Alison Gopnik: What do babies think?

Translator: Boyana Hristova Reviewer: Stoyan Georgiev

What is going on

Какво се случва

in this baby's mind?

в ума на това бебе?

If you'd asked people this 30 years ago,

Ако питате хората преди 30 години

most people, including psychologists,

повечето от тях, включително психолозите,

would have said that this baby was irrational,

биха отговорили, че бебето е ирационално,

illogical, egocentric --

нелогично, егоцентрично --

that he couldn't take the perspective of another person

че не би могло да осъзнае гледната точка на друг човек

or understand cause and effect.

или да разбере причина и следствие.

In the last 20 years,

През последните 20 години,

developmental science has completely overturned that picture.

развиващата се наука категорично обърна тази представа.

So in some ways,

Така вече

we think that this baby's thinking

смятаме, че начинът на мислене при това бебе

is like the thinking of the most brilliant scientists.

е като на най-брилянтните учени.

Let me give you just one example of this.

Нека ви дам само един пример за това.

One thing that this baby could be thinking about,

Едно от нещата, за които би могло да мисли бебето,

that could be going on in his mind,

и които се случват в умът му,

is trying to figure out

е да се опитва да отгатне

what's going on in the mind of that other baby.

какво се случва в ума на другото бебе.

After all, one of the things that's hardest for all of us to do

В крайна сметка, едно от най-трудните неща за всички нас

is to figure out what other people are thinking and feeling.

е да открием какво си мислят и чувстват другите.

And maybe the hardest thing of all

И може би най-трудното от всички

is to figure out that what other people think and feel

е да осъзнаем, че това, което другите хора мислят и чувстват

isn't actually exactly like what we think and feel.

всъщност не е съвсем същото като това, което ние мислим и чувстваме.

Anyone who's followed politics can testify

Всеки, който се е занимавал с политика може да потвърди

to how hard that is for some people to get.

колко трудно е за някои хора да осъзнаят това.

We wanted to know

Искахме да знаем

if babies and young children

дали бебетата и малките деца

could understand this really profound thing about other people.

са способни да осъзнаят нещо толкова дълбоко.

Now the question is: How could we ask them?

Възниква въпросът: Как бихме могли да ги попитаме?

Babies, after all, can't talk,

Бебетата, в края на краищата, не могат да говорят

and if you ask a three year-old

и ако попиташ някое 3 годишно хлапе

to tell you what he thinks,

да ти опише какво мисли,

what you'll get is a beautiful stream of consciousness monologue

това, което ще получиш е красив монолог

about ponies and birthdays and things like that.

за понита и рожденни дни и други подобни неща.

So how do we actually ask them the question?

Така че, как тогава ги попитахме?

Well it turns out that the secret was broccoli.

Оказа се, че тайната беше в броколите.

What we did -- Betty Rapacholi, who was one of my students, and I --

Това, което направихме - Бети Рапачоли, моя студентка и аз -

was actually to give the babies two bowls of food:

беше да дадем на бебетата две купи с храна:

one bowl of raw broccoli

една със сурови броколи

and one bowl of delicious goldfish crackers.

и една с вкусни кракери (хрупкави соленки) под формата на рибки.

Now all of the babies, even in Berkley,

Всички бебета, включително тези от Бъркли,

like the crackers and don't like the raw broccoli.

харесват кракерите и не харесват суровите броколи.

(Laughter)

(смях)

But then what Betty did

После, това, което Бети направи

was to take a little taste of food from each bowl.

беше да опита по малко от всяка купа

And she would act as if she liked it or she didn't.

и да се преструва, че го харесва или не.

So half the time, she acted

Така, през половината време, тя се преструваше

as if she liked the crackers and didn't like the broccoli --

че харесва кракерите и не харесва броколите -

just like a baby and any other sane person.

също като бебето, както и като която и да е друга разумна личност.

But half the time,

Но през останалото време

what she would do is take a little bit of the broccoli

това, което правеше тя е да вземе по малко от броколите

and go, "Mmmmm, broccoli.

и да каже "Мммм, броколи.

I tasted the broccoli. Mmmmm."

Опитах броколите. Мммм."

And then she would take a little bit of the crackers,

После взимаше малко от кракерите

and she'd go, "Eww, yuck, crackers.

и казваше "Пфу, гадост, кракери.

I tasted the crackers. Eww, yuck."

Опитах кракери. Пфу, гадост."

So she'd act as if what she wanted

Така тя се преструваше, че това, което иска

was just the opposite of what the babies wanted.

е точно обратното, на това, което бебетата искат.

We did this with 15 and 18 month-old babies.

Направихме това с 15 и 18 месечни бебета.

And then she would simply put her hand out and say,

После тя протягаше ръка и казваше,

"Can you give me some?"

"Ще ми дадеш ли малко?"

So the question is: What would the baby give her,

Сега въпроса е: Какво ще й даде бебето,

what they liked or what she liked?

това, което бебето харесва или това, което тя харесва?

And the remarkable thing was that 18 month-old babies,

И забележителното беше, че 18 месечните бебета,

just barely walking and talking,

едва проходили и проговорили,

would give her the crackers if she liked the crackers,

й даваха соленки, ако тя харесва соленките

but they would give her the broccoli if she liked the broccoli.

и броколи, ако тя харесва броколите.

On the other hand,

От друга страна,

15 month-olds would stare at her for a long time

15 месечните, се втренчваха в нея за дълго време,

if she acted as if she liked the broccoli,

ако се беше преструвала, че харесва броколите,

like they couldn't figure this out.

сякаш не могат да разберат какво се случва.

But then after they stared for a long time,

Но после, след наистина дълго вглеждане,

they would just give her the crackers,

те просто й подаваха кракерите,

what they thought everybody must like.

това, което смятаха, че всеки трябва да харесва.

So there are two really remarkable things about this.

Така че има две наистина забележителни неща относно това.

The first one is that these little 18 month-old babies

Първото е, че тези малки 18 месечни бебета

have already discovered

вече са открили

this really profound fact about human nature,

този наистина дълбок факт за човешката същност,

that we don't always want the same thing.

че ние не винаги искаме едни и същи неща.

And what's more, they felt that they should actually do things

И още повече, те чувстваха, че трябва да направят така,

to help other people get what they wanted.

че да помогнат на другите да получат това, което искат.

Even more remarkably though,

Още по-забележително в случая

the fact that 15 month-olds didn't do this

фактът, че 15 месечните не го правеха,

suggests that these 18 month-olds had learned

подсказва, че тези 18 месечни бебета са научили

this deep, profound fact about human nature

този дълбок проницателен факт за човешката същност

in the three months from when they were 15 months old.

в трите месеца от време, изминало от времето, когато са били на 15 месеца.

So children both know more and learn more

Така че децата едновременно и знаят повече и научават повече,

than we ever would have thought.

отколкото ние някога сме си представяли.

And this is just one of hundreds and hundreds of studies over the last 20 years

И това е само едно от стотиците и стотици изследвания в последните 20 години,

that's actually demonstrated it.

които в действителност го демонстрират.

The question you might ask though is:

Въпросът, който бихте задали е:

Why do children learn so much?

Защо децата научават толкова много?

And how is it possible for them to learn so much

И как е възможно да научат толкова много

in such a short time?

за толкова кратко време?

I mean, after all, if you look at babies superficially,

Имам предвид, в крайна сметка, ако погледете на бебетата повърхностно,

they seem pretty useless.

то те изглеждат доста безполезни.

And actually in many ways, they're worse than useless,

И всъщност те дори са повече от безполезни,

because we have to put so much time and energy

защото ние трябва да влагаме толкова много време и енергия

into just keeping them alive.

само за да ги опазим живи.

But if we turn to evolution

Но ако се обърнем към еволюцията

for an answer to this puzzle

за да отговорим на тази загатка

of why we spend so much time

а именно, защо прекарваме толкова много време

taking care of useless babies,

грижейки се за безполезни бебета,

it turns out that there's actually an answer.

излиза, че всъщност има отговор.

If we look across many, many different species of animals,

Ако разгледаме много и различни видове животни,

not just us primates,

не само приматите,

but also including other mammals, birds,

но също така други бозайници, птици,

even marsupials

дори двуутробни

like kangaroos and wombats,

като кенгуру и уомбат,

it turns out that there's a relationship

излиза, че има връзка

between how long a childhood a species has

между това колко дълго детство има вида

and how big their brains are compared to their bodies

и колко е голям техният мозък спрямо тялото им

and how smart and flexible they are.

и колко умни и съобразителни са.

And sort of the posterbirds for this idea are the birds up there.

Пример за това са птиците.

On one side

От една страна

is a New Caledonian crow.

имаме гарванът от Нова Каледония

And crows and other corvidae, ravens, rooks and so forth,

и гарвани и други полски свраки, врани и така нататък,

are incredibly smart birds.

които са изключително умни птици.

They're as smart as chimpanzees in some respects.

В някои отношения те са умни, колкото шимпанзетата.

And this is a bird on the cover of science

И това е птица от корицата на "Наука",

who's learned how to use a tool to get food.

която се е научила как да използва инструмент за да получи храна.

On the other hand,

От друга страна,

we have our friend the domestic chicken.

имаме нашият приятел домашното пиле.

And chickens and ducks and geese and turkeys

И пилета и патета и гъски и пуйки

are basically as dumb as dumps.

са по същество от тъпи по-тъпи.

So they're very, very good at pecking for grain,

Така че, те са много, много добри в кълването на жито,

and they're not much good at doing anything else.

но не са особено добри в правенето на каквото и да е друго.

Well it turns out that the babies,

И така, оказва се, че бебетата,

the New Caledonian crow babies, are fledglings.

бебетата на гарваните от Нова Каледония, имат детство.

They depend on their moms

Те зависят от техните майки

to drop worms in their little open mouths

да пускат червеи в отворените им усти

for as long as two years,

за цели две години,

which is a really long time in the life of a bird.

което е наистина дълго време за живота на една птица.

Whereas the chickens are actually mature

Докато пилетата са всъщност съзрели

within a couple of months.

в рамките на 2 месеца.

So childhood is the reason

Така че детството е причината,

why the crows end up on the cover of Science

поради която гарваните попадат на корицата на "Наука",

and the chickens end up in the soup pot.

а пилетата попадат в супника.

There's something about that long childhood

Има нещо в това дълго детство,

that seems to be connected

което изглежда е свързано

to knowledge and learning.

с познанието и ученето.

Well what kind of explanation could we have for this?

Какъв вид обяснение бихме могли да дадем за това?

Well some animals, like the chicken,

Ами някои животни, като пилетата,

seem to be beautifully suited

изглеждат красиво подходящи

to doing just one thing very well.

да правят само едно нещо наистина добре.

So they seem to be beautifully suited

Така че, те изглежда са красиво подходящи

to pecking grain in one environment.

да кълват жито в една околна среда.

Other creatures, like the crows,

Други създания, като гарваните,

aren't very good at doing anything in particular,

не са особено добри в правенето на нещо специфично,

but they're extremely good

но са изключително добри

at learning about laws of different environments.

в ученето на правилата при различни околни среди.

And of course, we human beings

И разбира се, човешките същества

are way out on the end of the distribution like the crows.

са далеч напред в краят на това разпределение като гарваните.

We have bigger brains relative to our bodies

Ние имаме по-големи мозъци отнесено към телата ни

by far than any other animal.

спрямо което и да е друго животно.

We're smarter, we're more flexible,

Ние сме по-умни, по-съобразителни,

we can learn more,

можем да учим повече,

we survive in more different environments,

оцеляваме в повече и различни среди,

we migrated to cover the world and even go to outer space.

мигрираме и покоряваме света и дори отидохме в космоса.

And our babies and children are dependent on us

И нашите бебета и деца са зависими от нас

for much longer than the babies of any other species.

за много повече от колкото бебетата на който и да е друг вид.

My son is 23.

Синът ми е на 23.

(Laughter)

(смях)

And at least until they're 23,

И поне докато са на 23,

we're still popping those worms

ние все още подаваме червеи

into those little open mouths.

в тези малки отворени устенца.

All right, why would we see this correlation?

Добре, защо виждаме тази връзка?

Well an idea is that that strategy, that learning strategy,

Идеята е, че тази стратегия, тази стратегия за учене,

is an extremely powerful, great strategy for getting on in the world,

е изключително мощна, чудесна стратегия за справяне със света,

but it has one big disadvantage.

но има един голям недостатък.

And that one big disadvantage

И този голям недостатък

is that, until you actually do all that learning,

е че, докато всъщност извършваш това обучение,

you're going to be helpless.

ти ще бъде безпомощен.

So you don't want to have the mastodon charging at you

Така че, не би искал, в момента, когато те атакува мастодонт

and be saying to yourself,

да се чудиш,

"A slingshot or maybe a spear might work. Which would actually be better?"

"Прашка или може би копие би ми свършило работа. Кое е всъщност по-доброто?"

You want to know all that

Ти би искал да знаеш това

before the mastodons actually show up.

преди мастодонта наистина да се появи.

And the way the evolutions seems to have solved that problem

И изглежда начинът, по който еволюцията е разрешила този проблем

is with a kind of division of labor.

е чрез един вид разделение на труда.

So the idea is that we have this early period when we're completely protected.

И така, идеята е, че имаме този ранен период, през който сме абсолютно защитени.

We don't have to do anything. All we have to do is learn.

Не е нужно да правим нещо. Всичко, което е необходимо е да се обучаваме.

And then as adults,

И по-късно, като възрастни,

we can take all those things that we learned when we were babies and children

можем да вземем всички тези неща, които сме научили като бебета и деца

and actually put them to work to do things out there in the world.

и да ги използваме за да се справяме със света.

So one way of thinking about it

По този начин можем да смятаме,

is that babies and young children

че бебетата и малките деца

are like the research and development division of the human species.

са като отдел Проучване и Развитие за човешката раса.

So they're the protected blue sky guys

Те са защитени човечета,

who just have to go out and learn and have good ideas,

които просто трябва да се учат и да имат добри идеи,

and we're production and marketing.

а ние сме отдел Производство и Пласиране.

We have to take all those ideas

Ние трява да вземем всички тези идеи

that we learned when we were children

които сме научили като деца

and actually put them to use.

и да се възползваме от тях.

Another way of thinking about it

Друг начин да погледнем на нещата

is instead of thinking of babies and children

е вместо да мислим за бебетата и децата

as being like defective grownups,

като дефектни възрастни

we should think about them

е да гледаме на тях

as being a different developmental stage of the same species --

като на различна фаза от развитието на същият вид --

kind of like caterpillars and butterflies --

например като гъсениците и пеперудите --

except that they're actually the brilliant butterflies

само че, те всъщност са прекрасните пеперуди,

who are flitting around the garden and exploring,

които летят из градината и проучват,

and we're the caterpillars

а ние сме гъсениците,

who are inching along our narrow, grownup, adult path.

които напредваме по нашият тесен, пораснал път на възрастни.

If this is true, if these babies are designed to learn --

Ако това е истина и бебетата са проектирани да учат --

and this evolutionary story would say children are for learning,

и тази история за еволюцията твърди, че децата са за учене,

that's what they're for --

това е предназначението им --

we might expect

тогава можем да очакваме,

that they would have really powerful learning mechanisms.

че те притежават наистина мощни механизми за учене.

And in fact, the baby's brain

И в действителност, мозъкът на едно бебе

seems to be the most powerful learning computer

е най-мощният компютър за учене

on the planet.

на планетата.

But real computers are actually getting to be a lot better.

Но истинските компютри всъщност стават доста по-добри.

And there's been a revolution

И така се стигна до революция

in our understanding of machine learning recently.

в разбирането ни за това как учат машините напоследък.

And it all depends on the ideas of this guy,

Всичко тръгва от идеите на един човек,

the Reverend Thomas Bayes,

Преподобният Томас Бейс,

who was a statistician and mathematician in the 18th century.

който е бил статистик и математик през 18ти век.

And essentially what Bayes did

По същество, това което Бейс е направил

was to provide a mathematical way

е да предостави математически начин

using probability theory

за използване на теория на вероятностите

to characterize, describe,

да характеризира, описва

the way that scientists find out about the world.

начинът, по който учените разгадават света.

So what scientists do

Това, което правят учените

is they have a hypothesis that they think might be likely to start with.

е, че имат хипотеза, с която смятат, че е добре да започнат.

They go out and test it against the evidence.

После отиват и я тестват спрямо доказателствата.

The evidence makes them change that hypothesis.

Доказателствата ги карат да променят хипотезата си.

Then they test that new hypothesis

После тестват новата хипотеза

and so on and so forth.

и отново и отново.

And what Bayes showed was a mathematical way that you could do that.

Бейс ни показва математически как можем да правим това.

And that mathematics is at the core

Математиката е в основата

of the best machine learning programs that we have now.

на най-добрите обучаващи се програми, които имаме сега.

And some 10 years ago,

Преди около 10 години,

I suggested that babies might be doing the same thing.

аз предположих, че бебетата може да правят същото.

So if you want to know what's going on

Така че, ако искате да знаете какво се случва

underneath those beautiful brown eyes,

зад тези красиви кафяви очи,

I think it actually looks something like this.

смятам, че е нещо подобно.

This is Reverend Bayes's notebook.

Това са бележките на Преподобният Бейс.

So I think those babies are actually making complicated calculations

Смятам, че бебетата всъщност правят сложни изчисления

with conditional probabilities that they're revising

с условни вероятности, които те постоянно променят,

to figure out how the world works.

за да разберат как е устроен света.

All right, now that might seem like an even taller order to actually demonstrate.

Добре, сега това изглежда още по-трудно да се демонстрира.

Because after all, if you ask even grownups about statistics,

Понеже, ако попитате дори възрастните за статистика,

they look extremely stupid.

ще ви изгледат глупаво.

How could it be that children are doing statistics?

Как е възможно децата да се занимават със статистика?

So to test this we used a machine that we have

За да тестваме това, ние използвахме една машина,

called the Blicket Detector.

наречена Blicket Detector.

This is a box that lights up and plays music

Тя представлява една кутия, която свети и свири музика,

when you put some things on it and not others.

когато сложите определени неща на нея.

And using this very simple machine,

Използвайки тази доста обикновена машина,

my lab and others have done dozens of studies

моята и други лаборатории направихме дузина изследвания,

showing just how good babies are

които показват колко добри са бебетата

at learning about the world.

в опознаването на света.

Let me mention just one

Нека спомена само едно,

that we did with Tumar Kushner, my student.

което направихме с Тумар Къшнър, мой студент.

If I showed you this detector,

Ако ви покажа машината,

you would be likely to think to begin with

най-вероятно бихте предположили, че

that the way to make the detector go

начинът да я накарате да работи

would be to put a block on top of the detector.

е да сложите блок на върха на машината.

But actually, this detector

Но всъщност, тази машина

works in a bit of a strange way.

работи по малко странен начин.

Because if you wave a block over the top of the detector,

Защото, ако сложите блок на върха,

something you wouldn't ever think of to begin with,

сега ще ви изненадам,

the detector will actually activate two out of three times.

тя всъщност ще се включи в два от три случая.

Whereas, if you do the likely thing, put the block on the detector,

От друга страна, ако сложите блок на самата машина,

it will only activate two out of six times.

ще се активира два от шест пъти.

So the unlikely hypothesis

Така по-невероятното допускане

actually has stronger evidence.

всъщност има по-силни доказателства.

It looks as if the waving

Изглежда сякаш размахването

is a more effective strategy than the other strategy.

е по-ефективна стратегия от другите.

So we did just this; we gave four year-olds this pattern of evidence,

Ние направихме следното: дадохме на четири годишни този модел с доказателства

and we just asked them to make it go.

и ги помолихме да включат машината.

And sure enough, the four year-olds used the evidence

И разбира се, 4 годишните използваха доказателствата

to wave the object on top of the detector.

и размахваха обект на върха на машината.

Now there are two things that are really interesting about this.

Сега, две са интересните неща относно това.

The first one is, again, remember, these are four year-olds.

Първото е, отново, помнете, че това са 4 годишни.

They're just learning how to count.

Те тъкмо започват да се учат как да броят.

But unconsciously,

Но несъзнателно,

they're doing these quite complicated calculations

те извършват тези доста сложни изчисления,

that will give them a conditional probability measure.

които ще им дадат мярка за тази условна вероятност.

And the other interesting thing

Другото интересно е,

is that they're using that evidence

че използват наличните доказателства

to get to an idea, get to a hypothesis about the world,

за да получат идея, да стигнат до допускане за света,

that seems very unlikely to begin with.

което, само по себе си, изглежда доста невероятно.

And in studies we've just been doing in my lab, similar studies,

Чрез проучванията, които правихме в моята лаборатория, подобни проучвания,

we've show that four year-olds are actually better

ние показахме, че четири годишните са всъщност по-добри

at finding out an unlikely hypothesis

в намирането на нетипични хипотези,

than adults are when we give them exactly the same task.

от възрастните, на които дадохме съвсем същото задание.

So in these circumstances,

При тези обстоятелства,

the children are using statistics to find out about the world,

децата използват статистика, за да направят открития за заобикалящият ги свят,

but after all, scientists also do experiments,

но освен това, учените правят също експерименти,

and we wanted to see if children are doing experiments.

а ние искахме да видим, дали децата експериментират.

When children do experiments we call it "getting into everything"

Когато децата експериментират, ние го наричаме "да се захванеш с всичко"

or else "playing."

или по друг начин "игра".

And there's been a bunch of interesting studies recently

Напоследък има цяла група интересни изследвания,

that have shown this playing around

които показват, че играта

is really a kind of experimental research program.

е всъщност един вид програма за експериментално проучване.

Here's one from Cristine Legare's lab.

Има едно, от лабораторията на Кристин Легеър.

What Cristine did was use our Blicket Detectors.

Кристин използва нашата машина.

And what she did was show children

Тя показваше на децата,

that yellow ones made it go and red ones didn't,

че жълтите обекти активират машината, а червените не,

and then she showed them an anomaly.

а после им показваше аномалия.

And what you'll see

Това, което ще видите е,

is that this little boy will go through five hypotheses

че това малко момче, ще премине през пет допускания

in the space of two minutes.

в рамките на две минути.

(Video) Boy: How about this?

(видео) Момче: А така?

Same as the other side.

Същото като от другата страна.

Alison Gopnik: Okay, so his first hypothesis has just been falsified.

Алисън Гопник: Добре, значи първото му допускане, току що беше опорочено.

(Laughter)

(смях)

Boy: This one lighted up, and this one nothing.

Момче: Това го накара да свети, а това нищо.

AG: Okay, he's got his experimental notebook out.

АГ: Добре, той изкара записките си по експеримента.

Boy: What's making this light up.

Момче: Какво го кара да свети.

(Laughter)

(смях)

I don't know.

Не знам.

AG: Every scientist will recognize that expression of despair.

АГ: Всеки учен ще разпознае това изражение на отчаяние.

(Laughter)

(смях)

Boy: Oh, it's because this needs to be like this,

Момче: О, защото трябва да е ето така,

and this needs to be like this.

а това ето така.

AG: Okay, hypothesis two.

АГ: Добре, допускане две.

Boy: That's why.

Момче: Ето за това.

Oh.

Оу.

(Laughter)

(смях)

AG: Now this is his next idea.

АГ: Сега това е следващата идея.

He told the experimenter to do this,

Той каза на експериментатора да направи следното,

to try putting it out onto the other location.

опитай да го сложиш на другото място.

Not working either.

Отново не работи.

Boy: Oh, because the light goes only to here,

Момче: О, защото светва само тук,

not here.

но не и тук.

Oh, the bottom of this box

Дъното на кутията

has electricity in here,

има електричество,

but this doesn't have electricity.

но това няма.

AG: Okay, that's a fourth hypothesis.

АГ: Добре, сега е четвъртата хипотеза.

Boy: It's lighting up.

Момче: Светна.

So when you put four.

Значи като сложиш четири.

So you put four on this one to make it light up

Значи слагаш четири тук за да светне

and two on this one to make it light up.

и две тук.

AG: Okay,there's his fifth hypothesis.

АГ: Добре, ето я и петата хипотеза.

Now that is a particularly --

Сега, това е специално --

that is a particularly adorable and articulate little boy,

това е изключително очарователно и изразително малко момче,

but what Cristine discovered is this is actually quite typical.

но това, което Кристин откри, е че поведението всъщност е доста типично.

If you look at the way children play, when you ask them to explain something,

Ако се вгледате в начинът, по който играят децата, когато ги помолите да обяснят нещо,

what they really do is do a series of experiments.

те всъщност правят серия от експерименти.

This is actually pretty typical of four year-olds.

Това е съвсем типично за четири годишните.

Well, what's it like to be this kind of creature?

Какво ли е да бъдеш такова създание?

What's it like to be one of these brilliant butterflies

Какво е да си една от тези брилиятни пеперуди,

who can test five hypotheses in two minutes?

които могат да тестват пет допускания за две минути?

Well, if you go back to those psychologists and philosophers,

Ако се върнем към психолозите и философите,

a lot of them have said

доста от тях твърдят,

that babies and young children were barely conscious

че бебетата и малките деца едва осъзнават,

if they were conscious at all.

ако въобще осъзнават нещо.

And I think just the opposite is true.

Аз смятам, че точно обратното е вярно.

I think babies and children are actually more conscious than we are as adults.

Считам, че бебетата и децата са всъщност по-съзнателни от нас като възрастни.

Now here's what we know about how adult consciousness works.

Това е, което знаем за това как работи съзнанието при възрастните.

And adults' attention and consciousness

При тях вниманието и осъзнаването

look kind of like a spotlight.

изглежда като светлина от прожектор.

So what happens for adults

Това, което се случва при възрастните

is we decide that something's relevant or important,

е, че ние решаваме дали нещо е приложимо или важно

we should pay attention to it.

и дали трябва да му обръщаме внимание.

Our consciousness of that thing that we're attending to

Нашето осъзнаване на това нещо

becomes extremely bright and vivid,

става изключително ярко и жизнено,

and everything else sort of goes dark.

а всичко останало отива в тъмнината.

And we even know something about the way the brain does this.

Ние дори поназнайваме нещичко за това как мозъка го прави.

So what happens when we pay attention

Това, което се случва, когато внимаваме в нещо

is that the prefrontal cortex, the sort of executive part of our brains,

е че префронталният кортекс, това е един вид изпълнителната част от нашият мозък,

sends a signal

праща сигнал,

that makes a little part of our brain much more flexible,

който прави малка част от мозъка ни доста по-съобразителна,

more plastic, better at learning,

по-гъвкава, по-добра в ученето

and shuts down activity

и изключва активността

in all the rest of our brains.

в останалата част от мозъка ни.

So we have a very focused, purpose-driven kind of attention.

По този начин ние имаме наистина много фокусирано, водено от целта вид внимание.

If we look at babies and young children,

Докато при бебетата и малките деца,

we see something very different.

наблюдаваме нещо много различно.

I think babies and young children

Смятам, че бебетата и малките деца

seem to have more of a lantern of consciousness

притежават по-скоро цяла група фенери от съзнаване,

than a spotlight of consciousness.

а не само една фокусирана светлина.

So babies and young children are very bad

За това бебетата и малките деца са доста зле

at narrowing down to just one thing.

в концентрирането върху само едно нещо.

But they're very good at taking in lots of information

Но са изключително добри в приемането на огромно количество информация

from lots of different sources at once.

от много и различни източници едновременно.

And if you actually look in their brains,

Ако наистина погледнете в мозъците им,

you see that they're flooded with these neurotransmitters

ще видите, че те са препълнени от невротрансмитери,

that are really good at inducing learning and plasticity,

които се справят много добре с ученето и гъвкавостта,

and the inhibitory parts haven't come on yet.

а дори не сме стигнали още до инхибиторите.

So when we say that babies and young children

Така че, когато казваме, че бебетата и малките деца

are bad at paying attention,

не се справят с обръщането на внимание,

what we really mean is that they're bad at not paying attention.

това, което имаме предвид е, че те всъщност не могат да не обърнат внимание.

So they're bad at getting rid

Не се справят с това да отхвърлят

of all the interesting things that could tell them something

всички интересни неща, които биха ги научили на нещо

and just looking at the thing that's important.

и да се фокусират само върху това, което е важно.

That's the kind of attention, the kind of consciousness,

Това е вида внимание, вида осъзнаване,

that we might expect

което можем да очакваме

from those butterflies who are designed to learn.

от тези пеперуди, които са създадени за учене.

Well if we want to think about a way

Ако искаме да измислим начин

of getting a taste of that kind of baby consciousness as adults,

да пробваме този вид осъзнаване като възрастни,

I think the best thing is think about cases

най-доброто е да мислим за случаи,

where we're put in a new situation that we've never been in before --

когато сме поставени в нова ситуация, в която не сме попадали преди --

when we fall in love with someone new,

когато се влюбваме в нов човек

or when we're in a new city for the first time.

или когато сме в нов град за първи път.

And what happens then is not that our consciousness contracts,

Това, което се случва тогава е, че съзнанието ни

it expands,

се разширява,

so that those three days in Paris

така че тези три дни в Париж,

seem to be more full of consciousness and experience

изглежда са пълни с повече осъзнаване и опит,

than all the months of being

отколкото всички месеци, в които

a walking, talking, faculty meeting-attending zombie back home.

се разхождаме, говорим, срещаме в къщи.

And by the way, that coffee,

И между другото, това кафе,

that wonderful coffee you've been drinking downstairs,

това прекрасно кафе, което пихме на долният етаж,

actually mimics the effect

всъщност имитира ефекта

of those baby neurotransmitters.

на тези бебешки невротрансмитери.

So what's it like to be a baby?

Така че, какво е да си бебе?

It's like being in love

Това е, като да си в влюбен,

in Paris for the first time

докато си в Париж за първи път,

after you've had three double-espressos.

след като си пил три двойни кафета.

(Laughter)

(смях)

That's a fantastic way to be,

Това е фантастичен начин на съществуване,

but it does tend to leave you waking up crying at three o'clock in the morning.

но води до това да се събудиш плачещ в три часа през нощта.

(Laughter)

(смях)

Now it's good to be a grownup.

Хубаво е да си порастнал.

I don't want to say too much about how wonderful babies are.

Не искам да говоря твърде много колко прекрасни са бебетата.

It's good to be a grownup.

Хубаво е да си порастнал.

We can do things like tie our shoelaces and cross the street by ourselves.

Можем да си вързваме обувките или да пресичаме улицата сами.

And it makes sense that we put a lot of effort

И има смисъл да влагаме толкова много усилия

into making babies think like adults do.

да накараме бебетата да мислят като възрастни.

But if what we want is to be like those butterflies,

Но ако искаме да сме като тези пеперуди,

to have open-mindedness, open learning,

да сме с отворени умове, любознателни с

imagination, creativity, innovation,

въображение, изобретателност, нововъведения,

maybe at least some of the time

може би, поне от време на време

we should be getting the adults

трябва да караме възрастните

to start thinking more like children.

да започнат да мислят повече като деца.

(Applause)

(Аплодисменти)