Drew Dudley: Everyday leadership

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Stefan Milanov Reviewer: Anton Hikov

I wanted to just start by asking everyone a question:

I wanted to just start by asking everyone a question:

How many of you are completely comfortable

За колко от вас е напълно нормално

да се назовават лидер?

with calling yourselves a leader?

Аз зададох този въпрос на много места в страната,

I've asked that question all across the country,

and everywhere I ask it, no matter where,

и където и да попитам, няма значение къде,

there's a huge portion of the audience that won't put up their hand.

винаги имаше голяма част от тълпата, която не вдигаше ръка.

И тогава разбрах, че сме направили лидерството

And I've come to realize that we have made leadership

нещо по-голямо, отколкото то е в действителност.

into something bigger than us; something beyond us.

Превърнали сме го в нещо по-голямо от нас.

Направили сме го като нещо, което променя света.

We've made it about changing the world.

We've taken this title of "leader"

Взимаме това название лидер, и го третираме

and treat it as something that one day we're going to deserve.

като нещо, което един ден ще заслужим,

But to give it to ourselves right now

но да се назовем така в момента

means a level of arrogance or cockiness that we're not comfortable with.

означава ниво на арогантност или нахалство, с което все още не сме комфортни.

And I worry sometimes that we spend so much time

Понякога се притеснявам, че изразходваме прекалено много време,

празнувайки невероятни неща, които почти никой не може да прави,

celebrating amazing things that hardly anybody can do,

that we've convinced ourselves those are the only things worth celebrating.

защото сме си втълпили, че тези неща

са единствените неща, които трябва да се приветстват, и започваме да

We start to devalue the things we can do every day,

принизяваме стойността на неща, които можем да правим всеки ден, и започваме да

приемаме моменти, в които сме наистина лидери

We take moments where we truly are a leader

and we don't let ourselves take credit for it, or feel good about it.

и не си даваме потупване по рамото за тях

и не си позволяваме да се

I've been lucky enough over the last 10 years

чувстваме добре за тези моменти.

10 години работих с някои невероятни хора,

to work with amazing people who've helped me redefine leadership

които ми помогнах да разбера лидерството по начин,

който смятам ме направи по-щастлив.

in a way that I think has made me happier.

И в късият отрязък време днес, искам да споделя с вас

With my short time today,

I want to share with you the one story that is probably most responsible

тази една история, която е може би най-отговорна за тази промяна.

for that redefinition.

I went to a little school

Бях в средно училище, което се казваше

called Mount Allison University in Sackville, New Brunswick.

Маунт Алисън Юнивърсити в Саквил, Ню Брънсуик

и последният ми ден там, едно момиче дойде при мен

And on my last day there, a girl came up to me and said,

и ми каза: 'Спомням си първият път, когато те срещнах.'

"I remember the first time I met you."

Тогава тя ми разказа какво се беше случило четири години по-рано.

And she told me a story that had happened four years earlier.

Тя каза: 'Един ден преди да започна училище,

She said, "On the day before I started university,

I was in the hotel room with my mom and dad,

бях в хотелската стая с майка ми и баща ми, и

and I was so scared and so convinced that I couldn't do this,

бях толкова уплашена и убедена, че не мога да направя това,

that I wasn't ready for university, that I just burst into tears.

че не бях готова за училище, че направо плачех.

My mom and dad were amazing.

Майка ми и баща ми бяха невероятни. Те казваха:

They were like, "We know you're scared, but let's just go tomorrow,

'Виж, знаем, че си уплашена, но нека просто отидем утре.

Нека отидем първият ден, и ако по което и да е време

go to the first day, and if at any point you feel as if you can't do this,

се почустваш, сякаш не можеш да направиш това, просто ни кажи

that's fine; tell us, and we'll take you home.

и ние ще те заведем вкъщи. Така или иначе ще те обичаме.'

We love you no matter what.'"

Тя също каза: 'Аз отидох на следващия ден

She says, "So I went the next day.

и докато стоях на опашката да се регистрирам,

I was in line for registration,

and I looked around and just knew I couldn't do it; I wasn't ready.

погледнах наоколо и просто разбрах, че не мога да се справя.

Знаех, че не бях готова. Знаех, че трябва да се предам.'

I knew I had to quit.

I made that decision and as soon as I made it,

Тя продължи: 'Взех това решение, и в момента, в който направих това,

почуствах това невероятно чувство на спокойствие, което ме заля.

an incredible feeling of peace came over me.

Обърнах се към майка ми и баща ми, за да им кажа,

I turned to my mom and dad to tell them we needed to go home,

че трябва да си тръгваме, и точно в този момент

and at that moment, you came out of the student union building

ти излезe от сградата на Студенстския съюз,

носейки най-глупавата шапка, която някога бях виждала.' (Смях)

wearing the stupidest hat I've ever seen in my life."

(Laughter)

"It was awesome.

'Беше върха.

Ти носеше голям плакат, промотиращ Шинерама,

And you had a big sign promoting Shinerama," --

което е студенти борещи се срещу кистозна фиброза,'

which is Students Fighting Cystic Fibrosis,

- организация, с която аз работих много години -

a charity I've worked with for years --

' и ти имаше кофа с близалки.

"And you had a bucketful of lollipops.

Ходеше и раздаваше тези близалки

You were handing the lollipops out to people in line,

на хората на опашката и говореше за Шинерама.

and talking about Shinerama.

All of the sudden, you got to me, and you just stopped.

Внезапно, ти стигна до мен и просто спря

и се вторачи в мен. Беше странно.' (Смях)

And you stared. It was creepy."

(Laughter)

This girl knows what I'm talking about.

Това момиче тук знае точно за какво говоря. (Смях)

(Laughter)

"Then you looked at the guy next to me, smiled, reached into your bucket,

'Тогава погледна момчето до мен,

и се усмихна, бръкна в кофата и измъкна

една близалка, даде му я, и каза,

pulled out a lollipop, held it out to him and said,

'Трябва да дадеш една близалка на красивата жена, която стои до теб.'

'You need to give a lollipop to the beautiful woman next to you.'"

Тя каза: 'Никога не бях виждал някой толкова бързо засрамен през живота си.

She said, "I've never seen anyone get more embarrassed faster in my life.

He turned beet red, he wouldn't even look at me.

Той стана червен като цвекло, и даже не ме погледна.

Просто държеше близалката по този начин.' (Смях)

He just kind of held the lollipop out like this."

(Laughter)

"I felt so bad for this dude that I took the lollipop.

'Почуствах се много зле заради този пич и взех близалката,

As soon as I did, you got this incredibly severe look on your face,

и в момента, в който направих това, ти придоби този суров поглед

и погледна майка ми и баща ми

looked at my mom and dad and said, 'Look at that! Look at that!

и им каза: 'Вижте това. Вижте това.

Първият й ден извън вкъщи, и тя вече взима бонбони

First day away from home,

and already she's taking candy from a stranger?'"

от непознати?!' (Смях)

(Laughter)

Тя продължи: 'Всички се сбъркаха. Пет-шест метра във всяка

She said, "Everybody lost it.

Twenty feet in every direction, everyone started to howl.

посока, всички започнаха да цвилят.

I know this is cheesy, and I don't know why I'm telling you this,

Знам, че е глупаво, и не знам защо ви казвам това,

но в този момент, докато всички се смееха,

but in that moment when everyone was laughing, I knew I shouldn't quit.

разбрах, че не трябва да напускам.

I knew I was where I was supposed to be; I knew I was home.

Знаех, че съм където трябва да съм,

и знаех, че съм вкъщи, и на всичкото отгоре не ти проговорих

And I haven't spoken to you once in the four years since that day.

нито един път през следващите четири години от този ден,

но чух, че си заминаваш

But I heard that you were leaving, and I had to come and tell you

и трябваше до дойда и да ти кажа,

че си невероятно важна персона в живота ми, и че ще ми липсваш. Успех.'

you've been an incredibly important person in my life.

I'm going to miss you. Good luck."

And she walks away, and I'm flattened.

Докато се отдалечаваше, аз се вкамених.

She gets six feet away, turns around, smiles and goes,

И тя извървя два метра, обърна се, усмихна се, и каза:

"You should probably know this, too:

'Също трябва да знаеш това.

Все още съм със същото момче след четири години.' (Смях)

I'm still dating that guy, four years later."

(Laughter)

A year and a half after I moved to Toronto,

Година и половина, след като се преместих в Торонто,

I got an invitation to their wedding.

получих покана за сватбата им.

(Laughter)

Here's the kicker: I don't remember that.

Наи-смешното е, че не го помня.

I have no recollection of that moment.

Нямам никакъв спомен от този момент,

I've searched my memory banks,

и съм претърсил всичките си банки с памет, защото това е смешно

because that is funny and I should remember doing it and I don't.

и би трябвало да си спомням, че го правя, и аз не го помня.

Това беше момент, който ми отвори очите, трансформира ме

That was such an eye-opening, transformative moment for me,

да си мисля, че може би най-голямото въздействие, което някога съм

to think that maybe the biggest impact I'd ever had on anyone's life,

оказал в живота на някой, момент, заради който една жена дойде

a moment that had a woman walk up to a stranger four years later and say,

до мен четири години по-късно и ми каза,

'Ти си невероятно важен човек в живота ми,'

"You've been an important person in my life,"

това беше момент, който аз даже не помня.

was a moment that I didn't even remember.

Колко от вас са имали този момент-близалка,

How many of you guys have a lollipop moment,

момент, в който някой е казал или направил нещо,

a moment where someone said or did something

което вие смятате, че е подобрило из основи живота ви?

that you feel fundamentally made your life better?

Добре. Колко от вас сте казали на този човек за това?

All right. How many of you have told that person they did it?

See, why not?

Виждате ли, защо не? Ние празнуваме рождени дни,

We celebrate birthdays,

where all you have to do is not die for 365 days --

при положение, че просто не трябва да умрете за 365 дена (Смях),

(Laughter)

Yet we let people who have made our lives better

но същевременно позволяваме на хора, които са подобрили живота ни толкова много,

да си заминат, без да знаят за това.

walk around without knowing it.

Every single one of you has been the catalyst

И всеки един от вас, всеки един от вас

е бил катализатора за такъв момент-близалка.

for a lollipop moment.

You've made someone's life better by something you said or did.

Направили сте живота на някой по-добър чрез нещо,

което сте казали или направили, и ако мислите, че не сте,

If you think you haven't,

think of all the hands that didn't go up when I asked.

помислете си за всички тези невдигнати ръце, когато аз зададох този въпрос.

Просто сте от хората, на които не им е казано.

You're just one of the people who hasn't been told.

Малко е страшно да мислим, колко сме силни по този начин.

It's scary to think of ourselves as that powerful,

frightening to think we can matter that much to other people.

Страшно е да си мислим, че можем да сме толкова важни

за други хора, защото докато проължаваме да правим лидерството по-голямо от нас,

As long as we make leadership something bigger than us,

as long as we keep leadership beyond us

докато проължаваме да правим лидерството нещо недостижимо за нас,

and make it about changing the world,

докато продължаваме да го правим съществено за промяна на света,

ние си даваме извинение да не го очакваме

we give ourselves an excuse not to expect it every day,

всеки ден от себе си и от другите.

from ourselves and from each other.

Marianne Williamson said, "Our greatest fear is not that we are inadequate.

Мариана Уилямсън е казала: 'Нашият най-голям страх не е че сме неадекватни,

нашият най-голям страх е, че сме по-силни, отколкото може да се измери.

[It] is that we are powerful beyond measure.

Нашата светлина, не нашата тъмнина, ни плаши.'

It is our light and not our darkness that frightens us."

И моят призив днес е, че трябва да прескочим това препятствие.

My call to action today is that we need to get over our fear

Трябва да прескочим нашият страх от това как невероятно

of how extraordinarily powerful we can be in each other's lives.

силни можем да сме един за друг.

Трябва да го прескочим, за да можем да продължим, и нашите

We need to get over it so we can move beyond it,

and our little brothers and sisters and one day our kids --

малки братя и малки сестри и един ден нашите деца -

or our kids right now -- can watch and start to value

или нашите деца сега - могат да видят това и да започнат да ценят

the impact we can have on each other's lives,

влиянието, което оказваме един на друг в живота

повече от парите, моща, и влиянието над другите.

more than money and power and titles and influence.

We need to redefine leadership as being about lollipop moments --

Трябва да прекласифицираме лидерството като нещо за моменти-близалки,

how many of them we create, how many we acknowledge,

колко от тях създаваме, колко от тях разпознаваме,

how many of them we pay forward and how many we say thank you for.

за колко от тях се отплащаме занапред, и за колко от тях казваме 'благодаря'.

Because we've made leadership about changing the world,

Тъй като сме направили лидерството основен фактор за промяната в света,

and there is no world.

а свят няма. Има само шест милиарда разбирания за него,

There's only six billion understandings of it.

And if you change one person's understanding of it,

и ако промениш разбирането на един човек,

разбирането на един човек, на какво е способен,

understanding of what they're capable of,

разбирането на един човек за това колко много хора ги е грижа за него,

understanding of how much people care about them,

разбирането на един човек за това колко силен елемент

understanding of how powerful an agent for change

за промяна те могат да бъдат в този свят, тогава си променил цялото нещо.

they can be in this world,

you've changed the whole thing.

И ако започнем да виждаме лидерството по този начин,

And if we can understand leadership like that,

I think if we can redefine leadership like that,

аз мисля, че ако можем да преквалифицираме лидерството така,

смятам, че можем да променим всичко.

I think we can change everything.

And it's a simple idea, but I don't think it's a small one.

Това е елементарна идея, но не мисля, че е малка идея,

I want to thank you so much for letting me share it with you today.

и искам да ви благодаря за това, че ми позволихте да я споделя с вас днес.