How to practice emotional first aid | Guy Winch | TED

Translator: Radost Tsvetkova Reviewer: Anton Hikov

I grew up with my identical twin,

Отраснах заедно с моя брат близнак,

who was an incredibly loving brother.

който беше изключително любящ брат.

Now, one thing about being a twin is,

Вижте, ако да имаш близнак те променя с нещо, то е, че ставаш експерт

it makes you an expert at spotting favoritism.

по разпознаване на привилегированите.

If his cookie was even slightly bigger than my cookie,

Ако неговата бисквитка беше дори малко по-голяма от моята, имах въпроси.

I had questions.

И очевидно не умирах от глад.

And clearly, I wasn't starving.

(Laughter)

(Смях)

When I became a psychologist, I began to notice favoritism

Когато станах психолог, започнах да разпознавам друг вид привилегироване.

of a different kind;

and that is, how much more we value the body than we do the mind.

И това е колко повече ценим тялото, отколкото духа си.

I spent nine years at university earning my doctorate in psychology,

Прекарах девет години в университета, вземайки докторската степен по психология,

and I can't tell you how many people look at my business card and say,

и не мога да ви опиша колко много хора поглеждат визитната ми картичка и казват:

"Oh -- a psychologist. So, not a real doctor,"

"О, психолог... значи не сте истински доктор."

Като че ли точно това трябва да е написано там.

as if it should say that on my card.

[Dr. Guy Winch, Just a Psychologist (Not a Real Doctor)]

(Смях)

(Laughter)

This favoritism we show the body over the mind --

Тази привилегированост, която отдаваме на тялото над духа, виждам я навсякъде.

I see it everywhere.

I recently was at a friend's house,

Наскоро бях в дома на един приятел

and their five-year-old was getting ready for bed.

и техният петгодишен син се приготвяше за сън.

He was standing on a stool by the sink, brushing his teeth,

Беше се качил на стол пред мивката и си миеше зъбите,

when he slipped and scratched his leg on the stool when he fell.

когато се подхлъзна и си одраска крака по време на падането.

He cried for a minute, but then he got back up,

Поплака за минута, но после стана,

got back on the stool, and reached out for a box of Band-Aids

качи се обратно на стола и се пресегна за лепенки, за да си сложи една.

to put one on his cut.

Now, this kid could barely tie his shoelaces,

Това хлапе все още не можеше да си връзва обувките,

but he knew you have to cover a cut so it doesn't become infected,

но знаеше, че трябва да покриеш рана, за да не се инфектира,

and you have to care for your teeth by brushing twice a day.

както и че трябва да се грижиш за зъбите си, като ги миеш два пъти на ден.

We all know how to maintain our physical health

Всички знаем как да поддържаме физическо здраве

and how to practice dental hygiene, right?

и как да упражняваме дентална хигиена, нали?

We've known it since we were five years old.

Научили сме се още на петгодишна възраст.

But what do we know about maintaining our psychological health?

Но какво знаем за поддържането на психическо здраве?

Ами, нищо.

Well, nothing.

What do we teach our children about emotional hygiene?

На какво научаваме децата си за емоционалната хигиена?

Nothing.

На нищо.

How is it that we spend more time taking care of our teeth

Как става така, че прекарваме повече време в грижа за зъбите си,

than we do our minds?

отколкото за духа си?

Why is it that our physical health is so much more important to us

Защо нашето физическо здраве е толкова по-важно за нас

от нашето психическо здраве?

than our psychological health?

We sustain psychological injuries even more often than we do physical ones,

Знаете ли, че търпим психични наранявания дори по-често, отколкото физични такива,

injuries like failure or rejection or loneliness.

наранявания като провал, или отхвърляне, или самота.

And they can also get worse if we ignore them,

И те също могат да се влошат, ако ги игнорираме.

and they can impact our lives in dramatic ways.

И могат да засегнат живота ни по драматичен начин.

And yet, even though there are scientifically proven techniques

И все пак, въпреки че има научно доказани методи,

we could use to treat these kinds of psychological injuries,

които можем да приложим за лекуване на този тип наранявания,

we don't.

не го правим.

It doesn't even occur to us that we should.

Дори не се сещаме, че трябва да го правим.

"Oh, you're feeling depressed? Just shake it off; it's all in your head."

"О, чувстваш се депресиран? Просто се поразсей, всичко е в главата ти."

Представяте ли си да кажете това на човек със счупен крак:

Can you imagine saying that to somebody with a broken leg:

"Oh, just walk it off; it's all in your leg."

"Просто се поразтъпчи, всичко е в крака ти."

(Laughter)

(Смях)

It is time we closed the gap

Време е да запълним пропастта между психическото и физическото си здраве.

between our physical and our psychological health.

It's time we made them more equal,

Време е да ги направим по-равностойни.

more like twins.

Като двойка близнаци.

Speaking of which, my brother is also a psychologist.

Споменавайки това, брат ми също е психолог.

So he's not a real doctor, either.

Така че той също не е истински доктор.

(Laughter)

(Смях)

We didn't study together, though.

Макар че не сме учили заедно.

In fact, the hardest thing I've ever done in my life

Всъщност, най-трудното нещо, което съм правил в живота си,

бе да отида в Ню Йорк на другия край на Атлантическия океан,

is move across the Atlantic to New York City

to get my doctorate in psychology.

за да взема докторска степен по психология.

We were apart then for the first time in our lives,

Тогава бяхме разделени за пръв път в живота си

and the separation was brutal for both of us.

и раздялата беше ужасна и за двама ни.

But while he remained among family and friends,

Но докато той остана заобиколен от семейство и приятели,

I was alone in a new country.

аз бях сам в непозната страна.

We missed each other terribly,

Липсвахме си страшно много,

but international phone calls were really expensive then,

но международните разговори тогава бяха твърде скъпи

and we could only afford to speak for five minutes a week.

и можехме да си позволим да разговаряме по пет минути на седмица.

Когато наближи рождения ни ден,

When our birthday rolled around,

it was the first we wouldn't be spending together.

беше първия, който нямаше да прекараме заедно,

We decided to splurge,

решихме да се поглезим и тази седмица бяхме решили да говорим десет минути.

and that week, we would talk for 10 minutes.

(Laughter)

I spent the morning pacing around my room, waiting for him to call --

Прекарах сутринта, крачейки из стаята, докато чаках да се обади,

и чаках, и чаках но телефонът така и не звънна.

and waiting ...

and waiting.

But the phone didn't ring.

Имайки предвид часовата разлика, си мислех

Given the time difference, I assumed,

"OK, he's out with friends, he'll call later."

"ОК, навън е с приятели, ще се обади по-късно."

There were no cell phones then.

По онова време нямаше мобилни телефони.

But he didn't.

Но не се обади.

And I began to realize that after being away for over 10 months,

И започнах да осъзнавам, че след като ме е нямало цели десет месеца,

he no longer missed me the way I missed him.

вече не му липсвах така, както той липсваше на мен.

Е, знаех, че ще се обади на сутринта,

I knew he would call in the morning,

но тази нощ бе една от най-тъжните и дълги нощи в живота ми.

but that night was one of the saddest and longest nights of my life.

I woke up the next morning.

Събудих се на следващата сутрин,

I glanced down at the phone,

загледах се в телефона и забелязах, че съм го ритнал настрани от приемника,

and I realized I had kicked it off the hook

when pacing the day before.

докато крачех около него предния ден.

I stumbled out of bed,

Измъкнах се от леглото,

I put the phone back on the receiver, and it rang a second later.

наместих слушалката и телефонът звънна веднага,

And it was my brother,

беше брат ми и, майко мила, дали не беше бесен?

and boy, was he pissed.

(Laughter)

(Смях)

It was the saddest and longest night of his life as well.

За него нощта също е била най-дългата и тъжна в живота му.

Опитах се да обясня какво е станало, но той отвърна:

Now, I tried to explain what happened, but he said,

"I don't understand.

"Не разбирам, щом видя, че аз не ти се обаждам,

If you saw I wasn't calling you,

why didn't you just pick up the phone and call me?"

защо просто не вдигна телефона и не ми се обади ти?"

Беше прав. Защо не му се обадих?

He was right.

Why didn't I call him?

Тогава нямах отговор, но днес имам

I didn't have an answer then.

But I do today,

и отговорът е прост: самота.

and it's a simple one:

loneliness.

Loneliness creates a deep psychological wound,

Самотата отваря дълбока психолигическа рана.

Такава, че изкривява възприятията ни и разбърква мозъците ни.

one that distorts our perceptions and scrambles our thinking.

Кара ни да вярваме, че на околните им пука много по-малко, отколкото всъщност.

It makes us believe that those around us care much less than they actually do.

Вменява ни страх от това да направим първата крачка:

It make us really afraid to reach out,

because why set yourself up for rejection and heartache

защо да се поставяш в позиция да бъдеш отхвърлен и да страдаш,

when your heart is already aching more than you can stand?

когато сърцето ти и така вече страда повече, отколкото можеш да понесеш?

I was in the grips of real loneliness back then,

Тогава бях попаднал в лапите на дълбока самота,

but I was surrounded by people all day, so it never occurred to me.

но бях заобиколен от хора по цял ден, затова не го осъзнавах.

But loneliness is defined purely subjectively.

Но самотата се определя чисто субективно.

Зависи единствено от това дали ти самият се чувстваш

It depends solely on whether you feel emotionally or socially disconnected

емоционално или социално откъснат от хората около теб.

from those around you.

And I did.

А аз се чувствах откъснат.

Има много проучвания върху самотата и всички са ужасяващи.

There is a lot of research on loneliness, and all of it is horrifying.

Loneliness won't just make you miserable;

Самотата няма просто да те направи нещастен, тя ще те убие.

it will kill you.

I'm not kidding.

Не се шегувам.

Chronic loneliness increases your likelihood of an early death

Хроничната самота увеличава възможността да умрете по-рано

by 14 percent.

с 14 процента.

Fourteen percent!

Loneliness causes high blood pressure,

Самотата причинява високо кръвно налягане, висок холестерол.

high cholesterol.

It even suppress the functioning of your immune system,

Дори потиска работата на имунната система,

making you vulnerable to all kinds of illnesses and diseases.

правейки те уязвим на всякакви видове болести и зарази.

In fact, scientists have concluded that taken together,

Всъщност, от всички разгледани случаи, учените са установили,

че хроничната самота ви поставя в такъв риск

chronic loneliness poses as significant a risk

for your long-term health and longevity

за дългосрочното ви здраве и живот, какъвто е и риска при тютюнопушене.

as cigarette smoking.

Now, cigarette packs come with warnings saying, "This could kill you."

Е, цигарите идват с предупреждение: "Това може да те убие."

Но самотата няма такова.

But loneliness doesn't.

And that's why it's so important

И затова е толкова важно да приоритизираме психическото си здраве,

that we prioritize our psychological health,

that we practice emotional hygiene.

да упражняваме емоционална хигиена.

Because you can't treat a psychological wound

Защото няма как да лекуваш психологическа рана,

if you don't even know you're injured.

ако дори не си разбрал, че си ранен.

Самотата не е единствената душевна рана,

Loneliness isn't the only psychological wound

that distorts our perceptions and misleads us.

която изкривява възприятията ни и ни подвежда.

Failure does that as well.

Провалът също го прави.

I once visited a day care center,

Веднъж посетих детстка градина,

where I saw three toddlers play with identical plastic toys.

където наблюдавах как три деца си играят с еднакви пластмасови играчки.

Трябваше да плъзнат червения бутон и от играчката изкачаше сладко кученце.

You had to slide the red button, and a cute doggie would pop out.

One little girl tried pulling the purple button, then pushing it,

Едно от момиченцата опита да издърпа лилавия бутон, после опита да го натисне,

and then she just sat back and looked at the box

накрая седна и се загледа в кутията с трепереща долна устна.

with her lower lip trembling.

Момченцето до нея видя всичко това,

The little boy next to her watched this happen,

then turned to his box and burst into tears without even touching it.

след което погледна неговата кутия и се разплака, без дори да я е докоснало.

През това време другото момиченце опита всичко, за което се сети,

Meanwhile, another little girl tried everything she could think of

until she slid the red button,

докато не плъзна червения бутон,

the cute doggie popped out, and she squealed with delight.

кученцето се показа и тя се разпищя от радост.

И така, три деца с три еднакви играчки,

So: three toddlers with identical plastic toys,

but with very different reactions to failure.

но с три съвсем различни реакции по отношение на провала.

The first two toddlers were perfectly capable of sliding a red button.

Първите две деца бяха напълно способни да приплъзнат червения бутон.

Единственото, което им попречи да успеят,

The only thing that prevented them from succeeding

was that their mind tricked them into believing they could not.

бе умът им, който ги подмами да повярват, че не могат да се справят.

Now, adults get tricked this way as well, all the time.

Е, възрастните биват подмамвани по същия начин през цялото време.

In fact, we all have a default set of feelings and beliefs

Всъщност, всички имаме у себе си насадени чувства и вярвания,

that gets triggered whenever we encounter frustrations and setbacks.

които се проявяват всеки път, щом се натъкнем на разочарования и спънки.

Are you aware of how your mind reacts to failure?

Наясно ли сте по какъв начин мозъкът ви реагира на провала?

You need to be.

Нужно е да сте наясно.

Защото ако умът ви се опитва да ви убеди, че не сте способен да направите нещо,

Because if your mind tries to convince you you're incapable of something,

and you believe it,

и вие му повярвате,

then like those two toddlers, you'll begin to feel helpless

тогава също като двете деца ще започнете да се чувствате безпомощни

и ще се откажете прекалено рано или въобще няма да опитате.

and you'll stop trying too soon, or you won't even try at all.

And then you'll be even more convinced you can't succeed.

И тогава ще бъдете дори още по-убедени, че не сте способни да успеете.

You see, that's why so many people function below their actual potential.

Виждате ли, ето защо толкова много хора живеят под реалния си потенциал.

Because somewhere along the way, sometimes a single failure

Защото някъде по пътя понякога и един единствен провал

ги е убедил в това, че не могат да успеят, и те са повярвали.

convinced them that they couldn't succeed, and they believed it.

Once we become convinced of something, it's very difficult to change our mind.

Щом веднъж бъдем убедени в нещо, е много трудно да променим нагласата си.

I learned that lesson the hard way when I was a teenager with my brother.

Научих този урок по трудния начин, когато с брат ми бяхме тийнейджъри.

Шофирахме с приятели по тъмна улица през нощта,

We were driving with friends down a dark road at night,

when a police car stopped us.

когато ни спря полиция за проверка.

There had been a robbery in the area and they were looking for suspects.

В района беше станал обир и издирваха заподозрени.

The officer approached the car, and shined his flashlight on the driver,

Полицаят се доближи до колата и освети шофьора с фенерчето си.

then on my brother in the front seat,

После освети брат ми на предната седалка, а после и мен.

and then on me.

And his eyes opened wide and he said,

Очите му се отвориха широко и възкликна:

"Теб къде съм те виждал преди?"

"Where have I seen your face before?"

(Laughter)

(Смях)

А аз отвърнах: "На предната седалка."

And I said,

"In the front seat."

(Laughter)

(Смях)

But that made no sense to him whatsoever,

Но това въобще не му прозвуча логично,

so now he thought I was on drugs.

затова реши, че съм се дрогирал.

(Laughter)

(Смях)

So he drags me out of the car, he searches me,

Изкара ме от колата, претърси ме,

he marches me over to the police car,

съпроводи ме до полицейската кола,

and only when he verified I didn't have a police record,

и чак след като потвърди, че нямам криминално досие,

успях да му покажа, че имам брат близнак, който седи на предната седалка.

could I show him I had a twin in the front seat.

Дори тогава, докато потегляхме с колата, по лицето му можеше да се прочете,

But even as we were driving away,

you could see by the look on his face he was convinced

че беше убеден, че се измъквам с нещо.

that I was getting away with something.

(Laughter)

Трудно е да променим мнението си, щом веднъж сме били убедени.

Our mind is hard to change once we become convinced.

So it might be very natural to feel demoralized

Затова е съвсем нормално да се чувстваме обезверени, след като сме се провалили.

and defeated after you fail.

But you cannot allow yourself to become convinced you can't succeed.

Но не можете да си позволявате да бъдете убедени, че няма да успеете.

Трябва да се борите с чувството на безпомощност.

You have to fight feelings of helplessness.

You have to gain control over the situation.

Трябва да поемете контрол над ситуацията

And you have to break this kind of negative cycle

и да прекъснете този негативен затворен кръг още в зародиш.

before it begins.

[Stop Emotional Bleeding]

Our minds and our feelings --

Умовете и чувствата ни

they're not the trustworthy friends we thought they were.

не са онези доверени приятели, за които сме ги смятали.

They're more like a really moody friend,

Те са по-скоро като някой напълно непостоянен приятел,

who can be totally supportive one minute, and really unpleasant the next.

който в един момент те подкрепя, а в следващия се държи противно.

Веднъж работих с една жена,

I once worked with this woman who, after 20 years marriage

която след двадесетгодишен брак и извънредно грозен развод

and an extremely ugly divorce,

най-накрая бе готова да тръгне на срещи.

was finally ready for her first date.

She had met this guy online,

Беше срещнала един мъж онлайн, който изглеждаше хубав и преуспял,

and he seemed nice and he seemed successful,

и най-важното, явно наистина си падаше по нея.

and most importantly, he seemed really into her.

So she was very excited, she bought a new dress,

Тя беше много развълнувана, купи си нова рокля,

and they met at an upscale New York City bar for a drink.

срещнаха се за по питие в един изискан бар в Ню Йорк.

Ten minutes into the date, the man stands up and says,

Десет минути след началото на срещата мъжът се надигнал от мястото си и казал:

"I'm not interested," and walks out.

"Не съм заинтересован", после си тръгнал.

Rejection is extremely painful.

Отхвърлянето е изключително болезнено.

The woman was so hurt she couldn't move.

Тя била така засегната, че се вцепенила. Успяла само да се обади на приятелка.

All she could do was call a friend.

Ето какво казала приятелката: "Е, какво очакваше,

Here's what the friend said: "Well, what do you expect?

You have big hips, you have nothing interesting to say.

имаш големи бедра, нямаш какво интересно да кажеш,

Why would a handsome, successful man like that

защо един красив и успешен мъж като този

ever go out with a loser like you?"

въобще би излязъл със загубенячка като теб."

Шокиращо, нали, че една приятелка може да бъде толкова жестока?

Shocking, right, that a friend could be so cruel?

But it would be much less shocking

Но щеше да е много по-малко шокиращо,

if I told you it wasn't the friend who said that.

ако ви бях казал, че не приятелката е казала това.

It's what the woman said to herself.

Жената го е казала сама на себе си.

And that's something we all do,

А това е нещо, което всички правим, особено след отказ.

especially after a rejection.

We all start thinking of all our faults and all our shortcomings,

Всички започваме да мислим за всичките си дефекти и недостатъци:

what we wish we were, what we wish we weren't.

какво ни се иска да бяхме, какво - да не бяхме,

We call ourselves names.

наричаме се с обидни имена.

Maybe not as harshly, but we all do it.

Може би не така грубо, но всички го правим.

And it's interesting that we do,

Интересно е, че го правим, защото самочувствието ни вече страда достатъчно.

because our self-esteem is already hurting.

Защо искаме да го нараним дори още повече?

Why would we want to go and damage it even further?

Не бихме влошили фичизеска рана нарочно.

We wouldn't make a physical injury worse on purpose.

You wouldn't get a cut on your arm and decide, "Oh! I know --

Ако имате рана на ръката, няма да решите:

I'm going to take a knife and see how much deeper I can make it."

"О, знам, ще взема ножа да видя колко по-дълбока може да стане."

But we do that with psychological injuries all the time.

Но постоянно правим това с психологически наранявания.

Why? Because of poor emotional hygiene.

Защо? Поради бедна емоционална хигиена.

Because we don't prioritize our psychological health.

Защото не отдаваме важност на психическото си здраве.

We know from dozens of studies that when your self-esteem is lower,

От множество проучвания знаем, че когато самочувствието ви е по-ниско,

you are more vulnerable to stress and to anxiety;

сте по-податливи на стрес и безпокойство,

that failures and rejections hurt more,

неуспехите и отказите са по-болезнени и ви е по-трудно да ги преодолеете.

and it takes longer to recover from them.

So when you get rejected, the first thing you should be doing

Затова, бъдете ли отхвърлен, първото, което трябва да направите,

is to revive your self-esteem,

е да възвърнете самочувствието си, а не да го смелите от бой като в "Боен клуб".

not join Fight Club and beat it into a pulp.

Когато изпитвате душевна болка,

When you're in emotional pain,

treat yourself with the same compassion

отнасяйте се към себе си така, както очаквате да се отнесе добър приятел.

you would expect from a truly good friend.

[Protect Your Self-Esteem]

We have to catch our unhealthy psychological habits and change them.

Трябва да хващаме нездравословните си психологически навици и да ги променяме.

And one of unhealthiest and most common is called rumination.

Един от най-нездравословните и най-често срещани се нарича премисляне.

Да изживяваш нещо отново и отново.

To ruminate means to chew over.

It's when your boss yells at you

Случва се, когато шефът ти се разкрещи, или професорът те засрами в час,

or your professor makes you feel stupid in class,

or you have big fight with a friend

или се скараш сериозно с приятел,

and you just can't stop replaying the scene in your head for days,

и с дни не можеш да спреш да повтаряш сцената отново и отново в съзнанието си,

sometimes for weeks on end.

а понякога и със седмици.

Премислянето на разстройващи събития лесно може да се превърне в навик,

Now, ruminating about upsetting events in this way can easily become a habit,

and it's a very costly one,

и то в много скъпо струващ.

because by spending so much time focused on upsetting and negative thoughts,

Защото, съсредоточавайки се толкова дълго върху разстройващи и негативни мисли,

you are actually putting yourself at significant risk

всъщност се поставяте в значителен риск

от развиване на клинична депресия, алкохолизъм, хранителни разстройства

for developing clinical depression,

alcoholism,

eating disorders,

and even cardiovascular disease.

и дори сърдечносъдово заболяване.

The problem is,

Проблемът е, че подтикът към премисляне се усеща като нещо наистина важно,

the urge to ruminate can feel really strong and really important,

so it's a difficult habit to stop.

затова е труден навик за прекъсване.

I know this for a fact,

Знам това със сигурност, защото преди малко повече от година

because a little over a year ago, I developed the habit myself.

аз самият си създадох такъв навик.

You see, my twin brother was diagnosed with stage 3 non-Hodgkin's lymphoma.

Виждате ли, брат ми беше диагностиран с трета степен на неходжкински лимфом.

His cancer was extremely aggressive.

Формата на рак при него беше особено агресивна,

He had visible tumors all over his body.

имаше видими тумори по цялото си тяло.

And he had to start a harsh course of chemotherapy.

И трябваше да започне агресивен курс на химиотерапия.

And I couldn't stop thinking about what he was going through.

И аз не можех да спра да мисля за това, през което той преминава,

I couldn't stop thinking about how much he was suffering,

не можех да спра да мисля за това колко много страда.

even though he never complained, not once.

Въпреки че той самият не се оплака. Нито веднъж.

Имаше невероятно положителна нагласа.

He had this incredibly positive attitude.

Психическото му здраве беше удивително.

His psychological health was amazing.

Аз бях физически здрав, но психологически бях пълен хаос.

I was physically healthy, but psychologically, I was a mess.

Но все пак знаех как да постъпя.

But I knew what to do.

Studies tell us that even a two-minute distraction is sufficient

Проучвания показват, че дори и двуминутно разсейване на вниманието

е достатъчно да прекъсне импулса към премисляне в определен момент.

to break the urge to ruminate in that moment.

И така, всеки път щом ме връхлиташе тревожна, отрицателна мисъл,

And so each time I had a worrying, upsetting, negative thought,

I forced myself to concentrate on something else until the urge passed.

се насилвах да се концентрирам върху нещо друго, докато подтикът премине.

И само след една седмица целият ми поглед върху нещата се промени

And within one week, my whole outlook changed

and became more positive and more hopeful.

и стана по-положителен и обещаващ.

[Battle Negative Thinking]

Девет седмици след старта на терапията брат ми се подложи на томографски скенер

Nine weeks after he started chemotherapy, my brother had a CAT scan,

и аз бях до него, когато получи резултатите.

and I was by his side when he got the results.

Всички тумори бяха изчезнали.

All the tumors were gone.

Все още му оставаха три курса химиотерапия,

He still had three more rounds of chemotherapy to go,

но знаехме, че ще се възстанови.

but we knew he would recover.

Тази снимка е от преди две седмици.

This picture was taken two weeks ago.

By taking action when you're lonely,

Чрез предприемане на действия, когато се чувствате самотни,

by changing your responses to failure,

чрез промяна на реакциите си към неуспеха,

чрез отбраняване на самочувствието си,

by protecting your self-esteem,

by battling negative thinking,

чрез борба с отрицателното мислене,

you won't just heal your psychological wounds,

не само ще излекувате душевните си рани,

you will build emotional resilience,

а и ще изградите емоционална устойчивост, ще преуспеете.

you will thrive.

A hundred years ago, people began practicing personal hygiene,

Преди сто години хората са започнали да поддържат лична хигиена.

and life expectancy rates rose by over 50 percent

С това продължителността на живота е нараснала с над петдесет процента

in just a matter of decades.

само в рамките на няколко десетилетия.

I believe our quality of life could rise just as dramatically

Вярвам, че качеството ни на живот може да нарасне също толкова драстично,

ако всички започнем да поддържаме емоционална хигиена.

if we all began practicing emotional hygiene.

Можете ли да си представите свят,

Can you imagine what the world would be like

if everyone was psychologically healthier?

в който всеки беше психически по-здрав?

If there were less loneliness and less depression?

Ако имаше по-малко самота и по-малко депресии?

Ако хората знаеха как да преодоляват неуспехите?

If people knew how to overcome failure?

If they felt better about themselves and more empowered?

Ако се чувстваха по-добре в кожата си и по-вдъхновени?

If they were happier and more fulfilled?

Ако бяха по-щастливи и удовлетворени?

I can, because that's the world I want to live in.

Аз мога, защото това е светът, в който искам да живея,

това е светът, в който и брат ми иска да живее.

And that's the world my brother wants to live in as well.

And if you just become informed and change a few simple habits, well --

И ако вие станете информирани и промените няколко прости навика,

тогава това е светът, в който всички ние ще можем да живеем.

that's the world we can all live in.

Thank you very much.

Благодаря ви много!

(Applause)

(Ръкопляскане)