The danger of silence | Clint Smith | TED

Translator: Greta Todorova Reviewer: Anton Hikov

Dr. Martin Luther King, Jr.,

Др. Мартин Лутър Кинг Джуниър,

in a 1968 speech where he reflects upon the Civil Rights Movement,

в реч от 1968, в която разглежда движението за граждански права,

states, "In the end,

казва, " Накрая,

we will remember not the words of our enemies

няма да си спомняме думите на враговете си,

but the silence of our friends."

а мълчанието на приятелите."

As a teacher, I've internalized this message.

Като учител, съм приел това послание като свое.

Every day, all around us,

Всеки ден, навсякъде около нас,

we see the consequences of silence

виждаме как последиците от мълчанието

manifest themselves in the form of discrimination,

се изразяват под формата на дискриминация,

violence, genocide and war.

насилие, геноцид и война.

In the classroom, I challenge my students

В класната стая, предизвиквам учениците си

to explore the silences in their own lives

да изследват мълчанието в техния живот

through poetry.

чрез поезия.

We work together to fill those spaces,

Работим заедно за да запълним тези празни пространства,

to recognize them, to name them,

да ги разпознаем, да ги назовем,

to understand that they don't have to be sources of shame.

да разберем, че те не трябва да са източник на срам.

In an effort to create a culture within my classroom

В опита си да създам атмосфера в класната стая,

where students feel safe sharing the intimacies

където учениците да не се срамуват да споделят интимностите

of their own silences,

на тяхното собствено мълчание,

I have four core principles posted on the board

аз имам четири главни принципа написани на дъската,

that sits in the front of my class,

която е поставена пред класа,

which every student signs at the beginning of the year:

които всеки ученик подписва в началото на годината:

read critically, write consciously,

чети критично, пиши преднамерено,

speak clearly, tell your truth.

говори ясно, разкажи своята истина.

And I find myself thinking a lot about that last point,

Често се замислям за последното,

tell your truth.

разкажи своята истина.

And I realized that

И осъзнах, че

if I was going to ask my students to speak up,

ако ще изисквам от учениците си да се изкажат,

I was going to have to tell my truth

аз трябваше да разкажа моята истина

and be honest with them about the times

и да съм честен с тях за пътите

where I failed to do so.

в които не съм успявал да го направя.

So I tell them that growing up,

За това им разказах, че израстването

as a kid in a Catholic family in New Orleans,

като дете в католическо семейство в Ню Орлеанс,

during Lent I was always taught

по време на Великите Пости винаги са ме учили,

that the most meaningful thing one could do

че най-смисленото нещо, което някой може да направи,

was to give something up,

е да се откаже от нещо,

sacrifice something you typically indulge in

да жертва нещо на което по принцип се наслаждава,

to prove to God you understand his sanctity.

за да докаже на Господ, че разбира неговата святост.

I've given up soda, McDonald's, French fries,

Отказвал съм се от сода, МакДоналдс, пържени картофки,

French kisses, and everything in between.

френски целувки, и още много.

But one year, I gave up speaking.

Една година, обаче, се отказах от говоренето.

I figured the most valuable thing I could sacrifice

Реших, че най-ценното, което мога да пожертвам,

was my own voice, but it was like I hadn't realized

е собственият ми глас, но сякаш не бях осъзнал,

that I had given that up a long time ago.

че се бях отказал от това много отдавна.

I spent so much of my life

Прекарал съм такава голяма част от живота си

telling people the things they wanted to hear

казвайки на хората нещата, които искат да чуят,

instead of the things they needed to,

вместо това което имаха нужда да чуят,

told myself I wasn't meant to be anyone's conscience

казвах си, че не е моя работа да съм нечия съвест,

because I still had to figure out being my own,

защото все още трябваше да се науча да бъда своята собствена,

so sometimes I just wouldn't say anything,

за това понякога не казвах нищо,

appeasing ignorance with my silence,

помирявайки се с невежеството, чрез мълчанието си,

unaware that validation doesn't need words

несъзнавайки, че потвърждението не се нуждае от думи

to endorse its existence.

за да подвърди съществуването си.

When Christian was beat up for being gay,

Когато Кристиян беше пребит за това че е гей,

I put my hands in my pocket

аз бръкнах в джобовете си

and walked with my head down as if I didn't even notice.

и отминах с наведена глава, все едно не забелязвах.

I couldn't use my locker for weeks because the bolt on the lock

Не можех да използвам шкафчето си с седмици, защото резето на ключалката

reminded me of the one I had put on my lips

ми напомняше за това което бях поставил на устните си,

when the homeless man on the corner

когато бездомният мъж на ъгъла

looked at me with eyes up merely searching

ме погледна в очите просто търсейки

for an affirmation that he was worth seeing.

потвърждение че си заслужава да бъде видян.

I was more concerned with touching the screen on my Apple

Бях по-заинтересован от докосването на екрана на моя Ейпъл (Ябълка),

than actually feeding him one.

от колкото да му дам една.

When the woman at the fundraising gala

Когато жената от благотворителното тържество

said "I'm so proud of you.

каза "Гордея се с теб.

It must be so hard teaching those poor, unintelligent kids,"

Сигурно е много трудно да обучаваш онези бедни, неинтелигентни деца,"

I bit my lip, because apparently we needed her money

прехапах устни, защото очевидно се нуждаехме от парите й

more than my students needed their dignity.

повече от колкото учениците ми се нуждаеха от достойнството си.

We spend so much time

Прекарваме толкова много време

listening to the things people are saying

слушайки нещата, които другите казват,

that we rarely pay attention to the things they don't.

че рядко обръщаме внимание на тези, които не казват.

Silence is the residue of fear.

Мълчанието е утайката на страха.

It is feeling your flaws

То е да усещаш как собствените ти недостатъци

gut-wrench guillotine your tongue.

връзват на възел езика ти.

It is the air retreating from your chest

То е като въздухът да се оттегли от гърдите ти,

because it doesn't feel safe in your lungs.

защото не се чувства в безопасност в белите дробове.

Silence is Rwandan genocide. Silence is Katrina.

Мълчанието е геноцидът в Руанда. Мълчанието е Катрина.

It is what you hear when there aren't enough body bags left.

То е това което чуваш когато са свършили чувалите за трупове.

It is the sound after the noose is already tied.

То е звукът след като примката вече е вързана.

It is charring. It is chains. It is privilege. It is pain.

То е овъгляване. То е вериги. То е привилегия. То е болка.

There is no time to pick your battles

Няма време да избираш битките си,

when your battles have already picked you.

когато битките ти вече са те избрали.

I will not let silence wrap itself around my indecision.

Няма да позволя мълчанието да се увие около моята нерешителност.

I will tell Christian that he is a lion,

Ще кажа на Кристиян че е лъв,

a sanctuary of bravery and brilliance.

светилище на смелост и брилянтност.

I will ask that homeless man what his name is

Ще попитам бездомният мъж как се казва

and how his day was, because sometimes

и как му е минал деня, защото понякога

all people want to be is human.

всичко което хората искат е да бъдат човечни.

I will tell that woman that my students can talk about

Ще кажа на онази жена, че учениците ми могат да говорят за

transcendentalism like their last name was Thoreau,

трансцедентална философия, сякаш последното им име е Торо,

and just because you watched one episode of "The Wire"

и само защото сте гледали един епизод на "Наркомрежа"

doesn't mean you know anything about my kids.

не означава, че знаете нещо за учениците ми.

So this year,

За това тази година,

instead of giving something up,

вместо да се лиша от нещо,

I will live every day as if there were a microphone

ще живея всеки ден така все едно има микрофон

tucked under my tongue,

сложен под езика ми

a stage on the underside of my inhibition.

и сцена на обратната страна на задръжките ми.

Because who has to have a soapbox

Защото на кого му трябва импровизирана трибуна,

when all you've ever needed is your voice?

когато единственото което ви трябва е гласът ви?

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)