It's not fair having 12 pairs of legs | Aimee Mullins

Translator: George Kremenliev Reviewer: Anton Hikov

I was speaking to a group of about 300 kids,

Говорих на група от около 300 деца,

ages six to eight, at a children's museum,

на възраст от 6 до 8 години, в един детски музей,

and I brought with me a bag full of legs,

като бях донесла с мен една торба с крака,

similar to the kinds of things you see up here,

подобни на тези, които виждате тук,

and had them laid out on a table for the kids.

и бях помолила да ги подредя на една маса.

And, from my experience, you know, kids are naturally curious

Съдейки от моя опит, децата са любопитни

about what they don't know, or don't understand,

за нещата, които не знаят или не разбират,

or is foreign to them.

или които са им чужди.

They only learn to be frightened of those differences

Те се научават да се страхуват от тези различия

when an adult influences them to behave that way,

само когато някой възрастен повлияе на поведението им,

and maybe censors that natural curiosity,

и им приглуши естественото любопитство,

or you know, reins in the question-asking

или пък, обуздае въпросите

in the hopes of them being polite little kids.

с надеждата да ги направи възпитани дечица.

So I just pictured a first grade teacher out in the lobby

И само си представих начална учителка в коридора

with these unruly kids, saying, "Now, whatever you do,

с тези буйни деца, да им казва "Деца, каквото и да правите

don't stare at her legs."

не зяпайте в краката й."

But, of course, that's the point.

Но, естествено, в това е смисъла.

That's why I was there, I wanted to invite them to look and explore.

За това бях там, исках да ги поканя да гледат и да изследват.

So I made a deal with the adults

И така, разбрах се с възрастните,

that the kids could come in without any adults for two minutes

че децата могат да влязат, без възрастни, за две минути,

on their own.

сами.

The doors open, the kids descend on this table of legs,

Вратите се отварят, децата се струпват около масата с краката,

and they are poking and prodding, and they're wiggling toes,

и пипат и ръчкат, и мърдат пръстите,

and they're trying to put their full weight on the sprinting leg

и натискат с цяло тяло върху протезата за бягане

to see what happens with that.

за да видят какво ще стане.

And I said, "Kids, really quickly --

И аз им казвам "Деца, бързо -

I woke up this morning, I decided I wanted to be able to jump over a house --

Събудих се тази сутрин и реших, че искам да мога да прескоча къща

nothing too big, two or three stories --

не много голяма, два или три етажа -

but, if you could think of any animal, any superhero, any cartoon character,

но, ако се сещате за някое животно, някой анимационен герой

anything you can dream up right now,

всичко което ви дойде на ума ей сега,

what kind of legs would you build me?"

какви протези бихте ми направили?"

And immediately a voice shouted, "Kangaroo!"

И веднага едно гласче извика "Кенгуро!"

"No, no, no! Should be a frog!"

"Не, не, не! Трябва да е жаба!"

"No. It should be Go Go Gadget!"

"Не. Трябва да е Инспектор Гаджет!"

"No, no, no! It should be the Incredibles."

"Не, не не! Трябва да е Феноменалните"

And other things that I don't -- aren't familiar with.

И други неща които не - които не съм чувала.

And then, one eight-year-old said,

И тогава, едно осем годишно каза:

"Hey, why wouldn't you want to fly too?"

"Хей, не би ли искала също да можеш да летиш?"

And the whole room, including me, was like, "Yeah."

И цялата стая, включително аз, възкликнахме "Аха!"

(Laughter)

(смях)

And just like that, I went from being a woman

И ей-тъй, аз се превърнах от жена

that these kids would have been trained to see as "disabled"

която тези деца щяха да са свикнали да наричат "инвалид"

to somebody that had potential that their bodies didn't have yet.

до някой, който има възможности, които техните тела все още нямаха.

Somebody that might even be super-abled.

Някой, който може да е дори супер-валиден.

Interesting.

Интересно.

So some of you actually saw me at TED, 11 years ago.

Някои от вас ме помнят от TED, преди 11 години,

And there's been a lot of talk about how life-changing this conference is

и доста се говори за това, колко живото-променяща е тази конференция

for both speakers and attendees, and I am no exception.

и за лектори и за участници, и аз не съм изключение.

TED literally was the launch pad to the next decade of my life's exploration.

TED буквално беше стартовата площадка за следващото десетилетие в изследването на живота ми.

At the time, the legs I presented were groundbreaking in prosthetics.

По онова време, краката, които представих бяха новаторство в протезите.

I had woven carbon fiber sprinting legs

Имах крака за спринтиране изтъкани от въглеродни влакна

modeled after the hind leg of a cheetah,

оформени като крака на гепард,

which you may have seen on stage yesterday.

които може да сте видели на сцената вчера.

And also these very life-like, intrinsically painted silicone legs.

И също тези много истински на вид, оцветени отвътре силиконови крака.

So at the time, it was my opportunity to put a call out

Та по онова време, имах възможноста да предизвикам

to innovators outside the traditional medical prosthetic community

изобретатели извън общноста на медицинските протези

to come bring their talent to the science and to the art

да допринесат със своя талант към науката и изкуството

of building legs.

за изграждане на крака.

So that we can stop compartmentalizing form, function and aesthetic,

Така че да спрем да отделяме форма, функция и естетика,

and assigning them different values.

и да им придаваме различни стойности.

Well, lucky for me, a lot of people answered that call.

Е, за мой късмет, много хора се отзоваха на това предизвикателство.

And the journey started, funny enough, with a TED conference attendee --

И пътуването започна, странно, с един участник на TED -

Chee Pearlman, who hopefully is in the audience somewhere today.

Чии Пърлман, която се надявам е някъде сред публиката днес.

She was the editor then of a magazine called ID,

Тогава тя беше редактор на списание ID,

and she gave me a cover story.

и тя ми отдели място на заглавната страница.

This started an incredible journey.

Така започна едно невероятно пътешествие.

Curious encounters were happening to me at the time;

Случваха ми се странни неща по онова време;

I'd been accepting numerous invitations to speak

Канеха ме да изнасям лекции

on the design of the cheetah legs around the world.

за дизайна на гепардовите крака по целия свят.

And people would come up to me after the conference, after my talk,

Хора идваха при мен след конференция, след моя лекция,

men and women.

и мъже и жени.

And the conversation would go something like this,

И разговора протичаше по горе-долу следния начин:

"You know Aimee, you're very attractive.

"Знаеш ли Ейми, ти си много привлекателна.

You don't look disabled."

Не приличаш на инвалид."

(Laughter)

(смях)

I thought, "Well, that's amazing,

И си мислех "Добре, това е супер,

because I don't feel disabled."

защото аз не се чуствам инвалид."

And it really opened my eyes to this conversation

И това наистина отвори очите ми за този разговор,

that could be explored, about beauty.

който може да бъде изследван, за красотата.

What does a beautiful woman have to look like?

Как би изглеждала красивата жена?

What is a sexy body?

Кое е секси тяло?

And interestingly, from an identity standpoint,

И интересно, от гледна точка на индентичност,

what does it mean to have a disability?

какво означава да си инвалид?

I mean, people -- Pamela Anderson has more prosthetic in her body than I do.

Вижте хора - Памела Андерсън има повече протези в тялото си от мен.

Nobody calls her disabled.

Нея никой не я нарича инвалид.

(Laughter)

(смях)

So this magazine, through the hands of graphic designer Peter Saville,

И така, това списание, през ръцете на графичния дизайнер Питър Савил,

went to fashion designer Alexander McQueen, and photographer Nick Knight,

попада на модния дизайнер Александър Маккуин, и фотографа Ник Найт,

who were also interested in exploring that conversation.

които също се интересуваха от изследване на този диалог.

So, three months after TED I found myself on a plane

И така, три месеца след TED се озовах на самолет

to London, doing my first fashion shoot,

за Лондон, за моята първа модна фото-сесия,

which resulted in this cover --

която доведе до тази корица -

"Fashion-able"?

Модно-способен?

Three months after that, I did my first runway show for Alexander McQueen

Три месеца след това, участвах в първото си модно ревю за Александър Маккуин

on a pair of hand-carved wooden legs made from solid ash.

на чифт ръчно дъворезбовани крака направени от ясен.

Nobody knew -- everyone thought they were wooden boots.

Никои не разбра - всички си мислеха, че са дървени обувки.

Actually, I have them on stage with me:

Всъщност, те са тук на сцената при мен:

grapevines, magnolias -- truly stunning.

лози, магнолии, наистина изумителни.

Poetry matters.

Поетичното е от значение.

Poetry is what elevates the banal and neglected object

Поезията е това, което издига баналното и пренебрегваното

to a realm of art.

до сферата на изкуство.

It can transform the thing that might have made people fearful

Тя може да преобрази това, което може да е плашело хората,

into something that invites them to look,

в нещо, което ги подканва да погледнат,

and look a little longer,

и да погледат малко повече,

and maybe even understand.

и може би дори да разберат.

I learned this firsthand with my next adventure.

Научих това от първа ръка със следващото си приключение.

The artist Matthew Barney, in his film opus called the "The Cremaster Cycle."

Твореца Матю Барни, в неговият епичен филм "Цикълът Кремастер".

This is where it really hit home for me --

Ето тогава наистина осъзнах,

that my legs could be wearable sculpture.

че краката ми могат да бъдат носими скулптори.

And even at this point, I started to move away from the need to replicate human-ness

И в този момент, започнах да се отдалечавам от нуждата да подръжавам на човешкото,

as the only aesthetic ideal.

като единствен естетичен идеал.

So we made what people lovingly referred to as glass legs

И така, ние изработихме това, което хората обичливо наричат "стъклени крака",

even though they're actually optically clear polyurethane,

въпреки че те са всъщност оптично прозрачен полиуретан,

a.k.a. bowling ball material.

или иначе познат като материал за боулинг топки!

Heavy!

Тежки!

Then we made these legs that are cast in soil

След това, изработихме тези крака изляти от почва

with a potato root system growing in them, and beetroots out the top,

с картофен корен растящ в тях, и цвекло на върха,

and a very lovely brass toe.

и много мил месингов пръст.

That's a good close-up of that one.

Ето това е добро увеличение на тези крака.

Then another character was a half-woman, half-cheetah --

После друг герой беше полу-жена/полу-гепард -

a little homage to my life as an athlete.

малко почит, към живота ми на състезател.

14 hours of prosthetic make-up

14 часа протезно гримиране

to get into a creature that had articulated paws,

за да се превърна в създание което имаше изразени лапи,

claws and a tail that whipped around,

нокти и опашка която се мяташе наоколо,

like a gecko.

като гущер.

(Laughter)

(смях)

And then another pair of legs we collaborated on were these --

И после още един чифт крака, над които работихме са тези...

look like jellyfish legs,

приличат на пипала на медуза.

also polyurethane.

Също полиуретан.

And the only purpose that these legs can serve,

И единственото предназначение, което тези крака имат

outside the context of the film,

извън контекста на филма,

is to provoke the senses and ignite the imagination.

е да провокират осезанията и да разпалват въображението.

So whimsy matters.

Такива прищявки.

Today, I have over a dozen pair of prosthetic legs

Днес имам над дузина чифта протези,

that various people have made for me,

които най-различни хора са ми направили,

and with them I have different negotiations of the terrain under my feet,

и с тях имам различен разговор с терена под краката си.

and I can change my height --

И мога да променям височината си -

I have a variable of five different heights.

Имам пет различни височини.

(Laughter)

(смях)

Today, I'm 6'1".

Днес съм 185 cm

And I had these legs made a little over a year ago

Направиха ми тези крака преди малко повече от година

at Dorset Orthopedic in England

в Ортопедия Дорсет в Англия

and when I brought them home to Manhattan,

и когато ги донесох у дома в Манхатън,

my first night out on the town, I went to a very fancy party.

на първото ми излизане отидох на едно много шик парти.

And a girl was there who has known me for years

И една позната беше там която ме знае от години

at my normal 5'8".

с моите нормални 173 cm.

Her mouth dropped open when she saw me,

Устата и зейна като ме видя,

and she went, "But you're so tall!"

И ми вика "Ама ти си толкова висока"

And I said, "I know. Isn't it fun?"

А аз казах "Знам. Не е ли готино?"

I mean, it's a little bit like wearing stilts on stilts,

Малко е като да сложиш кокили на кокилите,

but I have an entirely new relationship to door jams

но пък имам напълно различно отношение към мини баскетболните кошове

that I never expected I would ever have.

което никога не съм очаквала че ще имам.

And I was having fun with it.

И ми беше забавно.

And she looked at me,

И тя ме поглежда,

and she said, "But, Aimee, that's not fair."

и ми казва "Но, Ейми, не е честно."

(Laughter)

(смях)

(Applause)

(аплодисменти)

And the incredible thing was she really meant it.

Невероятното беше, че тя наистина го мислеше.

It's not fair that you can change your height,

Не е честно да можеш да си променяш височината,

as you want it.

както ти се поиска.

And that's when I knew --

И тогава осъзнах -

that's when I knew that the conversation with society

тогава разбрах, че диалога с обществото

has changed profoundly

е променен изцяло

in this last decade.

в това последно десетилетие.

It is no longer a conversation about overcoming deficiency.

Той вече не е диалог за преодоляване на недостатъци.

It's a conversation about augmentation.

А е диалог за допълнения.

It's a conversation about potential.

Диалога е за потенциал.

A prosthetic limb doesn't represent the need to replace loss anymore.

Протезен крайник вече не представлява нуждата да се замени липса.

It can stand as a symbol that the wearer

Той може да служи като символ, за това, че носещият го

has the power to create whatever it is that they want to create

има силата да създава каквото си поиска

in that space.

на това място.

So people that society once considered to be disabled

И така, хора, които обществото някога смяташе за инвалиди

can now become the architects of their own identities

сега могат да бъдат архитекти на собствената си идентичност

and indeed continue to change those identities

и всъщност да продължат да променят тази идентичност

by designing their bodies

като проектират телата си

from a place of empowerment.

от позиция на сила.

And what is exciting to me so much right now

Това което е толкова вълнуващо за мен в момента

is that by combining cutting-edge technology --

е че чрез комбиниране на модерни технологии -

robotics, bionics --

роботика, бионика -

with the age-old poetry,

с вековната поезия,

we are moving closer to understanding our collective humanity.

ние се прибилижаваме осъзнаване на нашата обща човечност.

I think that if we want to discover the full potential

Мисля си, че ако искаме да открием пълните възможности

in our humanity,

на нашата човечност,

we need to celebrate those heartbreaking strengths

имаме нужда да отбелязваме тези сърцераздирателни сили

and those glorious disabilities that we all have.

и тези славни недостатъци, коио ние всички имаме.

I think of Shakespeare's Shylock:

Сещам се за Шекспировия Шейлок:

"If you prick us, do we not bleed,

"Ако ни убодеш, не кървим ли,

and if you tickle us, do we not laugh?"

и ако ни гъделичкаш, не се ли смеем?"

It is our humanity,

Нашата хуманност,

and all the potential within it,

и целият потенциал в нея,

that makes us beautiful.

е това което ни прави красиви.

Thank you.

Благодаря Ви.

(Applause)

(аплодисменти)