Eman Mohammed: The courage to tell a hidden story

Translator: Biliana Nikolova Reviewer: Anton Hikov

When I turned 19, I started my career

На 19-годишна възраст започнах кариерата си

as the first female photojournalist

на първата жена фотожурналист

in the Gaza Strip, Palestine.

в ивицата Газа в Палестина.

My work as a woman photographer

Работата ми като жена фотограф

was considered a serious insult

се смяташе за сериозна обида

to local traditions,

към местните традиции

and created a lasting stigma

и нанесе трайно клеймо

for me and my family.

върху мен и семейството ми.

The male-dominated field made my presence

Присъствието ми в тази доминирана от мъже

unwelcome by all possible means.

професионална сфера се отхвърляше всячески.

They made clear that a woman

Показваха ми ясно, че жените

must not do a man's job.

не трябва да упражняват мъжка професия.

Photo agencies in Gaza refused to train me

Фото агенциите в Газа отказваха да ме обучават

because of my gender.

заради половата ми принадлежност.

The "No" sign was pretty clear.

Знакът за забрана беше повече от ясен.

Three of my colleagues

Трима мои колеги

went as far as to drive me to an open air strike area

стигнаха дотам да ме закарат до зона на открити въздушни удари,

where the explosion sounds

където единствено се чуваха

were the only thing I could hear.

оглушителните тътени на експлозиите.

Dust was flying in the air,

Във въздуха се носеше прахоляк,

and the ground was shaking like a swing beneath me.

а земята се люлееше под краката ми.

I only realized we weren't there to document the event

Осъзнах, че не бяхме отишли там, за да отразим събитието,

when the three of them got back into the armored Jeep

когато тримата се качиха обратно в бронирания джип

and drove away, waving and laughing,

и си тръгнаха, смеейки се и махайки ми с ръка,

leaving me behind in the open air strike zone.

и ме оставиха сама в зоната на открити въздушни удари.

For a moment, I felt terrified,

За миг почувствах ужас,

humiliated, and sorry for myself.

унижение и самосъжаление.

My colleagues' action was not

Действията на моите колеги не бяха

the only death threat I have received,

единствената смъртна заплаха, която съм получавала,

but it was the most dangerous one.

но беше най-опасната.

The perception of women's life in Gaza

Животът на жените в Газа се възприема

is passive.

като пасивен.

Until a recent time, a lot of women were not allowed

Съвсем доскоро много жени нямаха право

to work or pursue education.

да работят или да учат.

At times of such doubled war including

Във времената на война на два фронта -

both social restrictions on women

наложените ограничения на жените

and the Israeli-Palestinian conflict,

и израелско-палестинския конфликт -

women's dark and bright stories were fading away.

мрачните и ярки истории на жените някак се изгубваха.

To men, women's stories were seen

За мъжете историите на жените изглеждаха

as inconsequential.

без значение.

I started paying closer attention

Започнах да обръщам по-голямо внимание

to women's lives in Gaza.

на живота на жените в Газа.

Because of my gender, I had access

Затова че съм жена, имах достъп

to worlds where my colleagues were forbidden.

до светове, затворени за моите колеги.

Beyond the obvious pain and struggle,

Отвъд очевидната болка и борба

there was a healthy dose

имаше и задоволително много

of laughter and accomplishments.

смях и постижения.

In front of a police compound in Gaza City

Пред полицейско управление в гр. Газа

during the first war in Gaza,

през първата война в Газа

an Israeli air raid managed to destroy the compound

при израелски въздушен удар бе унищожен целият комплекс,

and break my nose.

а аз претърпях счупване на носа.

For a moment, all I saw was white, bright white,

За секунда не виждах нищо друго освен бяла светлина, ярка бяла светлина,

like these lights.

точно като осветлението тук.

I thought to myself I either got blind

Помислих си, че съм ослепяла

or I was in heaven.

или че съм се озовала на небето.

By the time I managed to open my eyes,

Докато успея да отворя очи,

I had documented this moment.

вече бях успяла да документирам този миг.

Mohammed Khader, a Palestinian worker

Мохамед Хадер, палестински работник,

who spent two decades in Israel,

който е живял две десетилетия в Израел,

as his retirement plan,

решава да похарчи средствата от

he decided to build a four-floor house,

пенсионния си фонд, за да си построи четириетажна къща,

only by the first field operation at his neighborhood,

но още при първата военна операция в квартала

the house was flattened to the ground.

къщата му е изравнена със земята.

Nothing was left but the pigeons he raised

Нищо не остава от нея, освен гълъбите, които отглежда,

and a jacuzzi, a bathtub

и джакузи - вана,

that he got from Tel Aviv.

която си е купил в Тел Авив.

Mohammed got the bathtub

Мохамед качва ваната

on the top of the rubble

върху развалините от дома си

and started giving his kids

и всеки ден я пълни за децата си,

an every morning bubble bath.

които си играят с мехурчетата във водата.

My work is not meant to hide the scars of war,

Работата ми няма за цел да скрива белезите на войната,

but to show the full frame

а да покаже пълния кадър

of unseen stories of Gazans.

на невидимите истории на жителите на Газа.

As a Palestinian female photographer,

Като палестинска жена фотограф,

the journey of struggle, survival and everyday life

пътят на борба, оцеляване и ежедневие

has inspired me to overcome the community taboo

ме вдъхновява да превъзмогна табуто на обществото ни

and see a different side of war and its aftermath.

и да погледна войната и нейните последствия от различен ъгъл.

I became a witness with a choice:

Превърнах се в свидетел с избор:

to run away or stand still.

да избягам или да застана неподвижно.

Thank you.

Благодаря ви!

(Applause)

(Аплодисменти)