How economic inequality harms societies | Richard Wilkinson

Translator: Anton Hikov Reviewer: Mihail Stoychev

You all know the truth of what I'm going to say.

Всички вие знаете истината за това, което ще кажа.

I think the intuition that inequality is divisive and socially corrosive

Мисля, че схващането, че неравенството е разделящо и социално подривно

has been around since before the French Revolution.

датира от преди Френската революция.

What's changed

Това, което се е променило е,

is we now can look at the evidence,

че сега можем да погледнем доказателствата,

we can compare societies, more and less equal societies,

можем да сравним обществата, повече и по-малко равноправнни общества,

and see what inequality does.

и да видим до какво води неравенството.

I'm going to take you through that data

Ще ви преведа през данните

and then explain why

и после ще обясня защо

the links I'm going to be showing you exist.

връзките, които ще ви покажа, съществуват.

But first, see what a miserable lot we are.

Но първо, вижте колко мизерна група сме.

(Laughter)

(Смях)

I want to start though

Искам да започна обаче

with a paradox.

с един парадокс.

This shows you life expectancy

Това ви показва продължителността на живота

against gross national income --

в сравнение с брутния национален доход --

how rich countries are on average.

колко богати са страните средно.

And you see the countries on the right,

И вие виждате, че страните от дясно,

like Norway and the USA,

като Норвегия и САЩ,

are twice as rich as Israel, Greece, Portugal on the left.

са два пъти по-богати от Израел, Гърция, Португалия, от ляво.

And it makes no difference to their life expectancy at all.

И няма никакво значение каква е тяхната продължителност на живота.

There's no suggestion of a relationship there.

Няма намек за връзка там.

But if we look within our societies,

Но ако погледнем в рамките на нашите общества,

there are extraordinary social gradients in health

има изключителни социални различия при здравето,

running right across society.

в рамките на обществото.

This, again, is life expectancy.

Това, отново, е продължителността на живота.

These are small areas of England and Wales --

Това са малки области в Англия и Уелс --

the poorest on the right, the richest on the left.

най-бедните вдясно, най-богатите вляво.

A lot of difference between the poor and the rest of us.

Голяма разлика между бедните и останалата част от нас.

Even the people just below the top

Дори хората точно под върха

have less good health

имат малко по-лошо здраве

than the people at the top.

от хората на върха.

So income means something very important

Така че дохода означава нещо много важно

within our societies,

в рамките на нашите общества,

and nothing between them.

и нищо между тях.

The explanation of that paradox

Обяснението за този парадокс

is that, within our societies,

е, че в рамките на нашите общества,

we're looking at relative income

гледаме относителния доход,

or social position, social status --

или социалното положение, социалния статус --

where we are in relation to each other

къде сме по отношение един на друг

and the size of the gaps between us.

и големината на разликите между нас.

And as soon as you've got that idea,

И веднага след като схванете тази идея,

you should immediately wonder:

трябва незабавно да се замислите:

what happens if we widen the differences,

какво се случва, ако увеличим разликите,

or compress them,

или ако ги сбием,

make the income differences bigger or smaller?

направим различията в доходите по-големи или по-малки?

And that's what I'm going to show you.

И аз ще ви покажа точно това.

I'm not using any hypothetical data.

Не използвам никакви хипотетични данни.

I'm taking data from the U.N. --

Аз използвам данни от ООН --

it's the same as the World Bank has --

това са същите данни, които има Световната банка --

on the scale of income differences

за мащаба на различията в доходите

in these rich developed market democracies.

в тези богати развити пазарни демокрации.

The measure we've used,

Мярката, която използвахме,

because it's easy to understand and you can download it,

понеже е лесна за разбиране и можете да я изтеглите,

is how much richer the top 20 percent

е колко по-богати са най-богатите 20%

than the bottom 20 percent in each country.

в сравнение с най-бедните 20% във всяка страна.

And you see in the more equal countries on the left --

И вие виждате в по-равноправните страни, вляво --

Japan, Finland, Norway, Sweden --

Япония, Финландия, Норвегия, Швеция --

the top 20 percent are about three and a half, four times as rich

най-богатите 20% са около три и половина, четири пъти по-богати

as the bottom 20 percent.

от най-бедните 20%.

But on the more unequal end --

Но в по-неравностойният край --

U.K., Portugal, USA, Singapore --

Великобритания, Португалия, САЩ, Сингапур --

the differences are twice as big.

разликите са два пъти по-големи.

On that measure, we are twice as unequal

По този показател, ние сме два пъти по-неравностойни

as some of the other successful market democracies.

от някои от другите успешни пазарни демокрации.

Now I'm going to show you what that does to our societies.

Сега ще ви покажа какво означава това за нашите общества.

We collected data on problems with social gradients,

Събрахме данни за проблеми със социални измерения,

the kind of problems that are more common

проблемите, които са по-чести срещани

at the bottom of the social ladder.

в дъното на социалната стълбица.

Internationally comparable data on life expectancy,

Международно сравними данни за продължителността на живота,

on kids' maths and literacy scores,

за резултати по математика и грамотност на децата,

on infant mortality rates, homicide rates,

за детска смъртност, за проценти на убийства,

proportion of the population in prison, teenage birthrates,

за делът на населението в затвора, за тийнейджърски нива на раждаемост,

levels of trust,

нива на доверие,

obesity, mental illness --

затлъстяване, психични заболявания --

which in standard diagnostic classification

които в стандартна диагностична класификация

includes drug and alcohol addiction --

включват пристрастяването към наркотици и алкохол --

and social mobility.

и социална мобилност.

We put them all in one index.

Ние поставхме всички тях в един индекс.

They're all weighted equally.

Те всички са оценявани поравно.

Where a country is is a sort of average score on these things.

Къде се намира страната, е един вид средната стойност на тези неща.

And there, you see it

И там, можете да я видите,

in relation to the measure of inequality I've just shown you,

връзката с мярката за неравенството, която току-що ви показах,

which I shall use over and over again in the data.

която ще използвам отново и отново в данните.

The more unequal countries

По-неравностойните страни

are doing worse

се справят по-зле

on all these kinds of social problems.

по отношение на всички тези социални проблеми.

It's an extraordinarily close correlation.

Има изключително тясна корелация.

But if you look at that same index

Но ако се вгледате в същия индекс

of health and social problems

на здравни и социални проблеми,

in relation to GNP per capita,

по отношение на БНП на глава от населението,

gross national income,

брутния национален доход,

there's nothing there,

там няма нищо,

no correlation anymore.

тази корелация не съществува повече.

We were a little bit worried

Ние бяхме малко притеснени,

that people might think

че хората можеха да си помислят,

we'd been choosing problems to suit our argument

че ние избирахме проблеми, които да отговарят на нашия аргумент

and just manufactured this evidence,

и просто изфабрикувахме тези доказателства,

so we also did a paper in the British Medical Journal

така че публикувахме и статия в "Списанието за британска медицина"

on the UNICEF index of child well-being.

за индекса на УНИЦЕФ за детското благосъстояние.

It has 40 different components

Той разполага с 40 различни компонента

put together by other people.

подбрани от други хора.

It contains whether kids can talk to their parents,

Съдържа неща като, дали децата могат да говорят с техните родители,

whether they have books at home,

дали те имат книги в къщи,

what immunization rates are like, whether there's bullying at school.

какви са нивата на имунизация, дали има тормоз в училище.

Everything goes into it.

Всичко е включено в него.

Here it is in relation to that same measure of inequality.

Ето го във връзка със същото измерение за неравенство.

Kids do worse in the more unequal societies.

Децата се справят по-зле в по-неравностойните общества.

Highly significant relationship.

Силно значима връзка.

But once again,

Но отново,

if you look at that measure of child well-being,

ако се вгледате в измерението за детското благосъстояние,

in relation to national income per person,

по отношение на националния доход на глава от населението,

there's no relationship,

няма никаква връзка,

no suggestion of a relationship.

няма и намек за зависимост.

What all the data I've shown you so far says

Данните, които току-що ви показах, казват

is the same thing.

едно и също нещо.

The average well-being of our societies

Средното благосъстояние на нашите общества

is not dependent any longer

повече не зависи

on national income and economic growth.

от националния доход и икономическия растеж.

That's very important in poorer countries,

Това е много важно в по-бедните страни,

but not in the rich developed world.

но не и в богатия развит свят.

But the differences between us

Но разликите между нас

and where we are in relation to each other

и къде сме по отношение един на друг

now matter very much.

сега е от голямо значение.

I'm going to show you some of the separate bits of our index.

Сега ще ви покажа някои от отделните части на нашия индекс.

Here, for instance, is trust.

Тук, например, е доверието.

It's simply the proportion of the population

Това е просто частта от населението,

who agree most people can be trusted.

която се съгласява, че на повечето хора може да се вярва.

It comes from the World Values Survey.

Данните идват от "Световното проучване на ценностите."

You see, at the more unequal end,

Виждате ли, в по-неравностойната част,

it's about 15 percent of the population

около 15 процента от населението

who feel they can trust others.

чувстват, че не могат да се доверят на другите.

But in the more equal societies,

Но в по-равноправните общества,

it rises to 60 or 65 percent.

това нараства до 60 или 65 процента.

And if you look at measures of involvement in community life

И ако се вгледате в мярката за участие в обществения живот,

or social capital,

или социалния капитал,

very similar relationships

има много подобни отношения,

closely related to inequality.

тясно свързани с неравенството.

I may say, we did all this work twice.

Трябва да кажа, че ние извършихме цялата тази работа два пъти.

We did it first on these rich, developed countries,

Първо я проучихме богатите, развити страни,

and then as a separate test bed,

и после като отделен изпитателен тест,

we repeated it all on the 50 American states --

ние я повторихме върху всички 50 американски щати --

asking just the same question:

задавайки един и същи въпрос:

do the more unequal states

дали по-неравноправните щати

do worse on all these kinds of measures?

се представят по-зле при всички тези измервания?

So here is trust from a general social survey of the federal government

Така че тук е доверието от общо социално проучване на федералното правителство,

related to inequality.

по отношение на неравенството.

Very similar scatter

Много подобно разпръсване

over a similar range of levels of trust.

върху подобен набор от нива на доверие.

Same thing is going on.

Същото нещо се случва.

Basically we found

По принцип открихме,

that almost anything that's related to trust internationally

че почти всичко, което е свързано с доверието в международен план

is related to trust amongst the 50 states

е свързано с доверието и сред 50-те щата

in that separate test bed.

в този отделен тест.

We're not just talking about a fluke.

Не говорим само за щастлива случайност.

This is mental illness.

Това са психичните заболявания.

WHO put together figures

Световната здравна организация събра информация,

using the same diagnostic interviews

използвайки подобни диагностични интервюта

on random samples of the population

сред случайни извадки от населението,

to allow us to compare rates of mental illness

за да позволи да сравним нивата на психичните заболявания

in each society.

във всяко общество.

This is the percent of the population

Това е процента на населението

with any mental illness in the preceding year.

с някакви психични заболявания през предходната година.

And it goes from about eight percent

И данните варират от около осем процента

up to three times that --

до три пъти на това --

whole societies

цели общества

with three times the level of mental illness of others.

с три пъти нивата на психичните заболявания на другите.

And again, closely related to inequality.

И отново, тясно свързани с неравенството.

This is violence.

Това е насилието.

These red dots are American states,

Тези червени точки са американски щати,

and the blue triangles are Canadian provinces.

а сините триъгълници са канадски провинции.

But look at the scale of the differences.

Но вижте мащаба на различията.

It goes from 15 homicides per million

Варира от 15 убийства на милион,

up to 150.

до 150.

This is the proportion of the population in prison.

Това е делът на населението в затвора.

There's a about a tenfold difference there,

Има приблизително десетократна разлика,

log scale up the side.

логаритмичен мащаб отстрани.

But it goes from about 40 to 400

Но това се променя от около 40 до 400

people in prison.

човека в затвора.

That relationship

Тази зависимост

is not mainly driven by more crime.

не е предимно подтиквана от по-голяма престъпност.

In some places, that's part of it.

В някои места, тя е част от нея.

But most of it is about more punitive sentencing,

Но преди всичко става дума за по-сурови присъди,

harsher sentencing.

по-тежки присъди.

And the more unequal societies

И по-неравноправните общества

are more likely also to retain the death penalty.

е по-вероятно също да запазят смъртното наказание.

Here we have children dropping out of high school.

Тук имаме децата, които напускат преждевременно училище.

Again, quite big differences.

Отново доста големи разлики.

Extraordinarily damaging,

Изключително вредно,

if you're talking about using the talents of the population.

ако говорим за използването на таланта на населението.

This is social mobility.

Това е социалната мобилност.

It's actually a measure of mobility

Всъщност е мярка за мобилността,

based on income.

базирана на доходите.

Basically, it's asking:

В основни линии, се пита:

do rich fathers have rich sons

Дали богатите бащи имат богати синове,

and poor fathers have poor sons,

и дали бедните бащи имат бедни синове,

or is there no relationship between the two?

или дали няма връзка между двете?

And at the more unequal end,

И в по-неравностойната част,

fathers' income is much more important --

доходът на бащите е много по-важен --

in the U.K., USA.

във Великобритания, САЩ.

And in Scandinavian countries,

А в скандинавските страни,

fathers' income is much less important.

доходът на бащите е много по-маловажен.

There's more social mobility.

Има по-голяма социална мобилност.

And as we like to say --

И както обичаме да казваме --

and I know there are a lot of Americans in the audience here --

и знам, че има много американци сред публиката тук --

if Americans want to live the American dream,

ако американците искат да живеят американската мечта,

they should go to Denmark.

те трябва да отидат в Дания.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Ръкопляскане)

I've shown you just a few things in italics here.

Показах ви само няколко неща в курсив тук.

I could have shown a number of other problems.

Бих могъл да покажа редица други проблеми.

They're all problems that tend to be more common

Всичко това са проблеми, които са склонни да бъдат по-често

at the bottom of the social gradient.

в дъното на социалната пирамида.

But there are endless problems with social gradients

Но има редица проблеми със социални измерения,

that are worse in more unequal countries --

които са по-лоши, в по-неравностойни страни --

not just a little bit worse,

не просто малко по-лоши,

but anything from twice as common to 10 times as common.

но всички те са от два пъти по-често срещани до 10 пъти по-често срещани.

Think of the expense,

Помислете си за разходите,

the human cost of that.

за човешката цена на това.

I want to go back though to this graph that I showed you earlier

Искам да се върна обаче назад, до графиката, която ви показах по-рано,

where we put it all together

където поставихме всичко заедно,

to make two points.

за да подчертая две неща.

One is that, in graph after graph,

Първото е, че в графика след графика,

we find the countries that do worse,

ние откриваме, че страните, които се справят по-зле,

whatever the outcome,

в каквото и да е отношение,

seem to be the more unequal ones,

изглежда са по-неравностойните,

and the ones that do well

а тези, които се справят добре,

seem to be the Nordic countries and Japan.

изглежда са скандинавските страни и Япония.

So what we're looking at

Така че това, което наблюдаваме

is general social disfunction related to inequality.

е обща социална дисфункция, свързана с неравенството.

It's not just one or two things that go wrong,

Не само едно или две неща са погрешни,

it's most things.

но повечето неща.

The other really important point I want to make on this graph

Другият много важен извод, който искам да направя от тази графика

is that, if you look at the bottom,

е, че ако погледнете в долната част,

Sweden and Japan,

Швеция и Япония,

they're very different countries in all sorts of ways.

те са много различни страни във всяко едно отношение.

The position of women,

Позицията на жените,

how closely they keep to the nuclear family,

колко близко те запазват сплотените семейства,

are on opposite ends of the poles

са на двата противоположни края на полюсите

in terms of the rich developed world.

по отношение на богатия развит свят.

But another really important difference

Но друга много важна разлика

is how they get their greater equality.

е как те постигат по-голямата си равнопоставеност.

Sweden has huge differences in earnings,

Швеция има огромни разлики в доходите,

and it narrows the gap through taxation,

и стеснява разликата чрез данъчно облагане,

general welfare state,

държава на общо благосъстояние,

generous benefits and so on.

щедри социални помощи и така нататък.

Japan is rather different though.

Япония обаче е доста по-различна.

It starts off with much smaller differences in earnings before tax.

Започва с много по-малки разлики в печалбите преди данъчно облагане.

It has lower taxes.

Има по-ниски данъци.

It has a smaller welfare state.

Тя е социална държава в по-малка степен.

And in our analysis of the American states,

И в нашия анализ на Aмериканските щати,

we find rather the same contrast.

ние откриваме същите различия.

There are some states that do well through redistribution,

Някои щати се справят добре заради преразпределение на средства,

some states that do well

някои щати се справят добре,

because they have smaller income differences before tax.

понеже имат по-малки разлики в приходите преди облагането с данъци.

So we conclude

Така стигнахме до заключението,

that it doesn't much matter how you get your greater equality,

че няма голямо значение как ще достигнете до по-голямо равенство,

as long as you get there somehow.

стига само да стигнете до него някак си.

I am not talking about perfect equality,

Не говоря за перфектно равенство,

I'm talking about what exists in rich developed market democracies.

говоря за това, което съществува в богатите развити пазарни демокрации.

Another really surprising part of this picture

Друга наистина изненадваща част от тази картина

is that it's not just the poor

е, че не само бедните

who are affected by inequality.

са засегнати от неравенството.

There seems to be some truth in John Donne's

Изглежда има известна истина в думите на Джон Дън:

"No man is an island."

"Никой човек не е остров."

And in a number of studies, it's possible to compare

И в редица проучвания е възможно да се сравни

how people do in more and less equal countries

начина, по който хората се справят в повече и по-малко равни страни

at each level in the social hierarchy.

на всяко ниво в социалната йерархия.

This is just one example.

Това е само един пример.

It's infant mortality.

Отнася се за детската смъртност.

Some Swedes very kindly classified a lot of their infant deaths

Някои шведи много любезно класифицираха голяма част от смъртните случаи на техните деца,

according to the British register of general socioeconomic classification.

според британския регистър за общата социално-икономическа класификация.

And so it's anachronistically

И така анахронистично

a classification by fathers' occupations,

е класификация по професиите на бащите,

so single parents go on their own.

така че самотни родители са отделно.

But then where it says "low social class,"

Но там, когато се казва "ниска социална класа,"

that's unskilled manual occupations.

това са неквалифицираните позиции с физически труд.

It goes through towards the skilled manual occupations in the middle,

Това преминава към квалифицирани ръчни професии в средата,

then the junior non-manual,

после към младши позиции без ръчен труд,

going up high to the professional occupations --

стигайки до професионалните позиции --

doctors, lawyers,

лекари, адвокати,

directors of larger companies.

директори на големи компании.

You see there that Sweden does better than Britain

Виждате, че Швеция се справя по-добре от Великобритания

all the way across the social hierarchy.

навсякъде в рамките на социалната йерархия.

The biggest differences are at the bottom of society.

Най-големите разлики са в дъното на обществото.

But even at the top,

Но дори и най-отгоре,

there seems to be a small benefit

изглежда има малка полза

to being in a more equal society.

в това да бъдете в по-равностойно общество.

We show that on about five different sets of data

Ние показваме това в около пет различни набори от данни,

covering educational outcomes

обхващащи образователни резултати

and health in the United States and internationally.

и здравеопазването в Съединените щати и в международен план.

And that seems to be the general picture --

И това изглежда е общата картина --

that greater equality makes most difference at the bottom,

че по-голямата равноправност оказва най-голямо значение в долната част,

but has some benefits even at the top.

но има своите предимства дори и в горната.

But I should say a few words about what's going on.

Но трябва да кажа няколко думи за това, което се случва.

I think I'm looking and talking

Мисля, че гледам и говоря

about the psychosocial effects of inequality.

за психо-социалния ефект на неравенството.

More to do with feelings of superiority and inferiority,

Това е свързано с чувство на превъзходство и малоценност,

of being valued and devalued,

с оценяване и недооценяване,

respected and disrespected.

уважение и неуважение.

And of course, those feelings

И разбира се, тези чувства

of the status competition that comes out of that

на конкуренция за статуса, които произлизат от това,

drives the consumerism in our society.

подтикват консуматорството в нашето общество.

It also leads to status insecurity.

Това също води до несигурност в статуса.

We worry more about how we're judged and seen by others,

Притесняваме се повече за това как сме оценявани и виждани от другите,

whether we're regarded as attractive, clever,

дали сме считани за привлекателни, умни,

all that kind of thing.

всички тези неща.

The social-evaluative judgments increase,

Социално-изпитателните преценки се увеличават,

the fear of those social-evaluative judgments.

страха от тези социално-изпитателни преценки.

Interestingly,

Интересното е,

some parallel work going on in social psychology:

че известна паралелна работа се извършва в социалната психология:

some people reviewed 208 different studies

някои хора рецензираха 208 различни проучвания,

in which volunteers had been invited

в която бяха поканени доброволци

into a psychological laboratory

в психологическа лаборатория

and had their stress hormones,

и техните хормони на стреса,

their responses to doing stressful tasks, measured.

рекациите към стресиращи задачи, бяха измерени.

And in the review,

И в проучването,

what they were interested in seeing

това, от което се интересуваха да видят,

is what kind of stresses

беше какъв вид стрес

most reliably raise levels of cortisol,

най-надеждно повишава нивата на кортизол,

the central stress hormone.

централния хормон на стреса.

And the conclusion was

И заключението беше,

it was tasks that included social-evaluative threat --

че това са задачи, които включват социално-изпитателна заплаха --

threats to self-esteem or social status

заплахи за самочувствието или социалния статус,

in which others can negatively judge your performance.

в които другите могат да преценят негативно вашето представяне.

Those kind of stresses

Този вид стрес

have a very particular effect

оказва много специален ефект

on the physiology of stress.

във физиологията на стреса.

Now we have been criticized.

Ние сме подлагани на критика.

Of course, there are people who dislike this stuff

Разбира се, има хора, които не харесват тези проучвания,

and people who find it very surprising.

и хора, които ги намират за много изненадващи.

I should tell you though

Трябва да ви кажа обаче,

that when people criticize us for picking and choosing data,

че когато хората ни критикуват за натъкмяване и нагласяване на данните,

we never pick and choose data.

ние никога не подбираме и нагласяваме данните.

We have an absolute rule

Имаме абсолютното правило,

that if our data source has data for one of the countries we're looking at,

че ако източника ни на данни разполага с данни за една от страните, която изследваме,

it goes into the analysis.

те биват подлагани на анализ.

Our data source decides

Нашият източник на данни решава

whether it's reliable data,

дали това са надеждни данни,

we don't.

ние не го правим.

Otherwise that would introduce bias.

В противен случай, това ще въведе пристрастие.

What about other countries?

Какво да кажем за другите страни?

There are 200 studies

Има 200 проучвания

of health in relation to income and equality

за здравето във връзка с доходите и равенството

in the academic peer-reviewed journals.

в академично рецензирани списания.

This isn't confined to these countries here,

Това не е ограничено до тези страни тук,

hiding a very simple demonstration.

скриващи много проста демонстрация.

The same countries,

Същите страни,

the same measure of inequality,

същите мерки за неравенство,

one problem after another.

един проблем след друг.

Why don't we control for other factors?

Защо не контролираме други фактори?

Well we've shown you that GNP per capita

Ами ние показахме, че БНП на глава от населението

doesn't make any difference.

не оказва въздействие.

And of course, others using more sophisticated methods in the literature

И разбира се, други хора използващи по-сложни методи в литературата,

have controlled for poverty and education

контролираха бедността и образованието

and so on.

и така нататък.

What about causality?

Какво да кажем за причинно-следствената връзка?

Correlation in itself doesn't prove causality.

Корелацията сама по себе си не доказва причинно-следствена връзка.

We spend a good bit of time.

Ние прекарахме известно време.

And indeed, people know the causal links quite well

И наистина, хората разбраха причинно-следствените връзки доста добре

in some of these outcomes.

в някои от тези резултати.

The big change in our understanding

Голямата промяна в разбирането ни

of drivers of chronic health

за катализаторите на хроничните заболявания

in the rich developed world

в богатия развит свят,

is how important chronic stress from social sources

е колко значимо хроничния стрес от социални източници

is affecting the immune system,

засяга имунната система,

the cardiovascular system.

сърдечно-съдовата система.

Or for instance, the reason why violence

Или например, причината, поради която насилието

becomes more common in more unequal societies

става все по-често в по-неравноправните общества

is because people are sensitive to being looked down on.

е, понеже хората са чувствителни към пренежбрежителното отношение.

I should say that to deal with this,

Трябва да кажа, че за да се справим с това,

we've got to deal with the post-tax things

трябва да се справим с нещата след данъчното облагане

and the pre-tax things.

и с нещата преди данъчното облагане.

We've got to constrain income,

Трябва да ограничим доходите,

the bonus culture incomes at the top.

културата на бонус приходи на върха.

I think we must make our bosses accountable to their employees

Мисля, че трябва да направим нашите босове отговорни пред своите служители

in any way we can.

по всеки възможен начин.

I think the take-home message though

Мисля, че посланието, което трябва да запомните обаче е,

is that we can improve the real quality of human life

че ние можем да подобрим истинското качество на човешкия живот

by reducing the differences in incomes between us.

чрез намаляване на разликите в доходите между нас.

Suddenly we have a handle

Неочаквано разполагаме с лоста

on the psychosocial well-being of whole societies,

за психо-социалното благосъстояние на цели общества,

and that's exciting.

и това е вълнуващо.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскане)