What I learned from 100 days of rejection | Jia Jiang | TED

Translator: Irina Lilova Reviewer: Anton Hikov

When I was six years old,

Когато бях на шест,

I received my gifts.

получих своите подаръци.

My first grade teacher had this brilliant idea.

Моята учителка в първи клас имаше страхотна идея.

She wanted us to experience receiving gifts

Тя искаше да изживеем получаването на подаръци,

but also learning the virtue of complimenting each other.

но също така, да открием силата на разменянето на комплименти.

So she had all of us come to the front of the classroom,

Тя покани всички напред в класната стая,

and she bought all of us gifts and stacked them in the corner.

беше ни купила подаръци, струпани в ъгъла.

And she said,

И ни каза:

"Why don't we just stand here and compliment each other?

"Защо просто не застанем тук и не си разменяме комплименти."

If you hear your name called,

Ако чуете името си,

go and pick up your gift and sit down."

отидете да си вземете подаръка и седнете.

What a wonderful idea, right?

Чудесна идея, нали?

What could go wrong?

Какво би могло да се обърка?

(Laughter)

(Смях)

Well, there were 40 of us to start with,

В началото бяхме 40 души

and every time I heard someone's name called,

и всеки път, когато чуех нечие име,

I would give out the heartiest cheer.

аз давах най-възторжения си поздрав.

And then there were 20 people left,

После останаха 20 души,

and 10 people left,

после 10,

and five left ...

после пет...

and three left.

и накрая трима.

And I was one of them.

И аз бях един от тях.

And the compliments stopped.

Комплиментите спряха.

Well, at that moment, I was crying.

В този момент аз плачех,

And the teacher was freaking out.

а учителката щеше да откачи.

She was like, "Hey, would anyone say anything nice about these people?"

Попита: "Хей, някой ще каже ли нещо хубаво за тези хора?"

(Laughter)

(Смях)

"No one? OK, why don't you go get your gift and sit down.

"Никой? Добре, вземете си подаръците и седнете.

So behave next year --

Дръжте се добре догодина,

someone might say something nice about you."

някой може да каже нещо хубаво за вас."

(Laughter)

(Смях)

Well, as I'm describing this you,

След като ви го разказвам,

you probably know I remember this really well.

можете да си представите колко добре си го спомням.

(Laughter)

(Смях)

But I don't know who felt worse that day.

Но не знам кой се чувстваше по-зле онзи ден:

Was it me or the teacher?

дали аз или учителката?

She must have realized that she turned a team-building event

Тя трябва да е осъзнала, че е превърнала едно сплотяващо събитие

into a public roast for three six-year-olds.

в публично унижение на трима шестгодишни.

And without the humor.

И то, без шеговитостта.

Знаете, когато по телевизията вземат някого на прицел,

You know, when you see people get roasted on TV,

it was funny.

то е забавно.

There was nothing funny about that day.

Нямаше нищо забавно в онзи ден.

So that was one version of me,

Това беше една моя версия

and I would die to avoid being in that situation again --

и бих дал всичко, за да не попадна отново в такава ситуация -

to get rejected in public again.

да бъда публично отхвърлен отново.

That's one version.

Това е една версия.

Then fast-forward eight years.

Сега прескачаме осем години.

Bill Gates came to my hometown --

Бил Гейтс дойде в родния ми град,

Beijing, China --

Пекин, Китай,

to speak,

за да говори

and I saw his message.

и аз видях съобщението му.

I fell in love with that guy.

Влюбих се в този човек.

I thought, wow, I know what I want to do now.

Помислих си - еха, знам какво искам да правя сега.

That night I wrote a letter to my family

Онази нощ написах писмо до семейството си,

telling them: "By age 25,

в което им казвах: "До 25-тата си годишнина

I will build the biggest company in the world,

ще съм създал най-голямата компания в света

and that company will buy Microsoft."

и тази компания ще купи Майкрософт."

(Laughter)

(Смях)

I totally embraced this idea of conquering the world --

Изцяло прегърнах идеята да завладея света,

domination, right?

доминация, нали?

And I didn't make this up, I did write that letter.

И не си го измислям, наистина написах това писмо.

And here it is --

Ето го.

(Laughter)

(Смях)

You don't have to read this through --

Не е нужно да го четете цялото.

(Laughter)

(Смях)

This is also bad handwriting, but I did highlight some key words.

Почеркът ми не е много четлив, но съм подчертал някои ключови думи.

You get the idea.

Схващате идеята.

(Laughter)

(Смях)

So ...

И така...

that was another version of me:

това беше друга моя версия -

one who will conquer the world.

на човек, който ще покори света.

Well, then two years later,

Две години по-късно

I was presented with the opportunity to come to the United States.

пред мен се откри възможността да дойда в САЩ.

I jumped on it,

Сграбчих я,

because that was where Bill Gates lived, right?

защото Бил Гейтс живее тук, нали така?

(Laughter)

(Смях)

I thought that was the start of my entrepreneur journey.

Мислех си, че това е началото на моя път в предприемачеството.

Then, fast-forward another 14 years.

14 години по-късно

I was 30.

аз бях на 30 г.

Nope, I didn't build that company.

Не, не създадох онази компания.

I didn't even start.

Дори не я започнах.

I was actually a marketing manager for a Fortune 500 company.

Всъщност бях маркетинг мениджър в компания от класацията Fortune 500.

And I felt I was stuck;

И чувствах, че съм в застой.

I was stagnant.

Бях инертен.

Why is that?

Защо?

Where is that 14-year-old who wrote that letter?

Къде е 14-годишното момче, което написа онова писмо?

It's not because he didn't try.

Не че не се опита.

It's because every time I had a new idea,

Но всеки път, когато имах нова идея,

every time I wanted to try something new,

всеки път, когато исках да опитам нещо ново,

even at work --

дори на работа -

I wanted to make a proposal,

исках да направя предложение,

I wanted to speak up in front of people in a group --

да се изкажа пред група хора,

I felt there was this constant battle

чувствах, че имаше постоянна борба

between the 14-year-old and the six-year-old.

между 14-годишния и шестгодишния.

One wanted to conquer the world --

Единият искаше да покори света,

make a difference --

да остави следа,

another was afraid of rejection.

а другият се страхуваше от отхвърляне.

And every time that six-year-old won.

И всеки път шестгодишният побеждаваше.

And this fear even persisted after I started my own company.

Този страх остана, дори след като създадох собствена компания.

I mean, I started my own company when I was 30 --

Имам предвид, създадох собствена компания, когато бях на 30 г. -

if you want to be Bill Gates,

ако искаш да станеш Бил Гейтс,

you've got to start sooner or later, right?

трябва рано или късно да започнеш, нали?

When I was an entrepreneur,

Когато се занимавах с предприемачество,

I was presented with an investment opportunity,

се отвори възможност за инвестиция,

and then I was turned down.

а после бях отхвърлен.

And that rejection hurt me.

И този отказ ме нарани.

It hurt me so bad that I wanted to quit right there.

Нарани ме толкова много, че ми се искаше да се откажа веднага.

But then I thought,

Но после си помислих,

hey, would Bill Gates quit after a simple investment rejection?

Бил Гейтс би ли се отказал след обикновен отказ за инвестиция?

Would any successful entrepreneur quit like that?

Изобщо някой успешен предприемач би ли се отказал така?

No way.

Няма начин.

And this is where it clicked for me.

И тогава ми просветна.

OK, I can build a better company.

Добре, мога да създам по-добра компания.

I can build a better team or better product,

Мога да създам по-добър екип или по-добър продукт,

but one thing for sure:

но едно е сигурно:

I've got to be a better leader.

Трябва да бъда по-добър лидер.

I've got to be a better person.

Трябва да бъда по-добър човек.

I cannot let that six-year-old keep dictating my life anymore.

Не мога да позволявам на онова шестгодишно дете да управлява живота ми.

I have to put him back in his place.

Трябва да го поставя обратно на мястото му.

So this is where I went online and looked for help.

Това беше моментът, в който потърсих помощ онлайн.

Google was my friend.

Гугъл ми беше приятел.

(Laughter)

(Смях)

I searched, "How do I overcome the fear of rejection?"

Потърсих: "Как да преодолеем страха от отхвърляне?"

I came up with a bunch of psychology articles

Открих куп психологически статии

about where the fear and pain are coming from.

за това, откъде идват страхът и болката.

Then I came up with a bunch of "rah-rah" inspirational articles

После открих куп позитивни надъхващи статии

about "Don't take it personally, just overcome it."

на тема "Не го приемай лично, просто го преодолей."

Who doesn't know that?

Кой ли не го знае?

(Laughter)

(Смях)

But why was I still so scared?

Но защо все още бях толкова уплашен?

Then I found this website by luck.

Тогава случайно попаднах на този уебсайт,

It's called rejectiontherapy.com.

наречен rejectiontherapy.com.

(Laughter)

(Смях)

"Rejection Therapy" was this game invented by this Canadian entrepreneur.

"Терапия на отхвърлянето" беше игра, измислена от канадски предприемач.

His name is Jason Comely.

Той се казва Джейсън Комли.

And basically the idea is for 30 days you go out and look for rejection,

В общи линии, идеята е 30 дни да търсиш отхвърляне

and every day get rejected at something,

и всеки ден да те отхвърлят за нещо,

and then by the end, you desensitize yourself from the pain.

така накрая ставаш безчувствен към болката.

And I loved that idea.

Идеята много ми хареса.

(Laughter)

(Смях)

I said, "You know what? I'm going to do this.

Казах си: "Знаеш ли какво? Ще го направя.

And I'll feel myself getting rejected 100 days."

И ще се чувствам отхвърлян в продължение на 100 дни."

And I came up with my own rejection ideas,

Измислих си собствени идеи за отхвърляне

and I made a video blog out of it.

и направих видео блог от тях.

And so here's what I did.

Ето какво направих.

This is what the blog looked like.

Ето как изглеждаше блогът ми.

Day One ...

Ден първи...

(Laughter)

(Смях)

Borrow 100 dollars from a stranger.

Вземи назаем 100 долара от непознат.

So this is where I went to where I was working.

Отидох на мястото, където работех.

I came downstairs

Слязох на долния етаж

and I saw this big guy sitting behind a desk.

и видях един голям тип да седи зад бюрото си.

He looked like a security guard.

Изглеждаше като охранител.

So I just approached him.

Така че просто отидох до него.

And I was just walking

Просто вървях

and that was the longest walk of my life --

и това беше най-дългото вървене в живота ми -

hair on the back of my neck standing up,

косата на тила ми се беше изправила,

I was sweating and my heart was pounding.

потях се и сърцето ми биеше силно.

And I got there and said,

Отидох и казах:

"Hey, sir, can I borrow 100 dollars from you?"

"Хей, господине, бихте ли ми заели 100 долара?"

(Laughter)

(Смях)

And he looked up, he's like, "No."

Той погледна нагоре и каза: "Не."

"Why?"

"Защо?"

And I just said, "No? I'm sorry."

А аз просто казах: "Не? Съжалявам."

Then I turned around, and I just ran.

После се обърнах и просто побягнах.

(Laughter)

(Смях)

I felt so embarrassed.

Почувствах се толкова засрамен.

But because I filmed myself --

Но понеже се записвах,

so that night I was watching myself getting rejected,

същата нощ се гледах как ме отхвърлят

I just saw how scared I was.

и видях колко уплашен бях.

I looked like this kid in "The Sixth Sense."

Изглеждах като онова дете от "Шесто чувство".

I saw dead people.

Виждах умрели хора.

(Laughter)

(Смях)

But then I saw this guy.

Но после видях този човек.

You know, he wasn't that menacing.

Знаете ли, той не беше толкова заплашителен.

He was a chubby, loveable guy,

Беше бузест, миловиден човек

and he even asked me, "Why?"

и дори ме попита "Защо?"

In fact, he invited me to explain myself.

Всъщност той ме покани да обясня.

And I could've said many things.

И аз можех да кажа много неща.

I could've explained, I could've negotiated.

Можех да обясня. Можех да преговарям.

I didn't do any of that.

Не направих нищо от това.

All I did was run.

Всичко, което направих, бе да побягна.

I felt, wow, this is like a microcosm of my life.

Това сякаш беше умален модел на живота ми.

Every time I felt the slightest rejection,

Всеки път, когато усетех и най-малкото отхвърляне,

I would just run as fast as I could.

просто побягвах колкото мога по-бързо.

And you know what?

И знаете ли какво?

The next day, no matter what happens,

На следващия ден, каквото и да става,

I'm not going to run.

няма да побягна.

I'll stay engaged.

Ще остана ангажиран.

Day Two: Request a "burger refill."

Ден втори: Поискай "допълване на сандвич".

(Laughter)

(Смях)

It's when I went to a burger joint,

Това беше, когато отидох в една закусвалня,

I finished lunch, and I went to the cashier and said,

приключих с обяда си, отидох при касиера и казах:

"Здрасти, мога ли да получа допълване на сандвич?"

"Hi, can I get a burger refill?"

(Laughter)

(Смях)

He was all confused, like, "What's a burger refill?"

Той беше объркан: "Какво е допълване на сандвич?"

(Laughter)

(Смях)

I said, "Well, it's just like a drink refill but with a burger."

Казах: "Ами, като доливане на напитка, само че за сандвич."

And he said, "Sorry, we don't do burger refill, man."

Той каза: "Съжалявам, приятел, не допълваме сандвичи."

(Laughter)

(Смях)

So this is where rejection happened and I could have run, but I stayed.

Ето тук бях отхвърлен и можех да побягна, но останах.

I said, "Well, I love your burgers,

Казах: "Обичам сандвичите ви,

I love your joint,

обичам закусвалнята ви

and if you guys do a burger refill,

и ако предлагате допълване на сандвич,

I will love you guys more."

ще ви обичам още повече."

(Laughter)

(Смях)

And he said, "Well, OK, I'll tell my manager about it,

Той каза: "Ами добре, ще кажа на шефа си за това

and maybe we'll do it, but sorry, we can't do this today."

и може би ще го направим, но за съжаление няма да е днес."

Then I left.

Тогава си тръгнах.

And by the way,

И между другото,

I don't think they've ever done burger refill.

не мисля, че някога започнаха да допълват сандвичи.

(Laughter)

(Смях)

I think they're still there.

Мисля, че още са там.

But the life and death feeling I was feeling the first time

Но чувството на живот и смърт, което усещах първия път

was no longer there,

не беше там,

just because I stayed engaged --

просто защото останах ангажиран,

because I didn't run.

защото не побягнах.

I said, "Wow, great, I'm already learning things.

Казах си: "Еха, супер, вече се уча на някои неща.

Great."

Страхотно."

And then Day Three: Getting Olympic Doughnuts.

После, ден трети: купуване на олимпийски понички.

This is where my life was turned upside down.

Тук животът ми напълно се промени.

I went to a Krispy Kreme.

Отидох до Krispy Kreme.

It's a doughnut shop

Това е място за понички,

in mainly the Southeastern part of the United States.

предимно в югоизточните части на Щатите.

I'm sure they have some here, too.

Сигурен съм, че ги има и тук някъде.

And I went in,

Влязох вътре,

I said, "Can you make me doughnuts that look like Olympic symbols?

казах: "Може ли да ми направите понички във формата на олимпийското лого?

Basically, you interlink five doughnuts together ... "

В общи линии, съединявате пет понички..."

I mean there's no way they could say yes, right?

Няма начин да се съгласят, нали?

The doughnut maker took me so seriously.

Жената, която правеше поничките, ме прие много сериозно.

(Laughter)

(Смях)

So she put out paper,

Тя извади лист хартия,

started jotting down the colors and the rings,

започна да скицира цветовете и пръстените

and is like, "How can I make this?"

и ме попита: "Как мога да го направя?"

And then 15 minutes later,

И после, 15 минути по-късно,

she came out with a box that looked like Olympic rings.

излезе с кутия, която изглеждаше като олимпийските кръгове.

And I was so touched.

Бях толкова трогнат.

I just couldn't believe it.

Просто не можех да повярвам.

And that video got over five million views on Youtube.

Видеото събра над 5 млн. гледания в YouTube.

The world couldn't believe that either.

И светът не можеше да повярва.

(Laughter)

(Смях)

You know, because of that I was in newspapers,

Заради този случай бях по вестниците,

in talk shows, in everything.

в предавания, навсякъде.

And I became famous.

И станах известен.

A lot of people started writing emails to me

Много хора започнаха да ми пишат имейли,

and saying, "What you're doing is awesome."

в които се казваше: "Това, което правиш, е страхотно!"

But you know, fame and notoriety did not do anything to me.

Но да ви кажа, известността и славата не ме промениха.

What I really wanted to do was learn,

Това, което наистина исках, беше да се уча

and to change myself.

и да се променям.

So I turned the rest of my 100 days of rejection

Затова превърнах останалата част от 100-те дни отхвърляне

into this playground --

в площадка за игра,

into this research project.

в изследователски проект.

I wanted to see what I could learn.

Исках да видя какво мога да науча.

And then I learned a lot of things.

И тогава научих много неща.

I discovered so many secrets.

Открих толкова много тайни.

For example, I found if I just don't run,

Например, открих, че ако просто не избягам,

if I got rejected,

когато ме отхвърлят,

I could actually turn a "no" into a "yes,"

всъщност мога да превърна "не" в "да"

and the magic word is, "why."

и вълшебната дума е "защо".

So one day I went to a stranger's house, I had this flower in my hand,

Един ден отидох до дома на непознат, държейки цвете в ръката си,

knocked on the door and said,

почуках на вратата и казах:

"Hey, can I plant this flower in your backyard?"

"Хей, мога ли да посадя това цвете в двора ти?"

(Laughter)

(Смях)

And he said, "No."

Той каза: "Не."

But before he could leave I said,

Но преди да успее да си тръгне, попитах:

"Hey, can I know why?"

"Хей, мога ли да знам защо?"

And he said, "Well, I have this dog

И той ми каза: "Ами, имам куче,

that would dig up anything I put in the backyard.

което изравя всичко, което посадя в двора.

I don't want to waste your flower.

Не искам да похабя цветето ти.

If you want to do this, go across the street and talk to Connie.

Ако искаш, отиди отсреща и говори с Кони.

She loves flowers."

Тя обожава цветя."

So that's what I did.

Така и направих.

I went across and knocked on Connie's door.

Отидох отсреща и почуках на вратата на Кони.

And she was so happy to see me.

Тя така се зарадва да ме види.

(Laughter)

(Смях)

And then half an hour later,

И половин час по-късно

there was this flower in Connie's backyard.

цветето беше в двора на Кони.

I'm sure it looks better now.

Със сигурност сега изглежда по-добре.

(Laughter)

(Смях)

But had I left after the initial rejection,

Но ако си бях тръгнал след първоначалния отказ,

I would've thought,

щях да си помисля,

well, it's because the guy didn't trust me,

че е, защото онзи човек не ми вярва,

it's because I was crazy,

защото съм луд,

because I didn't dress up well, I didn't look good.

не съм се облякъл подобаващо, не изглеждам добре.

Не беше никое от тези.

It was none of those.

It was because what I offered did not fit what he wanted.

Беше, защото предложението ми не пасваше на нуждите му.

Той ми вярваше достатъчно, за да ми даде препоръка,

And he trusted me enough to offer me a referral,

using a sales term.

ако използвам термин от продажбите.

I converted a referral.

Аз я оползотворих.

Then one day --

После един ден -

and I also learned that I can actually say certain things

научих се също, че всъщност мога да кажа някои неща

and maximize my chance to get a yes.

и да увелича шанса си да получа "да".

So for example, one day I went to a Starbucks,

Така например, един ден отидох до Старбъкс

and asked the manager, "Hey, can I be a Starbucks greeter?"

и попитах мениджъра: "Хей, мога ли да бъда поздравител в Старбъкс?"

He was like, "What's a Starbucks greeter?"

Той попита: "Какво е поздравител в Старбъкс?"

I said, "Do you know those Walmart greeters?

Казах: "Сещате ли се за поздравителите в Уолмарт?

You know, those people who say 'hi' to you before you walk in the store,

Онези хора, които ти казват "здрасти" на входа

and make sure you don't steal stuff, basically?

и в общи линии гледат да не откраднеш нещо?

I want to give a Walmart experience to Starbucks customers."

Искам да подаря на клиентите ви преживяване като в Уолмарт."

(Laughter)

(Смях)

Well, I'm not sure that's a good thing, actually --

Не съм сигурен дали това е нещо хубаво, всъщност.

Actually, I'm pretty sure it's a bad thing.

Всъщност, сигурен съм, че е нещо лошо.

And he was like, "Oh" --

И той каза: "О,..."

yeah, this is how he looked, his name is Eric --

изглеждаше така, казваше се Ерик -

and he was like, "I'm not sure."

и добави: "Не съм сигурен."

This is how he was hearing me. "Not sure."

Така ме възприемаше той: "Не съм сигурен."

Then I ask him, "Is that weird?"

Попитах го: "Това странно ли е?"

He's like, "Yeah, it's really weird, man."

Той каза: "Да, много е странно, приятел."

But as soon as he said that, his whole demeanor changed.

Но в момента, в който го каза, поведението му се промени.

It's as if he's putting all the doubt on the floor.

Сякаш остави настрана всичките си съмнения.

And he said, "Yeah, you can do this,

И каза: "Да, можеш да го направиш,

just don't get too weird."

само не ставай твърде странен."

(Laughter)

(Смях)

So for the next hour I was the Starbucks greeter.

Така през следващия час бях поздравител в Старбъкс.

I said "hi" to every customer that walked in,

Приветствах всеки посетител, който влизаше

and gave them holiday cheers.

и го поздравявах за празниците.

By the way, I don't know what your career trajectory is,

Между другото, не знам какъв е кариерният ви път,

don't be a greeter.

не ставайте поздравители.

(Laughter)

(Смях)

It was really boring.

Беше ужасно скучно.

But then I found I could do this because I mentioned, "Is that weird?"

Но после открих, че можех да го направя, защото споменах: "Това странно ли е?"

I mentioned the doubt that he was having.

Назовах съмнението, което той имаше.

And because I mentioned, "Is that weird?", that means I wasn't weird.

И понеже казах: "Това странно ли е?", това значеше, че аз не съм странен.

That means I was actually thinking just like him,

Това означаваше, че всъщност мисля точно като него,

seeing this as a weird thing.

възприемайки това като нещо странно.

And again, and again,

Отново и отново

I learned that if I mention some doubt people might have

виждах, че ако назова съмнението, което хората може би имат,

before I ask the question,

преди да задам въпроса си,

I gained their trust.

печелех доверието им.

People were more likely to say yes to me.

Хората бяха по-склонни да ми кажат "да".

And then I learned I could fulfill my life dream ...

После научих, че мога да сбъдна мечтата на живота си...

by asking.

ако попитам.

You know, I came from four generations of teachers,

Идвам от семейство на четири поколения учители

and my grandma has always told me,

и баба ми винаги ми е казвала:

"Hey Jia, you can do anything you want,

"Хей, Джа, можеш да станеш каквото поискаш,

but it'd be great if you became a teacher."

но би било страхотно, ако станеш учител."

(Laughter)

(Смях)

But I wanted to be an entrepreneur, so I didn't.

Но аз исках да бъда предприемач, така че не станах.

But it has always been my dream to actually teach something.

Но всъщност винаги съм мечтал да преподавам нещо.

So I said, "What if I just ask

Казах си: "Ами ако просто попитам

and teach a college class?"

и преподавам предмет в някой колеж?"

I lived in Austin at the time,

По това време живеех в Остин,

затова отидох до Тексаския университет в Остин,

so I went to University of Texas at Austin

and knocked on professors' doors and said, "Can I teach your class?"

почуках при професорите и казах: "Мога ли да преподавам Вашия предмет?"

I didn't get anywhere the first couple of times.

Нищо не постигнах първите няколко пъти.

But because I didn't run -- I kept doing it --

Но понеже не побягнах, а продължих нататък,

and on the third try the professor was very impressed.

на третия опит професорът беше много впечатлен.

He was like, "No one has done this before."

Каза: "Никой не го е правил досега."

And I came in prepared with powerpoints and my lesson.

Влязох подготвен с презентации и урок.

He said, "Wow, I can use this.

Той каза: "Еха, това би ми било от полза."

Why don't you come back in two months? I'll fit you in my curriculum."

Защо не дойдеш пак след два месеца? Ще ти намеря място в програмата си.

And two months later I was teaching a class.

Два месеца по-късно водех предмет.

This is me -- you probably can't see, this is a bad picture.

Това съм аз - вероятно не се вижда, снимката е лоша.

You know, sometimes you get rejected by lighting, you know?

Така де, понякога отхвърлянето идва от осветлението.

(Laughter)

(Смях)

But wow --

Но еха,

when I finished teaching that class, I walked out crying,

когато приключих с преподаването, излязох навън, плачейки,

because I thought

защото си помислих -

I could fulfill my life dream just by simply asking.

аз мога да изпълня мечтата на живота си, като просто попитам.

I used to think I have to accomplish all these things --

Преди мислех, че трябва да постигна всички тези неща -

have to be a great entrepreneur, or get a PhD to teach --

да бъда страхотен предприемач или да имам докторска степен, за да преподавам,

but no, I just asked,

но не, аз просто попитах

and I could teach.

и можех да преподавам.

And in that picture, which you can't see,

На тази снимка, която не можете да видите,

I quoted Martin Luther King, Jr.

цитирам Мартин Лутър Кинг-младши.

Why? Because in my research I found that people who really change the world,

Защо? Защото в изследването си открих, че хората, които променят света,

who change the way we live and the way we think,

които променят начина, по който живеем и мислим,

are the people who were met with initial and often violent rejections.

са хората, които са се сблъскали с първоначално и често грубо отхвърляне.

People like Martin Luther King, Jr.,

Хора като Мартин Лутър Кинг-младши,

like Mahatma Gandhi, Nelson Mandela,

като Махатма Ганди, Нелсън Мандела

or even Jesus Christ.

или дори Исус Христос.

These people did not let rejection define them.

Тези хора не са позволили на отхвърлянето да ги определя.

They let their own reaction after rejection define themselves.

Те са позволили на собствената си реакция след отхвърлянето да ги определи.

And they embraced rejection.

Те са приветствали отхвърлянето.

And we don't have to be those people to learn about rejection,

И няма нужда да сме като тези хора, за да научим за отхвърлянето,

and in my case,

в моя случай

rejection was my curse,

отхвърлянето беше моето проклятие,

was my boogeyman.

моето плашило.

It has bothered me my whole life because I was running away from it.

Тормозеше ме през целия ми живот, защото бягах от него.

Then I started embracing it.

После започнах да го приветствам.

I turned that into the biggest gift in my life.

Превърнах го в най-големия подарък в живота си.

I started teaching people how to turn rejections into opportunities.

Започнах да уча хората как да превръщат отхвърлянията във възможности.

I use my blog, I use my talk,

Използвам блога си, лекциите си,

I use the book I just published,

книгата, която току-що публикувах

and I'm even building technology to help people overcome their fear of rejection.

и дори създавам технология, за да могат хората да преодолеят страха от отхвърляне.

When you get rejected in life,

Когато ви отхвърлят в живота,

when you are facing the next obstacle

когато се натъкнете на поредното препятствие

or next failure,

или на поредния провал,

consider the possibilities.

обмислете възможностите.

Don't run.

Не бягайте.

If you just embrace them,

Ако просто ги приветствате,

they might become your gifts as well.

те могат да се превърнат и във ваш подарък.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)