Don't suffer from your depression in silence | Nikki Webber Allen

Translator: Dima Dimova Reviewer: Dimana Boshnakova

What are you doing on this stage

Какво правиш на тази сцена

in front of all these people?

пред всички тези хора?

(Laughter)

(Смях)

Run!

Бягай!

(Laughter)

Run now.

(Смях)

Бягай сега.

That's the voice of my anxiety talking.

Така звучи вътрешният ми страх.

Even when there's absolutely nothing wrong,

Дори когато няма абсолютно нищо нередно,

I sometimes get this overwhelming sense of doom,

понякога изпитвам това непреодолимо чувство на обреченост

like danger is lurking just around the corner.

сякаш точно зад ъгъла се крие опастност.

You see, a few years ago,

Знаете ли, преди няколко години

I was diagnosed with generalized anxiety

бях диагностицирана с генерализирана тревожност

and depression --

и депресия --

two conditions that often go hand in hand.

две състояния, които често вървят ръка за ръка.

Now, there was a time I wouldn't have told anybody,

Преди време не бих споделила това с никой,

especially not in front of a big audience.

още по-малко с голяма публика.

As a black woman,

Като цветнокожа,

I've had to develop extraordinary resilience to succeed.

трябваше да развия изключителна устойчивост, за да успея.

And like most people in my community,

И като повечето хора от моята общност,

I had the misconception that depression was a sign of weakness,

имах погрешното схващане, че депресията е признак на слабост,

a character flaw.

слабост на характера.

But I wasn't weak;

Но аз не бях слаба,

I was a high achiever.

бях много успешна.

I'd earned a Master's degree in Media Studies

Завършх магистартура Медийни Изследвания

and had a string of high-profile jobs in the film and television industries.

и заемах редица квалифицирани длъжности във филмовата и телевизионна индустрия.

I'd even won two Emmy Awards for my hard work.

Дори спечелих две награди Еми за усилената си работа.

Sure, I was totally spent,

Несъмнено бях тотално изнемощяла,

I lacked interest in things I used to enjoy,

загубих интерес към нещата, които обичах

barely ate,

едва се хранех,

struggled with insomnia

страдах от безсъние

and felt isolated and depleted.

и се чувствах изолирана и изтощена.

But depressed?

Но депресирана?

No, not me.

Не, не и аз.

It took weeks before I could admit it,

Минаха седмици преди да го призная,

but the doctor was right:

но докторите имаха право:

I was depressed.

Бях депресирана.

Still, I didn't tell anybody about my diagnosis.

Не казах на никой диагнозата си.

I was too ashamed.

Бях твърде засрамена.

I didn't think I had the right to be depressed.

Не мислех, че имам право да съм депресирана.

I had a privileged life

Бях облагодетелствана

with a loving family and a successful career.

с любящо семейство и успешна кариера.

And when I thought about the unspeakable horrors

И когато си помислех за неописуемия ужас,

that my ancestors had been through in this country

през който са преминали предците ми в тази държава

so that I could have it better,

за по-добър живот на потомците им,

my shame grew even deeper.

се срамувах още повече.

I was standing on their shoulders.

Чувствах се отговорна.

How could I let them down?

Как можех да ги разочаровам?

I would hold my head up,

Ще държа главата си изправена,

put a smile on my face

с усмивка на лице,

and never tell a soul.

без да кажа на никого.

On July 4, 2013,

На 4 юли 2013,

my world came crashing in on me.

светът ми се срути.

That was the day I got a phone call from my mom

През този ден майка ми се обади по телефона

telling me that my 22-year-old nephew, Paul, had ended his life,

и каза, че 22 годишният ми племенник, Паул, се е самоубил

after years of battling depression and anxiety.

след години борба с депресията и безспокойството.

There are no words that can describe the devastation I felt.

Нямам думи, с които да опиша опостушението, който изпитах.

Paul and I were very close,

С Паул бяхме много близки,

but I had no idea he was in so much pain.

но аз нямах представа, че е изпитвал толкова болка.

Neither one of us had ever talked to the other about our struggles.

Нито един от нас не беше говорил за битките, които води.

The shame and stigma kept us both silent.

Срамът и предразсъдъците ни държаха безмълвни.

Now, my way of dealing with adversity is to face it head on,

Сега начинът, по който се справям с бедствието, е като се изправя срещу него,

so I spent the next two years researching depression and anxiety,

така че прекарах следващите две години, изследвайки депресията и безспокойството

and what I found was mind-blowing.

и това което открих е умопомрачително.

The World Health Organization reports

Световната здравна организация съобщава,

that depression is the leading cause of sickness and disability

че депресията е водещата причина за болести и увреждания

in the world.

в света.

While the exact cause of depression isn't clear,

Въпреки че не е установена точната причина за депресия,

research suggests that most mental disorders develop,

изследванията предполагат, че повечето психически разстройства се развиват,

at least in part,

поне отчасти,

because of a chemical imbalance in the brain,

задради химически дисбаланс в мозъка

and/or an underlying genetic predisposition.

и/ или вследствие на генетично предразположение.

So you can't just shake it off.

Така че не можете просто да се оттърсите от нея.

For black Americans,

За чернокожите американци,

stressors like racism and socioeconomic disparities

стресовите фактори като расизъм и социално-икономическите различия

put them at a 20 percent greater risk of developing a mental disorder,

увеличават риска за развитие на психически разстройства с 20 процента,

yet they seek mental health services

въпреки това те търсят лечение за психичното си здраве

at about half the rate of white Americans.

двойно по-малко от белите американци.

One reason is the stigma,

Една от причините са предразсъдъците,

with 63 percent of black Americans mistaking depression for a weakness.

63 процента чернокожи американци възприемат грешно депресията като слабост.

Sadly, the suicide rate among black children

За съжаление броят самоубийства сред чернокожите деца

has doubled in the past 20 years.

се е удвоил в последните 20 години.

Now, here's the good news:

Но има и добри новини:

seventy percent of people struggling with depression will improve

70 процента от хората, страдащи от депресия, се подобряват

with therapy, treatment and medication.

вследствие на терапия, лечение и медикаменти.

Armed with this information,

Въоръжена с тази информация,

I made a decision:

взех решение:

I wasn't going to be silent anymore.

Няма повече да мълча.

With my family's blessing,

С благословията на семейството си,

I would share our story

споделих нашата история

in hopes of sparking a national conversation.

надявайки се на искрени диспути в цялата страна.

A friend, Kelly Pierre-Louis, said,

Една приятелка, Кели Пиер-Луис, каза:

"Being strong is killing us."

"Нашата сила ни убива"

She's right.

Тя е права.

We have got to retire those tired, old narratives

Трябва да се сбогуваме с баналните, остарели истории

of the strong black woman

за силните чернокожи жени

and the super-masculine black man,

и мускулестите чернокожи мъже,

who, no matter how many times they get knocked down,

които без значение колко пъти биват съборени,

just shake it off and soldier on.

просто се оттърсват и продължават.

Having feelings isn't a sign of weakness.

Да имаш чувства не е признак на слабост.

Feelings mean we're human.

Да имаш чувства означава, че си човек.

And when we deny our humanity,

И когато отричаме нашата човечност,

it leaves us feeling empty inside,

тя ни кара да се чувстваме празни отвътре

searching for ways to self-medicate in order to fill the void.

и да търсим начини за самолечение, за да запълним празнотата.

My drug was high achievement.

Моето лекарство беше високото постижение.

These days, I share my story openly,

Днес, аз споделям историята си открито

and I ask others to share theirs, too.

и призовавам други да споделят също техните истории.

I believe that's what it takes

Вярвам, че това е необходимо,

to help people who may be suffering in silence

за да помогне на хората, които страдат мълчаливо

to know that they are not alone

да знаят, че не са сами

and to know that with help,

и да знаят, че с помощ

they can heal.

може да се излекуват.

Now, I still have my struggles,

Все още водя битки,

particularly with the anxiety,

особено с безспокойството,

but I'm able to manage it

но се справям с него

through daily mediation, yoga and a relatively healthy diet.

чрез ежедневна медитация, йога и относително здравословна диета.

(Laughter)

(Смях)

If I feel like things are starting to spiral,

Когато почувствам, че нещата излизат от контрол,

I make an appointment to see my therapist,

се обаждам на терапевта ми,

a dynamic black woman named Dawn Armstrong,

енергична чернокожа жена на име Даун Армстронг,

who has a great sense of humor

която има страхотно чувство за хумор

and a familiarity that I find comforting.

и дружелюбие, благодарение на което се чувствам удобно.

I will always regret

Винаги ще съжалявам,

that I couldn't be there for my nephew.

че не бях там за моя племенник.

But my sincerest hope

Но най-искрената ми надежда

is that I can inspire others with the lesson that I've learned.

е, че мога да вдъхновя другите с урока, който научих.

Life is beautiful.

Животът е прекрасен.

Sometimes it's messy,

Понякога е объркан

and it's always unpredictable.

и винаги - непредсказуем.

But it will all be OK

Но всичко ще бъде ОК,

when you have your support system to help you through it.

когато имате подкрепа, която ви помага да продължите.

I hope that if your burden gets too heavy,

Надявам се, че ако вашият товар стане твърде тежък,

you'll ask for a hand, too.

ще протегнете ръка за помощ.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)