What's so funny about mental illness? | Ruby Wax

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Ger K. Reviewer: Yavor Ivanov

One in four people suffer from some sort of mental illness,

Един от четирима страда от някакъв вид психическа болест,

so if it was one, two, three, four, it's you, sir.

така че едно, две, три, четири, вие сте господине.

You. Yeah. (Laughter)

Вие. Да. (Смях)

With the weird teeth. And you next to him. (Laughter)

Със странните зъби. И вие до него също. (Смях)

You know who you are.

Знаете кой сте.

Actually, that whole row isn't right. (Laughter)

Всъщност целият ред не сте добре. (Смях)

That's not good. Hi. Yeah. Real bad. Don't even look at me. (Laughter)

Това не е хубаво. Здравейте. Да. Много лошо. Изобщо не ме гледайте даже. (Смях)

I am one of the one in four. Thank you.

Аз съм една на четири. Благодаря.

I think I inherit it from my mother, who,

И мисля, че го наследих от майка ми,

used to crawl around the house on all fours.

която пълзеше на четири крака из къщата.

She had two sponges in her hand, and then she had two

В ръката си имаше две гъби и още две

tied to her knees. My mother was completely absorbent. (Laughter)

вързани за колената ѝ. Майка ми беше много изцеждаща личност.

And she would crawl around behind me going,

И тя пълзеше зад мен и викаше

"Who brings footprints into a building?!"

"Кой оставя следи от обувки, кой?!"

So that was kind of a clue that things weren't right.

Така, че това беше някакъв знак, че нещата не са много в ред.

So before I start, I would like to thank

Преди да почна искам да благодаря

the makers of Lamotrigine, Sertraline, and Reboxetine,

на производителите на "Ламотрагин", "Съртралин" и "Ребоксатин",

because without those few simple chemicals, I would not be vertical today.

защото без тези няколко прости химикала, не бих била вертикална днес.

So how did it start?

Как започна всичко?

My mental illness -- well, I'm not even going to talk about my mental illness.

Моята психична болест - не, няма да говоря за нея.

What am I going to talk about? Okay.

За какво ще говоря тогава? Добре.

I always dreamt that, when I had my final breakdown,

Винаги съм си мислила, че когато накрая получа криза

it would be because I had a deep Kafkaesque

ще бъде, защото съм получила дълбоко Кафка-тип

existentialist revelation,

екзистенциалистко откровение

or that maybe Cate Blanchett would play me and she would win an Oscar for it. (Laughter)

или примерно Кейт Бланшет ще ме изиграе и ще получи Оскар за това. (Смях)

But that's not what happened. I had my breakdown

Но не се случи така. Получих кризата си

during my daughter's sports day.

по време на спортния ден на дъщеря ми.

There were all the parents sitting in a parking lot

Там си бяха всички родители, на паркинга,

eating food out of the back of their car -- only the English --

ядяха храна от багажниците на колите си - само англичаните -

eating their sausages. They loved their sausages. (Laughter)

ядяха си салама. Те обичат салами. (Смях)

Lord and Lady Rigor Mortis were nibbling on the tarmac,

лорд и лейди Ригор Мортис похапваха на полето

and then the gun went off and all the girlies started running,

и ето гърмеж от пистолета и всички момичета почват да тичат

and all the mummies went, "Run! Run Chlamydia! Run!" (Laughter)

и всички майчици почват да викат "Тичай! Тичай Хламидия! Тичай!" (Смях)

"Run like the wind, Veruca! Run!"

"Бягай като вятъра, Верука! Бягай!"

And all the girlies, girlies running, running, running,

И момичетата бягаха, тичат, тичат, тичат

everybody except for my daughter, who was just standing

всички освен дъщеря ми, която просто си седи

at the starting line, just waving,

на стартовата линия и маха с ръка,

because she didn't know she was supposed to run.

защото не знаела, че трябвало да тича.

So I took to my bed for about a month, and when I woke up

Така, че аз си полегнах за около месец и като се събудих

I found I was institutionalized, and when I saw the other inmates,

разбрах че съм в институция и като видях другите затворници

I realized that I had found my people, my tribe. (Laughter)

разбрах че съм намерила моите хора, моето племе.

Because they became my only friends, they became my friends,

Защото те станаха моите единствени приятели, станаха мои приятели,

because very few people that I knew -- Well, I wasn't

защото много малко хора, които познавах ... Имам предвид

sent a lot of cards or flowers. I mean, if I had had a broken leg

не получих особено много картички и цветя. Имам предвид, че ако си бях счупила крак

or I was with child I would have been inundated,

или бях бременна щях да съм наводнена,

but all I got was a couple phone calls telling me to perk up.

но всичко, което получих бяха няколко телефонни обаждания със съвета да се взема в ръце.

Perk up.

Вземи се в ръце.

Because I didn't think of that. (Laughter)

Понеже аз не се бях сетила за това. (Смях)

(Laughter) (Applause)

(смях, аплодисменти)

Because, you know, the one thing, one thing that you get with this disease,

Защото, знаете ли, това нещо което получавате с тази болест,

this one comes with a package, is you get a real sense of shame,

защото тя идва в комплект е истинско чувство за срам,

because your friends go, "Oh come on, show me the lump,

понеже приятелите ти са "Добре, покажи ми бучката,

show me the x-rays," and of course you've got nothing to show,

покажи ми рентгена," и разбира се ти нямаш нищо подобно за показване

so you're, like, really disgusted with yourself because you're thinking,

и затова си истински отвратен от себе си, защото си мислиш

"I'm not being carpet-bombed. I don't live in a township."

"Не е като като да ме бомбардират. Не живея в гето."

So you start to hear these abusive voices, but you don't hear one abusive voice,

И започваш да чуваш тези гадни гласове, но не само един,

you hear about a thousand -- 100,000 abusive voices,

хиляда - сто хиляди гадни гласа,

like if the Devil had Tourette's, that's what it would sound like.

сякаш Дявола има синдром на Турет - така би звучал.

But we all know in here, you know, there is no Devil,

Но всички тук знаем, че няма Дявол,

there are no voices in your head.

че няма никакви гласове в главата ти.

You know that when you have those abusive voices,

Всъщност, когато чуваш гадните гласове

all those little neurons get together and in that little gap

всички малки неврони се събират и в малката дупчица

you get a real toxic "I want to kill myself" kind of chemical,

се получава истински токсичен "искам да се гръмна" химикал,

and if you have that over and over again on a loop tape,

и ако това се повтаря много, много пъти

you might have yourself depression.

се сдобиваш с депресийка.

Oh, and that's not even the tip of the iceberg.

О, и това даже не е върхът на айсберга.

If you get a little baby, and you abuse it verbally,

Ако имаш дете и му говориш гадости

its little brain sends out chemicals that are so destructive

малкият му мозък праща химикали, които са толкова разрушителни,

that the little part of its brain that can tell good from bad just doesn't grow,

че малките части на мозъка му, които различават добро от лошо просто не порасват,

so you might have yourself a homegrown psychotic.

така, че може да си отгледаш психопат.

If a soldier sees his friend blown up, his brain goes into

Ако войник види приятеля си разпарчетосан мозъкът му

such high alarm that he can't actually put the experience into words,

влиза в такъв висок стрес, че не може реално да пренесе преживяното в думи,

so he just feels the horror over and over again.

затова просто чувства ужаса отново и отново.

So here's my question. My question is, how come

Ето го и моя въпрос. Той е: Защо

when people have mental damage, it's always an active imagination?

когато хората имат психическа повреда това е все активно въображение?

How come every other organ in your body can get sick

Защо всеки друг орган на тялото ни може да се разболее

and you get sympathy, except the brain?

и получаваш симпатия, но не и мозъкът?

I'd like to talk a little bit more about the brain,

Бих искала да поговоря малко за мозъка,

because I know you like that here at TED,

защото знам че тук на ТЕД го обичате,

so if you just give me a minute here, okay.

така че ако само ми дадете една минута, добре.

Okay, let me just say, there's some good news.

Добре, нека само кажа - има и няколко добри новини.

There is some good news. First of all, let me say,

Има и добри новини. Първо, да кажа,

we've come a long, long way.

че сме минали дълъг, дълъг път.

We started off as a teeny, teeny little one-celled amoeba,

Започнали сме като мъничка, едноклетъчна амеба,

tiny, just sticking onto a rock, and now, voila, the brain.

малка, едва се държи за скала и сега, воила, мозъкът.

Here we go. (Laughter)

Да видим. (Смях)

This little baby has a lot of horsepower.

Това бебче има доста коня под капака.

It comes completely conscious. It's got state-of-the-art lobes.

Идва с напълно оборудвано със съзнание. Има върховни лобове.

We've got the occipital lobe so we can actually see the world.

Имаме тилния лоб, за да можем да виждаме света.

We got the temporal lobe so we can actually hear the world.

Имаме слепоочен лоб, за да можем да чуваме света.

Here we've got a little bit of long-term memory,

Тук имаме малко дълготрайна памет,

so, you know that night you want to forget, when you got really drunk? Bye-bye! Gone. (Laughter)

помните ли онази нощ, която ви се иска да забравите, когато наистина се напихте? Бай-бай! Няма я. (Смях)

So actually, it's filled with 100 billion neurons

Така, че той е изграден от 100 милиарда неврона,

just zizzing away, electrically transmitting information,

които жужат заедно, електрически предавайки информация,

zizzing, zizzing. I'm going to give you a little side view here.

жужат, жужат. Ще ви го покажа и в профил.

I don't know if you can get that here. (Laughter)

Не знам дали го виждате от там. (Смях)

So, zizzing away, and so — (Laughter) —

Така, че жужат си, и - (Смях) -

And for every one — I know, I drew this myself. Thank you.

За всички ..., да знам, сама го нарисувах. Благодаря ви.

For every one single neuron, you can actually have

За всеки един неврон, може да има

from 10,000 to 100,000 different connections

от 10 000 до 100 000 различни връзки

or dendrites or whatever you want to call it, and every time

или дендрони или както искате го наречете и всеки път,

you learn something, or you have an experience,

когато научите нещо или ви се случи нещо,

that bush grows, you know, that bush of information.

този храст нараства, разбирате ли, това храст от информация.

Can you imagine, every human being is carrying

Представяте ли си, всяко човешко същество разполага

that equipment, even Paris Hilton? (Laughter)

с това оборудване, дори Парис Хилтън? (Смях)

Go figure.

Иди го разбери.

But I got a little bad news for you folks. I got some bad news.

Обаче имам и малко лоши новини, хора. Имам лоши новини.

This isn't for the one in four. This is for the four in four.

Те не са за един от четирима. Тук става въпрос за четирима от четирима.

We are not equipped for the 21st century.

Не сме предвидени за 21 век.

Evolution did not prepare us for this. We just don't have the bandwidth,

Еволюцията не ни подготви за това. Просто ни липсва ширина на лентата

and for people who say, oh, they're having a nice day,

и относно тези, които казват че днес им е чудесен ден,

they're perfectly fine, they're more insane than the rest of us.

че са супер добре, те са по-луди от всички нас.

Because I'll show you where there might be a few glitches

Сега ще ви покажа къде може да има малко проблеми

in evolution. Okay, let me just explain this to you.

в еволюцията. Така, нека ви го обясня.

When we were ancient man — (Laughter) —

Когато сме били в древността - (Смях) -

millions of years ago, and we suddenly felt threatened

преди милиони години и внезапно сме се почувствали застрашени

by a predator, okay? — (Laughter) —

от хищник, добре? - (Смях) -

we would — Thank you. I drew these myself. (Laughter)

тогава ние ... Благодаря ви. Сама ги нарисувах. (Смях)

Thank you very much. Thank you. Thank you. (Applause)

Благодаря ви много. Благодаря. Благодаря.

Thank you. Anyway, we would fill up with our own adrenaline

Благодаря. Та, както и да е, тогава ние сме се изпълвали с адреналин

and our own cortisol, and then we'd kill or be killed,

и кортизол и сме убивали или сме били убивани,

we'd eat or we'd be eaten, and then suddenly we'd de-fuel,

или сме изяждали или сме били изяждани и тогава внезапно горивото е свършвало

and we'd go back to normal. Okay.

и сме се връщали обратно към нормалността. Добре.

So the problem is, nowadays, with modern man— (Laughter) —

Проблемът в днешни дни е, че модерният човек - (Смях) -

when we feel in danger, we still fill up with our own chemical

когато се почувстваме в опасност все още се изпълваме с химикали,

but because we can't kill traffic wardens — (Laughter) —

но понеже не може да убиеш пътния полицай

or eat estate agents, the fuel just stays in our body

или да изядеш агента по недвижими имоти, горивото си остава в нашите тела,

over and over, so we're in a constant state of alarm,

отново и отново, така че сме постоянно в състояние на аларма,

a constant state. And here's another thing that happened.

постоянен стрес. И ето и още едно нещо, което става.

About 150,000 years ago, when language came online,

Преди около 150 000 години, когато езикът се е появил

we started to put words to this constant emergency,

сме започнали да обличаме в думи този постоянен стрес

so it wasn't just, "Oh my God, there's a saber-toothed tiger,"

и вече не е само "О Боже мой, саблезъб тигър!" което се е случвало,

which could be, it was suddenly, "Oh my God, I didn't send the email. Oh my God, my thighs are too fat.

а внезапно вече имаме и О Боже мой, не пратих мейла. О Боже мой, бедрата ми са прекалено дебели.

Oh my God, everybody can see I'm stupid. I didn't get invited to the Christmas party!"

О Боже мой, всички виждат колко съм глупава. Не бях поканена на коледното парти!

So you've got this nagging loop tape that goes

И се получава тази въртяща се мърмореща касета,

over and over again that drives you insane, so,

която се пуска отново и отново и която те побърква така, че

you see what the problem is? What once made you safe

виждате ли къде е проблемът? Това, което ви е държало в сигурност

now drives you insane.

преди сега ви подлудява.

I'm sorry to be the bearer of bad news, but somebody has to be.

Съжалявам, че трябва да съм пощальона с лошите новини, но все някой е.

Your pets are happier than you are. (Laughter)

Домашните ви любимци са по-щастливи от вас. (Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

So kitty cat, meow, happy happy happy, human beings, screwed. (Laughter)

Котенцето, мяу мяу - щастливо, щастливо. Човешки същества - прецакани. (Смях)

Completely and utterly -- so, screwed.

Напълно и абсолютно прецакани.

But my point is, if we don't talk about this stuff,

Но това, което казвам е че ако не говорим за тези неща

and we don't learn how to deal with our lives, it's not going

и не се учим как да се справяме с живота си

to be one in four. It's going to be four in four

няма да е един от четири. Ще станат четири от четири,

who are really, really going to get ill in the upstairs department.

тези които са много, много зле на горния етаж.

And while we're at it, can we please stop the stigma?

И докато сме на тази тема, може ли моля да прекратим стигмата?

Thank you. (Applause)

Благодаря ви. (Аплодисменти)

(Applause) Thank you.

(Аплодисменти) Благодаря ви.