Amber Case: We are all cyborgs now

Translator: Anton Hikov Reviewer: Darina Stoyanova

I would like to tell you all

Бих искала да ви кажа,

that you are all actually cyborgs,

че всички вие всъщност сте киборги,

but not the cyborgs that you think.

но не киборгите, които си мислите.

You're not RoboCop, and you're not Terminator,

Вие не сте РобоКоп, не сте Терминатор,

but you're cyborgs every time you look at a computer screen

но вие сте киборги всеки път, когато погледнете компютърен екран,

or use one of your cell phone devices.

или използвате някое от вашите мобилни телефонни устройства.

So what's a good definition for cyborg?

И така, какво е приемливо определение за киборг?

Well, traditional definition is "an organism

Ами, традиционното определение е организъм,

to which exogenous components have been added

"към който са добавени външни компоненти,

for the purpose of adapting to new environments."

с цел да се адаптира към нови среди."

That came from a 1960 paper on space travel,

Това е от доклад от 1960 година за космически пътешествия.

because, if you think about it, space is pretty awkward.

Защото, ако се замислите над това, Космоса е доста опасен;

People aren't supposed to be there.

хората не би трябвало да бъдат там.

But humans are curious, and they like to add things to their bodies

Но хората са любопитни и обичат да добавят неща към телата си,

so they can go to the Alps one day

така че да могат да отидат в Алпите един ден,

and then become a fish in the sea the next.

и после да се превърнат в океанска риба на следващия.

So let's look at the concept of traditional anthropology.

И така нека да разгледаме концепцията за традиционната антропология.

Somebody goes to another country,

Някой отива в чужда страна и казва:

says, "How fascinating these people are, how interesting their tools are,

"Колко очарователни са тези хора, колко интересни са им инструментите,

how curious their culture is."

колко любопитна е културата им."

And then they write a paper, and maybe a few other anthropologists read it,

И после те пишат доклад и може би няколко други антрополози го прочитат,

and we think it's very exotic.

и смятаме, че е много екзотично.

Well, what's happening

Ами, това, което се случва е,

is that we've suddenly found a new species.

че изведнъж сме открили нов вид.

I, as a cyborg anthropologist, have suddenly said,

Аз, като киборг антрополог, изведнъж казвам:

"Oh, wow. Now suddenly we're a new form of Homo sapiens,

"О! Сега изведнъж ние сме една нова форма на хомо сапиенс.

and look at these fascinating cultures,

И погледнете тези очарователни култури.

and look at these curious rituals

И погледнете тези любопитни ритуали,

that everybody's doing around this technology.

които всеки прави около тази технология.

They're clicking on things and staring at screens."

Те щракат върху неща и се вторачват в екрани."

Now there's a reason why I study this,

Има причина, поради която изучавам това,

versus traditional anthropology.

в сравнение с традиционната антропология.

And the reason is that tool use,

И причината е, че при употребата на присбособления,

in the beginning -- for thousands and thousands of years,

в началото, в продължение на стотици хиляди години,

everything has been a physical modification of self.

всичко е било физическа модификация на нас самите.

It has helped us to extend our physical selves,

Помогнало ни е да разширим себе си физически ,

go faster, hit things harder,

да вървим по-бързо, да удряме неща по-силно,

and there's been a limit on that.

и е имало лимит на това.

But now what we're looking at is not an extension of the physical self,

Но сега това, което наблюдаваме, не е разширение на физическите нас,

but an extension of the mental self,

но е разширение на психическите нас.

and because of that, we're able to travel faster,

И заради това, ние сме в състояние да пътуваме по-бързо,

communicate differently.

да общуваме по различен начин.

And the other thing that happens

И другото нещо, което се случва е,

is that we're all carrying around little Mary Poppins technology.

че всички ние носим наоколо малка Мери Попинз технология.

We can put anything we want into it, and it doesn't get heavier,

Можем да сложим всичко, което искаме в нея, и тя няма да стане по-тежка,

and then we can take anything out.

и после можем да изкараме всичко навън.

What does the inside of your computer actually look like?

Как всъщност изглежда вътрешността на компютъра ви?

Well, if you print it out, it looks like a thousand pounds of material

Ами, ако го разпечатате, изглежда като хиляди килограми от материал,

that you're carrying around all the time.

който носите през цялото време.

And if you actually lose that information,

И ако всъщност загубите тази информация,

it means that you suddenly have this loss in your mind,

това означава, че изведнъж имате тази загуба в ума си,

that you suddenly feel like something's missing,

че изведнъж се чувствате, все едно нещо липсва,

except you aren't able to see it, so it feels like a very strange emotion.

само дето не сте в състояние да го видите, така че това е едно много странно чувство.

The other thing that happens is that you have a second self.

Другото нещо, което се случва е, че имате второ Аз.

Whether you like it or not, you're starting to show up online,

Независимо дали ви харесва или не, вие започвате да се показвате онлайн,

and people are interacting with your second self

и хората взаимодействат със вашето второ Аз,

when you're not there.

когато не сте там.

And so you have to be careful

И така, трябва да бъдете внимателни,

about leaving your front lawn open,

да не оставяте външната врата отворена,

which is basically your Facebook wall,

което е в общи линии вашата Facebook стена,

so that people don't write on it in the middle of the night --

така че хората да не пишат на нея посред нощ --

because it's very much the equivalent.

защото това е общо-взето равносилно.

And suddenly we have to start to maintain our second self.

И изведнъж трябва да започнем да поддържаме нашето второ Аз.

You have to present yourself in digital life

Трябва да се представите в дигиталния живот

in a similar way that you would in your analog life.

по същия начин, по който бихте го направили в аналоговия си живот.

So, in the same way that you wake up, take a shower and get dressed,

Така че по същия начин, по който се събуждате, вземате душ и се обличате,

you have to learn to do that for your digital self.

трябва да се научи да правите това за дигиталния си образ.

And the problem is that a lot of people now,

И проблемът е, че много хора сега,

especially adolescents,

особено подрастващите,

have to go through two adolescences.

трябва да преминат през два пубертета.

They have to go through their primary one, that's already awkward,

Те трябва да преминат през първия, това е неудобно само по себе си,

and then they go through their second self's adolescence,

и след това трябва да преминат през юношеството на второто си Аз.

and that's even more awkward

И това е още по-неловко,

because there's an actual history

защото има действителна история,

of what they've gone through online.

на това, през което са преминали, онлайн.

And anybody coming in new to technology

И всеки, който е нов за технологията,

is an adolescent online right now,

е юноша онлайн в момента.

and so it's very awkward,

И така, това е много неудобно,

and it's very difficult for them to do those things.

и е много трудно, за тях, да правят тези неща.

So when I was little, my dad would sit me down at night and he would say,

Когато бях малка, баща ми ме караше да седна през нощта и ми казваше:

"I'm going to teach you about time and space in the future."

"Аз ще те науча за времето и пространството в бъдещето."

And I said, "Great."

И аз казах: "Чудесно."

And he said one day, "What's the shortest distance between two points?"

И той ми каза един ден: "Какво е най-късото разстояние между две точки?"

And I said, "Well, that's a straight line. You told me that yesterday."

А аз отвърнах: "Ами, това е права линия. Ти ми го каза вчера."

I thought I was very clever.

Мислех, че съм много умна.

He said, "No, no, no. Here's a better way."

Той ми каза: "Не, не, не. Ето един по-добър начин."

He took a piece of paper,

Той взе лист хартия,

drew A and B on one side and the other

написа А и Б от едната и от другата страна,

and folded them together so where A and B touched.

и го прегъна, където А и Б се допират.

And he said, "That is the shortest distance between two points."

И ми каза: "Това е най-късото разстояние между две точки."

And I said, "Dad, dad, dad, how do you do that?"

А аз казах: "Татко, татко, татко, как се прави това?"

He said, "Well, you just bend time and space,

Той каза: "Ами, просто огъваш времето и пространството,

it takes an awful lot of energy,

изисква се страшно много енергия,

and that's just how you do it."

но така се прави."

And I said, "I want to do that."

И аз казах: "Искам да направя това."

And he said, "Well, okay."

А той каза: "Ами, добре."

And so, when I went to sleep for the next 10 or 20 years,

И така, когато заспивах през следващите 10 или 20 години,

I was thinking at night,

си мислех през нощта:

"I want to be the first person to create a wormhole,

"Искам да бъда първият човек, който да създаде тунел във времето,

to make things accelerate faster.

да направи нещата да се ускоряват по-бързо.

And I want to make a time machine."

И аз искам да направя машина на времето."

I was always sending messages to my future self

Винаги изпращах съобщения до моето бъдещо Аз,

using tape recorders.

използвайки звукозаписни устройства.

But then what I realized when I went to college

Но после, това което разбрах, когато отидох в колежа бе,

is that technology doesn't just get adopted

че технологията не просто се усвоява,

because it works.

понеже работи;

It gets adopted because people use it

тя се усвоява, защото хората я използват

and it's made for humans.

и е направена за хората.

So I started studying anthropology.

Така че започнах да уча антропология.

And when I was writing my thesis on cell phones,

И докато пишех дипломната си работа за мобилните телефони,

I realized that everyone was carrying around wormholes in their pockets.

осъзнах, че всички носят тунели във времето в джоба си.

They weren't physically transporting themselves;

Те не се транспортираха физически,

they were mentally transporting themselves.

те са транспортираха психически.

They would click on a button,

Те кликнат върху бутон,

and they would be connected as A to B immediately.

и се свързват от А до Б веднага.

And I thought, "Oh, wow. I found it. This is great."

И си помислих: "О, уау. Намерих го. Това е страхотно."

So over time, time and space

Така с течение на времето, времето и пространството

have compressed because of this.

се бяха компресирали заради това.

You can stand on one side of the world,

Може да стоите от едната страна на света,

whisper something and be heard on the other.

да прошепнете нещо и да бъдат чути от другата.

One of the other ideas that comes around

Една от другите идеи, които ми хрумнаха бе,

is that you have a different type of time on every single device that you use.

че имате различен вид време във всяко едно устройство, което използвате.

Every single browser tab gives you a different type of time.

Всеки различен бутон на браузъра ви дава различен тип от време.

And because of that, you start to dig around

И поради това, вие започвате да се ровите наоколо

for your external memories -- where did you leave them?

за вашите външни спомени -- къде ги оставихте?

So now we're all these paleontologists

Така че сега всички ние сме тези палеонтолози,

that are digging for things that we've lost

които се ровят за неща, които сме загубили

on our external brains that we're carrying around in our pockets.

във външните ни мозъци, които разнасяме в джобовете си.

And that incites a sort of panic architecture --

И това предизвиква нещо като модел на паника.

"Oh no, where's this thing?"

О, не, къде е това нещо?

We're all "I Love Lucy" on a great assembly line of information,

Всички ние сме като "Обичам Луси" в голяма поточна линия на информация,

and we can't keep up.

и не можем да смогваме.

And so what happens is,

И така, това което се случва е,

when we bring all that into the social space,

че когато въведем всичко това в социалното пространство,

we end up checking our phones all the time.

започваме да проверяваме нашите телефони през цялото време.

So we have this thing called ambient intimacy.

Така че имаме това нещо, наречено обкръжаваща интимност.

It's not that we're always connected to everybody,

Не че сме винаги свързани със всички,

but at anytime we can connect to anyone we want.

но по всяко време можем да се свържем с всекиго, когото си поискаме.

And if you were able to print out everybody in your cell phone,

Ако можете да разпечатате всички от мобилния си телефон,

the room would be very crowded.

помещението ще бъде много пренаселено.

These are the people that you have access to right now, in general --

Това са хора, до които имате достъп в момента, като цяло --

all of these people, all of your friends and family that you can connect to.

всички тези хора, всичките ви приятели и семейство, с които можете да се свържете.

And so there are some psychological effects that happen with this.

И така, има някои психологически ефекти, които са свързани с това.

One I'm really worried about

Нещо, за което съм наистина притеснена е,

is that people aren't taking time for mental reflection anymore,

че хората не се спират за психически размисъл повече,

and that they aren't slowing down and stopping,

и че те намаляват и не се спират,

being around all those people in the room all the time

заобкръжени от всички тези хора в стаята през цялото време,

that are trying to compete for their attention

които се опитват да се конкурират за тяхното внимание

on the simultaneous time interfaces,

на едновременните времеви интерфейси,

paleontology and panic architecture.

палеонтологията и паник архитектурата.

They're not just sitting there.

Те не просто седят там.

And really, when you have no external input,

И наистина, когато нямате външни въздействия,

that is a time when there is a creation of self,

това е време, когато можете да създадете нещо за себе си,

when you can do long-term planning,

когато можете да направите дългосрочно планиране,

when you can try and figure out who you really are.

когато можете да се опитате да разберете кои сте в действителност.

And then, once you do that, you can figure out

И после, след като направите това, можете да разберете

how to present your second self in a legitimate way,

как да представите своето второ Аз по правилния начин,

instead of just dealing with everything as it comes in --

вместо просто да се занимавате с всичко което се случва --

and oh, I have to do this, and I have to do this, and I have to do this.

и о, аз трябва да направя това, и аз трябва да направя онова, трябва да направя това.

And so this is very important.

Така че това е много важно.

I'm really worried that, especially kids today,

Аз съм много притеснена, особено за децата днес,

they're not going to be dealing with this down-time,

че те няма да се занимават с това време за размисъл,

that they have an instantaneous button-clicking culture,

че те имат култура на мигновено щракване на бутона,

and that everything comes to them,

и че на всичко, което им се случи,

and that they become very excited about it and very addicted to it.

те реагират много ентусиазирано и стават много пристрастени към него.

So if you think about it, the world hasn't stopped either.

Ако се замислите, светът не е спрял обаче.

It has its own external prosthetic devices,

Разполага със собствени външни протезни устройства,

and these devices are helping us all

и тези устройства помагат на всички нас

to communicate and interact with each other.

да комуникираме и да взаимодействаме помежду си.

But when you actually visualize it,

Но, когато в действителност визуализираме това,

all the connections that we're doing right now --

всички връзки, които осъществяваме в момента --

this is an image of the mapping of the Internet --

това е изображение на картата на Интернет --

it doesn't look technological.

тя не изглежда много технологична;

It actually looks very organic.

всъщност изглежда много органична.

This is the first time in the entire history of humanity

Това е първият път в цялата история на човечеството,

that we've connected in this way.

които сме свързани по този начин.

And it's not that machines are taking over.

И не че машините ни поглъщат,

It's that they're helping us to be more human,

те ни помагат да бъдем по-човечни,

helping us to connect with each other.

помагат ни да се свържем един с други.

The most successful technology gets out of the way

Най-успешната технология престава да бъде пречка,

and helps us live our lives.

и ни помага да живеем живота си.

And really,

И наистина,

it ends up being more human than technology,

тя става повече човечна отколкото технология,

because we're co-creating each other all the time.

защото ние се пресъздаваме помежду си през цялото време.

And so this is the important point that I like to study:

И така, това е важното нещо, което ми се иска да проуча:

that things are beautiful, that it's still a human connection --

че нещата са красиви, че все още има връзка между хората;

it's just done in a different way.

която просто е направена по различен начин.

We're just increasing our humanness

Ние просто увеличаваме нашата човечност,

and our ability to connect with each other, regardless of geography.

и способността ни да се свързваме един с други, независимо от местоположението.

So that's why I study cyborg anthropology.

Ето защо изучавам киборг антропологията.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскания)