The hilarious art of book design | Chip Kidd

Translator: Svetlana Leneva Reviewer: Anton Hikov

Hi.

Здравейте.

(Laughter)

(Смях)

I did that for two reasons.

Направих това поради две причини.

First of all, I wanted to give you

Първо, исках да ви покажа

a good visual first impression.

добре изглеждащо първо впечатление.

But the main reason I did it is that

Но основната причина да го направя е,

that's what happens to me when I'm forced to wear

това ми се случва, когато ме накарат да нося

a Lady Gaga skanky mic.

тип "Лейди Гага" мърляв микрофон.

(Laughter)

(Смях)

I'm used to a stationary mic.

Свикнал съм с микрофон на стойка.

It's the sensible shoe of public address.

Това е политически коректното решение.

(Laughter)

(Смях)

But you clamp this thing on my head, and something happens.

Но закрепите ли това чудо на главата ми и нещо се случва.

I just become skanky.

Ставам мърляв.

(Laughter) So I'm sorry about that.

(Смях) Така че съжалявам за това.

And I'm already off-message.

Но започнах да се отклонявам от темата на разговора.

(Laughter)

(Смях)

Ladies and gentlemen,

Дами и господа,

I have devoted the past 25 years of my life

посветих последните 25 години от живота си

to designing books.

на илюстрирането на книги.

("Yes, BOOKS. You know, the bound volumes with ink on paper.

"Да, КНИГИ. Нали знаете, подвързани томове с мастило върху хартия.

You cannot turn them off with a switch.

Не можете да ги изключите с копче.

Tell your kids.")

Обяснете на децата си."

It all sort of started as a benign mistake,

Всичко започна като незначителна грешка,

like penicillin. (Laughter)

като пеницилина. (Смях)

What I really wanted

Това, което наистина исках

was to be a graphic designer

беше да съм графичен дизайнер

at one of the big design firms in New York City.

в някоя голяма дизайнерска компания в Ню Йорк.

But upon arrival there,

Но когато пристигнах там

in the fall of 1986, and doing a lot of interviews,

през есента на 1986-а, ходих на много интервюта

I found that the only thing I was offered

и се оказа, че единствената оферта, която получих

was to be Assistant to the Art Director at Alfred A. Knopf,

беше като асистент на арт директора в Алфред Ей. Кнопф,

a book publisher.

издател на книги.

Now I was stupid,

Разбира се, аз бях глупав,

but not so stupid that I turned it down.

но не толкова, че да я откажа.

I had absolutely no idea

Нямах абсолютно никаква представа

what I was about to become part of,

къде бях на път да попадна

and I was incredibly lucky.

и имах невероятен късмет.

Soon, it had occurred to me what my job was.

Скоро взех да проумявам в какво се състои работата ми.

My job was to ask this question:

Работата ми беше да задавам следния въпрос:

"What do the stories look like?"

"Как изглеждат историите?"

Because that is what Knopf is.

Защото това е Кнопф.

It is the story factory, one of the very best in the world.

Работилница за истории, една от най-добрите в света.

We bring stories to the public.

Ние даваме историите на хората.

The stories can be anything,

Историите могат да са всичко,

and some of them are actually true.

а някои от тях дори са истински.

But they all have one thing in common:

Но всички имат нещо общо:

They all need to look like something.

Всички те трябва да изглеждат някак си.

They all need a face.

Всички те се нуждаят от образ.

Why? To give you a first impression

Защо? За да ви ориентирам

of what you are about to get into.

най-напред за какво става въпрос.

A book designer gives form to content,

Илюстраторът на книги дава форма на съдържанието,

but also

но също така

manages a very careful balance between the two.

много внимава за баланса между двете.

Now, the first day

В първия ден

of my graphic design training at Penn State University,

от курса ми по графичен дизайн в Университета на щата Пенсилвания,

the teacher, Lanny Sommese, came into the room

преподавателят, Лени Съмийз, влезе в залата

and he drew a picture of an apple on the blackboard,

и нарисува ябълка на дъската,

and wrote the word "Apple" underneath,

а отдолу написа "Ябълка,"

and he said, "OK. Lesson one. Listen up."

след което каза "ОК. Първи урок. Слушайте."

And he covered up the picture and he said,

Закри рисунката и каза,

"You either say this," and then he covered up the word,

"Или казвате това," после закри думата,

"or you show this.

"или показвате това.

But you don't do this."

Но не правите това."

Because this is treating your audience like a moron.

Защото така третирате публиката си като морони.

(Laughter)

(Смях)

And they deserve better.

А те не заслужават подобно нещо.

And lo and behold, soon enough,

И, внимание, много скоро,

I was able to put this theory to the test

имах възможност да проверя тази теория

on two books that I was working on for Knopf.

с две книги, върху които работех за Кнопф.

The first was Katharine Hepburn's memoirs,

Първата бяха мемоарите на Катрин Хепбърн,

and the second was a biography of Marlene Dietrich.

втората -- биографията на Марлене Дитрих.

Now the Hepburn book

Книгата на Хепбърн

was written in a very conversational style,

беше написана в много разговорен стил,

it was like she was sitting across a table telling it all to you.

беше като че ли тя седи насреща ти и ти я разказва.

The Dietrich book was an observation

Книгата за Дитрих бяха впечатления

by her daughter; it was a biography.

на дъщеря й, беше биография.

So the Hepburn story is words

Така че историята на Хепбърн бе думи,

and the Dietrich story is pictures, and so we did this.

а историята на Дитрих бяха картини и ние направихме това.

So there you are.

Ето, вижте.

Pure content and pure form, side by side.

Чисто съдържание и чиста форма, едно до друго.

No fighting, ladies.

Една по една, дами.

("What's a Jurassic Park?")

"Какво е Джурасик Парк?"

Now, what is the story here?

Сега, каква е историята тук?

Someone

Някой си

is re-engineering dinosaurs

пресъздава динозаври,

by extracting their DNA

като извлича тяхното ДНК

from prehistoric amber.

от праисторически кехлибар.

Genius!

Гениално!

(Laughter)

(Смях)

Now, luckily for me,

За мой късмет

I live and work in New York City,

аз живея в град Ню Йорк,

where there are plenty of dinosaurs.

където е пълно с динозаври.

(Laughter)

(Смях)

So,

Така че,

I went to the Museum of Natural History,

отидох в Природонаучния Музей,

and I checked out the bones, and I went to the gift shop,

разгледах костите, влязох в магазина за сувенири

and I bought a book.

и си купих книга.

And I was particularly taken with this page of the book,

И бях завладян от тази конкретна страница

and more specifically the lower right-hand corner.

и по-точно от долния десен ъгъл.

Now I took this diagram,

Взех тази диаграма,

and I put it in a Photostat machine,

сложих я във фотокопирна машина,

(Laughter)

(Смях)

and I took a piece of tracing paper,

взех лист паус,

and I taped it over the Photostat

залепих го над фотокопието

with a piece of Scotch tape -- stop me if I'm going too fast --

с тиксо -- спрете ме ако говоря твърде бързо --

(Laughter) --

(Смях)

and then I took a Rapidograph pen --

после взех рапидограф --

explain it to the youngsters --

обяснете какво е това на младежите --

(Laughter)

(Смях)

and I just started to reconstitute the dinosaur.

и започнах да пресъздавам динозавъра.

I had no idea what I was doing,

Нямах никаква представа какво правя,

I had no idea where I was going,

нито в каква посока вървя,

but at some point, I stopped --

но в един момент спрях --

when to keep going would seem like I was going too far.

когато да продължиш изглежда прекалено.

And what I ended up with was a graphic representation

И когато спрях имах графично изображение

of us seeing this animal coming into being.

на това, как ние виждаме сътворяването на това създание.

We're in the middle of the process.

Някъде по средата на процеса.

And then I just threw some typography on it.

И после само приложих малко типография отгоре.

Very basic stuff,

Съвсем базисни неща,

slightly suggestive of public park signage.

малко прилича на табела от обществен парк.

(Laughter)

(Смях)

Everybody in house loved it,

Всички във фирмата го харесаха

and so off it goes to the author.

и ето че скоро стигна до автора.

And even back then,

И дори тогава

Michael was on the cutting edge.

Майкъл беше в крак със съвременните технологии.

("Michael Crichton responds by fax:")

"Майкъл Крайтън отговори по факса:"

("Wow! Fucking Fantastic Jacket")

"Леле! Супер яка подвързия"

(Laughter) (Applause)

(Смях) (Аплодисменти)

That was a relief to see that pour out of the machine.

Беше облекчение да видиш това да излиза от факса.

(Laughter)

(Смях)

I miss Michael.

Майкъл ми липсва.

And sure enough, somebody from MCA Universal

И разбира се, някой от МСА Юнивърсъл

calls our legal department to see if they can

звънна в правния ни отдел, за да провери дали могат

maybe look into buying the rights to the image,

евентуално да закупят правата за изображението,

just in case they might want to use it.

само в случай, че им се наложи да го използват.

Well, they used it.

Е, използваха го.

(Laughter) (Applause)

(Смях) (Аплодисменти)

And I was thrilled.

Бях много развълнуван.

We all know it was an amazing movie,

Всички ние знаем, че това е изумителен филм,

and it was so interesting to see it

беше толкова интригуващо да гледаш

go out into the culture and become this phenomenon

как навлезе в културата и стана феномен,

and to see all the different permutations of it.

и през какви трансформации премина.

But not too long ago,

Не много отдавна

I came upon this on the Web.

попаднах на това в нета.

No, that is not me.

Не, не съм аз.

But whoever it is,

Но който и да е,

I can't help but thinking they woke up one day like,

не мога да не си представя как се събужда един ден:

"Oh my God, that wasn't there last night. Ooooohh!

"О, Боже, това не беше тук снощи. Олеле!

I was so wasted."

Много съм бил зле."

(Laughter)

(Смях)

But if you think about it, from my head

Но като се замислите, от главата ми,

to my hands to his leg.

през ръцете ми, до неговия крак.

(Laughter)

(Смях)

That's a responsibility.

Това е отговорност.

And it's a responsibility that I don't take lightly.

И е отговорност, която не поемам лесно.

The book designer's responsibility is threefold:

Отговорността на илюстратора на книги е тройна:

to the reader, to the publisher and, most of all, to the author.

към читателя, към издателя и най-вече -- към автора.

I want you to look at the author's book

Ще ми се да погледнете към нечия книги

and say, "Wow! I need to read that."

и да кажете: "О, трябва да прочета това."

David Sedaris is one of my favorite writers,

Дейвид Седарис е един от любимите ми автори,

and the title essay

и главното

in this collection is about his trip to a nudist colony.

в тази колекция е за неговото посещение в нудиска колония.

And the reason he went is because

Причината да отиде там била,

he had a fear of his body image,

че имал страх от вида на тялото си

and he wanted to explore what was underlying that.

и искал да разбере какво стои зад този страх.

For me, it was simply an excuse to design a book

За мен, това си беше чисто извинение да илюстрираш книга,

that you could literally take the pants off of.

където буквално можеш да свалиш гащите.

But when you do,

Но когато го правиш

you don't get what you expect.

не става това, което си очаквал.

You get something that goes much deeper than that.

Получава се нещо много по-дълбоко.

And David especially loved this design

Дейвид много хареса тази илюстрация,

because at book signings, which he does a lot of,

защото когато дава автографи, а това му се случва често,

he could take a magic marker and do this.

може да вземе флумастер и да направи това.

(Laughter)

(Смях)

Hello!

Здрасти!

(Laughter)

(Смях)

Augusten Burroughs wrote a memoir

Огъстин Бъроус написа спомени,

called ["Dry"], and it's about his time in rehab.

наречени "Сух," които са за времето, прекарано в клиника.

In his 20s, he was a hotshot ad executive,

Преди да навърши 30 е бил шеф в рекламна агенция

and as Mad Men has told us, a raging alcoholic.

и както "Момчетата от Медисън авеню" ни казват, страховит пияч.

He did not think so, however,

Той не е бил на същото мнение,

but his coworkers did an intervention and they said,

но колегите се намесили и казали:

"You are going to rehab, or you will be fired and you will die."

"Отиваш в клиника или ще те уволнят и ще умреш."

Now to me, this was always going to be a typographic solution,

За мен, това винаги би било печатарско решение,

what I would call the opposite of Type 101.

което бих нарекъл обратното на Тип 101.

What does that mean?

Какво означава това?

Usually on the first day of Introduction to Typography,

Обикновено на първия работен ден в печатарския бизнес

you get the assignment of, select a word

ви се дава задачата, избирате дума

and make it look like what it says it is. So that's Type 101, right?

и я правите да изглежда на това, което означава. Това е Тип 101, ок?

Very simple stuff.

Много е просто.

This is going to be the opposite of that.

А това ще е обратното на Тип 101.

I want this book to look like it's lying to you,

Исках книгата да изглежда, все едно ви лъже,

desperately and hopelessly, the way an alcoholic would.

отчаяно и безнадеждно, така, както един алкохолик го прави.

The answer was the most low-tech thing you can imagine.

Отговорът беше най-старомодното нещо, което можете да си представите.

I set up the type, I printed it out on an Epson printer

Създадох типа, принтирах го на принтер Епсън

with water-soluble ink, taped it to the wall

с водноразтворимо мастило, залепих го на стената

and threw a bucket of water at it. Presto!

и го замерих с кофа с вода. Престо!

Then when we went to press,

После като го дадохме за печат

the printer put a spot gloss on the ink

принтерът придаде лъскавина на мастилото

and it really looked like it was running.

и то наистина заприлича на размазано.

Not long after it came out, Augusten was waylaid in an airport

Скоро след издаването, Огъстин бил на летището

and he was hiding out in the bookstore

и се спотайвал в една книжарница

spying on who was buying his books.

да гледа кой ще купи от книгите му.

And this woman came up to it,

И една жена ги приближила,

and she squinted, and she took it to the register,

присвила очи, взела една книга към щанда

and she said to the man behind the counter, "This one's ruined."

и казала на мъжа зад касата: "Тази е повредена."

(Laughter)

(Смях)

And the guy behind the counter said, "I know, lady. They all came in that way."

А касиерът отвърнал: "Знам, госпожо. Всичките пристигнаха в този вид."

(Laughter)

(Смях)

Now, that's a good printing job.

На това казвам добър печат.

A book cover

Корицата на една книга

is a distillation.

е същината.

It is a haiku,

Тя е хайку,

if you will, of the story.

ако искате, на историята.

This particular story

Тази конкретна история

by Osama Tezuka

от Осама Тезука

is his epic life of the Buddha,

е епичният живот на Буда,

and it's eight volumes in all. But the best thing is

общо в осем тома. Но най-хубавото е,

when it's on your shelf, you get a shelf life

че когато са на полицата, имате живота на Буда

of the Buddha, moving from one age to the next.

върху рафта, преминаващ от година на година.

All of these solutions

Всички тези решения

derive their origins from the text of the book,

водят началото си от текста на книгата,

but once the book designer has read the text,

но когато илюстраторът прочете текста

then he has to be an interpreter

той се превръща в интерпретатор,

and a translator.

в преводач.

This story was a real puzzle.

Тази история беше истинска загадка.

This is what it's about.

Ето за какво става дума.

("Intrigue and murder among 16th century Ottoman court painters.")

"Интрига и убийство сред дворцовите художници в Османския двор през 16 век."

(Laughter)

(Смях)

All right, so I got a collection of the paintings together

Значи, получих цяла колекция рисунки,

and I looked at them and I deconstructed them

разгледах ги, разпарчетосах ги

and I put them back together.

и ги събрах наново.

And so, here's the design, right?

И ето илюстрованата подвързия, ок?

And so here's the front and the spine, and it's flat.

Ето предната корица и гърба, и е плоско.

But the real story starts when you wrap it around a book and put it on the shelf.

Но историята започва, когато я сложите на книгата и я подредите на рафта.

Ahh! We come upon them,

Ах! Натъкваме се на тях,

the clandestine lovers. Let's draw them out.

потайните любовници. Хайде да ги измъкнем.

Huhh! They've been discovered by the sultan.

Оу! Султанът ги разкри.

He will not be pleased.

Няма да е доволен.

Huhh! And now the sultan is in danger.

Брр! Сега пък султанът е в опасност.

And now, we have to open it up

И сега се налага да разгърнем книгата,

to find out what's going to happen next.

за да разберем какво се случва нататък.

Try experiencing that on a Kindle.

Пробвайте да преживеете това с е-книга.

(Laughter)

(Смях)

Don't get me started.

Само не ме карайте да започна.

Seriously.

Сериозно.

Much is to be gained by eBooks:

Е-книгите са полезни в много отношения:

ease, convenience, portability.

улесняват, удобни са, преносими са.

But something is definitely lost: tradition,

Но нещо със сигурност липсва: традицията,

a sensual experience, the comfort of thingy-ness --

сетивното преживяване, комфортът на нещицата --

a little bit of humanity.

мъничко човечност.

Do you know what John Updike used to do

Знаете ли какво е правел Джон Ъпдайк,

the first thing when he would get a copy

първото нещо при получаване на копие

of one of his new books from Alfred A. Knopf?

на някоя от новите му книги от Алфред Ей. Кнопф?

He'd smell it.

Помирисвал я е.

Then he'd run his hand over the rag paper,

После е прокарвал ръка по подвързията,

and the pungent ink and the deckled edges of the pages.

по прясното мастило и неразрязаните крайчета на страниците.

All those years, all those books, he never got tired of it.

Всички тези години, всички тези книги, никога не му е омръзнало това.

Now, I am all for the iPad,

Разбира се, аз съм голям фен на iPad,

but trust me -- smelling it will get you nowhere.

но повярвайте ми -- мирисането му нищо няма да ви даде.

(Laughter)

(Смях)

Now the Apple guys are texting,

В момента момчетата от Епъл си пускат съобщения:

"Develop odor emission plug-in."

"Да разработим плъг-ин за миризми."

(Laughter)

(Смях)

And the last story I'm going to talk about is quite a story.

Последната история, за която ще ви разкажа е страхотна история.

A woman

Жена,

named Aomame in 1984 Japan finds herself

на име Аомаме, през 1984 в Япония води

negotiating down a spiral staircase

преговори докато слиза надолу по спираловидни стълби

off an elevated highway. When she gets to the bottom,

от издигната магистрала. Когато стига най-долу

she can't help but feel that, all of a sudden,

тя няма как да не почувства, че изведнъж

she's entered a new reality

е преминала в нова реалност,

that's just slightly different from the one that she left,

която е съвсем малко по-различна от тази, която е напуснала,

but very similar, but different.

много подобна, но различна.

And so, we're talking about parallel planes of existence,

И така, говорим за паралелни равнини на съществуване,

sort of like a book jacket and the book that it covers.

нещо като подвързия на книга и книгата, която тя покрива.

So how do we show this?

Как изобразяваме това?

We go back to Hepburn and Dietrich, but now we merge them.

Връщаме се обратно към Хепбърн и Дитрих, но сега ги сливаме.

So we're talking about different planes, different pieces of paper.

Говорим за различни равнини, различни парчета хартия.

So this is on a semi-transparent piece of velum.

Това е върху полу-прозрачно парче пергамент.

It's one part of the form and content.

То е една част от формата и съдържанието.

When it's on top of the paper board,

Когато е върху корицата на книгата,

which is the opposite, it forms this.

която е обратното, се образува това.

So even if you don't know anything about this book,

Дори да не знаете нищо за тази книга,

you are forced to consider a single person

сте принудени да си представите човек

straddling two planes of existence.

на границата на две равнини на съществуване.

And the object itself invited exploration

И темата сама по себе си подканва към изследване,

interaction, consideration

взаимодействие, разглеждане

and touch.

и докосване.

This debuted at number two

Тази книга влезе директно на второ място

on the New York Times Best Seller list.

в класацията за бестселъри на Ню Йорк Таймс.

This is unheard of,

Нещо нечувано

both for us the publisher, and the author.

както за издателя, така и за автора.

We're talking a 900-page book

Говорим за книга от 900 страници,

that is as weird as it is compelling,

която е колкото странна, толкова и завладяваща,

and featuring a climactic scene

с кулминационна сцена,

in which a horde of tiny people

в която орда слаби хора

emerge from the mouth of a sleeping girl

излизат от устата на спящо момиче

and cause a German Shepherd to explode.

и карат една немска овчарка да експлоадира.

(Laughter)

(Смях)

Not exactly Jackie Collins.

Не е точно като Джаки Колинс.

Fourteen weeks on the Best Seller list,

14 седмици в класацията на бестселърите,

eight printings, and still going strong.

осем преиздавания и продължава да се продава добре.

So even though we love publishing as an art,

Колкото и да обичаме изкуството на публикуването на книги,

we very much know it's a business too,

това все пак е и бизнес,

and that if we do our jobs right and get a little lucky,

така че ако си вършим работата добре и имаме малко късмет,

that great art can be great business.

това страхотно изкуство може да е и страхотен бизнес.

So that's my story. To be continued.

Това е моята история. Следва продължение.

What does it look like?

Как изглежда ли?

Yes. It can, it does and it will,

Да. То може, е и ще бъде,

but for this book designer,

но за този илюстратор на книги,

page-turner,

обръщач на страници,

dog-eared place-holder,

агент с кучешки уши,

notes in the margins-taker,

записвач на бележки в полето,

ink-sniffer,

душещ мастило,

the story looks like this.

историята изглежда ето така.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)