Lakshmi Pratury: The lost art of letter-writing

Translator: MaYoMo com Reviewer: Svetlana Leneva

So I thought, "I will talk about death."

Помислих си: "Ще говоря за смъртта."

Seemed to be the passion today.

Това явно е днешната страст.

Actually, it's not about death.

Но всъщност не става дума за смърт.

It's inevitable, terrible, but really what I want to talk about is,

Тя е неизбежна, ужасна - но онова, за което искам да говоря всъщност,

I'm just fascinated by the legacy people leave when they die.

е, че съм направо омаяна от наследството, оставяно от хората, след като умрат.

That's what I want to talk about.

За това искам да говоря.

So Art Buchwald left his legacy of humor with a video

Арт Бъчуолд остави наследството си с видеозапис,

that appeared soon after he died, saying,

който се появи скоро след смъртта си, където казва:

"Hi! I'm Art Buchwald, and I just died."

"Здравейте! Аз съм Арт Бъчуолд и току-що умрях."

And Mike, who I met at Galapagos, a trip which I won at TED,

Майк, когото срещнах на Галапагос, на едно пътуване, което спечелих в ТЕД,

is leaving notes on cyberspace where he is chronicling

също оставя бележки в киберпространството, където води хроника

his journey through cancer.

за пътуването си през рака.

And my father left me a legacy of his handwriting

И моят баща ми остави наследство, писано с неговия почерк

through letters and a notebook.

чрез писма и бележник.

In the last two years of his life, when he was sick,

През последните две години от живота си, когато беше болен,

he filled a notebook with his thoughts about me.

изпълваше един бележник с мислите си за мен.

He wrote about my strengths, weaknesses,

Пишеше за моите силни и слаби страни,

and gentle suggestions for improvement,

имаше внимателни предложения за усъвършенстване,

quoting specific incidents, and held a mirror to my life.

цитати на определени инциденти - той постави огледало пред живота ми.

After he died, I realized that no one writes to me anymore.

След като почина, осъзнах, че вече никой не ми пише.

Handwriting is a disappearing art.

Писането на ръка е изчезващо изкуство.

I'm all for email and thinking while typing,

Изцяло съм за и-мейла и за това да мислиш, докато пишеш по клавиатурата,

but why give up old habits for new?

но защо да се отказваме от старите навици заради нови?

Why can't we have letter writing and email exchange in our lives?

Защо да нямаме и ръчно писане, и размяна на и-мейли в живота си?

There are times when I want to trade all those years

Има моменти, когато искам да заменя всички онези години,

that I was too busy to sit with my dad and chat with him,

когато бях твърде заета, за да седна с баща си и да побъбрим -

and trade all those years for one hug.

да заменя всички тези години за една прегръдка.

But too late.

Но е твърде късно.

But that's when I take out his letters and I read them,

Тогава изваждам неговите писма и ги чета,

and the paper that touched his hand is in mine,

и хартията, докосвала неговата ръка, е в моята -

and I feel connected to him.

чувствам се свързана с него.

So maybe we all need to leave our children

Може би всички трябва да оставим на децата си

with a value legacy, and not a financial one.

наследство от ценности, а не финансово.

A value for things with a personal touch --

Да цениш нещата с лична стойност -

an autographed book, a soul-searching letter.

книга с автограф, задушевно писмо.

If a fraction of this powerful TED audience

Ако част от тази мощна публика на ТЕД

could be inspired to buy a beautiful paper --

може да се вдъхнови да купи красива хартия -

John, it'll be a recycled one -- and write a beautiful letter

Джон, ще бъде рециклирана - и да напише красиво писмо

to someone they love, we actually may start a revolution

на някого, когото обичат, всъщност може да дадем начало на революция

where our children may go to penmanship classes.

и децата ни да ходят на курсове по писане.

So what do I plan to leave for my son?

А аз какво планирам да оставя на сина си?

I collect autographed books, and those of you authors

Събирам книги с автографи, и авторите сред вас

in the audience know I hound you for them --

в публиката знаят, че ви гоня за тях -

and CDs too, Tracy.

и дискове също, Трейси.

I plan to publish my own notebook.

Планирам да издам своя собствен бележник.

As I witnessed my father's body being swallowed by fire,

Докато гледах как огънят поглъща тялото на баща ми,

I sat by his funeral pyre and wrote.

седях до погребалнага му клада и пишех.

I have no idea how I'm going to do it,

Нямам представа как ще го направя,

but I am committed to compiling his thoughts and mine

но съм твърдо решена да компилирам неговите и моите мисли

into a book, and leave that published book for my son.

в една книга и да оставя тази издадена книга за сина си.

I'd like to end with a few verses of what I wrote

Бих искала да приключа с няколко куплета от онова, което написах

at my father's cremation.

на кремацията на баща си.

And those linguists, please pardon the grammar,

Лингвисти - моля, извинете ме за граматиката,

because I've not looked at it in the last 10 years.

защото не съм го поглеждала през последните 10 години.

I took it out for the first time to come here.

Извадих го за пръв път, за да го донеса тук.

"Picture in a frame, ashes in a bottle,

"Снимка в рамка, пепел в бутилка,

boundless energy confined in the bottle,

безгранична енергия, затворена в бутилка,

forcing me to deal with reality,

караща ме да се справям с реалността,

forcing me to deal with being grown up.

караща ме да се справям с това да си възрастен.

I hear you and I know that you would want me to be strong,

Чувам те и знам, че би искал да съм силна,

but right now, I am being sucked down, surrounded

но сега съм засмукана, обградена

and suffocated by these raging emotional waters,

и задушена от тези яростни емоционални води,

craving to cleanse my soul, trying to emerge

копнея да пречистя душата си, опитвам се да изплувам

on a firm footing one more time, to keep on fighting and flourishing

отново на твърда земя, да продължа да се боря и да процъфтявам,

just as you taught me.

точно както си ме учил.

Your encouraging whispers in my whirlpool of despair,

Насърчителният ти шепот във водовъртежа на отчаянието ми,

holding me and heaving me to shores of sanity,

прегръщаш ме и ме отнасяш до брегове, спасяващи от лудост,

to live again and to love again."

за да живея и обичам отново."

Thank you.

Благодаря ви.