The voices in my head | Eleanor Longden

Translator: Tsvetanka Fileva Reviewer: Yavor Ivanov

The day I left home for the first time

Денят, в който напуснах дома си за първи път,

to go to university was a bright day

за да отида в университета беше светъл ден,

brimming with hope and optimism.

пълен с надежда и оптимизъм.

I'd done well at school. Expectations for me were high,

Справях се добре в училище. Очакванията към мен бяха високи,

and I gleefully entered the student life

и аз радостно стартирах студентския живот,

of lectures, parties and traffic cone theft.

пълен с лекции, партита и кражбата на пътни знаци.

Now appearances, of course, can be deceptive,

Представите, разбира се, могат да са измамни,

and to an extent, this feisty, energetic persona

и до степен, в която тази борбена и енергична личност,

of lecture-going and traffic cone stealing was a veneer,

ходеща на лекции и крадяща пътни конуси беше външна обвивка,

albeit a very well-crafted and convincing one.

но много добре изработена и убедителна такава.

Underneath, I was actually deeply unhappy, insecure

Под повърхността всъщност бях дълбоко нещастна, несигурна

and fundamentally frightened --

и много изплашена -

frightened of other people, of the future, of failure

изплашена от другите хора, от бъдещето, от провалите

and of the emptiness that I felt was within me.

и от празнотата, която усещах в себе си.

But I was skilled at hiding it, and from the outside

Но го прикривах успешно, и отвън

appeared to be someone with everything to hope for

изглеждах като някой, който имаше всичко, което бихме искали

and aspire to.

и когото бихме искали да достигнем.

This fantasy of invulnerability was so complete

Тази фантазия за неуязвимост беше толкова пълноценна

that I even deceived myself,

че дори заблудих себе си,

and as the first semester ended and the second began,

и когато първият семестър свърши и започна втория,

there was no way that anyone could have predicted

никой не можеше да предположи

what was just about to happen.

какво щеше да се случи.

I was leaving a seminar when it started,

Започна когато си тръгвах от лекция,

humming to myself, fumbling with my bag

тананикайки си, ровичкайки си из чантата,

just as I'd done a hundred times before,

така като съм правила стотици пъти преди,

when suddenly I heard a voice calmly observe,

когато изведнъж чух глас, наблюдаващ спокойно:

"She is leaving the room."

"Тя напуска стаята."

I looked around, and there was no one there,

Огледах се, нямаше никой наоколо,

but the clarity and decisiveness of the comment

но яснотата и решителността на коментара

was unmistakable.

бяха несъмнени.

Shaken, I left my books on the stairs and hurried home,

Разтърсена, оставих книгите на стълбите и забързах към вкъщи,

and there it was again.

и тогава се повтори.

"She is opening the door."

"Тя отваря вратата."

This was the beginning. The voice had arrived.

Това беше началото. Гласът беше пристигнал.

And the voice persisted,

И този глас продължаваше,

days and then weeks of it, on and on,

дни и седмици поред

narrating everything I did in the third person.

да разказва всичко, което правех, в трето лице.

"She is going to the library."

"Тя отива в библиотеката."

"She is going to a lecture."

"Тя отива на лекции."

It was neutral, impassive and even, after a while,

Беше неутрален, без емоции и след време дори

strangely companionate and reassuring,

странно състрадателен и успокояващ,

although I did notice that its calm exterior sometimes slipped

въпреки, че забелязах, че неговата външна спокойност понякога се изплъзваше

and that it occasionally mirrored my own unexpressed emotion.

и понякога отразяваше моите неизразени емоции.

So, for example, if I was angry and had to hide it,

Например, ако бях ядосана и трябваше да го скрия,

which I often did, being very adept at concealing how I really felt,

което правех често, да бъда много умела в прикриването на чувствата ми,

then the voice would sound frustrated.

тогава гласът звучеше разстроено.

Otherwise, it was neither sinister nor disturbing,

Но като цяло не беше нито зловещ, нито обезпокоителен,

although even at that point it was clear

въпреки че дори в този момент беше ясно,

that it had something to communicate to me

че ми показваше нещо

about my emotions, particularly emotions

за моите емоции, специално за емоциите,

which were remote and inaccessible.

които бяха далечни и недостъпни.

Now it was then that I made a fatal mistake,

Тогава направих голямата грешка

in that I told a friend about the voice, and she was horrified.

да кажа на моя приятелка за този глас, и тя беше ужасена.

A subtle conditioning process had begun,

Коварен процес бе започнал,

the implication that normal people don't hear voices

фактът, че нормалните хора не чуват гласове,

and the fact that I did meant that something was very seriously wrong.

и фактът, че нещо наистина не беше наред.

Such fear and mistrust was infectious.

Такъв страх и недоверие са заразни.

Suddenly the voice didn't seem quite so benign anymore,

Изведнъж гласът вече не беше толкова добронамерен

and when she insisted that I seek medical attention,

и когато тя настоя да потърся медицински съвет,

I duly complied, and which proved to be

аз веднага се съгласих, и това се оказа

mistake number two.

грешка номер две.

I spent some time telling the college G.P.

Прекарах известно време, разказвайки на лекаря в колежа

about what I perceived to be the real problem:

за това, което смятах за истинският проблем -

тревожност, ниска самооценка, страховете за бъдещето,

anxiety, low self-worth, fears about the future,

and was met with bored indifference

и бях посрещната от отегченост и безразличие

until I mentioned the voice,

до момента, в който споменах гласа,

upon which he dropped his pen, swung round

при който той изпусна химикалката си, завъртя се

and began to question me with a show of real interest.

и започна да ме разпитва с истински интерес.

And to be fair, I was desperate for interest and help,

И да бъда честна, бях отчаяна за внимание и помощ,

and I began to tell him about my strange commentator.

и започнах да му разказвам за моят странен коментатор.

And I always wish, at this point, the voice had said,

И много ми се иска, в този момент, гласът да беше казал:

"Тя копае собственият си гроб."

"She is digging her own grave."

I was referred to a psychiatrist, who likewise

Бях препратена към психиатър, който по подобен начин

took a grim view of the voice's presence,

направи мрачен преглед на присъствието на гласа,

subsequently interpreting everything I said

като впоследствие изтълкува всичко, което казах

през погледна на скрита лудост.

through a lens of latent insanity.

For example, I was part of a student TV station

Например, бях част от студенстка телевизия,

that broadcast news bulletins around the campus,

която излъчваше бюлетин в кампуса,

and during an appointment which was running very late,

и по време на среща, която закъсняваше много,

I said, "I'm sorry, doctor, I've got to go.

аз казах: "Съжалявам, докторе, но трябва да вървя.

I'm reading the news at six."

Трябва да прочета новините в 6."

Now it's down on my medical records that Eleanor

И сега в моите медицински записи пише, че Еленор

има заблуди, че води новините по телевизията.

has delusions that she's a television news broadcaster.

It was at this point that events began

В този момент събитията започнаха

to rapidly overtake me.

да ме превземат.

A hospital admission followed, the first of many,

Последва приемане в болница, първото от много други,

a diagnosis of schizophrenia came next,

след това дойде диагнозата шизофрения

and then, worst of all, a toxic, tormenting sense

и след това, най-лошото от всичко, отровно и измъчващо чувство

of hopelessness, humiliation and despair

на безнадеждност, унижение и отчаяние

about myself and my prospects.

за мен и моето бъдеще.

But having been encouraged to see the voice

Но тъй като бях окуражавана да погледна на гласа,

not as an experience but as a symptom,

не като на преживяване, а като симптом,

my fear and resistance towards it intensified.

моите страх и съпротивление се усилиха.

Now essentially, this represented taking

Това в основата си представлява

an aggressive stance towards my own mind,

агресивна позиция спрямо собственият ми разум,

a kind of psychic civil war,

нещо като психична гражданска война,

and in turn this caused the number of voices to increase

и това доведе до увеличаването на броя гласове,

and grow progressively hostile and menacing.

които ставаха все по-агресивни и заплашителни.

Helplessly and hopelessly, I began to retreat

Безпомощна и безнадеждна, започнах да отстъпвам

into this nightmarish inner world

в този кошмарен вътрешен свят,

in which the voices were destined to become

в който гласовете ставаха

both my persecutors and my only perceived companions.

едновременно мои преследвачи и единствени спътници.

They told me, for example, that if I proved myself worthy

Казаха ми, например, че ако се докажа като достойна

of their help, then they could change my life

за тяхната помощ, тогава те ще променят живота ми

back to how it had been,

такъв какъвто е бил,

and a series of increasingly bizarre tasks was set,

и имах много странни задачи,

a kind of labor of Hercules.

нещо като работа за Херкулес.

It started off quite small, for example,

Започна се с нещо малко, например,

pull out three strands of hair,

като да си откъсна три кичура коса,

but gradually it grew more extreme,

но постепенно станаха по-крайни

culminating in commands to harm myself,

достигайки до команди да се нараня,

and a particularly dramatic instruction:

и една много крайно драматична инструкция -

"You see that tutor over there?

"Виждаш ли учителя там?"

You see that glass of water?

"Виждаш ли чашата с вода?"

Well, you have to go over and pour it over him in front of the other students."

"Е, ще трябва да отидеш и да я изсипеш върху него пред останалите студенти."

Which I actually did, and which needless to say

Което всъщност направих, и няма нужда да споменавам,

did not endear me to the faculty.

че това не ме направи ценна за факултета.

In effect, a vicious cycle of fear, avoidance,

Точно обратното, имаше порочен кръг от страх, отбягване,

mistrust and misunderstanding had been established,

недоверие и неразбиране,

and this was a battle in which I felt powerless

и това беше битка, в която се чувствах безсилна,

and incapable of establishing any kind of peace or reconciliation.

и неспособна да установя мир или примирие.

Two years later, and the deterioration was dramatic.

Две години по-късно влошаването е драматично.

By now, I had the whole frenzied repertoire:

До този момент имах цял луд репертоар -

terrifying voices, grotesque visions,

ужасяващи гласове, гротескни видения

bizarre, intractable delusions.

странни, неконтролируеми илюзии.

My mental health status had been a catalyst

Моето умствено състояние беше основата

for discrimination, verbal abuse,

на дискриминация, вербални обиди,

and physical and sexual assault,

и физическо и сексуално насилие,

and I'd been told by my psychiatrist,

и моят психиатър ми каза:

"Eleanor, you'd be better off with cancer,

"Еленор, по-добре да имаше рак,

because cancer is easier to cure than schizophrenia."

защото той се лекува по-лесно от шизофренията."

I'd been diagnosed, drugged and discarded,

Бях диагностицирана, упоена и изоставена,

and was by now so tormented by the voices

и бях толкова измъчена от гласовете,

that I attempted to drill a hole in my head

че се опитах да пробия дупка в главата си,

in order to get them out.

за да ги изкарам оттам.

Now looking back on the wreckage and despair of those years,

Гледайки сега назад към останките и отчаянието от онези години,

it seems to me now as if someone died in that place,

изглежда ми сякаш някой умря там,

and yet, someone else was saved.

и въпреки това, някой друг беше спасен.

A broken and haunted person began that journey,

Съкрушен и обладан човек започна онова пътуване,

but the person who emerged was a survivor

но човекът, който изплува беше оцелял

and would ultimately grow into the person

и в крайна сметка щеше да стане човека,

I was destined to be.

който бях предназначена да бъда.

Many people have harmed me in my life,

Много хора са ме наранили в моя живот,

and I remember them all,

и аз помня всички тях,

but the memories grow pale and faint

но тези спомени избледняват и отслабват

in comparison with the people who've helped me.

в сравнение с тези за хората, които ми помогнаха.

The fellow survivors, the fellow voice-hearers,

Приятелите, които оцеляха, приятелите, които чуваха гласове,

the comrades and collaborators;

другарите и сътрудниците,

the mother who never gave up on me,

майка ми, която никога не се отказа от мен,

who knew that one day I would come back to her

която знаеше, че някой ден ще се върна при нея

and was willing to wait for me for as long as it took;

и беше търпелива да ме изчака колкото е нужно,

the doctor who only worked with me for a brief time

докторът, който работи с мен за кратко време,

but who reinforced his belief that recovery

но който ме подкрепи с неговата вяра, че възстановяването

was not only possible but inevitable,

е не само възможно, но и неизбежно,

and during a devastating period of relapse

и по време на опустошаващ период на рецидиви

told my terrified family, "Don't give up hope.

каза на моето ужасено семейство: "Не се отказвайте от надеждата.

I believe that Eleanor can get through this.

Вярвам, че Еленор може да премине през това.

Sometimes, you know, it snows as late as May,

Знаете, че понякога вали сняг през май,

but summer always comes eventually."

но лятото винаги идва."

Fourteen minutes is not enough time

Четиринадесет минути не са достатъчни

to fully credit those good and generous people

да благодаря на тези добри и щедри хора,

who fought with me and for me

които се бориа с мен и за мен,

and who waited to welcome me back

и които чакаха да се върна

from that agonized, lonely place.

от онова отчаяно, самотно място.

But together, they forged a blend of courage,

Но заедно те съчетаха куража,

creativity, integrity, and an unshakeable belief

креативността, цялостност и непоклатима вяра,

that my shattered self could become healed and whole.

че моето разбито аз ще се излекува и събере отново.

I used to say that these people saved me,

Преди казвах, че тези хора ме спасиха,

but what I now know is they did something

но това, което знам сега е, че те направиха нещо

even more important in that they empowered me

дори по-важно - те ми дадоха силите

to save myself,

да спася себе си,

and crucially, they helped me to understand something

и решаващото е, че те ми помогнаха да разбера нещо,

which I'd always suspected:

което винаги съм подозирала -

that my voices were a meaningful response

че моите гласове бяха смислен отговор

to traumatic life events, particularly childhood events,

на травматични събития в живота ми, и по-точно събития от детството ми,

and as such were not my enemies

и че тези събития не бяха моите врагове,

but a source of insight into solvable emotional problems.

но извор на прозрение за разрешение на емоционалните проблеми.

Now, at first, this was very difficult to believe,

На пръв поглед, това беше трудно за вярване,

not least because the voices appeared so hostile

най-малкото защото гласовете изглеждаха толкова враждебни

and menacing, so in this respect, a vital first step

и заплашителни, че в този смисъл, първата стъпка

was learning to separate out a metaphorical meaning

беше да науча да различавам метафоричното значение

from what I'd previously interpreted to be a literal truth.

от това, което преди наричах буквална истина.

So for example, voices which threatened to attack my home

Например, гласове, които заплашваха да нападнат домът ми -

I learned to interpret as my own sense of fear

научих се да интерпретирам това като моето собствено чувство на страх

and insecurity in the world, rather than an actual, objective danger.

и несигурност в света, а не като реална заплаха.

Now at first, I would have believed them.

В началото им вярвах.

I remember, for example, sitting up one night

Спомням си как стоях една вечер

on guard outside my parents' room to protect them

на пост пред спалнята на родителите ми, за да ги предпазя

from what I thought was a genuine threat from the voices.

от това, което си мислех, че е реална заплаха от тези гласове.

Because I'd had such a bad problem with self-injury

Тъй като имах сериозен проблем със самонараняването

that most of the cutlery in the house had been hidden,

повечето от металните прибори вкъщи бяха скрити,

so I ended up arming myself with a plastic fork,

така че бях въоръжена с пластмасова вилица,

kind of like picnic ware, and sort of sat outside the room

нещо като прибори за пикник, и седнах пред стаята,

стискайки я и чакайки да скоча в действие, ако нещо се случеше.

clutching it and waiting to spring into action should anything happen.

It was like, "Don't mess with me.

Беше нещо като: "Не се забърквай с мен.

I've got a plastic fork, don't you know?"

Имам пластмасова вилица, не разбираш ли?"

Strategic.

Добра стратегия.

But a later response, and much more useful,

Но по-късна реакция и много по-полезна

would be to try and deconstruct the message behind the words,

беше да опитам да разбия на парчета значението зад тези думи,

so when the voices warned me not to leave the house,

така че когато гласовете ме предупредиха да не напускам къщата,

then I would thank them for drawing my attention

тогава им благодарих за обръщането на внимание

to how unsafe I felt --

върху това колко несигурна се чувствах,

because if I was aware of it, then I could do something positive about it --

защото ако бях наясно, тогава можех да направя нещо положително -

but go on to reassure both them and myself

да успокоя и тях, и себе си,

that we were safe and didn't need to feel frightened anymore.

че бяхме на сигурно място и че нямаше нужда да сме изплашени повече.

I would set boundaries for the voices,

Сложих граници на гласовете

and try to interact with them in a way that was assertive

и опитах да си комуникирам с тях по отстояващ начин,

но все пак уважителен и установяващ бавен процес

yet respectful, establishing a slow process

of communication and collaboration

на комуникация и сътрудничество,

in which we could learn to work together and support one another.

в който се учехме да работим заедно и да се подкрепяме.

Throughout all of this, what I would ultimately realize

Прep всичко това, това, което в крайна сметка осъзнах

was that each voice was closely related

беше, че всеки глас беше тясно свързан

to aspects of myself, and that each of them

с части от мен, и всяка една от тях

carried overwhelming emotions that I'd never had

носеше непреодолими емоции, за които никога не съм имала

възможност да обработя или разреша,

an opportunity to process or resolve,

memories of sexual trauma and abuse,

спомени от сексуални травми и насилие,

of anger, shame, guilt, low self-worth.

на гняв, срам, вина, ниска самооценка.

The voices took the place of this pain

Гласовете влизаха на мястото на болката

and gave words to it,

и ѝ даваха думи,

and possibly one of the greatest revelations

и може би най-голямото откритие

was when I realized that the most hostile and aggressive voices

беше когато осъзнах, че най-враждебните и агресивни гласове

actually represented the parts of me

всъщност представляваха части от мен,

that had been hurt most profoundly,

които са били наранени най-дълбоко,

and as such, it was these voices

и като такива, тези гласове

that needed to be shown the greatest compassion and care.

имаха нужда да почувстват най-големите състрадание и грижа.

It was armed with this knowledge that ultimately

Въоръжена с това знание най-накрая

I would gather together my shattered self,

аз събрах моето разпиляно аз,

each fragment represented by a different voice,

всяка част, представлявана от различен глас,

gradually withdraw from all my medication,

постепенно спрях лекарствата,

and return to psychiatry, only this time from the other side.

и се върнах в психиатрията, но този път от другата страна.

Ten years after the voice first came, I finally graduated,

Десет години след появяването на гласа най-накрая се дипломирах,

this time with the highest degree in psychology

този път с най-високата степен в психологията,

the university had ever given, and one year later,

която университетът изобщо е давал, и една година по-късно,

the highest masters, which shall we say

най-високата магистърска степен, за което бихме казали -

isn't bad for a madwoman.

не е зле за луда жена.

In fact, one of the voices actually dictated the answers

Всъщност един от гласовете диктуваше отговорите

during the exam, which technically possibly counts as cheating.

по време на изпита, което технически може да се брои като преписване.

смях

(Laughter)

And to be honest, sometimes I quite enjoyed their attention as well.

И да бъда честна - понякога много ми харесваше тяхното внимание.

As Oscar Wilde has said, the only thing worse

Както е казал Оскар Уайлд: "Единственото по-лошо нещо

от това да говорят за теб, е да не говорят за теб."

than being talked about is not being talked about.

It also makes you very good at eavesdropping,

Това също ви прави много добри в подслушването,

защото може да слушате два разговора едновременно.

because you can listen to two conversations simultaneously.

So it's not all bad.

Така че не е толкова зле.

I worked in mental health services,

Работих в заведения за психично здраве,

I spoke at conferences,

говорих на конференции,

I published book chapters and academic articles,

писах няколко глави за книга както и академични статии,

and I argued, and continue to do so,

спорих и продължавам да го правя

the relevance of the following concept:

във връзка със следната идея:

that an important question in psychiatry

това, че важният въпрос в психиатрията

shouldn't be what's wrong with you

не трябва да бъде какво не ти е наред,

but rather what's happened to you.

а по-скоро какво ти се е случило.

And all the while, I listened to my voices,

И през цялото време аз слушах моите гласове,

with whom I'd finally learned to live with peace and respect

с които най-накрая се научих да живея в мир и уважение,

and which in turn reflected a growing sense

и които в замяна ми отвръщат с нарастващо усещане за

of compassion, acceptance and respect towards myself.

състрадание, приемане и уважение към самата мен.

And I remember the most moving and extraordinary moment

И помня най-вълнуващият и изключителен момент,

when supporting another young woman who was terrorized by her voices,

когато помагах на друга млада жена, тероризирана от нейните гласове,

and becoming fully aware, for the very first time,

и осъзнах напълно за първи път,

that I no longer felt that way myself

че вече самата аз не се чувствам така,

but was finally able to help someone else who was.

и най-накрая можех да помогна на някой, който го преживяваше.

I'm now very proud to be a part of Intervoice,

Сега съм много горда да бъда част от "Интервойс",

the organizational body of the International Hearing Voices Movement,

организационната част на международното движение "Чуваме гласове",

an initiative inspired by the work of Professor Marius Romme

инициатива, вдъхновена от работата на професор Мариус Ром

and Dr. Sandra Escher,

и доктор Сандра Ешер,

which locates voice hearing as a survival strategy,

които откриват, че чуването на гласове е стратегия за оцеляване,

a sane reaction to insane circumstances,

здравословна реакция на нездравословни обстоятелства,

not as an aberrant symptom of schizophrenia to be endured,

не като анормални симптоми на шизофрения,

but a complex, significant and meaningful experience

но като сложен, важен и смислен опит

to be explored.

да бъдат изучени.

Together, we envisage and enact a society

Заедно ние си представяме и помагаме на обществото

that understands and respects voice hearing,

да разбере и уважи чуването на гласове,

supports the needs of individuals who hear voices,

което подпомага нуждите на личностите, които чуват гласове,

and which values them as full citizens.

и което ги оценява като пълноценни граждани.

This type of society is not only possible,

Това общество е не само възможно,

it's already on its way.

то вече вече е започнало да се формира.

To paraphrase Chavez, once social change begins,

Да перефразирам Чавес: "Когато започне социална промяна,

it cannot be reversed.

тя не може да бъде върната назад."

You cannot humiliate the person who feels pride.

Не можете да унижите човек, който изпитва гордост.

You cannot oppress the people

Не можете да потискате хора,

who are not afraid anymore.

които вече не се страхуват.

For me, the achievements of the Hearing Voices Movement

За мен, постиженията на движението "Чуваме гласове"

are a reminder that empathy, fellowship,

са напомняне, че емпатия, дружба,

justice and respect are more than words;

справедливост и уважение не са просто думи,

they are convictions and beliefs,

те са убеждения и вярвания,

and that beliefs can change the world.

а тези убеждения могат да променят света.

In the last 20 years, the Hearing Voices Movement

През последните години движението "Чуваме гласове"

has established hearing voices networks

е основало мрежа

in 26 countries across five continents,

в 26 страни на пет континента,

working together to promote dignity, solidarity

работещи заедно да подкрепят достойнството, солидарността

and empowerment for individuals in mental distress,

и да дадат възможност на личности с ментални разстройства

to create a new language and practice of hope,

да създадат нов език и утвърждаване на надеждата,

which, at its very center, lies an unshakable belief

което по същество лежи като непоклатима вяра

in the power of the individual.

в силата на личността.

As Peter Levine has said, the human animal

И както казва Питър Левин - човешкото животно

is a unique being

е уникално същество,

endowed with an instinctual capacity to heal

надарено с инстинктивната способност да лекува

and the intellectual spirit to harness this innate capacity.

и с интелектуалния дух да използва тази вътрешна способност.

In this respect, for members of society,

В този смисъл, за членовете на обществото,

there is no greater honor or privilege

няма по-голяма чест или привилегия

than facilitating that process of healing for someone,

от това да улесни процеса на излекуване на някого,

to bear witness, to reach out a hand,

да бъде присъстващ, да протегне ръка,

to share the burden of someone's suffering,

да сподели товара на нечие страдание,

and to hold the hope for their recovery.

и да държи надеждата за тяхното възстановяване.

And likewise, for survivors of distress and adversity,

И също така, за оцелелите от стреса и бедата,

that we remember we don't have to live our lives

ние помним, че не трябва да живеем живота си

forever defined by the damaging things that have happened to us.

завинаги определен от разрушителните неща, които са ни се случили.

We are unique. We are irreplaceable.

Ние сме уникални. Ние сме незаменими.

What lies within us can never be truly colonized,

Това, което лежи в нас не може да бъде напълно овладяно,

contorted, or taken away.

изкривено или отнето.

The light never goes out.

Светлината никога не угасва.

As a very wonderful doctor once said to me,

Един прекрасен доктор ми каза веднъж:

"Don't tell me what other people have told you about yourself.

"Не ми казвай какво другите са ти казали за теб.

Tell me about you."

Кажи ми за теб."

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Ръкопляскане)