The riddle of experience vs. memory | Daniel Kahneman

Translator: MaYoMo com Reviewer: Christina Bozhidarova

Everybody talks about happiness these days.

Тези дни всеки говори за щастие.

I had somebody count the number of books

Заръчах на един човек да преброи колко книги

with "happiness" in the title published in the last five years

с думата "щастие" в заглавието са били издадени през последните 5 години,

and they gave up after about 40, and there were many more.

и той се отказа след около 40, а имаше още много.

There is a huge wave of interest in happiness,

Има огромна вълна от интерес към щастието,

among researchers.

сред изследователите.

There is a lot of happiness coaching.

Има много уроци по щастие.

Everybody would like to make people happier.

Всеки би искал да прави хората по-щастливи.

But in spite of all this flood of work,

Но въпреки целия този поток от работа,

there are several cognitive traps

има няколко познавателни капана,

that sort of make it almost impossible to think straight

поради които е почти невъзможно да се мисли разумно

about happiness.

за щастието.

And my talk today will be mostly about these cognitive traps.

Моят разговор днес ще бъде най-вече за тези познавателни капани.

This applies to laypeople thinking about their own happiness,

Това се отнася до неспециалисти, мислещи за собственото си щастие;

and it applies to scholars thinking about happiness,

отнася се и за учени, мислещи за щастието,

because it turns out we're just as messed up as anybody else is.

защото се оказва, че ние сме не по-малко объркани от всички други.

The first of these traps

Първият от тези капани

is a reluctance to admit complexity.

е една неохота да се признае сложността.

It turns out that the word "happiness"

Оказва се, че думата "щастие"

is just not a useful word anymore,

просто вече не е полезна дума,

because we apply it to too many different things.

защото я прилагаме към твърде много различни неща.

I think there is one particular meaning to which we might restrict it,

Има едно определено значение, до което бихме могли да я ограничим,

but by and large,

но като цяло

this is something that we'll have to give up

това е нещо, от което ще трябва да се откажем

and we'll have to adopt the more complicated view

и ще трябва да усвоим по-сложния възглед

of what well-being is.

за това какво е благополучието.

The second trap is a confusion between experience and memory;

Вторият капан е едно объркване между преживяване и памет:

basically, it's between being happy in your life,

главно то е между това да бъдеш щастлив в живота си

and being happy about your life

и да бъдеш щастлив по отношение на живота си,

or happy with your life.

или щастлив с живота си.

And those are two very different concepts,

А това са две много различни представи,

and they're both lumped in the notion of happiness.

и двете са смесени в понятието за щастие.

And the third is the focusing illusion,

Третото е съсредоточаващата илюзия,

and it's the unfortunate fact that we can't think about any circumstance

и тя е злополучният факт, че не можем да мислим за никое обстоятелство,

that affects well-being

засягащо благополучието,

without distorting its importance.

без да изкривим важността му.

I mean, this is a real cognitive trap.

Искам да кажа, това е истински познавателен капан.

There's just no way of getting it right.

Просто няма начин да не сгрешиш.

Now, I'd like to start with an example

Сега бих искал да започна с един пример

of somebody who had a question-and-answer session

за човек, който имаше сесия с въпрос и отговор

after one of my lectures reported a story,

след една от лекциите ми и разказа една история.

and that was a story --

[неясно...]

He said he'd been listening to a symphony,

Каза, че е слушал симфонията

and it was absolutely glorious music

-- абсолютно възхитителна музика,

and at the very end of the recording,

но на самия край на записа

there was a dreadful screeching sound.

имало ужасяващ скърцащ звук.

And then he added, really quite emotionally,

А после добави, наистина доста емоционално,

it ruined the whole experience.

че това съсипало цялото преживяване.

But it hadn't.

Но не беше така.

What it had ruined were the memories of the experience.

Онова, което то бе съсипало, бяха спомените от преживяването.

He had had the experience.

Той бе имал преживяването.

He had had 20 minutes of glorious music.

Бе имал 20 минути прекрасна музика.

They counted for nothing

Те бяха без значение,

because he was left with a memory;

защото му беше останал спомен;

the memory was ruined,

споменът беше съсипан,

and the memory was all that he had gotten to keep.

а споменът бе всичко, което той можеше да запази.

What this is telling us, really,

Това всъщност ни казва,

is that we might be thinking of ourselves and of other people

че може би мислим за самите себе си и за други хора

in terms of two selves.

от гледната точка на две личности.

There is an experiencing self,

Има преживяваща личност,

who lives in the present

която живее в настоящето

and knows the present,

и познава настоящето,

is capable of re-living the past,

способна е да съживява миналото,

but basically it has only the present.

но по същество има само настоящето.

It's the experiencing self that the doctor approaches --

Към преживяващата личност се приближава лекарят...

you know, when the doctor asks,

нали разбирате, щом лекарят попита:

"Does it hurt now when I touch you here?"

"Боли ли, като ви пипна тук?"

And then there is a remembering self,

И има помнеща личност,

and the remembering self is the one that keeps score,

а помнещата личност е онази, която води отчет

and maintains the story of our life,

и поддържа историята на нашия живот -

and it's the one that the doctor approaches

към нея се приближава лекарят,

in asking the question,

и пита:

"How have you been feeling lately?"

"Как се чувствате напоследък?

or "How was your trip to Albania?" or something like that.

или "Как беше пътуването ви до Албания?", или нещо такова.

Those are two very different entities,

Това са две много различни неща,

the experiencing self and the remembering self,

преживяващата личност и помнещата личност,

and getting confused between them is part of the mess

и объркването между тях е част от бъркотията

about the notion of happiness.

в понятието за щастие.

Now, the remembering self

Помнещата личност

is a storyteller.

е разказвач на истории.

And that really starts with a basic response of our memories --

А това всъщност започва с един основен отклик на нашите спомени...

it starts immediately.

започва незабавно.

We don't only tell stories when we set out to tell stories.

Не само разказваме истории, когато се захванем да разказваме истории.

Our memory tells us stories,

Нашата памет ни разказва истории,

that is, what we get to keep from our experiences

онова, което запазваме от преживяванията си,

is a story.

е история.

And let me begin with one example.

Нека да започна с един пример.

This is an old study.

Това е старо проучване.

Those are actual patients undergoing a painful procedure.

Това са пациенти, преживяващи болезнена процедура.

I won't go into detail. It's no longer painful these days,

Няма да навлизам в подробности. Тези дни вече не е болезнена,

but it was painful when this study was run in the 1990s.

но е била болезнена през 90-те години на ХХ век.

They were asked to report on their pain every 60 seconds.

Помолили ги да докладват за болката си на всеки 60 секунди.

Here are two patients,

Ето двама пациенти.

those are their recordings.

Това са техните записи.

And you are asked, "Who of them suffered more?"

Ако ви попитат: "Кой от тях е страдал повече?"

And it's a very easy question.

Това е много лесен въпрос.

Clearly, Patient B suffered more --

Явно пациент Б е страдал повече.

his colonoscopy was longer,

Неговата колоноскопия била по-дълга

and every minute of pain that Patient A had,

и за всяка минута болка, преживяна от пациент А,

Patient B had, and more.

пациент Б преживявал нея и повече.

But now there is another question:

Но ето сега друг въпрос:

"How much did these patients think they suffered?"

"Тези пациенти колко мислели, че са страдали?"

And here is a surprise.

И ето я изненадата.

The surprise is that Patient A

Изненадата е, че пациент А

had a much worse memory of the colonoscopy

имал много по-лош спомен от колоноскопията,

than Patient B.

отколкото пациент Б.

The stories of the colonoscopies were different,

Историите за колоноскопиите били различни

and because a very critical part of the story is how it ends.

и тъй като много критична част от историята е как завършва...

And neither of these stories is very inspiring or great --

а нито една от тези истории не е много вдъхновяваща или прекрасна...

but one of them is this distinct ... (Laughter)

но една от тях е определено... (Смях)

but one of them is distinctly worse than the other.

но една от тях определено е по-лоша от другата.

And the one that is worse

И онази, която е по-лоша,

is the one where pain was at its peak at the very end;

била тази, при която болката стигнала най-високата си точка в самия край.

it's a bad story.

Лоша история.

How do we know that?

Откъде знаем това?

Because we asked these people after their colonoscopy,

Защото попитахме тези хора след тяхната колоноскопия,

and much later, too,

както и много по-късно:

"How bad was the whole thing, in total?"

"Колко зле е цялата работа, общо?",

And it was much worse for A than for B, in memory.

и е било много по-зле за А, отколкото за Б по спомен.

Now this is a direct conflict

Това е пряк конфликт

between the experiencing self and the remembering self.

между преживяващата личност и помнещата личност.

From the point of view of the experiencing self,

От гледна точка на преживяващата личност,

clearly, B had a worse time.

явно, Б имал по-лоши преживявания.

Now, what you could do with Patient A,

Онова, което може да се направи с пациент А,

and we actually ran clinical experiments,

и всъщност проведохме клинични експерименти,

and it has been done, and it does work --

и наистина действа,

you could actually extend the colonoscopy of Patient A

всъщност може да се продължи колоноскопията на пациент А,

by just keeping the tube in without jiggling it too much.

като просто се задържи тръбата вътре, без да се мърда прекалено много.

That will cause the patient

По този начин пациентът

to suffer, but just a little

ще страда, но съвсем малко

and much less than before.

и много по-малко от преди.

And if you do that for a couple of minutes,

И ако се прави това две минути,

you have made the experiencing self

сте направили преживяващата личност

of Patient A worse off,

да се чувства по-зле,

and you have the remembering self of Patient A

а помнещата личност на пациент А

a lot better off,

да се чувства по-добре,

because now you have endowed Patient A

защото сте дарили пациент А

with a better story

с по-добра история

about his experience.

за неговото преживяване.

What defines a story?

Кое определя това история?

And that is true of the stories

И това е вярно за историите,

that memory delivers for us,

които ни доставя паметта,

and it's also true of the stories that we make up.

вярно е също и за историите, които си измисляме.

What defines a story are changes,

Онова, което определя една история, са промените,

significant moments and endings.

значимите моменти и завършеците.

Endings are very, very important

Завършеците са много, много важни,

and, in this case, the ending dominated.

а в този случай завършекът доминираше.

Now, the experiencing self

Преживяващата личност

lives its life continuously.

живее живота си непрекъснато.

It has moments of experience, one after the other.

Тя има моменти на преживяване, един след друг.

And you can ask: What happens to these moments?

И се пита: Какво се случва с тези моменти?

And the answer is really straightforward:

Отговърат е наистина недвусмислен.

They are lost forever.

Те се изгубват завинаги.

I mean, most of the moments of our life --

Искам да кажа, повечето моменти от живота ни...

and I calculated, you know, the psychological present

и изчислих... казват, че психологическото настояще

is said to be about three seconds long;

е дълго около три секунди.

that means that, you know,

Което означава, че

in a life there are about 600 million of them;

в един живот има около 600 милиона такива.

in a month, there are about 600,000 --

В един месец има около 600,000.

most of them don't leave a trace.

Повечето от тях не оставят следа.

Most of them are completely ignored

Повечето от тях са напълно игнорирани

by the remembering self.

от помнещата личност.

And yet, somehow you get the sense

И все пак някак се получава усетът,

that they should count,

че те би трябвало да имат значение,

that what happens during these moments of experience

че онова, което се случва по време на тези моменти на преживяване,

is our life.

е нашият живот.

It's the finite resource that we're spending

Това е крайният ресурс, който изразходваме,

while we're on this earth.

докато сме на тази земя.

And how to spend it

А как да го изразходваме,

would seem to be relevant,

би изглеждало уместно,

but that is not the story

но не това е историята,

that the remembering self keeps for us.

която пази за нас помнещата личност.

So we have the remembering self

И така, имаме помнещата личност

and the experiencing self,

и преживяващата личност,

and they're really quite distinct.

а те наистина са доста отделни.

The biggest difference between them

Най-голямата разлика между тях

is in the handling of time.

е боравенето с време.

From the point of view of the experiencing self,

От гледна точка на преживяващата личност,

if you have a vacation,

ако отидеш на почивка

and the second week is just as good as the first,

и втората седмица е точно толкова добра като първата,

then the two-week vacation

тогава двуседмичната почивка

is twice as good as the one-week vacation.

е два пъти по-добра от едноседмичната почивка.

That's not the way it works at all for the remembering self.

Но за помнещата личност изобщо не става така.

For the remembering self, a two-week vacation

За помнещата личност една двуседмична почивка

is barely better than the one-week vacation

едва ли е по-добра от едноседмичната почивка,

because there are no new memories added.

защото не се добавят нови спомени.

You have not changed the story.

Не си променил историята.

And in this way,

И по този начин

time is actually the critical variable

времето всъщност е критичната променлива,

that distinguishes a remembering self

която отличава една помнеща личност

from an experiencing self;

от една преживяваща личност.

time has very little impact on the story.

Времето има много малко влияние върху тази история.

Now, the remembering self does more

А помнещата личност прави повече от това

than remember and tell stories.

да помни и да разказва истории.

It is actually the one that makes decisions

Всъщност тя взима решения,

because, if you have a patient who has had, say,

защото, ако имаш пациент, който е имал, да кажем,

two colonoscopies with two different surgeons

две колоноскопии с двама различни хирурзи

and is deciding which of them to choose,

и при решението кой от тях да избере

then the one that chooses

е избран този,

is the one that has the memory that is less bad,

за когото споменът е по-малко лош,

and that's the surgeon that will be chosen.

и това е хирургът, който ще бъде избран.

The experiencing self

Преживяващата личност

has no voice in this choice.

няма глас в този избор.

We actually don't choose between experiences,

Всъщност не избираме между преживявания.

we choose between memories of experiences.

Избираме между спомени за преживявания.

And even when we think about the future,

И дори когато мислим за бъдещето,

we don't think of our future normally as experiences.

обикновено не мислим за бъдещето си като преживявания.

We think of our future

Мислим за бъдещето си

as anticipated memories.

като предчувствани спомени.

And basically you can look at this,

Всъщност това може да се разглежда

you know, as a tyranny of the remembering self,

като тирания на помнещата личност

and you can think of the remembering self

и може да се мисли как някак помнещата личност

sort of dragging the experiencing self

влачи преживяващата личност

through experiences that

през преживявания,

the experiencing self doesn't need.

от които преживяващата личност не се нуждае.

I have that sense that

Имам усещането, че,

when we go on vacations

когато ходим на почивки,

this is very frequently the case;

случаят много често е такъв -

that is, we go on vacations,

тоест, ходим на почивки,

to a very large extent,

в много голяма степен,

in the service of our remembering self.

в улуга на помнещата си личност.

And this is a bit hard to justify I think.

А мисля, че това е малко трудно да се оправдае.

I mean, how much do we consume our memories?

Искам да кажа, доколко консумираме спомените си?

That is one of the explanations

Това е едно от обясненията,

that is given for the dominance

което се дава за доминацията

of the remembering self.

на помнещата личност.

And when I think about that, I think about a vacation

Като мисля за това, се сещам за една

we had in Antarctica a few years ago,

наша почивка на Антарктида преди няколко години,

which was clearly the best vacation I've ever had,

която явно беше най-добрата почивка, на която някога съм бил,

and I think of it relatively often,

и мисля за нея относително често,

relative to how much I think of other vacations.

спрямо това колко често мисля за други почивки.

And I probably have consumed

Вероятно съм консумирал

my memories of that three-week trip, I would say,

спомените си за това триседмично пътуване, бих казал,

for about 25 minutes in the last four years.

за около 25 минути през последните четири години.

Now, if I had ever opened the folder

Ако отворя някога папката

with the 600 pictures in it,

с 600-те снимки вътре,

I would have spent another hour.

бих прекарал още един час.

Now, that is three weeks,

Това са три седмици,

and that is at most an hour and a half.

а това е почти час и половина.

There seems to be a discrepancy.

Като че ли има несъответствие.

Now, I may be a bit extreme, you know,

Разбирате ли, може да съм малко краен

in how little appetite I have for consuming memories,

в това колко малък апетит имам за консумация на спомени,

but even if you do more of this,

но дори ако се прави това повече,

there is a genuine question:

има един истински въпрос.

Why do we put so much weight on memory

Защо придаваме такава голяма тежест на спомена

relative to the weight that we put on experiences?

в сравнение с тежестта, която придаваме на преживяванията?

So I want you to think

Искам да помислите

about a thought experiment.

за един мисловен експеримент.

Imagine that for your next vacation,

Представете си, че следващата ви почивка -

you know that at the end of the vacation

знаете, че в края на почивката

all your pictures will be destroyed,

всичките ви снимки ще бъдат унищожени

and you'll get an amnesic drug

и ще получите лекарство за амнезия,

so that you won't remember anything.

така че няма да помните нищо.

Now, would you choose the same vacation? (Laughter)

А сега, бихте ли избрали същата почивка? (Смях)

And if you would choose a different vacation,

А ако бихте избрали различна почивка,

there is a conflict between your two selves,

между двете ви личности има конфликт

and you need to think about how to adjudicate that conflict,

и е нужно да помислите как да разрешите този конфликт -

and it's actually not at all obvious, because

това всъщност изобщо не е очевидно, защото,

if you think in terms of time,

ако мислите с оглед на времето,

then you get one answer,

тогава получавате един отговор.

and if you think in terms of memories,

А ако мислите с оглед на спомените,

you might get another answer.

може да получите друг отговор.

Why do we pick the vacations we do

Защо избираме почивките, които избираме,

is a problem that confronts us

е проблем, който ни сблъсква

with a choice between the two selves.

с избор между двете личности.

Now, the two selves

Двете личности

bring up two notions of happiness.

изтъкват две понятия за щастие.

There are really two concepts of happiness

Всъщност има две представи за щастието,

that we can apply, one per self.

които можем да прилагаме, всяка за себе си.

So you can ask: How happy is the experiencing self?

Може да попитате: Доколко е щастлива преживяващата личност?

And then you would ask: How happy are the moments

А после може да попитате: Доколко щастливи са моментите

in the experiencing self's life?

в живота на преживяващата личност?

And they're all -- happiness for moments

А те всички са... щастието за моменти

is a fairly complicated process.

е доста сложен процес.

What are the emotions that can be measured?

Какви са емоциите, които могат да бъдат измерени?

And, by the way, now we are capable

Между другото, сега сме способни

of getting a pretty good idea

да получим доста добра представа

of the happiness of the experiencing self over time.

за щастието на преживяващата личност с времето.

If you ask for the happiness of the remembering self,

Ако попитате за щастието на помнещата личност,

it's a completely different thing.

това е съвсем различно нещо.

This is not about how happily a person lives.

Не става дума за това доколко щастливо живее едно лице.

It is about how satisfied or pleased the person is

Става дума за това доколко задоволено или удовлетворено е лицето,

when that person thinks about her life.

когато лицето мисли за живота си.

Very different notion.

Много различно понятие.

Anyone who doesn't distinguish those notions

Всеки, който не разграничава тези понятия,

is going to mess up the study of happiness,

ще обърка проучването на щастие,

and I belong to a crowd of students of well-being,

а аз принадлежа към тълпа от проучващи благополучието,

who've been messing up the study of happiness for a long time

които са обърквали проучването на щастието дълго време

in precisely this way.

точно по този начин.

The distinction between the

Разграничаването межу

happiness of the experiencing self

щастието на преживяващата личност

and the satisfaction of the remembering self

и удовлетворението на помнещата личност

has been recognized in recent years,

е било признавано през последните години,

and there are now efforts to measure the two separately.

а сега се полагат усилия да се измерват двете поотделно -

The Gallup Organization has a world poll

Организацията "Gallup" има световна анкета

where more than half a million people

с над половин милион души,

have been asked questions

задавани са въпроси

about what they think of their life

за това какво мислят за живота си

and about their experiences,

и за преживяванията си.

and there have been other efforts along those lines.

Има и други усилия в тези насоки.

So in recent years, we have begun to learn

През последните години сме започнали да учим

about the happiness of the two selves.

за щастието на двете личности.

And the main lesson I think that we have learned

И основният урок, който мисля, че сме научили,

is they are really different.

е, че те са наистина различни.

You can know how satisfied somebody is with their life,

Може да научиш доколко доволен е някой от живота си,

and that really doesn't teach you much

а това наистина не ти дава особена представа

about how happily they're living their life,

за това доколко щастливо живее той живота си,

and vice versa.

и обратно.

Just to give you a sense of the correlation,

Просто за да ви дам усет за съотношението -

the correlation is about .5.

съотношението е около 0,5.

What that means is if you met somebody,

Това означава, че ако се запознаете с някого

and you were told, "Oh his father is six feet tall,"

и ви кажат - о, баща му е висок шест фута,

how much would you know about his height?

колко ще знаете за неговата височина?

Well, you would know something about his height,

Е, ще знаете нещо за неговата височина,

but there's a lot of uncertainty.

но има много несигурност.

You have that much uncertainty.

Има толкова несигурност.

If I tell you that somebody ranked their life eight on a scale of ten,

Ако ви кажа, че някой е оценил живота си с осем по десетобалната система,

you have a lot of uncertainty

имате много несигурност

about how happy they are

относно това доколко щастлив е той

with their experiencing self.

с преживяващата си личност.

So the correlation is low.

Така че съотношението е ниско.

We know something about what controls

Знаем нещо за това кое контролира

satisfaction of the happiness self.

удовлетворението на личността на щастието.

We know that money is very important,

Знаем, че парите са много важни,

goals are very important.

целите са много важни.

We know that happiness is mainly

Знаем, че щастието е главно

being satisfied with people that we like,

да сме доволни от хората, които харесваме,

spending time with people that we like.

да прекарваме време с хора, които харесваме.

There are other pleasures, but this is dominant.

Има други удоволствия, но това е доминиращо.

So if you want to maximize the happiness of the two selves,

Така че, ако искаш да максимизираш щастието на двете личности,

you are going to end up

в крайна сметка

doing very different things.

ще правиш много различни неща.

The bottom line of what I've said here

Изводът от онова, което казах тук,

is that we really should not think of happiness

е, че наистина не трябва да мислим за щастието

as a substitute for well-being.

като заместител на благосъстоянието.

It is a completely different notion.

Това е напълно различно понятие.

Now, very quickly,

А сега, много бързо,

another reason we cannot think straight about happiness

една друга причина, поради която не можем да мислим ясно за щастието,

is that we do not attend to the same things

е, че не обръщаме внимание на същите неща,

when we think about life, and we actually live.

когато мислим за живота, и когато всъщност живеем.

So, if you ask the simple question of how happy people are in California,

Ако зададеш простия въпрос доколко щастливи са хората в Калифорния,

you are not going to get to the correct answer.

няма да получиш правилния отговор.

When you ask that question,

Като зададеш този въпрос,

you think people must be happier in California

мислиш, че хората трябва да са по-щастливи в Калифорния,

if, say, you live in Ohio.

ако, да кажем, живееш в Охайо.

(Laughter)

(Смях)

And what happens is

И онова, което се случва,

when you think about living in California,

е, че като помислиш за живота в Калифорния,

you are thinking of the contrast

мислиш за контраста

between California and other places,

между Калифорния и други места

and that contrast, say, is in climate.

и този контраст, да кажем, е климатът.

Well, it turns out that climate

Е, оказва се, че климатът

is not very important to the experiencing self

не е много важен за преживяващата личност

and it's not even very important to the reflective self

и не е много важен за разсъдъчната личност,

that decides how happy people are.

която решава доколко щастливи са хората.

But now, because the reflective self is in charge,

Но сега, тъй като разсъдъчната личност командва,

you may end up -- some people may end up

в крайна сметка може... някои хора в крайна сметка

moving to California.

може да се преместят в Калифорния.

And it's sort of interesting to trace what is going to happen

И е някак интересно да се проследи какво ще се случи

to people who move to California in the hope of getting happier.

с хората, които се местят в Калифорния с надеждата да станат по-щастливи.

Well, their experiencing self

Е, преживяващата им личност

is not going to get happier.

няма да стане по-щастлива.

We know that.

Знаем това.

But one thing will happen: They will think they are happier,

Но ще се случи едно нещо. Те ще мислят, че са по-щастливи,

because, when they think about it,

защото, като се замислят за това,

they'll be reminded of how horrible the weather was in Ohio,

ще им се припомня колко ужасно е било времето в Охайо.

and they will feel they made the right decision.

И ще чувстват, че са взели правилното решение.

It is very difficult

Много е трудно

to think straight about well-being,

да се мисли ясно за благосъстоянието

and I hope I have given you a sense

и се надявам да съм ви дал усещане

of how difficult it is.

за това колко трудно е това.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)

Chris Anderson: Thank you. I've got a question for you.

Крис Андерсън: Благодаря. Имам един въпрос към вас.

Thank you so much.

Много благодаря.

Now, when we were on the phone a few weeks ago,

Като говорихме по телефона преди няколко седмици,

you mentioned to me that there was quite an interesting result

ми споменахте, че един доста интересен резултат

came out of that Gallup survey.

е излязъл от онова проучване на "Gallup".

Is that something you can share

Бихте ли могли да го споделите,

since you do have a few moments left now?

тъй като ви остава малко време?

Daniel Kahneman: Sure.

Даниел Канеман: Разбира се.

I think the most interesting result that we found in the Gallup survey

Мисля, че най-интересният резултат, който открихме в проучването,

is a number, which we absolutely did not expect to find.

е едно число, което изобщо не очаквахме да открием.

We found that with respect to the happiness

Открихме това по отношение на щастието

of the experiencing self.

на преживяващата личност.

When we looked at how feelings,

Като разгледахме как чувствата

vary with income.

варират с доходите.

And it turns out that, below an income

И се оказва, че под доход

of 60,000 dollars a year, for Americans --

от 60,000$ годишно, за американците,

and that's a very large sample of Americans, like 600,000,

а това е много голяма извадка от американци, близо 600,000,

so it's a large representative sample --

но е голяма представителна извадка,

below an income of 600,000 dollars a year...

под доход от 600,000 долара годишно...

CA: 60,000.

К.А.: 60,000$.

DK: 60,000.

Д.К.: 60,000$.

(Laughter)

(Смях)

60,000 dollars a year, people are unhappy,

60,000 долара годишно, хората са нещастни

and they get progressively unhappier the poorer they get.

и стават все по-нещастни, колкото по-бедни стават.

Above that, we get an absolutely flat line.

Над тази сума получаваме абсолютно плоска линия.

I mean I've rarely seen lines so flat.

Искам да кажа, рядко съм виждал толкова плоски линии.

Clearly, what is happening is

Явно онова, което се случва,

money does not buy you experiential happiness,

е, че парите не ти купуват преживяно щастие,

but lack of money certainly buys you misery,

но липсата на пари със сигурност ти купува мизерия

and we can measure that misery

и можем да измерим тази мизерия

very, very clearly.

много, много ясно.

In terms of the other self, the remembering self,

Що се отнася до другата личност, помнещата личност,

you get a different story.

историята е различна.

The more money you earn, the more satisfied you are.

Колкото повече пари печелиш, толкова си по-удовлетворен.

That does not hold for emotions.

Това не важи за емоциите.

CA: But Danny, the whole American endeavor is about

К.А.: Но, Дани, цялото американско усилие

life, liberty, the pursuit of happiness.

е свързано с живот, свобода, стремеж към щастие.

If people took seriously that finding,

Ако хората приемат това откритие сериозно,

I mean, it seems to turn upside down

имам предвид, то като че ли обръща с главата надолу

everything we believe about, like for example,

всичко, в което вярваме - да кажем, например,

taxation policy and so forth.

политиката за данъчно облагане, и така нататък.

Is there any chance that politicians, that the country generally,

Има ли някакъв шанс политиците, страната като цяло

would take a finding like that seriously

да приемат такова откритие толкова сериозно

and run public policy based on it?

и да провеждат обществена политика въз основа на него?

DK: You know I think that there is recognition

Д.К.: Знаете ли, според мен има признаване

of the role of happiness research in public policy.

на ролята на проучванията на щастието в обществената политика.

The recognition is going to be slow in the United States,

Признаването ще бъде бавно в Съединените щати,

no question about that,

няма спор за това,

but in the U.K., it is happening,

но в Обединеното Кралство то се случва,

and in other countries it is happening.

случва се и в други страни.

People are recognizing that they ought

Хората признават, че трябва

to be thinking of happiness

да мислят за щастието,

when they think of public policy.

когато мислят за обществена политика.

It's going to take a while,

Ще отнеме известно време

and people are going to debate

и хората ще спорят

whether they want to study experience happiness,

дали искат да изучават преживяването на щастие,

or whether they want to study life evaluation,

или искат да изучават оценката на живота,

so we need to have that debate fairly soon.

затова е нужно да проведем този дебат доста скоро.

How to enhance happiness

Как да се увеличи щастието?

goes very different ways depending on how you think,

Има много различни начини в зависимост от начина ти на мислене

and whether you think of the remembering self

и това дали мислиш за помнещата личност,

or you think of the experiencing self.

или мислиш за преживяващата личност.

This is going to influence policy, I think, in years to come.

Мисля, че това ще повлияе на политиката през идните години.

In the United States, efforts are being made

В Съединените щати се полагат усилия

to measure the experience happiness of the population.

за измерване на преживяваното от населението щастие.

This is going to be, I think, within the next decade or two,

Според мен това ще бъде в рамките на следващите едно-две десетилетия,

part of national statistics.

част от националната статистика.

CA: Well, it seems to me that this issue will -- or at least should be --

К.А.: Е, струва ми се, този въпрос ще бъде, или поне би трябвало да бъде,

the most interesting policy discussion to track

най-интересната политическа дискусия за проследяване

over the next few years.

през следващите няколко години.

Thank you so much for inventing behavioral economics.

Много ви благодаря за изобретяването на поведенческата икономика.

Thank you, Danny Kahneman.

Благодаря ви, Дани Канеман.