Why you think you're right -- even if you're wrong | Julia Galef

Translator: Siyana Hristozova Reviewer: Darina Stoyanova

So I'd like you to imagine for a moment

Бих искала да си представите за момент,

that you're a soldier in the heat of battle.

че сте войник в разгара на битката.

Maybe you're a Roman foot soldier or a medieval archer

Вероятно римски пехотинец или средновековен стрелец

or maybe you're a Zulu warrior.

или пък африкански зулу войн.

Regardless of your time and place, there are some things that are constant.

Независимо от времето и мястото, някои неща не се променят.

Your adrenaline is elevated,

Адреналинът се е покачил

and your actions are stemming from these deeply ingrained reflexes,

и всичките ти действия се пораждат от дълбоко заложени рефлекси.

reflexes rooted in a need to protect yourself and your side

Рефлекси, създадени да те предпазват

and to defeat the enemy.

и да унищожат врага.

So now, I'd like you to imagine playing a very different role,

Сега, искам да си представите една малко по-различна роля,

that of the scout.

тази на разузнавач.

The scout's job is not to attack or defend.

Работата на един разузнавач е не просто да напада или защитава.

The scout's job is to understand.

Той трябва да разбира.

The scout is the one going out,

Той е този който излиза напред,

mapping the terrain, identifying potential obstacles.

картографира терена, преценява евентуални препядствия.

And the scout may hope to learn that, say, there's a bridge

Той може да се надява, например, че там някъде има мост,

in a convenient location across a river.

за да може да пресече реката на удобно място.

But above all, the scout wants to know what's really there,

Но най-вече, той знае какво наистина има там,

as accurately as possible.

най-точно от всички останали.

And in a real, actual army, both the soldier and the scout are essential.

В една истинска войска, и войникът, и разузнавачът са еднакво важни.

But you can also think of each of these roles as a mindset --

Но тези две роли също могат да се разгледат

a metaphor for how all of us process information and ideas

като метафора как всички ние възприемаме информация и различни идеи

in our daily lives.

всеки ден.

What I'm going to argue today is that having good judgment,

Днес съм тук, за да докажа, че да си справедлив,

making accurate predictions, making good decisions,

да правиш верни предсказания и да вземаш правилните решения,

is mostly about which mindset you're in.

най-много зависи от начина ти на мислене.

To illustrate these mindsets in action,

За да ви покажа какво имам предвид,

I'm going to take you back to 19th-century France,

бих искала да ви върна във Франция през 19 век,

where this innocuous-looking piece of paper

където на пръв поглед една безобидна хартийка

launched one of the biggest political scandals in history.

успя да създаде един от най-големите скандали в историята.

It was discovered in 1894 by officers in the French general staff.

Тя е била намерена през 1894 от офицери на Френския генерален щаб.

It was torn up in a wastepaper basket,

Накъсна на парченца и захвърлена в коша

but when they pieced it back together,

те успяли да я съберат

they discovered that someone in their ranks

и установили, че някой сред тях

had been selling military secrets to Germany.

продавал военни тайни на Германия.

So they launched a big investigation,

Така те започнали проучване

and their suspicions quickly converged on this man,

и накрая техните подозрения паднали върху

Alfred Dreyfus.

Алфред Драйфус.

He had a sterling record,

Той имал желязно досие:

no past history of wrongdoing, no motive as far as they could tell.

никакви нарушения, нито пък мотив доколкото те знаели.

But Dreyfus was the only Jewish officer at that rank in the army,

Дрейфус бил единствения еврейски офицер в армията

and unfortunately at this time, the French Army was highly anti-Semitic.

и за съжалениe по това време имало сериозна анти-еврейска пропаганда.

They compared Dreyfus's handwriting to that on the memo

Двамата офицери сравнили неговия почерк с този на намерения документ

and concluded that it was a match,

и установили съвпадение,

even though outside professional handwriting experts

въпреки, че професионалистите в тази сфера

were much less confident in the similarity,

не били толкова убедени, че има съвпадение,

but never mind that.

но както и да е.

They went and searched Dreyfus's apartment,

Двамата отишли и преровили апартамента на Драйфус,

looking for any signs of espionage.

търсейки други доказателства за шпионаж.

They went through his files, and they didn't find anything.

Разледали всичките му документи, но не открили нищо.

This just convinced them more that Dreyfus was not only guilty,

Това не само ги убедило, че Драйфус е несъмнено виновен,

but sneaky as well, because clearly he had hidden all of the evidence

но и че е много хитър и е успял да прикрие всички доказателства

before they had managed to get to it.

преди те да го намерят.

Next, they went and looked through his personal history

След това те започнали да търсят из личната му история

for any incriminating details.

за някаки уличаващи го доказателства.

They talked to his teachers,

Свързали се с учителите му

they found that he had studied foreign languages in school,

и разбрали, че той е учил чужди езици,

which clearly showed a desire to conspire with foreign governments

което несъмнено говорело за желанието му да работи за чужди държави

later in life.

по-късно през живота му.

His teachers also said that Dreyfus was known for having a good memory,

Преподавателите му също потвърдили, че Драйфус имал много добра памет,

which was highly suspicious, right?

което е много подозрително, нали?

You know, because a spy has to remember a lot of things.

Все пак, един шпионин трябва да помни твърде много неща.

So the case went to trial, and Dreyfus was found guilty.

Случаят стигнал до съда, където Драйфус бил осъден виновен.

Afterwards, they took him out into this public square

След това те го завели на градския площад

and ritualistically tore his insignia from his uniform

ритуално отнели войнишката му емблема

and broke his sword in two.

и счупили сабята му на две.

This was called the Degradation of Dreyfus.

Това било наречено Деградацията на Драйфус

And they sentenced him to life imprisonment

Също така го осъдили на доживотен затвор

on the aptly named Devil's Island,

в ненапразно наречения Дяволски остров.

which is this barren rock off the coast of South America.

Това било висока скала в залива на Южна Америка.

So there he went, and there he spent his days alone,

Така той отишъл там и прекарал дните в самота,

writing letters and letters to the French government

пишейки писмо след писмо до Френското правителство.

begging them to reopen his case so they could discover his innocence.

Той молел да се преразгледа делото му, защото бил невинен.

But for the most part, France considered the matter closed.

Но Франция решила случая за приключен.

One thing that's really interesting to me about the Dreyfus Affair

Според мен, най-интересното нещо покрай историята за Драйфус

is this question of why the officers were so convinced

е въпросът защо офицерите са били толкова убедени,

that Dreyfus was guilty.

че именно той бил виновен.

I mean, you might even assume that they were setting him up,

В смисъл, може да се предположи, че той е бил злепоставен,

that they were intentionally framing him.

че е бил нарочно натопен.

But historians don't think that's what happened.

Историците обаче не са съгласни със случилото се.

As far as we can tell,

Доколкото знаем,

the officers genuinely believed that the case against Dreyfus was strong.

офицерите напълно вярвали във вината на заподозрения.

Which makes you wonder:

Което ни кара да се чудим:

What does it say about the human mind

Какво може да се каже за нашето съзнание,

that we can find such paltry evidence

ако толкова малко доказателство

to be compelling enough to convict a man?

е в състояние да отнеме свободата на човек?

Well, this is a case of what scientists call "motivated reasoning."

Учените наричат този случай ''мотивирано убеждение''.

It's this phenomenon in which our unconscious motivations,

Това е феномен, при който нашите несъзнателни подбуди,

our desires and fears,

желания и страхове,

shape the way we interpret information.

формират начина, по който ние интерпретираме някаква информация.

Some information, some ideas, feel like our allies.

Някои данни, идеи - усещаме ги като наши съюзници.

We want them to win. We want to defend them.

Искаме да победят. Искаме да ги защитим.

And other information or ideas are the enemy,

Други пък ги усещаме като врагове.

and we want to shoot them down.

И правим всичко възможно да ги сринем до земята.

So this is why I call motivated reasoning, "soldier mindset."

Ето затова аз наричам това мотивирано убеждение 'нагласата на войника'.

Probably most of you have never persecuted

Вероятно повечето от вас никога не са преследвали

a French-Jewish officer for high treason,

Френско-Еврейски офицер за измяна.

I assume,

Така предполагам,

but maybe you've followed sports or politics, so you might have noticed

но сигурно всички следите спорта или политика, така че сте забелязали

that when the referee judges that your team committed a foul,

когато реферът отсвири, че вашия отбор е извършил някакъв фаул,

for example,

например

you're highly motivated to find reasons why he's wrong.

вие сте мотивирани да му докажете, че не е прав.

But if he judges that the other team committed a foul -- awesome!

Но ако същия рефер отсвири фаул за другия отбор - перфектно!

That's a good call, let's not examine it too closely.

Чудесен пример, но няма да го разглеждаме по-подробно.

Or, maybe you've read an article or a study

Може би сте чели някаква статия или труд,

that examined some controversial policy,

където се обсъжда някаква спорна политика,

like capital punishment.

например смъртна присъда.

And, as researchers have demonstrated,

Та изследователите показват,

if you support capital punishment

(ако подкрепяте смъртната присъда)

and the study shows that it's not effective,

че от тази практика полза няма,

then you're highly motivated to find all the reasons

но вие сте мотивирани да намерите доказателства,

why the study was poorly designed.

че проучването няма стойност,

But if it shows that capital punishment works,

Но ако то доказва ползите,

it's a good study.

то то е добро проучване.

And vice versa: if you don't support capital punishment, same thing.

И обратното - ако не подкрепяте смъртната присъда.

Our judgment is strongly influenced, unconsciously,

Нашата преценка е повлияна, несъзнателно,

by which side we want to win.

от това коя страна ние бихме искали да спечели.

And this is ubiquitous.

И това е всесилно.

This shapes how we think about our health, our relationships,

То определя нашето отношение за здравето ни, връзките ни,

how we decide how to vote,

как ще решим да гласуваме,

what we consider fair or ethical.

какво приемаме за честно и етично.

What's most scary to me about motivated reasoning

И най-страшното за мен е, относно мотивираното убеждение

or soldier mindset,

(или нагласа на войника)

is how unconscious it is.

е че то е несъзнателно.

We can think we're being objective and fair-minded

Може да си мислим, че сме обективни и безпристрастни,

and still wind up ruining the life of an innocent man.

но накрая да провалим живота на невинен човек.

However, fortunately for Dreyfus, his story is not over.

За щастие, историята на Драйфъс не е приключила още.

This is Colonel Picquart.

Тук се намесва полковник Пискуарт.

He's another high-ranking officer in the French Army,

Той е друг високопоставен офицер във френската армия

and like most people, he assumed Dreyfus was guilty.

и както повечето хора, приел че Драйфус бил виновен.

Also like most people in the army, he was at least casually anti-Semitic.

И също като повечето в армията, той бил против евреите.

But at a certain point, Picquart began to suspect:

Но в един момент Пискуарт започнал да се съмнява.

"What if we're all wrong about Dreyfus?"

"Ами ако всички ние грешим за Драйфъс?"

What happened was, he had discovered evidence

Така се случило, че той намерил доказателство

that the spying for Germany had continued,

че Германското шпионство продължило

even after Dreyfus was in prison.

дори след като вече Драйфъс бил осъден.

And he had also discovered that another officer in the army

Той също открил, че друг офицер от армията

had handwriting that perfectly matched the memo,

имал почерк, който идеално отговарял на документа,

much closer than Dreyfus's handwriting.

дори повече от този на Драйфъс.

So he brought these discoveries to his superiors,

Така той занесъл доказателствата на неговите висшестоящи,

but to his dismay, they either didn't care

но за негова почуда, на никого не му пукало

or came up with elaborate rationalizations to explain his findings,

или винаги се намирало някой който да му каже, че се е заблудил.

like, "Well, all you've really shown, Picquart, is that there's another spy

"Това, което си намерил, Пискуарт, е друг шпионин,

who learned how to mimic Dreyfus's handwriting,

който се е научил да имитира почерка на Драйфъс,

and he picked up the torch of spying after Dreyfus left.

и продължил шпионирането от там, откъдето той е спрял.

But Dreyfus is still guilty."

Но Драйфъс е виновен без съмнение.

Eventually, Picquart managed to get Dreyfus exonerated.

Накрая, Пискуарт успял да оправдае Драйфър,

But it took him 10 years,

но му отнело цели 10 години.

and for part of that time, he himself was in prison

И за това време, дори самия той се озовал в затвора

for the crime of disloyalty to the army.

за измяна на армията.

A lot of people feel like Picquart can't really be the hero of this story

Много хора вярват, че Пискуарт не може да е героя тук,

because he was an anti-Semite and that's bad, which I agree with.

защото той е бил против евреите, и аз съм съгласен, че е наистина лошо.

But personally, for me, the fact that Picquart was anti-Semitic

Но лично за мен, тези му анти-семитски убеждения

actually makes his actions more admirable,

правят действията му още по-достойни.

because he had the same prejudices, the same reasons to be biased

Защото той е имал същите предразсъдъци и причини

as his fellow officers,

като всички останали офицери,

but his motivation to find the truth and uphold it trumped all of that.

но неговото желание да открие истината надминава всичко това.

So to me,

Така че за мен,

Picquart is a poster child for what I call "scout mindset."

Пискуарт е пример за т.н. "разузнаваческа нагласа''.

It's the drive not to make one idea win or another lose,

Желанието да не вярваш сляпо на една идея или да я отритнеш,

but just to see what's really there

а да разбереш какво всъщност е в основата и.

as honestly and accurately as you can,

Колкото се може по-честно и точно,

even if it's not pretty or convenient or pleasant.

дори да не е красиво, удобно или приятно.

This mindset is what I'm personally passionate about.

Нагласата е това, което действително ме вълнува.

And I've spent the last few years examining and trying to figure out

Прекарах последните няколко години, опитвайки се да разбера

what causes scout mindset.

какво провокира разузнаваческото мислене.

Why are some people, sometimes at least,

Защо някои хора могат

able to cut through their own prejudices and biases and motivations

понякога да действат отвъд собствените си предразсъдъци и мотивации

and just try to see the facts and the evidence

и се опитват да видят фактите и доказателствата

as objectively as they can?

колкото се може по-обективно?

And the answer is emotional.

И отговорът - емоциите ни.

So, just as soldier mindset is rooted in emotions

Така както нагласата на войника се корени в чуствата,

like defensiveness or tribalism,

за самозащита или единение,

scout mindset is, too.

нагласата на разузнавача също.

It's just rooted in different emotions.

Просто емоциите са различни.

For example, scouts are curious.

Например, разузнавачите са любопитни.

They're more likely to say they feel pleasure

На тях по-скоро би им било приятно

when they learn new information

да научат нещо ново

or an itch to solve a puzzle.

или да подредят пъзел.

They're more likely to feel intrigued when they encounter something

Биха се заинтригували ако попаднат в ситуация

that contradicts their expectations.

която противоречи на техните очаквания.

Scouts also have different values.

Те също имат и различни ценности.

They're more likely to say they think it's virtuous

Те са по-склонни да кажат, че мислят, че е добродетелно

to test your own beliefs,

да тестваш личните си убеждения,

and they're less likely to say that someone who changes his mind

и трудно биха се съгласили, че който си сменя често мнението

seems weak.

просто е слаб.

And above all, scouts are grounded,

Но преди всичко те са стабилни,

which means their self-worth as a person

което значи че себестойността им

isn't tied to how right or wrong they are about any particular topic.

е независима от това дали са прави или не за дадена тема.

So they can believe that capital punishment works.

Те например, може да са 'за' смъртната присъда.

If studies come out showing that it doesn't, they can say,

Но ако попаднат на проучване, което твърди обратното:

"Huh. Looks like I might be wrong. Doesn't mean I'm bad or stupid."

"Хм, изглежда че може да греша. Но това не ме прави лош или глупав".

This cluster of traits is what researchers have found --

Според учените, всички тези качества

and I've also found anecdotally --

и аз също открих парадоксално,

predicts good judgment.

предричат правилно взети решения.

And the key takeaway I want to leave you with about those traits

И най-важното за тези качества, на което искам да наблегна,

is that they're primarily not about how smart you are

е че не зависят най-вече от това колко си умен.

or about how much you know.

или колко много знаеш.

In fact, they don't correlate very much with IQ at all.

Те въобще не са обвързани с нивото ти на интелигентност.

They're about how you feel.

Те рефлектират твоите чувства.

There's a quote that I keep coming back to, by Saint-Exupéry.

Има един цитат, към който често се връщам, на Сент-Екзюпери.

He's the author of "The Little Prince."

Авторът на ''Малкият принц".

He said, "If you want to build a ship,

Той казва: "Ако искаш да построиш кораб,

don't drum up your men to collect wood and give orders

не искай от хората си да събират дърво, не им заповядвай,

and distribute the work.

и не ги карай да работят.

Instead, teach them to yearn for the vast and endless sea."

Вместо това ги научи да обичат необятното море. "

In other words, I claim,

С други думи, според мен

if we really want to improve our judgment as individuals

ако искаме да подобрим личната си преценка,

and as societies,

и тази на обществото ни,

what we need most is not more instruction in logic

това, от което се нуждаем най-много не е повече инструкции по логика,

or rhetoric or probability or economics,

нито реторика, вероятности или икономика,

even though those things are quite valuable.

въпреки, че всички тези са доста ценни.

But what we most need to use those principles well

Но това което ни трябва най-много за да приложим добре тези принципи е

is scout mindset.

нагласата на разузнавача.

We need to change the way we feel.

Трябва да променим как се чувстваме.

We need to learn how to feel proud instead of ashamed

Трябва да се научим да се гордеем вместо да се срамуваме,

when we notice we might have been wrong about something.

когато забележим че може да сме сгрешили за нещо.

We need to learn how to feel intrigued instead of defensive

Трябва да се научим как да сме заинтригувани вместо отбранителни

when we encounter some information that contradicts our beliefs.

когато попаднем на информация противоречаща на нашите идеи.

So the question I want to leave you with is:

Въпросът, с който искам да ви оставя е:

What do you most yearn for?

Какво най-много жадувате?

Do you yearn to defend your own beliefs?

Да защитавате винаги вярванията си?

Or do you yearn to see the world as clearly as you possibly can?

Или жадувате да видите света колкото се може по-ясно?

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)