Monika Bulaj: The hidden light of Afghanistan

Translator: Mihail Stoychev Reviewer: Darina Stoyanova

My travels to Afghanistan

Пътуванията ми до Афганистан

began many, many years ago

започнаха преди много, много години

on the eastern border of my country,

от източната граница на страната, в която живея,

my homeland, Poland.

родината ми, Полша.

I was walking through the forests

Разхождах се през горите,

of my grandmother's tales.

за които баба ми ми беше разказвала.

A land where every field hides a grave,

Земя, в която всяко поле крие гроб,

where millions of people

където милиони хора

have been deported or killed

са били депортирани или убити

in the 20th century.

през 20ти век.

Behind the destruction,

Зад разрухата,

I found a soul of places.

намерих духа на места.

I met humble people.

Срещнах скромни хора.

I heard their prayer

Чух тяхната молитва

and ate their bread.

и ядох техния хляб.

Then I have been walking East for 20 years --

След това обходих Изтока в продължение на 20 години

from Eastern Europe to Central Asia --

от източна Европа до централна Азия,

through the Caucasus Mountains,

през Кавказките планини,

Middle East,

близкия Изток

North Africa,

северна Африка,

Russia.

Русия.

And I ever met more humble people.

И там срещнах дори по-скромни хора.

And I shared their bread and their prayer.

И споделях техния хляб и техните молитви.

This is why I went to Afghanistan.

Затова отидох в Афганистан.

One day, I crossed the bridge

Един ден, прекосих моста,

over the Oxus River.

през река Оксус.

I was alone on foot.

Бях сама и го прекосих пешком.

And the Afghan soldier was so surprised to see me

И Афганисатнският войник беше толкова изненадан да ме види,

that he forgot to stamp my passport.

че забрави да сложи печат в паспорта ми.

But he gave me a cup of tea.

Но той ми даде чаша чай.

And I understood

И аз разбрах,

that his surprise was my protection.

че неговата изненада беше моята протекция.

So I have been walking and traveling,

И така, аз крачех и пътувах,

by horses, by yak, by truck, by hitchhiking,

с коне, с якове, в камион и на стоп,

from Iran's border

от границата на Иран,

to the bottom, to the edge of the Wakhan Corridor.

до най-долу, до края на коридора Уакхан.

And in this way

И по този начин,

I could find noor, the hidden light of Afghanistan.

можах да намеря Ноор, скритата светлина на Афганистан.

My only weapon

Моето единствено оръжие,

was my notebook and my Leica.

беше тетрадката ми и моя фотоапарат Лейка.

I heard prayers of the Sufi --

Чух молитвите на Суфите -

humble Muslims,

скромни мюсулмани,

hated by the Taliban.

мразени от талибаните.

Hidden river,

Скрита река,

interconnected with the mysticism

свързана с мистицизма

from Gibraltar to India.

от Гибралтар до Индия.

The mosque where the respectful foreigner

Джамията, където уважаван чужденец,

is showered with blessings

е обсипан с благословии

and with tears,

и от сълзи

and welcomed as a gift.

и приет като подарък.

What do we know

Какво знаем

about the country and the people

за страната и за хората,

that we pretend to protect,

които, уж предпазваме,

about the villages

за селата,

where the only one medicine

където единственото лекарство

to kill the pain and to stop the hunger

да убием болката и да спрем глада

is opium?

е опиума?

These are opium-addicted people

Това са пристрастени към опиум хора

on the roofs of Kabul

на покривите на Кабул

10 years after the beginning of our war.

10 години след започването на нашата война.

These are the nomad girls

Това са момичета номади,

who became prostitutes for Afghan businessmen.

които проституират за Афганистански бизнесмен.

What do we know about the women

Какво знаем за жените

10 years after the war?

10 години след войната?

Clothed in this nylon bag,

Облечени в тази найлонова торба,

made in China,

произведена в Китай,

with the name of burqa.

под името бурка.

I saw one day,

Един ден видях,

the largest school in Afghanistan,

най-голямото училище в Афганистан,

a girls' school.

училище за девойки.

13,000 girls

13 000 момичета

studying here

учат там,

in the rooms underground,

в стаи под земята,

full of scorpions.

пълни със скорпиони.

And their love [for studying]

И тяхната любов ( към ученето )

was so big that I cried.

беше толкова силна, че заплаках.

What do we know

Какво знаем,

about the death threats by the Taliban

за смъртните заплахи на Талибаните

nailed on the doors

забивани с пирони на вратите,

of the people who dare to send their daughters to school as in Balkh?

на хората, които имат дързостта да изпратят дъщерите си на училище като в Балкх?

The region is not secure, but full of the Taliban,

Регионът не е сигурен, но пълен с Талибани

and they did it.

и въпреки това, те са дръзнали да изпратят дъщерите си на училище.

My aim is to give a voice

Целта ми е да дам глас,

to the silent people,

на безгласните,

to show the hidden lights

да покажа скритите светлини,

behind the curtain of the great game,

зад кулисите на тази страхотна игра,

the small worlds ignored by the media

малките светове игнорирани от медиите

and the prophets of a global conflict.

и на пророците на този глобален конфликт.

Thanks.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)