the reasons why we fear failing

една от причините защо ни е страх от провала не е просто

is not just a loss of income, a loss of status.

загубата на доходи, а загубата на статута ни.

What we fear is the judgment and ridicule of others.

Това, от което ни е страх, е мнението и подигравките на другите. А това е реално.

And it exists.

The number one organ of ridicule, nowadays, is the newspaper.

Знаете ли, че най-силното средство за подигравка

в днешно време, са вестниците.

If you open the newspaper any day of the week,

Ако отворите вестника, в който и да е ден от седмицата

it's full of people who've messed up their lives.

е пълно с разкази за хора, които са объркали живота си.

They've slept with the wrong person, taken the wrong substance,

Спали с грешния човек. Те са взели грешното вещество.

passed the wrong piece of legislation --

Прокарали са грешния закон. Какво ли не.

whatever it is, and then are fit for ridicule.

Така тези хора стават подходящи за присмех.

In other words, they have failed. And they are described as "losers."

С други думи, те са се провалили и са описани като "некадърници".

Now, is there any alternative to this?

Има ли алтернатива на този подход?

I think the Western tradition shows us one glorious alternative, which is tragedy.

Мисля, че традицията на Запада показва една чудесна алтернатива.

Това е трагедията.

Tragic art, as it developed in the theaters of ancient Greece,

Изкуството на Трагедията, както е започнало развитието си от древна Гърция,

in the fifth century B.C., was essentially an art form

през 5-ти век пр.н.е., е в същността си изкуство

devoted to tracing how people fail,

отдадено на това как хората се провалят.

and also according them a level of sympathy,

Аналогично и съответното ниво съчувствие към тях,

which ordinary life would not necessarily accord them.

което в обикновения живот, хората често не получават.

A few years ago, I was thinking about this,

Спомням си преди години, когато си мислех за всичко това,

and I went to "The Sunday Sport,"

отидох да гледам "Спорт в неделя"

a tabloid newspaper I don't recommend you start reading

жълт вестник, който не бих ви препоръчал да четете,

if you're not familiar with it already.

ако вече не сте запознати с него.

(Laughter)

Отидох да говоря с тях

And I went to talk to them

about certain of the great tragedies of Western art.

за някои от великите трагедии на Западното изкуство.

I wanted to see how they would seize the bare bones of certain stories,

Исках да видя как те разбират същността

на определени истории, ако се появят като новина

if they came in as a news item at the news desk on a Saturday afternoon.

на бюрото им в събота следобед.

I mentioned Othello; they'd not heard of it but were fascinated.

Аз им разказах за Отело. Те не бяха чували за него, но останаха много впечатлени.

(Laughter)

(Смях)

I asked them to write a headline for the story.

Тогава ги попитах какво заглавие бихте написали на историята на Отело.

They came up with "Love-Crazed Immigrant Kills Senator's Daughter."

Те предложиха: "Полудял от любов емигрант убива дъщерята на Сенатор",

Splashed across the headline.

сложено на първа страница.

I gave them the plotline of Madame Bovary.

Разказах им фабулата на Мадам Бовари.

Again, a book they were enchanted to discover.

Отново, ново откритие за тях.

And they wrote "Shopaholic Adulteress Swallows Arsenic After Credit Fraud."

Това, което написаха беше: "Пристрастена към пазаруването прелюбодейка поглъща арсеник след кредитна измама"

(Laughter)

(Смях)

And then my favorite --

И най-любимото ми...

they really do have a kind of genius of their own, these guys --

Наистина имат някакъв особен техен талант тези хора.

my favorite is Sophocles' Oedipus the King:

Любиното ми е "Цар Едип" на Софокъл.

"Sex With Mum Was Blinding."

"Сексът с майката заслепява"

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

In a way, if you like, at one end of the spectrum of sympathy,

В известен смисъл, в единия край на спектъра на съчувствието

you've got the tabloid newspaper.

имаме жълтата преса.

At the other end of the spectrum, you've got tragedy and tragic art.

В другия край е трагедията и изкуството на трагедията.

And I suppose I'm arguing that we should learn a little bit

Аз лично бих настоявал, че трябва да научим повече

about what's happening in tragic art.

за това, какво се случва в изкуството на трагедията.

It would be insane to call Hamlet a loser.

Лудост е да наречем Хамлет неудачник.

He is not a loser, though he has lost.

Той не е неудачник, въпреки че е загубил.

And I think that is the message of tragedy to us,

Мисля, че това е посланието към нас от тази трагедия

and why it's so very, very important, I think.

и защо то е толкова много важно за нас.

The other thing about modern society and why it causes this anxiety,

Друг въпрос за модерното общество

и причината за това безпокойство

is that we have nothing at its center that is non-human.

е, че няма нищо не-човешко в центъра му.

We are the first society to be living in a world

Ние сме първото общество на този свят,

where we don't worship anything other than ourselves.

което не боготвори нещо различно от себе си.

We think very highly of ourselves, and so we should;

Имаме много високо мнение за себе си. Така и трябва да е.

we've put people on the Moon, done all sorts of extraordinary things.

Ние изпратихме хора на луната. Правихме какви ли не необикновени неща.

Така че имаме тенденцията да се боготворим.

And so we tend to worship ourselves. Our heroes are human heroes.

Нашите герои са герои-хора.

That's a very new situation.

Това е много нова ситуация.

Most other societies have had, right at their center,

В центъра на повечето общества

the worship of something transcendent: a god, a spirit, a natural force,

е имало нещо вечно, което са боготворяли. Бог,

дух, естествени сили, вселената.

the universe, whatever it is -- something else that is being worshiped.

Каквото и да е, но се боготвори нещо различно.

We've slightly lost the habit of doing that,

Ние постепенно загубихме навика за това.

which is, I think, why we're particularly drawn to nature.

Мисля затова сме много привързани към природата.

И не винаги е заради здравето, въпреки че често се представя по този начин.

Not for the sake of our health, though it's often presented that way,

Това е бягство от човешкия мравуняк,

but because it's an escape from the human anthill.

It's an escape from our own competition,

бягство от собствената ни конкуренция

and our own dramas.

и собствените ни драми.

And that's why we enjoy looking at glaciers and oceans,

Затова и се наслаждаваме да гледаме ледниците и океаните,

and contemplating the Earth from outside its perimeters, etc.

съзерцаваме как изглежда Земята от космоса и др.

We like to feel in contact with something that is non-human,

На нас ни харесва да сме в контакт с нещо, което е отвъд човешкото.

and that is so deeply important to us.

Това е изключително важно за нас.

What I think I've been talking about really is success and failure.

Това, за което наистина говоря, е успеха и провала.

And one of the interesting things about success

Едно интересно нещо свързано с успеха

is that we think we know what it means.

е, че ние мислим, че знаем какво означава успеха.

If I said that there's somebody behind the screen who's very successful,

Ако сега ви кажа, че зад сцената има човек,

който е много преуспял, в съзнанието ви веднага се появява определен образ.

certain ideas would immediately come to mind.

You'd think that person might have made a lot of money,

Може да си помислите, че този човек е направил много пари,

че е получил признание в определена сфера.

achieved renown in some field.

My own theory of success --

Моята теория за успеха, а аз съм човек,

I'm somebody who's very interested in success,

който много се интересува от успеха. Аз наистина искам да съм успешен.

I really want to be successful,

always thinking, how can I be more successful?

Винаги мисля: "Как да бъда по успешен?"

But as I get older, I'm also very nuanced about what that word "success" might mean.

Но с годините и аз се замислям

за това какво означава думата "успех".

Here's an insight that I've had about success:

Ето какви размисли ми идваха по темата за успеха.

Не може да си успешен във всичко.

You can't be successful at everything.

We hear a lot of talk about work-life balance.

Много се говори за баланса между живот и работа.

Nonsense.

Глупости. Не може да притежавате всичко. Не можете.

You can't have it all. You can't.

So any vision of success has to admit what it's losing out on,

Така че всяка една представа за успех

трябва да покаже за сметка на какво е,

where the element of loss is.

да се види какво се губи.

And I think any wise life will accept,

Мисля че всеки мъдър човек би приел

as I say, that there is going to be an element where we're not succeeding.

думите ми, че ще има нещо, елемент, в който ние не сме успешни.

And the thing about a successful life is that a lot of the time,

Мисля, че относно успеха в живота

често нашата представа

our ideas of what it would mean to live successfully are not our own.

за това какво би означавало да живеем успешно, не е лично наша.

They're sucked in from other people;

Често това е представа, която сме попили от други хора.

chiefly, if you're a man, your father, and if you're a woman, your mother.

Ако сте мъж, основно сте получили от баща ви.

Ако сте жена - от майка ви.

Psychoanalysis has been drumming home this message for about 80 years.

Психоанализата разтръбява този факт повече от 80 години.

No one's quite listening hard enough, but I very much believe it's true.

Но никой не слуша достатъчно ясно. Но аз съм уверен, че това е истина.

And we also suck in messages from everything from the television,

Потопени сме в послания

отвсякъде, телевизията, рекламите,

to advertising, to marketing, etc.

маркетинг и др.

These are hugely powerful forces

Те са огромни влиятелни сили.

that define what we want and how we view ourselves.

Това определя какво искаме, как гледаме на себе си.

When we're told that banking is a very respectable profession,

Когато ни кажат, че да работиш в банка е много уважавана професия,

a lot of us want to go into banking.

много от нас искат да работят в банка.

When banking is no longer so respectable, we lose interest in banking.

Когато да работиш в банка вече не е уважавана професия, ние губим интерес.

We are highly open to suggestion.

Много се влияем от предложения.

So what I want to argue for is not that we should give up

Това, което искам да кажа не е, че трябва да се отказваме от

on our ideas of success,

идеята си за успех.

but we should make sure that they are our own.

Но трябва да сме сигурни, че това наистина е нашата лична идея, представа.

We should focus in on our ideas,

Трябва да се концентрираме на това, което искаме.

and make sure that we own them;

Да сме сигурни, че това наистина идва от нас

that we are truly the authors of our own ambitions.

и ние сме творците на нашите цели и амбиции.

Because it's bad enough not getting what you want,

Защото е достатъчно зле да не можеш да получиш, това което искаш,

но е още по-зле да имаш идея

but it's even worse to have an idea of what it is you want,

да искаш нещо, и изведнъж да откриеш в края на пътя,

and find out, at the end of the journey,

that it isn't, in fact, what you wanted all along.

че това май въобще не е това, което си искал.

So, I'm going to end it there.

С това ще приключа.

But what I really want to stress is: by all means, success, yes.

Като аз наистина искам да наблегна

всячески на успеха - да!

But let's accept the strangeness of some of our ideas.

Но нека приемем, че някои от нашите идеи ще са странни,

Let's probe away at our notions of success.

да се пробваме в различните ни стремежи за успех,

Let's make sure our ideas of success are truly our own.

нека да сме сигурни, че представата ни за успеха е наистина нашата собствена представа.

Thank you very much.

Благодаря ви много.

(Applause)

(Аплодисменти)

Chris Anderson: That was fascinating.

Крис Андерсън: Това е впечатляващо. Как приемате

But how do you reconcile this idea

тази идея за някого,

of it being bad to think of someone as a "loser,"

бидейки лошо да мислиш за някого като за загубеняк,

with the idea that a lot of people like, of seizing control of your life,

с идеята, че много подобни хора контролират живота ви.

and that a society that encourages that,

И че общество, което поощрява това,

perhaps has to have some winners and losers?

че е вероятно да трябва да има победители и губещи.

Alain De Botton: Yes, I think it's merely the randomness

Алан де Бутон: Да, аз наблягам на това, че е безразборен

of the winning and losing process that I want to stress,

процесът на губене и печелене. Това е, на което искам да наблегна.

because the emphasis nowadays is so much on the justice of everything,

Защото в наши дни толкова много се обръща внимание

на справедливостта във всичко.

and politicians always talk about justice.

Политиците непрекъснато говорят за справедливост.

Now I'm a firm believer in justice, I just think that it's impossible.

Аз напълно вярвам в справедливостта. Просто смятам, че е невъзможна.

So we should do everything we can to pursue it,

Да, трябва да направим всичко възможно,

всичко възможно да я постигнем.

but we should always remember that whoever is facing us,

Но накрая трябва винаги да си спомняме,

че пред каквото и да сме изправени, каквото и да ни се случва в живота,

whatever has happened in their lives,

there will be a strong element of the haphazard.

винаги ще има силния фактор случайност.

That's what I'm trying to leave room for;

Това казвам да имаме предвид.

otherwise, it can get quite claustrophobic.

В противен случай можем много да се панираме.

CA: I mean, do you believe that you can combine

Крис Андерсън: А вие вярвате ли, че можете да осъвместите

your kind of kinder, gentler philosophy of work

вашата по-приятна и нежна философия на успеха

с една успешна икономика?

with a successful economy?

Or do you think that you can't,

Или мислите, че не е възможно?

but it doesn't matter that much that we're putting too much emphasis on that?

Има ли значение и нужда да обръщаме толкова внимание на това?

Алан де Бутон: Кошмарната мисъл

AB: The nightmare thought

is that frightening people is the best way to get work out of them,

е, че може да получиш най-доброто от хората, като ги плашиш.

and that somehow the crueler the environment,

Някак в жестоката, заобикаляща ни среда

the more people will rise to the challenge.

повече хора ще отговорят на предизвикателството.

You want to think, who would you like as your ideal dad?

Помислете, кой искате да ви е баща?

And your ideal dad is somebody who is tough but gentle.

Идеалният баща не е ли някой строг, но мил.

And it's a very hard line to make.

Това е много трудно да се постигне.

We need fathers, as it were, the exemplary father figures in society,

Нуждаем се от бащини фигури, хора образци в обществото,

avoiding the two extremes,

хора, които не са в двете крайности.

which is the authoritarian disciplinarian on the one hand,

От една страна авторитарния, дисциплиниращ баща,

and on the other, the lax, no-rules option.

и от друга - разпуснатия, без правила и изисквания.

CA: Alain De Botton.

Крис Андерсън: Алан де Бутон.

AB: Thank you very much.

Алан де Бутон: Много Ви благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)