Aparna Rao: High-tech art (with a sense of humor)

Translator: Darina Stoyanova Reviewer: Anton Hikov

Hi. Today, I'm going to take you through glimpses

Здравейте. Днес, ще ви покажа бегло

of about eight of my projects,

около осем от моите проекти,

done in collaboration with Danish artist Soren Pors.

направени в сътрудничество с датския художник Сьорен Порс.

We call ourselves Pors and Rao,

Ние наричаме себе си Порс и Рао,

and we live and work in India.

и живеем и работим в Индия.

I'd like to begin with my very first object,

Бих искала да започнем с първия ми обект,

which I call "The Uncle Phone."

който наричам "Чичо Телефон."

And it was inspired by my uncle's peculiar habit

И той е вдъхновен от особения навик на чичо ми,

of constantly asking me to do things for him,

който постоянно ме моли да направя неща за него,

almost like I were an extension of his body --

като че ли съм продължение на тялото му --

to turn on the lights or to bring him a glass of water,

да включа осветлението или да му донеса чаша вода,

a pack of cigarettes.

пакет цигари.

And as I grew up, it became worse and worse,

И като израствах, ставаше все по-лошо и по-лошо,

And I started to think of it as a form of control.

И започнах да мисля за него като форма на контрол.

But of course, I could never say anything,

Но, разбира се, не можех да кажа нищо,

because the uncle is a respected figure

защото чичото е уважавана личност

in the Indian family.

в индийското семейство.

And the situation that irked me and mystified me the most

И ситуацията, която ме подразни и озадачи най-много

was his use of a landline telephone.

бе използването му на стационарен телефон.

He would hold on to the receiver and expect me to dial a number for him.

Той държеше приемника и очакваше от мен да набера номера за него.

And so as a response and as a gift to my uncle,

И така, в отговор на това и като подарък за чичо ми,

I made him "The Uncle Phone."

му направих "Чичо Телефон."

It's so long that it requires two people to use it.

Той е толкова дълъг, че изисква двама души да го използват.

It's exactly the way my uncle uses a phone that's designed for one person.

Това е точно начина, по който чичо ми използва телефона, който е проектиран за един човек.

But the problem is that, when I left home and went to college,

Но проблемът е, че когато напуснах дома и отидох в колеж,

I started missing his commands.

започнаха да ми липсват командите му.

And so I made him a golden typewriter

И така му направих златна пишеща машина,

through which he could dispense his commands

чрез която може да дава заповедите си

to nephews and nieces around the world as an email.

на племенници и племеннички по целия свят като имейл.

So what he had to do was take a piece of paper, roll it into the carriage,

Така че това, което той трябваше да направи, е да вземе парче хартия, да го вкара в нея,

type his email or command and pull the paper out.

да въведе имейла си или команда и да издърпа хартията.

This device would automatically send the intended person

Това устройство автоматично ще изпрати на предназначеното лице

the letter as an email.

писмото по имейл.

So here you can see, we embedded a lot of electronics

Така че тук можете да видите, ние вградихме много електроника,

that understands all of the mechanical actions

която разбира всички механични действия

and converts it to digital.

и ги преобразува в дигитални.

So my uncle is only dealing with a mechanical interface.

Така че чичо ми само се занимава с механичния интерфейс.

And of course, the object had to be very grand and have a sense of ritualism,

И разбира се, обектът трябваше да бъде много велик и да има чувството за обредност,

the way my uncle likes it.

така както чичо ми го харесва.

The next work is a sound-sensitive installation

Следващият проект е звукo-чувствителнa инсталация,

that we affectionately call "The Pygmies."

която галено наричаме ​​"Пигмеите."

And we wanted to work with a notion of being

Ние искахме да работим с идеята, че сме

surrounded by a tribe of very shy, sensitive and sweet creatures.

заобиколени от племето на много срамежливи, чувствителни и сладки същества.

So how it works is we have these panels, which we have on the wall,

И така, как работи тя -- ние имаме тези панели, които са на стената,

and behind them, we have these little creatures which hide.

и зад тях, имаме тези малки същества, които се крият.

And as soon as it's silent, they sort of creep out.

И веднага след като има мълчание, те изпълзяват.

And if it's even more silent, they stretch their necks out.

И ако стане дори по-тихо, те протягат вратовете си.

And at the slightest sound, they hide back again.

И при най-малкия звук, се скриват отново.

So we had these panels on three walls of a room.

Така че ние имахме тези панели на три стени от стаята.

And we had over 500 of these little pygmies hiding behind them.

И имахме над 500 от тези малки пигмеи, които се криеха зад тях.

So this is how it works.

Ето как става това.

This is a video prototype.

Това е видео прототип.

So when it's quiet, it's sort of coming out from behind the panels.

Така че, когато е тихо, е като вид излизане зад панелите.

And they hear like humans do, or real creatures do.

И те чуват като хората, или като истински същества.

So they get immune to sounds that scare them after awhile.

Така те получават имунитет към звуците, които ги плашат след известно време.

And they don't react to background sounds.

И не реагират на звуци от обкръжаващата среда.

You'll hear a train in moment that they don't react to.

Ще чуете влак след един момент, на който те не реагират.

(Noise)

(Шум)

But they react to foreground sounds. You'll hear that in a second.

Но те реагират на звуци на преден план. Ще чуете това след секунда.

(Whistling)

(Свирене)

So we worked very hard

Така че ние работихме много усилено

to make them as lifelike as possible.

да ги направим колкото е възможно по-реални.

So each pygmy has its own behavior, psyche,

Така че всеки пигмей си има собствено поведение, психика,

mood swings, personalities and so on.

промени в настроението, личности и така нататък.

So this is a very early prototype.

Така че това е много ранен прототип.

Of course, it got much better after that.

Разбира се, стана много по-добре след това.

And we made them react to people,

И ние ги накарахме да реагират на хората,

but we found that people were being quite playful and childlike with them.

но открихме, че хората са доста игриви и детински с тях.

This is a video installation called "The Missing Person."

Това е видео инсталация, наречена "Изчезналото лице."

And we were quite intrigued

И бяхме доста заинтригувани

with playing with the notion of invisibility.

да играем с идеята за невидимост.

How would it be possible to experience a sense of invisibility?

Как може да бъде възможно да изпитате чувство на невидимост?

So we worked with a company

Така че работихме с фирма,

that specializes in camera surveillance,

която се специализира в наблюдение с камери,

and we asked them to develop a piece of software with us,

и ги помолихме да направят софтуер за нас,

using a camera

с помощта на камера,

that could look at people in the room, track them

която може да следи хората в стаята, да ги проследи

and replace one person with the background, rendering them invisible.

и да ги замени с обкръжаващата среда, което да ги направи невидими.

So I'm just going to show you a very early prototype.

Така че просто ще ви покажа един много ранен прототип.

On the right side you can see my colleague Soren,

От дясната страна можете да видите моя колега Сьорен,

who's actually in the space.

който всъщност е в пространството.

And on the left side, you'll see the processed video

И от лявата страна, ще видите обработеното видео,

where the camera has made him invisible.

където камерата го е направила невидим.

Soren enters the room. Pop! He goes invisible.

Сьорен влиза в стаята. Поп! Той става невидим.

And you can see that the camera is tracking him and erasing.

И можете да видите, че камерата го проследява и изтрива.

It's a very early video,

Това е много ранно видео,

so we haven't yet dealt with the overlap and all of that,

така че все още не сме занимавали с припокриването и всичко това,

but that got refined pretty soon, later.

но това бе изгладено съвсем скоро, по-късно.

So how we used it was in a room where we had a camera looking into the space,

И така, ние го използвахме, като в една стая имахме камера, гледаща в пространството,

and we had one monitor, one on each wall.

и имахме монитор, по един на всяка стена.

And as people walked into the room,

И като хората влизаха в стаята,

they would see themselves in the monitor, except with one difference:

те виждаха себе си в монитора, с едно изключение:

one person was constantly invisible

един човек е постоянно невидим,

wherever they moved in the room.

където и да се премести в стаята.

So this is a work called "The Sun Shadow."

Така че това е проект, наречен "Слънчевата сянка."

And it was almost like a sheet of paper,

И това беше почти като лист хартия,

like a cutout of a childlike drawing

като силует на детска рисунка,

of an oil spill or a sun.

на разлив на петрол или Слънцето.

And from the front, this object appeared to be very strong and robust,

И отпред, този обект изглеждаше много силен и енергичен,

and from the side, it almost seemed very weak.

а от страни, почти изглеждаше много слаб.

So people would walking into the room and they'd almost ignore it,

Така че хората влизайки в стаята почти щяха да го игнорират,

thinking it was some crap laying around.

мислейки че е някаква глупост лежаща наоколо.

But as soon as they passed by,

Но веднага щом минеха покрай него,

it would start to climb up the wall in jerky fashion.

то започваше да се изкачва пъргаво по стената.

And it would get exhausted, and it would collapse every time.

И след това се изтощава, и се свлича всеки път.

(Laughter)

(Смях)

So this work

Така този проект

is a caricature of an upside-down man.

е карикатура на човек обърнат с главата надолу.

His head is so heavy, full of heavy thoughts,

Главата му е толкова тежка, изпълнена с тежки мисли,

that it's sort of fallen into his hat,

че е паднал в шапката си,

and his body's grown out of him almost like a plant.

и тялото му израства от нея почти като растение.

Well what he does is he moves around

Добре, това, което той прави е, че се движи наоколо

in a very drunken fashion on his head

в много пияно състояние на главата си,

in a very unpredictable and extremely slow movement.

с много непредсказуеми и изключително бавни движения.

And it's kind of constrained by that circle.

И по този начин има ограничение от този кръг.

Because if that circle weren't there, and the floor was very even,

Защото, ако този кръг не беше там, а пода беше много равен,

it would start to wander about in the space.

той щеше да започне да се скита в пространството.

And there's no wires.

И там няма жици.

So I'll just show you an instance --

Просто ще ви покажа един пример --

so when people enter the room, it activates this object.

така че, когато хората влизат в стаята, това активира този обект.

And it very slowly, over a few minutes,

И много бавно, в продължение на няколко минути,

sort of painfully goes up,

почти болезнено върви нагоре,

and then it gains momentum

и след това набира скорост

and it looks like it's almost about to fall.

и изглежда, като че ли е почти на път да падне.

And this is an important moment,

И това е важен момент,

because we wanted to instill in the viewer

защото искахме да внушим на зрителя

an instinct to almost go and help, or save the subject.

инстинктивно почти да отиде и да помогне, или да спаси предмета.

But it doesn't really need it,

Но той наистина не се нуждае от това,

because it, again, sort of manages to pull itself up.

защото, отново някак успява да се измъкне.

So this work was a real technical challenge for us,

Така че тази работа е истинско техническо предизвикателство за нас,

and we worked very hard, like most of our works, over years

и ние работихме много усилено, както повечето от нашите дела, през годините

to get the mechanics right and the equilibrium and the dynamics.

за да достигнем до правилната механика и равновесие и динамиката.

And it was very important for us

И беше много важно за нас

to establish the exact moment that it would fall,

да се установи точния момент, в който ще падне,

because if we made it in a way that it would topple over,

защото ако го направи по начин, по който ще се преобърне,

then it would damage itself,

тогава може да се повреди,

and if it didn't fall enough, it wouldn't instill that fatalism,

и ако не падне достатъчно, то няма да внуши такъв фатализъм,

or that sense of wanting to go and help it.

или това желание да се отиде и да се помогне.

So I'm going to show you a very quick video

Така че ще ви покажа един много кратък видеоклип,

where we are doing a test scenario -- it's much faster.

където правим тест сценарий -- това е много по-бързо.

That's my colleague. He's let it go.

Това е моят колега. Той го оставя.

Now he's getting nervous, so he's going to go catch it.

Сега става нервен, така че той ще го хване.

But he doesn't need to,

Но дори не трябва да го прави,

because it manages to lift itself up on its own.

защото то успява да се издигне от само себе си.

So this is a work that we were very intrigued with,

Това е проект, който ни заинтригува много,

working with the aesthetic of fur

работейки с естетиката на изкуствената кожа

embedded with thousands of tiny different sizes

с вградени хиляди миниатюрни оптични влакна

of fiber optics, which twinkle like the night sky.

с различни размери, които пресветват в нощното небе.

And it's at the scale of the night sky.

И това е в мащаба на нощното небе.

So we wrapped this around a blob-like form,

Така че ние увихме това около обект с форма на петно,

which is in the shape of a teddy bear,

което е с формата на плюшено мече,

which was hanging from the ceiling.

което виси от тавана.

And the idea was to sort of contrast

И идеята беше някак си да контрастираме

something very cold and distant and abstract like the universe

нещо много студено и далечно и абстрактно, подобно на Вселената,

into the familiar form of a teddy bear,

в познатата форма на плюшеното мече,

which is very comforting and intimate.

което е много успокоително и интимно.

And the idea was that at some point

И идеята бе, че в някакъв момент

you would stop looking at the form of a teddy bear

ще спрете да гледате формата на плюшеното мече

and you would almost perceive it to be a hole in the space,

и почти ще възприемете тя да бъде една дупка в пространството,

and as if you were looking out into the twinkling night sky.

като че ли се вглеждате в просветващото нощно небе.

So this is the last work, and a work in progress,

Така че това е последния проект, и работа в прогрес,

and it's called "Space Filler."

и той се нарича "Запълвач на пространството."

Well imagine a small cube that's about this big

Ами представете си малък куб, който е толкова голям

standing in front of you in the middle of the room,

и стои пред вас в средата на стаята,

and as you approached it, it tried to intimidate you

и като го приближите, той се опитва да ви предизвика

by growing into a cube

като израства в куб,

that's twice its height and [eight] times its volume.

който е с два пъти височината и четири пъти обема му.

And so this object is constantly expanding and contracting

И така, този обект непрекъснато се разширява и свива

to create a dynamic with people moving around it --

за да взаимодейства с хората, които се движат около него --

almost like it were trying

почти като че ли се опитва

to conceal a secret within its seams or something.

да прикрие тайна в шевовете си или нещо подобно.

So we work with a lot of technology,

Така че ние работим с много технологии,

but we don't really love technology,

но наистина не обичаме технологиите,

because it gives us a lot of pain in our work over years and years.

защото те усложняват работа ни през годините.

But we use it because we're interested

Но ние ги използваме, защото сме заинтересовани

in the way that it can help us

от начина, по който те могат да ни помогнат

to express the emotions and behavioral patterns

да изразим емоции и поведенчески модели

in these creatures that we create.

в тези същества, които създаваме.

And once a creature pops into our minds,

И когато едно създание изскача в съзнанието ни,

it's almost like the process of creation

това е почти като процеса на създаване,

is to discover the way this creature really wants to exist

да открием начина, по който това създание наистина иска да съществува

and what form it wants to take and what way it wants to move.

и каква форма иска да приеме и по какъв начин иска да се движи.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)