Matthew O'Reilly: "Am I dying?" The honest answer.

Translator: Ivelina Genova Reviewer: Anton Hikov

I've been a critical care EMT for the past seven years in Suffolk County, New York.

От 7 години съм парамедик в Съфолк, Ню Йорк.

I've been a first responder in a number of incidents

Отзовавал съм се пръв на редица инциденти,

ranging from car accidents to Hurricane Sandy.

от автомобилни катастрофи до урагана Санди.

If you are like most people, death might be

Ако сте като повечето хора, смъртта най-вероятно е

one of your greatest fears.

сред най-големите ви страхове.

Some of us will see it coming.

Някои от нас я предусещат.

Some of us won't.

Други - не.

There is a little-known documented medical term

Съществува един малко известен медицински термин,

called impending doom.

наречен усещане за приближаващ край.

It's almost a symptom.

Това е симптом.

As a medical provider, I'm trained to respond

Като медицинско лице съм обучен да реагирам

to this symptom like any other,

на този симптом като на всеки друг,

so when a patient having a heart attack looks at me

така че, когато пациент, получил сърдечен удър, ме погледне

and says, "I'm going to die today,"

и каже: "Днес ще умра."

we are trained to reevaluate the patient's condition.

съм обучен да оценя състоянието му.

Throughout my career, I have responded

През кариерата си съм се отзовавал

to a number of incidents where the patient

на редица инциденти, на които на пациента

had minutes left to live

са му оставали минути живот.

and there was nothing I could do for them.

и е нямало какво да направя за него.

With this, I was faced with a dilemma:

Това ме изправи пред дилема:

Do I tell the dying that they are about to face death,

да кажа ли на умиращите, че скоро ще се изправят пред смъртта

or do I lie to them to comfort them?

или да ги излъжа и утеша?

Early in my career, I faced this dilemma

В началото на кариерата ми решавах дилемата

by simply lying.

като просто лъжех.

I was afraid.

Страхувах се.

I was afraid if I told them the truth,

Страхувах се, че, ако кажа истината,

that they would die in terror, in fear,

ще умрат ужасени, изплашени,

just grasping for those last moments of life.

вкопчени в последните моменти живот.

That all changed with one incident.

Един инцидент промени всичко.

Five years ago, I responded to a motorcycle accident.

Преди 5 години се отзовах на мотоциклетна катастрофа.

The rider had suffered critical, critical injuries.

Мотоциклетистът беше получил критични наранявания.

As I assessed him, I realized that there was nothing

Преглеждайки го осъзнах, че нищо

that could be done for him,

не можеше да бъде направено за него.

and like so many other cases, he looked me in the eye

Като при толкова други случаи той ме погледна в очите

and asked that question: "Am I going to die?"

и попита: "Ще умра ли?".

In that moment, I decided to do something different.

В този момент реших да постъпя различно.

I decided to tell him the truth.

Реших да кажа истината.

I decided to tell him that he was going to die

Реших да му кажа, че ще умре

and that there was nothing I could do for him.

и че няма какво да направя.

His reaction shocked me to this day.

Реакцията му ме шокира и днес.

He simply laid back and had a look

Той просто се отпусна,

of acceptance on his face.

на лицето му се четеше примирение.

He was not met with that terror or fear

Не беше обзет от ужас или страх,

that I thought he would be.

както бях очаквал.

He simply laid there, and as I looked into his eyes,

Просто лежеше и, поглеждайки в очите му,

I saw inner peace and acceptance.

видях вътрешен покой и примирение.

From that moment forward, I decided

От този момент реших, че не съм в позиция

it was not my place to comfort the dying with my lies.

да утешавам умиращите с лъжи.

Having responded to many cases since then

От тогава съм се отзовавал на много случаи,

where patients were in their last moments

които са били последните моменти на пациентите,

and there was nothing I could do for them,

и е нямало какво да направя за тях.

in almost every case,

в почти всички случаи

they have all had the same reaction to the truth,

всички реагираха еднакво на истината,

of inner peace and acceptance.

с вътрешно спокойствие и примирение.

In fact, there are three patterns

Всъщност, съществуват три модела,

I have observed in all these cases.

които съм наблюдавал във всички подобни случаи.

The first pattern always kind of shocked me.

Първият винаги ме шокира.

Regardless of religious belief or cultural background,

Независимо от религиозни вярвания и културна принадлежност,

there's a need for forgiveness.

хората имат нужда от опрощение.

Whether they call it sin

Независимо дали е за нещо, което смятат за грях,

or they simply say they have a regret,

или просто съжаляват за нещо,

their guilt is universal.

чувството за вина е универсално.

I had once cared for an elderly gentleman

Веднъж се грижех за възрастен господин,

who was having a massive heart attack.

който беше получил масивен сърдечен удар.

As I prepared myself and my equipment

Докато подготвях себе си и оборудването си

for his imminent cardiac arrest,

за предстоящия сърдечен арест,

I began to tell the patient of his imminent demise.

заговорих на пациента за предстоящата смърт.

He already knew by my tone of voice and body language.

От тона и езика на тялото ми той вече беше разбрал.

As I placed the defibrillator pads on his chest,

Докато поставях дефибрилатора на гърдите му,

prepping for what was going to happen,

подготвяйки се за това, което щеше да се случи,

he looked me in the eye and said,

той ме погледна в очите и каза:

"I wish I had spent more time with my children and grandchildren

"Ще ми се да бях прекарал повече време с децата и внуците ми,

instead of being selfish with my time."

вместо егоистично да пестих времето си."

Faced with imminent death,

Изправен пред смъртта,

all he wanted was forgiveness.

той искаше единствено прошка.

The second pattern I observe

Вторият модел, който наблюдавам,

is the need for remembrance.

е нуждата от запомняне.

Whether it was to be remembered in my thoughts

Независимо дали в моите мисли или на

or their loved ones', they needed to feel

близките им, те имат нужда да чувстват,

че ще продължат да живеят.

that they would be living on.

There's a need for immortality

Изпитват нужда от безсмъртието,

within the hearts and thoughts of their loved ones,

в сърцата и мислите на любимите им хора,

myself, my crew, or anyone around.

в мен, екипа ми и всеки наоколо.

Countless times, I have had a patient look me in the eyes

Безброй пъти пациенти са ме гледали в очите

and say, "Will you remember me?"

и са питали: "Ще ме запомниш ли?".

The final pattern I observe

Последният модел, който наблюдавам

always touched me the deepest, to the soul.

винаги докосва душата ми най-дълбоко.

The dying need to know that their life had meaning.

Умиращите имат нужда да знаят, че животът им е имал смисъл.

They need to know that they did not waste their life

Искат да знаят, че не са пропилели живота си

on meaningless tasks.

в безсмислени задачи.

This came to me very, very early in my career.

Това ми се случи много рано в кариерата.

I had responded to a call.

Отзовах се на повикване.

There was a female in her late 50s

Жена в края на 50-те

severely pinned within a vehicle.

беше тежко заклещена в автомобил.

She had been t-boned at a high rate of speed,

Беше блъсната странично с висока скорост,

critical, critical condition.

в изключително тежко състояние.

As the fire department worked to remove her from the car,

Докато пожарникарите се опитваха да я извадят от колата,

I climbed in to begin to render care.

аз се вмъкнах, за да окажа помощ.

As we talked, she had said to me,

Докато говорехме, тя каза:

"There was so much more I wanted to do with my life."

"Исках да направя толкова повече с живота си."

She had felt she had not left her mark on this Earth.

Чувстваше, че не е оставила следа на Земята.

As we talked further, it would turn out

В течение на разговора разбрах,

that she was a mother of two adopted children

че беше осиновила две деца,

who were both on their way to medical school.

които щяха да учат за лекари.

Because of her, two children

Благодарение на нея две деца

had a chance they never would have had otherwise

имаха шанс, какъвто иначе нямаше да имат

and would go on to save lives in the medical field

и щяха да спасяват животи

as medical doctors.

като лекари.

It would end up taking 45 minutes

Отне 45 минути

to free her from the vehicle.

да я освободим от колата.

However, she perished prior to freeing her.

Тя почина преди да я освободим.

I believed what you saw in the movies:

Вярвах в това, което ни показват във филмите:

when you're in those last moments

в последните ни моменти

that it's strictly terror, fear.

ни обзема единствено ужас, страх.

I have come to realize, regardless of the circumstance,

Осъзнах, че, независимо от обстоятелствата,

it's generally met with peace and acceptance,

се посрещат с примирение и приемане,

that it's the littlest things, the littlest moments,

че малките неща, кратките моменти,

the littlest things you brought into the world

малките неща, които сте направили,

that give you peace in those final moments.

ви дават мир в тези последни моменти.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)