The genius of the London Tube Map | Small Thing Big Idea, a TED series

Translator: Krystian Aparta Reviewer: Camille Martínez

Translator: Pavlina Koleva Reviewer: Anton Hikov

The history of civilization, in some ways, is a history of maps:

Може да се каже, че историята на цивилизацията е история на картите:

How have we come to understand the world around us?

Как сме се научили да разбираме света около нас?

One of the most famous maps works because it really isn't a map at all.

Една от най-известните карти работи, понеже изобщо не е карта.

[Small thing. Big idea.]

[Нещо малко. Голяма идея.]

[Michael Bierut on the London Tube Map]

[Майкъл Бейрут за картата на Лондонското метро]

The London Underground came together in 1908,

Лондонското метро се свързва през 1908,

when eight different independent railways merged

когато осем различни независими линии се сливат

to create a single system.

в една обща система.

They needed a map to represent that system

Трябвала карта, за да изобразят системата,

so people would know where to ride.

та хората да знаят накъде да се возят.

The map they made is complicated.

Картата, която направили е сложна.

You can see rivers, bodies of water, trees and parks --

Виждаш реки, водни басейни, дървета и паркове.

the stations were all crammed together at the center of the map,

Станциите в средата на картата били сбутани,

and out in the periphery, there were some that couldn't even fit on the map.

а по периферията имало такива, които не се побирали на картата.

So the map was geographically accurate, but maybe not so useful.

Картата била географски правилна, но може би не толкова полезна.

Enter Harry Beck.

Появил се Хари Бек.

Harry Beck was a 29-year-old engineering draftsman

Хари Бек бил 29 годишен инженер чертожник,

who had been working on and off for the London Underground.

който работел от време на време за Лондонското метро.

And he had a key insight,

И имал ключово прозрение,

and that was that people riding underground in trains

и то било, че хората возещи се в подземни влакове

don't really care what's happening aboveground.

не се интересуват какво се случва над земята.

They just want to get from station to station --

Просто искат да стигнат от станция до станция:

"Where do I get on? Where do I get off?"

"Къде да се кача? Къде да сляза?"

It's the system that's important, not the geography.

Системата е важна, а не географията.

He's taken this complicated mess of spaghetti,

Той взел тази спагетоподобна сложнотия

and he's simplified it.

и я опростил.

The lines only go in three directions:

Линиите се движели в 3 посоки:

they're horizontal, they're vertical, or they're 45 degrees.

хоризонтална, вертикална и по 45 градуса.

Likewise, he spaced the stations equally,

Също така, разпределил станциите разномерно,

he's made every station color correspond to the color of the line,

направил всяка станция с цвета на линията, към която е

and he's fixed it all so that it's not really a map anymore.

и го структурирал така, че вече да не е карта.

What it is is a diagram,

Това, което представлява е диаграма,

just like circuitry,

като електронна схема

except the circuitry here isn't wires conducting electrons,

само дето схемата тук не е жички провеждащи електрони,

it's tubes containing trains conducting people from place to place.

а тунели с влакове, превозващи хора от точка до точка.

In 1933, the Underground decided, at last, to give Harry Beck's map a try.

През 1933, от метрото най-сетне решили да дадат шанс на картата на Хари Бек.

The Underground did a test run of a thousand of these maps, pocket-size.

Направили пробно хиляда копия на картата в джобен формат.

They were gone in one hour.

За един час били свършили.

They realized they were onto something,

Осъзнали, че са попаднали на нещо

they printed 750,000 more,

и отпечатали още 750 хиляди

and this is the map that you see today.

и това е картата, която виждате и днес.

Beck's design really became the template

Дизайнът на Бек се превърнал в еталон

for the way we think of metro maps today.

за това как възприемаме картите на метрото днес.

Tokyo, Paris, Berlin, São Paulo, Sydney, Washington, D.C. --

Токио, Париж, Берлин, Сао Пауло, Сидни, Вашингтон

all of them convert complex geography

всички те превръщат сложната география

into crisp geometry.

в чиста геометрия.

All of them use different colors to distinguish between lines,

Всички те ползват различни цветове да обозначават различните линии,

all of them use simple symbols to distinguish between types of stations.

всички ползват прости символи да отличават типовете станции.

They all are part of a universal language, seemingly.

Всички те са част от универсален език, очевидно.

I bet Harry Beck wouldn't have known what a user interface was,

Обзалагам се, че Хари Бек е нямал идея какво е потребителски интерфейс,

but that's really what he designed

но точно това е създал.

and he really took that challenge and broke it down to three principles

И приемайки предизвикателството го е разбил на 3 принципа,

that I think can be applied in nearly any design problem.

които могат да се приложат в почти всеки дизайн.

First one is focus.

Първият е фокус.

Focus on who you're doing this for.

Фокус върху това за кого го правиш?

The second principle is simplicity.

Вторият принцип - опростеност.

What's the shortest way to deliver that need?

Как най-бързо да задоволим дадената потребност?

Finally, the last thing is:

И накрая, последното нещо:

Thinking in a cross-disciplinary way.

Мултидисциплинарно мислене.

Who would've thought that an electrical engineer

Кой би си помислил, че електроинженер

would be the person to hold the key

ще открие начин

to unlock what was then one of the most complicated systems in the world --

да разплете една от тогавашните най-сложни системи в света.

all started by one guy with a pencil and an idea.

И всичко започва с един човек с молив и идея.