JD Schramm: Break the silence for suicide survivors

Translator: Anton Hikov Reviewer: Darina Stoyanova

From all outward appearances,

Погледнато отвън,

John had everything going for him.

на Джон всичко му вървеше.

He had just signed the contract

Току-що беше подписал договор

to sell his New York apartment

за продажбата на своя апартамент в Ню Йорк,

at a six-figure profit,

с шест цифрена печалба,

and he'd only owned it for five years.

а той го притежаваше само от пет години.

The school where he graduated from with his master's

Университетът, който беше завършил с магистратура,

had just offered him a teaching appointment,

му беше предложил учителска позиция,

which meant not only a salary,

което означаваше, не само заплата,

but benefits for the first time in ages.

но и осигуровки, за първи път от векове.

And yet, despite everything going really well for John,

И все пак, въпреки всички невероятно добри неща за Джон,

he was struggling,

той се бореше,

fighting addiction and a gripping depression.

бореше се с пристрастяването и завладяващата депресия.

On the night of June 11th, 2003,

В нощта на 11-ти юни 2003 година,

he climbed up to the edge

той се изкачи до ръба

of the fence on the Manhattan Bridge

на перилата на моста Манхатън

and he leaped to the treacherous waters below.

и скочи в коварната вода долу.

Remarkably --

Забележително --

no, miraculously --

не, като по чудо --

he lived.

той оцеля.

The fall shattered his right arm,

При падането счупи дясната си ръка,

broke every rib that he had,

счупи всяко ребро, което имаше,

punctured his lung,

прободе белия си дроб,

and he drifted in and out of consciousness

и влизаше и излизаше от съзнание,

as he drifted down the East River,

докато се носеше надолу по Ийст Ривър,

under the Brooklyn Bridge

под Бруклинския мост

and out into the pathway of the Staten Island Ferry,

и по маршрута на ферибота Стейтън Айлънд,

where passengers on the ferry

където пътниците на ферибота

heard his cries of pain,

дочуха виковете му заради болката,

contacted the boat's captain

свързаха се с капитана на лодката,

who contacted the Coast Guard

който се свързва с бреговата охрана,

who fished him out of the East River

които го извадиха от Ийст Ривър

and took him to Bellevue Hospital.

и го отведоха в болницата Белвю.

And that's actually where our story begins.

И това е момента всъщност, от който нашата история започва.

Because once John committed himself

Защото веднъж щом Джон се ангажира

to putting his life back together --

с това да подреди обратно живота си --

first physically, then emotionally,

първо физически, после емоционално,

and then spiritually --

а след това духовно --

he found that there were very few resources available

той установи, че имаше много малко достъпни ресурси,

to someone who has attempted to end their life

за някой, който се беше опитал да сложи край на живота си,

in the way that he did.

по начина, по който той го беше направил.

Research shows

Изследванията показват,

that 19 out of 20 people

че 19 от 20 души,

who attempt suicide

които се опитват да се самоубият,

will fail.

се провалят.

But the people who fail

Но хората, които се провалят

are 37 times more likely to succeed

са 37 пъти по-склонни да успеят

the second time.

втория път.

This truly is

Това наистина е

an at-risk population

една от уязвимите групи от населението,

with very few resources to support them.

с много малко ресурси, за да ги подкрепят.

And what happens

И това, което се случва,

when people try to assemble themselves back into life,

когато хората се опитват да се съберат отново в живота,

because of our taboos around suicide,

заради нашите табута около самоубийството,

we're not sure what to say,

ние не знаем какво да кажем,

and so quite often we say nothing.

и така доста често не казваме нищо.

And that furthers the isolation

И това задълбочава изолацията,

that people like John found themselves in.

в която хора като Джон се озовават.

I know John's story very well

Знам историята на Джон много добре,

because I'm John.

защото аз съм Джон.

And this is, today,

И това е, днес,

the first time in any sort of public setting

първия път в обществена среда,

I've ever acknowledged

когато си признавам

the journey that I have been on.

за пътуването, на което бях.

But after having lost a beloved teacher in 2006

Но след като загубих любим учител през 2006 година,

and a good friend last year to suicide,

и добър приятел миналата година, заради самоубийство,

and sitting last year at TEDActive,

и след като седях миналата година на TEDActive,

I knew that I needed to step out of my silence

знаех, че трябваше да наруша своето мълчание

and past my taboos

и да преодолея табутата,

to talk about an idea worth spreading --

и да говоря за идея, която си струва да бъде разпространена --

and that is that people

и това е, че хората,

who have made the difficult choice

които са направили трудния избор

to come back to life

да се върнат обратно към живота,

need more resources and need our help.

се нуждаят от повече средства и се нуждаят от нашата помощ.

As the Trevor Project says, it gets better.

Както Проекта Тревър казва, става все по-добре.

It gets way better.

Става много по-добре.

And I'm choosing to come out

И аз избрах да изляза наяве,

of a totally different kind of closet today

с нещо напълно различно днес,

to encourage you, to urge you,

да ви насърча, да ви приканя,

that if you are someone

ако сте човек,

who has contemplated or attempted suicide,

който е обмислял, или е опитал самоубийство,

or you know somebody who has,

или познавате някой, който го е направил,

talk about it; get help.

да разкажете за това, да получите помощ.

It's a conversation worth having

Това е разговор, който си заслужава да се проведе,

and an idea worth spreading.

и идея, която си струва да се разпространи.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскане)