Hannah Brencher: Love letters to strangers

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Darina Stoyanova Reviewer: Anton Hikov

I was one of the only kids in college who had a reason

Аз бях едно от единствените деца в колежа, което имаше причина

to go to the P.O. box at the end of the day,

да отиде до пощенската кутия в края на деня,

and that was mainly because my mother has never believed

и това бе главно, защото майка ми никога не вярваше

in email, in Facebook, in texting or cell phones in general.

в имейл, във Facebook, в текстови съобщения или мобилни телефони като цяло.

And so while other kids were BBM-ing their parents,

И така, докато другите деца пращаха текстови съобщения на родителите си,

I was literally waiting by the mailbox

аз буквално чаках до пощенската кутия

to get a letter from home to see how the weekend had gone,

за да получа писмо от дома, за да видя как е преминал уикенда,

which was a little frustrating when Grandma was in the hospital,

което бе малко разочароващо, когато баба ми беше в болницата,

but I was just looking for some sort of scribble,

но аз просто търсех някаква драскулка,

some unkempt cursive from my mother.

някакъв занемарен бързопис от майка ми.

And so when I moved to New York City after college

И така, когато се преместих в Ню Йорк след колежа

and got completely sucker-punched in the face by depression,

и бях напълно ударена в лицето от депресия,

I did the only thing I could think of at the time.

направих единственото, което можех да измисля по това време.

I wrote those same kinds of letters that my mother had written me

Написах същите тези видове писма, които майка ми пишеше

for strangers, and tucked them all throughout the city,

за непознати и ги скриваше по целия град,

dozens and dozens of them. I left them everywhere,

десетки и десетки от тях. Оставях ги навсякъде,

in cafes and in libraries, at the U.N., everywhere.

в кафенета и в библиотеки, в ООН, навсякъде.

I blogged about those letters and the days

Аз блогвах за тези писма и в дните

when they were necessary, and I posed

когато бяха необходими, и направих

a kind of crazy promise to the Internet:

един вид лудо обещание по интернет:

that if you asked me for a hand-written letter,

че ако ме помолите за написано на ръка писмо,

I would write you one, no questions asked.

ще ви напиша такова, без никакви въпроси.

Overnight, my inbox morphed into this harbor of heartbreak --

Една нощ електронната ми кутия се превърна в това пристанище на мъка --

a single mother in Sacramento, a girl being bullied

самотна майка в Сакраменто, едно момиче което е обект на тормоз

in rural Kansas, all asking me, a 22-year-old girl

в провинциалния Канзас, всички ме питат, 22-годишно момиче,

who barely even knew her own coffee order,

което едва дори си спомняше собствената си поръчка за кафе,

to write them a love letter and give them a reason

да им напиша любовно писмо и да им дам една причина

to wait by the mailbox.

да чакат до пощенската кутия.

Well, today I fuel a global organization

Е, днес аз захранвам глобална организация,

that is fueled by those trips to the mailbox,

която е подхранвана от тези пътувания до пощенската кутия,

fueled by the ways in which we can harness social media

подхранвана от начина, по който можем да използвме социалните медии

like never before to write and mail strangers letters

както никога преди, да пишеме и пращаме на непознати писма

when they need them most, but most of all,

когато те се нуждаят от тях най-много, но най-вече,

fueled by crates of mail like this one, my trusty mail crate,

подхранвани от кашони с поща като този, моята доверена кутия,

filled with the scriptings of ordinary people,

изпълнена с писания на обикновени хора,

strangers writing letters to other strangers not because

непознати, пишещи писма до други непознати, не защото

they're ever going to meet and laugh over a cup of coffee,

те някога ще се срещнат и се смеят на чаша кафе,

but because they have found one another by way of letter-writing.

но тъй като те са открили взаимно чрез писмата.

But, you know, the thing that always gets me

Но, знаете ли, нещо, което винаги ме вълнува

about these letters is that most of them have been written

за тези писма е, че повечето от тях са написани

by people that have never known themselves loved on a piece of paper.

от хора, които никога не са откривали себе обичани на лист хартия.

They could not tell you about the ink of their own love letters.

Те не могат да ви кажат за мастилото на собствените им любовни писма.

They're the ones from my generation,

Те са и тези от моето поколение,

the ones of us that have grown up into a world

тези от нас, които са израснали в един свят

where everything is paperless, and where some

където всичко е нехартиено и когато някои

of our best conversations have happened upon a screen.

от нашите най-добри разговори са се случили на екрана.

We have learned to diary our pain onto Facebook,

Ние научихме да използваме Facebook като дневник за нашата болка

and we speak swiftly in 140 characters or less.

и ние говорим бързо в 140 знака или по-малко.

But what if it's not about efficiency this time?

Но какво, ако не става въпрос за ефективност този път?

I was on the subway yesterday with this mail crate,

Аз бях в метрото вчера с този пощенски кашон,

which is a conversation starter, let me tell you.

което помага за започване на разговори със сигурност.

If you ever need one, just carry one of these. (Laughter)

Ако някога се нуждаете от един, просто носете един от тях. (Смях)

And a man just stared at me, and he was like,

И един мъж просто се втренчи в мен, и каза,

"Well, why don't you use the Internet?"

"Добре, защо не използвате интернет?"

And I thought, "Well, sir, I am not a strategist,

И аз си помислих, "Добре, господине, аз не съм стратег,

nor am I specialist. I am merely a storyteller."

нито съм специалист. Аз съм просто разказвач."

And so I could tell you about a woman

И така, мога да ви кажа за една жена

whose husband has just come home from Afghanistan,

чийто съпруг току-що се върнал от Афганистан,

and she is having a hard time unearthing this thing called conversation,

и на нея и е трудно да подхване това нещо, наречено разговор,

and so she tucks love letters throughout the house

и така тя крие любовни писма в цялата къща,

as a way to say, "Come back to me.

опитвайки се да каже, "Върни се при мен.

Find me when you can."

Намери ме когато можеш."

Or a girl who decides that she is going to leave love letters

Или момиче, което решава, че тя ще остави любовни писма

around her campus in Dubuque, Iowa, only to find

около нейните общежития в Дюбук, Айова, само за да открие,

her efforts ripple-effected the next day when she walks out

че нейните усилия са се отплатили следващия ден, когато

onto the quad and finds love letters hanging

тя излязла за да намери любовни писма висящи

from the trees, tucked in the bushes and the benches.

по дърветата, скрити в храстите и пейките.

Or the man who decides that he is going to take his life,

Или човекът, който решил, че ще отнеме живота си,

uses Facebook as a way to say goodbye

използва Facebook като начин да каже сбогом

to friends and family.

на приятелите и семейството си.

Well, tonight he sleeps safely with a stack of letters

Е тази вечер той спи спокойно с куп писма

just like this one tucked beneath his pillow,

точно като това закътано под възглавницата си,

scripted by strangers who were there for him when.

написано от непознати, които бяха там за него тогава.

These are the kinds of stories that convinced me

Това са видовете истории, които ме убедиха,

that letter-writing will never again need to flip back her hair

че писането на писма никога няма да отживее,

and talk about efficiency, because she is an art form now,

дори да говорим за ефективност, защото сега, то е форма на изкуство

all the parts of her, the signing, the scripting, the mailing,

всички части от него, подписване, писане, поща,

the doodles in the margins.

драсканиците в полетата.

The mere fact that somebody would even just sit down,

Самият факт, че някой ще седне дори само

pull out a piece of paper and think about someone

да извади лист хартия и да мисли за някой

the whole way through, with an intention that is so much

през цялото време с намерение, което е толкова

harder to unearth when the browser is up and the iPhone

по-трудно да се извлече когато браузърът е включен и iPhone

is pinging and we've got six conversations rolling in at once,

вибрира и имаме шест едновременни разговора,

that is an art form

това е форма на изкуство

that does not fall down to the Goliath of "get faster,"

което не се принизява до Голиат с "по-бързо,"

no matter how many social networks we might join.

без значение към колко социални мрежи може да се присъедним.

We still clutch close these letters to our chest,

Ние все още държим тези писма близо до гърдите си,

to the words that speak louder than loud,

думите, които говорят по-силно от други,

when we turn pages into palettes to say the things

когато обръщаме страници в палитри за да кажем неща,

that we have needed to say,

които трябва да се кажат,

the words that we have needed to write, to sisters

думите, които трябваше да напишем, за сестрите

and brothers and even to strangers, for far too long.

и братята и дори на непознати, за твърде дълго.

Thank you. (Applause)

Благодаря ви. (Аплодисменти)

(Applause)

(Аплодисменти)