Peter Attia: What if we're wrong about diabetes?

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Mike Ramm Reviewer: Maya Mihaylova

I'll never forget that day

Никога няма да забравя онзи ден

back in the spring of 2006.

през пролетта на 2006 г.

I was a surgical resident

Бях дежурен в хирургическото отделение

at The Johns Hopkins Hospital,

на болницата "Джонс Хопкинс"

taking emergency call.

и приемах спешни обаждания.

I got paged by the E.R. around 2 in the morning

Обадиха ми се от спешното в 2 часа сутринта

to come and see a woman with a diabetic ulcer

да видя жена с диабетна язва

on her foot.

на крака.

I can still remember sort of that smell of rotting flesh

Още си спомням миризмата на гниеща плът,

as I pulled the curtain back to see her.

когато дръпнах завесата, за да я видя.

And everybody there agreed this woman was very sick

И всички наоколо се съгласиха, че тази жена беше много зле

and she needed to be in the hospital.

и трябваше да остане в болницата.

That wasn't being asked.

Но не това ме питаха.

The question that was being asked of me was a different one,

Въпросът, на който трябваше да отговоря, беше друг.

which was, did she also need an amputation?

Нужно ли беше да се ампутира кракът й?

Now, looking back on that night,

Сега, като си спомням онази нощ,

I'd love so desperately to believe that I treated that woman

отчаяно искам да вярвам, че съм се отнесъл към тази жена

on that night with the same empathy and compassion

със същото съчувствие и съпричастност,

I'd shown the 27-year-old newlywed

както към 27-годишната младоженка,

who came to the E.R. three nights earlier

която дойде в спешното три нощи по-рано

with lower back pain

с болка в кръста,

that turned out to be advanced pancreatic cancer.

която се оказа напреднал рак на панкреаса.

In her case, I knew there was nothing I could do

В нейния случай аз знаех, че не можех да направя нищо,

that was actually going to save her life.

което да спаси живота й.

The cancer was too advanced.

Ракът беше в много напреднал стадий.

But I was committed to making sure that

Но аз бях решен да направя всичко възможно,

I could do anything possible to make her stay

за да направя престоя й в болницата

more comfortable. I brought her a warm blanket

по-комфортен. Донесох й топло одеало

and a cup of a coffee.

и чаша кафе.

I brought some for her parents.

Донесох кафе и за родителите й.

But more importantly, see, I passed no judgment on her,

Но най-важното е, че не я осъждах изобщо,

because obviously she had done nothing

защото очевидно тя не беше направила нищо,

to bring this on herself.

с което да си докара това състояние.

So why was it that, just a few nights later,

Защо тогава, само няколко нощи по-късно,

as I stood in that same E.R. and determined

в същото спешно отделение, убеден, че

that my diabetic patient did indeed need an amputation,

моята диабетична пациентка наистина имаше нужда от ампутация,

why did I hold her in such bitter contempt?

защо изпитвах към нея такова горчиво презрение?

You see, unlike the woman the night before,

Виждате ли, за разлика от предишната пациентка,

this woman had type 2 diabetes.

тази жена имаше диабет тип 2.

She was fat.

Тя беше дебела.

And we all know that's from eating too much

И всички ние знаем, че това става с много ядене

and not exercising enough, right?

и малко упражнения, нали?

I mean, how hard can it be?

Колко може да е трудно това?

As I looked down at her in the bed, I thought to myself,

Когато в погледнах в леглото, си помислих:

if you just tried caring even a little bit,

Ако само се беше постарала малко повече,

you wouldn't be in this situation at this moment

нямаше да бъдеш в тази ситуация сега

with some doctor you've never met

с непознат доктор, който

about to amputate your foot.

иска да ти ампутира крака.

Why did I feel justified in judging her?

Защо се чувствах в правото си да я осъждам?

I'd like to say I don't know.

Бих искал да кажа, че не знам.

But I actually do.

Но в действителност знам.

You see, in the hubris of my youth,

От високомерието на своята младост,

I thought I had her all figured out.

аз си мислех, че всичко за нея ми е ясно.

She ate too much. She got unlucky.

Яла е твърде много. Нямала е късмет.

She got diabetes. Case closed.

Получила е диабет. Случаят е приключен.

Ironically, at that time in my life,

Иронията е, че по онова време

I was also doing cancer research,

се занимавах с проучване на рака,

immune-based therapies for melanoma, to be specific,

имунно-базирани терапии на меланома, за да бъдем точни,

and in that world I was actually taught to question everything,

и в този свят бях научен да подлагам на съмнение всичко,

to challenge all assumptions

да предизвиквам всички предположения

and hold them to the highest possible scientific standards.

и да ги оценявам от най-високите научни стандарти.

Yet when it came to a disease like diabetes

Но когато нещата опираха до болест като диабета,

that kills Americans eight times more frequently than melanoma,

който убива американците 8 пъти по-често от меланома,

I never once questioned the conventional wisdom.

аз никога не се усъмних в общоприетите схващания.

I actually just assumed the pathologic sequence of events

Аз просто приех, че патологичната последователност на събитията

was settled science.

е утвърдена наука.

Three years later, I found out how wrong I was.

Три години по-късно открих колко съм грешил.

But this time, I was the patient.

Но този път аз бях пациентът.

Despite exercising three or four hours every single day,

Въпреки упражненията 3 или 4 часа всеки ден

and following the food pyramid to the letter,

и буквалното спазване на хранителната пирамида,

I'd gained a lot of weight and developed something

аз качих много килограми и развих нещо,

called metabolic syndrome.

което наричат метаболитен синдром.

Some of you may have heard of this.

Някои от вас може и да са чували за него.

I had become insulin-resistant.

Аз станах резистентен към инсулина.

You can think of insulin as this master hormone

Можете да си представите инсулина като главен хормон,

that controls what our body does with the foods we eat,

който контролира какво да прави тялото ни с храната, която ядем -

whether we burn it or store it.

дали да я изгори или да я складира.

This is called fuel partitioning in the lingo.

Това се нарича разпределение на горивото на нашия език.

Now failure to produce enough insulin is incompatible with life.

Невъзможността да се произведе достатъчно инсулин е животозастрашаваща.

And insulin resistance, as its name suggests,

А инсулиновата резистентност, както посдказва името,

is when your cells get increasingly resistant

е когато вашите клетки става все по-нечувствителни

to the effect of insulin trying to do its job.

към инсулина, който се опитва да си свърши работата.

Once you're insulin-resistant,

Когато сте инсулиново резистентни

you're on your way to getting diabetes,

вие сте на път към диабета, който се случва,

which is what happens when your pancreas

когато вашият панкреас не може

can't keep up with the resistance and make enough insulin.

да се бори с резистентността и да произвежда повече инсулин.

Now your blood sugar levels start to rise,

Тогава нивата на кръвната ви захар започват да растат

and an entire cascade of pathologic events

и се отприщва цяла каскада от патологични събития,

sort of spirals out of control that can lead to heart disease,

които могат да доведат до сърдечни болести,

cancer, even Alzheimer's disease,

рак или даже Алцхаймер,

and amputations, just like that woman a few years earlier.

и ампутации, както при жената отпреди няколко години.

With that scare, I got busy changing my diet radically,

Уплашен от това, аз се заех да променя диетата си радикално,

adding and subtracting things most of you would find

добавяйки и изваждайки неща, които повечето от вас

almost assuredly shocking.

биха определили като шокиращи.

I did this and lost 40 pounds, weirdly while exercising less.

Направих това и свалих 18 килограма, учудващо, докато тренирах по-малко.

I, as you can see, I guess I'm not overweight anymore.

Както сами можете да видите, вече не съм с наднормено тегло.

More importantly, I don't have insulin resistance.

И което е по-важно - нямам инсулинова резистентност.

But most important, I was left

И още по-важното - останаха ми три

with these three burning questions that wouldn't go away:

изгарящи въпроса, които не ми дават мира:

How did this happen to me if I was supposedly

Как се случи това на мен, при положение, че

doing everything right?

правех всичко правилно?

If the conventional wisdom about nutrition had failed me,

Ако общоприетите разбирания за храненето се провалиха при мен.

was it possible it was failing someone else?

възможно ли е да не работят и при други?

And underlying these questions,

И подчертавайки тези въпроси,

I became almost maniacally obsessed

аз станах почти маниакално обсебен

in trying to understand the real relationship

да се опитам да разбера истинската връзка

between obesity and insulin resistance.

между затлъстяването и инсулиновата резистентност.

Now, most researchers believe obesity

Днес повечето изследователи вярват, че затлъстяването

is the cause of insulin resistance.

е причината за инсулиновата резистентност.

Logically, then, if you want to treat insulin resistance,

Логично е тогава, че ако искаш да лекуваш инсулиновата резистентност,

you get people to lose weight, right?

трябва да накараш хората да отслабнат, нали така?

You treat the obesity.

Ти лекуваш затлъстяването.

But what if we have it backwards?

Но какво ще стане, ако връзката е обратна?

What if obesity isn't the cause of insulin resistance at all?

Ами ако затлъстяването изобщо не е причината за инсулиновата резистентност?

In fact, what if it's a symptom of a much deeper problem,

Ами ако това е симптом на много по-дълбок проблем,

the tip of a proverbial iceberg?

ако е просто върха на айсберга?

I know it sounds crazy because we're obviously in the midst

Знам, че звучи налудничавао, тъй като сме очевидно

of an obesity epidemic, but hear me out.

сред епидемия от затлъстяване, но изслушайте ме докрай.

What if obesity is a coping mechanism

Ами ако затлъстяването е спасителен механизъм

for a far more sinister problem going on

от много по-страшен проблем,

underneath the cell?

който се случва на клетъчно ниво?

I'm not suggesting that obesity is benign,

Не твърдя, че затлъстяването е хубаво,

but what I am suggesting is it may be the lesser

а че може би то е по-малката

of two metabolic evils.

от две метаболитни злини.

You can think of insulin resistance as the reduced capacity

Можете да си мислите за инсулиновата резистентност като намалена способност

of our cells to partition fuel,

на клетките ни да разпределят горивото,

as I alluded to a moment ago,

както споменах преди малко,

taking those calories that we take in

която решава кои калории от храната, която поемаме,

and burning some appropriately and storing some appropriately.

да изгори, и кои да съхрани съответно.

When we become insulin-resistant,

Когато станем инсулиново резистентни,

the homeostasis in that balance deviates from this state.

хомеостазата в този баланс се отклонява от това състояние.

So now, when insulin says to a cell,

Сега, ако инсулинът каже на клетката

I want you to burn more energy

"Искам да изгориш повече енергия", отколкото

than the cell considers safe, the cell, in effect, says,

клетката прецени за безопасно, тя в отговор казва:

"No thanks, I'd actually rather store this energy."

"Не, благодаря, аз предпочитам да съхраня тази енергия."

And because fat cells are actually missing most of

И понеже на мастните клетки им липсва този

the complex cellular machinery found in other cells,

сложен клетъчен механизъм, който притежават другите клетки,

it's probably the safest place to store it.

вероятно те са най-безопасното място за съхранение на тази енергия.

So for many of us, about 75 million Americans,

И така, за мнозина от нас - около 75 милиона американци -

the appropriate response to insulin resistance

подходящият отговор на инсулиновата резистентност

may actually be to store it as fat, not the reverse,

може да се окаже да се трупат мазнини, а не обратното -

getting insulin resistance in response to getting fat.

да се получава инсулинова резистентност в отговор на затлъстяването.

This is a really subtle distinction,

Това наистина е тънка разлика,

but the implication could be profound.

но изводите могат да бъдат дълбоки.

Consider the following analogy:

Помислете за следната аналогия:

Think of the bruise you get on your shin

Помислете си за синината, която получавате,

when you inadvertently bang your leg into the coffee table.

когато неволно си ударите крака в холната масичка.

Sure, the bruise hurts like hell, and you almost certainly

Удареното боли адски и вие почти сигурно

don't like the discolored look, but we all know

не си харесвате новото оцветяване, но ние всички знаем,

the bruise per Se is not the problem.

че синината сама по себе си не е проблем.

In fact, it's the opposite. It's a healthy response to the trauma,

В действителност е точно обратното. Тя е здравия отговор на травмата -

all of those immune cells rushing to the site of the injury

всички имунни клетки се втурват на мястото на удареното,

to salvage cellular debris and prevent the spread

за да спасят останалите клетки и да предпазят инфекцията

of infection to elsewhere in the body.

да се разпространи другаде по тялото.

Now, imagine we thought bruises were the problem,

Представете си, ако си мислехме, че синините са проблем

and we evolved a giant medical establishment

и развивахме гигантски медицински учреждения

and a culture around treating bruises:

и култура за лечение на сининте:

masking creams, painkillers, you name it,

маски, кремове, болкоуспокояващи и какво ли още не,

all the while ignoring the fact that people

и напълно игнорирайки факта, че хората

are still banging their shins into coffee tables.

продължават да си удрят краката в холните масички.

How much better would we be if we treated the cause --

Колко по-добре би било да лекуваме причината,

telling people to pay attention

като казваме на хората да внимават,

when they walk through the living room --

когато минават през хола си,

rather than the effect?

отколкото резултата?

Getting the cause and the effect right

Да разпознаеш правилно причината и следствието

makes all the difference in the world.

е най-важното нещо в света.

Getting it wrong, and the pharmaceutical industry

Ако ги разберем погрешно, фармацевтичната индустрия

can still do very well for its shareholders

пак ще допринесе много за своите акционери,

but nothing improves for the people with bruised shins.

но с нищо няма да помогне на хората с насинени пищяли.

Cause and effect.

Причина и следствие.

So what I'm suggesting is

Така че, това, което предполагам, е,

maybe we have the cause and effect wrong

че може би сме разбрали причината и следствието погрешно

on obesity and insulin resistance.

при затлъстяването и инсулиновата резистентност.

Maybe we should be asking ourselves,

Може би трябва да се запитаме дали не е възможно

is it possible that insulin resistance causes weight gain

инсулиновата резистентност да причинява качването на тегло

and the diseases associated with obesity,

и болестите, свързани със затлъстяването,

at least in most people?

поне при повечето хора?

What if being obese is just a metabolic response

Ами ако затлъстяването е метаболитен отговор

to something much more threatening,

на нещо много по-застрашаващо,

an underlying epidemic,

на някаква скрита епидемия,

the one we ought to be worried about?

за която трябва да се притесняваме?

Let's look at some suggestive facts.

Нека да погледнем някои показателни факти.

We know that 30 million obese Americans

Знаем, че 30 милиона затлъстели американци

in the United States don't have insulin resistance.

в САЩ нямат инсулинова резистентност.

And by the way, they don't appear to be at any

И между другото, те не са в по-голям риск

greater risk of disease than lean people.

от заболяване от слабите хора.

Conversely, we know that six million lean people

Обратно, знаем, че 6 милиона слаби хора

in the United States are insulin-resistant,

в САЩ са инсулиново резистентни,

and by the way, they appear to be at even greater risk

и между другото, те са в по-голям риск

for those metabolic diseases I mentioned a moment ago

за тези метаболитни заболявания, за които споменах преди малко,

than their obese counterparts.

отколкото техните затлъстели сънародници.

Now I don't know why, but it might be because,

Не знам защо, но това може да е, защото

in their case, their cells haven't actually figured out

техните клетки още не са разпознали какво

the right thing to do with that excess energy.

трябва да правят с тази излишна енергия.

So if you can be obese and not have insulin resistance,

Така че, ако сте пълен и нямате инсулинова резистентност,

and you can be lean and have it,

или сте слаб и я имате,

this suggests that obesity may just be a proxy

това може да означава, че затлъстяването е представител

for what's going on.

на онова, което се случва.

So what if we're fighting the wrong war,

Ами ако водим грешната война, борейки се

fighting obesity rather than insulin resistance?

със затлъстяването, вместо с инсулиновата резистентност?

Even worse, what if blaming the obese

Или по-лошо, ако обвиненията ни към пълните хора

means we're blaming the victims?

означават да обвиняваме жертвите?

What if some of our fundamental ideas about obesity

Ами ако някои от фундаменталните ни разбирания

are just wrong?

за затлъстяването са просто погрешни?

Personally, I can't afford the luxury of arrogance anymore,

Лично аз не мога повече да си позволявам лукса на арогантността,

let alone the luxury of certainty.

а още по-малко лукса на сигурността.

I have my own ideas about what could be at the heart of this,

Имам свои идеи за това кое е в основата на всичко това,

but I'm wide open to others.

но съм отворен и за други.

Now, my hypothesis, because everybody always asks me,

Моята хипотеза, защото всички постоянно ме питат,

is this.

е тази:

If you ask yourself, what's a cell trying to protect itself from

Ако се запитате от какво се опитва да се защити клетката,

when it becomes insulin resistant,

когато става инсулиново резистентна,

the answer probably isn't too much food.

отговорът вероятно не е от твърде много храна.

It's more likely too much glucose: blood sugar.

По-вероятно е: кръвната захар.

Now, we know that refined grains and starches

Знаем, че рафинираното брашно и нишесте

elevate your blood sugar in the short run,

повишават кръвната захар много бързо.

and there's even reason to believe that sugar

и има причина да се вярва, че захарта

may lead to insulin resistance directly.

може директно да доведе до инсулинова резистентност.

So if you put these physiological processes to work,

Така че, ако вземете тези физиологични процеси,

I'd hypothesize that it might be our increased intake

аз предполагам, че причината за тази епидемия от диабет

of refined grains, sugars and starches that's driving

и затлъстяване е в повишения прием

this epidemic of obesity and diabetes,

на рафинирани брашна, захари и нишесте,

but through insulin resistance,

но поради инсулиновата резистентност,

you see, and not necessarily through just overeating and under-exercising.

а не поради прекалено ядене и малко спортуване.

When I lost my 40 pounds a few years ago,

Когато свалих моите 18 килограма преди няколко години,

I did it simply by restricting those things,

го направих като просто намалих тези неща,

which admittedly suggests I have a bias

което, разбира се, подсказва, че съм бил предубеден,

based on my personal experience.

въз основа на предишния ми опит.

But that doesn't mean my bias is wrong,

Това не означава, че моята предубеденост е била грешна,

and most important, all of this can be tested scientifically.

и по-важното - всичко това може да бъде тествано научно.

But step one is accepting the possibility

Но първата стъпка е да приемем възможността

that our current beliefs about obesity,

нашите текущи разбирания за затлъстяването,

diabetes and insulin resistance could be wrong

диабета и инсулиновата резистентност, да са грешни

and therefore must be tested.

и следователно трябва да бъдат проверени.

I'm betting my career on this.

Залагам кариерата си на това.

Today, I devote all of my time to working on this problem,

Днес аз посвещавам цялото си време на този проблем

and I'll go wherever the science takes me.

и ще отида където ме отведе науката.

I've decided that what I can't and won't do anymore

Решил съм, че повече не мога и няма да се преструвам,

is pretend I have the answers when I don't.

че знам отговорите, когато не ги знам.

I've been humbled enough by all I don't know.

Бях достатъчно смирен от онова, което не знам.

For the past year, I've been fortunate enough

За последната година имах късмета

to work on this problem with the most amazing team

да работя по този проблем с най-изумителния екип

of diabetes and obesity researchers in the country,

от изследователи на диабета и затлъстяването в страната,

and the best part is,

и най-хубавото е, че както

just like Abraham Lincoln surrounded himself with a team of rivals,

Ейбрахам Линкълн се е обградил с екип от конкуренти,

we've done the same thing.

ние направихме същото.

We've recruited a team of scientific rivals,

Събрахме екип от научни съперници -

the best and brightest who all have different hypotheses

най-добрите и най-блестящите, които имат различни хипотези

for what's at the heart of this epidemic.

за това, кое стои в сърцето на тази епидемия.

Some think it's too many calories consumed.

Някои мислят, че това са твърде многото калории.

Others think it's too much dietary fat.

Други мислят, че това са твърде многото мазнини.

Others think it's too many refined grains and starches.

Трети мислят, че това е твърде много рафинирано брашно и нишесте.

But this team of multi-disciplinary,

Но екипът от мулти-дисциплинарни,

highly skeptical and exceedingly talented researchers

силно скептични и извънредно талантливи изследователи

do agree on two things.

се съгласи за две неща.

First, this problem is just simply too important

Първо, този проблем е толкова важен,

to continue ignoring because we think we know the answer.

за да бъде игнориран, защото си мислим, че знаем отговора.

And two, if we're willing to be wrong,

И второ, ако имаме желанието да грешим,

if we're willing to challenge the conventional wisdom

ако имаме волята да предизвикаме общоприетите вярвания

with the best experiments science can offer,

с най-добрите експерименти, които науката може да предложи,

we can solve this problem.

ние можем да решим проблема.

I know it's tempting to want an answer right now,

Знам, че е изкушаващо да искаме да ви отговорим веднага -

some form of action or policy, some dietary prescription --

някакво действие, политика, хранително предписание -

eat this, not that —

яж това, не яж онова -

but if we want to get it right,

но ние искаме да сме наясно,

we're going to have to do much more rigorous science

имаме да правим още много строга наука

before we can write that prescription.

преди да можем да ви напишем тази рецепта.

Briefly, to address this, our research program

Накратко, за да реши този проблем, нашата изследователска програма

is focused around three meta-themes, or questions.

е фокусирана около три мета-теми или въпроси.

First, how do the various foods we consume

Първо, как различните храни, които консумираме,

impact our metabolism, hormones and enzymes,

влияят върху нашия метаболизъм, хормони и ензими,

and through what nuanced molecular mechanisms?

и чрез кои скрити молекулярни механизми?

Second, based on these insights,

Второ, въз основа на тези прозрения,

can people make the necessary changes in their diets

могат ли хората да направят нужните промени в техните диети

in a way that's safe and practical to implement?

по безопасен и лесно приложим на практика начин?

And finally, once we identify what safe

И последно, след като идентифицираме как безопасно

and practical changes people can make to their diet,

и практично хората могат да променят своя режим на хранене,

how can we move their behavior in that direction

как можем да променим поведението им така,

so that it becomes more the default

че това да стане постоянно и нормално,

rather than the exception?

а не изключение?

Just because you know what to do doesn't mean

Това, че знаеш какво трябва да правиш, не значи,

you're always going to do it.

че винаги ще го правиш.

Sometimes we have to put cues around people

Понякога трябва да поставим подсказки край хората,

to make it easier, and believe it or not,

за да ги улесним, и повярвайте ми,

that can be studied scientifically.

това също може да бъде изучено научно.

I don't know how this journey is going to end,

Не знам как ще завърши това пътуване,

but this much seems clear to me, at least:

но поне това ми изглежда ясно:

We can't keep blaming our overweight and diabetic patients

Не можем да обвиняваме диабетните и затлъстелите пациенти,

like I did.

както досега.

Most of them actually want to do the right thing,

Повечето от тях действително искат да вършат правилните неща,

but they have to know what that is,

но трябва да знаят кои са те

and it's got to work.

и те трябва да работят.

I dream of a day when our patients can

Мечтая си за деня, в който нашите пациенти ще могат

shed their excess pounds

да изхвърлят излишните килограми

and cure themselves of insulin resistance,

и да се излекуват от инсулиновата резистентност,

because as medical professionals,

защото като медицински професионалисти

we've shed our excess mental baggage

сме изхвърлили нашия ненужен мисловен багаж

and cured ourselves of new idea resistance sufficiently

и сме се излекували от съпротивлението срещу новите идеи,

to go back to our original ideals:

за да се върнем към нашите оригинални идеали:

open minds, the courage to throw out yesterday's ideas

отворен ум, смелост да изхвърлим вчерашните разбирания,

when they don't appear to be working,

когато те вече не работят,

and the understanding that scientific truth isn't final,

и разбиране, че научната истина не е окончателна,

but constantly evolving.

а постоянно развиваща се.

Staying true to that path will be better for our patients

Придържането към този път ще бъде по-добре за нашите пациенти

and better for science.

и по-добре за науката.

If obesity is nothing more than a proxy

Ако затлъстяването е само външна изява, симптом

for metabolic illness,

на метаболитна болест,

what good does it do us to punish those with the proxy?

какъв смисъл има да наказваме хората със симптома?

Sometimes I think back to that night in the E.R.

Понякога си спомням за онази нощ в спешното

seven years ago.

преди седем години.

I wish I could speak with that woman again.

Ще ми се да можех да говоря с онази жена отново.

I'd like to tell her how sorry I am.

Бих искал да й кажа колко съжалявам.

I'd say, as a doctor, I delivered

Бих й казал: "Като лекар ти дадох

the best clinical care I could,

най-добрата клинична грижа, която можех,

but as a human being,

но като човек

I let you down.

те предадох.

You didn't need my judgment and my contempt.

Ти нямаше нужда от моето осъждане и презрение.

You needed my empathy and compassion,

Ти имаше нужда от моето съчувствие и съпричастност,

and above all else, you needed a doctor

и най-много от всичко, имаше нужда от лекар,

who was willing to consider

който да може да помисли,

maybe you didn't let the system down.

че не ти провали системата.

Maybe the system, of which I was a part,

Може би системата, от която аз бях част,

was letting you down.

провали теб.

If you're watching this now,

Ако гледаш това сега,

I hope you can forgive me.

се надявам, че можеш да ми простиш."

(Applause)

(Аплодисменти)