Tania Luna: How a penny made me feel like a millionaire

Translator: Ina Krasteva Reviewer: Anton Hikov

I'm five years old, and I am very proud.

Аз съм на пет и съм много гордa.

My father has just built the best outhouse

Татко току що е построил най-хубавата външна тоалетна

in our little village in Ukraine.

в нашето малко село в Украйна.

Inside, it's a smelly, gaping hole in the ground,

Вътре има една зейнала воняща дупка в земята,

but outside, it's pearly white formica

обаче отвън е покрита с перлено бели плочки

and it literally gleams in the sun.

и буквално блести на слънце.

This makes me feel so proud, so important,

Почувствах се толкова горда и важна, че

that I appoint myself the leader of my little group of friends

се самопровъзгласих за лидер на малката си група приятели

and I devise missions for us.

и измислях мисии за нас.

So we prowl from house to house

Дебнехме от къща на къща

looking for flies captured in spider webs

в търсене на мухи, попаднали в паяжини

and we set them free.

и ги освобождавахме.

Four years earlier, when I was one,

Четири години по-рано, когато бях на годинка,

after the Chernobyl accident,

след аварията в Чернобил,

the rain came down black,

започна да вали черен дъжд

and my sister's hair fell out in clumps,

и косата на сестра ми падаше на кичури.

and I spent nine months in the hospital.

Прекарах девет месеца в болница.

There were no visitors allowed,

Посещенията там не бяха разрешени, така че се

so my mother bribed a hospital worker.

наложи майка ми да подкупи една санитарка.

She acquired a nurse's uniform,

Тя й даде сестринска униформа и така мама

and she snuck in every night to sit by my side.

всяка вечер успяваше да се промъкне при мен.

Five years later, an unexpected silver lining.

И ето, пет години по-късно - светлина в тунела.

Thanks to Chernobyl, we get asylum in the U.S.

Благодарение на Чернобил получихме убежище в САЩ.

I am six years old, and I don't cry when we leave home

Аз вече съм на 6 и не плача, когато напускаме дома си,

and we come to America,

за да дойдем в Америка.

because I expect it to be a place filled with rare

Очаквам Америка да е място пълно с редки и прекрасни

and wonderful things like bananas and chocolate

неща като банани и шоколад

and Bazooka bubble gum,

и Базука дъвки.

Bazooka bubble gum with the little cartoon wrappers inside,

Базука дъвки с картинки вътре,

Bazooka that we'd get once a year in Ukraine

които получавахме веднъж годишно в Украйна

and we'd have to chew one piece for an entire week.

и трябваше да дъвчем по едно парченце цяла седмица.

So the first day we get to New York,

В първия ни ден в Ню Йорк

my grandmother and I find a penny

с баба ми намерихме една стотинка

in the floor of the homeless shelter that my family's staying in.

на пода на приюта за бездомни, където бяхме отседнали.

Only, we don't know that it's a homeless shelter.

Ние обаче не знаехме, че това всъщност е приют за бездомни.

We think that it's a hotel, a hotel with lots of rats.

Мислехме, че това е хотел, пълен с много плъхове.

So we find this penny kind of fossilized in the floor,

Когато намерихме стотинката, почти залепена за пода,

and we think that a very wealthy man must have left it there

си помислихме, че някой много богат човек трябва да я изпуснал там,

because regular people don't just lose money.

защото обикновените хора не изпускат пари просто така.

And I hold this penny in the palm of my hand,

Държах ръждясалата, лепкава монета

and it's sticky and rusty,

в дланта си

but it feels like I'm holding a fortune.

и имах чувството, че държа цяло състояние.

I decide that I'm going to get my very own piece

Реших, че ще си купя цяла дъвка

само за мен.

of Bazooka bubble gum.

And in that moment, I feel like a millionaire.

В този момент се чувствах като милионерка.

About a year later, I get to feel that way again

Около година по-късно отново се почувствах така,

когато намерихме торба с плюшени играчки захвърлена на боклука.

when we find a bag full of stuffed animals in the trash,

and suddenly I have more toys

Изведнъж имах повече играчки

than I've ever had in my whole life.

от когато и да било в живота си.

And again, I get that feeling when we get a knock

Имах същото чувство и когато се почука на

on the door of our apartment in Brooklyn,

вратата на апартамента ни в Бруклин веднъж.

and my sister and I find a deliveryman

Със сестра ми отворихме и видяхме доставчика на пица,

with a box of pizza that we didn't order.

с кутия пица, която не бяхме поръчвали.

So we take the pizza, our very first pizza,

Тогава ядохме пица за първи път в живота си

and we devour slice after slice

и й се наслаждавахме парче по парче.

as the deliveryman stands there and stares at us from the doorway.

Доставчикът стоеше там и се взираше в нас с почуда.

And he tells us to pay, but we don't speak English.

Каза ни, че трябва да платим, но ние не говорихме английски.

My mother comes out, and he asks her for money,

Майка ми излезе, той си поиска парите,

but she doesn't have enough.

а тя нямаше достатъчно.

She walks 50 blocks to and from work every day

Всеки ден ходеше пеша 50 пресечки до работа,

just to avoid spending money on bus fare.

само за да не дава пари за автобус.

Then our neighbor pops her head in,

Тогава съседката ни се показа на вратата,

and she turns red with rage when she realizes

и почервеня от яд, когато разбра,

that those immigrants from downstairs

че тези имигранти от долния етаж

have somehow gotten their hands on her pizza.

са се докосвали до нейната пица.

Everyone's upset.

Всички бяха разстроени.

But the pizza is delicious.

Но пицата беше вкусна.

It doesn't hit me until years later just how little we had.

Години наред не осъзнавах колко малко сме имали.

On our 10 year anniversary of being in the U.S.,

Решихме да отпразнуваме 10-годишния си юбилей от пристигането ни в Америка

we decided to celebrate by reserving a room

като резервираме стая в хотела,

at the hotel that we first stayed in when we got to the U.S.

в който бяхме първата ни вечер в САЩ.

The man at the front desk laughs, and he says,

Рецепционистът се засмя и каза:

"You can't reserve a room here. This is a homeless shelter."

"Не можете да резервирате стая тук. Това е приют за бездомни."

And we were shocked.

Бяхме шокирани.

My husband Brian was also homeless as a kid.

Съпругът ми Браян също е бил бездомен като дете.

His family lost everything, and at age 11,

Семейството му е загубило всичко, когато е бил на 11.

he had to live in motels with his dad,

Трябвало е да живее по мотели с баща си.

motels that would round up all of their food

Там са им взимали всичката храна и не са им я давали

and keep it hostage until they were able to pay the bill.

докато не си платят сметката за престоя.

And one time, when he finally got his box

Веднъж Браян получил кутия

of Frosted Flakes back, it was crawling with roaches.

мюсли, пълна с хлебарки.

But he did have one thing.

Но той си имал нещо.

He had this shoebox that he carried with him everywhere

Навсякъде със себе си носел кутия за обувки,

containing nine comic books,

пълна с девет комикса,

two G.I. Joes painted to look like Spider-Man

две книжки за G.I. Joes, нарисуван да изглежда като Спайдърмен

and five Gobots. And this was his treasure.

и пет робота Gobots. Това било неговото съкровище.

This was his own assembly of heroes

Неговата колекция от герои,

that kept him from drugs and gangs

които го държали надалеч от банди и наркотици и

and from giving up on his dreams.

които не му позволили да се откаже от мечтите си.

I'm going to tell you about one more

Ще ви разкажа за още един

formerly homeless member of our family.

бивш бездомник, член на нашето семейство

This is Scarlett.

Това е Скарлет.

Once upon a time, Scarlet was used as bait in dog fights.

Някога Скарлет била използвана като примамка в кучешки боеве.

She was tied up and thrown into the ring

Връзвали я и я хвърляли на ринга,

for other dogs to attack so they'd get more aggressive before the fight.

за да може другите кучета да се настървят преди същинските боеве.

And now, these days, she eats organic food

Сега тя се храни с био храни,

and she sleeps on an orthopedic bed with her name on it,

спи на ортопедично легло, на което е изписано името й.

but when we pour water for her in her bowl,

А когато наливаме вода в купичката й,

she still looks up and she wags her tail in gratitude.

тя все още поглежда нагоре към нас и маха с опашка в знак на благодарност.

Sometimes Brian and I walk through the park with Scarlett,

Понякога с Браян я разхождаме в парка,

and she rolls through the grass,

тя се рови в тревата,

and we just look at her

а ние просто я наблюдаваме.

and then we look at each other

После се споглеждаме

and we feel gratitude.

и чувстваме благодарност.

We forget about all of our new middle-class frustrations

Забравяме за всичките си проблеми като нови представители на средната класа,

and disappointments,

за всичките си разочарования

and we feel like millionaires.

и се чувстваме като милионери.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)