Edward Burtynsky photographs the landscape of oil

Translator: MaYoMo com Reviewer: Anton Hikov

I started my journey 30 years ago.

Започнах пътуването си преди 30 години.

And I worked in mines. And I realized that

Работех в мини. И осъзнах,

this was a world unseen.

че това е един невиждан свят.

And I wanted, through color and large format cameras

Исках чрез цветни широкоформатни камери

and very large prints,

и много големи отпечатъци

to make a body of work that somehow

да създам група творби,

became symbols of our

които някак да станат символи

use of the landscape,

на нашата употреба на територията,

how we use the land.

как използваме земята.

And to me this was

Това за мен беше

a key component that somehow, through this medium of photography,

ключов компонент - че някак, чрез това фотографско средство,

which allows us to contemplate these landscapes,

което ни позволява да съзерцаваме тези пейзажи,

that I thought photography was perfectly suited

смятах, че фотографията е идеално подходяща

to doing this type of work.

за извършване на този тип работа.

And after 17 years of photographing large industrial landscapes,

След 17 години фотографиране на големи индустриални пейзажи

it occurred to me that

ми хрумна, че

oil is underpinning the scale and speed.

петролът е основа на мащаба и скоростта,

Because that is what has changed,

защото това се е променило -

is the speed at which we're taking all our resources.

скоростта, с която изразходваме всичките си ресурси.

And so then I went out to develop a whole series

И така, продължих с развитието на цяла серия

on the landscape of oil.

за пейзажа на петрола.

And what I want to do is to kind of map an arc

Онова, което искам да направя, е един вид карта,

that there is extraction, where we're taking it from the ground,

че има извличане, откъде го вземаме от земята,

refinement. And that's one chapter.

рафиниране. Това е едната част.

The other chapter that I wanted to look at was

Другата част, която исках да разгледам, беше

how we use it -- our cities,

как го употребяваме, нашите градове,

our cars, our motorcultures,

нашите коли, нашите моторизирани култури,

where people gather around the vehicle

където хората се събират около превозното средство

as a celebration.

като честване.

And then the third one is this idea of the end of oil,

А третата е идеята за края на петрола,

this entropic end,

този ентропичен край,

where all of our parts of cars, our tires,

когато всичките ни коли, гуми,

oil filters,

нашите филтри,

helicopters, planes --

хеликоптери, самолети...

where are the landscapes where all of that stuff ends up?

къде са пейзажите, където всичко това приключва?

And to me, again, photography was

И отново, за мен фотографията беше

a way in which I could explore and research the world,

начин, по който бих могъл да изследвам и проучвам света

and find those places.

и да откривам онези места.

And another idea that I had as well,

Имах и друга идея,

that was brought forward by an ecologist --

изтъкната от един еколог...

he basically did a calculation where

Той по същество е направил изчисление,

he took one liter of gas and said,

при което е взел един литър газ и е казал:

well, how much carbon it would take, and how much organic material?

е, колко въглерод би бил необходим за него, и колко органичен материал?

It was 23 metric tons for one liter.

Резултатът бил 23 метрични тона за един литър.

So whenever I fill up my gas,

Затова, когато зареждам с газ,

I think of that liter, and how much carbon.

мисля за този литър и количеството въглерод.

And I know that oil comes from the ocean and phytoplankton,

И знам, че този петрол идва от океана и фитопланктона.

but he did the calculations for our Earth

Но той е направил изчисленията за нашата Земя

and what it had to do to produce that amount of energy.

и какво е трябвала да направи тя, за да произведе това количество енергия.

From the photosynthetic growth,

От фотосинтетичния растеж,

it would take 500 years of that growth

биха били необходими 500 години такъв растеж,

to produce what we use, the 30 billion barrels we use per year.

за да се произведе онова, което използваме, 30-те милиарда барела, които използваме на година.

And that also brought me to the fact that

Това ме доведе също и до факта,

this poses such a risk to our society.

че така възниква голям риск за нашето общество.

Looking at 30 billion per year,

При 30 милиарда годишно

we look at our two largest suppliers,

двата ни най-големи доставчици

Saudi Arabia and now Canada, with its dirty oil.

са Саудитска арабия, а сега и Канада, с нейния мръсен петрол.

And together they only form about 15 years of supply.

Заедно те формират само около 15 години доставки.

The whole world, at 1.2 trillion estimated reserves,

Целият свят при 1,2 трилиона резерви приблизително

only gives us about 45 years.

ни дава само около 45 години.

So, it's not a question of if, but a question of when

Значи въпросът не е дали - въпросът е кога

peak oil will come upon us.

ще ни постигне недостиг на петрол.

So, to me, using photography --

За мен употребата на фотографията...

and I feel that all of us need to now begin to really

а усещам, че е нужно всички ние да започнем наистина

take the task of using our talents,

да се заемаме със задачата да използваме талантите си,

our ways of thinking,

нашите начини на мислене,

to begin to deal with what I think is probably

за да започнем да се справяме с онова, което според мен вероятно

one of the most challenging issues of our time,

е един от най-предизвикателните проблеми на нашето време,

how to deal with our energy crisis.

как да се справим с енергийната си криза.

And I would like to say that, on the other side of it,

Бих искал да изтъкна и другата страна на това -

30, 40 years from now, the children that I have,

че след 30-40 години мога да погледна децата си

I can look at them and say, "We did everything

и да кажа: "Направихме всичко,

we possibly, humanly could do,

което беше в човешките възможности,

to begin to mitigate this,

за да започнем да облекчаваме онова,

what I feel is one of the most important and critical

което усещам, че е един от най-важните и критични

moments in our time. Thank you.

моменти в нашето време." Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)