On being wrong | Kathryn Schulz

Translator: George Kremenliev Reviewer: Anton Hikov

So it's 1995,

И така, годината е 1995,

I'm in college,

аз съм студентка,

and a friend and I go on a road trip

и с една приятелка тръгваме на пътешествие

from Providence, Rhode Island

от Провидънс, щата Род Айланд

to Portland, Oregon.

до Портланд, щата Орегон.

And you know, we're young and unemployed,

И така, ние сме млади и безработни,

so we do the whole thing on back roads

и правим цялото пътуване по странични пътища

through state parks

през национални паркове

and national forests --

и гори –

basically the longest route we can possibly take.

общо взето най-дългия възможен път.

And somewhere in the middle of South Dakota,

И някъде по средата на Южна Дакота,

I turn to my friend

се обръщам към приятелката си

and I ask her a question

и й задавам един въпрос,

that's been bothering me

който ме е занимавал

for 2,000 miles.

тези 2000 мили.

"What's up with the Chinese character I keep seeing by the side of the road?"

"Какъв е този китайски йероглиф, дето непрекъснато виждам на пътя?"

My friend looks at me totally blankly.

Моята приятелка ме поглежда напълно недоумяващо.

There's actually a gentleman in the front row

Всъщност има един господин ей тук на първия ред,

who's doing a perfect imitation of her look.

който прави перфектна имитация на нейния поглед.

(Laughter)

(Смях)

And I'm like, "You know,

И аз викам: "Ами нали знаеш,

all the signs we keep seeing

всички знаци които виждаме

with the Chinese character on them."

с китайския символ на тях."

She just stares at me for a few moments,

Тя само ме зяпа за няколко мига

and then she cracks up,

и след това се заля от смях,

because she figures out what I'm talking about.

защото разбра за какво говоря.

And what I'm talking about is this.

А това за което говоря е ето това.

(Laughter)

(Смях)

Right, the famous Chinese character for picnic area.

Така, това е известния "китайски йероглиф" за място за пикник.

(Laughter)

(Смях)

I've spent the last five years of my life

Прекарах последните пет години от живота си

thinking about situations

да мисля за ситуации

exactly like this --

точно като тази –

why we sometimes misunderstand

защо понякога не разбираме

the signs around us,

знаците около нас,

and how we behave when that happens,

и какво ни е поведението когато това се случи,

and what all of this can tell us about human nature.

и какво може да ни каже всичко това за човешката природа.

In other words, as you heard Chris say,

С други думи, както чухте Крис да казва,

I've spent the last five years

прекарах последните пет години,

thinking about being wrong.

мислейки за грешките.

This might strike you as a strange career move,

Това може да ви се стори странен избор за кариера,

but it actually has one great advantage:

но има едно голямо предимство:

no job competition.

няма конкуренция.

(Laughter)

(Смях)

In fact, most of us do everything we can

Всъщност, повечето от нас правят всичко възможно

to avoid thinking about being wrong,

да не мислят за това, че сме сбъркали,

or at least to avoid thinking about the possibility

или поне да не мислят за това, че има вероятност

that we ourselves are wrong.

ние самите да бъркаме.

We get it in the abstract.

Разбираме го като абстракция.

We all know everybody in this room makes mistakes.

Всички знаем, че всеки в тази зала прави грешки.

The human species, in general, is fallible -- okay fine.

Човешкия вид, като цяло, прави грешки – и какво от това.

But when it comes down to me, right now,

Но ако става въпрос за мен в момента,

to all the beliefs I hold,

и всичките ми вярвания,

here in the present tense,

тук в сегашно време,

suddenly all of this abstract appreciation of fallibility

внезапно това абстрактно разбиране за погрешимостта

goes out the window --

се изпарява –

and I can't actually think of anything I'm wrong about.

и аз не мога да се сетя за нещо в което греша.

And the thing is, the present tense is where we live.

Но номера е, че ние живеем в сегашното време.

We go to meetings in the present tense;

Ходим на срещи в сегашно време;

we go on family vacations in the present tense;

ходим на семейни почивки в сегашно време;

we go to the polls and vote in the present tense.

ходим до избирателните секции и гласуваме в сегашно време.

So effectively, we all kind of wind up traveling through life,

И така, ние лъкатушим през живота,

trapped in this little bubble

затворени в този балон

of feeling very right about everything.

на усещането, че сме прави за всичко.

I think this is a problem.

Аз мисля, че това е проблем.

I think it's a problem for each of us as individuals,

Мисля, че това е проблем за всеки от нас като индивиди,

in our personal and professional lives,

в нашия личен и служебен живот,

and I think it's a problem for all of us collectively as a culture.

и мисля, че това е проблем за всички нас заедно като култура.

So what I want to do today

Та това, което искам да направя днес

is, first of all, talk about why we get stuck

е, преди всичко друго, да говоря защо сме затънали

inside this feeling of being right.

в това чуство, че сме прави.

And second, why it's such a problem.

И второ, защо това е такъв проблем.

And finally, I want to convince you

И накрая, искам да ви убедя,

that it is possible

че е възможно

to step outside of that feeling

да се освободим от това чуство,

and that if you can do so,

и че ако можете да го направите,

it is the single greatest

това е единствения най-голям

moral, intellectual and creative leap you can make.

морален, интелектуален и творчески скок, който можете да направите.

So why do we get stuck

И така, защо се придържаме

in this feeling of being right?

към това усещане за правота?

One reason, actually, has to do with a feeling of being wrong.

Една причина всъщност е свързана с чуството да грешиш.

So let me ask you guys something --

Нека ви попитам нещо –

or actually, let me ask you guys something, because you're right here:

или пък, нека ви попитам вас нещо, защото сте по-наблизо:

How does it feel -- emotionally --

Какво е чуството – емоционално –

how does it feel to be wrong?

какво е усещането да сбъркаш?

Dreadful. Thumbs down.

Ужасяващо. Жест на неодобрение.

Embarrassing. Okay, wonderful, great.

Срамота. Така, добре, чудесно.

Dreadful, thumbs down, embarrassing --

Ужасяващо, неодобрение, срамота –

thank you, these are great answers,

благодаря ви, това са добри отговори,

but they're answers to a different question.

но те отговарят на различен въпрос.

You guys are answering the question:

Вие отговаряте на въпроса:

How does it feel to realize you're wrong?

Какво е усещането да осъзнаеш, че си сбъркал.

(Laughter)

(Смях)

Realizing you're wrong can feel like all of that and a lot of other things, right?

Осъзнаването, че си сбъркал може да се усеща като всичко това и като много други неща, нали?

I mean it can be devastating, it can be revelatory,

Мисля, че може да е опустушаващо, може да е откровение,

it can actually be quite funny,

може и да е доста смешно,

like my stupid Chinese character mistake.

като глупавата ми грешка с китайския йероглиф.

But just being wrong

Но просто да сбъркаш

doesn't feel like anything.

не се чувства като нищо.

I'll give you an analogy.

Ще ви дам една аналогия.

Do you remember that Loony Tunes cartoon

Помните ли анимационното филмче "Шантавите рисунки,"

where there's this pathetic coyote

където жалкия койот

who's always chasing and never catching a roadrunner?

винаги преследва и никога не хваща кълвача?

In pretty much every episode of this cartoon,

В почти всеки епизод на анимационното филмче

there's a moment where the coyote is chasing the roadrunner

има момент, в който койота преселдва кълвача,

and the roadrunner runs off a cliff,

и кълвача продължава след ръба на скалата,

which is fine -- he's a bird, he can fly.

което е нормално – той е птица и може да лети.

But the thing is, the coyote runs off the cliff right after him.

Но и койота продължава след ръба на скалата след него.

And what's funny --

И което е смешното –

at least if you're six years old --

поне за шест годишни деца –

is that the coyote's totally fine too.

е че и койота е добре.

He just keeps running --

Той просто продължава да си тича –

right up until the moment that he looks down

точно до момента, в който поглежда надолу

and realizes that he's in mid-air.

и осъзнава, че е във въздуха.

That's when he falls.

Тогава той пада.

When we're wrong about something --

Когато бъркаме за нещо –

not when we realize it, but before that --

не когато го осъзнаваме, а преди това –

we're like that coyote

ние сме като койота

after he's gone off the cliff and before he looks down.

след като е изхвърчал от скалата и преди да е погледнал надолу.

You know, we're already wrong,

Сещате се, ние вече бъркаме,

we're already in trouble,

вече сме в беда,

but we feel like we're on solid ground.

но ние се усещаме на твърда земя.

So I should actually correct something I said a moment ago.

И за това би трябвало да поправя нещо, което казах преди малко.

It does feel like something to be wrong;

Има усещане когато бъркаме –

it feels like being right.

усеща се като да си прав.

(Laughter)

(Смях)

So this is one reason, a structural reason,

И това е една причина, структурна причина,

why we get stuck inside this feeling of rightness.

поради която се затваряме в това чуство за правота.

I call this error blindness.

Наричам я слепота за грешките.

Most of the time,

Повечето от времето

we don't have any kind of internal cue

ние нямаме никаква вътрешна идея,

to let us know that we're wrong about something,

която да ни подскаже, че бъркаме,

until it's too late.

докато не е прекалено късно.

But there's a second reason that we get stuck inside this feeling as well --

Но има и втора причина, поради която се затваряме в това чуство –

and this one is cultural.

и тя е свързана с културата.

Think back for a moment to elementary school.

Помислете си за момент в началното училище.

You're sitting there in class,

Седите в час

and your teacher is handing back quiz papers,

и учителя връща контролните,

and one of them looks like this.

и едно от тях изглежда ето така.

This is not mine, by the way.

Между другото това не е мое.

(Laughter)

(Смях)

So there you are in grade school,

Още там в началното училище

and you know exactly what to think

и вие знаете какво да мислите

about the kid who got this paper.

за детето получило това контролно.

It's the dumb kid, the troublemaker,

Глупавото дете, беладжията,

the one who never does his homework.

този който никога не си пише домашните.

So by the time you are nine years old,

И така когато сте девет годишни

you've already learned, first of all,

вече сте научили, преди всичко,

that people who get stuff wrong

че хората които бъркат

are lazy, irresponsible dimwits --

са мързеливи, безотговорни тъпанари –

and second of all,

и второ,

that the way to succeed in life

че начина да успеете в живота

is to never make any mistakes.

е никога да не правите грешки.

We learn these really bad lessons really well.

Научаваме тези наистина лоши уроци доста добре.

And a lot of us --

И много от нас –

and I suspect, especially a lot of us in this room --

подозирам особенно много от нас в тази зала –

deal with them by just becoming

се справят с тях като стават

perfect little A students,

пълни отличници,

perfectionists, over-achievers.

перфекционисти, супер-успешни.

Right,

Нали,

Mr. CFO, astrophysicist, ultra-marathoner?

господин главен финансист, астрофизик, супер маратонец?

(Laughter)

(Смях)

You're all CFO, astrophysicists, ultra-marathoners, it turns out.

Изглежда всички сте главни финансисти, астрофизици, супер маратонци.

Okay, so fine.

Е, добре.

Except that then we freak out

Освен когато се побъркаме

at the possibility that we've gotten something wrong.

при възможността да сме сбъркали някъде.

Because according to this,

Защото според това,

getting something wrong

да сбъркаме означава,

means there's something wrong with us.

че има нещо грешно с нас.

So we just insist that we're right,

И ние просто настояваме, че сме прави

because it makes us feel smart and responsible

защото ни кара да се чустваме умни и отговорни,

and virtuous and safe.

и добродетелни, и в безопасност.

So let me tell you a story.

Нека ви разкажа една исторя.

A couple of years ago,

Преди няколко години,

a woman comes into Beth Israel Deaconess Medical Center for a surgery.

една жена идва в медицинския център Дяконеса Бет Израел за операция.

Beth Israel's in Boston.

Бет Израел е в Бостън.

It's the teaching hospital for Harvard --

Това е университетската болница на Харвард –

one of the best hospitals in the country.

една от най-добрите болници в страната.

So this woman comes in and she's taken into the operating room.

И така жената постъпва в болницата и я отвеждат в операционната.

She's anesthetized, the surgeon does his thing --

Тя е под упойка, хирурга си свършва работата –

stitches her back up, sends her out to the recovery room.

зашива я, и я праща в реанимацията.

Everything seems to have gone fine.

Всичко изглежда е минало чудесно.

And she wakes up, and she looks down at herself,

И когато тя се събужда и се поглежда,

and she says, "Why is the wrong side of my body in bandages?"

казва: "Защо грешната страна на тялото ми е в бинтове?"

Well the wrong side of her body is in bandages

Ами грешната страна на тялото й е в бинтове,

because the surgeon has performed a major operation

защото хирурга е извършил значителна операция

on her left leg instead of her right one.

на левия й крак вместо на десния й.

When the vice president for health care quality at Beth Israel

Когато вицепрезидента по качеството на здравеопазването в Бет Израел

spoke about this incident,

говори за инцидента,

he said something very interesting.

той казва нещо много интересно.

He said, "For whatever reason,

Казва: "Поради някаква причина

the surgeon simply felt

хирурга просто е чувствал,

that he was on the correct side of the patient."

че е от правилната страна на пациента."

(Laughter)

(Смях)

The point of this story

Поуката от историята

is that trusting too much in the feeling

е, че доверяването прекалено много на чуството

of being on the correct side of anything

за това, че сме от правилната страна на каквото и да е

can be very dangerous.

може да бъде много опасно.

This internal sense of rightness

Това вътрешно чуство за правота,

that we all experience so often

което всички ние усещаме толкова често,

is not a reliable guide

не е надежден показател

to what is actually going on in the external world.

за това какво се случва в околния свят.

And when we act like it is,

И когато действаме все едно е,

and we stop entertaining the possibility that we could be wrong,

и спрем да се питаме дали не бъркаме,

well that's when we end up doing things

тогава свършваме неща,

like dumping 200 million gallons of oil into the Gulf of Mexico,

като това да изсипем 200 милиона галона (757 милиона литра) петрол в Мексиканския залив,

or torpedoing the global economy.

или да потопим световната икономика.

So this is a huge practical problem.

Та това е голям практически проблем.

But it's also a huge social problem.

Но също е и голям социален проблем.

Think for a moment about what it means to feel right.

Помислете си за момент, какво означава да се усещаш прав.

It means that you think that your beliefs

Означава да си мислите, че вашите вярвания

just perfectly reflect reality.

правилно отразяват реалността.

And when you feel that way,

И когато се усещате по този начин,

you've got a problem to solve,

имате проблем за разрешаване,

which is, how are you going to explain

който е -- как ще обясните

all of those people who disagree with you?

всички тези хора несъгласни с вас?

It turns out, most of us explain those people the same way,

Оказва се, че повечето от нас ги обясняват по един и същи начин

by resorting to a series of unfortunate assumptions.

прибягвайки до един и същи набор от злощастни допускания.

The first thing we usually do when someone disagrees with us

Първото, което нормално правим, когато някой е несъгласен с нас

is we just assume they're ignorant.

е да допуснем че те са невежи.

They don't have access to the same information that we do,

Те нямат достъп до същата информация като нас,

and when we generously share that information with them,

и когато щедро им я предоставим,

they're going to see the light and come on over to our team.

те ще видят светлината и ще се присъединят към нашия отбор.

When that doesn't work,

Когато това не заработи,

when it turns out those people have all the same facts that we do

когато се оказва, че тези хора, които имат същите факти като нас

and they still disagree with us,

и все пак са несъгласни с нас,

then we move on to a second assumption,

тогава ние минаваме към второто допускане,

which is that they're idiots.

което е че те са идиоти.

(Laughter)

(Смях)

They have all the right pieces of the puzzle,

Те имат всички нужни парчета от мозайката,

and they are too moronic to put them together correctly.

и са прекалено малоумни да ги сглобят правилно.

And when that doesn't work,

И когато и това не заработи,

when it turns out that people who disagree with us

когато се окаже, че хората които са несъгласни с нас

have all the same facts we do

имат същите факти като нас

and are actually pretty smart,

и са всъщност доста умни,

then we move on to a third assumption:

тогава минаваме към третото допускане:

they know the truth,

те знаят истината,

and they are deliberately distorting it

но нарочно я изкривяват

for their own malevolent purposes.

за техните си зли цели.

So this is a catastrophe.

И така това е катастрофа.

This attachment to our own rightness

Тази привързаност към собствената ни правота,

keeps us from preventing mistakes

ни пречи да избегнем грешки,

when we absolutely need to

когато абсолютно ни се налага

and causes us to treat each other terribly.

и ни кара да се държим отвратително едни с други.

But to me, what's most baffling

Но за мен, което е най-смайващо

and most tragic about this

и най-трагично в тази ситуация е,

is that it misses the whole point of being human.

че това пропуска същността на онова да си човек.

It's like we want to imagine

То е като да искаме да си представим,

that our minds are just these perfectly translucent windows

че нашите съзнания са тези напълно прозрачни рамки

and we just gaze out of them

и можем да гледаме през тях,

and describe the world as it unfolds.

и да описваме света както се случва.

And we want everybody else to gaze out of the same window

И че искаме всички да гледат през същия прозорец

and see the exact same thing.

и да видят абсолютно същите неща.

That is not true,

Това не е вярно,

and if it were, life would be incredibly boring.

и дори да беше, живота щеше да е невероятно скучен.

The miracle of your mind

Чудото на вашето съзнание

isn't that you can see the world as it is.

не е, че можете да видите света какъвто е.

It's that you can see the world as it isn't.

То е че можете да видите света какъвто не е.

We can remember the past,

Можем да си спомним миналото

and we can think about the future,

и да мислим за бъдещето

and we can imagine what it's like

и можем да си представяме какво е

to be some other person in some other place.

да си някого другиго на някое друго място.

And we all do this a little differently,

И всеки прави това по своему,

which is why we can all look up at the same night sky

поради което, всички можем да гледаме едно и също нощно небе

and see this

и да видим това,

and also this

а също и това,

and also this.

а и това,

And yeah, it is also why we get things wrong.

И да, това е причината да бъркаме.

1,200 years before Descartes said his famous thing

1200 години преди Декарт да изкаже известното

about "I think therefore I am,"

"Мисля, следователно съм",

this guy, St. Augustine, sat down

този човек, Св. Августин,

and wrote "Fallor ergo sum" --

е написал “Fallor ergo sum” –

"I err therefore I am."

"Греша, следователно съм".

Augustine understood

Августин е осъзнавал,

that our capacity to screw up,

че нашата способност да се прецакваме,

it's not some kind of embarrassing defect

не е някакъв срамен недостатък

in the human system,

на човешката система,

something we can eradicate or overcome.

нещо което можем да изкореним или превъзмогнем.

It's totally fundamental to who we are.

То е напълно фундаментално за самите нас.

Because, unlike God,

Защото, за разлика от Господ,

we don't really know what's going on out there.

ние всъщност не знаем какво се случва отвъд.

And unlike all of the other animals,

И за разлика от всички други животни

we are obsessed with trying to figure it out.

ние сме вманиачени да се опитваме да си го представим.

To me, this obsession

За мен, тази маниакалност

is the source and root

е източника и корена на

of all of our productivity and creativity.

цялата ни продуктивност и изобретателност.

Last year, for various reasons,

Миналата година, по разни причини,

I found myself listening to a lot of episodes

ми се случи да слушам доста епизоди

of the Public Radio show This American Life.

на шоуто "Този американски живот" по общественото радио.

And so I'm listening and I'm listening,

И слушам ли слушам,

and at some point, I start feeling

и по едно време започнах да усещам,

like all the stories are about being wrong.

че всички истории са за грешки.

And my first thought was,

Оначало си помислих:

"I've lost it.

"Побърках се.

I've become the crazy wrongness lady.

Аз станах лудата дама с грешките.

I just imagined it everywhere,"

Започнаха да ми се привиждат навсякъде,"

which has happened.

което се е случвало.

But a couple of months later,

Но няколко месеца по-късно,

I actually had a chance to interview Ira Glass, who's the host of the show.

имах шанса да интервюирам Айра Глас, който води шоуто.

And I mentioned this to him,

И му го казах,

and he was like, "No actually, that's true.

а той ми вика: "Не, всъщност така е.

In fact," he says,

Дори," каза

"as a staff, we joke

"с пресонала се бъзикаме,

that every single episode of our show

че всеки един епизод на нашето шоу

has the same crypto-theme.

има еднакъв мотив.

And the crypto-theme is:

И мотива е:

'I thought this one thing was going to happen

'Аз си мислех, че ще стане това нещо,

and something else happened instead.'

пък то после друго стана.'

And the thing is," says Ira Glass, "we need this.

А номера е,“ каза Айра Глас, "че имаме нужда от това.

We need these moments

Нуждаем се от тези моменти

of surprise and reversal and wrongness

на изненада и обрати и грешки,

to make these stories work."

за да накараме историите да се случат.“

And for the rest of us, audience members,

А за нас останалите от публиката,

as listeners, as readers,

като слушатели, като читатели,

we eat this stuff up.

ние обожаваме тези неща.

We love things like plot twists

Обичаме когато фабулата има обрати

and red herrings and surprise endings.

и подвеждащи моменти и неочакван край.

When it comes to our stories,

Когато се отнася до нашите истории,

we love being wrong.

ние обичаме да сме в грешка.

But, you know, our stories are like this

Но, знаете ли, нашите истории са такива,

because our lives are like this.

защото нашия живот е такъв.

We think this one thing is going to happen

Ние си мислим, че нещо определено ще стане,

and something else happens instead.

но нещо друго става вместо него.

George Bush thought he was going to invade Iraq,

Джордж Буш си мислеше, че ще нападне Ирак,

find a bunch of weapons of mass destruction,

ще намери много оръжия за масово унищожение,

liberate the people and bring democracy to the Middle East.

ще освободи народа и ще донесе демокрация на Близкия Изток.

And something else happened instead.

Но нещо друго се случи вместо това.

And Hosni Mubarak

И Хосни Мубарак

thought he was going to be the dictator of Egypt for the rest of his life,

си мислеше, че ще е диктатор на Египет до края на живота си,

until he got too old or too sick

докато не стане прекалено стар и болен

and could pass the reigns of power onto his son.

и да предаде управлението на властта на сина си.

And something else happened instead.

Но нещо друго се случи вместо това.

And maybe you thought

А може би, вие сте си мислели,

you were going to grow up and marry your high school sweetheart

че ще се ожените за ученическата си любов,

and move back to your hometown and raise a bunch of kids together.

ще се върнете в родното си градче и ще си отгледате куп деца заедно.

And something else happened instead.

Но нещо друго се случило вместо това.

And I have to tell you

И аз трябва да ви кажа,

that I thought I was writing an incredibly nerdy book

че си мислех, че пиша мнго суха книга

about a subject everybody hates

за нещо, което всеки мрази

for an audience that would never materialize.

и никога няма да намери прием.

And something else happened instead.

Но нещо друго се случи вместо това.

(Laughter)

(Смях)

I mean, this is life.

Имам в предвид, че това е живота.

For good and for ill,

За добро или зло,

we generate these incredible stories

ние творим тези невероятни истории

about the world around us,

за света около нас,

and then the world turns around and astonishes us.

и след това света се извърта и ни изненадва.

No offense, but this entire conference

Без да се засягате, но тази цялата конференция

is an unbelievable monument

е невероятен монумент

to our capacity to get stuff wrong.

за нашата способност да бъркаме.

We just spent an entire week

Ние току-що прекарахме цяла седмица

talking about innovations and advancements

да си говорим за иновации, и напредък

and improvements,

и подобрения,

but you know why we need all of those innovations

но знаете ли защо имаме нужда от тези иновации,

and advancements and improvements?

и напредък и подобрения?

Because half the stuff

Защото половината от нещата,

that's the most mind-boggling and world-altering --

които са най-главозамайващи и променящи света –

TED 1998 --

TED 1998 –

eh.

ех.

(Laughter)

(Смях)

Didn't really work out that way, did it?

Не проработиха така, нали?

(Laughter)

(Смях)

Where's my jet pack, Chris?

Къде ми е реактивната раница, Крис?

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

So here we are again.

И така ние сме пак тук.

And that's how it goes.

И се получава така.

We come up with another idea.

Ние измисляме някоя нова идея.

We tell another story.

Разказваме още една исторя.

We hold another conference.

Правим още една конференция.

The theme of this one,

Темата на тази,

as you guys have now heard seven million times,

както сте чули седем милиона пъти,

is the rediscovery of wonder.

е преоткриването на чудеста.

And to me,

А за мен,

if you really want to rediscover wonder,

ако наистина искате да преоткриете чудо,

you need to step outside

трябва да излезете

of that tiny, terrified space of rightness

от това тясно, ужасно място на правотата

and look around at each other

и да се огледате едни други

and look out at the vastness

и да погледнете необятността

and complexity and mystery

и сложността и мистерията

of the universe

на Вселената

and be able to say,

и да можете да си кажете:

"Wow, I don't know.

"Уау, аз не знам.

Maybe I'm wrong."

Може би бъркам."

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you guys.

Благодаря ви!

(Applause)

(Аплодисменти)