The transformative power of classical music | Benjamin Zander | TED

Translator: Iva Todorova Reviewer: Christina Nesheva

Probably a lot of you know the story of the two salesmen

Вероятно много от вас знаят историята за двамата търговци,

who went down to Africa in the 1900s.

които заминали за Африка в началото на 20ти век.

They were sent down to find if there was any opportunity

Били изпратени да проучат дали в Африка могат

да се продават обувки.

for selling shoes,

and they wrote telegrams back to Manchester.

И те писали телеграми до Манчестър.

And one of them wrote,

Единият писал: "Ситуацията безнадеждна. Точка.

"Situation hopeless. Stop. They don't wear shoes."

Не носят обувки."

And the other one wrote,

А другият писал: "Великолепна възможност.

"Glorious opportunity. They don't have any shoes yet."

Нямат обувки."

(Laughter)

(Смях)

Now, there's a similar situation in the classical music world,

Подобна е ситуацията в света на класическата музика,

because there are some people who think that classical music is dying.

защото някои хора смятат,

че класическата музика умира.

And there are some of us who think you ain't seen nothing yet.

Докато някои от нас мислят, че още нищо не сте видели.

And rather than go into statistics and trends,

И вместо да ви показвам статистики и тенденции

and tell you about all the orchestras that are closing,

и да ви разказвам за оркестрите, които се разпускат

and the record companies that are folding,

и звукозаписните компании, които затварят,

I thought we should do an experiment tonight.

реших да направим един експеримент тази вечер - експеримент.

Actually, it's not really an experiment, because I know the outcome.

Всъщност не е съвсем експеримент, защото знам резултата.

(Laughter)

But it's like an experiment.

Но е като експеримент. Преди,

Now, before we start --

(Смях)

(Laughter)

Before we start, I need to do two things.

преди да започна, трябва да направя две неща.

One is I want to remind you of what a seven-year-old child

Първо, да ви припомня как звучи седемгодишно дете,

sounds like when he plays the piano.

като свири на пиано.

Maybe you have this child at home.

Може би си имате такова дете вкъщи.

He sounds something like this.

Звучи горе-долу така.

(Music)

(Пиано)

(Music ends)

I see some of you recognize this child.

Виждам, че някои от вас разпознават това дете.

Така, ако се упражнява около година и взима уроци,

Now, if he practices for a year and takes lessons, he's now eight

and he sounds like this.

(Music)

на осем години звучи така.

(Пиано)

(Music ends)

He practices for another year and takes lessons -- he's nine.

След това се упражнява още една година и взима уроци. Сега е на девет.

(Music)

(Пиано)

(Music ends)

Then he practices for another year and takes lessons -- now he's 10.

След това се упражнява още една година и взима уроци. Сега е на десет.

(Пиано)

(Music)

(Music ends)

At that point, they usually give up.

И в този момент обикновено се отказват.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

Now, if you'd waited for one more year, you would have heard this.

Така, ако бяхте изчакали, ако бяхте изчакали още една година,

щяхте да чуете това:

(Music)

(Пиано)

(Music ends)

Now, what happened was not maybe what you thought,

Това, което е станало, не е това, което вероятно си мислите:

which is, he suddenly became passionate, engaged,

изведнъж започнало да свири със страст, ангажирано,

involved, got a new teacher, he hit puberty, or whatever it is.

въвлечено в музиката, взело нов учител, влязло в пубертета или каквото там се случило.

Това, което в действителност е станало, е че импулсите намалели.

What actually happened was the impulses were reduced.

You see, the first time, he was playing with an impulse on every note.

Нали виждате, първия път свиреше

с импулс всяка нота.

(Music)

(Пиано)

And the second, with an impulse every other note.

А втория път - с импулс всяка втора нота.

(Music)

(Пиано)

You can see it by looking at my head.

Можете да го забележите по главата ми.

(Laughter)

(Смях)

The nine-year-old put an impulse on every four notes.

Деветгодишният, деветгодишният

свири с импулс всяка четвърта нота.

(Пиано)

(Music)

The 10-year-old, on every eight notes.

А дестегодишният - всяка осма нота.

(Пиано)

(Music)

And the 11-year-old, one impulse on the whole phrase.

Единадесетгодишният - един импулс на цялата фраза.

(Пиано)

(Music)

I don't know how we got into this position.

Знам - не знам как стигнахме до това положение.

(Laughter)

(Смях)

I didn't say, "I'm going to move my shoulder over, move my body."

Не съм казал, че ще движа рамото си или цялото тяло.

Не, музиката ме наклони така.

No, the music pushed me over,

which is why I call it one-buttock playing.

Затова го наричам да свириш на половин дупе.

(Music)

(Пиано)

It can be the other buttock.

Може и другата половина да е.

(Пиано)

(Music)

You know, a gentleman was once watching a presentation I was doing,

Веднъж един господин гледаше моя презентация,

докато работех с млад пианист.

when I was working with a young pianist.

Той беше президент на корпорация в Охайо.

He was the president of a corporation in Ohio.

Аз работех с този млад пианист

I was working with this young pianist, and said,

"The trouble with you is you're a two-buttock player.

и казах: "Твоят проблем е, че свириш на цяло дупе.

Трябва да свириш на половин дупе."

You should be a one-buttock player."

I moved his body while he was playing.

И аз раздвижих тялото му така, докато свиреше.

And suddenly, the music took off. It took flight.

И изведнъж музиката полетя. Издигна се.

The audience gasped when they heard the difference.

Публиката нададе възглас, когато чуха разликата.

Then I got a letter from this gentleman.

И после получих писмо от този господин.

He said, "I was so moved.

Пишеше: "Толкова се развълнувах.

Върнах се и преобразих цялата компания

I went back and I transformed my entire company

into a one-buttock company."

в компания на половин дупе."

(Laughter)

(Смях)

Now, the other thing I wanted to do is to tell you about you.

Другото нещо, което исках да направя, е да ви кажа за вас.

Тук има около 1600 души.

There are 1,600 people, I believe.

My estimation is that probably 45 of you

Според мен около 45 от вас

are absolutely passionate about classical music.

са луди по класическата музика.

You adore classical music. Your FM is always on that classical dial.

Обожавате класическа музика. По радиото слушате само класика.

You have CDs in your car, and you go to the symphony,

Имате дискове в колата си, ходите на симфонични концерти.

your children are playing instruments.

И вашите деца свирят на различни инструменти.

Не можете да си представите живота без класическа музика.

You can't imagine your life without classical music.

That's the first group, quite small.

Това е първата група. Много малка група.

Then there's another bigger group.

Има и друга, по-голяма група.

The people who don't mind classical music.

Това са хората, които нямат нищо против класическата музика.

(Laughter)

(Смях)

You know, you've come home from a long day,

Нали знаете, прибирате се вкъщи след дълъг ден,

and you take a glass of wine, and you put your feet up.

сипвате си чаша червено вино и качвате краката си нависоко.

A little Vivaldi in the background doesn't do any harm.

Малко Вивалди за фон няма да навреди.

(Смях)

That's the second group.

Това е втората група.

Now comes the third group:

Сега идва ред на третата.

people who never listen to classical music.

Това са хората, които никога не слушат класическа музика.

Тя просто не е част от вашия живот.

It's just simply not part of your life.

You might hear it like second-hand smoke at the airport ...

Може да я чуете на някое летище, както пасивните пушачи приемат дима, но

(Смях)

(Laughter)

-- and maybe a little bit of a march from "Aida"

и, може би, малко марш от Аида,

когато влезете във фоайето. Но иначе никога не я слушате.

when you come into the hall.

But otherwise, you never hear it.

That's probably the largest group.

Това сигурно е най-голямата група.

И има още една много малка група.

And then there's a very small group.

These are the people who think they're tone-deaf.

Това са хората, които смятат, че нямат слух.

Поразително много хора смятат, че нямат слух.

Amazing number of people think they're tone-deaf.

Actually, I hear a lot, "My husband is tone-deaf."

Всъщност, често чувам: "Съпругът ми няма слух."

(Laughter)

(Смях)

Actually, you cannot be tone-deaf.

Всъщност, не може да нямаш слух. Всеки има слух.

Nobody is tone-deaf.

Ако нямахте слух, нямаше да можете да смените скоростите

If you were tone-deaf, you couldn't change the gears

on your car, in a stick shift car.

на вашата кола, ако не е автоматик.

You couldn't tell the difference between

Нямаше да различите

somebody from Texas and somebody from Rome.

кой е от Тексас и кой е от Рим.

И телефона. Телефона. Ако майка ви се обади

And the telephone. The telephone.

If your mother calls

on the miserable telephone, she calls and says, "Hello,"

по гадния телефон и ви каже: "Здравей!",

you not only know who it is, you know what mood she's in.

не само разбирате кой се обажда, но и в какво настроение е.

You have a fantastic ear. Everybody has a fantastic ear.

Имате фантастичен слух. Всеки има фантастичен слух.

So nobody is tone-deaf.

Значи всички имаме слух.

But I tell you what.

Но ще ви призная, че не ме удовлетворява да продължавам с това,

It doesn't work for me to go on with this thing,

with such a wide gulf between those who understand,

когато има толкова огромна пропаст между тези, които разбират,

love and are passionate about classical music,

обичат и пламенно слушат класическа музика

и тези, които нямат никакво отношение към нея.

and those who have no relationship to it at all.

The tone-deaf people, they're no longer here.

Хората без слух ги няма вече.

Но дори между тези три групи пропастта е твърде голяма.

But even between those three categories,

it's too wide a gulf.

So I'm not going to go on until every single person in this room,

Така че няма да продължа, преди всеки човек в тази зала,

долу и в Аспен и всички, които гледат,

downstairs and in Aspen, and everybody else looking,

will come to love and understand classical music.

не заобичат и започнат да разбират класическата музика.

Значи ето какво ще направим.

So that's what we're going to do.

Now, you notice that there is not the slightest doubt in my mind

Ако наблюдавате лицето ми, виждате, че ни най-малко не се съмнявам,

that this is going to work, if you look at my face, right?

че това ще проработи, нали?

It's one of the characteristics of a leader that he not doubt

Една от характерните черти на лидера е, че дори за момент

for one moment the capacity of the people he's leading

не се съмнява в способността на хората, които ръководи,

to realize whatever he's dreaming.

да осъществят неговите мечти.

Представете си Мартин Лутър Кинг да беше казал: "Имам мечта.

Imagine if Martin Luther King had said, "I have a dream.

Of course, I'm not sure they'll be up to it."

Разбира се, не съм сигурен, че те са готови да я последват."

(Смях)

(Laughter)

All right. So I'm going to take a piece of Chopin.

Добре. Да вземем една пиеса на Шопен.

This is a beautiful prelude by Chopin.

Това е красива прелюдия от Шопен. Някои от вас я познават.

Some of you will know it.

(Music)

(Музика)

Знаете ли според мен какво се случи в тази зала?

Do you know what I think probably happened here?

When I started, you thought, "How beautiful that sounds."

Когато започнах, си помислихте: "Колко красиво звучи."

(Музика)

(Music)

"I don't think we should go to the same place

"Не мисля, че трябва да идем да почиваме

на същото място следващото лято."

for our summer holidays next year."

(Смях)

(Laughter)

It's funny, isn't it?

Забавно е, нали? Забавно е как тези мисли

It's funny how those thoughts kind of waft into your head.

като че ли се довяват в главата ти.

И, разбира се,

And of course --

(Аплодисменти)

(Applause)

Of course, if the piece is long and you've had a long day,

ако пиесата е дълга и вие сте имали дълъг ден,

you might actually drift off.

може направо да се отнесете.

Then your companion will dig you in the ribs

После човекът до вас ще ви сръга в ребрата и ще каже:

and say, "Wake up! It's culture!" And then you feel even worse.

"Събуди се! Това е култура!" и вие ще се почувствате дори по-зле.

(Laughter)

Но хрумвало ли ви е някога, че причината да ви приспива

But has it ever occurred to you that the reason you feel sleepy

in classical music is not because of you, but because of us?

класическата музика не е във вас, а в нас?

Did anybody think while I was playing,

Докато свирех, някой зададе ли си въпроса:

"Why is he using so many impulses?"

"Защо той използва толкова много импулси?"

If I'd done this with my head you certainly would have thought it.

Ако го правех с главата си, със сигурност щяхте да си го помислите.

(Music)

(Музика)

(Music ends)

И до края на живота си, всеки път, когато слушате класическа музика,

And for the rest of your life, every time you hear classical music,

ще разпознавате дали чувате тези импулси.

you'll always be able to know if you hear those impulses.

Нека сега да видим какво действително се случва.

So let's see what's really going on here.

Имаме си. Това е си. Следващата нота е до.

We have a B. This is a B.

The next note is a C.

And the job of the C is to make the B sad.

И работата на до е да натъжи си. И го прави наистина, нали?

And it does, doesn't it?

(Смях)

(Laughter)

Composers know that.

Композиторите го знаят. Ако искат тъжна музика,

If they want sad music, they just play those two notes.

просто свирят тези две ноти.

(Музика)

(Music)

But basically, it's just a B, with four sads.

Но по принцип това е просто си, с четири тъжни ноти.

(Laughter)

(Смях)

Now, it goes down to A.

Сега слиза до ла. Сега - до сол и после - до фа.

Now to G.

And then to F.

So we have B, A, G, F.

Така че имаме си, ла, сол, фа. И ако имаме си, ла, сол, фа,

And if we have B, A, G, F,

what do we expect next?

какво можем да очакваме? О, това може да е щастлива случайност!

(Music)

That might have been a fluke.

Let's try it again.

Нека да опитаме отново. О, хорът на TED.

(Music)

Oh, the TED choir.

(Laughter)

(Смях)

Забелязвате, че всички имат слух, нали? Всички.

And you notice nobody is tone-deaf, right?

Nobody is.

Знаете ли, във всяко село в Бангладеш

You know, every village in Bangladesh

и всяка махала в Китай - всички знаят:

and every hamlet in China -- everybody knows:

da, da, da, da -- da.

да, да, да, да - да. Всички знаят кой очаква това ми.

Everybody knows, who's expecting that E.

Сега, Шопен не е искал да стигне това ми там,

Chopin didn't want to reach the E there,

because what will have happened?

защото какво щеше да стане? Ще свърши - като Хамлет.

It will be over, like Hamlet. Do you remember?

Помните ли Хамлет? Действие първо, сцена три:

Act One, scene three,

he finds out his uncle killed his father.

Хамлет открива, че чичо му е убил баща му.

Спомняте си, че той отива при чичо си

He keeps on going up to his uncle and almost killing him.

и едва не го убива. И после се оттегля

и отново отива при него и едва не го убива.

And then he backs away, he goes up to him again, almost kills him.

А критиците, които седят там на задния ред,

The critics sitting in the back row there,

нямат мнение и затова казват: "Хамлет е склонен да отлага."

they have to have an opinion, so they say, "Hamlet is a procrastinator."

(Смях)

Или пък: "Хамлет има Едипов комплекс."

Or they say, "Hamlet has an Oedipus complex."

No, otherwise the play would be over, stupid.

Не, иначе пиесата щеше да свърши, глупаво е.

(Laughter)

Затова Шекспир вкарва всичко това в Хамлет.

That's why Shakespeare puts all that stuff in Hamlet --

Ophelia going mad, the play within the play,

Нали знаете, Офелия полудява и има пиеса в пиесата,

and Yorick's skull, and the gravediggers.

и черепа на Йорик, и гробокопачите.

That's in order to delay --

Всичко това е за да отложи - до пето действие - убийството.

until Act Five, he can kill him.

Същото е с Шопен. Тъкмо да стигне до ми, и си казва:

It's the same with the Chopin.

He's just about to reach the E,

and he says, "Oops, better go back up and do it again."

Опа, по-добре да се върна и да започна отначало."

И той започва отначало.

So he does it again.

Now, he gets excited.

(Music)

Сега се въодушевява - не бива

That's excitement, don't worry about it.

да ви притеснява тази възбуда.

Now, he gets to F-sharp, and finally he goes down to E,

Сега стига до фа диез и най-накрая слиза до ми,

но това е грешният акорд. Защото акорда, който търси,

but it's the wrong chord --

because the chord he's looking for is this one,

е този. А вместо това прави...

and instead he does ...

Сега, това се нарича лъжлива каденца, защото ни заблуждава.

Now, we call that a deceptive cadence,

because it deceives us.

I tell my students, "If you have a deceptive cadence,

Винаги казвам на моите ученици: "Ако имате лъжлива каденца,

непременно повдигнете вежди - така всички ще разберат."

raise your eyebrows, and everybody will know."

(Смях)

(Laughter)

(Applause)

(Аплодисменти)

Right.

И така, той стига до ми, но това е грешният акорд.

He gets to E, but it's the wrong chord.

Сега отново опитва ми. И този акорд не става.

Now, he tries E again.

That chord doesn't work.

И отново опитва това ми. И този акорд не става.

Now, he tries the E again. That chord doesn't work.

Now, he tries E again, and that doesn't work.

И отново опитва ми и не става.

And then finally ...

И тогава накрая...

На първия ред имаше един господин, който направи: "Ммм."

There was a gentleman in the front row who went, "Mmm."

(Laughter)

It's the same gesture he makes when he comes home

Това е същият този жест, който прави, когато се прибере вкъщи

след дълъг ден, изключва колата и казва:

after a long day, turns off the key in his car and says,

"Aah, I'm home."

"А, вкъщи съм." Защото всички знаем къде е вкъщи.

Because we all know where home is.

So this is a piece which goes from away to home.

Ето това е пиеса, която тръгва от далече и стига до вкъщи.

I'm going to play it all the way through and you're going to follow.

И ще я изсвиря цялата,

а вие ще следите. Си, до, си, до, си, до -

B, C, B, C, B, C, B --

down to A, down to G, down to F.

надолу до ла, надолу до сол, надолу до фа.

Almost goes to E, but otherwise the play would be over.

Почти стига до ми, но иначе пиесата щеше да свърши.

He goes back up to B, he gets very excited.

Отново се изкачва до си. Силно се развълнува. Стига до фа диез. И до ми.

Goes to F-sharp. Goes to E.

Това е грешният акорд. Това е грешният акорд. Това е грешният акорд.

It's the wrong chord. It's the wrong chord.

And finally goes to E, and it's home.

И най-накрая стига до ми и пристига вкъщи.

And what you're going to see is one-buttock playing.

И това, което ще видите, е да свириш на половин дупе.

(Смях)

(Laughter)

Because for me, to join the B to the E,

Защото, за да свържа си с ми,

I have to stop thinking about every single note along the way,

трябва да спра да мисля за всичките ноти по пътя

и да започна да мисля за дългия дългия път от си до ми.

and start thinking about the long, long line from B to E.

You know, we were just in South Africa, and you can't go to South Africa

Наскоро бяхме в Южна Африка, а в Южна Африка не може

да не мислиш как Нелсън Мандела е бил в затвора 27 години.

without thinking of Mandela in jail for 27 years.

What was he thinking about? Lunch?

За какво ли е мислил? За обяд?

No, he was thinking about the vision for South Africa

Не, мислил е за визията за Южна Африка

and for human beings.

и за човешките същества. Това го е съхранило -

This is about vision. This is about the long line.

това е визията; това е дългият път.

Like the bird who flies over the field

Като птицата, която лети над полето

and doesn't care about the fences underneath, all right?

и не мисли за оградите долу, нали?

So now, you're going to follow the line all the way from B to E.

Сега вие ще следите дългия път от си до ми.

And I've one last request before I play this piece all the way through.

И имам една последна молба, преди да изсвиря цялата пиеса.

Would you think of somebody who you adore,

Моля ви, мислете за някой, когото обожавате и който вече не е между нас.

who's no longer there?

Баба ви, ваш любим,

A beloved grandmother, a lover --

somebody in your life who you love with all your heart,

някой в живота ви, когото обичате от цялото си сърце,

но този човек вече не е с вас.

but that person is no longer with you.

Bring that person into your mind,

Извикайте този човек в съзнанието си и в същото време

and at the same time,

следете пътя от си до ми.

follow the line all the way from B to E,

and you'll hear everything that Chopin had to say.

И ще чуете всичко, което Шопен е имал да каже.

(Музика)

(Music)

(Music ends)

(Applause)

(Аплодисменти)

Сигурно се чудите,

Now, you may be wondering --

(Applause)

сигурно се чудите защо ръкопляскам.

(Applause ends)

You may be wondering why I'm clapping.

Well, I did this at a school in Boston

Направих същото в едно училище в Бостън

with about 70 seventh graders, 12-year-olds.

с около 70 ученици от седми клас - дванадесетгодишни.

I did exactly what I did with you,

Направих същото, което направих и с вас, казах им същите неща

and I explained the whole thing.

и им обясних цялата идея.

И накрая пощуряха, ръкопляскаха. Ръкопляскаха.

At the end, they went crazy, clapping.

I was clapping. They were clapping.

Аз ръкоплясках. Те ръкопляскаха.

Finally, I said, "Why am I clapping?"

Накрая попитах: "Защо ръкопляскам?"

And one of them said, "Because we were listening."

И едно от децата каза: "Защото слушахме."

(Смях)

(Laughter)

Think of it. 1,600 people, busy people,

Помислете за това. 1600 души, заети хора,

занимаващи се с най-различни неща,

involved in all sorts of different things,

listening, understanding and being moved

слушат, разбират и се вълнуват от пиеса на Шопен.

by a piece by Chopin.

Now, that is something.

Ето това е нещо.

Am I sure that every single person followed that,

Сигурен съм, че всеки от вас е следил това,

understood it, was moved by it?

разбрал го е и се е развълнувал. Разбира се, не мога да съм сигурен.

Of course, I can't be sure.

But I'll tell you what happened to me in Ireland

Но ще ви кажа какво се случи с мен.

Бях в Ирландия по време на безредиците преди 10 години

during the Troubles, 10 years ago,

and I was working with some Catholic and Protestant kids

и работех с деца - католици и протестанти -

on conflict resolution.

върху разрешаването на конфликти. Направих същото с тях.

And I did this with them --

a risky thing to do, because they were street kids.

Беше рисковано, защото това бяха деца от улицата.

На следващата сутрин едно от тях дойде при мен и каза:

And one of them came to me the next morning

and he said,

"You know, I've never listened to classical music in my life,

"Знаеш ли, никога в живота си не бях слушал класическа музика,

but when you played that shopping piece ..."

но като изсвири това парче за шопинг..."

(Смях)

(Laughter)

He said, "My brother was shot last year and I didn't cry for him.

Той каза: "Брат ми беше убит миналата година и аз не плаках за него."

But last night, when you played that piece,

Но когато изсвири това парче снощи,

he was the one I was thinking about.

аз си мислих за него.

And I felt the tears streaming down my face.

и усетих как сълзите се стичат по лицето ми.

And it felt really good to cry for my brother."

И знаеш ли, беше много хубаво усещане да плача за брат ми."

So I made up my mind at that moment

И в този момент аз реших,

че класическата музика е за всеки. Всеки!

that classical music is for everybody.

Everybody.

Now, how would you walk --

Как бихте стъпвали - защото знаете ли,

my profession, the music profession doesn't see it that way.

моята професия, професията на музиканта, не вижда нещата по този начин.

They say three percent of the population likes classical music.

Казват, че 3% от населението харесва класическа музика.

Само да можем да ги направим 4 и проблемите ни ще свършат.

If only we could move it to four percent, our problems would be over.

(Laughter)

How would you walk? How would you talk? How would you be?

Аз питам: "Как ще стъпвате? Как ще говорите? Какви ще бъдете,

ако мислите, че 3% от населението харесва класическа музика?

If you thought, "Three percent of the population likes classical music,

if only we could move it to four percent."

Ако можем да ги направим 4, как ще стъпвате?

How would you walk or talk? How would you be?

Как ще говорите? Какви ще бъдете,

If you thought, "Everybody loves classical music --

ако мислите, че всички харесват класическа музика -

просто не са го разбрали още."

they just haven't found out about it yet."

(Смях)

See, these are totally different worlds.

Вижте, това са напълно различни светове.

Now, I had an amazing experience.

Имах невероятно преживяване. Бях на 45 години,

I was 45 years old,

бях работил като диригент от 20 години и изведнъж получих прозрение:

I'd been conducting for 20 years,

and I suddenly had a realization.

The conductor of an orchestra doesn't make a sound.

Диригентът на един оркестър не произвежда нито звук.

My picture appears on the front of the CD --

Моята снимка се появява на обложката на компакт диска,

(Смях)

(Laughter)

But the conductor doesn't make a sound.

но диригентът не произвежда нито звук.

He depends, for his power,

Неговата сила зависи от умението му да прави другите хора силни.

on his ability to make other people powerful.

И това промени всичко за мен. Изцяло промени живота ми.

And that changed everything for me.

It was totally life-changing.

People in my orchestra said,

Хората от моя оркестър идваха при мен и ми казваха:

"Ben, what happened?" That's what happened.

"Бен, какво се е случило?" Ето това се случи.

Осъзнах, че моята работа е да създавам възможности за другите.

I realized my job was to awaken possibility in other people.

И, разбира се, исках да знам дали се справям.

And of course, I wanted to know whether I was doing that.

И знаете ли как разбираш? Поглеждаш ги в очите.

How do you find out?

You look at their eyes.

Ако очите им светят, знаеш, че се справяш.

If their eyes are shining, you know you're doing it.

You could light up a village with this guy's eyes.

Можеш да запалиш цяло село с очите на тези хора.

(Смях)

(Laughter)

Right. So if the eyes are shining, you know you're doing it.

И така. Ако очите им светят, знаеш, че се справяш.

Ако очите не светят, задаваш въпрос.

If the eyes are not shining, you get to ask a question.

И въпросът е:

And this is the question:

Какъв съм аз, че очите на моите музиканти не светят?

who am I being

that my players' eyes are not shining?

We can do that with our children, too.

Можем да направим същото и с нашите деца.

Who am I being,

Какъв съм аз, че очите на моите деца не светят?

that my children's eyes are not shining?

That's a totally different world.

Това е един напълно различен свят.

Now, we're all about to end this magical, on-the-mountain week,

Наближаваме края на тази вълшебна седмица, на върха на планината,

we're going back into the world.

и ще се завърнем в нормалния свят.

And I say, it's appropriate for us to ask the question,

И ви казвам, уместно е да си зададем въпроса:

who are we being as we go back out into the world?

Какви ще сме ние, когато се завърнем в нормалния свят?

And you know, I have a definition of success.

И знаете ли, имам дефиниция на успеха:

For me, it's very simple.

За мен е много проста. Не става въпрос за богатство, слава или власт.

It's not about wealth and fame and power.

Става въпрос за това, колко светещи очи имам около мен.

It's about how many shining eyes I have around me.

So now, I have one last thought,

И последно искам да кажа, че

which is that it really makes a difference what we say --

наистина има значение какво казваме.

Думите, които излизат от устите ни.

the words that come out of our mouth.

Научих го от една жена, оцеляла след Аушвиц,

I learned this from a woman who survived Auschwitz,

one of the rare survivors.

една от малкото оцелели.

She went to Auschwitz when she was 15 years old.

Влязла е в Аушвиц, когато била на 15,

And ...

а брат й бил на 8, родителите им - изчезнали.

And her brother was eight,

and the parents were lost.

And she told me this, she said,

Тя ми каза това. Каза:

"We were in the train going to Auschwitz,

"Бяхме във влака за Аушвиц и погледнах надолу

and I looked down and saw my brother's shoes were missing.

и видях, че брат ми няма обувки.

I said, 'Why are you so stupid, can't you keep your things together

И му казах: "Колко си глупав! Не можеш ли да си пазиш нещата,

for goodness' sake?'"

за Бога?" - така както по-голямата сестра

The way an elder sister might speak to a younger brother.

може да говори на по-малкия си брат.

За съжаление, това е последното нещо, което му е казала,

Unfortunately, it was the last thing she ever said to him,

защото никога не го е видяла отново. Той не оцелял.

because she never saw him again.

He did not survive.

And so when she came out of Auschwitz, she made a vow.

И когато излязла от Аушвиц, дала обет.

She told me this.

Тя ми го разказа. Каза ми: "Излязох от Аушвиц

She said, "I walked out of Auschwitz into life

и дадох обет. Обетът беше никога да не казвам нещо,

and I made a vow.

And the vow was,

"I will never say anything that couldn't stand as the last thing I ever say."

което не би могло да остане като последното нещо, което ще кажа."

Можем ли да го направим? Не. Ще се объркаме,

Now, can we do that? No.

And we'll make ourselves wrong and others wrong.

ще объркаме и останалите. Но това е една възможност. Благодаря ви.

But it is a possibility to live into.

Thank you.

(Applause)

(Аплодисменти)

Shining eyes.

Светещи очи, светещи очи.

(Applause)

Shining eyes.

(Applause)

Thank you, thank you.

Благодаря ви, благодаря ви.

(Музика)