Becky Blanton: The year I was homeless

Translator: MaYoMo com Reviewer: Kaloyana Milinova

I'm a writer and a journalist,

Аз съм писател и журналист,

and I'm also an insanely curious person,

а също и лудо любопитен човек.

so in 22 years as a journalist,

За 22 години журналистика

I've learned how to do a lot of new things.

се научих да правя много нови неща.

And three years ago, one of the things I learned how to do

Преди три години едно от нещата, които се научих да правя,

was to become invisible.

беше да стана невидима.

I became one of the working homeless.

Станах една от работещите бездомници.

I quit my job as a newspaper editor

Напуснах работата си като редактор във вестник,

after my father died in February of that same year,

след като баща ми почина през февруари същата година,

and decided to travel.

и реших да пътувам.

His death hit me pretty hard.

Смъртта му беше доста тежък удар за мен.

And there were a lot of things that I wanted to feel and deal with while I was doing that.

Имаше много неща, които исках да усетя и с които да се справя, докато правя това.

I've camped my whole life. And I decided

Бях ходила на къмпинг през целия си живот. И реших,

that living in a van for a year to do this

че животът в микробус за година, за да направя това,

would be like one long camping trip.

ще бъде като едно дълго къмпинг пътуване.

So I packed my cat, my Rottweiler

Затова натоварих котката си, ротвайлера си

and my camping gear into a 1975 Chevy van,

и къмпинг оборудването си в един микробус Шевролет от 1975-а

and drove off into the sunset,

и потеглих към залеза,

having fully failed to realize three critical things.

с пълен провал да осъзная три жизненоважни неща.

One: that society equates

Първо: че обществото приравнява

living in a permanent structure, even a shack,

живота в постоянна структура, дори колиба,

with having value as a person.

към това да имаш стойност като личност.

Two: I failed to realize how quickly

Две: Не осъзнах колко бързо

the negative perceptions of other people

негативните възприятия на другите хора

can impact our reality, if we let it.

могат да повлияят на нашата реалност, ако им позволим.

Three: I failed to realize

Три: Не осъзнах,

that homelessness is an attitude,

че бездомността е нагласа,

not a lifestyle.

а не начин на живот.

At first, living in the van was great.

Отначало животът в микробуса беше страхотен.

I showered in campgrounds. I ate out regularly.

Вземах душ в къмпингите. Хранех се навън редовно.

And I had time to relax and to grieve.

Имах време да се отпусна и да скърбя.

But then the anger and the depression about my father's death set in.

Но после дойдоха гневът и депресията заради смъртта на баща ми.

My freelance job ended. And I had to get a full-time job

Работата ми на свободна практика приключи. И трябваше да започна работа на пълен работен ден,

to pay the bills.

за да плащам сметките.

What had been a really mild spring

Онова, което беше наистина мека пролет,

turned into a miserably hot summer.

се превърна в ужасно горещо лято.

And it became impossible to park anywhere --

И стана невъзможно да се паркира където и да било...

(Laughs)

(Смях)

-- without being very obvious

...без да е много очевидно,

that I had a cat and a dog with me, and it was really hot.

че водя котка и куче със себе си, а беше наистина горещо.

The cat came and went through an open window in the van.

Котката влизаше и излизаше през един отворен прозорец на микробуса.

The doggy went into doggy day care.

Кучето отиде в дневен център за кучета.

And I sweated.

А аз се потях.

Whenever I could, I used

Когато можех, използвах

employee showers in office buildings and truck stops.

душове за служители в офис сгради и спирки за камиони.

Or I washed up in public rest rooms.

Или се миех в обществени тоалетни.

Nighttime temperatures in the van rarely dropped below 80 degrees Fahrenheit,

Нощтните температури в микробуса рядко спадаха под 80 градуса по Фаренхайт,

making it difficult or impossible to sleep.

поради което беше трудно или невъзможно да се спи.

Food rotted in the heat.

Храната гниеше в жегата.

Ice in my ice chest melted within hours,

Ледът в хладилната чанта се топеше за часове

and it was pretty miserable.

и беше доста мизерно.

I couldn't afford to find an apartment,

Не можех да си позволя да намеря апартамент,

or couldn't afford an apartment that would allow me

или не можех да си позволя апартамент, който би ми позволил

to have the Rottweiler and the cat.

да задържа ротвайлера и котката.

And I refused to give them up,

А бях твърдо против да се откажа от тях.

so I stayed in the van.

Затова останах в микробуса.

And when the heat made me too sick

А когато ми беше твърде зле от жегата,

to walk the 50 feet to the public restroom

за да измина 50-те фута до обществената тоалетна

outside my van at night,

навън от микробуса ми нощем,

I used a bucket and a trash bag as a toilet.

използвах една кофа и един чувал за смет като тоалетна.

When winter weather set in, the temperatures dropped

Когато времето стана зимно, температурите спаднаха

below freezing. And they stayed there.

под нулата. И останаха там.

And I faced a whole new set of challenges.

А аз бях изправена пред цял нов набор от предизвикателства.

I parked a different place every night

Паркирах на различно място всяка нощ,

so I would avoid being noticed and hassled by the police.

за да не ме забележат и да избегна кавги с полицията.

I didn't always succeed.

Не винаги успявах.

But I felt out of control of my life.

Но усещах, че не контролирам живота си.

And I don't know when or how it happened,

И не знам кога или как се случи,

but the speed at which I went

но скоростта, с която преминах

from being a talented writer and journalist

от талантлива писателка и журналистка

to being a homeless woman, living in a van,

към това да съм бездомна жена, живееща в микробус,

took my breath away.

ми спря дъха.

I hadn't changed. My I.Q. hadn't dropped.

Не се бях променила. Коефициентът ми на интелигентност не беше спаднал.

My talent, my integrity, my values,

Талантът ми, почтеността ми, ценностите ми,

everything about me remained the same.

всичко в мен си оставаше същото.

But I had changed somehow.

Но някак се бях променила.

I spiraled deeper and deeper into a depression.

Движех се все по-надолу и по-надолу по спиралата към депресия.

And eventually someone referred me to a homeless health clinic.

И в крайна сметка някой ме насочи към здравна клиника за бездомни.

And I went. I hadn't bathed in three days.

И отидох. Не се бях къпала от три дни.

I was as smelly and as depressed as anyone in line.

Бях също толкова миризлива и депресирана, колкото всички на опашката.

I just wasn't drunk or high.

Само не бях пияна или надрусана.

And when several of the homeless men realized that,

А когато няколко от бездомните мъже осъзнаха това,

including a former university professor,

включително един бивш университетски преподавател,

they said, "You aren't homeless. Why are you really here?"

казаха: "Ти не си бездомна. Защо всъщност си тук?"

Other homeless people didn't see me as homeless,

Другите бездомни хора не ме виждаха като бездомна,

but I did.

но аз се виждах.

Then the professor listened to my story and he said,

Тогава професорът изслуша историята ми и каза:

"You have a job. You have hope.

"Ти имаш работа. Имаш надежда.

The real homeless don't have hope."

Истинските бездомници нямат надежда."

A reaction to the medication the clinic gave me for my depression

Една реакция към лекарството, което клиниката ми даде за депресията,

left me suicidal. And I remember thinking,

ме накара да искам самоубийство. Помня как си мислех:

"If I killed myself, no one would notice."

"Ако се самоубия, никой няма да забележи."

A friend told me, shortly after that,

Една приятелка ми каза скоро след това,

that she had heard that Tim Russert,

че е чула, че Тим Ръсерт,

a nationally renowned journalist,

национално известен журналист,

had been talking about me on national T.V.

е говорил за мен по националната телевизия.

An essay I'd written about my father,

Едно есе, което бях написала за баща си

the year before he died, was in Tim's new book.

през годината, преди да почине, беше включено в новата книга на Тим.

And he was doing the talk show circuit. And he was talking about my writing.

Той обикаляше по телевизионните шоута. И говореше за моето писане.

And when I realized that Tim Russert, former moderator of "Meet the Press,"

Когато осъзнах, че Тим Ръсерт, бивш модератор на "Запознайте се с пресата",

was talking about my writing,

говори за моето писане,

while I was living in a van in a Wal-Mart parking lot,

докато аз живея в микробус на паркинга на Уол-Март,

I started laughing.

започнах да се смея.

You should too.

И вие трябва да го направите.

(Laughter)

(Смях)

I started laughing

Започнах да се смея,

because it got to the point where,

защото се стигна до момент, когато

was I a writer, or was I a homeless woman?

дали бях писател, или бездомна жена?

So I went in the bookstore. And I found Tim's book.

И така, влязох в книжарницата. Намерих книгата на Тим.

And I stood there. And I reread my essay.

Стоях там. И препрочетох моето есе.

And I cried.

И плаках.

Because I was a writer.

Защото бях писателка.

I was a writer.

Бях писателка.

Shortly after that I moved back to Tennessee.

Скоро след това се преместих обратно в Тенеси.

I alternated between living in a van and couch surfing with friends.

Редувах живота в микробус и гостуването по диваните на приятели.

And I started writing again.

И започнах да пиша отново.

By the summer of the following year I was a working journalist.

До лятото на следващата година бях работещ журналист.

I was winning awards. I was living in my own apartment.

Печелех награди. Живеех в свой собствен апартамент.

I was no longer homeless.

Вече не бях бездомна.

And I was no longer invisible.

И вече не бях невидима.

Thousands of people work full and part-time jobs,

Хиляди хора работят на пълен и непълен работен ден

and live in their cars.

и живеят в колите си.

But society continues to stigmatize and criminalize

Но обществото продължава да заклеймява и криминализира

living in your vehicle or on the streets.

това да живееш в превозното си средство или по улиците.

So the homeless, the working homeless, primarily remain invisible.

Така че бездомните, работещите бездомни, най-вече остават невидими.

But if you ever meet one,

Но ако някога срещнете такъв,

engage them, encourage them, and offer them hope.

наемете го, насърчете го и му предложете надежда.

The human spirit can overcome anything if it has hope.

Човешкия дух може да победи всичко, ако има надежда.

And I'm not here to be the poster girl for the homeless.

Не съм тук, за да съм момиче от плакат за бездомници.

I'm not here to encourage you to give money to the next panhandler you meet.

Не съм тук да ви насърчавам да дадете пари на следващия просяк, който срещнете.

But I am here to tell you that, based on my experience,

А съм тук да ви кажа че, въз основа на моя опит,

people are not where they live,

хората не са мястото, където живеят,

where they sleep,

където спят,

or what their life situation is at any given time.

или онова, което е житейската им ситуация във всеки даден момент.

Three years ago I was living in a van

Преди три години живеех в един микробус

in a Wal-Mart parking lot,

на паркинга на Уол-Март.

and today I'm speaking at TED.

А днес говоря в ТЕД.

Hope always, always finds a way. Thank you.

Надеждата винаги, винаги намира начин. Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)