Annie Murphy Paul: What we learn before we're born

Translator: Anton Hikov Reviewer: Darina Stoyanova

My subject today is learning.

Днес ще говоря за ученето.

And in that spirit, I want to spring on you all a pop quiz.

И в този дух, искам да ви задам няколко въпроса.

Ready?

Готови ли сте?

When does learning begin?

Кога започва ученето?

Now as you ponder that question,

Сега, докато размишлявате над този въпрос,

maybe you're thinking about the first day of preschool

може би си мислите за първия ден преди училище

or kindergarten,

или детската градина,

the first time that kids are in a classroom with a teacher.

първия път, когато децата са в класна стая с учител.

Or maybe you've called to mind the toddler phase

Или може би си припомняте за детската фаза,

when children are learning how to walk and talk

когато децата се учат как да ходят и говорят,

and use a fork.

и да използват вилица.

Maybe you've encountered the Zero-to-Three movement,

Може би сте се сблъсквали с движението от "Нула до три,"

which asserts that the most important years for learning

което твърди, че най-важните години за учене

are the earliest ones.

са най-ранните.

And so your answer to my question would be:

И така, отговорът на въпроса ми ще бъде:

Learning begins at birth.

ученето започва от раждането.

Well today I want to present to you

Ами днес искам да ви представя

an idea that may be surprising

една идея, която може да бъде изненадваща

and may even seem implausible,

и дори може да изглежда неправдоподобна,

but which is supported by the latest evidence

но която се подкрепя от последните доказателства

from psychology and biology.

от психологията и биологията.

And that is that some of the most important learning we ever do

И това е, че някои от най-важните уроци, които научаваме

happens before we're born,

се случват преди да се родим,

while we're still in the womb.

докато сме все още в утробата.

Now I'm a science reporter.

Аз съм научен репортер.

I write books and magazine articles.

Пиша книги и статии за списания.

And I'm also a mother.

А също съм и майка.

And those two roles came together for me

И при мен тези две роли се обединиха

in a book that I wrote called "Origins."

в една книга, която написах, наречена "Начала."

"Origins" is a report from the front lines

"Начала" е репортаж от фронтовата линия

of an exciting new field

за вълнуваща нова област,

called fetal origins.

наречена зародишен произход.

Fetal origins is a scientific discipline

Зародишен произход е научна дисциплина,

that emerged just about two decades ago,

която се появи преди около две десетилетия,

and it's based on the theory

и се базира на теорията,

that our health and well-being throughout our lives

че нашето здраве и благополучие през целия ни живот

is crucially affected

е безвъзвратно повлияно

by the nine months we spend in the womb.

от деветте месеца, които прекарваме в утробата.

Now this theory was of more than just intellectual interest to me.

Тази теория беше нещо повече от прост интелектуален интерес за мен.

I was myself pregnant

Аз самата бях бременна,

while I was doing the research for the book.

докато провеждах изследванията за книгата.

And one of the most fascinating insights

И едно от най-удивителните прозрения,

I took from this work

които получих от тази работа

is that we're all learning about the world

бе, че всички ние научаваме за света

even before we enter it.

дори преди да навлезем в него.

When we hold our babies for the first time,

Когато държим бебетата си за първи път,

we might imagine that they're clean slates,

може да си представяме, че те са празни листи,

unmarked by life,

неопетнени от живота,

when in fact, they've already been shaped by us

докато в действителност те вече са били оформени от нас

and by the particular world we live in.

и от света, в който живеем.

Today I want to share with you some of the amazing things

Днес искам да споделя с вас някои от невероятните неща,

that scientists are discovering

които учените откриват

about what fetuses learn

за това, което зародишите научават,

while they're still in their mothers' bellies.

докато са все още в утробите на майките си.

First of all,

На първо място,

they learn the sound of their mothers' voices.

те научават звука на гласовете на техните майки.

Because sounds from the outside world

Понеже звуците от външния свят

have to travel through the mother's abdominal tissue

трябва да пътуват през коремната тъкан на майката

and through the amniotic fluid that surrounds the fetus,

и през околоплодната течност, която заобикаля зародиша,

the voices fetuses hear,

гласовете, които чуват зародишите,

starting around the fourth month of gestation,

започват около четвъртия месец на бременността,

are muted and muffled.

и са приглушени и притъпени.

One researcher says

Един изследовател казва,

that they probably sound a lot like the the voice of Charlie Brown's teacher

че те вероятно звучат много подобно на гласа на учителя на Чарли Браун

in the old "Peanuts" cartoon.

в стария комикс "Дребосъчетата."

But the pregnant woman's own voice

Но собственият глас на бременната жена

reverberates through her body,

отеква през тялото й,

reaching the fetus much more readily.

достигайки много по-лесно плода.

And because the fetus is with her all the time,

И тъй като зародиша е с нея през цялото време,

it hears her voice a lot.

той чува гласа й често.

Once the baby's born, it recognizes her voice

След раждането на бебето, то разпознава нейния глас

and it prefers listening to her voice

и предпочита да го слуша,

over anyone else's.

пред този на останалите.

How can we know this?

Как можем да знаем това?

Newborn babies can't do much,

Новородените бебета не могат да правят много неща,

but one thing they're really good at is sucking.

но едно нещо, в което са наистина добри, е сученето.

Researchers take advantage of this fact

Изследователите се възползват от този факт,

by rigging up two rubber nipples,

като манипулират две гумени зърна,

so that if a baby sucks on one,

така че, ако бебето суче от едното,

it hears a recording of its mother's voice

то чува запис на гласа на майка си

on a pair of headphones,

от чифт слушалки,

and if it sucks on the other nipple,

и ако суче от другото зърно,

it hears a recording of a female stranger's voice.

то чува запис на гласа на непозната жена.

Babies quickly show their preference

Бебетата бързо показват техните предпочитания,

by choosing the first one.

като избират първото.

Scientists also take advantage of the fact

Учените също се възползват от факта,

that babies will slow down their sucking

че бебетата забавят сученето,

when something interests them

когато нещо ги интересува

and resume their fast sucking

и възобновяват бързото смучене,

when they get bored.

когато са отегчени.

This is how researchers discovered

По този начин изследователите установили,

that, after women repeatedly read aloud

че след като жените многократно чели на глас

a section of Dr. Seuss' "The Cat in the Hat" while they were pregnant,

пасаж от "Котката с шапка" на Доктор Сюз, докато били бременни,

their newborn babies recognized that passage

техните новородени бебета разпознали този пасаж,

when they hear it outside the womb.

когато го чули извън утробата.

My favorite experiment of this kind

Любимият ми експеримент е този,

is the one that showed that the babies

който показва, че бебетата

of women who watched a certain soap opera

на жени, които гледали някаква сапунена опера

every day during pregnancy

всеки ден по време на бременността,

recognized the theme song of that show

разпознали основната мелодия от този филм,

once they were born.

след като се родили.

So fetuses are even learning

Зародишите дори научават

about the particular language that's spoken

за определения език, който се говори

in the world that they'll be born into.

в света, в който ще се родят.

A study published last year

Изследване, публикувано миналата година,

found that from birth, from the moment of birth,

установило, че от раждането, от момента на раждането,

babies cry in the accent

бебетата плачат с акцент

of their mother's native language.

на родния език на майка им.

French babies cry on a rising note

Френски бебета плачат с покачваща се нота,

while German babies end on a falling note,

докато немските бебета свършват с падаща нота,

imitating the melodic contours

имитирайки мелодичните контури

of those languages.

на тези езици.

Now why would this kind of fetal learning

Защо този вид учене на плода

be useful?

може да бъде полезно?

It may have evolved to aid the baby's survival.

Може да се е развило, за да подпомогне оцеляването на бебето.

From the moment of birth,

От момента на раждането,

the baby responds most to the voice

бебето реагира на гласа

of the person who is most likely to care for it --

на човека, който е най-вероятно да се грижи за него --

its mother.

неговата майка.

It even makes its cries

Дори плача му наподобява

sound like the mother's language,

звучността на езика на майката,

which may further endear the baby to the mother,

което може допълнително да засили обичта на майката към бебето,

and which may give the baby a head start

и което може да даде преднина на бебето

in the critical task

в критичната задача

of learning how to understand and speak

за научаване как да разбира и говори

its native language.

родния си език.

But it's not just sounds

Но зародишите не научават

that fetuses are learning about in utero.

само звуци в утробата.

It's also tastes and smells.

Те научават и вкусове и миризми.

By seven months of gestation,

До седмия месец на бременността,

the fetus' taste buds are fully developed,

вкусовите рецептори на плода са напълно развити,

and its olfactory receptors, which allow it to smell,

а обонятелните рецептори, които му позволяват да мирише,

are functioning.

функционират.

The flavors of the food a pregnant woman eats

Ароматите на храните, които яде бременната жена,

find their way into the amniotic fluid,

намират пътя си в амниотичната течност,

which is continuously swallowed

която е непрекъснато поглъщана

by the fetus.

от плода.

Babies seem to remember and prefer these tastes

Бебетата изглежда помнят и предпочитат тези вкусове,

once they're out in the world.

веднъж щом се появят на бял свят.

In one experiment, a group of pregnant women

В един експеримент, група бременни жени

was asked to drink a lot of carrot juice

били помолени да пият много сок от моркови

during their third trimester of pregnancy,

по време на третия триместър на бременността,

while another group of pregnant women

докато друга група бременни жени

drank only water.

пили само вода.

Six months later, the women's infants

Шест месеца по-късно, на бебетата на жените

were offered cereal mixed with carrot juice,

била предложена зърнена каша, смесена със сок от моркови,

and their facial expressions were observed while they ate it.

и техните изражения на лицета били наблюдавани докато ядяли.

The offspring of the carrot juice drinking women

Децата на жените, които пиели сок от моркови,

ate more carrot-flavored cereal,

изяли повече зърнени продукти, подправени с моркови

and from the looks of it,

и изглежда,

they seemed to enjoy it more.

че се наслаждавали повече на тях.

A sort of French version of this experiment

Нещо като френска версия на този експеримент

was carried out in Dijon, France

била проведена в Дижон, Франция,

where researchers found

където изследователите открили,

that mothers who consumed food and drink

че [бебетата на] майки, които консумирали храни и напитки,

flavored with licorice-flavored anise during pregnancy

подправени с анасон, ароматизиран с женско биле, по време на бременността,

showed a preference for anise

показали предпочитание към анасона

on their first day of life,

в първия ден от живота си,

and again, when they were tested later,

и отново, когато били тествани по-късно,

on their fourth day of life.

на четвъртия ден от живота си.

Babies whose mothers did not eat anise during pregnancy

Бебетата, чиито майки не ядяли анасон по време на бременността,

showed a reaction that translated roughly as "yuck."

показали реакция, която се превежда грубо като "отвращение."

What this means

Това означава,

is that fetuses are effectively being taught by their mothers

че зародишите на практика са учени от техните майки

about what is safe and good to eat.

за това какво е безопасно и хубаво за ядене.

Fetuses are also being taught

Зародишите са също така учени

about the particular culture that they'll be joining

за определената култура, към която ще се присъединят,

through one of culture's most powerful expressions,

чрез един от най-мощните изрази на културата,

which is food.

който е храната.

They're being introduced to the characteristic flavors and spices

Те се запознават с характерните вкусове и подправки

of their culture's cuisine

от кухнята на тяхната култура,

even before birth.

дори преди раждането.

Now it turns out that fetuses are learning even bigger lessons.

Всъщност се оказва, че зародишите научават дори още по-важни уроци.

But before I get to that,

Но преди да стигна до това,

I want to address something that you may be wondering about.

искам да се спра на нещо, за което може да се учудите.

The notion of fetal learning

Идеята за ученето на зародиша

may conjure up for you attempts to enrich the fetus --

може да ви навее опити за обогатяването му -

like playing Mozart through headphones

като слушането на Моцарт през слушалки,

placed on a pregnant belly.

поставени върху бременен корем.

But actually, the nine-month-long process

Но всъщност, девет месечния процес

of molding and shaping that goes on in the womb

на моделиране и оформяне, който се извършва в утробата,

is a lot more visceral and consequential than that.

е много по-задълбочен и по-закономерен от това.

Much of what a pregnant woman encounters in her daily life --

Голяма част от това, с което бременната жена се сблъсква в ежедневния си живот --

the air she breathes,

въздуха, който диша,

the food and drink she consumes,

храните и напитките, които консумира,

the chemicals she's exposed to,

замърсителите, на които е изложена,

even the emotions she feels --

дори емоциите, които чувства --

are shared in some fashion with her fetus.

са споделени по някакъв начин с плода й.

They make up a mix of influences

Те образуват смесица от влияния,

as individual and idiosyncratic

толкова индивидуални и особени,

as the woman herself.

колкото самата жена.

The fetus incorporates these offerings

Плодът включва тези дарове

into its own body,

в собственото си тяло,

makes them part of its flesh and blood.

прави ги част от неговата плът и кръв.

And often it does something more.

И често прави нещо повече.

It treats these maternal contributions

Той третира тези майчини приноси

as information,

като информация,

as what I like to call biological postcards

като това, което обичам да наричам, биологични пощенски картички

from the world outside.

от външния свят.

So what a fetus is learning about in utero

Така че това, което се учи плода в утробата,

is not Mozart's "Magic Flute"

не е "Вълшебната флейта" на Моцарт,

but answers to questions much more critical to its survival.

но отговорите на въпроси, които са от много по-решаващо значение за неговото оцеляване.

Will it be born into a world of abundance

Дали ще се роди в свят на изобилие

or scarcity?

или недостиг?

Will it be safe and protected,

Дали ще бъде сигурен и защитен,

or will it face constant dangers and threats?

или ще бъде изправен пред постоянни опасности и заплахи?

Will it live a long, fruitful life

Дали ще живее дълъг, плодотворен живот,

or a short, harried one?

или кратък и мъчителен?

The pregnant woman's diet and stress level in particular

Диетата и особено нивата на стрес на бременната жена,

provide important clues to prevailing conditions

предоставят важни догатки за преобладаващите условия,

like a finger lifted to the wind.

подобно на вдигнат пръст срещу вятъра.

The resulting tuning and tweaking

Последващото нагаждане и променяне

of a fetus' brain and other organs

на мозъка на зародиша и другите органи

are part of what give us humans

са част от това, което дава на нас, хората,

our enormous flexibility,

нашата огромна гъвкавост,

our ability to thrive

способността ни да се адаптираме

in a huge variety of environments,

в огромно разнообразие от околни среди,

from the country to the city,

от провинцията до града,

from the tundra to the desert.

от тундрата до пустинята.

To conclude, I want to tell you two stories

В заключение, искам да ви разкажа две истории

about how mothers teach their children about the world

за това как майките учат децата си за света,

even before they're born.

дори преди да са се родили.

In the autumn of 1944,

През есента на 1944 година,

the darkest days of World War II,

най-мрачните дни на Втората световна война,

German troops blockaded Western Holland,

германските войски блокирали западна Холандия,

turning away all shipments of food.

връщайки всички доставки на храна.

The opening of the Nazi's siege

Отварянето на нацистката обсада

was followed by one of the harshest winters in decades --

било последвано от една от най-суровите зими от десетилетия --

so cold the water in the canals froze solid.

толкова студена, че водата в каналите замръзнала на лед.

Soon food became scarce,

Скоро храната станала оскъдна,

with many Dutch surviving on just 500 calories a day --

като много холандци преживявали само с 500 калории на ден --

a quarter of what they consumed before the war.

една четвърт от това, което консумирали преди войната.

As weeks of deprivation stretched into months,

Докато седмиците на лишения се превърнали в месеци,

some resorted to eating tulip bulbs.

някои прибягнали до яденето на луковиците на лалета.

By the beginning of May,

До началото на май,

the nation's carefully rationed food reserve

внимателно разпределяните хранителни запаси на нацията

was completely exhausted.

били напълно изчерпани.

The specter of mass starvation loomed.

Призракът на масовия глад бавно израствал.

And then on May 5th, 1945,

И след това на 5 май 1945 година,

the siege came to a sudden end

обсадата била внезапно вдигната,

when Holland was liberated

когато Холандия била освободена

by the Allies.

от съюзниците.

The "Hunger Winter," as it came to be known,

"Гладната зима," както станала известна,

killed some 10,000 people

убила около 10 000 души

and weakened thousands more.

и отслабила хиляди други.

But there was another population that was affected --

Но имало и друга част от населението, което било засегнато --

the 40,000 fetuses

40 000-те зародиши

in utero during the siege.

в утробите по време на обсадата.

Some of the effects of malnutrition during pregnancy

Някои от ефектите от недохранването по време на бременността

were immediately apparent

били видими веднага,

in higher rates of stillbirths,

при по-високите темпове на мъртвородени,

birth defects, low birth weights

дефекти при раждане, ниско тегло при раждане

and infant mortality.

и детската смъртност.

But others wouldn't be discovered for many years.

Но други не били разкрити в продължение на много години.

Decades after the "Hunger Winter,"

Десетилетия след "гладната зима,"

researchers documented

изследователите документирали,

that people whose mothers were pregnant during the siege

че хора, чиито майки били бременни по време на обсадата,

have more obesity, more diabetes

имали повече затлъстявания, повече диабет

and more heart disease in later life

и повече сърдечно-съдови заболявания по-късно в живота,

than individuals who were gestated under normal conditions.

отколкото хората, които били родени при нормални условия.

These individuals' prenatal experience of starvation

Гладът, предшестващ раждането, който изпитали тези хора,

seems to have changed their bodies

изглежда променил телата им

in myriad ways.

по безброй начини.

They have higher blood pressure,

Те имат по-високо кръвно налягане,

poorer cholesterol profiles

по-слаби профили на холестерола

and reduced glucose tolerance --

и намалена глюкозна толерантност --

a precursor of diabetes.

предшественик на диабета.

Why would undernutrition in the womb

Защо недохранване в утробата

result in disease later?

може да доведе до заболяване по-късно?

One explanation

Едно от обясненията

is that fetuses are making the best of a bad situation.

е, че зародишите извличат най-доброто от лоша ситуация.

When food is scarce,

Когато храната е оскъдна,

they divert nutrients towards the really critical organ, the brain,

те насочват хранителните вещества към наистина критичния орган, мозъка,

and away from other organs

и настрани от други органи,

like the heart and liver.

като сърцето и черния дроб.

This keeps the fetus alive in the short-term,

Това поддържа плода жив в краткосрочен план,

but the bill comes due later on in life

но сметката се плаща по-късно в живота,

when those other organs, deprived early on,

когато другите органи, подложени на лишения в началото,

become more susceptible to disease.

стават по-податливи на болести.

But that may not be all that's going on.

Но това може да не е всичко, което се случва.

It seems that fetuses are taking cues

Изглежда, че плодовете приемат сигнали

from the intrauterine environment

от вътреутробната околна среда

and tailoring their physiology accordingly.

и приспособяват физиологията си подобаващо.

They're preparing themselves

Те се подготвят

for the kind of world they will encounter

за света, с който ще се сблъскат

on the other side of the womb.

от другата страна на утробата.

The fetus adjusts its metabolism

Плодът нагажда метаболизма си

and other physiological processes

и другите физиологични процеси

in anticipation of the environment that awaits it.

в очакване на средата, която го очаква.

And the basis of the fetus' prediction

И основата за предсказанието на зародиша

is what its mother eats.

е това, което яде майка му.

The meals a pregnant woman consumes

Ястията, които консумира бременната жена,

constitute a kind of story,

представляват нещо като история,

a fairy tale of abundance

приказка за изобилие

or a grim chronicle of deprivation.

или мрачна хроника за лишение.

This story imparts information

Тази история придава информация,

that the fetus uses

която плодът използва

to organize its body and its systems --

за да организира тялото и системите си --

an adaptation to prevailing circumstances

адаптиране към преобладаващите обстоятелства,

that facilitates its future survival.

което улеснява неговото бъдещо оцеляване.

Faced with severely limited resources,

Изправено пред силно ограничени ресурси,

a smaller-sized child with reduced energy requirements

по-малко по размер дете, с намалени енергийни изисквания,

will, in fact, have a better chance

всъщност, ще има по-добър шанс

of living to adulthood.

да доживее до зряла възраст.

The real trouble comes

Истинският проблем идва,

when pregnant women are, in a sense, unreliable narrators,

когато бременните жени са, в известен смисъл, ненадеждни разказвачи,

when fetuses are led

когато фетуси са подведени

to expect a world of scarcity

да очакват свят на недостиг,

and are born instead into a world of plenty.

а са родени, вместо това, в свят на изобилие.

This is what happened to the children of the Dutch "Hunger Winter."

Това е, което се случи с децата през холандската "гладна зима."

And their higher rates of obesity,

И техните по-високи темпове на затлъстяване,

diabetes and heart disease

диабет и сърдечни заболявания

are the result.

са резултата.

Bodies that were built to hang onto every calorie

Телата, които били устроени, за да задържат всяка калория,

found themselves swimming in the superfluous calories

се оказали плуващи в излишните калории

of the post-war Western diet.

на следвоенната западна диета.

The world they had learned about while in utero

Светът, за който научили, докато били в утробата,

was not the same

не бил същия

as the world into which they were born.

като света, в който се родили.

Here's another story.

Ето една друга история.

At 8:46 a.m. on September 11th, 2001,

В 8:46 сутринта на 11 септември, 2001 година,

there were tens of thousands of people

имаше десетки хиляди хора

in the vicinity of the World Trade Center

в близост до Световния търговски център

in New York --

в Ню Йорк --

commuters spilling off trains,

пътуващи до работа във влакове,

waitresses setting tables for the morning rush,

сервитьорки, обслужващи маси в сутрешния пик,

brokers already working the phones on Wall Street.

брокери, които вече работели с телефоните на Уол Стрийт.

1,700 of these people were pregnant women.

1700 от тези хора били бременни жени.

When the planes struck and the towers collapsed,

Когато самолетите удариха и кулите се сринаха,

many of these women experienced the same horrors

много от тези жени изпитаха същите ужаси,

inflicted on other survivors of the disaster --

причинени на други оцелели от бедствието --

the overwhelming chaos and confusion,

невъобразимия хаос и объркване,

the rolling clouds

гъстите облаци

of potentially toxic dust and debris,

от потенциално токсичен прах и отломки,

the heart-pounding fear for their lives.

сърцераздирателния страх за техния живот.

About a year after 9/11,

Около година след 11-ти септември,

researchers examined a group of women

учени изследваха група жени,

who were pregnant

които били бременни,

when they were exposed to the World Trade Center attack.

когато били изложени на атентата срещу Световния търговски център.

In the babies of those women

В бебетата на тези жени,

who developed post-traumatic stress syndrome, or PTSD,

които развили пост-травматичен стрес синдром, или ПТСС,

following their ordeal,

след тяхното изпитание,

researchers discovered a biological marker

учените открили биологичен маркер

of susceptibility to PTSD --

за предразполагане към ПТСС --

an effect that was most pronounced

ефект, който бил най-ясно изразен

in infants whose mothers experienced the catastrophe

при кърмачетата, чиито майки преживяли катастрофата

in their third trimester.

в техния трети триместър.

In other words,

С други думи,

the mothers with post-traumatic stress syndrome

майките с пост-травматичен стрес синдром

had passed on a vulnerability to the condition

пренесли уязвимостта към заболяването

to their children while they were still in utero.

на децата си, докато те били още в утробата.

Now consider this:

Сега помислете над това:

post-traumatic stress syndrome

пост-травматичния стрес синдром

appears to be a reaction to stress gone very wrong,

изглежда е реакция към стрес, който е в погрешни количества,

causing its victims tremendous unnecessary suffering.

причиняващ на своите жертви огромно ненужно страдание.

But there's another way of thinking about PTSD.

Но има и друг начин за мислене за ПТСС.

What looks like pathology to us

Това, което изглежда като патологично за нас,

may actually be a useful adaptation

всъщност може да бъде полезна адаптация

in some circumstances.

при определени обстоятелства.

In a particularly dangerous environment,

В особено опасна среда,

the characteristic manifestations of PTSD --

характерните прояви на ПТСС --

a hyper-awareness of one's surroundings,

хипер осведоменост за околната среда на някого,

a quick-trigger response to danger --

светкавичен отговор при опасност --

could save someone's life.

биха могли да спасят нечий живот.

The notion that the prenatal transmission of PTSD risk is adaptive

Идеята, че пренаталното предаване на ПТСС риска е адаптивно,

is still speculative,

все още е спекулативно,

but I find it rather poignant.

но го намирам за доста трогателно.

It would mean that, even before birth,

Това би означавало, че още преди раждането,

mothers are warning their children

майките предупреждават децата си,

that it's a wild world out there,

че ги очаква един див свят,

telling them, "Be careful."

като им казват: "Бъдете внимателни."

Let me be clear.

Нека да поясня.

Fetal origins research is not about blaming women

Изследванията над феталния произход, не са за да се обвиняват жените

for what happens during pregnancy.

за това, което се случва по време на бременността.

It's about discovering how best to promote

Те се провеждат за да открием най-добрия начин за насърчаване

the health and well-being of the next generation.

на здравето и благосъстоянието на следващото поколение.

That important effort must include a focus

Това важно усилие трябва да включва фокусиране

on what fetuses learn

над онова, което зародишите учат,

during the nine months they spend in the womb.

през деветте месеца, които прекарват в утробата.

Learning is one of life's most essential activities,

Ученето е една от най-съществените дейности на живота

and it begins much earlier

и започва много по-рано,

than we ever imagined.

отколкото някога сме си представяли.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскания)