Dare to Educate Afghan Girls | Shabana Basij-Rasikh | TED Talks

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Mihaela Panayotova Reviewer: Neda Borisova

When I was 11,

Спомням си, че когато бях на 11 години,

I remember waking up one morning to the sound of joy in my house.

се събудих една сутрин от радостен шум в къщата.

My father was listening to BBC News

Баща ми слушаше новините на BBC

on his small, gray radio.

на малкото си сиво радио.

There was a big smile on his face which was unusual then,

На лицето му грееше голяма усмивка, нещо необичайно тогава,

because the news mostly depressed him.

защото новините обикновено го депресираха.

"The Taliban are gone!" my father shouted.

„Талибаните си отидоха!“ – извика баща ми.

I didn't know what it meant,

Не знаех какво означава това,

but I could see that my father was very, very happy.

но виждах, че баща ми е невероятно щастлив.

"You can go to a real school now," he said.

„Сега вече можеш да ходиш на истинско училище“ – каза той.

A morning that I will never forget.

Никога няма да забравя тази сутрин.

A real school.

Истинско училище.

You see, I was six when the Taliban took over Afghanistan

Знаете ли, бях на 6 години когато талибаните превзеха Афганистан

and made it illegal for girls to go to school.

и забраниха на момичетата да ходят на училище.

So for the next five years, I dressed as a boy

Така че през следващите 5 години се преобличах като момче,

to escort my older sister, who was no longer allowed

за да придружавам по-голямата си сестра, на която вече ѝ беше забранено

to be outside alone, to a secret school.

да излиза навън сама, да ходи скришом на училище.

It was the only way we both could be educated.

Само по този начин можехме да се учим.

Each day, we took a different route

Всеки ден минавахме по различен път,

so that no one would suspect where we were going.

за да не заподозре някой къде отиваме.

We would cover our books in grocery bags

Скривахме учебниците си в пазарски торби,

so it would seem we were just out shopping.

все едно сме излезнали само да пазаруваме.

The school was in a house,

Училището беше в една къща,

more than 100 of us packed in one small living room.

повече от 100 човека натъпкани в един малък хол.

It was cozy in winter but extremely hot in summer.

Беше уютно през зимата, но изключително горещо през лятото.

We all knew we were risking our lives --

Ние всички знаехме, че рискуваме живота си –

the teacher, the students and our parents.

учителката, ученичките и нашите родители.

From time to time, the school would suddenly be canceled

От време на време затваряха училището за една седмица,

for a week because Taliban were suspicious.

защото талибаните надушваха нещо.

We always wondered what they knew about us.

Винаги сме се чудили какво знаят за нас.

Were we being followed?

Следяха ли ни?

Do they know where we live?

Знаят ли къде живеем?

We were scared,

Бяхме изплашени,

but still, school was where we wanted to be.

но независимо от това искахме да ходим на училище.

I was very lucky to grow up in a family

Аз имах късмета да израсна в семейство,

where education was prized and daughters were treasured.

в което образованието беше ценност, а дъщерите – съкровища.

My grandfather was an extraordinary man for his time.

Дядо ми беше необикновен за времето си човек.

A total maverick from a remote province of Afghanistan,

Истински отцепник от една далечна провинция на Афганистан,

he insisted that his daughter, my mom,

той настоял дъщеря му, моята майка,

go to school, and for that he was disowned by his father.

да ходи на училище и заради това баща му се отрекъл от него.

But my educated mother became a teacher.

Но образованата ми майка стана учителка.

There she is.

Ето я.

She retired two years ago, only to turn our house

Пенсионира се преди 2 години и превърна къщата ни

into a school for girls and women in our neighborhood.

в училище за момичетата и жените от квартала.

And my father -- that's him --

А баща ми – ето го –

he was the first ever in his family to receive an education.

е бил първият образован човек в семейството си.

There was no question that his children

Нямаше никакво съмнение, че децата му

would receive an education, including his daughters,

ще получат образование, включително и дъщерите му,

despite the Taliban, despite the risks.

независимо от талибаните, независимо от рисковете.

To him, there was greater risk in not educating his children.

За него липсата на образование би ги изложила на още по-голям риск.

During Taliban years, I remember

Спомням си, че под управлението на талибаните,

there were times I would get so frustrated by our life

имаше моменти, когато се отчайвах от живота ни,

and always being scared and not seeing a future.

защото винаги бяхме уплашени и не виждахме никакво бъдеще.

I would want to quit,

Исках да се откажа,

but my father,

но баща ми

he would say,

винаги казваше:

"Listen, my daughter,

„Слушай, дъще,

you can lose everything you own in your life.

можеш да изгубиш всичко, което притежаваш в живота.

Your money can be stolen. You can be forced to leave your home during a war.

Могат да ти откраднат парите. Можеш да бъдеш принудена да напуснеш дома си заради някоя война.

But the one thing that will always remain with you

Но единственото нещо, което ще остане винаги с теб,

is what is here,

е тук,

and if we have to sell our blood to pay your school fees,

и ако трябва да продадем кръвта си, за да платим училищните ти такси,

we will.

ще го направим.

So do you still not want to continue?"

Така че, още ли си решена да се откажеш?“

Today I am 22.

Днес съм на 22 години.

I was raised in a country that has been destroyed

Израснах в държава,

by decades of war.

унищожена от десетилетия войни.

Fewer than six percent of women my age have made it beyond high school,

По-малко от 6% от жените на моята възраст са продължили образованието си след гимназията

and had my family not been so committed to my education,

и ако семейството ми не се беше отнесло толкова сериозно към моето образование,

I would be one of them.

и аз щях да съм една от тях.

Instead, I stand here a proud graduate of Middlebury College.

А вместо това, аз съм тук, горда възпитаничка на колежа Middlebury.

(Applause)

(Аплодисменти)

When I returned to Afghanistan, my grandfather,

Когато се върнах в Афганистан, дядо ми,

the one exiled from his home for daring to educate his daughters,

изгонен от дома си, заради това че се е осмелил да образова дъщерите си,

was among the first to congratulate me.

бе сред първите, които ме поздравиха.

He not only brags about my college degree,

Той се хвали не само с дипломата ми,

but also that I was the first woman,

а също и с факта, че бях първата жена

and that I am the first woman

и че съм първата жена,

to drive him through the streets of Kabul.

която го вози из улиците на Кабул.

(Applause)

(Аплодисменти)

My family believes in me.

Семейството ми вярва в мен.

I dream big, but my family dreams even bigger for me.

Аз имам големи мечти, но мечтите на семейството ми за мен са още по-големи.

That's why I am a global ambassador for 10x10,

Затова съм международен посланик на 10х10,

a global campaign to educate women.

световна кампания за образование за жени.

That's why I cofounded SOLA,

Затова съосновах SOLA,

the first and perhaps only boarding school

първото и може би единствено училище-пансион

for girls in Afghanistan,

за момичета в Афганистан,

a country where it's still risky for girls to go to school.

където за тях все още е рисковано да ходят на училище.

The exciting thing is that I see students at my school

Най-вълнуващото е, че там виждам амбициозни ученички,

with ambition grabbing at opportunity.

които грабват възможността.

And I see their parents and their fathers

И забелязвам, че родителите и бащите им,

who, like my own, advocate for them,

ги насърчават, както моят баща насърчаваше мен

despite and even in the face of daunting opposition.

въпреки и дори пред очите на обезкуражаващата опозиция.

Like Ahmed. That's not his real name,

Като Ахмед. Това не е истинското му име

and I cannot show you his face,

и не мога да ви покажа лицето му,

but Ahmed is the father of one of my students.

но Ахмед е бащата на една от моите ученички.

Less than a month ago, he and his daughter

Преди по-малко то месец той и дъщеря му

were on their way from SOLA to their village,

се прибирали от SOLA в селището си,

and they literally missed being killed

когато буквално за минути се разминали да не бъдат убити

by a roadside bomb by minutes.

от една крайпътна бомба.

As he arrived home, the phone rang,

Когато се прибрал вкъщи, телефонът звъннал

a voice warning him

и един глас го предупредил,

that if he sent his daughter back to school,

че ако пак заведе дъщеря си на училище,

they would try again.

ще го направят отново.

"Kill me now, if you wish," he said,

„Убийте ме сега, ако искате – казал той –

"but I will not ruin my daughter's future

но аз няма да разруша бъдещето на дъщеря си

because of your old and backward ideas."

заради вашите остарели и назадничави идеи.“

What I've come to realize about Afghanistan,

Това, което осъзнах за Афганистан –

and this is something that is often dismissed in the West,

и на което често Западът не обръща внимание –

that behind most of us who succeed

е, че зад повечето от нас, успелите,

is a father who recognizes the value in his daughter

има един баща, който признава стойността на дъщеря си,

and who sees that her success is his success.

и който съзнава, че нейният успех е също и негов успех.

It's not to say that our mothers aren't key in our success.

И с това не искам да кажа, че майките ни нямат ключова роля в успеха ни.

In fact, they're often the initial and convincing negotiators

Всъщност те са първите и най-убедителни посредници

of a bright future for their daughters,

за светлото бъдеще за дъщерите си,

but in the context of a society like in Afghanistan,

но в контекста на еднo общество като Афганистан,

we must have the support of men.

се нуждаем от подкрепата на мъжете.

Under the Taliban, girls who went to school

Под управлението на талибаните броят на момичетата,

numbered in the hundreds --

които ходеха на училище, се изчисляваше в стотици –

remember, it was illegal.

помнете, че беше незаконно.

But today, more than three million girls are in school in Afghanistan.

А днес, повече от 3 милиона момичета ходят на училище в Афганистан.

(Applause)

(Аплодисменти)

Afghanistan looks so different from here in America.

Афганистан изглежда толкова различен погледнат от Америка.

I find that Americans see the fragility in changes.

Мисля, че американците виждат нестабилността на промените.

I fear that these changes will not last

Страхувам се, че тези промени няма да продължат

much beyond the U.S. troops' withdrawal.

много време след изтеглянето на американската войска.

But when I am back in Afghanistan,

Но когато съм в Афганистан

when I see the students in my school

и виждам ученичките си в училището,

and their parents who advocate for them,

и родителите им, които се застъпват за тях,

who encourage them, I see a promising future

които им вдъхват кураж, виждам едно обещаващо бъдеще

and lasting change.

и една трайна промяна.

To me, Afghanistan is a country of hope and boundless possibilities,

За мен Афганистан е страна на надежда и безкрайни възможности,

and every single day

и всеки изминал ден

the girls of SOLA remind me of that.

момичетата от SOLA ми го напомнят.

Like me, they are dreaming big.

Също като мен, те имат големи мечти.

Thank you.

Благодаря!

(Applause)

(Аплодисменти)