A civil response to violence (with English subtitles) | Emiliano Salinas

Translator: Carolina Montero Reviewer: Sebastian Betti

Translator: Dilyana Ivanova Reviewer: Mihail Stoychev

My name is Emiliano Salinas

Казвам се Емилиано Салинас

and I'm going to talk about the role

и ще говоря за ролята, която

we members of society play

ние членовете на обществото,

in the violent atmosphere

играем в атмосферата на насилие

this country is living in right now.

в която живее тази страна в момента.

I was born in 1976.

Роден съм през 1976.

I grew up in a traditional Mexican family.

Израстнах в традиционно мексиканско семейство.

As a child, I had a pretty normal life:

Като дете имах доста нормален живот:

I would go to school, play with my friends and cousins.

ходех на училище, играех с приятелите и братовчедите си.

But then my father became President of Mexico

Но после баща ми стана президен на Мексико

and my life changed.

и животът ми се промени.

What I'm about to say,

Това, което ще кажа,

at least some of what I'm about to say,

или поне част от това, което ще кажа,

will cause controversy.

ще породи спорове.

Firstly, because I'm the one who's going to say it.

Първо, защото аз ще съм този, който ще го каже.

And secondly, because what I'm going to say is true,

И второ, защото това, което ще кажа, е истина,

and it will make a lot of people nervous

и ще притесни много хора,

because it's something we don't want to hear.

защото е нещо, което не искаме да чуваме.

But it's imperative that we listen

Но е наложително да слушаме,

because it's undeniable and definitive.

защото е безспорно и окончателно.

It will also make members of

Ще притесни и членове

criminal organizations nervous

на престъпни организации,

for the same reasons.

по същите причини.

I'm going to talk about the role

Ще говоря за ролята, която

we members of society play

ние, членовете на обществото,

in this phenomenon,

играем в това явление

and about four different response levels

и за четирите различни нива на реакция,

we citizens have against violence.

които ние гражданите имаме срещу насилието.

I know many will find it difficult to separate the fact

Знам, че за мнозина ще е трудно да отделят факта,

that I'm Carlos Salinas de Gortari's son

че съм син на Карлос Салинас де Гортари,

from the fact that I'm a citizen

от факта, че аз съм гражданин

concerned about the country's current situation.

загрижен за настоящата ситуация на държавата.

Don't worry.

Не се тревожете.

It's not necessary for understanding

Не е необходимо за разбирането

the importance of what I'm going to say.

на важността на това, което ще кажа.

I think we have a problem in Mexico.

Аз мисля, че имаме проблем в Мексико.

We have a big problem.

Имаме голям проблем.

I think there's consensus on this.

Мисля, че има съгласие с това.

No one argues --

Никой не спори -

we all agree there's a problem.

всички сме съгласним, че има проблем.

What we don't agree on

Това, с което не сме съгласни,

is what the problem actually is.

е какъв точно е проблемът.

Is it the Zetas? The drug traffickers? The government?

Дали е картелът Зета? Трафикантите на оръжия? Правителството?

Corruption? Poverty? Or is it something else?

Корупцията? Бедността? Или е нещо друго?

I think none of these is the problem.

Мисля, че проблемът не е в нито едно от тези.

I don't mean they don't deserve attention.

Нямам предвид, че те не заслужават внимание.

But we won't be able to take care of any of those things

Но няма да можем да се справим с никое от тях,

if we don't solve the real problem

ако не разрешим истинския проблем,

we have in Mexico first.

който имаме в Мексико на първо място.

The real problem we have is

Истинският ни проблем е,

most of us Mexicans, we believe we are victims

че повечето от нас мексиканците вярваме, че сме жертви

of our circumstances.

на обстоятелствата си.

We are a country of victims.

Ние сме страна от жертви.

Historically, we've always acted as victims

В миналото, винаги сме се държали като жертви

of something or somebody.

на нещо или на някого.

We were victims of the Spaniards.

Бяхме жертви на испанците.

Then we were victims of the French.

После бяхме жертви на французите.

Then we were victims of Don Porfirio.

После бяхме жертви на Дон Порфирио.

Then we were victims of the PRI.

После бяхме жертви на ИРП [Институционна революционна партия]

Even of Salinas.

Дори на семейство Салинас.

And of El Peje.

И на Ел Пехе [Андрес Мануел Лопез Обрадор]

And now of the Zetas and the traffickers and the criminals and the kidnappers ...

И сега на картела Зета и на трафикантите, и на престъпниците, и на похитителите ...

Hold on! Wait a minute!

Чакайте! Чакайте! Чакайте!

What if none of these things is the problem?

Ами ако никое от тези неща не са проблемът?

The problem is not the things we feel victims of.

Проблемът не са нещата, на които се чувстваме жертви.

The problem is that we play the role of victims.

Проблемът е, че ние играем ролята на жертви.

We need to open our eyes and see that we are not victims.

Нужно е да отворим очите си и да видим, че ние не сме жертви.

If only we stopped feeling like victims,

Ако просто спрем да се чувстваме като жертви,

if we stopped acting as victims,

ако спрем да се държим като жертви,

our country would change so much!

страната ни ще се промени толкова много!

I'm going to talk about how to go from a society

Ще говоря за това как да преминем от общество,

that acts as a victim of circumstances

което се държи като жертва на обстоятелствата,

to a responsible, involved society

към отговорно, загрижено общество,

that takes the future of its country in its own hands.

което взима бъдещето на страната си в собствените си ръце.

I'm going to talk about four different levels

Ще говоря за различните нива

of civil response against violence,

на граждански отговор срещу насилието

from weakest

от най-слабия

to strongest.

до най-силния.

The first level, the weakest level of civil response against violence,

Първото ниво, най-слабохарактерното ниво на граждански отговор срещу насилието

is denial and apathy.

е отричане и равнодушието,

Today, much of Mexican society is in denial

Днес, голяма част от мексиканското общество отрича

of the situation we're going through.

ситуацията, през която минаваме.

We want to go on with our daily life

Искаме да продължим с ежедневието си,

even though we are not living under normal circumstances.

въпреки че не живеем при нормални обстоятелства.

Daily life in our country is,

Ежедневието в страната ни е,

to say the least,

меко казано,

under extraordinary, exceptional circumstances.

в необикновенни, извънредни обстоятелства.

It's like someone who has a serious illness

Това е като някой да има сериозна болест

and pretends it's the flu

и да се преструва, че е грип,

and it will just go away.

и, че ще мине.

We want to pretend that Mexico has the flu.

Иска ни се да се преструваме, че Мексико има грип.

But it doesn't.

Но не е това.

Mexico has cancer.

Мексико има рак.

And if we don't do something about it,

И ако не направим нещо

the cancer will end up killing it.

накрая ракът ще ни убие.

We need to move Mexican society

Трябва да пренесем обществото в Мексико

from denial and apathy

от отричане и безразличие

to the next level of citizen response,

на следващото ниво на граждански отговор,

which is, effectively, recognition.

което е, в действителност, признаване.

And that recognition will sow fear --

И това признание ще внесе страх -

recognizing the seriousness of the situation.

приемането на сериозността на ситуацията.

But, fear is better than apathy

Но стахът е по-добър от безразличието,

because fear makes us do something.

защото страхът ни кара да направим нещо.

Many people in Mexico

Много хора в Мексико

are afraid today.

сега ги е страх.

We're very afraid.

Те са много уплашени.

And we're acting out of that fear.

И ние действаме заради този страх.

And let me tell you what the problem is

И нека ви кажа какъв е проблемът

with acting out of fear --

с действията от страх -

and this is the second level of civil response:

и това е второто ниво на граждански отговор:

fear.

страх.

Let's think about Mexican streets:

Нека да вземем улиците на Мексико:

they're unsafe because of violence,

те са опасни заради насилието

so people stay at home.

и хората си седят вкъщи.

Does that make streets more or less safe?

Това дали прави улиците по-безопасни или по-опасни?

Less safe!

По-опасни!

So streets become more desolate and unsafe,

Така улиците стават по-пусти и по-опасни,

so we stay home more --

и затова си седим повече вкъщи -

which makes streets even more desolate and unsafe,

което прави улиците още по-пусти и още по-опасни,

and we stay home even more.

и си стоим вкъщи още повече.

This vicious circle ends up with the whole population

Този порочен кръг завършва с цялото население

stuck inside their houses, scared to death --

затворено в къщите си, уплашено до смърт -

even more afraid than when we were out on the streets.

дори по-уплашено отколкото когато бяхме по улиците.

We need to confront this fear.

Трябва да контролираме този страх.

We need to move Mexican society,

Трябва да пренесем мексиканското общество,

the members of society who are at this level,

членовете на обществото, които са на това ниво,

to the next level, which is action.

на следващото ниво, което е действия.

We need to face our fears and take back our streets,

Трябва да се изправим срещу страховете си и да си възвърнем улиците,

our cities, our neighborhoods.

градовете си, кварталите си.

For many people, acting involves courage.

За много хора, действането включват ярост

We go from fear to courage.

Преминаваме от страх към ярост.

They say, "I can't take it anymore.

Те си казват: "Не мога повече.

Let's do something about it."

Да направим нещо по въпроса."

Recently --

Наскоро,

this is a sensitive figure --

това са чувствителни данни,

35 public lynchings have been recorded

са регистрирани 35 публични линчувания

so far in 2010

до сега през 2010г.

in Mexico.

в Мексико.

Usually it's one or two a year.

Обикновенно те са едно-две на година

Now we're experiencing one every week.

Сега имаме по едно всяка седмица.

This shows that society is desperate

Това показва, че обществото е отчаяно,

and it's taking the law into its own hands.

и взима закона в собствените си ръце.

Unfortunately, violent action --

За жалост, насилието -

though action is better than no action --

въпреки че действането е по-добро от нищо -

but taking part in it

но да се участва в това

only disguises violence.

само маскира насилието.

If I'm violent with you

Ако аз упражнявам насилие срещу вас

and you respond with violence,

и вие ми отговорите с насилие,

you become part of the violence

вие ставате част от насилието

and you just disguise my violence.

и само скривате моето насилие.

So civil action

Така че действията на гражданите

is vital,

са жизнено важни

but it's also vital to take people

но също така е важно хората,

who are at the level of courage

които са на нивото на яростта

and violent action

и насилствените действия

to the next level,

да преминат на следващото ниво,

which is non-violent action.

което е на ненасилствени действия.

It's pacific, coordinated civil action,

То е на мирни, съгласувани цивилни действия,

which doesn't mean passive action.

което не означава пасивни действия.

It means it's determined and effective,

Означава, решителни и ефективни,

but not violent.

но не насилствени действия.

There are examples of this kind of action in Mexico.

Имаме примери на такива действия в Мексико.

Two years ago, in Galena City, Chihuahua,

Преди две години, в град Галена, щата Чихуахуа,

a member of the community was kidnapped,

член на общността е отвлечен,

Eric Le Barón.

Ерик Ле Барóн.

His brothers, Benjamín and Julián,

Братята му, Бенхамин и Хулиан,

got together with the rest of the community

се събират с останалата част от общността,

to think of the best course of action:

за да измислят най-добрия начин на действие:

to pay the ransom,

да платят откупа,

to take up arms and go after the kidnappers

да се вдигнат на оръжие и да преследват похитителите

or to ask the government for help.

или да помолят правителството за помощ.

In the end, Benjamín and Julián decided

Накрая, Бенхамин и Хулиан решават,

the best thing they could do

че е най-добре

was to organize the community and act together.

да организират общността и да действат заедно.

So what did they do?

И какво правят?

They mobilized the whole community of Le Barón

Мобилизират всички от общността на Ле Барóн

to go to Chihuahua,

да отидат до Чихуахуа,

where they organized a sit-in

където организират протестно седене

in the central park of the city.

в централния парк на града.

They sent a message to the kidnappers:

Изпращат съобщение до похитителите:

"If you want your ransom come and get it.

Ако си искате откупа, елате и го вземете.

We'll be waiting for you right here."

Ние ще сме тук и ще ви чакаме."

They stayed there.

И стоят там.

Seven days later, Eric was set free

Седем дни по-късно, Ерик е освободен

and was able to return home.

и се прибра у дома.

This is an example of what an organized society can do,

Това е пример какво може да направи организираната общност,

a society that acts.

общество, което действа.

Of course, criminals can respond.

Разбира се престъпниците могат да отговорят

And in this case, they did.

И в този случай те го правят.

On July 7th, 2009,

На 7 Юли 2009

Benjamín Le Barón was murdered.

Бенхамин Ле Барóн е убит.

But Julián Le Barón keeps working

Но Хулиан Ле Барóн продължава дейността

and he has been mobilizing communities in Chihuahua

и вече повече от година организира

for over a year.

общносттите в Чихуахуа.

And for over a year he has known that a price has been put on his head.

И от повече от година той знае, че има награда за главата му.

But he keeps fighting.

Но той продължава да се бори.

He keeps organizing.

Той продължава да организира.

He keeps mobilizing.

Продължава да мобилизира.

These heroic acts are present all over the country.

Такива героични действия има из цялата страна.

With a thousand Juliáns working together,

С хиляда души като Хулиан работещи заедно,

Mexico would be a very different country.

Мексико може да е много различна страна.

And they're out there!

И те са ей там!

They just have to raise their hands.

Само трябва да вдигнат ръка.

I was born in Mexico, I grew up in Mexico

Роден съм в Мексико, израстнах в Мексико

and along the way, I learned to love Mexico.

и процеса на това се научих да обичам Мексико.

I think anyone who has stepped foot on this land --

Мисля, че всеки, който е стъпвал на тази земя,

not to mention all Mexican people --

да не говорим за всички мексиканци,

will agree that it's not difficult

ще се съгласи с мен, че

to love Mexico.

да обичаш Мексико не е трудно.

I've traveled a lot

Пътувал съм из много страни

and nowhere else have I found the passion Mexicans have.

и никъде другаде не съм срещал като нашата страст, на мексиканците.

That devotion we feel

Такава преданостт каквато изпитваме

for the national football team.

към националния си футболен отбор.

That devotion we show

Отдадеността, която показваме

in helping victims of disasters,

с помощта на жертвите на бедствия

such as the earthquake in 1985

като земетресението през 1985

or this year's floods.

или наводненията тази година.

The passion with which we've been singing the national anthem

Страстта, с която пеем националния химн

since we were kids.

от деца.

When we thought Masiosare

Когато сме си мислили, че Masiosare

was the strange enemy,

е странният враг, [вместо "Mas si osare" - "Но ако смее"]

and we sang, with a childlike heart,

и сме пели с детско сърце

"a soldier in each son."

"войник във всеки син".

I think the biggest insult,

Мисля, че най-голямото оскърбление,

the worst way you can offend a Mexican

най-лошият начин да обидите мексиканец

is to insult their mother.

е да обидите майка му.

A mother is the most sacred thing in life.

Майката е най-святото нещо в живота.

Mexico is our mother and today she cries out for her children.

Мексико е наша майка и днес тя зове децата си.

We are going through the darkest moment

Минаваме през най-мрачния момент

in our recent history.

в съвременната ни история.

Our mother, Mexico, is being violated before our very eyes.

Майка ни, Мексико, бива осквернявана пред очите ни.

What are we going to do?

Какво ще направим?

Masiosare, the strange enemy, is here.

Masiosare, странният враг е тук.

Where is the soldier in each son?

Къде е войникът във всеки син?

Mahatma Gandhi,

Махатма Ганди,

one of the greatest civil fighters of all time, said,

един от най-великите граждански борци на всички времена, е казал

"Be the change you wish to see in the world."

"Бъдете промяната, която искате да видите в света".

Today in Mexico we're asking for Gandhis.

В Мексико днес искаме хора като Ганди.

We need Gandhis.

Нуждем се от Гандита.

We need men and women who love Mexico

Нуждаем се от мъже и жени, които обичат Мексико

and who are willing to take action.

и които са готови да предприемат действия.

This is a call for every true Mexican

Това е призив към всеки мексиканец

to join this initiative.

да се присъедини към инициативата.

This is a call

Това е призив,

so that every single thing we love about Mexico --

така че всяко едно нещо, което обичаме в Мексико -

the festivals, the markets,

фестивалите, пазарите,

the restaurants, the cantinas,

ресторантите, пивниците,

the tequila, the mariachis, the serenades,

текила, мариачи, серенади,

the posadas, El Grito, the Day of the Dead,

Лас Посадас, Ел Грито, Диа де Муертос, [мексикански празници]

San Miguel, the joy, the passion for life,

Свети Мигел, радостта, страстта за живот,

the fight and everything it means to be Mexican --

борбата и всичко, което означава да си мексиканец -

doesn't disappear from this world.

не изчезне от този свят.

We're facing a very powerful opponent.

Изправени сме срещу много властен противник.

But we are many more.

Но ние сме много повече.

They can take a man's life.

Могат да отнемат живота на един човек.

Anyone can kill me,

Всеки може да ме убие,

or you, or you.

или вас, или вас.

But no one can kill

Но никой не може да убие

the spirit of true Mexicans.

духа на истинските мексиканци.

The battle is won,

Битката е спечелена,

but we still have to fight it.

но все още трябва да я проведем.

2000 years ago, the Roman poet Juvenal

Преди 2000 години, римският поет Ювенал

said something that today echoes

е казал нещо, което отеква и днес

in the heart of every true Mexican.

в сърцето на всеки истински мексиканец.

He said, "Count it the greatest sin

Казал е: Считайте за най-големия грях

to prefer life to honor,

да се предпочете живота пред честта,

and for the sake of living

и заради живеенето

to lose what makes life worth living."

да се загуби това, за което има смисъл да се живее".

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)