The price of shame | Monica Lewinsky | TED

Translator: Luba Aleksandrova Reviewer: Yavor Ivanov

You're looking at a woman who was publicly silent for a decade.

В момента виждате жена, избягваща публичното пространство от десетилетие.

Obviously, that's changed,

Очевидно това се промени,

but only recently.

но едва от скоро.

It was several months ago that I gave my very first major public talk,

Едва преди няколко месеца

направих една от първите си големи публични изяви

at the Forbes "30 Under 30 Summit" --

на върха на "Форбс" 30 под 30.

1,500 brilliant people, all under the age of 30.

1500 блестящи човека, всички под 30 години.

That meant that in 1998, the oldest among the group were only 14,

Това означава, че през 1998

най-възрастният от тях е бил едва на 14,

and the youngest, just four.

а най-младият - на 4.

I joked with them that some might only have heard of me from rap songs.

Пошегувах се с тях, че някои от тях може би са чували за мен

само от рап песни.

Yes, I'm in rap songs.

Да, аз съм в рап песни.

(Laughter)

Almost 40 rap songs.

И то почти 40. (Смях)

(Laughter)

But the night of my speech, a surprising thing happened.

Но във вечерта на изказването ми се случи нещо изненадващо.

At the age of 41, I was hit on by a 27-year-old guy.

На 41 години бях ухажвана от момче на 27 години.

(Laughter)

I know, right?

Нали?

He was charming, and I was flattered,

Той беше очарователен, а аз бях поласкана,

and I declined.

но отказах.

You know what his unsuccessful pickup line was?

Знаете ли в какво се състоеше неговият неуспешен флирт?

He could make me feel 22 again.

Каза ми, че ще ме накара да се чувствам отново на 22.

(Laughter)

(Смях) (Аплодисменти)

(Applause)

I realized, later that night,

По-късно тази вечер установих, че може би съм единственият човек в четиридесетте,

I'm probably the only person over 40 who does not want to be 22 again.

който не иска да бъде отново на 22.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

At the age of 22, I fell in love with my boss.

На 22 аз се влюбих в шефа си,

And at the age of 24,

а на 24

I learned the devastating consequences.

научих фаталните последствия.

Can I see a show of hands of anyone here

Можете ли да вдигнете ръка,

who didn't make a mistake or do something they regretted at 22?

ако не сте правили грешка или нещо, за което съжалявате на 22?

Yep. That's what I thought.

Да, така си мислех и аз.

So like me, at 22, a few of you may have also taken wrong turns

Така че на 22 някои от вас вероятно са направили грешни ходове

and fallen in love with the wrong person,

и са се влюбили в неподходящите хора,

maybe even your boss.

дори може би във вашите шефове.

Unlike me, though,

Но за разлика от мен, вашият шеф

your boss probably wasn't the president of the United States of America.

най-вероятно не е бил президентът на Съединените американски щати.

(Laughter)

Of course, life is full of surprises.

Разбира се животът е пълен с изненади.

Not a day goes by that I'm not reminded of my mistake,

Нито един ден не минава, в който да не ми се напомни за моята грешка

and I regret that mistake deeply.

и аз искрено съжалявам за нея.

In 1998, after having been swept up into an improbable romance,

През 1998 след като бях запратена в една малко вероятна романтична история,

I was then swept up into the eye of a political, legal and media maelstrom

бях запратена и пред погледа на политическия, юридическия и медийния водовъртеж,

like we had never seen before.

по начин, невиждан дотогава.

Remember, just a few years earlier,

Спомнете си, само няколко години по-рано

news was consumed from just three places:

новините се консумираха по три начина:

с четене на вестник или списание,

reading a newspaper or magazine,

listening to the radio

със слушане на радио

or watching television.

или с гледане на телевизия.

That was it.

Това беше.

But that wasn't my fate.

Но моята съдба не бе такава.

Instead, this scandal was brought to you

Скандалът ви беше представен

by the digital revolution.

с дигиталната революция.

That meant we could access all the information we wanted,

Това означаваше, че можем да достигнем цялата информация, която искаме,

when we wanted it, anytime, anywhere.

когато я искаме, по всяко време и навсякъде.

And when the story broke in January 1998,

И когато историята гръмна през януари 1998,

тя гръмна онлайн.

it broke online.

It was the first time the traditional news was usurped by the internet

За първи път традиционните новини

бяха узурпирани от интернет за основна новинарска история.

for a major news story --

a click that reverberated around the world.

Клик, който се отрази около света

What that meant for me personally

Това за мен ознчаваше,

was that overnight, I went from being a completely private figure

че за една нощ се превърнах от напълно обикновен човек

to a publicly humiliated one, worldwide.

в публично унижена в световен мащаб фигура.

I was patient zero of losing a personal reputation on a global scale

Аз бях първата, загубила личната си репутация

в глобален мащаб почти мигновено.

almost instantaneously.

This rush to judgment, enabled by technology,

Избликът на съдене, направен възможен от технологията,

доведе до тълпи от виртуални хвърлячи на камъни.

led to mobs of virtual stone-throwers.

Granted, it was before social media,

Действително това беше преди съществуването на социални медии,

but people could still comment online,

но хората вече можеха да коментират онлайн,

e-mail stories,

да изпращат имейли с истории и, разбира се, да изпращат жестоки шеги.

and, of course, e-mail cruel jokes.

News sources plastered photos of me all over

Новинарски източници разпространиха мои снимки навсякъде,

за да продават вестници, онлайн реклами

to sell newspapers, banner ads online,

and to keep people tuned to the TV.

и да държат хората пред телевизора.

Do you recall a particular image of me, say, wearing a beret?

Спомняте ли си една моя снимка

с барета?

Now, I admit I made mistakes --

Признавам, че направих грешки,

especially wearing that beret.

особено носейки тази барета,

(Laughter)

But the attention and judgment that I received --

но вниманието и съденето, което получих, не историята,

not the story, but that I personally received --

а аз самата, бяха безпрецедентни.

was unprecedented.

I was branded as a tramp,

Бях заклеймена като уличница,

tart,

леко момиче, проститутка, блудница

slut,

whore,

bimbo,

and, of course, "that woman."

и, разбира се, като "онази жена".

I was seen by many,

Много хора ме виждаха,

but actually known by few.

но малко ме познаваха.

And I get it: it was easy to forget

И го разбирам: беше лесно да се забрави,

that that woman was dimensional,

че тази жена има измерение,

had a soul

душа и някога е била цяла.

and was once unbroken.

When this happened to me 17 years ago, there was no name for it.

Когато това ми се случи преди 17 години, нямаше дума за него.

Now we call it "cyberbullying" and "online harassment."

Сега го наричаме кибер тормоз или онлайн тормоз.

Today, I want to share some of my experience with you,

Днес бих искала да споделя част от моите преживявания с вас,

talk about how that experience has helped shape my cultural observations,

да говоря за това как този опит ми помогна да оформя културните си наблюдения

и за това как се надявам моят опит да доведе до промяна, която ще се превърне

and how I hope my past experience can lead to a change

that results in less suffering for others.

в по-малко страдание за други.

In 1998, I lost my reputation and my dignity.

През 1998 г. изгубих репутацията си и гордостта си.

I lost almost everything.

Изгубих почти всичко

и почти изгубих живота си.

And I almost lost my life.

Нека нарисувам картина за вас.

Let me paint a picture for you.

It is September of 1998.

Септември 1998 г. е.

I'm sitting in a windowless office room

Аз седя в офис без прозорци,

inside the Office of the Independent Counsel,

в офиса на Независимия съвет

под бръмчаща флуоресцентна светлина.

underneath humming fluorescent lights.

I'm listening to the sound of my voice,

Слушам звука но собствения си глас

my voice on surreptitiously taped phone calls

върху тайно записани телефонни разговори,

that a supposed friend had made the year before.

които мнима приятелка беше направила година по-рано.

Тук съм, защото съм правно задължена

I'm here because I've been legally required

to personally authenticate all 20 hours of taped conversation.

лично да разпозная 20 часа записани разговори.

For the past eight months, the mysterious content of these tapes

За последните осем месеца мистериозното съдържание на тези касети

has hung like the sword of Damocles over my head.

висеше като Дамоклев меч върху главата ми.

I mean, who can remember what they said a year ago?

Имам предвид, кой може да си спомни какво е казал година по-рано?

Scared and mortified, I listen,

Изплашена и вцепенена слушам

listen as I prattle on about the flotsam and jetsam of the day;

ли слушам как бъбря за дребните неща от деня,

listen as I confess my love for the president,

как признавам любовта си за президента

and, of course, my heartbreak;

и разбира се, мъката си;

listen to my sometimes catty, sometimes churlish, sometimes silly self

слушам себе си, понякога лукава, невъзпитана, глупава,

жестока, злопаметна, недодялана;

being cruel, unforgiving, uncouth;

listen, deeply, deeply ashamed, to the worst version of myself,

слушам дълбоко, дълбоко засрамена

най-лошата версия на себе си,

версия, която дори не разпознавам.

a self I don't even recognize.

A few days later, the Starr Report is released to Congress,

Няколко дни по-късно докладът на Стар е представен на Конгреса

and all of those tapes and transcripts, those stolen words, form a part of it.

и всички тези касети и преписи, тези откраднати думи, са част от него.

That people can read the transcripts is horrific enough.

Фактът, че хората могат да прочетат преписите е достатъчно ужасяващ,

но няколко седмици по-късно

But a few weeks later,

аудио касетите са показани по телевизията

the audiotapes are aired on TV,

and significant portions made available online.

и доста голяма част са направени достъпни в интернет.

The public humiliation was excruciating.

Публичното унижение беше много мъчително.

Life was almost unbearable.

Животът бе непоносим.

Това не беше нещо, което се случва често през 1998 г.

This was not something that happened with regularity back then in 1998,

and by "this," I mean the stealing of people's private words, actions,

и под "това" имам предвид кражбата на личните думи, действия,

conversations or photos,

разговори и снимки

and then making them public --

и правенето им публични

public without consent,

без съгласие,

public without context

без контекст

and public without compassion.

и без съчувствие.

Fast-forward 12 years, to 2010,

Превъртете бързо 12 години до 2010 г.

and now social media has been born.

Сега социалните медии са родени.

The landscape has sadly become much more populated with instances like mine,

Пейзажът, за съжаление, е затрупан с много случаи като моя,

whether or not someone actually made a mistake,

без значение дали някой наистина е направил грешка

and now, it's for both public and private people.

и независимо дали става въпрос за обикновени хора или публични личности.

The consequences for some have become dire, very dire.

Последствията за някои станаха ужасни, потресаващи.

Говорех по телефона с майка си

I was on the phone with my mom in September of 2010,

през септември 2010 г.,

and we were talking about the news of a young college freshman

говорехме си за новините

за млад първокурсник от университета "Рътджърс",

from Rutgers University,

на име Тайлър Клементи.

named Tyler Clementi.

Sweet, sensitive, creative Tyler was secretly webcammed by his roommate

Милият, чувствителен, креативен Тайлър

е бил тайно записан от съквартиранта си,

while being intimate with another man.

докато е бил интимен с друг мъж.

When the online world learned of this incident,

Когато онлайн пространството научило за този случай,

the ridicule and cyberbullying ignited.

подигравките и кибер тормозът избухнали.

A few days later,

Няколко дни по-късно

Тайлър скочил от моста Джордж Вашингтон

Tyler jumped from the George Washington Bridge

to his death.

и се самоубил.

He was 18.

Бил е на 18.

My mom was beside herself about what happened to Tyler and his family,

Майка ми беше силно афектирана от случилото се с Тайлър и семейството му

and she was gutted with pain

и изпълнена с болка

in a way that I just couldn't quite understand.

по начин, който не можех напълно да разбера,

And then eventually, I realized she was reliving 1998,

докато не проумях,

че тя преживява 1998 г.,

преживява време, в което седеше до моето легло всяка нощ,

reliving a time when she sat by my bed every night,

reliving -- (Chokes up)

преживява време, в което ме караше да се къпя с отворена врата,

sorry -- reliving a time when she made me shower with the bathroom door open,

преживява време, когато и двамата ми родители се страхуваха,

and reliving a time when both of my parents feared

че ще бъде унижена до смърт.

that I would be humiliated to death,

literally.

Буквално.

Today, too many parents haven't had the chance

Днес твърде много родители

нямат възможността да се включат навреме и да спасят любимите си хора.

to step in and rescue their loved ones.

Твърде много са научили за страданието и унижението на децата си

Too many have learned of their child's suffering and humiliation

after it was too late.

след като е било твърде късно.

Трагичната и безсмислена смърт на Тайлър бе ключов момент за мен.

Tyler's tragic, senseless death was a turning point for me.

It served to recontextualize my experiences,

Тя послужи да поставя в контекст собствените си преживявания

and I then began to look at the world of humiliation and bullying around me

и започнах да гледам света на унижение и тормоз около себе си

and see something different.

и да виждам нещо по-различно.

In 1998, we had no way of knowing

През 1998 г. нямаше как да знаем къде тази нова иновативна технология,

where this brave new technology called the internet would take us.

наречена интернет, ще ни заведе.

Since then, it has connected people in unimaginable ways --

От тогава насам, той свързва хора по начини, невъобразими дотогава,

joining lost siblings,

събира изгубени братя и сестри,

saving lives,

спасява животи, започва революции,

launching revolutions ...

но тъмнината, кибер тормозът и наричането с имена, които аз преживях,

But the darkness, cyberbullying, and slut-shaming that I experienced

had mushroomed.

процъфтява.

Every day online, people -- especially young people,

Всеки ден хора, особено млади хора,

who are not developmentally equipped to handle this --

които не са подготвени да се справят,

are so abused and humiliated

са така оскърбявани и унижавани,

that they can't imagine living to the next day.

че не могат да си представят да живеят още един ден.

Някои, трагично, не го доживяват

And some, tragically, don't.

And there's nothing virtual about that.

и няма нищо виртуално в това.

Childline, a UK nonprofit that's focused on helping young people on various issues,

"Чайлдлайн", английска неправителствена организация, помагаща на младите хора за различни проблеми,

released a staggering statistic late last year:

представи зашеметяваща статистика миналата година.

from 2012 to 2013, there was an 87 percent increase

От 2012 до 2013 г.

е имало 87 процента нарастване

in calls and e-mails related to cyberbullying.

на обажданията и имейлите, свързани с онлайн тормоза.

A meta-analysis done out of the Netherlands

Мета-анализ направен в Нидерландия

showed that for the first time,

показва, че за първи път,

cyberbullying was leading to suicidal ideations

кибер тормозът води до повече идеи за самоубийство

more significantly than offline bullying.

от офлайн тормоза.

And you know, what shocked me -- although it shouldn't have --

И знаете ли какво ме шокира, въпреки че не би трябвало.

was other research last year

Едно проучване миналата година е установило, че унижението

that determined humiliation was a more intensely felt emotion

е по-интензивно чувствана емоция

от щастието и гнева.

than either happiness or even anger.

Cruelty to others is nothing new.

Жестокостта към другите не е нищо ново,

но онлайн, технологически подсиленото засрамване се засилва,

But online, technologically enhanced shaming is amplified,

uncontained

неконтронтролирано и постоянно достъпно.

and permanently accessible.

The echo of embarrassment used to extend only as far as your family, village,

Ехото на смущението преди е достигало само до семейството, селището,

school or community.

училището или общността,

But now, it's the online community too.

но сега става въпрос за онлайн общността.

Millions of people, often anonymously, can stab you with their words,

Милиони хора, често анонимно,

могат да пробождат с думите си и това предизвиква много болка.

and that's a lot of pain.

And there are no perimeters around how many people can publicly observe you

Няма периметър за това, колко хора,

могат публично да те наблюдават

and put you in a public stockade.

и да те поставят в публичен затвор.

There is a very personal price to public humiliation,

Има много лична цена, която се плаща

за публичното унижение,

and the growth of the internet has jacked up that price.

а развитието на интернет покачи тази цена.

В продължение на две десетилетия

For nearly two decades now,

we have slowly been sowing the seeds of shame and public humiliation

бавно сеем семената на срама и публичното унижение

in our cultural soil, both on- and offline.

в почвата на културата си онлайн и офлайн.

Gossip websites, paparazzi, reality programming, politics,

Уебсайти за клюки, папараци, реалити предавания, политика,

news outlets and sometimes hackers

новинарските издания и понякога дори хакерите, всички те търгуват със срам.

all traffic in shame.

It's led to desensitization and a permissive environment online,

Това води до притъпяване на усещанията и среда, в която всичко е позволено онлайн,

which lends itself to trolling, invasion of privacy and cyberbullying.

което води до "тролове", посегателство върху личната неприкосновеност и кибер тормоз.

This shift has created what Professor Nicolaus Mills calls

Тази промяна създаде това, което проф. Никълъс Милс нарича

"a culture of humiliation."

култура на унижението.

Consider a few prominent examples just from the past six months alone.

Разгледайте няколко видни примера само от последните няколко месеца.

Snapchat, the service which is used mainly by younger generations

"Снапчат", услугата, която се използва основно от младите поколения

and claims that its messages only have the life span of a few seconds.

и твърди, че нейните съобщения имат продължителност

само няколко секунди.

You can imagine the range of content that that gets.

Можете да си представите обхвата на съдържанието.

A third-party app which Snapchatters use to preserve the life span of the messages

Апликация, създадена от трети лица, която потребителите на Снапчат използват, за да

удължат живота на съобщенията си, бе проникната от хакери

was hacked,

и 100 000 лични разговори, снимки и видеа изтекоха онлайн

and 100,000 personal conversations, photos and videos were leaked online,

to now have a life span of forever.

и сега имат вечен живот.

Jennifer Lawrence and several other actors had their iCloud accounts hacked,

"Айклауд" акаунтите на Дженифър Лорънс и няколко други актриси бяха проникнати от хакери

and private, intimate, nude photos were plastered across the internet

и лични, интимни, голи снимки бяха разпространени из интернет

without their permission.

без тяхно разрешение.

One gossip website had over five million hits

Един уебсайт за клюки получил повече от 5 милиона клика

for this one story.

за тази история.

And what about the Sony Pictures cyberhacking?

А хакването на "Сони пикчърс"?

The documents which received the most attention

Документите, които получиха най-голямо внимание

were private e-mails that had maximum public embarrassment value.

бяха личните имейли, които имат максимална стойност на публично унижение.

Но в тази култура на унижението

But in this culture of humiliation,

there is another kind of price tag attached to public shaming.

има друг вид цена, закачена за публичното засрамване.

The price does not measure the cost to the victim,

Тази цена не измерва стойността, платена от жертвата,

which Tyler and too many others --

която Тайлър и много други,

notably, women, minorities and members of the LGBTQ community --

особено жени, малцинства

и членове на LGBTQ обществото са плащали,

have paid,

but the price measures the profit of those who prey on them.

а измерва облагите на тези, които се възползват от тях.

Посегателството над другите е суров материал,

This invasion of others is a raw material,

efficiently and ruthlessly mined, packaged and sold at a profit.

ефективно и безмилостно експлоатиран, пакетиран и продаван за приход.

Появи се пазар, където публичното унижение е стока,

A marketplace has emerged where public humiliation is a commodity,

а срамът е индустрия.

and shame is an industry.

Как се правят пари?

How is the money made?

Clicks.

С кликове на мишката.

The more shame, the more clicks.

Колкото повече срам, толкова повече кликове.

The more clicks, the more advertising dollars.

Колкото повече кликове, толкова повече долари от реклами.

We're in a dangerous cycle.

Намираме се в опасен цикъл.

The more we click on this kind of gossip,

Колкото повече кликаме върху този тип клюки,

the more numb we get to the human lives behind it.

толкова повече претръпваме спрямо човешките животи зад тях,

And the more numb we get, the more we click.

а колкото повече претръпваме, толкова повече кликаме.

All the while,

През цялото време някой прави пари

someone is making money off of the back of someone else's suffering.

на гърба на нечие чуждо страдание.

With every click, we make a choice.

С всеки клик ние взимаме решение.

The more we saturate our culture with public shaming,

Колкото повече напояваме културата си с публично засрамване,

the more accepted it is,

колкото по-прието е то,

the more we will see behavior like cyberbullying, trolling,

толкова повече ще виждаме поведение като кибер тормоз,

тролове, форми на хакерски дейности

some forms of hacking

и онлайн тормоз.

and online harassment.

Why? Because they all have humiliation at their cores.

Защо? Защото те всички съдържат унижение в ядрото си.

This behavior is a symptom of the culture we've created.

Това поведение е симптом на културата, която сме създали.

Just think about it.

Помислете си.

Changing behavior begins with evolving beliefs.

Промяната в поведението започва с развитие в убежденията.

We've seen that to be true with racism, homophobia

Виждали сме, че това е вярно с расизма, хомофобията

and plenty of other biases,

и много други предубжедения, днес и в миналото.

today and in the past.

As we've changed beliefs about same-sex marriage,

С промяната на убежденията ни по отношение на еднополовите бракове

more people have been offered equal freedoms.

повече хора получават равни свободи.

When we began valuing sustainability,

Когато започнахме да ценим устойчивото развитие,

more people began to recycle.

повече хора започнаха да рециклират.

So as far as our culture of humiliation goes,

Така че с нашата култура на унижението,

what we need is a cultural revolution.

всичко, от което се нуждаем е културна революция.

Public shaming as a blood sport has to stop,

Публичното засрамване като кръвен спорт трябва да спре

and it's time for an intervention on the internet and in our culture.

и е време за намеса в Интернет и в нашата култура.

The shift begins with something simple,

Промяната започва с нещо просто, но не е лесна.

but it's not easy.

We need to return to a long-held value of compassion,

Имаме нужда да се завърнем към нашите отдавнашни ценности: съчувствие и емпатия.

compassion and empathy.

Онлайн имаме дефицит на съчувствието

Online, we've got a compassion deficit,

an empathy crisis.

и криза на емпатията.

Researcher Brené Brown said, and I quote,

Изследователят Брене Браун казва (и цитирам)

"Shame can't survive empathy."

"Срамът не може да надживее емпатията."

Shame cannot survive empathy.

Срамът не може да надживее емпатията.

I've seen some very dark days in my life.

Имала съм много тъмни дни през живота си

It was the compassion and empathy from my family, friends, professionals

и именно съпричастността и емпатията на семейството, приятелите, професионалистите

и понякога дори непознатите ме спасиха.

and sometimes even strangers

that saved me.

Even empathy from one person can make a difference.

Дори емпатията от един единствен човек може да донесе промяна.

The theory of minority influence,

Според теорията на влиянието на малцинството,

proposed by social psychologist Serge Moscovici,

предложена от социалния психолог Серж Московици

says that even in small numbers,

дори с малки количества

when there's consistency over time,

там, където има постоянство във времето,

change can happen.

промяната може да се случи.

In the online world, we can foster minority influence

В онлайн пространството можем да отгледаме влияние на малцинството,

by becoming upstanders.

ако станем застъпници.

To become an upstander means instead of bystander apathy,

Да станем застъпници означава, вместо да проявяваме зрителска апатия,

we can post a positive comment for someone or report a bullying situation.

да постваме позитивни коментари за някого или да докладваме ситуации на тормоз.

Trust me, compassionate comments help abate the negativity.

Повярвайте ми, съпричастните коментари помагат за отслабването на негативността.

We can also counteract the culture by supporting organizations

Можем също да противодействаме на тази култура, подкрепяйки организации,

that deal with these kinds of issues,

които се занимават с този тип проблеми,

like the Tyler Clementi Foundation in the US;

като фондацията "Тайлър Клементи" в Щатите.

in the UK, there's Anti-Bullying Pro;

"Анти-тормоза про" в Обединеното кралство

and in Australia, there's PROJECT ROCKIT.

и "Проект Рокит" в Австралия.

We talk a lot about our right to freedom of expression.

Говорим много за нашето право на свобода на словото,

но трябва да говорим повече

But we need to talk more about our responsibility

за нашата отговорност за свобода на словото.

to freedom of expression.

Всички искаме да бъдем чути,

We all want to be heard,

but let's acknowledge the difference between speaking up with intention

но нека признаем разликата между говоренето с умисъл

and speaking up for attention.

и говоренето за привличане на внимание.

The internet is the superhighway for the id.

Интернетът е магистрала с ускорен трафик за импулсите,

But online, showing empathy to others benefits us all

но онлайн, показването на емпатия към другите

носи ползи за всички нас и спомага създаването на по-безопасен и по-добър свят.

and helps create a safer and better world.

We need to communicate online with compassion,

Трябва да комуникираме онлайн със съпричастност,

consume news with compassion

да консумираме новините със съпричастност

and click with compassion.

и да кликаме със съпричастност.

Just imagine walking a mile in someone else's headline.

Представете си се на нечие чуждо място, под нечие чуждо заглавие.

Бих искала да заключа с лично послание.

I'd like to end on a personal note.

In the past nine months,

През последните девет месеца

the question I've been asked the most is "Why?"

въпросът, който ми се задава най-често е "защо".

Why now?

Why was I sticking my head above the parapet?

Защо сега? Защо сега показвам глава над парапета?

You can read between the lines in those questions,

Можете да прочетете между линиите на тези въпроси

and the answer has nothing to do with politics.

и отговорът няма нищо общо с политиката.

Най-важният отговор беше и е, че е време:

The top-note answer was and is "Because it's time."

време да спра да ходя на пръсти около миналото си;

Time to stop tiptoeing around my past,

време да спра да живея живот на позор;

time to stop living a life of opprobrium

and time to take back my narrative.

и време да си върна правото на изказ.

It's also not just about saving myself.

И не става въпрос да спася само себе си.

Всеки, който страда от срам и публично унижение

Anyone who is suffering from shame and public humiliation

needs to know one thing:

трябва да знае едно нещо:

You can survive it.

Можете да оцелеете.

I know it's hard.

Знам, че е трудно.

It may not be painless, quick or easy,

Може да не е безболезнено, бързо и лесно,

но можете да настоявате за различен край на вашата история.

but you can insist on a different ending to your story.

Have compassion for yourself.

Проявете състрадание към себе си.

Всички заслужаваме състрадание,

We all deserve compassion

and to live both online and off in a more compassionate world.

както и да живеем онлайн и офлайн в един по-съпричастен свят.

Благодаря за вниманието.

Thank you for listening.

(Applause and cheers)

(Аплодисменти)