Atheism 2.0 | Alain de Botton

Translator: Bozhidar Bashkov Reviewer: Kaloyana Milinova

One of the most common ways of dividing the world

Един от най-често срещаните начини на разделяне на света

is into those who believe

е на тези, които вярват,

and those who don't --

и тези, които не вярват --

into the religious and the atheists.

на религиозни и на атеисти.

And for the last decade or so,

И през кажи-речи последното десетилетие

it's been quite clear

бе доста ясно

what being an atheist means.

какво значи да бъдеш атеист.

There have been some very vocal atheists

Няколко доста гласовити атеисти

who've pointed out,

са изтъкнали

not just that religion is wrong,

не само, че религията не е наред,

but that it's ridiculous.

но и това, че е смешна.

These people, many of whom have lived in North Oxford,

Тези хора, много от които жители на Норт Оксфорд,

have argued --

твърдят --

they've argued that believing in God

твърдят, че това да вярваш в Бог

is akin to believing in fairies

е близко до това да вярваш във феи

and essentially that the whole thing

и един вид, че цялото нещо

is a childish game.

е детинска игра.

Now I think it's too easy.

Но аз мисля, че това е прекалено лесно.

I think it's too easy

Мисля, че е прекалено лесно

to dismiss the whole of religion that way.

така да отхвърляш всичко, касаещо религията.

And it's as easy as shooting fish in a barrel.

Това е фасулска работа.

And what I'd like to inaugurate today

Това, на което искам да сложа начало днес,

is a new way of being an atheist --

е един нов начин да бъдеш атеист --

if you like, a new version of atheism

кажи-речи, една нова версия на атеизма,

we could call Atheism 2.0.

която бихме могли да наречем Атеизъм 2.0.

Now what is Atheism 2.0?

Какво обаче е Атеизъм 2.0?

Well it starts from a very basic premise:

Ами той започва от една много проста предпоставка:

of course, there's no God.

естествено, няма Бог.

Of course, there are no deities or supernatural spirits

Разбира се, няма божества или свръхестествени духове,

or angels, etc.

или ангели и т.н.

Now let's move on; that's not the end of the story,

Но нека продължим; това не е краят на историята,

that's the very, very beginning.

това е самото начало.

I'm interested in the kind of constituency

Мен ме интересуват този вид поддръжници,

that thinks something along these lines:

които мислят по следния начин,

that thinks, "I can't believe in any of this stuff.

които си казват: "Не мога да вярвам и на едно нещо от цялата работа.

I can't believe in the doctrines.

Не мога да вярвам в догмите.

I don't think these doctrines are right.

Не смятам, че тези догми са правилни.

But," a very important but, "I love Christmas carols.

Но, и то много важно "но", "обожавам коледни песни.

I really like the art of Mantegna.

Страшно ми харесва изкуството на Мантеня.

I really like looking at old churches.

Страшно обичам да разглеждам стари църкви.

I really like turning the pages of the Old Testament."

Страшно обичам да прелиствам Стария Завет."

Whatever it may be,

Каквото и да е,

you know the kind of thing I'm talking about --

сещате се за какво говоря --

people who are attracted to the ritualistic side,

хора, които са привлечени от ритуалната страна,

the moralistic, communal side of religion,

от моралистичната, комуналната страна на религията,

but can't bear the doctrine.

но не могат да понасят догмата.

Until now, these people have faced a rather unpleasant choice.

До този момент тези хора са били изправени пред доста неприятен избор.

It's almost as though either you accept the doctrine

Което е едва ли не, или приемаш догмата

and then you can have all the nice stuff,

и тогава ти се полагат всички онези хубави неща,

or you reject the doctrine and

или отхвърляш догмата и

you're living in some kind of spiritual wasteland

живееш в един вид духовна пустош

under the guidance of CNN and Walmart.

под управлението на Си-Ен-Ен (CNN) и Уолмарт (Walmart).

So that's a sort of tough choice.

Така че това е един труден избор.

I don't think we have to make that choice.

Аз не мисля, че трябва да избираме.

I think there is an alternative.

Мисля, че има алтернативен вариант.

I think there are ways --

Мисля, че има начини --

and I'm being both very respectful and completely impious --

и тук съм както много почтителен, така и напълно неблагочестив --

of stealing from religions.

да крадеш от религиите.

If you don't believe in a religion,

Ако не вярваш в една религия,

there's nothing wrong with picking and mixing,

няма нищо лошо в това да избираш и да смесваш,

with taking out the best sides of religion.

вземайки най-добрите страни на религията.

And for me, atheism 2.0

За мен Атеизъм 2.0

is about both, as I say,

е и двете, както казвам,

a respectful and an impious way

почтителен и неблагочестив начин

of going through religions and saying, "What here could we use?"

да преглеждаш религиите и да казваш: "Какво бихме могли да вземем от тук?"

The secular world is full of holes.

Земният свят е изпълнен с недостатъци.

We have secularized badly, I would argue.

Одържавили сме се здравата, бих казал.

And a thorough study of religion

А едно задълбочено изучаване на религията

could give us all sorts of insights

би могло да ни даде какви ли не прозрения

into areas of life that are not going too well.

в сфери на живота, които съвсем не вървят надобре.

And I'd like to run through a few of these today.

И бих искал да разгледам няколко такива днес.

I'd like to kick off by looking at education.

Бих искал да започна с преглед на образованието.

Now education is a field

Образованието е област,

the secular world really believes in.

в която земният свят наистина вярва.

When we think about how we're going to make the world a better place,

Когато мислим как да направим света по-хубав,

we think education; that's where we put a lot of money.

мислим за образованието; там влагаме много пари.

Education is going to give us, not only commercial skills, industrial skills,

Образованието ще ни даде не само търговски умения, промишлени умения,

it's also going to make us better people.

но и ще ни направи по-добри хора.

You know the kind of thing a commencement address is, and graduation ceremonies,

Нали знаете, нещо като речта на годишния акт в учебно заведение, церемонията по дипломирането,

those lyrical claims

онези лирични претенции,

that education, the process of education -- particularly higher education --

че образованието, процесът на обучение -- особено висшето образование --

will make us into nobler and better human beings.

ще ни направи по-благородни и по-добри човешки същества.

That's a lovely idea.

Това е прекрасна идея.

Interesting where it came from.

Интересно откъде идва.

In the early 19th century,

В началото на 19-ти век,

church attendance in Western Europe

посещаването на църква в Западна Европа

started sliding down very, very sharply, and people panicked.

започнало да спада много, много рязко и хората изпаднали в паника.

They asked themselves the following question.

Попитали се следния въпрос.

They said, where are people going to find the morality,

Казали, къде ще намерят хората морал,

where are they going to find guidance,

къде ще намерят напътствие

and where are they going to find sources of consolation?

и къде ще намерят извор на утеха?

And influential voices came up with one answer.

И влиятелните гласове представили един отговор.

They said culture.

Те казали: културата.

It's to culture that we should look

В културата трябва да търсим

for guidance, for consolation, for morality.

напътствие, утеха и морал.

Let's look to the plays of Shakespeare,

Нека погледнем пиесите на Шекспир,

the dialogues of Plato, the novels of Jane Austen.

диалозите на Плaтон, романите на Джейн Остин.

In there, we'll find a lot of the truths

Там ще намерим много от истините,

that we might previously have found in the Gospel of Saint John.

които преди може да сме откривали в Евангелието на Свети Йоан.

Now I think that's a very beautiful idea and a very true idea.

Мисля, че това е много красива идея и много вярна идея.

They wanted to replace scripture with culture.

Те искали да заместят светото писание с културата.

And that's a very plausible idea.

И това е една много правдоподобна идея.

It's also an idea that we have forgotten.

Това е също така идея, която сме забравили.

If you went to a top university --

Ако идехте в един от най-добрите университети --

let's say you went to Harvard or Oxford or Cambridge --

да речем Харвард или Оксфорд, или Кеймбридж --

and you said, "I've come here

и кажехте: "Дошъл съм,

because I'm in search of morality, guidance and consolation;

защото търся морал, напътствие и утеха;

I want to know how to live,"

искам да знам как да живея",

they would show you the way to the insane asylum.

биха ви показали пътя към лудницата.

This is simply not what our grandest and best institutes of higher learning

Това просто не е нещо, с което най-великите и най-добрите ни висши учебни заведения

are in the business of.

се занимават.

Why? They don't think we need it.

Защо? Не мислят, че ни трябва.

They don't think we are in an urgent need of assistance.

Не мислят, че се нуждаем спешно от помощ.

They see us as adults, rational adults.

Смятат ни за възрастни, рационални възрастни.

What we need is information.

Това, от което се нуждаем, е информация.

We need data, we don't need help.

Трябват ни данни, не ни трябва помощ.

Now religions start from a very different place indeed.

Религиите, обаче, започват съвсем другаде.

All religions, all major religions,

Всички религии, всички основни религии,

at various points call us children.

в една или друга точка ни наричат деца.

And like children,

И също като децата,

they believe that we are in severe need of assistance.

те вярват, че спешно се нуждаем от помощ.

We're only just holding it together.

С една дума, едва се крепим.

Perhaps this is just me, maybe you.

Може би съм само аз, може би и вие.

But anyway, we're only just holding it together.

Но както и да е, едва се крепим.

And we need help. Of course, we need help.

И се нуждаем от помощ. Разбира се, че се нуждаем.

And so we need guidance and we need didactic learning.

Така че ни трябва напътствие, трябва ни нравоучение.

You know, in the 18th century in the U.K.,

Знаете ли, през 18-ти век в Обединеното кралство,

the greatest preacher, greatest religious preacher, was a man called John Wesley,

най-великият проповедник, най-великият религиозен проповедник, бил човек на име Джон Уесли,

who went up and down this country delivering sermons,

който кръстосвал страната в изнасяне на проповеди,

advising people how they could live.

напътствайки хората как да живеят.

He delivered sermons on the duties of parents to their children

Изнасял проповеди относно задълженията на родителите към децата си,

and children to their parents,

на децата към родителите си,

the duties of the rich to the poor and the poor to the rich.

задълженията на богатите към бедните и на бедните към богатите.

He was trying to tell people how they should live

Опитвал се да казва на хората как да живеят

through the medium of sermons,

посредством проповеди,

the classic medium of delivery of religions.

класическото средство за разпространяване на религиите.

Now we've given up with the idea of sermons.

Сега сме се отказали от идеята на проповедта.

If you said to a modern liberal individualist,

Ако кажехте на един днешен либерален индивидуалист:

"Hey, how about a sermon?"

"Ей, какво ще кажеш за една проповед?"

they'd go, "No, no. I don't need one of those.

те биха отвърнали, "Не, не. Не ми трябва.

I'm an independent, individual person."

Аз съм независим -- човек за себе си."

What's the difference between a sermon

Каква е разликата между проповедта

and our modern, secular mode of delivery, the lecture?

и модерния, светски начин на разпространение--лекцията?

Well a sermon wants to change your life

Ами проповедта цели да промени живота ти,

and a lecture wants to give you a bit of information.

а лекцията цели да те информира.

And I think we need to get back to that sermon tradition.

И аз мисля, че трябва да се върнем към тази традиция на проповедта.

The tradition of sermonizing is hugely valuable,

Традицията да проповядваш е изключително ценна,

because we are in need of guidance,

защото се нуждаем от напътствие,

morality and consolation --

морал и утеха --

and religions know that.

и религиите са наясно с това.

Another point about education:

Друга важна черта на образованието:

we tend to believe in the modern secular world

ние в модерния земен свят сме склонни да вярваме,

that if you tell someone something once, they'll remember it.

че ако кажеш нещо на някого веднъж, той ще го запомни.

Sit them in a classroom, tell them about Plato

Засядаш го в една класна стая, разказваш му за Платон

at the age of 20, send them out for a career in management consultancy for 40 years,

на 20 години, изпращаш го да практикува в областта на мениджмънт консултирането в продължение на 40 години

and that lesson will stick with them.

и този урок ще го съпътства.

Religions go, "Nonsense.

Религиите казват: "Глупости.

You need to keep repeating the lesson 10 times a day.

Трябва да повтаряш урока 10 пъти на ден.

So get on your knees and repeat it."

Така че падай на колене и повтаряй."

That's what all religions tell us:

Това ни казват всички религии:

"Get on you knees and repeat it 10 or 20 or 15 times a day."

"Падни на колене и повтаряй 10 или 20, или 15 пъти на ден."

Otherwise our minds are like sieves.

В противен случай умовете ни са като сито.

So religions are cultures of repetition.

Така че религиите са култури на повторението.

They circle the great truths again and again and again.

Те обикалят великите истини отново и отново, и отново.

We associate repetition with boredom.

Ние свързваме повторението с отегчение.

"Give us the new," we're always saying.

Все казваме: "Дайте ни нещо ново".

"The new is better than the old."

"Новото е по-добро от старото."

If I said to you, "Okay, we're not going to have new TED.

Ако ви кажех: "Окей, повече няма да има нови TED,

We're just going to run through all the old ones

Просто ще превъртаме всички стари

and watch them five times because they're so true.

и ще ги гледаме пет пъти, понеже са толкова истинни.

We're going to watch Elizabeth Gilbert five times

Ще гледаме Елизабет Гилбърт пет пъти,

because what she says is so clever," you'd feel cheated.

защото това, което казва тя, е толкова умно", бихте се почувствали излъгани.

Not so if you're adopting a religious mindset.

Не и ако приемете религиозен начин на мислене.

The other things that religions do

Друго нещо, което религиите правят,

is to arrange time.

е да организират времето.

All the major religions give us calendars.

Всички световни религии ни дават календари.

What is a calendar?

Какво е календарът?

A calendar is a way of making sure that across the year

Календарът е начин да се увериш, че през годината

you will bump into certain very important ideas.

ще попаднеш на определени идеи от голямо значение.

In the Catholic chronology, Catholic calendar,

В католическата хронология, католическия календар,

at the end of March you will think about St. Jerome

в края на март ще се сетиш за Св. Йероним

and his qualities of humility and goodness

и неговите качества на смиреност и доброта,

and his generosity to the poor.

и щедростта му към бедните.

You won't do that by accident; you will do that because you are guided to do that.

Няма да го сториш случайно; ще го направиш защото си напътстван към това.

Now we don't think that way.

Ние обаче не мислим по този начин.

In the secular world we think, "If an idea is important, I'll bump into it.

В земния свят мислим: "Ако една идея е важна, то ще се натъкна на нея.

I'll just come across it."

Просто ще попадна на нея."

Nonsense, says the religious world view.

Глупости, казва религиозният светоглед.

Religious view says we need calendars, we need to structure time,

Религиозният възглед казва, че се нуждаем от календари, че трябва да организираме времето,

we need to synchronize encounters.

че трябва да синхронизираме срещите си.

This comes across also

Това го виждаме и

in the way in which religions set up rituals

в начина, по който религиите създават ритуали

around important feelings.

около важни чувства.

Take the Moon. It's really important to look at the Moon.

Да вземем Луната. От изключително значение е да гледаме Луната.

You know, when you look at the Moon,

Знаете ли, като гледаш Луната,

you think, "I'm really small. What are my problems?"

си мислиш: "Аз съм толкова малък. Какви са ми проблемите?"

It sets things into perspective, etc., etc.

Това поставя нещата в перспектива, и т.н., и т.н.

We should all look at the Moon a bit more often. We don't.

Трябва да поглеждаме Луната малко по-често. Но не го правим.

Why don't we? Well there's nothing to tell us, "Look at the Moon."

И защо не? Ами, защото нищо не ни казва: "Погледни Луната."

But if you're a Zen Buddhist in the middle of September,

Но ако си Зен будист по средата на септември,

you will be ordered out of your home, made to stand on a canonical platform

ще те изкарат от дома ти, ще те накарат да застанеш на една канонична платформа

and made to celebrate the festival of Tsukimi,

и ще те накарат да празнуваш фестивала Цукими (Tsukimi),

where you will be given poems to read

при което ще ти дадат да четеш поеми

in honor of the Moon and the passage of time

в чест на Луната и течението на времето,

and the frailty of life that it should remind us of.

и крехкостта на живота, за която трябва да ни напомня.

You'll be handed rice cakes.

Ще ти връчат оризови питки.

And the Moon and the reflection on the Moon

И Луната и отражението на Луната

will have a secure place in your heart.

ще имат сигурно място в сърцето ти.

That's very good.

Това е много хубаво.

The other thing that religions are really aware of

Другото нещо, което религиите добре осъзнават,

is: speak well --

е: говори добре --

I'm not doing a very good job of this here --

Което аз не правя много добре тук --

but oratory, oratory is absolutely key to religions.

но красноречието, ораторското изкуство, е от ключово значение за религиите.

In the secular world, you can come through the university system and be a lousy speaker

В земния свят, можеш да преминеш университетската система и да си ужасен оратор,

and still have a great career.

и все пак да имаш страхотна кариера.

But the religious world doesn't think that way.

Но религиозният свят не мисли така.

What you're saying needs to be backed up

Това, което казваш, трябва да е подкрепено

by a really convincing way of saying it.

от наистина убедителен начин на изказване.

So if you go to an African-American Pentecostalist church

Ако идете в афро-американска петдесятническа църква

in the American South

в американския Юг

and you listen to how they talk,

и послушате как говорят,

my goodness, they talk well.

Боже мой, страшно добре говорят.

After every convincing point, people will go, "Amen, amen, amen."

След всяка убедителна бележка, хората казват: "Амин, амин, амин."

At the end of a really rousing paragraph, they'll all stand up,

В края на наистина възторжен абзац се изправят,

and they'll go, "Thank you Jesus, thank you Christ, thank you Savior."

и казват: "Благодарим ти, Иисусе, благодарим ти, Христе, благодарим ти, Спасителю наш."

If we were doing it like they do it --

Ако и ние правехме това, което те правят --

let's not do it, but if we were to do it --

нека не го правим сега, но ако го правехме --

I would tell you something like, "Culture should replace scripture."

аз бих ви казал нещо от сорта на: "Културата трябва да замени Писанието."

And you would go, "Amen, amen, amen."

А вие бихте отвърнали: "Амин, амин, амин."

And at the end of my talk, you would all stand up

И в края на речта ми всички бихте станали на крака

and you would go, "Thank you Plato, thank you Shakespeare, thank you Jane Austen."

и бихте казали: "Благодарим ти, Платоне, благодарим ти, Шекспире, благодарим ти, Джейн Остин."

And we'd know that we had a real rhythm going.

И щяхме да знаем, че наистина поддържаме някакъв ритъм.

All right, all right. We're getting there. We're getting there.

Добре, добре. Почти сме там. Почти сме там.

(Applause)

♪ (аплодисменти) ♪

The other thing that religions know is we're not just brains,

Другото нещо, което религиите знаят, е, че не сме само мозък,

we are also bodies.

ние сме и тяло.

And when they teach us a lesson,

И като ни учат на нещо,

they do it via the body.

те го правят чрез тялото.

So for example,

Така, например,

take the Jewish idea of forgiveness.

вземете еврейската идея за опрощението.

Jews are very interested in forgiveness

Евреите много се интересуват от прошката

and how we should start anew and start afresh.

и как да започнат наново и да положат ново начало.

They don't just deliver us sermons on this.

Те не ни изнасят само проповеди по този въпрос.

They don't just give us books or words about this.

Те не ни дават само книги и слова за това.

They tell us to have a bath.

Те ни казват да се изкъпем.

So in Orthodox Jewish communities, every Friday you go to a Mikveh.

Така че в православните еврейски общности, всеки петък отиваш на миквех.

You immerse yourself in the water,

Потапяш се във водата,

and a physical action backs up a philosophical idea.

и физическото действие подкрепя философската идея.

We don't tend to do that.

Ние, обаче, рядко правим това.

Our ideas are in one area and our behavior with our bodies is in another.

Идеите ни са в една област, а поведението на телата ни е в друга.

Religions are fascinating in the way they try and combine the two.

Религиите са обаятелни в това, как се опитват да съчетават тези две неща в едно.

Let's look at art now.

Сега нека разгледаме изкуството.

Now art is something that in the secular world,

Изкуството е нещо, което в земния свят

we think very highly of. We think art is really, really important.

ние много ценим. Смятаме, че изкуството е много, много важно.

A lot of our surplus wealth goes to museums, etc.

Много от излишните средства отиват за музеи и др.

We sometimes hear it said

Понякога чуваме да казват,

that museums are our new cathedrals, or our new churches.

че музеите са новите ни катедрали или новите ни църкви.

You've heard that saying.

Чували сте тази поговорка.

Now I think that the potential is there,

Аз мисля, че потенциалът е налице,

but we've completely let ourselves down.

но напълно сме разочаровали самите себе си.

And the reason we've let ourselves down

И причината, поради която сме се разочаровали

is that we're not properly studying

е, че не изучаваме подобаващо

how religions handle art.

как набожните се отнасят към изкуството.

The two really bad ideas that are hovering in the modern world

Двете наистина лоши идеи, надвиснали над съвременния свят,

that inhibit our capacity to draw strength from art:

които потискат способността ни да черпим сила от изкуството:

The first idea is that art should be for art's sake --

Първата идея е, че изкуството трябва да бъде заради самото изкуство --

a ridiculous idea --

смешна идея --

an idea that art should live in a hermetic bubble

идеята, че изкуството трябва да живее в херметичен балон

and should not try to do anything with this troubled world.

и не трябва да се опитва да се свързва с този проблемен свят.

I couldn't disagree more.

С това аз никак не съм съгласен.

The other thing that we believe is that art shouldn't explain itself,

Другото нещо, в което вярваме, е, че изкуството не трябва да обяснява себе си,

that artists shouldn't say what they're up to,

че хората на изкуството не трябва да казват, какво са намислили,

because if they said it, it might destroy the spell

защото ако кажат, това може да развали магията

and we might find it too easy.

и може да ни се стори прекалено лесно.

That's why a very common feeling when you're in a museum --

Ето защо едно много често срещано усещане, когато си в музей,

let's admit it --

да си признаем,

is, "I don't know what this is about."

е: "Не знам за какво става въпрос."

But if we're serious people, we don't admit to that.

Но ако сме сериозни хора, не си го признаваме.

But that feeling of puzzlement is structural

Но това чувство на недоумение е неделима част

to contemporary art.

от съвременното изкуство.

Now religions have a much saner attitude to art.

Религиите, обаче, имат много по-здравомислещо отношение към изкуството.

They have no trouble telling us what art is about.

Тях не ги притеснява да ни кажат за какво става въпрос в изкуството.

Art is about two things in all the major faiths.

В изкуството става въпрос за две неща в основните религии.

Firstly, it's trying to remind you

Първо, целта е да ти напомни

of what there is to love.

какво е да обичаш.

And secondly, it's trying to remind you

И второ, целта е да ти напомни

of what there is to fear and to hate.

какво е да се страхуваш и да мразиш.

And that's what art is.

И това е то изкуството.

Art is a visceral encounter with the most important ideas of your faith.

Изкуството е интуитивна среща с най-важните идеи във вярата ти.

So as you walk around a church,

Така, като обикаляш една църква

or a mosque or a cathedral,

или джамия, или катедрала,

what you're trying to imbibe, what you're imbibing is,

това, което се опитваш да попиеш, това, което попиваш,

through your eyes, through your senses,

чрез очите си, чрез сетивата си,

truths that have otherwise come to you through your mind.

истини, които иначе са стигали до теб чрез ума ти.

Essentially it's propaganda.

Общо взето това е пропаганда.

Rembrandt is a propagandist

Рембранд е пропагандатор

in the Christian view.

според християнството.

Now the word "propaganda" sets off alarm bells.

Разбира се, думата "пропаганда" сигнализира тревога.

We think of Hitler, we think of Stalin. Don't, necessarily.

Сещаме се за Хитлер, сещаме се за Сталин. А не трябва.

Propaganda is a manner of being didactic in honor of something.

Пропагандата е начин да си поучителен в чест на нещо.

And if that thing is good, there's no problem with it at all.

И ако това е нещо хубаво, то няма никакъв проблем.

My view is that museums should take a leaf out of the book of religions.

Моето мнение е, че музеите трябва да копират религиите.

And they should make sure that when you walk into a museum --

И трябва да се уверят, че като влезеш в един музей --

if I was a museum curator,

ако аз бях куратор на музея,

I would make a room for love, a room for generosity.

щях да направя зала за любовта, зала за щедростта.

All works of art are talking to us about things.

Всички произведения на изкуството ни разказват за нещо.

And if we were able to arrange spaces

И ако можехме да организираме помещения,

where we could come across works

където да можем да срещаме творби,

where we would be told, use these works of art

където да ни казват, да използваме тези произведения на изкуството,

to cement these ideas in your mind,

за да затвърдим тези идеи в съзнанието си,

we would get a lot more out of art.

щяхме да вземем много повече от изкуството.

Art would pick up the duty that it used to have

Изкуството би възвърнало дълга, който имаше преди,

and that we've neglected because of certain mis-founded ideas.

и който сме пренебрегвали поради някои погрешно основани идеи.

Art should be one of the tools

Изкуството трябва да е едно от средствата,

by which we improve our society.

с които подобряваме обществото.

Art should be didactic.

Изкуството трябва да е поучително.

Let's think of something else.

Нека се замислим за нещо друго.

The people in the modern world, in the secular world,

Хората в съвременния свят, в земния свят,

who are interested in matters of the spirit,

които се интересуват от въпроси, касаещи духа,

in matters of the mind,

от въпроси, касаещи съзнанието,

in higher soul-like concerns,

от висши душевни въпроси,

tend to be isolated individuals.

често са изолирани индивиди.

They're poets, they're philosophers, they're photographers, they're filmmakers.

Те са поети, те са философи, те са фотографи, те са създатели на филми.

And they tend to be on their own.

И често те са сами.

They're our cottage industries. They are vulnerable, single people.

Те са домашната индустрия. Те са уязвими, самотни хора.

And they get depressed and they get sad on their own.

И те се депресират и се натъжават сами със себе си.

And they don't really change much.

И много-много не се променят.

Now think about religions, think about organized religions.

Сега си помислете за религиите, помислете си за организираните религии.

What do organized religions do?

Какво правят организираните религии?

They group together, they form institutions.

Те се групират, формират институции.

And that has all sorts of advantages.

А това има редица предимства.

First of all, scale, might.

На първо място, мащаб, мощ.

The Catholic Church pulled in 97 billion dollars last year

Католическата Църква събра 97 милярда долара миналата година,

according to the Wall Street Journal.

според Уол Стрийт Джърнъл (Wall Street Journal).

These are massive machines.

Това са огромни машини.

They're collaborative, they're branded, they're multinational,

Те си сътрудничат, маркови са и са мултинационални,

and they're highly disciplined.

и са строго дисциплинирани.

These are all very good qualities.

Всички тези качества са много добри.

We recognize them in relation to corporations.

Разпознаваме ги от корпорациите.

And corporations are very like religions in many ways,

А корпорациите наподобяват религиите в много отношения,

except they're right down at the bottom of the pyramid of needs.

освен, че са чак на дъното в пирамидата на потребностите.

They're selling us shoes and cars.

Те ни продават обувки и коли.

Whereas the people who are selling us the higher stuff --

Докато хората, които ни продават по-висшите неща --

the therapists, the poets --

терапевтите, поетите --

are on their own and they have no power,

са сам сами и нямат никаква власт,

they have no might.

те нямат никаква мощ.

So religions are the foremost example

Така че религиите са най-видният пример,

of an institution that is fighting for the things of the mind.

как една институция се бори за духовните неща.

Now we may not agree with what religions are trying to teach us,

Ние може да не сме съгласни с това, на което религиите искат да ни научат,

but we can admire the institutional way

но може само да се възхищаваме на институционния начин,

in which they're doing it.

по който го правят.

Books alone, books written by lone individuals,

Самите книги, книгите, написани от самотни индивиди,

are not going to change anything.

няма да променят нищо.

We need to group together.

Трябва да се групираме.

If you want to change the world, you have to group together, you have to be collaborative.

Ако искаш да промениш света, трябва да се групираш, трябва да си сътрудничиш.

And that's what religions do.

И именно това правят религиите.

They are multinational, as I say,

Те са мултинационални, както казвам,

they are branded, they have a clear identity,

те са маркови, те имат ясна идентичност,

so they don't get lost in a busy world.

за да не се изгубят в забързания свят.

That's something we can learn from.

Това е нещо, от което да се поучим.

I want to conclude.

Искам да завърша.

Really what I want to say

Наистина това, което искам да кажа,

is for many of you who are operating in a range of different fields,

е за много от вас, които действате в най-различни области,

there is something to learn from the example of religion --

има нещо поучително в примера на религията --

even if you don't believe any of it.

дори и да не вярвате на нищо в нея.

If you're involved in anything that's communal,

Ако се занимавате с нещо комунално,

that involves lots of people getting together,

което включва много хора събрани заедно,

there are things for you in religion.

значи има нещо за вас в религията.

If you're involved, say, in a travel industry in any way,

Ако се занимавате, да речем, с туризъм по някакъв начин,

look at pilgrimage.

разгледайте поклонението.

Look very closely at pilgrimage.

Много отблизо разгледайте поклонението.

We haven't begun to scratch the surface

Ние едва сме започнали да разкриваме

of what travel could be

какво би могло да е пътуването,

because we haven't looked at what religions do with travel.

защото не сме видели какво правят религиите с пътуването.

If you're in the art world,

Ако сте в сферата на изкуството,

look at the example of what religions are doing with art.

вземете примера на това какво правят религиите с изкуството.

And if you're an educator in any way,

А ако сте някакъв вид възпитател,

again, look at how religions are spreading ideas.

отново, погледнете как религиите разпространяват идеи.

You may not agree with the ideas,

Може да не сте съгласни с идеите,

but my goodness, they're highly effective mechanisms for doing so.

но Боже мой, те са високо ефективни механизми за това.

So really my concluding point

Така че наистина, заключителната ми мисъл

is you may not agree with religion,

е, че може да не сте съгласни с религията,

but at the end of the day,

но в края на краищата,

religions are so subtle, so complicated,

религиите са така фини, толкова сложни,

so intelligent in many ways

толкова интелигентни в много отношения,

that they're not fit to be abandoned to the religious alone;

че те не са годни да бъдат изоставени само на религиозните;

they're for all of us.

те са за всички нас.

Thank you very much.

Благодаря ви много.

(Applause)

♪ (аплодисменти) ♪

Chris Anderson: Now this is actually a courageous talk,

Крис Андерсън: Това наистина е смела реч,

because you're kind of setting up yourself in some ways

защото сам се поставяш в капан донякъде,

to be ridiculed in some quarters.

да си осмят в някои среди.

AB: You can get shot by both sides.

АБ: Могат да те застрелят и от двете страни.

You can get shot by the hard-headed atheists,

Могат да те застрелят твърдоглавите атеисти,

and you can get shot by those who fully believe.

могат да те застрелят и тези, които напълно вярват.

CA: Incoming missiles from North Oxford at any moment.

КА: Прииждащи ракети от Норт Оксфорд във всеки момент.

AB: Indeed.

АБ: Точно.

CA: But you left out one aspect of religion

КА: Но ти остави един аспект на религията,

that a lot of people might say

за който много хора биха казали,

your agenda could borrow from,

твоят дневен ред би могъл да се възползва,

which is this sense --

което е това усещане,

that's actually probably the most important thing to anyone who's religious --

което навярно е най-важното нещо за всеки, който е религиозен --

of spiritual experience,

на духовно преживяване,

of some kind of connection

на някакъв вид връзка

with something that's bigger than you are.

с нещо по-голямо от теб.

Is there any room for that experience in Atheism 2.0?

Има ли място за такова преживяване в Атеизъм 2.0?

AB: Absolutely. I, like many of you, meet people

АБ: Абсолютно. Аз, както много от вас, се запознавам с хора,

who say things like, "But isn't there something bigger than us,

които казват неща от сорта на: "Но няма ли нещо по-голямо от нас,

something else?"

нещо друго?"

And I say, "Of course." And they say, "So aren't you sort of religious?"

И аз казвам: "Разбира се." А те казват: "Тогава не си ли донякъде религиозен?"

And I go, "No." Why does that sense of mystery,

А аз отвръщам: "Не." Защо това чувство на мистерия,

that sense of the dizzying scale of the universe,

това усещане от зашеметяващия мащаб на Вселената,

need to be accompanied by a mystical feeling?

трябва да е съпроводено от едно мистично чувство?

Science and just observation

Науката и самото наблюдение

gives us that feeling without it,

ни дава това усещане без него,

so I don't feel the need.

така че аз не изпитвам тази нужда.

The universe is large and we are tiny,

Вселената е голяма, а ние сме малки,

without the need for further religious superstructure.

без да е необходима по-нататъшна религиозна надстройка.

So one can have so-called spiritual moments

Така че човек може да има т. нар. духовни моменти

without belief in the spirit.

без да вярва в духа.

CA: Actually, let me just ask a question.

КА: Всъщност, нека само попитам нещо.

How many people here would say

Колко хора тук биха казали,

that religion is important to them?

че религията е важна за тях?

Is there an equivalent process

Има ли еквивалентен процес,

by which there's a sort of bridge

чрез който да има някакъв мост

between what you're talking about and what you would say to them?

между това, за което говориш, и това, което би казал на тях?

AB: I would say that there are many, many gaps in secular life

АБ: Бих казал, че има много, много недостатъци в земния живот

and these can be plugged.

и те могат да бъдат запълнени.

It's not as though, as I try to suggest,

Това не значи, че предлагам,

it's not as though either you have religion

не означава, че или имаш религия

and then you have to accept all sorts of things,

и тогава трябва да приемеш какви ли не неща,

or you don't have religion

или нямаш религия

and then you're cut off from all these very good things.

и тогава си ограничен от всички онези хубави неща.

It's so sad that we constantly say,

Жалко е, че постоянно казваме:

"I don't believe so I can't have community,

"Аз не вярвам, така че не мога да имам общност,

so I'm cut off from morality,

отрязан съм от морала,

so I can't go on a pilgrimage."

не мога да ида на поклонение."

One wants to say, "Nonsense. Why not?"

Човек трябва да казва: "Глупости. Защо не?"

And that's really the spirit of my talk.

И това наистина е духа на моята беседа.

There's so much we can absorb.

Има толкова много, което можем да поемем.

Atheism shouldn't cut itself off from the rich sources of religion.

Атеизмът не бива да се откъсва от богатите източници на религията.

CA: It seems to me that there's plenty of people in the TED community

КА: Струва ми се, че има доста хора сред TED общността,

who are atheists.

които са атеисти.

But probably most people in the community

Но вероятно повечето хора в общността

certainly don't think that religion is going away any time soon

определено не мислят, че религията ще изчезне скоро

and want to find the language

и искат да намерят езика,

to have a constructive dialogue

да имат конструктивен диалог

and to feel like we can actually talk to each other

и да почувстват, че всъщност можем да общуваме,

and at least share some things in common.

и да споделим поне някои общи неща.

Are we foolish to be optimistic

Глупаво ли е да сме оптимистично настроени

about the possibility of a world

за възможността за един свят,

where, instead of religion being the great rallying cry

в който вместо религията да е този велик боен вик

of divide and war,

на разделение и война,

that there could be bridging?

че би могло да има свързаност?

AB: No, we need to be polite about differences.

АБ: Не, трябва да бъдем учтиви спрямо различията.

Politeness is a much-overlooked virtue.

Учтивостта е често пренебрегвана добродетел.

It's seen as hypocrisy.

На нея се гледа като на лицемерие.

But we need to get to a stage when you're an atheist

Но трябва да стигнем дотам, че като си атеист

and someone says, "Well you know, I did pray the other day,"

и някой каже: "Знаеш ли, аз се молих онзи ден",

you politely ignore it.

ти учтиво го игнорираш.

You move on.

Продължаваш нататък.

Because you've agreed on 90 percent of things,

Защото сте съгласни за 90% от нещата,

because you have a shared view on so many things,

защото споделяте същото мнение за толкова много неща

and you politely differ.

и учтиво се различавате.

And I think that's what the religious wars of late have ignored.

И мисля, че това е нещото, което религиозните войни напоследък са пренебрегнали.

They've ignored the possibility of harmonious disagreement.

Пренебрегнали са възможността за хармонично разногласие.

CA: And finally, does this new thing that you're proposing

КА: И последно, на това ново нещо, което ти предлагаш,

that's not a religion but something else,

което не е религия, а нещо друго,

does it need a leader,

трябва ли му лидер,

and are you volunteering to be the pope?

и доброволец ли си да бъдеш папата?

(Laughter)

♪ (смях) ♪

AB: Well, one thing that we're all very suspicious of

АБ: Ами, едно нещо, което всички ние намираме много съмнително,

is individual leaders.

са индивидуалните лидери.

It doesn't need it.

На него не му трябва.

What I've tried to lay out is a framework

Това, което съм се опитал да положа, е една носеща рамка,

and I'm hoping that people can just fill it in.

която се надявам хората само да могат да запълнят.

I've sketched a sort of broad framework.

Нарисувал съм нещо като широка рамка.

But wherever you are, as I say, if you're in the travel industry, do that travel bit.

Но където и да си, както казвам, ако си в туристическата индустрия, прави частта за пътуването.

If you're in the communal industry, look at religion and do the communal bit.

Ако си в комуналната индустрия, разгледай религията и прави комуналната част.

So it's a wiki project.

Така, че това е уики проект.

(Laughter)

♪ (смях) ♪

CA: Alain, thank you for sparking many conversations later.

КА: Ален, благодаря ти, че запали много разговори по-късно.

(Applause)

♪ (аплодисменти) ♪