Elliot Krane: The mystery of chronic pain

Translator: Darina Stoyanova Reviewer: Mihail Stoychev

I'm a pediatrician and an anesthesiologist,

Аз съм педиатър и анестезиолог,

so I put children to sleep for a living.

така че слагам децата да спят за да живеят.

(Laughter)

(Смях)

And I'm an academic, so I put audiences to sleep for free.

И аз съм академик, така че слагам публиката да спи безплатно.

(Laughter)

(Смях)

But what I actually mostly do

Но това, което всъщност най-вече правя

is I manage the pain management service

е управление на услугите за контрол на болката

at the Packard Children's Hospital up at Stanford in Palo Alto.

в болницата за деца Пакард в Станфорд в Пало Алто.

And it's from the experience

И това е от опит

from about 20 or 25 years of doing that

от около 20 или 25 години правейки това,

that I want to bring to you the message this morning,

и затова искам съобщението да достигне до вас тази сутрин,

that pain is a disease.

че болката е болест.

Now most of the time,

Сега повечето от времето,

you think of pain as a symptom of a disease,

мислиме за болката като симптом на заболяване.

and that's true most of the time.

И това е вярно, през повечето от времето.

It's the symptom of a tumor or an infection

Тя е симптом на тумор или инфекция

or an inflammation or an operation.

или възпаление или операция.

But about 10 percent of the time,

Но около 10 процента от времето,

after the patient has recovered from one of those events,

след като пациентът се е възстановил от едно от тези събития,

pain persists.

болката продължава.

It persists for months

Продължава в продължение на месеци

and oftentimes for years,

и често в продължение на години.

and when that happens,

И когато това се случи,

it is its own disease.

то се превръща в свое собствено заболяване.

And before I tell you about how it is that we think that happens

И преди да ви кажа за това как смятаме, че се случва

and what we can do about it,

и какво можем да направим за него,

I want to show you how it feels for my patients.

Искам да ви покажа как се чувстват моите пациенти.

So imagine, if you will,

Така че представете си, ако щете,

that I'm stroking your arm with this feather,

че галя ръката ви с това перо,

as I'm stroking my arm right now.

както галя ръката ми в момента.

Now, I want you to imagine

Сега, искам да си представите

that I'm stroking it with this.

че я галя с това.

Please keep your seat.

Моля, стойте по местата си.

(Laughter)

(Смях)

A very different feeling.

Много различно усещане.

Now what does it have to do with chronic pain?

Сега какво общо има това с хроничната болка?

Imagine, if you will, these two ideas together.

Представете си, ако щете, тези две идеи заедно.

Imagine what your life would be like

Представете си какво би бил живота ви

if I were to stroke it with this feather,

ако можех да ви галя с това перо,

but your brain was telling you

но мозъкът ви ви казва

that this is what you are feeling --

че това е, което чувствате -

and that is the experience of my patients with chronic pain.

и това преживяват моите пациенти с хронична болка.

In fact, imagine something even worse.

Всъщност, представете си нещо по-лошо.

Imagine I were to stroke your child's arm with this feather,

Представете си, че погаля ръката на детето ви с това перо,

and their brain [was] telling them

и мозъка им казва[ше]

that they were feeling this hot torch.

че те усещат този горещ факел.

That was the experience of my patient, Chandler,

Това беше случаят с моя пациент, Чандлър,

whom you see in the photograph.

които виждате на снимката.

As you can see, she's a beautiful, young woman.

Както можете да видите, тя е красива, млада жена.

She was 16 years old last year when I met her,

Тя бе на 16-годишна възраст миналата година, когато се запознах с нея,

and she aspired to be a professional dancer.

и тя се стремеше да стане професионален танцьор.

And during the course of one of her dance rehearsals,

И по време на една от танцовите репетиции,

she fell on her outstretched arm and sprained her wrist.

тя паднала на издигната си ръка и си навехнала китката.

Now you would probably imagine, as she did,

Сега вероятно ще си представите, като тя е направила,

that a wrist sprain is a trivial event

че навяхването на китката е тривиално събитие

in a person's life.

в живота на човек.

Wrap it in an ACE bandage,

Превържете го в една превръзка ACE,

take some ibuprofen for a week or two,

вземете ибупрофен в продължение на седмица или две,

and that's the end of the story.

и това е краят на историята.

But in Chandler's case, that was the beginning of the story.

Но в случая с Чандлър, това бе началото на историята.

This is what her arm looked like

Ето как изглеждаше ръката и

when she came to my clinic about three months after her sprain.

когато тя дойде в моята клиника около три месеца след навяхването.

You can see that the arm is discolored,

Можете да видите, че ръката е с променен цвят,

purplish in color.

лилава на цвят.

It was cadaverically cold to the touch.

Тя беше студена на допир като мъртво тяло.

The muscles were frozen, paralyzed --

Мускулите бяха замразени, парализирани -

dystonic is how we refer to that.

дистонични както ние ги наричаме.

The pain had spread from her wrist to her hands,

Болката се бе разпростряла от китката, по ръцете и,

to her fingertips, from her wrist up to her elbow,

до пръстите и, от китката и до лакътя и,

almost all the way to her shoulder.

почти до рамото.

But the worst part was,

Но най-лошата част е,

not the spontaneous pain that was there 24 hours a day.

не спонтанната болка, която продължава 24 часа на ден.

The worst part was that she had allodynia,

Най-лошото е, че тя имаше алодиния,

the medical term for the phenomenon that I just illustrated

медицинския термин за това явление, което аз току що илюстрирах

with the feather and with the torch.

с перото и с горелката.

The lightest touch of her arm --

Най-лекият допир на ръката и -

the touch of a hand,

докосване на ръка,

the touch even of a sleeve, of a garment, as she put it on --

допир дори на ръкава, на дреха, когато тя го облича -

caused excruciating, burning pain.

причинява мъчителна, пареща болка.

How can the nervous system get this so wrong?

Как може нервната система да се обърка толкова?

How can the nervous system

Как може нервната система

misinterpret an innocent sensation

да изтълкува погрешно такова невинно усещане

like the touch of a hand

като допира на ръка

and turn it into the malevolent sensation

и да го превърне в неприятното усещане

of the touch of the flame?

като допира на пламък.

Well you probably imagine that the nervous system in the body

Ами най-вероятно си представяте, че нервната система в тялото

is hardwired like your house.

е свързана като вашата къща.

In your house, wires run in the wall,

В къщата ви, кабелите се намират в стената,

from the light switch to a junction box in the ceiling

от ключа за лампата до разклонителната кутия на тавана

and from the junction box to the light bulb.

и от разклонителната кутия до електрическата крушка.

And when you turn the switch on, the light goes on.

И когато щракнете ключа, светлината се включва.

And when you turn the switch off, the light goes off.

И когато го изключите, светлината изгасва.

So people imagine the nervous system is just like that.

Така че хората си представят че нервната система прави също така.

If you hit your thumb with a hammer,

Ако си ударите палеца с чук,

these wires in your arm -- that, of course, we call nerves --

тези кабели в ръката ви - това, разбира се, ние наричаме нерви -

transmit the information into the junction box in the spinal cord

предават информацията в разклонителната кутия в гръбначния мозък

where new wires, new nerves,

където нови кабели, нови нерви,

take the information up to the brain

отнасят информацията до мозъка

where you become consciously aware that your thumb is now hurt.

където вие ставате съзнателно наясно, че палеца сега ви боли.

But the situation, of course, in the human body

Но ситуацията, разбира се, в човешкото тяло

is far more complicated than that.

е далеч по-сложна от това.

Instead of it being the case

Вместо това да е случая,

that that junction box in the spinal cord

където разклонителната кутия в гръбначния мозък

is just simple where one nerve connects with the next nerve

е само проста, където един нерв се свързва със следващия нерв

by releasing these little brown packets

чрез освобождаване на тези малки кафяви пакети

of chemical information called neurotransmitters

на химическа информация наречени невротрансмитери

in a linear one-on-one fashion,

в линеен ред, един по-един,

in fact, what happens

в действителност, какво се случва

is the neurotransmitters spill out in three dimensions --

е че невротрансмитерите се разпръскват в три измерения -

laterally, vertically, up and down in the spinal cord --

странично, вертикално, нагоре и надолу по гръбначния стълб -

and they start interacting

и те започват взаимодействие

with other adjacent cells.

с други съседни клетки.

These cells, called glial cells,

Тези клетки, наречени глиални клетки,

were once thought to be

някога са били смятани за

unimportant structural elements of the spinal cord

маловажни структурни елементи на гръбначния мозък

that did nothing more than hold all the important things together,

които не са направили нищо повече от това да провеждат всички важни неща заедно,

like the nerves.

като нервите.

But it turns out

Но се оказва,

the glial cells have a vital role

че глиалните клетки имат жизненоважна роля

in the modulation, amplification

в модулацията, усилването

and, in the case of pain, the distortion

и, в случай на болка, изкривяването

of sensory experiences.

на сетивните преживявания.

These glial cells become activated.

Тези глиални клетки се активират.

Their DNA starts to synthesize new proteins,

Тяхното ДНК започва да синтезира нови протеини,

which spill out

които се разпръсват

and interact with adjacent nerves,

и взаимодействат с прилежащите нерви.

and they start releasing their neurotransmitters,

И те започват да освобождават невротрансмитери.

and those neurotransmitters spill out

И тези невротрансмитери се разпръскват

and activate adjacent glial cells, and so on and so forth,

и активират прилежащите глиални клетки, и така нататък,

until what we have

докато това, което имаме

is a positive feedback loop.

е положителна обратна връзка.

It's almost as if somebody came into your home

Това е досущ като това някой да дойде в дома ви

and rewired your walls

и да преработи стените ви.

so that the next time you turned on the light switch,

така че следващия път, когато е включите ключа за лампата,

the toilet flushed three doors down,

тоалетната се пуска три врати по-надолу,

or your dishwasher went on,

или вашата съдомиялна машина продължава да работи,

or your computer monitor turned off.

или монитора на вашия компютър се изключва.

That's crazy,

Това е лудост,

but that's, in fact, what happens

но това е, в действителност, каквото се случва

with chronic pain.

с хроничната болка.

And that's why pain becomes its own disease.

И ето защо болката става собственото си заболяване.

The nervous system has plasticity.

Нервната система има пластичност.

It changes, and it morphs

Тя се променя, и се трансформира.

in response to stimuli.

в резултат на стимули.

Well, what do we do about that?

Е, какво да направим за това?

What can we do in a case like Chandler's?

Какво можем да направим в случай като Чандлър?

We treat these patients in a rather crude fashion

Ние се отнасяме към тези пациенти по доста суров начин

at this point in time.

в този момент във времето.

We treat them with symptom-modifying drugs --

Ние ги лекуваме с лекарства които модифицират симптомите

painkillers --

обезболяващи

which are, frankly, not very effective

които, честно казано, не са много ефективни

for this kind of pain.

за този вид болка.

We take nerves that are noisy and active

Ние вземаме нерви, които са шумни и активни

that should be quiet,

а които трябва да са спокойни,

and we put them to sleep with local anesthetics.

и ги преспиваме с местни анестетици.

And most importantly, what we do

И най-важното, това, което правим

is we use a rigorous, and often uncomfortable, process

ние използваме строг и често неприятен, процес

of physical therapy and occupational therapy

на физикалната терапия и трудова терапия

to retrain the nerves in the nervous system

за да се преквалифицират нервите в нервната система

to respond normally

да реагират нормално

to the activities and sensory experiences

на дейностите и сензорните преживявания,

that are part of everyday life.

които са част от ежедневието.

And we support all of that

И ние подкрепяме всичко това

with an intensive psychotherapy program

с интензивна програма по психотерапия

to address the despondency, despair and depression

за справяне с унинието, отчаянието и депресията,

that always accompanies

които винаги съпровождат

severe, chronic pain.

тежки, хронични болки.

It's successful,

Успешно е

as you can see from this video of Chandler,

както можете да видите от това видео на Чандлър,

who, two months after we first met her,

която два месеца след като за първи път я срещнах,

is now doings a back flip.

сега прави задно салто.

And I had lunch with her yesterday

И аз бях на обяд вчера с нея,

because she's a college student studying dance at Long Beach here,

защото тя е студент, учи танци в Лонг Бийч.

and she's doing absolutely fantastic.

И тя се чувства абсолютно фантастично.

But the future is actually even brighter.

Но бъдещето е дори по-светло.

The future holds the promise

Бъдещето предлага обещанието

that new drugs will be developed

че ще бъдат разработени нови лекарства

that are not symptom-modifying drugs

които не са симптомо-променящи лекарства,

that simply mask the problem,

които просто маскират проблема,

as we have now,

като тези които ние имаме сега,

but that will be disease-modifying drugs

но това ще бъдат лекарства, които променят заболяването,

that will actually go right to the root of the problem

които действително ще стигат директно до корена на проблема

and attack those glial cells,

и ще атакуват тези глиални клетки,

or those pernicious proteins

или тези злокачествени протеини

that the glial cells elaborate,

които глиалните клетки представят,

that spill over and cause this central nervous system wind-up,

които се пръскат и причиняват този проблем с централната нервна система,

or plasticity,

или пластичност,

that so is capable

която е дори в състояние да

of distorting and amplifying

да наруши и усили

the sensory experience that we call pain.

сетивното преживяване, което ние наричаме болка.

So I have hope

Така че аз имам надежда

that in the future,

че в бъдеще,

the prophetic words of George Carlin will be realized,

пророческите думи на Джордж Карлин ще бъдат реализирани

who said, "My philosophy:

който казва: "Моята философия:

No pain, no pain."

Без болка, без болка."

Thank you very much.

Благодаря Ви много.

(Applause)

(Аплодисменти)