Jonathan Klein: Photos that changed the world

Translator: Iva Todorova Reviewer: Anton Hikov

In my industry,

В моята сфера

we believe that images can change the world.

ние вярваме, че снимките могат да променят света.

Okay, we're naive, we're bright-eyed and bushy-tailed.

Е, добре, ние сме наивни ентусиасти.

The truth is that we know that the

Истината е, че ние знаем, че

images themselves don't change the world,

самите снимки не могат да променят света,

but we're also aware that, since the beginning of photography,

но също така знаем, че от зараждането на фотографията

images have provoked reactions in people,

снимките провокират реакции у хората

and those reactions have caused change to happen.

и тези реакции предизвикват промени.

So let's begin with a group of images.

И така, нека започнем с няколко снимки.

I'd be extremely surprised

Ще съм крайно изненадан,

if you didn't recognize many or most of them.

ако не разпознаете повечето от тях.

They're best described as iconic:

Те са емблематични,

so iconic, perhaps, they're cliches.

толкова емблематични, че може би са се превърнали в клишета.

In fact, they're so well-known

Всъщност, са толкова известни,

that you might even recognize them

че може да ги разпознаете

in a slightly or somewhat different form.

и в по-различна форма.

(Laughter)

(Смях)

But I think we're looking for something more.

Но мисля, че ние търсим нещо повече.

We're looking for something more.

Търсим нещо повече.

We're looking for images that shine

Търсим образи, които хвърлят

an uncompromising light on crucial issues,

безкомпромисна светлина върху ключови въпроси,

images that transcend borders, that transcend religions,

образи, които излизат извън границите, отвъд религиите,

images that provoke us

образи, които ни провокират

to step up and do something --

да излезем напред и да направим нещо,

in other words, to act.

с други думи - да действаме.

Well, this image you've all seen.

Всички сте виждали тази снимка.

It changed our view of the physical world.

Тя промени нашето виждане за физическия свят.

We had never seen our planet from this perspective before.

Никога преди не бяхме виждали нашата планета от тази гледна точка.

Many people credit

Много хора отдават

a lot of the birth of the environmental movement

зараждането на екологичното движение

to our seeing the planet like this

на това, че сме видели планетата такава

for the first time --

за първи път -

its smallness, its fragility.

колко е малка, колко е крехка.

Forty years later, this group, more than most,

40 години по-късно тази група повече от другите

are well aware of the destructive power

са добре запознати с разрушителната сила,

that our species can wield over our environment.

която нашият вид притежава върху околната среда.

And at last, we appear to be doing something about it.

И най-накрая изглежда правим нещо по въпроса.

This destructive power takes many different forms.

Тази разрушителна сила има много различни форми.

For example, these images taken by Brent Stirton

Тези снимки, например, направени от Брент Стъртън

in the Congo.

в Конго.

These gorillas were murdered, some would even say crucified,

Тези горили са убити, някои дори ще кажат - разпънати на кръст,

and unsurprisingly,

и не е изненадващо, че

they sparked international outrage.

те разпалиха възмущението на хора от различни страни.

Most recently,

Съвсем наскоро,

we've been tragically reminded of the destructive power of nature itself

си припомнихме разрушителната сила на природата по един трагичен повод -

with the recent earthquake in Haiti.

земетресението в Хаити.

Well, I think what is far worse

Аз обаче мисля, че много по-лоша е

is man's destructive power over man.

разрушителната сила на човека върху човека.

Samuel Pisar, an Auschwitz survivor, said,

Самуел Писар, оцелял от Аушвиц,

and I'll quote him,

ще го цитирам:

"The Holocaust teaches us that nature,

"Холокостът ни научи, че природата,

even in its cruelest moments,

дори в най-жестоките моменти,

is benign in comparison with man,

е мила в сравнение с човек,

when he loses his moral compass and his reason."

когато той изгуби морална посока и разум."

There's another kind of crucifixion.

Има и друг вид разпъване на кръст.

The horrifying images from Abu Ghraib

Ужасяващите снимки от Абу Граиб,

as well as the images from Guantanamo

както и снимките от Гуантанамо,

had a profound impact.

имаха огромно влияние.

The publication of those images,

Публикуването на тези снимки,

as opposed to the images themselves,

а не самите снимки,

caused a government to change its policies.

накара едно правителство да смени политиката си.

Some would argue that it is those images

Някои ще кажат, че именно тези снимки

that did more to fuel the insurgency in Iraq

направиха повече, за да поддържат въстанието в Ирак,

than virtually any other single act.

отколкото което и да е друго действие само за себе си.

Furthermore, those images forever removed

Освен това тези снимки завинаги заличиха

the so-called moral high ground of the occupying forces.

т.нар. морални основания на окупационните сили.

Let's go back a little.

Нека се върнем малко назад.

In the 1960s and 1970s,

През 60те и 70те години на двадесети век

the Vietnam War was basically shown

виетнамската война на практика беше показвана

in America's living rooms day in, day out.

в холовете на американците ден след ден.

News photos brought people face to face

Новинарски снимки срещаха хората лице в лице

with the victims of the war: a little girl burned by napalm,

с жертвите от войната: малко момиченце, изгорено от напалм;

a student killed by the National Guard

студент, убит от Националната Гвардия

at Kent State University in Ohio during a protest.

в Държавния университет в Кент, Охайо, по време на протест.

In fact, these images became

Всъщност, тези снимки се превърнаха

the voices of protest themselves.

в самите гласове на протеста.

Now, images have power

Сега, снимките имат силата да

to shed light of understanding

хвърлят светлина на разбиране

on suspicion, ignorance,

върху подозрението, невежеството

and in particular -- I've given a lot of talks on this

и особено - много презентации съм правил на тази тема,

but I'll just show one image --

но само ще покажа една снимка -

the issue of HIV/AIDS.

върху проблема със СПИН.

In the 1980s, the stigmatization of people with the disease

През 80те заклеймяването на хората с болестта

was an enormous barrier

беше огромна бариера

to even discussing or addressing it.

и дори не се обсъждаше този въпрос.

A simple act, in 1987, of the most famous woman in the world,

Едно просто действие през 1987, предприето от най-известната жена на света,

the Princess of Wales, touching

Принцесата на Уелс - да докосне

an HIV/AIDS infected baby

бебе, заразено със СПИН,

did a great deal, especially in Europe, to stop that.

направи страшно много, особено в Европа, за да се спре това.

She, better than most, knew the power of an image.

Тя най-добре от всички знаеше силата на фотографията!

So when we are confronted by a powerful image,

Така че когато сме изправени пред въздействаща снимка,

we all have a choice:

всички имаме избор.

We can look away, or we can address the image.

Можем да извърнем глава или да направим нещо по въпроса.

Thankfully, when these photos appeared in

За щастие, когато тези снимки се появиха

The Guardian in 1998,

в Гардиън през 1998,

they put a lot of focus and attention and, in the end, a lot of money

те привлякоха фокуса и вниманието, а в последствие - и пари

towards the Sudan famine relief efforts.

към усилията за справяне с глада в Судан.

Did the images change the world?

Промениха ли тези снимки света?

No, but they had a major impact.

Не, но имаха сериозно влияние.

Images often push us to question our core beliefs

Снимките често ни карат да поставим под съмнение това, в което вярваме,

and our responsibilities to each other.

както и отговорността, която носим един към друг.

We all saw those images after Katrina,

Всички видяхме тези снимки след Катрина

and I think for millions of people

и мисля, че имаха огромно влияние

they had a very strong impact.

върху милиони хора.

And I think it's very unlikely

И смятам, че е малко вероятно

that they were far from the minds of Americans

американците да не са мислили за тях,

when they went to vote in November 2008.

когато отидоха да гласуват през 2008.

Unfortunately, some very important images

За съжаление, някои много важни снимки

are deemed too graphic or disturbing for us to see them.

се смятат за твърде живи и смущаващи.

I'll show you one photo here,

Ще ви покажа една снимка,

and it's a photo by Eugene Richards of an Iraq War veteran

направена от Юджийн Ричардс, на ветеран от войната в Ирак

from an extraordinary piece of work,

от едно невероятно произведение,

which has never been published, called War Is Personal.

което не е било публикувано, наречено "Войната е лична".

But images don't need to be graphic

Но не е необходимо снимките да са живи,

in order to remind us of the tragedy of war.

за да ни напомнят за трагедията на войната.

John Moore set up this photo at Arlington Cemetery.

Джон Мур направил тази снимка на гробището Арлингтън.

After all the tense moments of conflict

След всички напрегнати моменти на конфликт,

in all the conflict zones of the world,

във всички конфликтни зони в света,

there's one photograph from a much quieter place

съществува една снимка от едно много по-тихо място,

that haunts me still, much more than the others.

която все още ме преследва.

Ansel Adams said, and I'm going to disagree with him,

Ансел Адамс каза (и аз не съм съгласен с него):

"You don't take a photograph, you make it."

"Не запечатваш снимката, а я правиш."

In my view, it's not the photographer who makes the photo,

Според мен, не фотографът прави снимката,

it's you.

а вие.

We bring to each image

Във всяка снимка ние привнасяме

our own values, our own belief systems,

собствените си ценности и вярвания

and as a result of that, the image resonates with us.

и в резултат на това снимките отекват в нас.

My company has 70 million images.

Моята компания притежава 70 милиона снимки.

I have one image in my office.

Аз имам една снимка в офиса.

Here it is.

Ето я.

I hope that the next time you see

Надявам се, че следващия път, когато видите снимка,

an image that sparks something in you,

която запали нещо у вас,

you'll better understand why,

ще разберете по-добре защо.

and I know that speaking to this audience,

И знам, че като говоря пред тази аудитория,

you'll definitely do something about it.

вие ще направите нещо по въпроса.

And thank you to all the photographers.

И благодаря на всички фотографи.

(Applause)

(Аплодисменти)