Paul Bloom: The origins of pleasure

Translator: Anton Hikov Reviewer: Mihail Stoychev

I'm going to talk today

Днес ще говоря

about the pleasures of everyday life.

за удоволствията от всекидневието.

But I want to begin with a story

Но искам да започна с историята

of an unusual and terrible man.

на един необикновен и ужасен човек.

This is Hermann Goering.

Това е Херман Гьоринг.

Goering was Hitler's second in command in World War II,

Гьоринг бил втори в командването след Хитлер през Втората световна война,

his designated successor.

неговият определен наследник.

And like Hitler,

И подобно на Хитлер,

Goering fancied himself a collector of art.

Гьоринг се смятал за колекционер на изкуството.

He went through Europe, through World War II,

Той прекосил Европа, през Втората световна война,

stealing, extorting and occasionally buying

крадейки, изнудвайки и от време на време купувайки

various paintings for his collection.

различни картини за колекцията си.

And what he really wanted was something by Vermeer.

И това, което наистина искал, било нещо от Вермеер.

Hitler had two of them, and he didn't have any.

Хитлер имал две картини, а той нито една.

So he finally found an art dealer,

И така най-накрая намерил дилър на изкуство,

a Dutch art dealer named Han van Meegeren,

холандски дилър на изкуство, на име Хан ван Меегерен

who sold him a wonderful Vermeer

който му продал прекрасен Вермеер

for the cost of what would now be 10 million dollars.

за цената на това, което сега са 10 милиона долара.

And it was his favorite artwork ever.

И това било неговото любимо произведение на изкуството.

World War II came to an end,

Втората световна война приключила,

and Goering was captured, tried at Nuremberg

и Гьоринг бил заловен, съден в Нюрнберг

and ultimately sentenced to death.

и в крайна сметка осъден на смърт.

Then the Allied forces went through his collections

После съюзническите сили преровили колекциите му

and found the paintings

и открили картините,

and went after the people who sold it to him.

и тръгнали да търсят хората, които ги продали на него.

And at some point the Dutch police came into Amsterdam

И в един момент холандската полиция дошла в Амстердам

and arrested Van Meegeren.

и арестувала Ван Меегерен.

Van Meegeren was charged with the crime of treason,

Ван Меегерен бил обвинен в престъпление за измяна,

which is itself punishable by death.

което само по себе си се наказва със смърт.

Six weeks into his prison sentence,

Шест седмици след началото на затворническата му присъда,

van Meegeren confessed.

Ван Меегерен се изповядал.

But he didn't confess to treason.

Но той не си признал за предателство.

He said, "I did not sell a great masterpiece

Той казал: "Не продадох голям шедьовър

to that Nazi.

на този нацист.

I painted it myself; I'm a forger."

Нарисувах го сам; аз съм фалшификатор ".

Now nobody believed him.

Сега, никой не му повярвал.

And he said, "I'll prove it.

А той казал: "Ще го докажа.

Bring me a canvas and some paint,

Донесете ми платно и малко боя,

and I will paint a Vermeer much better

и ще ви нарисувам Вермеер много по-добре,

than I sold that disgusting Nazi.

отколкото го продадох на този отвратителен нацист.

I also need alcohol and morphine, because it's the only way I can work."

Също така се нуждая от алкохол и морфин, защото това е единственият начин, по който мога да работя."

(Laughter)

(Смях)

So they brought him in.

Така че те го извели.

He painted a beautiful Vermeer.

Той нарисувал един красив Вермеер.

And then the charges of treason were dropped.

И после обвиненията за измяна били свалени.

He had a lesser charge of forgery,

Той получил по-малка присъда за фалшифициране,

got a year sentence

получил едногодишна присъда

and died a hero to the Dutch people.

и умрял като герой за холандците.

There's a lot more to be said about van Meegeren,

Има още много неща, които да се разкажат за Ван Меегерен,

but I want to turn now to Goering,

но искам да се обърна сега към Гьоринг,

who's pictured here being interrogated at Nuremberg.

който е на снимката тук, разпитван в Нюрнберг.

Now Goering was, by all accounts, a terrible man.

Гьоринг бил, според всички свидетелства, ужасен човек.

Even for a Nazi, he was a terrible man.

Дори за нацист, той бил ужасен човек.

His American interrogators described him

Американците, които го разпитвали, го описват

as an amicable psychopath.

като доброжелюбен психопат.

But you could feel sympathy

Но бихте могли да почувствате симпатия,

for the reaction he had

заради реакцията, която показал,

when he was told that his favorite painting

когато му било казано, че любимата му картина

was actually a forgery.

всъщност била фалшификат.

According to his biographer,

Според неговия биограф:

"He looked as if for the first time

"Той изглеждаше така, сякаш за първи път

he had discovered there was evil in the world."

беше открил, че има зло на света."

(Laughter)

(Смях)

And he killed himself soon afterwards.

И скоро след това той се самоубил.

He had discovered after all

Открил в крайна сметка,

that the painting he thought was this

че картината, която си мислил, че била тази,

was actually that.

всъщност била тази.

It looked the same,

Изглеждала същата,

but it had a different origin, it was a different artwork.

но имала различен произход, това било съвсем друго произведение на изкуството.

It wasn't just him who was in for a shock.

Не само той бил шокиран.

Once van Meegeren was on trial, he couldn't stop talking.

Веднъж щом Ван Меегерен бил подсъдим, той не можел да спре да говори.

And he boasted about all the great masterpieces

И той се похвалил за всички велики шедьоври,

that he himself had painted

които самият той бил нарисувал,

that were attributed to other artists.

които били приписани на други художници.

In particular, "The Supper at Emmaus"

По-специално, "Вечеря в Емаус,"

which was viewed as Vermeer's finest masterpiece, his best work --

която била смятана за най-големия шедьовър на Вермеер, най-добрата му работа --

people would come [from] all over the world to see it --

хората идвали от цял ​​свят, за да я видят --

was actually a forgery.

всъщност била фалшификат.

It was not that painting, but that painting.

Това не била тази картина, но тази картина.

And when that was discovered,

И когато това било открито,

it lost all its value and was taken away from the museum.

тя загубила цялата си стойност и била извадена от музея.

Why does this matter?

Защо това има значение?

I'm a psychologists -- why do origins matter so much?

Вие психолозите, защо произхода има толкова голямо значение?

Why do we respond so much

Защо реагираме толкова много

to our knowledge of where something comes from?

на нашето познание, за това откъде идва нещо?

Well there's an answer that many people would give.

Ами, има отговор, който много хора биха дали.

Many sociologists like Veblen and Wolfe

Много социолози като Веблен и Волф

would argue that the reason why we take origins so seriously

твърдят, че причината защо приемаме произхода така насериозно

is because we're snobs, because we're focused on status.

е, понеже ние сме сноби, защото ние сме фокусирани върху статуса.

Among other things,

Наред с другите неща,

if you want to show off how rich you are, how powerful you are,

ако искате да се покажете колко сте богати, колко сте влиятелни,

it's always better to own an original than a forgery

винаги е по-добре да притежавате оригинал, отколкото фалшификат,

because there's always going to be fewer originals than forgeries.

защото винаги ще има по-малко оригинали от фалшификати.

I don't doubt that that plays some role,

Аз не се съмнявам, че това играе някаква роля,

but what I want to convince you of today

но това, което искам да ви убедя днес

is that there's something else going on.

е, че има още нещо друго.

I want to convince you

Искам да ви убедя,

that humans are, to some extent, natural born essentialists.

че хората са до известна степен родени есенциалисти.

What I mean by this

Това, което имам предвид с това

is we don't just respond to things as we see them,

е, че ние не само отговоряме на нещата, така както ги виждаме,

or feel them, or hear them.

или чувстваме, или ги чуваме.

Rather, our response is conditioned on our beliefs,

По-скоро, нашата реакция се обуславя от нашите вярвания,

about what they really are, what they came from,

но това, какви са те наистина, откъде идват,

what they're made of, what their hidden nature is.

от какво са направени, каква е тяхната скрита природа.

I want to suggest that this is true,

Искам да предложа, че това е вярно,

not just for how we think about things,

не само за това как мислим за нещата,

but how we react to things.

но и за това как реагираме на нещата.

So I want to suggest that pleasure is deep --

Затова искам да предложа, че удоволствието е дълбоко --

and that this isn't true

и че това е вярно

just for higher level pleasures like art,

не само за удоволствия от високо ниво, като изкуството,

but even the most seemingly simple pleasures

но дори и привидно най-простите удоволствия

are affected by our beliefs about hidden essences.

са засегнати от нашите вярвания за скрити същини.

So take food.

Вземете за пример храната.

Would you eat this?

Бихте ли изяли това?

Well, a good answer is, "It depends. What is it?"

Ами, добър отговор е: "Зависи. Какво е това?"

Some of you would eat it if it's pork, but not beef.

Някои от вас биха го изяли, ако е свинско, но не е говеждо.

Some of you would eat it if it's beef, but not pork.

Някои от вас биха го изяли, ако е говеждо, но не е свинско.

Few of you would eat it if it's a rat

Малцина от вас биха го изяли, ако това е плъх,

or a human.

или човек.

Some of you would eat it only if it's a strangely colored piece of tofu.

Някои от вас биха го изяли, само ако това е странно оцветено парче тофу.

That's not so surprising.

Това не е толкова изненадващо.

But what's more interesting

Но това, което е по-интересно

is how it tastes to you

е, че колко ви е вкусно,

will depend critically on what you think you're eating.

ще зависи в критична степен от това, което мислите, че ядете.

So one demonstration of this was done with young children.

Една демонстрация за това беше направена с малки деца.

How do you make children

Как можете да накарате децата

not just be more likely to eat carrots and drink milk,

не само да бъдат по-склонни да ядат моркови и да пият мляко,

but to get more pleasure from eating carrots and drinking milk --

но и да получат по-голямо удоволствие от яденето на моркови и пиенето на мляко --

to think they taste better?

да си мислят, че те имат добър вкус?

It's simple, you tell them they're from McDonald's.

Това е просто, кажете им, че те са от "Макдоналдс".

They believe McDonald's food is tastier,

Те вярват, че храната от "Макдоналдс" е по-вкусна,

and it leads them to experience it as tastier.

и това ги кара да я чувстват като по-вкусна.

How do you get adults to really enjoy wine?

Как можете да накарате възрастните да се наслаждават на вино?

It's very simple:

Това е много просто:

pour it from an expensive bottle.

налейте го от скъпа бутилка.

There are now dozens, perhaps hundreds of studies showing

Сега има десетки, може би стотици проучвания, които показват,

that if you believe you're drinking the expensive stuff,

че ако смятате, че пиете нещо скъпо,

it tastes better to you.

то ви е по-вкусно.

This was recently done with a neuroscientific twist.

Това беше направено наскоро с неврологичен привкус.

They get people into a fMRI scanner,

Вкарали хора в фМРТ скенер,

and while they're lying there, through a tube,

и докато те си лежали там, чрез тръбичка,

they get to sip wine.

им наливали вино.

In front of them on a screen is information about the wine.

Пред тях, на екран, била информация за виното.

Everybody, of course,

Всеки, разбира се,

drinks exactly the same wine.

пиел точно същото вино.

But if you believe you're drinking expensive stuff,

Но ако вярвате, че пиете нещо скъпо,

parts of the brain associated with pleasure and reward

части на мозъка, свързани с удоволствието и възнаграждението,

light up like a Christmas tree.

светват като коледна елха.

It's not just that you say it's more pleasurable, you say you like it more,

Не просто ​​казвате, че е по-приятно, казвате, че ви харесва повече,

you really experience it in a different way.

наистина го изпитвате по различен начин.

Or take sex.

Или да вземем секса.

These are stimuli I've used in some of my studies.

Това са стимули, които съм използвал в някои от моите проучвания.

And if you simply show people these pictures,

И ако просто покажете на хората тези снимки,

they'll say these are fairly attractive people.

те ще кажат, те това са доста привлекателни хора.

But how attractive you find them,

Но колко привлекателни ги намирате,

how sexually or romantically moved you are by them,

как сексуално или романтично сте повлияни от тях,

rests critically on who you think you're looking at.

зависи критично от това, кого смятате, че гледате.

You probably think the picture on the left is male,

Може би смятате, че снимката вляво е на мъж,

the one on the right is female.

а тази в дясно е на жена.

If that belief turns out to be mistaken, it will make a difference.

Ако това вярване се окаже погрешно, това може да окаже влияние.

(Laughter)

(Смях)

It will make a difference if they turn out to be

Ще повлияе, ако те се окажат

much younger or much older than you think they are.

много по-млади или много по-стари, отколкото си мислите, че са.

It will make a difference if you were to discover

Ще окаже влияние, ако откриете,

that the person you're looking at with lust

че лицето, което гледате с похот

is actually a disguised version of your son or daughter,

е всъщност прикрита версия на вашия син или дъщеря,

your mother or father.

вашата майка или баща.

Knowing somebody's your kin typically kills the libido.

Да знаете, че някой е ваш роднина, обикновено убива либидото.

Maybe one of the most heartening findings

Може би една от най-показателните констатации

from the psychology of pleasure

от психологията на удоволствието

is there's more to looking good than your physical appearance.

е, че има нещо повече, в това да изглеждате добре, от физическия външен вид.

If you like somebody, they look better to you.

Ако харесвате някого, те изглеждат по-добре за вас.

This is why spouses in happy marriages

Ето защо съпрузите в щастливите бракове

tend to think that their husband or wife

са склонни да мислят, че техните съпруг или съпруга

looks much better than anyone else thinks that they do.

изглеждат много по-добре, отколкото всеки друг си мисли, че са.

(Laughter)

(Смях)

A particularly dramatic example of this

Особено драматичен пример за това

comes from a neurological disorder known as Capgras syndrome.

идва от неврологично заболяване, известно като синдром Капгра.

So Capgras syndrome is a disorder

Синдорма Капгра е заболяване,

where you get a specific delusion.

при което човек има специфична заблуда.

Sufferers of Capgras syndrome

Страдащите от синдрома на Капгра

believe that the people they love most in the world

вярват, че хората, които обичат най-много на света

have been replaced by perfect duplicates.

са заменени от перфектни дубликати.

Now often, a result of Capgras syndrome is tragic.

Често резултатът от синдрома на Капгра е трагичен.

People have murdered those that they loved,

Хора убиват тези, които обичат,

believing that they were murdering an imposter.

смятайки, че те убиват шарлатанин.

But there's at least one case

Но има поне един случай,

where Capgras syndrome had a happy ending.

където синдорма на Капгра имаше щастлив край.

This was recorded in 1931.

Това било записано през 1931 година.

"Research described a woman with Capgras syndrome

"Изследване описало жена със синдром на Капгра,

who complained about her poorly endowed and sexually inadequate lover."

която се оплаквала от нейния слабо надарен и сексуално неадекватен любовник."

But that was before she got Capgras syndrome.

Но това било преди тя да развие синдрома на Капгра.

After she got it, "She was happy to report

След като го имала: "Тя била щастлива да докладва,

that she has discovered that he possessed a double

че открила, че той притежава двойник,

who was rich, virile, handsome and aristocratic."

който бил богат, мъжествен, красив и аристократичен."

Of course, it was the same man,

Разбира се, това бил същият човек,

but she was seeing him in different ways.

но тя го виждала по различен начин.

As a third example,

Като трети пример,

consider consumer products.

помислете за потребителските продукти.

So one reason why you might like something is its utility.

Една причина, поради която може да харесвате нещо е неговата полза.

You can put shoes on your feet; you can play golf with golf clubs;

Можете да поставите обувки на краката си, можете да играете голф със стикове за голф;

and chewed up bubble gum doesn't do anything at all for you.

а здъвчена дъвка не ви е от никаква полза.

But each of these three objects has value

Но всеки от тези три предмета има стойност,

above and beyond what it can do for you

над и отвъд това, което би ви дал,

based on its history.

базирано на неговата история.

The golf clubs were owned by John F. Kennedy

Стикове за голф били собственост на Джон Ф. Кенеди

and sold for three-quarters of a million dollars at auction.

и били продадени за 750 000 долара на търг.

The bubble gum was chewed up by pop star Britney Spears

Дъвката била дъвчена от поп звездата Бритни Спиърс

and sold for several hundreds of dollars.

и била продадена за няколко стотин долара.

And in fact, there's a thriving market

И всъщност, има процъфтяващ пазар

in the partially eaten food of beloved people.

за частично изядена храна от обичани хора.

(Laughter)

(Смях)

The shoes are perhaps the most valuable of all.

Обувките са може би най-ценния от всички предмети.

According to an unconfirmed report,

Според непотвърден доклад,

a Saudi millionaire offered 10 million dollars

саудитски милионер предложил 10 милиона долара

for this pair of shoes.

за този чифт обувки.

They were the ones thrown at George Bush

Те били онези хвърлени по Джордж Буш

at an Iraqi press conference several years ago.

на иракска пресконференция преди няколко години.

(Applause)

(Ръкопляскане)

Now this attraction to objects

Сега, това влечение към предмети

doesn't just work for celebrity objects.

не работи просто с обекти от знаменитости.

Each one of us, most people,

Всеки един от нас, повечето хора,

have something in our life that's literally irreplaceable,

имат нещо в живота си, което е буквално незаменимо,

in that it has value because of its history --

в смисъл, че има стойност, заради неговата история --

maybe your wedding ring, maybe your child's baby shoes --

може би вашия сватбен пръстен, може би бебешките обувки на вашето дете --

so that if it was lost, you couldn't get it back.

така че ако той бъде загубен, не може да го получите обратно.

You could get something that looked like it or felt like it,

Можете да получите нещо, които прилича на него, или се чувства като него,

but you couldn't get the same object back.

но не можете да получите същия предмет обратно.

With my colleagues George Newman and Gil Diesendruck,

С моите колеги Джордж Нюман и Гил Дийзендрук

we've looked to see what sort of factors, what sort of history, matters

търсехме да разберем какви фактори, какви истории, са от значение

for the objects that people like.

за предметите, които хората харесват.

So in one of our experiments,

Така в един от нашите опити,

we asked people to name a famous person who they adored,

ние накрахме хората да назоват известен човек, когото те боготворяха,

a living person they adored.

жив човек, когото те боготворяха.

So one answer was George Clooney.

Един от отговорите беше Джордж Клуни.

Then we asked them,

Тогава ги попитахме:

"How much would you pay for George Clooney's sweater?"

"Колко бихте платили за пуловер на Джордж Клуни?"

And the answer is a fair amount --

И отговорът е значима сума --

more than you would pay for a brand new sweater

повече отколкото бихте платили за чисто нов пуловер,

or a sweater owned by somebody who you didn't adore.

или за пуловер, притежаван от някого, когото не обожавате.

Then we asked other groups of subjects --

После попитахме друга група от хора --

we gave them different restrictions

дадохме им различни ограничения

and different conditions.

и различни условия.

So for instance, we told some people,

Така например, казахме на някои хора:

"Look, you can buy the sweater,

"Вижте, можете да купите пуловера,

but you can't tell anybody you own it,

но не можете да кажете на никого, че го притежавате,

and you can't resell it."

и не можете да го препродадете."

That drops the value of it,

Това намалява цената му,

suggesting that that's one reason why we like it.

намеквайки, че това е една от причините, защо той ни харесва.

But what really causes an effect

Но това, което наистина предизвиква ефект

is you tell people, "Look, you could resell it, you could boast about it,

е да кажете на хората: "Вижте, можете да го препродавате, може да се похвалите с него,

but before it gets to you,

но преди да стигне до вас,

it's thoroughly washed."

той ще бъде напълно изпран."

That causes a huge drop in the value.

Това води до огромен спад в стойността.

As my wife put it, "You've washed away the Clooney cooties."

Както жена ми казва: "Ти отми паразитите на Клуни."

(Laughter)

(Смях)

So let's go back to art.

И така, да се върнем обратно към изкуството.

I would love a Chagall. I love the work of Chagall.

Много бих се зарадвал на Шагал. Обичам работата на Шагал.

If people want to get me something at the end of the conference,

Ако хората искат да ми дадат нещо в края на конференцията,

you could buy me a Chagall.

бихте могли да ми купите Шагал.

But I don't want a duplicate,

Но аз не искам дубликат,

even if I can't tell the difference.

дори и да не мога да разпозная разликата.

That's not because, or it's not simply because,

Това не е понеже, или поне, не просто защото,

I'm a snob and want to boast about having an original.

аз съм сноб и искам да се похваля, че имам оригинала.

Rather, it's because I want something that has a specific history.

По-скоро, това е понеже искам нещо, което има конкретна история.

In the case of artwork,

В случая с произведенията на изкуството,

the history is special indeed.

историята е наистина специална.

The philosopher Denis Dutton

Философът Денис Дътън

in his wonderful book "The Art Instinct"

в неговата прекрасна книга "Художественият инстинкт",

makes the case that, "The value of an artwork

представя идеята, че "Стойността на произведение на изкуството

is rooted in assumptions about the human performance underlying its creation."

се корени в допускания за човешката дейност в основата на създаването му."

And that could explain the difference

И това би могло да обясни разликата

between an original and a forgery.

между оригинал и фалшификат.

They may look alike, but they have a different history.

Те може да изглеждат подобни, но имат различна история.

The original is typically the product of a creative act,

Оригиналът е обикновено продукт на творчески акт,

the forgery isn't.

фалшификатът не е.

I think this approach can explain differences

Мисля, че този подход може да обясни разликите

in people's taste in art.

във вкуса на хората към изкуството.

This is a work by Jackson Pollock.

Това е работа от Джаксън Полък.

Who here likes the work of Jackson Pollock?

Кой тук харесва работата на Джаксън Полък?

Okay. Who here, it does nothing for them?

Добре. За кого тук, тя не представлява нищо за тях?

They just don't like it.

Те просто не я харесват.

I'm not going to make a claim about who's right,

Няма да споря за това кой е прав,

but I will make an empirical claim

но ще направя емпирично твърдение

about people's intuitions,

за интуициите на хората,

which is that, if you like the work of Jackson Pollock,

което е, че ако ви харесва работата на Джаксън Полък,

you'll tend more so than the people who don't like it

вие сте склонни повече, отколкото хората, които не го харесват,

to believe that these works are difficult to create,

да повярват, че тези творби са трудни за създаване,

that they require a lot of time and energy

че те изискват много време и енергия,

and creative energy.

и творческа енергия.

I use Jackson Pollock on purpose as an example

Използвам Джаксън Полък нарочно като пример,

because there's a young American artist

защото има млада американска художничка,

who paints very much in the style of Jackson Pollock,

която рисува много подобно на стила на Джаксън Полък,

and her work was worth

и нейните произведения бяха на стойност

many tens of thousands of dollars --

десетки хиляди долари --

in large part because she's a very young artist.

до голяма степен, защото тя е много млад художник.

This is Marla Olmstead

Това е Марла Олмстед,

who did most of her work when she was three years old.

която нарисувала по-голямата част от работите си, когато била на три години.

The interesting thing about Marla Olmstead

Интересното нещо за Марла Олмстед

is her family made the mistake

е, че семейството й направило грешката

of inviting the television program 60 Minutes II into their house

да покани телевизионната програма "60 минути II" в къщата си,

to film her painting.

за да я снимат как рисува.

And they then reported that her father was coaching her.

И после те съобщиха, че баща й я обучавал.

When this came out on television,

Когато това излезе по телевизията,

the value of her art dropped to nothing.

стойността на нейното изкуство падна до нула.

It was the same art, physically,

Това беше същото изкуство, физически,

but the history had changed.

но историята се беше променила.

I've been focusing now on the visual arts,

Досега се съсредоточавах върху визуалните изкуства,

but I want to give two examples from music.

но искам да ви дам два примера от музиката.

This is Joshua Bell, a very famous violinist.

Това е Джошуа Бел, много известен цигулар.

And the Washington Post reporter Gene Weingarten

И репортерът от "Вашингтон пост" Джийн Уайнгартън

decided to enlist him for an audacious experiment.

решил да го покани в дързък експеримент.

The question is: How much would people like Joshua Bell,

Въпросът бил: Колко много хората ще харесват Джошуа Бел,

the music of Joshua Bell,

музиката на Джошуа Бел,

if they didn't know they were listening to Joshua Bell?

ако те не знаят че слушат Джошуа Бел?

So he got Joshua Bell to take his million dollar violin

Така той помолил Джошуа Бел да вземе цигулката си за един милион долара

down to a Washington D.C. subway station

в метро станция на Вашингтон, окръг Колумбия,

and stand in the corner and see how much money he would make.

и да застане в ъгъла и да види колко пари ще изкара.

And here's a brief clip of this.

И ето един кратък клип от това.

(Violin music)

(Музика от цигулка)

After being there for three-quarters of an hour,

След като стоял там в продължение на 45 минути,

he made 32 dollars.

той изкарал 32 долара.

Not bad. It's also not good.

Не е зле. Също така не е и добре.

Apparently to really enjoy the music of Joshua Bell,

Очевидно, за да се наслаждавате истински на музиката на Джошуа Бел,

you have to know you're listening to Joshua Bell.

трябва да знаете, че слушате Джошуа Бел.

He actually made 20 dollars more than that,

Той всъщност изкарал 20 долара повече,

but he didn't count it.

но не ги броял.

Because this woman comes up --

Понеже една жена дошла --

you see at the end of the video -- she comes up.

ще видите в края на видеото -- тя идва.

She had heard him at the Library of Congress a few weeks before

Тя го чула в Библиотеката на Конгреса няколко седмици преди това

at this extravagant black-tie affair.

на това екстравагантно костюмирано събитие.

So she's stunned that he's standing in a subway station.

Така че тя била удивена, че той стоял в метрото.

So she's struck with pity.

Така тя била обхваната от съжаление.

She reaches into her purse and hands him a 20.

Бръкнала в чантата си и му подала 20.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Ръкопляскане)

The second example from music

Вторият пример от музиката

is from John Cage's modernist composition,

е от модернистичната композиция на Джон Кейдж,

"4'33"."

"4'33".

As many of you know,

Както мнозина от вас знаят,

this is the composition where the pianist sits at a bench,

това е композицията, в която пианистът сяда на столчето,

opens up the piano

отваря пианото

and sits and does nothing for four minutes and 33 seconds --

и седи и не прави нищо в продължение на 4 минути и 33 секунди --

that period of silence.

този период на тишина.

And people have different views on this.

И хората имат различни възгледи за това.

But what I want to point out

Но това, което искам да отбележа,

is you can buy this from iTunes.

е че човек може да купи това от iTunes.

(Laughter)

(Смях)

For a dollar 99,

За един долар и деветдесет и девет цента,

you can listen to that silence,

можете да слушате това мълчание,

which is different than other forms of silence.

което е различно от другите форми на мълчание.

(Laughter)

(Смях)

Now I've been talking so far about pleasure,

Досега говорих за удоволствието,

but what I want to suggest

но това, което искам да предложа

is that everything I've said applies as well to pain.

е, че всичко, което казах, се отнася и до болката.

And how you think about what you're experiencing,

И как мислите за това, което изпитвате,

your beliefs about the essence of it,

вярванията ви за същността му,

affect how it hurts.

влияят на начина, по който боли.

One lovely experiment

Един прекрасен експеримент

was done by Kurt Gray and Dan Wegner.

беше проведен от Кърт Грей и Дан Вегнер.

What they did was they hooked up Harvard undergraduates

Това, което направили, било да свържат студенти от Харвард

to an electric shock machine.

към машина с електрически шок.

And they gave them a series of painful electric shocks.

И им приложили серия от болезнени електрически шокове.

So it was a series of five painful shocks.

Това била серия от пет болезнени шокове.

Half of them are told that they're being given the shocks

На половината от тях им казали, че шоковете били приложени

by somebody in another room,

от някой в ​​другата стая,

but the person in the other room doesn't know they're giving them shocks.

но лицето в другата стая не знаело, че им прилага шокове.

There's no malevolence, they're just pressing a button.

Нямало злоба, те просто натискали бутон.

The first shock is recorded as very painful.

Първият шок бил отчетен като много болезнен.

The second shock feels less painful, because you get a bit used to it.

Вторият шок се чувствал по-малко болезнен, защото започнали да привикват към него.

The third drops, the fourth, the fifth.

При третият намаляла, четвъртия, петия.

The pain gets less.

Болката намаляла.

In the other condition,

В другото положение,

they're told that the person in the next room

им казали, че лицето в съседната стая

is shocking them on purpose -- knows they're shocking them.

им прилага шок нарочно -- знаели, че ги шокират.

The first shock hurts like hell.

Първият шок болял адски.

The second shock hurts just as much,

Вторият шок болял точно колкото първия,

and the third and the fourth and the fifth.

и третия, и четвъртия, и петия.

It hurts more

Боли повече,

if you believe somebody is doing it to you on purpose.

ако смятате, че някой го прави нарочно.

The most extreme example of this

Най-крайният пример за това

is that in some cases,

е, че в някои случаи,

pain under the right circumstances

болка при правилните обстоятелства

can transform into pleasure.

може да се превърне в удоволствие.

Humans have this extraordinarily interesting property

Хората имат това изключително интересно качество,

that will often seek out low-level doses of pain

често да търсят малки дози на болка

in controlled circumstances

при контролирани условия,

and take pleasure from it --

и да получават удоволствие от това --

as in the eating of hot chili peppers

както при яденето на лютиви чушлета,

and roller coaster rides.

и возенето във влакчета в увеселителни паркове.

The point was nicely summarized

Тази идея е добре обобщена

by the poet John Milton

от поета Джон Милтън,

who wrote, "The mind is its own place,

който пише: "Умът зама свое собствено място,

and in itself can make a heaven of hell,

и сам по себе си може да направи рай от ада,

a hell of heaven."

и ад от рая."

And I'll end with that. Thank you.

И аз ще приключа с това. Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскане)