Sugata Mitra: Build a School in the Cloud

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Neda Borisova Reviewer: Ina Krasteva

What is going to be the future of learning?

Какво ще бъде бъдещето на обучението?

I do have a plan,

Аз имам план,

but in order for me to tell you what that plan is,

но преди да ви кажа какъв е той,

I need to tell you a little story,

ще ви разкажа една история,

which kind of sets the stage.

за да ви подготвя.

I tried to look at

Опитах се да разбера

where did the kind of learning we do in schools,

от къде идва начинът,

where did it come from?

по който учим в училище.

And you can look far back into the past,

Можете и да погледнете в далечното минало,

but if you look at present-day schooling the way it is,

но ако се вгледате в училището такова, каквото е в настоящето,

it's quite easy to figure out where it came from.

е доста лесно да забележите от къде е дошло то.

It came from about 300 years ago,

Станало е преди 300 години,

and it came from the last

когато се родила последната

and the biggest of the empires on this planet. ["The British Empire"]

и най-голяма империя в историята ["Британската империя"].

Imagine trying to run the show,

Представете си какво е да се опитвате да ръководите парада,

trying to run the entire planet,

цялата планета,

without computers, without telephones,

без компютри и телефони,

with data handwritten on pieces of paper,

всичко се записвало на лист хартия,

and traveling by ships.

а хората пътували с кораби.

But the Victorians actually did it.

Но Викторианците всъщност са успели да го направят.

What they did was amazing.

Удивително е.

They created a global computer

Те създали един глобален компютър,

made up of people.

направен от хора,

It's still with us today.

който съществува и до ден-днешен.

It's called the bureaucratic administrative machine.

Нарича се "бюрократична административна машина".

In order to have that machine running,

За да може тази машина да работи,

you need lots and lots of people.

ви трябват много хора.

They made another machine to produce those people:

И за това направили друга машина, която да произвежда тези хора:

the school.

училището.

The schools would produce the people

Училището произвежда хората,

who would then become parts of the

които след това ще станат част от

bureaucratic administrative machine.

бюрократична административна машина.

They must be identical to each other.

Те трябва да са еднакви

They must know three things:

и да притежават три качества:

They must have good handwriting, because the data is handwritten;

трябва да имат красив почерк, защото всичко се пише на ръка,

they must be able to read;

трябва да могат да четат

and they must be able to do multiplication,

и трябва да могат да умножават,

division, addition and subtraction in their head.

да делят, да събират и изваждат наум.

They must be so identical that you could pick one up from New Zealand

Трябва до такава степен да си приличат, че ако вземеш един от Нова Зеландия

and ship them to Canada

и го изпратиш в Канада,

and he would be instantly functional.

той да е веднага функционален.

The Victorians were great engineers.

Викторианците били велики инженери.

They engineered a system that was so robust

Те изобретили система, която била толкова силна,

that it's still with us today,

че и до ден днешен

continuously producing identical people

продължава да произвжда еднакви хора

for a machine that no longer exists.

за машина, която вече не съществува.

The empire is gone,

Империята е в миналото.

so what are we doing with that design

Какво правим тогава с този модел,

that produces these identical people,

който произвежда тези еднакви хора,

and what are we going to do next

и какво ще правим за вбъдеще,

if we ever are going to do anything else with it?

ако въобще ще правим нещо?

["Schools as we know them are obsolete"]

["Училищата, такива каквито ги познаваме днес, са отживелица"]

So that's a pretty strong comment there.

Това е доста силно изказване.

I said schools as we know them now, they're obsolete.

Казвам, че училищата, такива каквито ги познаваме днес, са отживелица.

I'm not saying they're broken.

Не казвам, че за нищо не стават.

It's quite fashionable to say that the education system's broken.

Доста е модерно да се казва, че образователната система за нищо не става.

It's not broken. It's wonderfully constructed.

Не че за нищо не става. Напротив, създадена е с брилянтна идея.

It's just that we don't need it anymore. It's outdated.

Просто вече нямаме нужда от нея. Остаряла е.

What are the kind of jobs that we have today?

Какви професии имаме днес?

Well, the clerks are the computers.

Писарите са заместени от компютри.

They're there in thousands in every office.

Във всеки офис има много компютри.

And you have people who guide those computers

А хората ги управляват,

to do their clerical jobs.

за да вършат чиновническата им работа.

Those people don't need to be able to write beautifully by hand.

Тези хора няма нужда да имат красив почерк.

They don't need to be able to multiply numbers in their heads.

Няма нужда да смятат на ум.

They do need to be able to read.

Необходимо е да могат да четат.

In fact, they need to be able to read discerningly.

Всъщност, необходимо е да могат да четат аналитично.

Well, that's today, but we don't even know

Това се отнася до настоящата ситуация, но ние дори не знаем

what the jobs of the future are going to look like.

как ще изглеждат професиите в бъдеще.

We know that people will work from wherever they want,

Знаем, че хората ще могат да работят от всяка точка на света,

whenever they want, in whatever way they want.

когато си поискат и както им харесва.

How is present-day schooling going to prepare them

Как съвременното училище ще ги подготви

for that world?

за този свят?

Well, I bumped into this whole thing completely by accident.

Натъкнах се на тази идея напълно случайно.

I used to teach people how to write computer programs

Преподавах програмиране

in New Delhi, 14 years ago.

в Ню Делхи преди 14 години.

And right next to where I used to work, there was a slum.

Близо до работата ми имаше един беден квартал.

And I used to think, how on Earth are those kids

И си мислех: "Как по дяволите тези деца

ever going to learn to write computer programs?

ще се научат някога да програмират?"

Or should they not?

Или не им е нужно?

At the same time, we also had lots of parents,

И едновременно с това имаше много родители,

rich people, who had computers,

богати хора, с компютри,

and who used to tell me, "You know, my son,

които ми казваха: "Знаете ли, мисля, че синът ми

I think he's gifted,

има талант,

because he does wonderful things with computers.

защото се справя чудесно с компютрите.

And my daughter -- oh, surely she is extra-intelligent."

А дъщеря ми със сигурност е супер-интелигентна."

And so on. So I suddenly figured that,

И така нататък. И изведнъж разбрах -

how come all the rich people are having

как може всички богаташи да имат

these extraordinarily gifted children?

изключително интелигентни деца?

(Laughter)

(Смях)

What did the poor do wrong?

Къде сбъркаха бедните хора?

I made a hole in the boundary wall

Направих дупка в стената,

of the slum next to my office,

която отделяше бедния квартал до офиса ми,

and stuck a computer inside it just to see what would happen

и оставих един компютър там, просто за да видя какво ще се случи,

if I gave a computer to children who never would have one,

ако го дам на деца, които никога не са имали компютър,

didn't know any English, didn't know what the Internet was.

които не знаят английски, не знаят какво е Интернет.

The children came running in.

Децата се завтичаха.

It was three feet off the ground, and they said, "What is this?"

Беше на 3 метра от земята и казаха: "Какво е това?"

And I said, "Yeah, it's, I don't know."

А аз отговорих: "Ами, това е...не знам."

(Laughter)

(смях)

They said, "Why have you put it there?"

Те ме попитаха: "Защо си го оставил тук?"

I said, "Just like that."

А аз им казах: "Ми, така."

And they said, "Can we touch it?"I said, "If you wish to."

А те: "Може ли да го пипнем?", аз им казах: "Както искате."

And I went away.

И си тръгнах.

About eight hours later,

8 часа по-късно

we found them browsing and teaching each other how to browse.

ги намерихме да сърфират в Интернет и да се учат взаимно.

So I said, "Well that's impossible, because --

И си казах: "Но това е невъзможно, защото...

How is it possible? They don't know anything."

Как е възможно това? Те не знаят нищо."

My colleagues said, "No, it's a simple solution.

Колегата ми каза: "Не, просто е.

One of your students must have been passing by,

Някой от твоите ученици сигурно е минал

showed them how to use the mouse."

и им е показал как да използват мишката."

So I said, "Yeah, that's possible."

А аз казах: "Да, възможно е."

So I repeated the experiment. I went 300 miles out of Delhi

И така, повторих експеримента. Отидох на 300 мили от Делхи

into a really remote village

в едно наистина закътано селце,

where the chances of a passing software development engineer

където шансовете да срещнеш софтуерен инжeнер

was very little. (Laughter)

са много малки. (смях)

I repeated the experiment there.

И там повторих експеримента.

There was no place to stay, so I stuck my computer in,

Нямаше къде да отседна, така че само оставих компютъра,

I went away, came back after a couple of months,

тръгнах си и се върнах след няколко месеца,

found kids playing games on it.

когато открих, че децата играят игри на него.

When they saw me, they said,

Когато ме видяха, казаха:

"We want a faster processor and a better mouse."

"Искаме по-бърз процесор и по-добра мишка."

(Laughter)

(смях)

So I said, "How on Earth do you know all this?"

И казах: "Как по дяволите знаете всичко това?"

And they said something very interesting to me.

А те ми казаха нещо интересно.

In an irritated voice, they said,

С раздразнение ми казаха:

"You've given us a machine that works only in English,

"Ти ни даде машина, която работи само на английски,

so we had to teach ourselves English in order to use it." (Laughter)

така че трябваше сами да се научим на английски, за да я ползваме. " (смях)

That's the first time, as a teacher,

Тогава за пръв път в ролята си на учител

that I had heard the word "teach ourselves" said so casually.

чух "сами да се учим" да звучи толкова естествено.

Here's a short glimpse from those years.

Ето и един бърз поглед от тогава.

That's the first day at the Hole in the Wall.

Това е първят ден от Дупката в Стената.

On your right is an eight-year-old.

От ваше дясно е 8-годишно дете.

To his left is his student. She's six.

От ляво е неговата ученичка. Тя е на 6.

And he's teaching her how to browse.

И той я учи как да сърфира в Интернет.

Then onto other parts of the country,

И на всички места в страната,

I repeated this over and over again,

където повторих този опит,

getting exactly the same results that we were.

получавах все същия резултат.

["Hole in the wall film - 1999"]

["Филмът Дупка в стената - 1999"]

An eight-year-old telling his elder sister what to do.

8-годишно дете казва на по-голямата си сестра какво да прави.

And finally a girl explaining in Marathi what it is,

И накрая, момиче обяснява на маратхи какво е това

and said, "There's a processor inside."

и казва: "Вътре има процесор".

So I started publishing.

И така, започнах да публикувам.

I published everywhere. I wrote down and measured everything,

Публикувах навсякъде. Записвах и измервах всичко

and I said, in nine months, a group of children

и казвах: "За 9 месеца, група деца,

left alone with a computer in any language

оставени сами с компютър, независимо на какъв език работи той,

will reach the same standard as an office secretary in the West.

ще достигне нивото на западна секретарка."

I'd seen it happen over and over and over again.

Виждал съм го хиляди пъти.

But I was curious to know, what else would they do

Но ми беше любопитно какво още биха могли да направят,

if they could do this much?

ако можеха да направят това.

I started experimenting with other subjects,

Започнах опити на други теми

among them, for example, pronunciation.

например - с произношение.

There's one community of children in southern India

Има една общност от деца в Северна Индия,

whose English pronunciation is really bad,

чието произношение на английски е наистина лошо,

and they needed good pronunciation because that would improve their jobs.

а на тях им беше нужно добро произношение, за да си намерят по-добра работа.

I gave them a speech-to-text engine in a computer,

Дадох им програма за запис на глас

and I said, "Keep talking into it until it types what you say."

и казах: "Говорете, докато компютърът не напише това, което казвате“"

(Laughter)

(смях)

They did that, and watch a little bit of this.

Те се справиха и вижте малък откъс от това.

Computer: Nice to meet you.Child: Nice to meet you.

Компютър: Приятно ми е да се запознаем. Дете: Приятно ми е да запознаем.

Sugata Mitra: The reason I ended with the face

Сугата Митра: Причината, заради която, спрях на лицето

of this young lady over there is because I suspect many of you know her.

на тази млада дама, е понеже подозирам, че много от вас я познават.

She has now joined a call center in Hyderabad

Тя в момента работи в кол-център в Хайдарабад

and may have tortured you about your credit card bills

и може би ви измъчва, ако дължите пари по кредита си,

in a very clear English accent.

с много ясен английски акцент.

So then people said, well, how far will it go?

А хората се чудеха до къде може да стигне това“

Where does it stop?

Къде да спре?

I decided I would destroy my own argument

И така, реших да разруша собствения си довод

by creating an absurd proposition.

и да предложа нещо абсурдно.

I made a hypothesis, a ridiculous hypothesis.

Хипотетично, дори налудничаво.

Tamil is a south Indian language, and I said,

Тамил е език, на който се говори в Южна Индия. И така, запитах се

can Tamil-speaking children in a south Indian village

могат ли деца, които говорят на тамил в Южна Индия,

learn the biotechnology of DNA replication in English

да научат биотехнологията на възпроизвеждане на ДНК на английски език

from a streetside computer?

от компютър на улицата?

And I said, I'll measure them. They'll get a zero.

Казах си, че ще направя оценка на резултатите. Те ще получат нула точки.

I'll spend a couple of months, I'll leave it for a couple of months,

Ще прекарам няколко месеца там, после ще замина за няколко месеца,

I'll go back, they'll get another zero.

ще се върна, пак ще получат нула.

I'll go back to the lab and say, we need teachers.

Ще се върна в лабораторията и ще кажа, че се нуждаем от повече учители.

I found a village. It was called Kallikuppam in southern India.

Намерих едно село - Каликупам в Южна Индия.

I put in Hole in the Wall computers there,

Инсталирах компютри на принципа на "дупка в стената",

downloaded all kinds of stuff from the Internet about DNA replication,

свалих от Интернет всякакви неща относно възпроизвеждане на ДНК,

most of which I didn't understand.

повечето от които самият аз не разбирах.

The children came rushing, said, "What's all this?"

Децата се втурнаха към него, интересувайки се какво е това.

So I said, "It's very topical, very important. But it's all in English."

Казах им "Темата е много актуална и важна, но всичко е на английски."

So they said, "How can we understand such big English words

А те ми отговориха: "Как можем да разберем толкова сложни английски думи

and diagrams and chemistry?"

и всичките тези диаграми и химични уравнения?"

So by now, I had developed a new pedagogical method,

И тъй като вече бях разработил новия педагогически метод,

so I applied that. I said, "I haven't the foggiest idea."

веднага имах възможността да го приложа, така че им казах - "Нямам ни най-малка представа."

(Laughter)

(Смях)

"And anyway, I am going away."

"И така или иначе трябва да тръгвам."

(Laughter)

(Смях)

So I left them for a couple of months.

И така, оставих ги за няколко месеца.

They'd got a zero. I gave them a test.

Изкараха нула точки на теста, който им дадох.

I came back after two months

Върнах се след няколко месеца,

and the children trooped in and said, "We've understood nothing."

децата ме наобиколиха и казаха: "Нищо не разбираме“"

So I said, "Well, what did I expect?"

И си казах: "Е какво ли очаквах?"

So I said, "Okay, but how long did it take you

"Но, все пак, колко време ви отне

before you decided that you can't understand anything?"

преди да осъзнаете, че нищо не разбирате?"

So they said, "We haven't given up.

А те ми отговориха "Ние не сме се отказали.

We look at it every single day."

Всеки ден го изучаваме."

So I said, "What? You don't understand these screens

А аз им казах: "Как така? Нищо не разбирате,

and you keep staring at it for two months? What for?"

а продължавате да го изучавате вече втори месец? Защо?"

So a little girl who you see just now,

И едно малко момиченце, ей сега ще я видите,

she raised her hand, and she says to me in broken Tamil and English,

вдигна ръка и ми каза на развален тамил и английски:

she said, "Well, apart from the fact that

"Освен че

improper replication of the DNA molecule causes disease,

неправилното възпроизвеждане на молекулата на ДНК причинява болести,

we haven't understood anything else."

нищо не разбрахме."

(Laughter) (Applause)

(Смях) (Аплодисменти)

So I tested them.

И така, отново им дадох тест.

I got an educational impossibility, zero to 30 percent

И получих невъзможен от образователна гледна точка резултат, между 0 и 30 процента успеваемост,

in two months in the tropical heat

за 2 месеца, в тропическата жега,

with a computer under the tree in a language they didn't know

с помощта на компютър под едно дърво, на език, който не разбираха,

doing something that's a decade ahead of their time.

правейки нещо, което е десетилетия пред тяхното време.

Absurd. But I had to follow the Victorian norm.

Абсурдно. Но трябваше да следвам викторианската норма.

Thirty percent is a fail.

30% не е достатъчно.

How do I get them to pass? I have to get them 20 more marks.

Как да ги накарам да минат теста? Трябват им още 20 точки.

I couldn't find a teacher. What I did find was a friend that they had,

Не можах да намеря учител, но за сметка на това намерих една тяхна приятелка,

a 22-year-old girl who was an accountant

22-годишно момиче, счетоводителка,

and she played with them all the time.

която си играеше с тях постоянно.

So I asked this girl, "Can you help them?"

Помолих я: "Можеш ли да им помогнеш?"

So she says, "Absolutely not.

А тя отговори: "Категорично не.

I didn't have science in school. I have no idea

Аз не съм учила природни науки в училище. Нямам представа

what they're doing under that tree all day long. I can't help you."

какво правят под това дърво по цял ден. Не мога да ти помогна."

I said, "I'll tell you what. Use the method of the grandmother."

А аз й казах: "Виж сега. Използвай метода на бабата."

So she says, "What's that?"

Тя се учуди: "Какво е това?"

I said, "Stand behind them.

Казах й: "Застани зад тях

Whenever they do anything, you just say,

и каквото и да правят, само им казвай:

'Well, wow, I mean, how did you do that?

"Я, как го направихте?

What's the next page? Gosh, when I was your age, I could have never done that.'

Какво има на следващата страница? Боже, когато бях на вашата възраст, никога нямаше да мога да направя това."

You know what grannies do."

Сещаш се, като баба."

So she did that for two more months.

И така, тя прави това още два месеца.

The scores jumped to 50 percent.

Резултатът скочи до 50%.

Kallikuppam had caught up

Каликупам беше на нивото

with my control school in New Delhi,

на престижното училище в Ню Делхи,

a rich private school with a trained biotechnology teacher.

в което децата богаташите се учеха от най-добрия преподавател по биотехнологии.

When I saw that graph I knew there is a way to level the playing field.

Когато видях графиката, разбрах, че има начин да изравним игралното поле.

Here's Kallikuppam.

Ето го Каликупам.

(Children speaking) Neurons ... communication.

(Деца говорят) Неврони....комуникация.

I got the camera angle wrong. That one is just amateur stuff,

Камерата не е под правилния ъгъл, това е просто аматьорско видео,

but what she was saying, as you could make out,

но това, което тя казваше, както можете да отгатнете,

was about neurons, with her hands were like that,

беше за неврони, а ръцете й бяха ето така

and she was saying neurons communicate.

и казваше: "Невроните си комуникират".

At 12.

На 12.

So what are jobs going to be like?

Та, какви ще са професиите на бъдещото?

Well, we know what they're like today.

Знаем какви са днес.

What's learning going to be like? We know what it's like today,

Как ще се учи? Знам как е в днешно време,

children pouring over with their mobile phones on the one hand

децата си играят с мобилните си телефони с една ръка,

and then reluctantly going to school to pick up their books with their other hand.

а с другата държат учебниците си и ходят с неохота на училище.

What will it be tomorrow?

А как ще е утре?

Could it be that we don't need to go to school at all?

Възможно ли въобще да не се налага да ходим на училище?

Could it be that, at the point in time when you need to know something,

Възможно ли е когато се налага да разберем нещо,

you can find out in two minutes?

просто да намерим отговора за 2 минути?

Could it be -- a devastating question,

Възможно ли е (този въпрос наистина ме смая,

a question that was framed for me by Nicholas Negroponte --

зададе ми го Николас Негропонте)

could it be that we are heading towards or maybe in

Възможно ли е да вървим към бъдеще,

a future where knowing is obsolete?

където знанието е отживелица?

But that's terrible. We are homo sapiens.

Но това е ужасно. Ние сме Хомо Сапиенс.

Knowing, that's what distinguishes us from the apes.

Знанието е това, което ни различава от маймуните.

But look at it this way.

Но погледнато от този ъгъл

It took nature 100 million years

на природата й е отнело 100 милиона години,

to make the ape stand up

за да направи от маймуната

and become Homo sapiens.

Хомо Сапиенс.

It took us only 10,000 to make knowing obsolete.

А на нас ни е отнело 10 000 години, за да направим знанието отживелица.

What an achievement that is.

Какво постижение!

But we have to integrate that into our own future.

Но трябва да го приложим в собственото ни бъдеще.

Encouragement seems to be the key.

Изглежда, че ключът се крие в подкрепата.

If you look at Kuppam,

Ако погледнете Куппам

if you look at all of the experiments that I did,

или останалите опити, които проведох,

it was simply saying, "Wow," saluting learning.

всичко опираше до "Уау", до приветстването на ученето.

There is evidence from neuroscience.

Има доказателства от невро-науките.

The reptilian part of our brain, which sits in the center of our brain,

Когато мозъчния ствол, който е разположен по средата на мозъка,

when it's threatened, it shuts down everything else,

е заплашен, се изключват всички останали функции на мозъка,

it shuts down the prefrontal cortex, the parts which learn,

изключва префронталната кора и частите, благодарение на които учим,

it shuts all of that down.

изключва всичко това.

Punishment and examinations are seen as threats.

Наказанието и изпитите са възприемани като заплаха.

We take our children, we make them shut their brains down,

Караме децата ни да изключат мозъците си,

and then we say, "Perform."

а после им казваме "Давай!"

Why did they create a system like that?

Защо са създали такава система?

Because it was needed.

Защото е било нужно.

There was an age in the Age of Empires

По време на Империята

when you needed those people who can survive under threat.

е било нужно хората да оцеляват дори и при заплаха.

When you're standing in a trench all alone,

Когато седиш сам в окопите,

if you could have survived, you're okay, you've passed.

ако оцелееш, всичко е наред, минал си.

If you didn't, you failed.

Ако ли не - си се провалил.

But the Age of Empires is gone.

Но времената на Империите са в миналото.

What happens to creativity in our age?

Какво става с изобретателността в наше време?

We need to shift that balance back

Нужно е отново да обърнем везните

from threat to pleasure.

в полза на удоволствието, а не заплахата.

I came back to England looking for British grandmothers.

Дойдох в Англия, за да търся британски баби.

I put out notices in papers saying,

Сложих обява и флаери с надпис:

if you are a British grandmother, if you have broadband and a web camera,

"Ако сте британска баба и имате Интернет връзка и уебкамера,

can you give me one hour of your time per week for free?

бихте ли ми отделили безлатно един час седмично?"

I got 200 in the first two weeks.

200 ми се обадиха още първата седмица.

I know more British grandmothers than anyone in the universe. (Laughter)

Познавам най-много британски баби от когото и да било на света. (Смях)

They're called the Granny Cloud.

Наричаме ги "Тhe Granny Cloud" (Облакът Баба)

The Granny Cloud sits on the Internet.

"Тhe Granny Cloud" е он-лайн.

If there's a child in trouble, we beam a Gran.

И ако някое дете има проблем, ние се свързваме с баба.

She goes on over Skype and she sorts things out.

Тя се включва в Skype и решава проблема.

I've seen them do it from a village called Diggles

Виждал съм ги как го правят от едно селце, наречено Дигълс,

in northwestern England,

в северозападна Англия,

deep inside a village in Tamil Nadu, India,

в лицето Тамил Наду, в Индия,

6,000 miles away.

на 6000 мили от там.

She does it with only one age-old gesture.

Тя го прави само с един старовремски жест.

"Shhh."

"Шшш."

Okay?

Разбрахте ли?

Watch this.

Вижте това.

Grandmother: You can't catch me. You say it.

Бабата: Не можеш да ме хванеш. Кажете го.

You can't catch me.

Не можеш да ме хванеш.

Children: You can't catch me.

Децата: Не можеш да ме хавнеш

Grandmother: I'm the Gingerbread Man.Children: I'm the Gingerbread Man.

Бабата: Аз съм Рижата брада. Децата: аз съм Рижата брада.

Grandmother: Well done! Very good.

Бабата: Браво! Много добре.

SM: So what's happening here?

СМ: Та, какво стана тук?

I think what we need to look at is

Мисля, че е нужно

we need to look at learning

да погледнем на обучението

as the product of educational self-organization.

като на продукт от образователна самоорганизация.

If you allow the educational process to self-organize,

Ако позволите на образователния процес да се самоорганизира,

then learning emerges.

тогава знанието само идва.

It's not about making learning happen.

Не става дума за това да направим така, че знанието да дойде,

It's about letting it happen.

а да му позволим да дойде.

The teacher sets the process in motion

Учителят задвижва процеса,

and then she stands back in awe

а после се отдръпва с дължимото му уважение

and watches as learning happens.

и наблюдава как се случва обучението.

I think that's what all this is pointing at.

Мисля, че до това се свежда всичко.

But how will we know? How will we come to know?

Но как ще придобием знания? Как ще узнаем?

Well, I intend to build

Имам намерение да изградя

these Self-Organized Learning Environments.

самоорганизирана среда за обучение,

They are basically broadband, collaboration

основана на интернет връзка, сътрудничество

and encouragement put together.

и подкрепа.

I've tried this in many, many schools.

Правил съм опити в много, много училища,

It's been tried all over the world, and teachers

по целия свят и учителите

sort of stand back and say, "It just happens by itself?"

стоят и се чудят: "И това се случва от само себе си?"

And I said, "Yeah, it happens by itself.""How did you know that?"

А аз им казвам: "Да, от само себе си." "А от къде знаете?"

I said, "You won't believe the children who told me

А аз им отвръщам: "Няма да повярвате с какви деца съм работил

and where they're from."

и от къде са те."

Here's a SOLE in action.

Ето го и SOLE в действие

(Children talking)

(деца говорят)

This one is in England.

Това е в Англия.

He maintains law and order,

Този се грижи за закона и реда,

because remember, there's no teacher around.

защото, нали се сещате, че няма учители.

Girl: The total number of electrons is not equal to the total number of protons -- SM: Australia

Момиче: Броят на електроните не е равен на броя на протоните. СМ: В Австралия

Girl: -- giving it a net positive or negative electrical charge.

Момиче: като му дава положителен или отрицателен заряд.

The net charge on an ion is equal to the number of protons

Стойността на заряда на йона е равен на броя протони

in the ion minus the number of electrons.

в йона минус броя на електрони.

SM: A decade ahead of her time.

СМ: Десетилетия пред времето си.

So SOLEs, I think we need a curriculum of big questions.

И така, мисля, че в училищата SOLE имаме нужда от голям въпросник.

You already heard about that. You know what that means.

Чували сте за това и знаете какво значи.

There was a time when Stone Age men and women

По време на каменната ера мъжете и жените

used to sit and look up at the sky and say,

са седели, гледали са небето и са казвали:

"What are those twinkling lights?"

"Какви са тези блещукащи неща?"

They built the first curriculum, but we've lost sight of those wondrous questions.

Те направили първия въпросник, но ние сме изгубили следа от тези удивителни въпроси.

We've brought it down to the tangent of an angle.

Опряхме нещата до тангенс на ъгъл.

But that's not sexy enough.

Но това не е достатъчно секси.

The way you would put it to a nine-year-old is to say,

На 9-годишно дете, бихте казали:

"If a meteorite was coming to hit the Earth,

"Ако метеорит се е насочил към Земята,

how would you figure out if it was going to or not?"

как ще разберете дали ще я удари или не?"

And if he says, "Well, what? how?"

И ако каже: "Какво, как?",

you say, "There's a magic word. It's called the tangent of an angle,"

вие му отговорете: "Има един магичен свят. Нарича се тангенс на ъгъл."

and leave him alone. He'll figure it out.

и след това го оставете. Той ще си отговори сам.

So here are a couple of images from SOLEs.

Ето няколко снимки от училищата SOLE.

I've tried incredible, incredible questions --

Задавал съм с невероятни, невероятни въпроси...

"When did the world begin? How will it end?" —

"Кога е започнал светът? Кога ще свърши?"

to nine-year-olds.

...на 9-годишни деца.

This one is about what happens to the air we breathe.

Тук става дума за това какво се случва с въздуха, който дишаме.

This is done by children without the help of any teacher.

Това е направено от деца без помощта на учители.

The teacher only raises the question,

Учителят само задава въпроса

and then stands back and admires the answer.

и после се оттегля и се възхищава на отговора.

So what's my wish?

И така, какво е моето желание?

My wish is

Желанието ми е

that we design the future of learning.

да проектираме бъдещето на обучението.

We don't want to be spare parts

Не искаме да сме просто отделни части

for a great human computer, do we?

на един велик човешки компютър, нали?

So we need to design a future for learning.

И така, необходимо е да проектираме бъдеще за обучението.

And I've got to -- hang on,

И трябва ... момент...

I've got to get this wording exactly right,

трябва го да кажа с точите думи,

because, you know, it's very important.

защото е много важно.

My wish is to help design a future of learning

Желанието ми е да помогна за проектирането на бъдеще за обучението

by supporting children all over the world

като подкрепям деца по целия свят

to tap into their wonder and their ability to work together.

да повярват в собственото си чудо и способността си да работят заедно.

Help me build this school.

Помогнете ми да постоим това училище.

It will be called the School in the Cloud.

Ще се нарича "Училище в облаците".

It will be a school where children go on these intellectual adventures

В това училище децата ще се впускат в интелектуални приключения,

driven by the big questions which their mediators put in.

водени от големите въпроси, които медиаторите им задават.

The way I want to do this

Искам да го направя като

is to build a facility where I can study this.

построя място, където да мога да изследвам това.

It's a facility which is practically unmanned.

Това място на практика ще се управлява от само себе си.

There's only one granny

Ще има само една баба,

who manages health and safety.

която ще се грижи за здравето и безопасността.

The rest of it's from the cloud.

Останалото е от облака.

The lights are turned on and off by the cloud,

Светлините ще се пускат и изгасят от облака

etc., etc., everything's done from the cloud.

и т.н. и т.н. всичко ще се прави от облака.

But I want you for another purpose.

Но имам нужда от вас за друго.

You can do Self-Organized Learning Environments

Вие можете на направите самоорганизирана среда за обучение

at home, in the school, outside of school, in clubs.

вкъщи, в училище, извън училище, в клубовете.

It's very easy to do. There's a great document

Много е лесно. Има много указания,

produced by TED which tells you how to do it.

изработени от TED, които описват точно как да го направите.

If you would please, please do it

Моля ви, моля ви направете го

across all five continents

на всички континенти

and send me the data,

и ми изпратете данните,

then I'll put it all together, move it into the School of Clouds,

а после аз ще ги съпоставя, ще ги приложа в Училището в облаците

and create the future of learning.

и ще създам бъдещето на обучението.

That's my wish.

Това е моето желание.

And just one last thing.

И едно последно нещо.

I'll take you to the top of the Himalayas.

Ще ви заведа на върха на Хималаите.

At 12,000 feet, where the air is thin,

На 12 000 фута височина, където въздухът е рядък,

I once built two Hole in the Wall computers,

веднъж монтирах два компютъра в "Дупка в стената"

and the children flocked there.

и децата се завтекоха натам.

And there was this little girl who was following me around.

И казах на едно малко момиченце, което ме следваше навсякъде:

And I said to her, "You know, I want to give a computer to everybody, every child.

"Знаеш ли, искам да дам компютър на всеки, на всяко дете.

I don't know, what should I do?"

И не знам... какво да направя?"

And I was trying to take a picture of her quietly.

И докато тихичко се опитвах да я снимам,

She suddenly raised her hand like this, and said to me,

тя изведнъж вдигна ръката си така и ми каза:

"Get on with it."

"Ами действай!"

(Laughter) (Applause)

(смях) (аплодисменти)

I think it was good advice.

Мисля, че беше добър съвет.

I'll follow her advice. I'll stop talking.

Ще последвам съвета й. Ще спра да говоря.

Thank you. Thank you very much.

Благодаря ви. Много ви благодаря.

(Applause)

(аплодисменти)

Thank you. Thank you. (Applause)

Благодаря ви. Благодаря ви. (аплодисменти)

Thank you very much. Wow. (Applause)

Много ви благодаря. (аплодисменти)