If I should have a daughter ... | Sarah Kay

Translator: Vesselina Dobrinova Reviewer: Anton Hikov

Ако имам дъщеря,

If I should have a daughter,

instead of "Mom,"

вместо мама,

she's going to call me "Point B,"

ще ме нарича точка В,

защото така ще знае, че каквото и да се случи,

because that way she knows that no matter what happens,

at least she can always find her way to me.

поне винаги ще може да намери пътя си до мен.

And I'm going to paint solar systems on the backs of her hands

И ще нарисувам Слънчеви системи на дланите й,

така че да трябва да изучи цялата Вселена,

so she has to learn the entire universe

before she can say, "Oh, I know that like the back of my hand."

преди да каже, "О, това го познавам като дланта си."

And she's going to learn

И тя ще научи,

that this life will hit you hard in the face,

че животът ще те удря силно по лицето,

wait for you to get back up just so it can kick you in the stomach.

ще те чака да се изправиш, само за да те ритне в корема.

But getting the wind knocked out of you

Но и че само като си изгубиш дъха

is the only way to remind your lungs

можеш да напомниш на белите си дробове

how much they like the taste of air.

колко много обичат вкуса на въздуха.

Има болка,

There is hurt, here,

that cannot be fixed by Band-Aids or poetry.

която не може да бъде спряна с левкопласт и поезия.

So the first time she realizes that Wonder Woman isn't coming,

Така че първият път, когато осъзнае,

че Супержената няма да дойде,

I'll make sure she knows

ще се уверя, че знае,

she doesn't have to wear the cape all by herself,

че няма нужда да носи това наметало сама.

because no matter how wide you stretch your fingers,

Защото независимо колко широко разпериш пръстите си,

your hands will always be too small

ръцете ти винаги ще са прекалено малки,

to catch all the pain you want to heal.

за да хванат всичката болка, която искаш да излекуваш.

Believe me, I've tried.

Повярвайте ми, пробвала съм.

"And, baby," I'll tell her,

"И миличка," ще й кажа,

don't keep your nose up in the air like that.

не си вири носа така.

I know that trick; I've done it a million times.

Знам го този номер, правила съм го милиони пъти.

You're just smelling for smoke

Просто душиш за пушек,

so you can follow the trail back to a burning house,

за да проследиш миризмата до горящата къща,

so you can find the boy who lost everything in the fire

за да намериш там момчето, което е изгубило всичко в огъня

to see if you can save him.

и да опиташ да го спасиш.

Or else find the boy who lit the fire in the first place,

Или да намериш момчето, което е запалило огъня

to see if you can change him.

и да опиташ да го промениш."

But I know she will anyway,

Но знам, че тя ще го направи така или иначе,

so instead I'll always keep an extra supply

затова винаги ще имам голямо количество

of chocolate and rain boots nearby,

шоколад и ботуши за дъжд под ръка,

because there is no heartbreak that chocolate can't fix.

защото няма мъка, която шоколадът да не може да оправи.

Okay, there's a few that chocolate can't fix.

Добре, има някои мъки, които шоколадът не може да оправи.

But that's what the rain boots are for,

Но за това са ботушите за дъжд.

because rain will wash away everything, if you let it.

Защото дъждът ще отмие всичко, ако му позволиш.

I want her to look at the world

Искам тя да гледа света

through the underside of a glass-bottom boat,

през долната част на лодка със стъклено дъно,

to look through a microscope

да гледа през микроскоп

at the galaxies that exist

галактиките, които съществуват

on the pinpoint of a human mind,

на главичката на топлийка от човешкия ум,

because that's the way my mom taught me.

защото така ме научи моята майка.

That there'll be days like this.

Че ще има такива дни.

(Singing) There'll be days like this, my momma said.

♫ Ще има такива дни, каза мама. ♫

When you open your hands to catch

Когато отваряш ръцете си да хванеш

and wind up with only blisters and bruises;

но получаваш само мазоли и синки;

when you step out of the phone booth and try to fly

когато излизаш от телефонната кабинка и искаш да летиш,

and the very people you want to save

но точно хората, които искаш да спасиш,

are the ones standing on your cape;

са стъпили на наметалото ти;

when your boots will fill with rain,

когато ботушите ти се пълнят с дъжд,

and you'll be up to your knees in disappointment.

и се озоваваш до колене в разочарования.

And those are the very days you have all the more reason to say thank you.

И точно това са дните, в които имаш най-добра причина да кажеш благодаря.

Because there's nothing more beautiful

Защото няма нищо по-красиво

than the way the ocean refuses to stop kissing the shoreline,

от начинът, по който океанът отказва да спре да целува брега,

no matter how many times it's sent away.

независимо колко пъти се отдръпва.

You will put the wind in win some, lose some.

Ти ще сложиш вятъра в печелиш нещо, губиш нещо,

You will put the star in starting over, and over.

Ти ще сложиш звездата

в започването отново и отново.

And no matter how many land mines erupt in a minute,

И независимо колко мини избухват на минута,

be sure your mind lands

важното е мислите ти да се приземяват

on the beauty of this funny place called life.

на красотата в това странно място, наречено живот.

And yes, on a scale from one to over-trusting,

И да, на скалата от едно до прекалено доверчива,

I am pretty damn naive.

аз съм си доста наивна.

But I want her to know that this world is made out of sugar.

Но искам тя да знае, че този свят е направен от захар.

It can crumble so easily,

Той може много лесно да рухне,

but don't be afraid to stick your tongue out and taste it.

но не се бой да си изплезиш езика и да почувстваш вкуса му.

"Baby," I'll tell her, "remember, your momma is a worrier,

"Миличка," ще й кажа, "помни, че майка ти вечно се безпокои,

and your poppa is a warrior,

а баща ти е боец,

and you are the girl with small hands and big eyes

а ти си момиченцето с малки ръце и големи очи,

who never stops asking for more."

което никога не спира да иска още."

Remember that good things come in threes

Помни, че хубавите неща идват в комплет от три,

and so do bad things.

както и лошите неща.

Always apologize when you've done something wrong,

И винаги се извинявай, когато си направила нещо неправилно.

Но никога не се извинявай

but don't you ever apologize

за начинът, по който очите ти отказват да спрат да блестят.

for the way your eyes refuse to stop shining.

Your voice is small, but don't ever stop singing.

Гласът ти е слаб, но никога не спирай да пееш.

And when they finally hand you heartache,

И когато накрая ти дадат мъка,

when they slip war and hatred under your door

когато наврат война и омраза под вратата ти

and offer you handouts on street-corners

и ти предложат брошура на ъгъла на улицата

of cynicism and defeat,

за цинизъм и поражение,

you tell them that they really ought to meet your mother.

кажи им, че наистина трябва да се запознаят с майка ти.

(Applause)

Thank you. Thank you.

Благодаря ви. Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскане)

Благодаря ви.

Thank you.

(Applause)

(Ръкопляскане)

Thanks.

Благодаря.

(Applause)

(Ръкопляскане)

Благодаря ви.

Thank you.

(Applause)

(Ръкопляскане)

All right, so I want you to take a moment,

Добре, искам да отделим един момент

and I want you to think of three things that you know to be true.

и искам да намислите три неща,

които смятате за истина.

They can be about whatever you want --

Могат да бъдат за каквото си поискате --

technology, entertainment, design,

технологии, забавления, дизайн,

your family, what you had for breakfast.

семейството ви, какво сте закусили.

The only rule is don't think too hard.

Единственото правило е да не се замисляте твърде много.

Okay, ready? Go.

Така, готови? Старт.

Okay.

Окей.

So here are three things I know to be true.

Ето три неща, в които аз вярвам.

I know that Jean-Luc Godard was right when he said that,

Знам, че Жан-Лук Годарт е бил прав,

когато е казал, "добрата история

"A good story has a beginning, a middle and an end,

има начало, среда и край,

although not necessarily in that order."

но не непременно в този ред."

I know that I'm incredibly nervous and excited to be up here,

Знам, че съм невероятно нервна и развълнувана от тази сцена,

which is greatly inhibiting my ability to keep it cool.

което силно намалява способността ми да запазя увереност.

(Смях)

(Laughter)

And I know

И знам също,

that I have been waiting all week to tell this joke.

че чакам цяла седмица, за да ви кажа тази шега.

(Смях)

(Laughter)

Защо поканили плашилото на TED?

Why was the scarecrow invited to TED?

Защото изпъквало в полето си на работа.

Because he was out standing in his field.

(Смях)

(Laughter)

I'm sorry.

Съжалявам.

Okay, so these are three things I know to be true.

Окей, значи това са три от нещата, които съм сигурна, че са верни.

But there are plenty of things I have trouble understanding.

Но има много неща, които ми е трудно да разбера.

So I write poems to figure things out.

Затова пиша поезия, за да ги разбера.

Sometimes the only way I know how to work through something

Понякога единственият начин, който ми е известен да преодолея нещо е

като напиша стихотворение.

is by writing a poem.

Sometimes I get to the end of the poem,

И понякога стигам до края на стихотворението

look back and go, "Oh, that's what this is all about,"

и поглеждам назад и си казвам, "А, ето каква била работата."

А друг път стигам до края на стихотворението

and sometimes I get to the end of the poem

и не съм разрешила нищо,

and haven't solved anything,

but at least I have a new poem out of it.

но поне ми остава стихотворението.

Spoken-word poetry is the art of performance poetry.

Устната поезия е изкуството на представянето на стихотворения на живо.

I tell people it involves creating poetry

Казвам на хората, че това е да създадеш поезия,

that doesn't just want to sit on paper,

която не иска просто да седи на хартията,

that something about it demands it be heard out loud

която съдържа нещо, което изисква тя да бъде четена на глас

or witnessed in person.

и видяна на живо.

When I was a freshman in high school,

Когато бях първа година в гимназията,

I was a live wire of nervous hormones.

изгарях от хормони.

And I was underdeveloped and over-excitable.

Бях недоразвита,

и превъзбудена.

And despite my fear

И въпреки страха ми

of ever being looked at for too long,

някой да не ме загледа прекалено дълго,

I was fascinated by the idea of spoken-word poetry.

бях омагьосана от идеята за устната поезия.

I felt that my two secret loves, poetry and theater,

Чувствах, че двете ми тайни любови, поезията и театърът,

са се събрали, родили са си детенце

had come together, had a baby,

и аз трябваше да се запозная с него.

a baby I needed to get to know.

Така реших да се пробвам.

So I decided to give it a try.

My first spoken-word poem,

Моето първо устно стихотворение,

packed with all the wisdom of a 14-year-old,

натоварено с всичката мъдрост на 14-годишните,

was about the injustice

беше за несправедливостта

of being seen as unfeminine.

да те разглеждат като неженствена.

The poem was very indignant,

Стихотворението беше изпълнено с негодувание

и особено преувеличено,

and mainly exaggerated,

but the only spoken-word poetry that I had seen up until that point

но единствената устна поезия, която бях виждала до този момент

was mainly indignant,

беше главно изпълнена с негодувание,

so I thought that's what was expected of me.

така че мислех, че това се очаква от мен.

The first time that I performed,

Първият път, когато се качих на сцената

the audience of teenagers hooted and hollered their sympathy,

публиката от тинейджъри свиркаше и крещеше в подкрепа,

and when I came off the stage, I was shaking.

когато слезнах от сцената, се тресях.

I felt this tap on my shoulder,

Почувствах, че някой ме потупа по рамото,

and I turned around to see

когато се обърнах, видях

this giant girl in a hoodie sweatshirt emerge from the crowd.

едно грамадно момиче с блуза с качулка да излиза от тълпата.

She was maybe eight feet tall

Беше може би два метра и петдесет,

and looked like she could beat me up with one hand,

и изглеждаше все едно може да ме пребие с една ръка,

but instead she just nodded at me and said,

но вместо това просто ми кимна

и каза, "Ей, наистина го почувствах. Благодаря ти."

"Hey, I really felt that. Thanks."

Тогава ме удари гръм.

And lightning struck.

Бях пристрастена.

I was hooked.

I discovered this bar on Manhattan's Lower East Side

Намерих един бар в Долен източен Манхатън,

в който всяка седмица се четеше поезия,

that hosted a weekly poetry open Mic,

and my bewildered, but supportive, parents took me

моите озадачени, но подкрепящи, родители ме заведоха

to soak in every ounce of spoken word that I could.

да попивам всяка унция от изговорените думи, която можех.

I was the youngest by at least a decade,

Бях най-младият посетител с поне десет години,

but somehow the poets at the Bowery Poetry Club

но някак поетите от Поетичен клуб "Бауъри"

didn't seem bothered by the 14-year-old wandering about.

не се притесняваха от 14-годишното момиче, което се мотае около тях --

In fact, they welcomed me.

всъщност, те ме приеха.

And it was here, listening to these poets share their stories,

И тук, докато слушах тези поети да споделят историите си,

аз научих, че устната поезия, няма нужда да е изпълнена с негодувание,

that I learned that spoken-word poetry didn't have to be indignant,

тя може да е забавна или болезнена,

it could be fun or painful

or serious or silly.

сериозна или глуповата.

The Bowery Poetry Club became my classroom and my home,

Поетичния клуб "Бауъри" стана моя класна стая и мой дом.

and the poets who performed

И поетите, които четяха там,

encouraged me to share my stories as well.

ме окуражаваха да споделям своите истории.

Never mind the fact that I was 14.

Какво като съм на 14 --

They told me, "Write about being 14."

казаха ми, "Пиши за живота на 14."

So I did and stood amazed every week

Така и направих и всяка седмица се смайвах,

когато тези блестящи, порастнали поети

when these brilliant, grown-up poets

laughed with me and groaned their sympathy

се смееха с мен и охкаха в знак на съчувствие

and clapped and told me, "Hey, I really felt that too."

и ръкопляскаха и ми казвахa, "Ей, наистина го почувствах."

Now I can divide my spoken-word journey

Сега мога да разделя пътешествието си с изговорените думи

into three steps.

на три стъпки.

Step one was the moment I said,

Първата стъпка беше моментът, в който казах

"I can. I can do this."

"Мога. Мога да го направя."

And that was thanks to a girl in a hoodie.

И това беше благодарение на момиче с блуза с качулка.

Step two was the moment I said,

Втората стъпка беше моментът, когато казах,

"I will. I will continue.

"Ще го направя. Ще продължа.

I love spoken word. I will keep coming back week after week."

Обичам устната реч. Ще продължавам да идвам седмица след седмица."

And step three began

Третата стъпка започна, когато разбрах,

when I realized I didn't have to write indignant poems,

че няма нужда да пиша стихотворения, изпълнени с негодувание,

ако аз не съм такава.

if that's not what I was.

There were things that were specific to me,

Имаше неща, които бяха специфични за мен

and the more that I focused on those things,

и колкото повече се съсредоточавах върху тях,

the weirder my poetry got,

толкова по-странна ставаше поезията ми,

but the more that it felt like mine.

но толкова повече я чувствах своя.

It's not just the adage "Write what you know."

Не става дума само за поговорката "пиши каквото знаеш,"

It's about gathering up all of the knowledge and experience

става дума за събирането на всичкото знание и опит,

you've collected up to now

което си събрал досега,

to help you dive into the things you don't know.

за да ти помогне да се гмурнеш в нещата, които не знаеш.

I use poetry to help me work through what I don't understand,

Аз използвам поезията да ми помогне да преодолея нещата, които не разбирам,

но подхождам към всяко стихотворение

but I show up to each new poem

с раница пълна с

with a backpack full of everywhere else that I've been.

всички места, които съм посетила.

When I got to university, I met a fellow poet

Когато отидох в университета се запознах с колега поет,

who shared my belief in the magic of spoken-word poetry.

който споделя моята вяра в магията на устната поезия.

And actually, Phil Kaye and I

И всъщност, Фил Кей и аз

случайно споделяме фамилното си име.

coincidentally also share the same last name.

When I was in high school I had created Project V.O.I.C.E.

В гимназията бях поставила началото на VOICE

as a way to encourage my friends to do spoken word with me.

като начин да окуража приятелите си да правим заедно устна поезия.

But Phil and I decided to reinvent Project V.O.I.C.E.,

Но с Фил решихме да прекроим проекта,

this time changing the mission

като променихме мисията

to using spoken-word poetry as a way to entertain,

да използваме устната поезия като начин да забавляваме,

educate and inspire.

образоваме и вдъхновяваме.

We stayed full-time students, but in between we traveled,

Продължихме да учим редовно, но между другото пътувахме,

performing and teaching

четяхме и преподавахме

nine-year-olds to MFA candidates,

от 9-годишни до кандидати за магистърска степен,

from California to Indiana to India

от Калифорния до Индиана до Индия,

to a public high school just up the street from campus.

до общински училища на улицата на общежитието ни.

And we saw over and over

И видяхме отново и отново

the way that spoken-word poetry

как устната поезия

cracks open locks.

отключва врати.

But it turns out sometimes, poetry can be really scary.

Но се оказва, че понякога

поезията може да е наистина страшна.

Оказва се, че понякога,

Turns out sometimes,

you have to trick teenagers into writing poetry.

трябва да подмамиш тинейджърите да пишат поезия.

So I came up with lists. Everyone can write lists.

И така започнах да правя списъци. Всеки може да пише списъци.

And the first list that I assign

И първият списък, който възлагам е

is "10 Things I Know to be True."

"10 неща, които знам, че са истина."

И това което се случва, това което и вие бихте открили,

And here's what happens, you would discover it too

if we all started sharing our lists out loud.

ако всички започнехме да си споделяме списъците на глас.

At a certain point, you would realize that someone has the exact same thing,

В един момент осъзнаваш,

че някой има абсолютно същото нещо,

or one thing very similar,

или нещо много подобно

to something on your list.

на нещо от твоя списък.

And then someone else

Освен това някой друг

has something the complete opposite of yours.

има нещо, което е абсолютната противоположност на твоето.

Third, someone has something you've never even heard of before.

И трето, някой има нещо, за което дори не си чувал преди.

Fourth, someone has something you thought you knew everything about,

Четвърто, някой има нещо, за което си мислел, че знаеш всичко,

but they're introducing a new angle of looking at it.

но предлага нова гледна точка.

And I tell people that this is where great stories start from --

Казвам на хората, че така започват хубавите истории --

these four intersections

на тези четири кръстовища

of what you're passionate about

на нещата, на които държите

and what others might be invested in.

и нещата на които другите държат.

And most people respond really well to this exercise.

И повечето хора реагират много добре на това упражнение.

But one of my students, a freshman named Charlotte,

Но една от ученичките ми, първа година в гимназията, Шарлът,

was not convinced.

не беше убедена.

Charlotte was very good at writing lists, but she refused to write any poems.

Шарлот много я биваше да пише списъци, но отказваше да пише стихове.

"Miss," she'd say, "I'm just not interesting.

"Госпожице," казваше ми, "Просто не съм интересна.

I don't have anything interesting to say."

Нямам нищо интересно да кажа."

So I assigned her list after list,

Давах й да пише списък след списък,

and one day I assigned the list

и един ден възложих списък

"10 Things I Should Have Learned by Now."

"10 неща, които трябваше да съм научил досега."

Number three on Charlotte's list was,

Номер три на списъка на Шарлът беше,

"I should have learned not to crush on guys

"Трябваше да се науча да не се увличам по мъже,

three times my age."

които са три пъти по-възрастни от мен."

I asked her what that meant,

Попитах я какво значи това,

and she said, "Miss, it's kind of a long story."

а тя каза, "Госпожице, това е дълга история."

And I said, "Charlotte, it sounds pretty interesting to me."

Аз й казах, "Шарлът, това ми звучи доста интересно."

And so she wrote her first poem,

И така тя написа първото си стихотворение,

a love poem unlike any I had ever heard before.

любовно стихотворение, каквото не бях чувала дотогава.

И то започва така,

And the poem began,

"Anderson Cooper is a gorgeous man."

"Андерсън Купър е страхотен мъж."

(Laughter)

(Смях)

"Видяхте ли го по 60 минути,

"Did you see him on 60 Minutes,

racing Michael Phelps in a pool --

как се състезава с Майкъл Фелпс в басейна --

nothing but swim trunks on --

само по бански костюм --

diving in the water, determined to beat this swimming champion?

скачащ във водата, решен да победи този шампион по плуване?

След състезанието стръска мократа си бяла като облак коса

After the race, he tossed his wet, cloud-white hair

and said, 'You're a god.'

и каза, 'Ти си бог."

No, Anderson, you're the god."

Не, Андерсън, ти си богът."

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Ръкопляскане)

Now, I know that the number one rule to being cool

Знам че първото правило на готините хора е

да изглеждаш хладнокръвно,

is to seem unfazed,

to never admit that anything scares you

никога да не признаваш че нещо може да те уплаши,

да те впечатли или да те развълнува.

or impresses you or excites you.

Somebody once told me

Някой веднъж ми каза, че е

it's like walking through life like this.

като да ходиш през живота ето така.

You protect yourself

Предпазваш се

from all the unexpected miseries or hurt that might show up.

от всичките невероятни нещастия или болки, с които ще се сблъскаш.

But I try to walk through life like this.

Но аз се опитвам да се движа през живота ето така.

And yes, that means catching all of those miseries and hurt,

И да, това значи, че хващам всичките тези нещастия и болки,

but it also means that when beautiful, amazing things

но освен това значи, че когато красиви, невероятни неща

просто падат от небето,

just fall out of the sky,

I'm ready to catch them.

аз съм готова да ги уловя.

I use spoken word to help my students

Използвам устната реч, за да помогна на учениците си

rediscover wonder,

да преоценят гледната си точка,

to fight their instincts to be cool and unfazed

да преборят инстинкта си да бъдат хладни и резервирани и,

and, instead, actively pursue being engaged with what goes on around them,

вместо това, активно да се стремят да участват в нещата, които се случват около тях,

so that they can reinterpret and create something from it.

за да могат да ги преинтерпретират и да сътворят нещо от тях.

It's not that I think that spoken-word poetry

Не че твърдя, че устаната поезия

е перфектното изкуство.

is the ideal art form.

I'm always trying to find the best way to tell each story.

Винаги се стремя да намеря най-добрия начин да разкажа всяка история.

I write musicals; I make short films alongside my poems.

Пиша мюзикъли, правя късометражни филми, освен поезията.

But I teach spoken-word poetry

Но преподавам устна поезия,

защото е леснодостъпна.

because it's accessible.

Не всеки може да чете ноти

Not everyone can read music or owns a camera,

или да притежава видеокамера,

but everyone can communicate in some way,

но всеки може да комуникира по някакъв начин,

and everyone has stories that the rest of us can learn from.

всеки има истории, от

които останалите от нас могат да научат нещо.

Plus, spoken-word poetry allows for immediate connection.

Освен това, устната поезия позволява моментална връзка.

Нерядко хората чувстват, че са сами,

It's not uncommon to feel like you're alone

че никой не ги разбира,

or that nobody understands you,

but spoken word teaches

но устната поезия ни учи,

that if you have the ability to express yourself

че ако можеш да изразиш чувствата и мислите си

and the courage to present those stories and opinions,

и имаш куража да представиш тези истории и мнения,

you could be rewarded

може да бъдеш възнаграден

with a room full of your peers,

със стая, пълна с хора като теб,

or your community, who will listen.

с твоята общност, които ще слушат.

And maybe even a giant girl in a hoodie

И може би дори грамадно момиче с блуза с качулка

who will connect with what you've shared.

ще почувства това, което си споделил.

And that is an amazing realization to have,

И това е невероятно осъзнаване,

especially when you're 14.

особено когато си на 14.

Plus, now with YouTube,

Освен това сега с YouTube,

that connection's not even limited to the room we're in.

тази връзка дори не е ограничена до стаята, в която се намираме.

I'm so lucky that there's this archive of performances

Толкова се радвам, че съществува този архив от четения,

които мога да споделям с учениците си.

that I can share with my students.

It allows for even more opportunities

Така вероятността да намерят

поет или стихотворение, което да им говори,

for them to find a poet or a poem that they connect to.

е още по-голяма.

Once you've figured this out,

Изкушаващо -- когато разбереш това --

it is tempting to keep writing the same poem,

изкушаващо е да продължаваш да пишеш същото стихотворение,

or keep telling the same story, over and over,

или да продължиш да разказваш една и съща история,

once you've figured out that it will gain you applause.

когато разбереш, че така ще получиш ръкопляскания.

It's not enough to just teach that you can express yourself.

Не е достатъчно да се преподава просто, че можеш да се самоизразиш;

You have to grow and explore

трябва да растеш и да изследваш

and take risks and challenge yourself.

да поемаш рискове и да се предизвикваш.

And that is step three:

И това е третата стъпка:

infusing the work you're doing

да изпълниш работата си

with the specific things that make you you,

със специфичните неща, които те правят теб,

even while those things are always changing.

въпреки факта, че тези неща непрекъснато се променят.

Because step three never ends.

Защото третата стъпка никога не свършва.

But you don't get to start on step three,

Но не можеш да стигнеш до третата стъпка,

until you take step one first:

преди да направиш първата: мога.

"I can."

Докато преподавам, пътувам доста,

I travel a lot while I'm teaching,

and I don't always get to watch all of my students reach their step three,

невинаги успявам да видя как учениците ми достигат до третата стъпка,

но с Шарлът извадих голям късмет,

but I was very lucky with Charlotte,

защото видях как се разви нейното пътешествие.

that I got to watch her journey unfold the way it did.

I watched her realize

Гледах как разбра,

that, by putting the things that she knows to be true into the work she's doing,

че като слага нещата, които вярва, че са истина, в работата си,

she can create poems that only Charlotte can write,

тя може да сътвори стихотворения, които само Шарлът може да напише --

about eyeballs and elevators and Dora the Explorer.

за очни ябълки и асансьори и Дора Изследователката.

And I'm trying to tell stories only I can tell --

И аз се опитвам да разказвам истории, които само аз мога да разкажа --

като тази.

like this story.

I spent a lot of time thinking about the best way to tell this story,

Дълго мислих кой е най-добрият начин да ви разкажа тази история,

and I wondered if the best way

чудих се дали най-добрият начин

was going to be a PowerPoint, a short film --

няма да е презентация или късометражен филм --

And where exactly was the beginning, the middle or the end?

и къде точно са началото, средата и краят?

I wondered whether I'd get to the end of this talk

И се чудех дали ще стигна до края на тази беседа

and finally have figured it all out, or not.

и най-накрая ще съм разбрала, или не.

And I always thought that my beginning was at the Bowery Poetry Club,

И все мислех, че началото е в Поетичния клуб "Бауъри",

но е възможно да е било много по-рано.

but it's possible that it was much earlier.

In preparing for TED,

Докато се подготвях за TED,

I discovered this diary page in an old journal.

открих една страница от стар дневник,

I think December 54th was probably supposed to be 24th.

мисля че 54-ти декември вероятно е трябвало да бъде 24-ти декември.

It's clear that when I was a child,

Ясно е, че когато съм била дете,

I definitely walked through life like this.

със сигурност съм ходила през живота ето така.

I think that we all did.

Мисля че всички сме били така.

I would like to help others rediscover that wonder --

Искам да помогна на другите да преоткрият това възхищение --

to want to engage with it, to want to learn,

да желаят да участват в него, да учат,

to want to share what they've learned,

да искат да споделят наученото,

what they've figured out to be true

това, което са открили че е истина

and what they're still figuring out.

и това, което още се мъчат да разберат.

So I'd like to close with this poem.

И така, бих искала да приключа с това стихотворение:

Когато бомбардирали Хирошима,

When they bombed Hiroshima,

the explosion formed a mini-supernova,

експлозията сътворила една мини-супернова,

so every living animal, human or plant

така че всяко живо животно, човек или растение,

that received direct contact with the rays from that sun

което било в директен контакт със

лъчите на това слънце

was instantly turned to ash.

моментално се превърнало в пепел.

And what was left of the city soon followed.

Останалото от града скоро ги последвало.

The long-lasting damage of nuclear radiation

Дълготрайната вреда от ядрената радиация

caused an entire city and its population

превърнала цял град и неговото население

to turn into powder.

в пудра.

When I was born, my mom says I looked around the whole hospital room

Когато съм се родила, мама ми каза, че съм огледала цялата болнична стая

с ококорени очи, които казвали, "Това ли? Аз това съм го правила преди."

with a stare that said, "This? I've done this before."

She says I have old eyes.

Тя казва, че имам стари очи.

When my Grandpa Genji died, I was only five years old,

Когато дядо Генджи починал, съм била само на пет,

but I took my mom by the hand and told her,

но съм хванала мама за ръката и съм й казала,

"Don't worry, he'll come back as a baby."

"Не се притеснявай, той ще се върне като бебе."

And yet, for someone who's apparently done this already,

И въпреки това, за някой който явно го е правил и преди,

I still haven't figured anything out yet.

още нищо не съм разбрала.

My knees still buckle every time I get on a stage.

Коленете ми още поддават всеки път, когато се качвам на сцена.

My self-confidence can be measured out

Самоувреността ми може да бъде измерена

in teaspoons mixed into my poetry,

в чаените лъжички, разбъркани в поезията ми,

and it still always tastes funny in my mouth.

и продължава да има странен вкус в устата ми.

But in Hiroshima, some people were wiped clean away,

Но в Хирошима, някои хора били изтрити,

leaving only a wristwatch or a diary page.

оставяйки само ръчен часовник или страница от дневник.

So no matter that I have inhibitions to fill all my pockets,

Затова въпреки, че имам достатъчно задръжки да напълня всичките си джобове,

продължавам да се опитвам,

I keep trying,

hoping that one day I'll write a poem

надявайки се, че някой ден ще напиша стихотворение,

I can be proud to let sit in a museum exhibit

което ще се гордея да остане в музейна експозиция

as the only proof I existed.

като единственото доказателство, че съм съществувала.

Родителите ми ме нарекли Сара,

My parents named me Sarah, which is a biblical name.

което е библейско име.

In the original story, God told Sarah she could do something impossible, and --

В оригиналната исторя Господ казва на Сара, че тя може да направи нещо невъзможно

и тя се изсмяла,

she laughed,

because the first Sarah,

защото първата Сара

she didn't know what to do with impossible.

тя не знаела какво да прави с невъзможното.

And me?

Ами аз? Ами, и аз не знам,

Well, neither do I,

but I see the impossible every day.

но го виждам всеки ден.

Impossible is trying to connect in this world,

Невъзможното е да се опитваш да установиш връзка в този свят,

trying to hold onto others while things are blowing up around you,

да се опитваш да се държиш за другите, докато около вас неща се взривяват,

знаейки че докато ти говориш,

knowing that while you're speaking,

те не чакат просто реда си да приказват -- те те чуват.

they aren't just waiting for their turn to talk -- they hear you.

Те чувстват точно това, което чувстваш ти,

They feel exactly what you feel

at the same time that you feel it.

в същият момент, в който го чувстваш.

It's what I strive for every time I open my mouth --

Към това се стремя всеки път, когато отворя устата си --

that impossible connection.

тази невъзможна връзка.

There's this piece of wall in Hiroshima

Има едно парче стена в Хирошима,

that was completely burnt black by the radiation.

което било напълно почернено от радиацията.

But on the front step, a person who was sitting there

Но пред прага имало седнал човек,

blocked the rays from hitting the stone.

който блокирал лъчите пред камъка.

Единственото нещо, останало там

The only thing left now

is a permanent shadow of positive light.

е постоянна сянка от положителна светлина.

След атомната бомба,

After the A-bomb,

specialists said it would take 75 years

специалистите казали, че ще отнеме 75 години

for the radiation-damaged soil of Hiroshima City

преди в увредената от радиацията почва на Хирошима

to ever grow anything again.

отново да расте каквото и да е.

But that spring, there were new buds popping up from the earth.

Но на следващата пролет имало нови пъпки, които излезли от земята.

When I meet you, in that moment,

Когато те срещна, в този момент,

I'm no longer a part of your future.

вече не съм част от бъдещето ти.

I start quickly becoming part of your past.

Бързо започвам да се превръщам в част от миналото ти.

But in that instant, I get to share your present.

Но в този момент, имам възможност да споделям настоящето ти.

And you, you get to share mine.

А ти, ти можеш да споделяш моето.

And that is the greatest present of all.

И това е най-големият подарък.

So if you tell me I can do the impossible --

И ако ми кажеш, че мога да постигна невъзможното,

вероятно ще ти се изсмея.

I'll probably laugh at you.

I don't know if I can change the world yet,

Още не знам дали мога да променя света,

because I don't know that much about it --

защото не знам особено много за него --

and I don't know that much about reincarnation either,

и не знам особено много за прераждането,

но ако ме накараш да се смея достатъчно силно,

but if you make me laugh hard enough,

понякога забравям в кой век се намирам.

sometimes I forget what century I'm in.

This isn't my first time here. This isn't my last time here.

Това не е първият ми път тук. Това не е последният ми път тук.

Това не са последните думи, които ще споделя.

These aren't the last words I'll share.

But just in case, I'm trying my hardest

Но за всеки случай, давам всичко от себе си

to get it right this time around.

да го направя правилно този път.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскане)

Thank you.

(Applause)

Благодаря ви.

Thank you.

(Applause)

(Ръкопляскане)

Благодаря ви.

Thank you.

(Applause)

(Ръкопляскане)