Jane Fonda: Life's third act

Translator: Darina Stoyanova Reviewer: Ina Stoycheva

Имаше много революции

There have been many revolutions over the last century,

през миналия век,

but perhaps none as significant as the longevity revolution.

но може би никоя не беше така значителна,

като революцията за дълголетието.

We are living on average today 34 years longer

Днес живеем средно

34 години по-дълго, отколкото нашите прабаби и прадядовци.

than our great-grandparents did -- think about that.

Помислете за това.

That's an entire second adult lifetime

Това е един втори живот за възрастните хора,

that's been added to our lifespan.

който е бил добавен към нашия живот.

And yet, for the most part,

Въпреки това, в по-голямата си част,

our culture has not come to terms with what this means.

нашата култура не е осъзнала какво означава това.

We're still living with the old paradigm

Ние все още живеем със старата парадигма

of age as an arch.

за възрастта, като арка.

That's the metaphor, the old metaphor.

Това е метафора, стара метафора.

You're born, you peak at midlife

Вие сте родени, достигате върха в средна възраст

and decline into decrepitude.

и упадате в разнебитеност.

(Laughter)

(Смях)

Age as pathology.

Възрастта като патология.

Но много хора днес--

But many people today -- philosophers, artists, doctors, scientists --

философи, художници, лекари, учени--

are taking a new look at what I call "the third act" --

приемат нов поглед към това, което аз наричам третото действие,

последните три десетилетия от живота.

the last three decades of life.

They realize that this is actually a developmental stage of life

Те осъзнават, че това всъщност е етапа на развитие на живота

with its own significance,

със собственото си значение--

което е различно от средната възраст,

as different from midlife as adolescence is from childhood.

както юношеството се различава от детството.

And they are asking -- we should all be asking:

Те питат -- ние всички трябва да питаме--

Как използваме това време?

How do we use this time?

How do we live it successfully?

Как го живеем успешно?

What is the appropriate new metaphor for aging?

Коя е подходящата нова метафора

за стареене?

I've spent the last year researching and writing about this subject.

Прекарах последната година в изследване и писане по тази тема.

Открих,

And I have come to find that a more appropriate metaphor for aging

че по-подходяща метафора за стареене

is a staircase --

е стълбата--

възнесението на човешкия дух,

the upward ascension of the human spirit,

bringing us into wisdom, wholeness, and authenticity.

довеждащо ни в мъдрост, цялост

и автентичност.

Age not at all as pathology.

Не възрастта като патология;

възрастта като потенциал.

Age as potential.

And guess what?

И познайте какво?

This potential is not for the lucky few.

Този потенциал не е за малцина щастливци.

It turns out, most people over 50

Оказва се,

че повечето хора над 50 години

feel better, are less stressed, less hostile, less anxious.

се чувстват по-добре, по-малко са стресирани,

по-малко са враждебни, по-малко са загрижени.

Склонни сме да видим приликите,

We tend to see commonalities more than differences.

а не разликите.

Some of the studies even say we're happier.

Някои от изследванията дори казват,

че сме по-щастливи.

(Laughter)

This is not what I expected, trust me.

Това не е това, което очаквах, повярвайте ми.

Идвам от поредица много депресирани хора.

I come from a long line of depressives.

Като приближавах края на 40-те си години,

As I was approaching my late 40s,

когато се събуждах сутринта,

when I would wake up in the morning,

първите ми шест мисли всички бяха отрицателни.

my first six thoughts would all be negative.

Уплаших се.

And I got scared.

I thought, "Oh my gosh. I'm going to become a crotchety old lady."

Мислех си, о господи.

Ще се превърна в своенравна стара дама.

But now that I am actually smack-dab in the middle of my own third act,

Но сега, когато съм действително в средата на моя собствен трети акт,

Разбирам, че никога не съм била по-щастлива.

I realize I've never been happier.

Имам такова силно усещане за благополучие.

I have such a powerful feeling of well-being.

And I've discovered

И открих,

that when you're inside oldness,

че когато сте вътре в старостта,

as opposed to looking at it from the outside,

вместо да гледате старостта отвън,

страхът намалява.

fear subsides.

You realize you're still yourself --

Осъзнавате, че все още сте самите себе си--

maybe even more so.

може би дори още повече.

Picasso once said, "It takes a long time to become young."

Пикасо е казал: "Отнема много време да станеш млад."

(Laughter)

(Смях)

I don't want to romanticize aging.

Не искам да романтизирам стареенето.

Obviously, there's no guarantee

Очевидно няма гаранция,

that it can be a time of fruition and growth.

че то може да бъде време на сбъдване на желания и растеж.

Част от него е въпрос на късмет.

Some of it is a matter of luck.

Част от него очевидно, е генетично.

Some of it, obviously, is genetic.

One third of it, in fact, is genetic.

В действителност, една трета от него е генетично.

Нищо не можем да направим за това.

And there isn't much we can do about that.

But that means that two-thirds of how well we do in the third act,

Но това означава, че две-трети

от това, колко добре се справяме в третия акт,

можем да направим нещо за него.

we can do something about.

Ние ще обсъдим какво можем да направим,

We're going to discuss what we can do

to make these added years really successful,

за да направим тези добавени години наистина успешни

and use them to make a difference.

и да ги използваме, за да направим разлика.

Сега нека да ви кажа нещо за стълбата,

Now, let me say something about the staircase,

което може да изглежда като странна метафора за възрастни,

which may seem like an odd metaphor for seniors,

като се има предвид факта, че много от възрастните хора се затрудняват от изкачване на стълби.

given the fact that many seniors are challenged by stairs.

(Смях)

(Laughter)

Myself included.

В това число и аз.

Както може би знаете,

As you may know, the entire world operates on a universal law:

целият свят работи по универсален закон:

ентропия, втория закон на термодинамиката.

entropy, the second law of thermodynamics.

Entropy means that everything in the world -- everything --

Ентропия означава, че всичко в света, всичко,

is in a state of decline and decay --

е в състояние на упадък и разпад,

арката.

the arch.

There's only one exception to this universal law,

Има само едно изключение на този универсален закон,

и това е човешкия дух,

and that is the human spirit,

който може да продължи да се развива нагоре--

which can continue to evolve upwards, the staircase,

стълбата--

bringing us into wholeness, authenticity, and wisdom.

довеждайки ни в цялост,

автентичност и мъдрост.

And here's an example of what I mean.

Ето един пример за това, което искам да кажа.

Това възходящо възнесение

This upward ascension

може да се случи дори в лицето на екстремални физически предизвикателства.

can happen even in the face of extreme physical challenges.

About three years ago, I read an article in the New York Times.

Преди около три години

прочетох една статия в Ню Йорк Таймс.

Беше за мъж на име Нийл Селинджър--

It was about a man named Neil Selinger --

57 години, пенсиониран адвокат--

57 years old, a retired lawyer,

who had joined the writers' group at Sarah Lawrence,

който се присъединил към групата писатели на Сара Лорънс,

where he found his writer's voice.

където открива писателското си призвание.

Two years later,

Две години по-късно,

he was diagnosed with ALS, commonly known as Lou Gehrig's disease.

той е бил диагностициран с Амиотрофична Латерална Склероза (АЛС), известна като болестта на Лу Гериг.

Тя е ужасно заболяване. Фатално е.

It's a terrible disease. It's fatal.

It wastes the body, but the mind remains intact.

Тя изтощава тялото, но съзнанието остава непокътнато.

In this article, Mr. Selinger wrote the following

В тази статия г-н Селинджър пише следното,

описвайки какво се случва с него.

to describe what was happening to him.

Цитирам,

And I quote:

"As my muscles weakened,

"Когато мускулите ми отслабваха,

писането ми стана по-силно.

my writing became stronger.

As I slowly lost my speech,

Когато бавно губех речта си,

I gained my voice.

придобих гласа си.

As I diminished, I grew.

Както намалявах, аз израствах.

Когата губех толкова много,

As I lost so much,

аз започнах да намирам себе си."

I finally started to find myself."

За мен, Нийл Селинджър

Neil Selinger, to me,

is the embodiment of mounting the staircase

е олицетворение на изкачването на стълбата

в третия си акт.

in his third act.

Now we're all born with spirit, all of us,

Сега всички ние сме родени с дух, всички ние,

но понякога той се скрива

but sometimes it gets tamped down beneath the challenges of life,

под предизвикателствата на живота,

violence, abuse, neglect.

насилие, злоупотреба, липса на грижи.

Perhaps our parents suffered from depression.

Може би родителите ни са страдали от депресия.

Може би те не са били способни да ни обичат

Perhaps they weren't able to love us beyond how we performed in the world.

извън това как сме се справяли в живота си.

Може би все още страдаме

Perhaps we still suffer from a psychic pain, a wound.

от душевна болка, рана.

Може би чувстваме, че много от нашите взаимоотношения не са имали приключване.

Perhaps we feel that many of our relationships

have not had closure.

И така, чувстваме се недовършени.

And so we can feel unfinished.

Perhaps the task of the third act

Може би задачата на третия акт

е да свършим задачата за завършване на себе си.

is to finish up the task of finishing ourselves.

For me, it began as I was approaching my third act, my 60th birthday.

За мен то започна, както приближавах третия ми акт,

моят 60-и рожден ден.

How was I supposed to live it?

Как трябваше да го изживея?

What was I supposed to accomplish in this final act?

Какво трябваше да постигна в този краен акт?

And I realized that, in order to know where I was going,

И аз осъзнах, че, за да знам, къде отивам,

I had to know where I'd been.

трябваше да знам, къде съм била.

И така, аз се върнах

And so I went back and I studied my first two acts,

и разучих предишните ми два акта,

опитвайки се да видя коя съм била тогава,

trying to see who I was then,

who I really was, not who my parents or other people told me I was,

коя съм била наистина--

не коя моите родители или други хора са ми казали, че съм била

или са ме третирали като че ли съм била такава.

or treated me like I was.

Но коя съм аз? Кои са били моите родители--

But who was I?

Who were my parents -- not as parents, but as people?

не като родители, а като хора?

Които са били прародителите ми?

Who were my grandparents?

How did they treat my parents?

Как са третирали те моите родители?

These kinds of things.

Подобни неща.

Няколко години по-късно открих,

I discovered, a couple of years later,

че този процес, през който преминах,

that this process that I had gone through

се нарича от психолозите

is called by psychologists "doing a life review."

"правене преглед на живота."

And they say it can give new significance and clarity and meaning

И те казват, че то може да даде ново значение,

яснота и смисъл

to a person's life.

на живота на човек.

You may discover, as I did,

Може да откриете, както стана с мен,

that a lot of things that you used to think were your fault,

че много неща, които сте си мислили, че са ваша грешка,

много неща, които сте мислили за себе си,

a lot of things you used to think about yourself,

наистина не са имали нищо общо с вас.

really had nothing to do with you.

Това не е било ваша вина, вие сте добре.

It wasn't your fault; you're just fine.

И сте способни да се върнете

And you're able to go back and forgive them.

и им простите,

и да простите на себе си.

And forgive yourself.

Вие сте способни да се освободите

You're able to free yourself

от вашето минало.

from your past.

Можете да работите да промените

You can work to change your relationship to your past.

вашата връзка с вашето минало.

Сега, докато аз пишех за това,

Now while I was writing about this,

попаднах на книга наречена "Човешкото търсене на смисъла"

I came upon a book called "Man's Search for Meaning"

от Виктор Франкъл.

by Viktor Frankl.

Виктор Франкъл е немски психиатър,

Viktor Frankl was a German psychiatrist

who'd spent five years in a Nazi concentration camp.

който е прекарал пет години в нацистки концентрационен лагер.

And he wrote that, while he was in the camp,

Той пише, че докато бил в лагера,

he could tell, should they ever be released,

той можел да каже, ако те някога бъдат освободени,

which of the people would be OK, and which would not.

кои от хората ще бъдат добре

и кои не.

Той пише това:

And he wrote this:

"Всичко което имате в живота си може да бъде взето от вас

"Everything you have in life can be taken from you

с изключение на едно нещо,

except one thing:

вашата свобода на избор,

your freedom to choose how you will respond to the situation.

как вие ще отговорите

на ситуацията.

Това е, което определя

This is what determines the quality of the life we've lived --

качеството на живота, който сме живели--

not whether we've been rich or poor,

не дали сме богати или бедни,

известни или неизвестни,

famous or unknown,

healthy or suffering.

здрави, или болни.

What determines our quality of life is how we relate to these realities,

Това, от което зависи нашето качество на живот,

е как се отнасяме към тези реалности,

what kind of meaning we assign them,

какъв вид смисъл им приписваме,

what kind of attitude we cling to about them,

какъв вид отношение им придаваме,

какво състояние на ума им позволяваме да предизвикат."

what state of mind we allow them to trigger."

Може би централната цел на третия акт

Perhaps the central purpose of the third act

is to go back and to try, if appropriate,

е да се върнем и да се опитаме, ако е уместно,

to change our relationship to the past.

да променим връзката си

с миналото.

It turns out that cognitive research shows

Оказва се, че тово когнитивно изследване показва,

че когато сме в състояние да направим това,

when we are able to do this,

it manifests neurologically --

то се проявява неврологично -

neural pathways are created in the brain.

невронни пътища се създават в мозъка.

You see, if you have, over time,

Вижте, във времето, сте

reacted negatively to past events and people,

реагирали отрицателно на минали събития и хора,

невронни пътища са създадени

neural pathways are laid down

by chemical and electrical signals that are sent through the brain.

от химическа и електрически сигнали, които се изпращат чрез мозъка.

С течение на времето, тези невронни пътища стават вградени,

And over time, these neural pathways become hardwired.

те стават норма--

They become the norm -- even if it's bad for us,

дори и ако това е лошо за нас,

because it causes us stress and anxiety.

тъй като това ни причинява стрес и тревожност.

Ако обаче,

If, however,

we can go back and alter our relationship,

можем да се върнем и да променим отношенията си,

re-vision our relationship to past people and events,

преоткрием отношението си

към минали хора и събития,

neural pathways can change.

невронните пътища може да се променят.

And if we can maintain the more positive feelings

Ако поддържаме

по-позитивни чувства към миналото,

about the past,

that becomes the new norm.

това става новата норма.

It's like resetting a thermostat.

То е като възстановяване на термостат.

Не изживяванията

It's not having experiences

ни правят мъдри,

that makes us wise.

а оползотворяване на опита, който сме имали

It's reflecting on the experiences that we've had that makes us wise

е това, което ни прави мъдри--

and that helps us become whole,

и което ни помага да станем цели,

brings wisdom and authenticity.

носи мъдрост и автентичност.

It helps us become what we might have been.

То ни помага да станем това, което бихме могли да бъдем.

Women start off whole, don't we?

Жените започват цели, нали?

I mean, as girls, we're feisty -- "Yeah? Who says?"

Имам предвид, като момичета, започваме борбени--"Да, кой го казва?"

(Laughter)

Имаме съдействие.

We have agency.

We are the subjects of our own lives.

Ние сме субектите на нашия собствен живот.

Но много често,

But very often,

many, if not most of us, when we hit puberty,

много, ако не повечето от нас, когато ни удари пубертета,

we start worrying about fitting in and being popular.

започваме да се тревожим и да искаме де сме известни.

And we become the subjects and objects of other people's lives.

И ставаме субектите и обектите на живота на други хора.

Но сега, в нашите трети актове,

But now, in our third acts,

може да е възможно

it may be possible for us to circle back to where we started,

да се завърнем обратно, там от където сме започнали

и да се опознаем за пръв път.

and know it for the first time.

Ако можем да направим това,

And if we can do that,

it will not just be for ourselves.

то няма просто да бъде само за самите нас.

Older women are the largest demographic in the world.

Възрастните жени

са най-голямото демографско население в света.

Ако можем да се върнем и да предефинираме себе си

If we can go back and redefine ourselves

и да станем цели,

and become whole,

това ще създаде културна промяна в света

this will create a cultural shift in the world,

and it will give an example to younger generations

и ще даде пример за по-младите поколения,

така че те да преосмислят своя ​​собствен живот.

so that they can reconceive their own lifespan.

Thank you very much.

Много ви благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)