Joshua Walters: On being just crazy enough

Translator: Dessislava Boshnakova Reviewer: Darina Stoyanova

My name is Joshua Walters.

Казвам се Джошуа Уолтърс.

I'm a performer.

Аз съм изпълнител.

(Beatboxing)

(Бийтбокс)

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Ръкопляскания)

But as far as being a performer,

Но освен изпълнител,

I'm also diagnosed

аз съм човек, на когото е поставена диагноза

bipolar.

биполярно афективно разстройство.

I reframe that as a positive

Приемам този факт от позитивната му страна,

because the crazier I get onstage,

защото колкото по-луд съм на сцената,

the more entertaining I become.

толкова по-забавен ставам.

When I was 16 in San Francisco,

Когато бях на 16 години и бях в Сан Франциско,

I had my breakthrough manic episode

имах проблясващ маниакален епизод

in which I thought I was Jesus Christ.

през който мислех, че съм Исус Христос.

Maybe you thought that was scary,

Може би това ви изглежда страшно,

but actually there's no amount of drugs you can take

но всъщност няма лекарство, което да вземете,

that can get you as high

което да ви накара да се чувствате толкова всемогъщ,

as if you think you're Jesus Christ.

както когато мислите, че сте Исус Христос.

(Laughter)

(Смях)

I was sent to a place,

Изпратиха ме на място,

a psych ward,

психиатрично отделение,

and in the psych ward,

и в психиатричното отделение

everyone is doing their own one-man show.

всеки си има своя номер и го изпълнява.

(Laughter)

(Смях)

There's no audience like this

Няма аудитория като тази която

to justify their rehearsal time.

да оправдае всичкото време прекарано в репетиции.

They're just practicing.

Те просто се упражняват.

One day they'll get here.

Един ден ще дойдат тук.

Now when I got out,

Сега, когато излязох от там,

I was diagnosed

ми поставиха диагноза

and I was given medications

и ми предписаха лекарства

by a psychiatrist.

по препоръка на психиатър.

"Okay, Josh, why don't we give you some --

"Окей, Джошуа, защо да не ти предпиша малко -

why don't we give you some Zyprexa.

защо да не ти предпиша Zyprexa.

Okay? Mmhmm?

Окей? Мммм?

At least that's what it says on my pen."

Поне това пишв на писалката ми."

(Laughter)

(Смях)

Some of you are in the field, I can see.

Някои от вас са с мен, усещам го.

I can feel your noise.

Чувам шума ви.

The first half of high school

Първите години в гимназията

was the struggle of the manic episode,

се разви битката с маниакалния епизод,

and the second half

а втората половина

was the overmedications of these drugs,

прекарах пиейки твърде много от тези лекарства,

where I was sleeping through high school.

и проспах почти всички часове.

The second half was just one big nap, pretty much, in class.

Втората половина бе една голяма дрямка, най-вече, в часовете.

When I got out

Когато напуснах

I had a choice.

имах избор.

I could either deny

Можех или да отрека

my mental illness

психичното си заболяване

or embrace

или да прегърна

my mental skillness.

психичните си умения.

(Bugle sound)

(звук от тръба)

There's a movement going on right now

В момента се надига вълна от хора,

to reframe mental illness as a positive --

които променят психичното заболяване в позитивно -

at least the hypomanic edge part of it.

или поне хипоманията.

Now if you don't know what hypomania is,

Ако не знаете какво е хипомания,

it's like an engine that's out of control,

тя е като двигател, който не можете да контролирате,

maybe a Ferrari engine, with no breaks.

може би двигател на Ферари, без спирачки.

Many of the speakers here, many of you in the audience,

Много от лекторите тук, много от вас в аудиторията,

have that creative edge,

притежават този креативен вихър,

if you know what I'm talking about.

ако разбирате за какво говоря.

You're driven to do something

Мотивирани сте да направите нещо,

that everyone has told you is impossible.

което всички ви казват, че е невъзможно.

And there's a book -- John Gartner.

Има една книга на Джон Гартнър.

John Gartner wrote this book called "The Hypomanic Edge"

Джон Гартнър написа книгата "Хипоманийната проницателност"

in which Christopher Columbus and Ted Turner and Steve Jobs

в която Христофор Колумб и Тед Търнър и Стив Джобс

and all these business minds

и всички тези бизнес умове

have this edge to compete.

притежават тази проницателност да се съревновават.

A different book was written not too long ago

Една друга книга беше написана наскоро

in the mid-90s

в средата на 90-те,

called "Touched With Fire" by Kay Redfield Jamison

която се казва "Докоснати с огън" на Кей Редфийлд Джеймисън

in which it was looked at in a creative sense

и в нея той разглежда това в креативен смисъл,

in which Mozart and Beethoven and Van Gogh

в който са го имали Моцарт и Бетовен и Ван Гог,

all have this manic depression that they were suffering with.

защото всички те са страдали от маниакална депресия.

Some of them committed suicide.

Някои от тях се самоубиха.

So it wasn't all

Така че не беше книга само

the good side of the illness.

за добрата страна на болестта.

Now recently,

Наскоро,

there's been development in this field.

отбелязаха напредък в тази област.

And there was an article written in the New York Times,

И имаше статия в "Ню Йорк Таймс"

September 2010,

през септември 2010,

that stated:

в която се казваше:

"Just Manic Enough."

"Просто достатъчно маниaкални".

Just be manic enough

Просто бъдете достатъчно маниакални,

in which investors who are looking for entrepreneurs

така че инвеститорите, които търсят предприемачи,

that have this kind of spectrum --

които да притежават тези качества -

you know what I'm talking about --

знаете за какво говоря -

not maybe full bipolar,

може да не е точно за хора с биполярно афективно разстройство,

but they're in the bipolar spectrum --

но са в биполярния спектър -

where on one side,

където от една страна

maybe you think you're Jesus,

можете да си мислите, че сте Исус,

and on the other side

и от друга страна

maybe they just make you a lot of money.

може би те просто ще ви направят много пари.

(Laughter)

(Смях)

Your call. Your call.

Изборът е ваш. Вие решавате.

And everyone's somewhere in the middle.

И всеки е някъде там по средата.

Everyone's somewhere in the middle.

Всеки някъде по средата.

So maybe, you know,

И знаете ли, може би

there's no such thing

няма такова нещо

as crazy,

като лудост

and being diagnosed with a mental illness

и да ти поставят диагноза, свързана с умствено заболяване

doesn't mean you're crazy.

не означава, че си луд.

But maybe it just means

Но може би означава,

you're more sensitive

че си по-чувствителен

to what most people can't see

към това, което повечето хора не могат да видят

or feel.

или да почувстват.

Maybe no one's really crazy.

Може би никой не е наистина луд.

Everyone is just a little bit mad.

Всеки е малко луд.

How much

Колко малко

depends on where you fall in the spectrum.

зависи от това къде попадаш в спектъра.

How much

Колко малко

depends on how lucky you are.

зависи от това какъв ти е късмета.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскания)