Embracing otherness, embracing myself | Thandiwe Newton

Translator: Yavor Ivanov Reviewer: Stoyan Georgiev

Embracing otherness.

Да прегърнеш различието.

When I first heard this theme,

Когато за първи път чух този израз

I thought, well, embracing otherness

си помислих, че за да прегърнеш различието

is embracing myself.

трябва да разбереш себе си.

And the journey to that place

И това пътуване до това място

of understanding and acceptance

и приемането и различието

has been an interesting one for me,

ми беше много интересно

and it's given me an insight

и достигнах до прозрението

into the whole notion of self,

за цялото идея на Аз-а,

which I think is worth sharing with you today.

което си мисля, че си струва да споделя тази вечер с вас.

We each have a self,

Всеки от нас има Аз,

but I don't think that we're born with one.

но не мисля, че се раждаме с такъв.

You know how newborn babies

Знаете, че новородените

believe they're part of everything;

вярват, че са част от всичко;

they're not separate?

те не са отделени.

Well that fundamental sense of oneness

Това основно чувство за единност

is lost on us very quickly.

се губи много бързо.

It's like that initial stage is over --

Сякаш този първи стадий се загубва-

oneness: infancy,

единството, ранното детство,

unformed, primitive.

недоразвитостта, примитивността.

It's no longer valid or real.

Не е реално или валидно.

What is real is separateness,

Това, което става реално е отделянето.

and at some point in early babyhood,

И в някой момент от най-ранното детство

the idea of self

идеята за Аз-а

starts to form.

започва да се оформя.

Our little portion of oneness is given a name,

На нашата малка цялост се дава име

is told all kinds of things about itself,

и й се наговорят всякакви неща.

and these details,

Всички тези детайли,

opinions and ideas

мнения и идеи

become facts,

се превръщат във факти,

which go towards building ourselves,

които изграждат нашата личност,

our identity.

нашата същност.

And that self becomes the vehicle

И този Аз се превръща в средство

for navigating our social world.

за ориентиране в нашия социален свят.

But the self is a projection

Но Аз-ът е проекция

based on other people's projections.

основана на проекциите на другите хора.

Is it who we really are?

Наистина ли сме това?

Or who we really want to be, or should be?

Или това, което искаме да бъдем, трябва да бъдем?

So this whole interaction

Цялото това взамодействие

with self and identity

с Аз-а и личността

was a very difficult one for me growing up.

ми бе доста трудно, докато растях.

The self that I attempted to take out into the world

Аз-а, който се опитвах да покажа на света

was rejected over and over again.

беше отхвърлян отново и отново.

And my panic

И моята паника

at not having a self that fit,

да нямам Аз, който се приема

and the confusion that came

и объркването, което дойде

from my self being rejected,

от това, че бях отхвърляна,

created anxiety, shame

породи тревога, срам

and hopelessness,

и надежда,

which kind of defined me for a long time.

които ме определяха за дълго време.

But in retrospect,

Но като поглеждам назад

the destruction of my self was so repetitive

разрушаването на моя Аз беше толкова повтарящо се,

that I started to see a pattern.

че започнах да виждам модел.

The self changed,

Аз-ът се промени,

got affected, broken, destroyed,

афектира се, развали се, разруши се,

but another one would evolve --

но друг Аз щеше да се зароди-

sometimes stronger,

понякога по-силен,

sometimes hateful,

понякога омразен,

sometimes not wanting to be there at all.

или изобщо не искащ да съществува.

The self was not constant.

Аз-ът не беше постоянен.

And how many times

И колко пъти

would my self have to die

трябваше Аз-ът ми да умира

before I realized

преди да разбера,

that it was never alive in the first place?

че никога не е бил жив?

I grew up on the coast of England

Израснах на брега на Англия

in the '70s.

през 70те.

My dad is white from Cornwall,

Баща ми е бял и е от Корнуол,

and my mom is black from Zimbabwe.

а майка ми е от Зимбабве.

Even the idea of us as a family

Дори идеята за нас като семейство

was challenging to most people.

беше предизвикателство за повечето хора.

But nature had its wicked way,

Но природата има своите странни начини

and brown babies were born.

и кафяви бебета се родиха.

But from about the age of five,

Но от пот годишна възраст

I was aware that I didn't fit.

знаех, че не се вписвам.

I was the black atheist kid

Бях черното атеистко дете

in the all-white Catholic school run by nuns.

сред всичките бели католически училища и монахини.

I was an anomaly,

Бях аномалия.

and my self was rooting around for definition

И моят Аз се луташе за дефиниция

and trying to plug in.

и се опитваше да се впише.

Because the self likes to fit,

Защото Аз-ът обича да се вписва,

to see itself replicated,

да види себе си имитиран от другите,

to belong.

да принадлежи.

That confirms its existence

Това потвърждава неговото съществуване

and its importance.

и неговата значимост.

And it is important.

И е важно.

It has an extremely important function.

Има изключително важно функция.

Without it, we literally can't interface with others.

Без нея, буквално не можем да общуваме с другите.

We can't hatch plans

Не можем да измисляме планове

and climb that stairway of popularity,

и да се катерим по стълбата на известността,

of success.

на успеха.

But my skin color wasn't right.

Но цветът на кожата ми беше неправилен.

My hair wasn't right.

Косата ми не беше наред.

My history wasn't right.

Историята ми не беше подходяща.

My self became defined

Аз-ът ме се определи

by otherness,

от тази различност,

which meant that, in that social world,

което означаваше, че в социалния свят,

I didn't really exist.

не съществувах истински.

And I was "other" before being anything else --

И бях някой друг преди да бъда каквото и да било-

even before being a girl.

още преди да бъде момиче.

I was a noticeable nobody.

Аз бях видимо никой.

Another world was opening up

Друг свят се разкриваше пред мен

around this time:

през това време:

performance and dancing.

изкуството на танцуването.

That nagging dread of self-hood

Този постоянен страх на индивидуалността

didn't exist when I was dancing.

не съществуваше докато танцувах.

I'd literally lose myself.

Буквално забравях себе си.

And I was a really good dancer.

И бях наистина добра танцьорка.

I would put

Влагах

all my emotional expression

цялото си емоционално състояние

into my dancing.

в танцуването ми.

I could be in the movement

Можеше да бъде в момент,

in a way that I wasn't able to be

в който по някакъв начин

in my real life, in myself.

да не съм реалния ми живот, в себе си.

And at 16,

И на шестнайсет

I stumbled across another opportunity,

се натъкнах на друга възможност

and I earned my first acting role in a film.

и получих първата си роля във филм.

I can hardly find the words

Трудно мога да намеря думи,

to describe the peace I felt

за да опиша спокойствието, което чувствах

when I was acting.

когато играех.

My dysfunctional self

Моето нефункциониращо Аз

could actually plug in

можеше всъщност да се впише

to another self, not my own,

в друго Аз, което не ми принадлежи.

and it felt so good.

И се чувствах толкова добре.

It was the first time that I existed

Това беше първия път в който аз съществувам

inside a fully-functioning self --

в напълно функционален Аз,

one that I controlled,

който контролирах,

that I steered,

който управлявах,

that I gave life to.

в който вдъхвах живот.

But the shooting day would end,

Но снимачния ден свършваше

and I'd return

и аз се прибирах

to my gnarly, awkward self.

при моето екстремно и неудобно Аз.

By 19,

До деветнайсет годишнината си

I was a fully-fledged movie actor,

бях напълно квалифицирана актриса,

but still searching for definition.

но все още търсеща дефиниция.

I applied to read anthropology

Записах се да уча антропология

at university.

в университета.

Dr. Phyllis Lee gave me my interview,

Д-р Филис Лий ми даде интервюто ми

and she asked me, "How would you define race?"

и ме попита: "Как би дефинирала думата "раса"?"

Well, I thought I had the answer to that one,

Помислих си, че имам отговора на това.

and I said, "Skin color."

И казах: "Цвета на кожата."

"So biology, genetics?" she said.

"Значи биологично, генетично?", каза тя.

"Because, Thandie, that's not accurate.

"Защото, Танди, това е неточно.

Because there's actually more genetic difference

Защото има по-голяма генетична разлика

between a black Kenyan

между черен кениец

and a black Ugandan

и черен угандиец,

than there is between a black Kenyan

от колкото между черен кениец

and, say, a white Norwegian.

и, да кажем, бял норвежец.

Because we all stem from Africa.

Защото всички произхождаме от Африка.

So in Africa,

Затова в Африка

there's been more time

е имало повече време

to create genetic diversity."

да се създаде генетично разнообразие."

In other words,

С други думи

race has no basis

расата не е основана

in biological or scientific fact.

на биологични или научни факти.

On the one hand, result.

От една страна, резултатът.

Right?

Нали така?

On the other hand, my definition of self

От друга страна, моята дефиниция за Аз-а

just lost a huge chunk of its credibility.

изгуби значително от своята правдоподобност.

But what was credible,

Но това, което беше вярно,

what is biological and scientific fact,

което е биологичен и научен факт,

is that we all stem from Africa --

е че всички произхождаме от Африка -

in fact, from a woman called Mitochondrial Eve

всъщност от жена на име Митохондриалната Ева,

who lived 160,000 years ago.

която е живяла преди 160,000 години.

And race is an illegitimate concept

Концепцията за расата е нелогична,

which our selves have created

като ние сме я създали,

based on fear and ignorance.

основавайки се на страх и невежество.

Strangely, these revelations

Странно, че тези открития

didn't cure my low self-esteem,

не излекуваха моето ниско самоуважение,

that feeling of otherness.

това чувство за различност.

My desire to disappear

Моето желание да изчезна

was still very powerful.

все още беше силно.

I had a degree from Cambridge;

Имах дипломна от Кеймбридж,

I had a thriving career,

имах преуспяваща кариера,

but my self was a car crash,

но моят Аз беше катастрофа

and I wound up with bulimia

и се стигна до дам да се разболея от булимия

and on a therapist's couch.

и да трябва да се лекувам при терапевт.

And of course I did.

И разбира се, аз го сторих.

I still believed

Тогава все още вярвах,

my self was all I was.

че моят Аз е всичко, което бях.

I still valued self-worth

Все още ценях себеуважението

above all other worth,

над всички други ценности.

and what was there to suggest otherwise?

И имаше ли нещо, което да ме накара да си мисля друго?

We've created entire value systems

Ние създадохме цели ценностни системи

and a physical reality

и физически реалности,

to support the worth of self.

които да почитат ценността на Аз-а.

Look at the industry for self-image

Погледнете индустрията за създаване на собствен образ

and the jobs it creates,

и работните места, които тя създаде,

the revenue it turns over.

годишния приход.

We'd be right in assuming

Бихме били прави да предположим,

that the self is an actual living thing.

че Аз-ът е живо същество.

But it's not. It's a projection

Но то не е, то е проекция,

which our clever brains create

която нашите умни мозъци създават,

in order to cheat ourselves

за да ни измамят

from the reality of death.

от реалността на смъртта.

But there is something

Но има нещо,

that can give the self

което може да даде на Аз-а

ultimate and infinite connection --

най-добрата и безгранична връзка -

and that thing is oneness,

това нещо е единството,

our essence.

нашата същност.

The self's struggle

Борбата на Аз-а

for authenticity and definition

за автентичност и определение

will never end

никога няма да спре,

unless it's connected to its creator --

освен ако не се свърже със своя създател -

to you and to me.

с вас и с мен.

And that can happen with awareness --

И това може да стане с осъзнаването

awareness of the reality of oneness

за съществуването на единността

and the projection of self-hood.

и проекцията на индивидуалността.

For a start, we can think about

За начало може да си помислим

all the times when we do lose ourselves.

за всички тези моменти, когато губим себе си.

It happens when I dance,

Това се случва, когато танцувам,

when I'm acting.

когато играя роля.

I'm earthed in my essence,

Аз се приземявам в моята същност

and my self is suspended.

и моят Аз е на заден план.

In those moments,

В тези моменти

I'm connected to everything --

се свързвам с всичко -

the ground, the air,

земята, въздуха,

the sounds, the energy from the audience.

звуците, енергията на публиката.

All my senses are alert and alive

Всичките ми сетива са живи и нащрек,

in much the same way as an infant might feel --

по същия начин, по който едно бебе би се чувствало -

that feeling of oneness.

чувството за цялостност.

And when I'm acting a role,

И когато играя роля

I inhabit another self,

аз обитавам едно друго Аз,

and I give it life for awhile,

и му давам живот за малко.

because when the self is suspended

Защото когата Аз-ът е на заден план

so is divisiveness

също е и разногласието

and judgment.

и оценката.

And I've played everything

Играла съм всичко,

from a vengeful ghost in the time of slavery

от отмъстителен призрак във времена на робство,

to Secretary of State in 2004.

до министър през 2004та.

And no matter how other

И независимо колко различни

these selves might be,

могат да бъдат тези други Аз-ове,

they're all related in me.

всички те са свързани с мен.

And I honestly believe

И наистина вярвам,

the key to my success as an actor

че ключът към успеха ми като актриса

and my progress as a person

и прогресът ми като личност,

has been the very lack of self

се дължи на липсата на Аз-а,

that used to make me feel

който ме караше да се чувствам

so anxious and insecure.

неспокойно и несигурна.

I always wondered

Чудех се

why I could feel others' pain so deeply,

защо мога да усещам чуждата болка толкова силно,

why I could recognize

защо мога да разпозная

the somebody in the nobody.

някой в никого.

It's because I didn't have a self to get in the way.

Това е защото нямах Аз, който да ми пречи.

I thought I lacked substance,

Мислих, че ми липсва съдържание

and the fact that I could feel others'

и факта, че можех да усещам другите

meant that I had nothing of myself to feel.

означава, че няма какво да усещам в себе си.

The thing that was a source of shame

Нещото, което беше източник на срама ми

was actually a source of enlightenment.

всъщност беше източник на просветление.

And when I realized

И когато осъзнах

and really understood

и наистина разбрах,

that my self is a projection and that it has a function,

че моят Аз е проекция и има функция,

a funny thing happened.

стана нещо забавно.

I stopped giving it so much authority.

Спрях да му давам толкова власт.

I give it its due.

Дадох дължимото му.

I take it to therapy.

Заведох го на терапия.

I've become very familiar

Станах запозната

with its dysfunctional behavior.

с неговото нелогично държание.

But I'm not ashamed of my self.

Но не се срамувам от моят Аз.

In fact, I respect my self

Всъщност, уважавам него

and its function.

и неговата функция.

And over time and with practice,

И с времето и практиката

I've tried to live

опитах да живея

more and more from my essence.

повече с моята същност.

And if you can do that,

И ако може да направите това,

incredible things happen.

невероятни неща се случват.

I was in Congo in February,

Бях в Конго този февруари,

dancing and celebrating

танцувайки и празнувайки

with women who've survived

с жени, които са претърпяли

the destruction of their selves

разрушаването на техните Аз-ове

in literally unthinkable ways --

по буквално немислими начини -

destroyed because other brutalized, psychopathic selves

разрушени , защото другите брутални, психопатни Аз-ове

all over that beautiful land

по целия красив свят

are fueling our selves' addiction

поддържат страстта на Аз-овете ни

to iPods, Pads, and bling,

към "Айпод", "Айпад" и блестящите дрънкулки,

which further disconnect ourselves

които допълнително ни отдалечават

from ever feeling their pain,

от това да почувстваме тяхната болка,

their suffering,

тяхното страдание,

their death.

тяхната смърт.

Because, hey,

Защото, ей,

if we're all living in ourselves

ако ние всички живеем в себе си

and mistaking it for life,

и бъркаме това с живот,

then we're devaluing

то ние подценяваме

and desensitizing life.

и не можем да почустваме живота.

And in that disconnected state,

И в това изолирано състояние

yeah, we can build factory farms with no windows,

можем да строим фабрики без стъкла,

destroy marine life

разрушаваме водния живот

and use rape as a weapon of war.

и използваме насилствеността като оръжие за война.

So here's a note to self:

Ето една бележка към Аз-а:

The cracks have started to show

Пукнатините започнаха да се виждат

in our constructed world,

в нашия изграден свят

and oceans will continue

и океани ще продължат

to surge through the cracks,

да нахлуват през пукнатините,

and oil and blood,

и реки от

rivers of it.

петрол и кръв.

Crucially, we haven't been figuring out

Съдбовно е, че ние не можем да разберем

how to live in oneness

как да живеем в единство

with the Earth and every other living thing.

със Земята и всяко друго живо същество.

We've just been insanely trying to figure out

Ние просто всячески се опитваме да разберем

how to live with each other -- billions of each other.

как да живеем един с друг - милиардите хора.

Only we're not living with each other;

Само че не живеем един с друг.

our crazy selves are living with each other

Нашите полудели Аз-ове живеят един с друг,

and perpetuating an epidemic

прославяйки епидемия

of disconnection.

от изолация.

Let's live with each other

Нека да живеем един с друг

and take it a breath at a time.

и да го направим постепенно.

If we can get under that heavy self,

Ако можем да достигнем под този тежък Аз

light a torch of awareness,

като факла на осъзнаването

and find our essence,

и да намерим своята същност,

our connection to the infinite

своята връзка с безкрайността

and every other living thing.

и всяко живо същество.

We knew it from the day we were born.

Знаем го от деня, в който сме се родили.

Let's not be freaked out

Нека не полудяваме

by our bountiful nothingness.

от нашето богата нищожност.

It's more a reality

Това е по-реално

than the ones our selves have created.

от онова, което Аз-овете ни са създали.

Imagine what kind of existence we can have

Представете си по какъв начин може да съществуваме,

if we honor inevitable death of self,

ако почитаме неизбежната смърт на Аз-а,

appreciate the privilege of life

ценим привилегията на живота

and marvel at what comes next.

и се възхищаваме на това, което идва.

Simple awareness is where it begins.

Всичко просто започва с осъзнаването.

Thank you for listening.

Благодаря ви, че ме изслушахте.

(Applause)

(Аплодисменти)