Damon Horowitz: Philosophy in prison

Translator: Darina Stoyanova Reviewer: Anton Hikov

Meet Tony. He's my student.

Запознайте се с Тони. Той е мой студент.

He's about my age,

Той е на моята възраст,

and he's in San Quentin State Prison.

и той е в затвора Сан Куентин.

When Tony was 16 years old,

Когато Тони бил на 16 години,

one day, one moment,

един ден, в един момент:

"It was mom's gun.

"Беше пистолета на майка ми.

Just flash it, scare the guy. He's a punk.

Просто го размахах, да изплаша човека. Той бе пънкар.

He took some money; we'll take his money. That'll teach him.

Той взел малко пари, ние ще му вземем парите. Това ще го научи.

Then last minute, I'm thinking, 'Can't do this. This is wrong.'

Тогава в последната минута, си мисля: 'Не мога да направя това. Това е грешно.'

My buddy says, 'C'mon, let's do this.'

Моят приятел казва: 'Хайде, нека да направим това.'

I say, 'Let's do this.'"

Казвам: 'Да го направим.'"

And those three words, Tony's going to remember,

И тези три думи, Тони ще запомни,

because the next thing he knows, he hears the pop.

защото следващото нещо, което той разбира е, че той чува изстрел.

There's the punk on the ground, puddle of blood.

Пънкарят е на земята, локва кръв.

And that's felony murder --

И това е убийство за углавно престъпление --

25 to life, parole at 50 if you're lucky,

25 до живот, предсрочно освобождаване на 50, ако сте късметлия,

and Tony's not feeling very lucky.

и Тони не се чувства много щастлив.

So when we meet in my philosophy class in his prison

Така че, когато се срещнахме в моя клас по философия в затвора

and I say, "In this class, we will discuss the foundations of ethics,"

и аз казвам: "В този клас, ние ще обсъдим основите на етиката,"

Tony interrupts me.

Тони ме прекъсва.

"What are you going to teach me about right and wrong?

"Какво ще ме научиш за правилното и грешното?

I know what is wrong. I have done wrong.

Знам какво не е наред. Аз съм сбъркал.

I am told every day,

Казва ми се, всеки ден,

by every face I see, every wall I face, that I am wrong.

от всяко лице, което виждам, от всяка стена, че не съм прав.

If I ever get out of here, there will always be a mark by my name.

Ако някога се измъкна от тук, винаги ще има петно върху моето име.

I'm a convict; I am branded 'wrong.'

Аз съм затворник, аз съм белязан 'грешник.'

What are you going to tell me about right and wrong?"

Какво ще ми кажеш за правилното и погрешното?"

So I say to Tony,

Затова казвам на Тони:

"Sorry, but it's worse than you think.

"Съжалявам, но това е по-лошо, отколкото си мислиш.

You think you know right and wrong?

Мислиш си, че разпознаваш правилното от грешното?

Then can you tell me what wrong is?

Тогава можеш ли да ми кажеш какво е погрешно?

No, don't just give me an example.

Не, не ми давай просто пример.

I want to know about wrongness itself, the idea of wrong.

Искам да знам за самата погрешимост, за идеята какво е погрешно.

What is that idea?

Каква е тази идея?

What makes something wrong?

Какво прави нещо нередно?

How do we know that it's wrong? Maybe you and I disagree.

Откъде знаем, че не е наред? Може би ти и аз не сме съгласни.

Maybe one of us is wrong about the wrong.

Може би един от нас греши за погрешното.

Maybe it's you, maybe it's me -- but we're not here to trade opinions;

Може би си ти, може би съм аз, но ние не сме тук да обменяме мнения;

everyone's got an opinion.

всеки има мнение.

We are here for knowledge.

Ние сме тук за познания.

Our enemy is thoughtlessness. This is philosophy."

Нашият враг е безмислието. Това е философията."

And something changes for Tony.

И нещо се промени за Тони.

"Could be I'm wrong. I'm tired of being wrong.

Може би греша. Уморен съм да греша.

I want to know what is wrong.

Искам да знам какво не е наред.

I want to know what I know."

Искам да знам това, което знам."

What Tony sees in that moment is the project of philosophy,

Това което Тони вижда в този момент е проекта на философията,

the project that begins in wonder --

проект, който започва в почуда --

what Kant called "admiration and awe

това, което Кант нарича "възхищение и страхопочитание

at the starry sky above and the moral law within."

от звездното небе над теб и моралния закон вътре в теб."

What can creatures like us know of such things?

Какво могат същества като нас да знаят за такива неща?

It is the project that always takes us back to the condition of existence --

Това е проект, който винаги ни връща към състояние на съществуване --

what Heidegger called "the always already there."

това, което Хайдегер нарича "винаги вече там."

It is the project of questioning what we believe and why we believe it --

Това е проект на изпитване, на това за което вярваме и защо го вярваме --

what Socrates called "the examined life."

това, което Сократ нарича "изследвания живот."

Socrates, a man wise enough to know that he knows nothing.

Сократ, един човек, достатъчно мъдър, за да знае, че той не знае нищо.

Socrates died in prison,

Сократ умрял в затвора,

his philosophy intact.

неговата философия непокътната.

So Tony starts doing his homework.

Така че, Тони започва да си върши домашнатз работа.

He learns his whys and wherefores, his causes and correlations,

Той научава, защо и къде, неговите причини и корелации,

his logic, his fallacies.

логика, заблуди.

Turns out, Tony's got the philosophy muscle.

Оказва се, че Тони има дар за философията.

His body is in prison, but his mind is free.

Тялото му е в затвора, но съзнанието му е свободно.

Tony learns about the ontologically promiscuous,

Тони научава за онтологически безразборното,

the epistemologically anxious,

епистемологично тревожното,

the ethically dubious, the metaphysically ridiculous.

морално съмнителното, метафизически нелепото.

That's Plato, Descartes, Nietzsche

Това са Платон, Декарт, Ницше

and Bill Clinton.

и Бил Клинтън.

So when he gives me his final paper,

Така че, когато той ми дава последния си доклад,

in which he argues that the categorical imperative

в който твърди, че категоричният императив

is perhaps too uncompromising

може би е твърде безкомпромисен

to deal with the conflict that affects our everyday

за да се справи с конфликта, който засяга нашето ежедневие

and challenges me to tell him

и ме предизвиква да му кажа

whether therefore we are condemned to moral failure,

дали затова сме осъдени на морален срив,

I say, "I don't know.

аз казвам: "Не знам.

Let us think about that."

Нека помислим над това."

Because in that moment, there's no mark by Tony's name;

Защото в този момент, няма белег върху името на Тони;

it's just the two of us standing there.

просто сме само двамата там.

It is not professor and convict,

Не сме професор и затворник,

it is just two minds ready to do philosophy.

това са само два ума готови за философия.

And I say to Tony,

И аз казвам на Тони:

"Let's do this."

"Да го направим."

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскания)